Решение по дело №449/2020 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 260070
Дата: 29 януари 2021 г. (в сила от 23 февруари 2021 г.)
Съдия: Емилиян Кирилов Ангелов
Дело: 20203630200449
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

260070/29.1.2021г.                                29.01.2021г., гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, І състав

На дванадесети януари 2021 година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                 Председател: Емилиян Ангелов

Секретар: В.С.

 

като разгледа докладваното от съдията ВНАХД № 449/20г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

    Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Обжалвано е наказателно постановление № 171369-F173946/17.11.2015 год. на Директора на Офис – Шумен при ТД на НАП, гр. Варна, с което на основание чл.355, ал.1 от КСО на „РУСТОМ“ ООД, с ЕИК200759647, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.”Никола Вапцаров” №, вх.В, ет.3, ап.55, представлявано от Т. С. С., с ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно, необосновано, постановено при съществено нарушение на административно-производствените правила, като излага подробно доводите си за това в жалбата.

В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател  се явява процесуален представител, в лицето на адв.П. ***, който поддържа депозираната жалба, както и моли присъждане на направените разноски.

          За ТД на НАП-Варна - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание, но депозира становище, с което мали, издаденето наказателно постановление да бъде потвърдено..

          Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.319 и сл. от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

          Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 21.05.2015 год. била извършена проверка от компетентни длъжностни лица при ТД на НАП – гр.Варна, офис Шумен на „РУСТОМ“ ООД. В хода на проверката било констатирано, че дружеството, в качеството на работодател не е  изпълнило задължението си да подаде в срок Декларация Образец 6 „Данни за дължими вноски и данък по чл.42 от ЗДДФЛ” за месец юли 2014 год. Декларацията е следвало да се подаде не по късно от 25.08.2014г. По време на проверката било установено, че дружеството въобще не е подавало Декларация образец 6 за предходни години, както и за настоящата година. Декларацията с коректни данни не е била подадена и към датата на съставяне на АУАН № F173946/07.08.2015г.  За констатираното нарушение на 07.08.2015 г. на дружеството бил съставен акт за установяване на административно нарушение АNF173946, като актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.3, ал.3, т.1 от Наредба Н-8/29.12.2005 год. Актът бил съставен в присъствие на управителя на дружеството, който го е подписал, без да изложи възражения. На гърба на акта бил посочен адрес за връчване на НП, както и посочен телефонен номер. Впоследствие жалбоподателят не се е възползвал от законното си право и не е депозирал писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 171369-F173946/17.11.2015 год. на Директора на Офис – Шумен при ТД на НАП, гр. Варна, с което на основание чл.355, ал.1 от КСО на „РУСТОМ“ ООД, с ЕИК200759647, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.”Никола Вапцаров” №, вх.В, ет.3, ап.55, представлявано от Т. С. С., с ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева.

При извършената проверка на съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП, съдът констатира следното:

В ЗАНН са регламентирани два вида давности – погасителна /чл.34 от ЗАНН/ и изпълнителска /чл.82 от ЗАНН/. Изпълнителската давност не е приложима в конкретният случай, тъй като започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, т.е. от влизане в сила на наказателното постановление.

Съгласно нормата на чл.34 ал.1 от ЗАНН задължителна предпоставка за законосъобразното започване и развитие на административно-наказателното производство е същото да бъде инициирано в рамките на законовия тримесечен давностен срок от откриване на нарушителя или в рамките на една година от извършване на нарушението като ЗА конкретно посочени видове нарушения, между които и такива по част втора, част втора "а" и част трета от Кодекса за социално осигуряване,  срокът е две години от извършване на нарушението.. Съгласно ал.3 образуваното административнонаказателно производство се прекратява и ако не е издадено наказателно постановление в 6-месечен срок от съставяне на акта.

Изложеният довод за изтекла погасителна давност за наказателно преследване по чл.34 от ЗАНН, съдът намира за неоснователен. В конкретният случай, предвид видът на нарушението, са приложими  тримесечния давностен срок от откриване на нарушителя или  две години от извършване на нарушението.

От съдържанието на процесното НП се установява, че вмененото в него нарушение на дружеството - жалбоподател е извършено на 26.08.2014г. АУАН е съставен на 07.08.2015г. Тримесечният срок  започва да тече от момента, в който компетентните да съставят акта служители са стигнали до извода , че дружеството е извършило процесното нарушение, формирали извода си за нарушението и нарушителя. На 21.05.2015г. св. С. А., която се явява и актосъставител, е извършила проверката, при която е установила,  че има извършено нарушение на чл.355 ал.1 от КСО, във вр. с чл.5 ал.4 от КСО, във вр. с чл.3 ал.3 т.1 от Наредба № Н – 8/2005г. Т.е. на същата дата е узнала за извършеното нарушение  и нарушителят е станал известен на контролните органи, поради което от тази дата е започнал да тече  тримесечния срок от откриване на нарушителя, който срок към датата на съставяне на акта /07.08.2015г./ не е изтекъл. Доколкото в конкретния случай е приложим  двугодишния срок от извършване на нарушението, към момента на съставяне на акта - 07.08.2015г. също не е изтекъл, поради което не е била погасена възможността за реализиране на административно – наказателна отговорност. НП е издадено на 17.11.2015г., т.е. в шест месечен срок от съставяне на акта, поради което образуваното административнонаказателно производство правилно не е било прекратено.

       Съдът, обаче  съобразявайки се с Тълкувателно решение №112 от 16.12.1982г., според което институтите за спиране и прекъсване на давността за наказателно преследване- чл.81 НК се прилагат и за давността по чл.34 от ЗАНН,  счита, че в конкретната хипотеза административното нарушение е погасено по давност, тъй като същото е извършено на 26.08.2014г., а съгласно действащата към датата на извършване на нарушението разпоредба на чл.80 ал.1.т.5 НК и вземайки предвид чл.81 ал.3 НК, намира, че  абсолютната давност е изтекла на 26.02.2019г, поради което и наказателното постановление следва да бъде отменено.

 Отделно от  това, административно-наказващия орган следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя сумата от 400 лева /четиристотин лева/, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство, съгласно представен списък /адвокатския хонорар е определен в близък до минималния размер съобразно действащата към момента на изготвянето на договора Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения/.

 

По изложените съображения съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 171369-F173946/17.11.2015 год. на Директора на Офис – Шумен при ТД на НАП Варна.

              ОСЪЖДА ТД на НАП гр.Варна да заплати на „Герард“ ЕООД,  гр.Русе с ЕИК200759647, представлявано от Стойко Енчев Стойков сумата от 400 лева /четиристотин лева/, представляваща направените от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство..

 

    Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.

 

 

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: