Решение по дело №1451/2021 на Районен съд - Червен бряг

Номер на акта: 26
Дата: 5 февруари 2022 г. (в сила от 28 февруари 2022 г.)
Съдия: Йохан Мирославов Дженов
Дело: 20214440101451
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 26
гр. Червен бряг, 05.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Йохан М. Дженов
при участието на секретаря Павлина Т. Плючарска
като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело №
20214440101451 по описа за 2021 година
на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе
взе предвид следното: Производството е по чл.49, ал.1 от СК
В РС – Червен бряг е постъпила искова молба от Ц. Л. В., с ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. ххх вх. Б ет. 1 ап. 2 против К.М. В., с ЕГН ********** от гр. ххх, с която на
основание чл.49, ал.1 от СК се иска от съда да постанови решение и прекрати сключения
между страните брак с всички произтичащи от това законни последици. В молбата се
твърди, че страните са сключили граждански брак на ххх. Твърди се още, че от сключеният
брак нямат родени деца. От около 10 години живеят разделени и счита, че няма как брака им
да бъде заздравен, като той си има свой живот, ответницата също. Тази продължителна
раздяла за него е прекъснала семейната им близост и брака съществува само формално,
изчерпан е от своето съдържание и смисъл. Моли съдът да постанови решение, с което да
прекрати сключения граждански брак между тях, без съда да се произнася по въпроса за
вината. Не желае съдебни разноски по делото и не желае изплащане на лична издръжка. Не
се противопоставя ответницата да продължи да носи брачното си фамилно име В..
ИЩЕЦА редовно призован в о.с.з. не се явява лично, представлява се от адв. Ц.А. от
ПлАК с изрично пълномощно по делото, който от името на доверителя си, поддържа
молбата за развод. Позовава се на писмени и гласни доказателства.
ОТВЕТНИЦАТА редовно призована се явява лично. Не оспорва изложената в исковата
молба фактическа обстановка. Изразява желание, след прекратяване на брака да продължи
да носи брачното си фамилно име В..
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и по вътрешно убеждение прие за установено от фактическа и правна страна
1
следното:
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА: Безспорно по делото е, а се установява и от приложеното
у-е за сключен граждански брак, че с акт № 61 от 21.08.1997 г. страните са сключили
валиден граждански брак в гр. Червен бряг, от който нямат родени деца, което определя
допустимостта на иска, активната и пасивната легитимация на страните в процеса.
Спорни по делото са въпросите, налице ли е дълбоко и непоправимо разстройство на
брака.
ПО СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ СЪДЪТ СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО: С оглед изясняване на
спорните въпроси, по делото са събрани писмени и гласни доказателства. От показанията на
разпитания в о.с.з. свидетел се установява, че страните живеят, към датата на постановяване
на настоящото съдебно решение, повече от 10 години в условията на фактическа раздяла,
като всеки от тях е уредил живота си самостоятелно. Въз основа на така установените факти,
релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:
По иска с правна квалификация чл.49, ал.1 във връзка ал.3 от СК: Съдът като взе предвид
доказателствата по делото, изразеното от ищеца становище и процесуалното поведение на
ответницата намира, че отношенията между съпрузите не са такива, каквито следва да бъдат
в едно семейство, брачната им връзка е опразнена от необходимото й съдържание. Установи
се по делото, че е настъпило физическо и духовно отчуждение между съпрузите, лишило
семейството от възможността да изпълнява вменените му функции. Между тях не
съществува вече взаимна привързаност, уважение, доверие и разбирателство, както и при
двамата липсва желание за полагане на съвместни усилия с оглед осигуряване
благополучието на семейството и изпълняване на задълженията, присъщи за нормалните
отношения между съпрузите. Съдът приема, че отношенията между съпрузите са дълбоко и
непоправимо разстроени и че те не биха могли да съжителстват заедно.
Досежно вината, съдът намира следното: Законовата уредба не дефинира понятието "вина
за дълбокото и непоправимо разстройство на брака". Съдът приема това понятие като
компилация от обективно и субективно отношение към брачната връзка. Безспорно пълната
дезинтересованост и липса на отговорност към семейството, брачния партньор и
отчуждението са сред основните причини, които биха разстроили непоправимо един брак.
Ето защо съдът прие, че бракът е дълбоко разстроен. Същият е и непоправимо разстроен с
оглед нежеланието и на двамата съпрузи да поддържат каквито и да било отношения
помежду си, поради което съдът приема, че брачната връзка не може да бъде заздравена, без
съдът да се произнася относно вината.
Предвид изложените съображения съдът прие, че предявеният иск следва да бъде уважен
и бъде допуснат развод между съпрузите поради дълбокото и непоправимо разстройство на
брака, без съдът да се произнася относно вината.
Относно ползването на семейното жилище: Съгласно чл.56, ал.1 от Семейния кодекс –
"При допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от
двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и
има жилищна нужда.". От събраните по делото гласни и писмени доказателства се
установява, че съпрузите не притежават семейно жилище и съдът не дължи произнасяне по
2
този въпрос.
По отношение на фамилното име на ответницата след развода: Съпругата изразява
желание да продължи да носи брачната си фамилия В., на което ищеца не се
противопоставя. Така изразеното желание на страните не противоречи на закона, поради
което и следва да бъде уважено.
По разноските: На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК съдът определя окончателна държавна такса за настоящото
производството в размер на 40.00 лева, като се приспадне внесената от ищеца сума при
завеждане на делото. По отношение на направените от страните в производството разноски
съдът не следва да се произнася, тъй като не се претендират. Ц. Л. В., с ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. ххх вх. Б ет. 1 ап. 2 следва да бъде осъден да заплати окончателна д.т. в
размер на 15.00 лева. Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод на основание чл.49, ал.1 от СК сключеният на 21.08.1997 г.
граждански брак с акт за граждански брак № ххх Ц. Л. В., с ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. ххх, ххх и К.М. В., с ЕГН ********** от гр. ххх, поради дълбокото му и
непоправимо разстройство, без съда да се произнася по въпроса за вината.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака съпругата да продължи да носи брачното
си фамилно име В..
ОСЪЖДА Ц. Л. В., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ххх, ххх да заплати по
сметка на РС – Червен бряг окончателна държавна такса върху иска за развод в размер на
15,00 лв. /петнадесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
3