Р Е Ш Е Н И Е
№ 2493
град Пловдив, 02.12.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в открито заседание на седми октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при секретаря ПОЛИНА
ЦВЕТКОВА и участието
на прокурор РОСЕН КАМЕНОВ като разгледа докладваното
от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело № 860 описа за 2019 година, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 203, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди (ЗОДОВ)
Делото е образувано по исковата молба на „ЛИДЕР
ИНВЕСТМЪНТ - 2016" ООД срещу ответника - Агенция по вписванията, като се
претендират обективно съединени искове, както следва: главен иск за сума в размер на 1124648 лева, представляващи
левовата равностойност по фиксинга на БНБ на 575 023.45 евро - обезщетение за
вреди, произтичащи от издадените от ответника неточни/грешни удостоверения за тежести с изх.
№ 21401/2017 г. и изх. № 21402/2017 г. на Служба по вписванията - София, и
двете издадени на 25.05.2017 г., представляващи платената цена по договор за
покупко-продажба на недвижими имоти от 19.05.2017 г., сключен с Нотариален акт
№ 56, том III, рег. № 3553, дело № 271/2017
г. на нотариус Х.В., вписана в регистъра на Нотариалната камара под № 628, с
район на действие района на Софийския районен съд, вписан в Служба по
вписванията - гр. София с вх. per. № 30227, акт №
148, том LXVI, дело № 21266/2017 г., съответна на спорните реални части от
недвижимите имоти, ведно със законната лихва върху тази сума от 31.05.2017 г.
до окончателното плащане.
При условия на евентуалност, ако съдът приеме, че
горната претенция е неоснователна, ищецът претендира да се осъди ответника -
Агенция по вписванията, да му заплати, сума в размер на 146 687,25 лева,
представляващи левовата равностойност по фиксинга на БНБ на 75 000 евро -
обезщетение за вреди, произтичащи от издадените от него неточни/ грешни
удостоверения за тежести с изх. № 21401/2017 г. и изх. № 21402/ 2017 г. на
Служба по вписванията София, и двете издадени на 25.05.2017 година,
представляващи първото плащане по нотариален акт за спогодба - за право на
собственост върху недвижим имот № 180, том V, per. №
10333, дело № 855 от 2018 г. на нотариус И.Н. – peг.
№ 040 на Нотариалната камара, вписан в Службата по вписванията с вх. Per. № 47890 от 20.02.2018 г., акт № 140, том VIII, дело
34273, ведно със законната лихва върху тази сума от 30.07.2018 г. до
окончателното заплащане.
В
съдебно заседание – „ЛИДЕР
ИНВЕСТМЪНТ - 2016" ООД, чрез адв.
Г. поддържа исковите претенции. Претендира се и присъждане на направените по настоящото
дело разноски, представя писмени бележки.
Ответникът - Агенция по вписванията не се представлява,
а в писмен отговор, чрез пълномощник юрисконсулт А.Г., счита исковете за недопустими, алтернативно за неоснователни
и недоказани, като моли исковата молба да бъде отхвърлена. По същество се прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като на основание чл.78,
ал.5 от ГПК, в случай на уважаване на иска, се иска разноските да бъдат
намалени до минимума съобразно Наредба №1 /2004 година за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Прокуратурата на Република България, чрез Прокурор от
Окръжна прокуратура Пловдив, в свое заключение, намира исковата претенция за неоснователна и недоказана.
Пловдивският административен съд, като прецени
доводите на страните, изложили такива и наличните по делото доказателства, по
реда и при условията на чл. 154 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, счита предявените
искове за процесуално допустими, а по същество за неоснователни, по следните
съображения:
Ищецът обосновава допустимостта
и основателността на исковата си претенция с твърдението, че претендира ангажиране
отговорността на Агенцията по вписванията, с оглед невярното удостоверяване, обективирано в двете удостоверения за тежести с изх. №
21401/2017 г./л.21/ и изх. № 21402/ 2017 г. на Служба по вписванията – София
/л.24/, двете издадени на 25.05.2017 г.,
в които не били отразени Съдебното решение, влязло в законна сила на 21.09.2007
година, вписано /отбелязано под № 236/2015 г., том 31, вх. peг.
№ 36505 от 23.06.2015 г., канцеларско дело 1115/23.06.2015 г., дв. вх. Peг. 35817/23.06.2015 г.
на Служба по вписванията - гр. София /л.122 и сл./, както и исковата молба, по
която то е постановено, вписана на 12.02.2001 г., с вх. № 2692, имотна партида
46777. /л.116 и сл./. В тази насока се излагат съображения, че дейността по
издаване на справки по вписванията, отбелязванията и
заличаванията, извлечения от съдържанието на всички книги, незаверен препис от
всички вписани и отбелязани актове или актове за заличаване, както и
удостоверение за наличието или за отсъствието на вписване, е регламентирана в
чл.42 и следващите от Правилника за вписванията /Правилника/, при което нормата
на чл.49 от Правилника изрично предвиждала, че Агенцията по вписванията
отговаря за вредите, които произтичат от допуснатите неточности в издаваните
удостоверения и преписи.
Ищецът намира за
неоснователни наведените от ответника възражения основаващи се на обстоятелството, че издаването на справки и
удостоверения за тежести на недвижими имоти е особен вид охранително
производство, след като се извършва след произнасяне на съдия по вписванията,
съгласно чл. 281, ал. 1, т. 1 от ЗСВ, и тогава за исковете подадени на основание чл. 203 и чл. 204 от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, липсва една от предпоставките за
ангажиране отговорността на държавата - увреждането да е извършено при или по
повод извършване на административна дейност.
По делото се установява следната фактическа обстановка:
С нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот №54, том III, per.
№3535, дело №269/2017 г. /л.146/ по описа на Нотариус В. от 19.05.2017 г., вписан в Служба по
вписванията София с вх.№30225, акт №144, том LXVI, дело №21261/2017 г. поземлен
имот с планоснимачен №1863 е продаден на дружеството
„ФАРТ 23"ООД за сумата от 9 500,00 лв. при данъчна оценка 44 998,40 лв.
С нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот №55, том III, per.
№3539, дело №270/2017 г. на Нотариус В. от 19.05.2017 г. /л.141/ , вписан в Служба
по вписванията /СВ/ София с вх. №30226, акт №146, том LXVI, дело №21263/2017
г., поземлен имот с планоснимачен № 942 е продаден на
дружеството „ФАРТ 23"ООД за сумата от 90 000,00 лв. при данъчна оценка 124
700,00 лв.
На 19.05.2017 г., горепосочените имоти са продадени от „ФАРТ 23 "ООД на „ЛИДЕР
ИНВЕСТМЪНТ - 2016" ООД с Нотариален акт за покупко-продажба №56, т. III, per.
№3553, дело №271/2017 г. от 19.05.2017 г., вписан с
вх. №30227, акт №148, том LXVI, дело №21266/17 г. от 19.05.2017 г. на Служба по
вписванията - София за сумата 808 000,00 EUR.
За превеждане на
сумата за покупка на имотите, съгласно т. 2 от Нотариален акт за
покупко-продажба №56, т.III, per. №3553, дело №271/ 2017 г. от 19.05.2017
г., вписан с вх. №30227, акт №148, том LXVI, дело №21266/17 г. от 19.05.2017 г.
на Служба по вписванията - София, е сключен Договор за доверителна сметка от
19.05.2017 г. между „ФАРТ 23" ООД ; „ЛИДЕР ИНВЕСТМЪНТ - 2016" ООД и Нотариус
Х.В..
С оглед договереното в чл. 2 от Договора за доверителна сметка от
19.05.2017 г. Нотариус Х.В., изисква от Службата по вписвания - София да бъде
издадено удостоверение относно вписванията, отбелязванията
и заличаванията за тежести и права върху недвижимите имоти: 1.Поземлен имот с планоснимачен №1863 от квартал №120 по плана на гр. София,
местността „Кръстова вада", с идентификатор
68134,1007.765; 2.Поземлен имот с планоснимачен №942
от квартал №120 по плана на гр. София, местността „Кръстова
вада", с идентификатор 68134,1007.764;
за периода от 18.11.1993 г. до приключена дата 19.05.2017 г.
„ЛИДЕР ИНВЕСТМЪНТ
- 2016" ООД е придобил процесните два имота по
силата на Договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 19.05.2017 г.,
сключен с Нотариален акт № 56, том III, рег. № 3553, дело № 271/2017 г. на
нотариус Х.В., вписана в регистъра на Нотариалната камара под № 628, с район на
действие района на Софийския районен съд, вписан в Служба по вписванията - гр.
София с вх. peг. № 30227, акт № 148, том LXVI, дело №
21266/2017 г./л.13/.
В точка 2 /две
арабско/ от Нотариален акт № 56, том III, рег. № 3553, дело № 271/2017 г. на
нотариус Х.В., продавачът „Фарт 23“ООД, е заявил, че
по отношение на имотите не са налице вещни, облигационни или други права на
трети лица, противопоставими на правата на купувача,
и ведно с това е направил изявление за знание, че в правния мир съществуват:
1./Нотариален акт - констативен по
обстоятелствена проверка, вписан в Служба по вписванията – град София с
вх.рег.№ 41068/06.07.2016 г., том 95, акт №170 от 2016 г., дв.вх.рег.
40620/06.07.2016 г.; 2./ Нотариален акт за поправка на горепосочения
констативен нотариален акт, вписан в Служба по вписванията – град София с
вх.рег.№ 58632/26.09.2016 г., том 137, акт №5 от 2016 г., дв.вх.рег.58078/26.09.2016
г.; и 3./Възбрана върху поземлен имот с идентификатор 68134.1007.765, вписана в
Служба по вписванията – град София с вх.рег.№ 43887/02.09.2014 г., том 17, акт
№113 от 2014 г., дв. вх.рег. 43717/02.09.2014 г.
От Служба по
вписванията - София са издадени удостоверение - изх. № 21401/2017 г. за имот с
идентификатор 68134.1007.765 и удостоверение - изх. № 21402/2017 г. за имот с
идентификатор 68134.1007.764. /л.24/.
Удостоверение за
вписванията, отбелязванията и заличаванията за
тежести и права за определен имот се прави по заявление, в което трябва да е
посочен недвижимият имот - чл. 47, ал. 2, б. б).
Подадено е заявление /л.134/ за издаване на удостоверение за ПИ с планоснимачен №1863 са посочени: гр. София, район
„Триадица, булевард „Черни връх", квартал 120, по плана на град София,
местност „Кръстова вада", графично изчислена
площ от 797 кв. м., площ по кадастрална скица от 730 кв. м., идентификатор
68134,1007.765;
Подадено е заявление
/л.137/ за издаване на удостоверение за ПИ с планоснимачен
№942 са посочени: гр. София, район „Триадица, булевард „Черни връх",
квартал 120, по плана на град София, местност „Кръстова
вада", графично изчислена площ от 1450 кв. м., площ по кадастрална скица
от 1455 кв. м., идентификатор 68134,1007.764.
В исковата молба
вписана в книгите за вписвания по имотна партида № 46777 на 12.02.2001 г. с вх.
№2692 се описва като предмет на спора имот в гр. София, нива с площ от около 3
506 кв. м., част от нива в местност „Кръстова
вада" - „Кръвосеро" кв. Драгалевци, планоснимачен №614, кадастрален лист 618 по кадастрален
план на гр. София.
В съдебното
решение за признаване на иска Решение №..../14.05.2007 г. на СГС по гражданско
дело №3127/2004 г., влязло в законна
сила на 21.09.2007 г. и вписано с №36505 на 23.06.2015 г. са описани имотите:
1) в гр. София, местност „Кръстова вада", част
от имот с пл. №1863, кадастрален лист 618 по кадастрален план на гр. София, с
площ 625 кв. м. и 2) в гр. София, местност „Кръстова
вада", част от имот с пл. №942, кадастрален лист 918 по кадастрален план
на гр. София, с площ от 980 кв. м.
В издадените от
Агенцията по вписвания при сключване на договора за продажба от 19.05.2017 г.,
(обективиран в Нотариален акт № 56, том III, рег.№
3553, дело № 271/2017 г. на нотариус Х.В., вписана в регистъра на Нотариалната
камара под № 628, с район на действие района на Софийския районен съд, вписан в
Служба по вписванията — гр. София с вх. рег. № 30227, акт № 148, том LXVI, дело
№ 21266/ 2017 г.) удостоверения за вписвания, отбелязвания и заличавания за
имоти, ищецът заявява, че не били отразени Съдебното решение,
вписано/отбелязано под № 236/2015 г., том 31, вх. peг.
№ 36505 от 23.06.2015 г., канцеларско дело 1115/23.06.2015 г., дв. вх. Peг. 35817/23.06.2015 г.
на Служба по вписванията София, както и исковата
молба, по която то е постановено, вписана на 12.02.2001 г., с вх. № 2692.
Съдебното решение
от 14.05.2007 г. на СГС по гр. д. 3127/2004 г., което е постановено по
посочената искова молба, е с предмет реални части от двата имота, детайлно
описани с имотните им номера - пл. № 1863, кадастрален лист 618 по кадастрален
план на гр. София и пл. № 942, кадастрален лист 918 по кадастрален план на гр.
София, и двата в гр. София, местност „Кръстова вада“./л.131
и л.132./
Ищецът твърди, че „ЛИДЕР
ИНВЕСТМЪНТ - 2016" ООД и нотариусът при изповядване на сделката от
19.05.2017 г. обективно са били в състояние на неизвестност относно правата на
собственост на третите лица за двата имота, предмет на договора, в резултат на
което купувачът е претърпял имуществена вреда в размер на платената от него
продажна цена за имоти, които не е могъл да придобие.
Плащането на
покупната цена в пълен размер е извършено в деня на нотариално изповядване на
сделката по специална доверителна сметка на нотариуса - Х.В., per. № 628 на НК, посочена в Нотариалния акт, като
освобождаването на цената в полза на продавача по сделката е регламентирано с
Договор за доверителна сметка и е обвързано с две условия: а) вписване на
Нотариалния акт за покупко-продажба, както и на предхождащите го нотариални
актове, с които дружеството-продавач е придобило продаваните имоти, в Служба по
вписванията - гр. София в съответната последователност и получаване на
нотариуса от службата на хартиените носители-нотариални актове, с надлежно
нанесени данни от книгите за вписване, и б) получаване от нотариуса на
удостоверения за вписвания, отбелязвания и заличавания относно всеки от двата продавани
Имоти, обхващащи период от поне десет години назад, от които да е видно, че
Нотариалният акт за покупко-продажба, както и нотариалните актове, с които
дружеството-продавач е придобило имотите, са вписани в съответната
последователност, както и че върху имотите - предмет на сделката или части от
тях няма тежести, възбрани, законни и/или договорни ипотеки, вписани искови
молби и/или съдебни актове, други вписвания, както и че няма по отношение на
имотите или във връзка с тях, каквито и да е права (вещни, облигационни или
други) на трети лица, противопоставими на правата на
купувача - Лидер, с изключение на известните на купувача и изчерпателно
посочени в Нотариалния акт актове - цитираните там констативен нотариален акт и
нотариален акт за неговата поправка, и възбрана.
С тези именно съображения
е обоснована исковата претенция на ищеца за претърпени имуществени вреди в
посочения по-горе размер.
След анализа на така изложените
фактически обстоятелства Съдът съобрази следното от правна страна :
Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ /Доп. - ДВ, бр. 105 от
2005 г., изм., бр. 30 от 2006 г. / държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение
на административна дейност. Регламентираната отговорност е специален вид
отговорност за непозволено увреждане на граждани и юридически лица от дейността
на администрацията. В случая исковете се разглеждат по реда на АПК, като се касае
за специална подсъдност, регламентирана в разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ, произтичаща от общата подведомственост на административните съдилища по
чл. 128, ал. 1, т. 5 от АПК. В този контекст следва да се посочи, че в
общотеоретичен план проявните форми на
административна дейност, за която може да се ангажира отговорността на
Държавата по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, са различни.
Във връзка с дейността по издаване на удостоверение за
вписвания, заличавания и отбелязвания, следва да са отбележи, че същата, без
всякакво съмнение следва да се квалифицира като административна дейност, във
връзка с изпълнение на функцията по изпълнението и прилагането на специфичните
норми на Закона за кадастъра и имотния регистър и Правилника за вписванията. В
този смисъл, действията по издаване на удостоверение за вписвания, заличавания
и отбелязвания за имот, съдържат властнически елементи, като те са дейност на
администрацията по смисъла на АПК. При това положение претенцията на ищците за
обезщетение за вреди от тази дейност, без всякакво съмнение, попада в обхвата
на подведомствеността на административните съдилища, по смисъла на чл. 128, ал.
1, т. 5, във вр. с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ.
В разпоредбата на чл. 204 от АПК са въведени специални
предпоставки за допустимост на предявените искове по Глава ХІ от АПК, наред с
общите предпоставки за допустимост на исковете, предвидени в ГПК. Така,
съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 1 от АПК, иск може да се предяви след
отмяната на административния акт по съответния ред. Изключение от това правило
е предвидено в разпоредбите на ал. 3 и 4 от АПК, където липсва изискване за
предварително произнасяне с влязъл в сила административен акт или съдебно
решение относно нищожността на административния акт, респ. незаконосъобразността
на действието или бездействието. Така, съгласно изричното правило на чл. 204,
ал. 3 и 4 от АПК нищожността на акта, респ. незаконосъобразността на действието
или бездействието се установява пред съда, пред който е предявен искът за
обезщетение. Тоест, когато твърдяните вреди са
настъпили от нищожен административен акт, незаконосъобразни действия или
бездействия на административен орган или длъжностни лица, при или по повод
изпълнение на административна дейност, предварителното установяване на
нищожността или незаконосъобразността, не е процесуална предпоставка нито за
завеждане на делото, нито за ангажиране на отговорността.
Необходимо е обаче в исковото производство, сезираният
съд да установи нищожността на акта, респективно незаконосъобразността на действието
или бездействието, което може да стане по два начина: преюдициално
в мотивите на решението, а когато има обективно съединяване на иск за
обезщетение с оспорване на административния акт по чл. 149, ал. 5 от АПК и/или
с искане по Глава ХV от дял III на АПК, съдът се произнася с един съдебен акт.
В настоящият случай, съобразно твърденията в исковата молба се претендират
вреди, произтичащи от незаконосъобразни действия при или по повод осъществяване
на административна дейност, поради което съдът следва преюдициално
да се произнесе по незаконосъобразността на действията при разглеждане на
делото по същество. Във връзка с обсъждане на въпроса за допустимостта на
исковата молба, следва да се посочи още, че наличието на елементите от
фактическия състав за ангажиране отговорност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ имат
отношение към основателността на иска, а не към неговата допустимост. /така
Определение № 8484 от 25.06.2009 г. на ВАС по адм. д.
№ 8437/2009 г., III о., Определение № 14030 от 17.12.2008 г. на ВАС, по адм. дело № 9536/2008 г., ІV о., Определение № 1492 от
4.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 579/2009 г., III о.
/.
Разпоредбата на чл. 205 от АПК сочи като ответник по иска
за обезщетение юридическото лице, представлявано от органа, от чийто
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Предвид гореизложеното исковите претенции са процесуално
ДОПУСТИМИ, като предявени от активно легитимирани лица, притежаващи правен
интерес, с оглед фактическите твърдения на ищците, че са претърпели имуществени
вреди от незаконосъобразни действия на длъжностни лица на административни
органи по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Разгледани по същество исковите претенции са
НЕОСНОВАТЕЛНИ. Съображенията за това са следните.
Исковете за обезщетения за вреди от имуществен характер -
загуби и пропуснати ползи, причинени от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на административни органи или длъжностни лица се разглеждат от
административния съд по реда на чл. 203 и сл. от АПК, към който препраща и чл.
1, ал. 2 от ЗОДОВ. Разпоредбата чл. 4 от ЗОДОВ урежда материалноправния
режим на отговорността с препращане за неуредените въпроси към гражданските
закони - § 1 от Заключителните разпоредби на ЗОДОВ. Следователно, искът по
глава единадесета от АПК е граждански, основаващ се на фактическия състав на
непозволеното увреждане, независимо от това дали вредите са причинени виновно
от длъжностните лица.
С оглед на това, отговорността следва да бъде
характеризирана като гаранционно-обезпечителна. Във фактическия й състав се
включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на
орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод
изпълнение на административна дейност; вреда от такъв административен акт и
причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или
бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Съгласно разпоредбата на чл. 204,
ал. 4 от АПК, когато вредите са причинени от действие, както се твърди в
настоящия казус, незаконосъобразността му се установява от съда, пред който е
предявен искът за обезщетение.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички
вреди - както имуществени, така и неимуществени, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Цитираната правна норма сочи, че
следва да се установи наличието на причинна връзка между вредите и незаконния
административен акт, действие или бездействие, като елемент от горепосочения
фактически състав, от който възниква обезщетителната
отговорност на Държавата. Тук под вредоносен резултат /вреда/ следва да се
разбира отрицателната последица от увреждането, която засяга неблагоприятно
имуществените права и защитените от правото блага на увредения, а под
"пряка и непосредствена" се разбира тази вреда, която следва
закономерно от незаконосъобразния административен акт, действието или
бездействието на съответния административен орган, по силата на безусловно
необходимата връзка между тях. Казано с други думи, причинна връзка е налице,
когато вредите са в резултат на увреждането, настъпили са по повод на него и
във връзка с него.
При липсата на който и да е от елементите на посочения
фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Доказателствената тежест за
установяване наличието на всички предпоставки за реализиране на отговорността
се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение, съобразно общото правило на
чл. 154, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК за
разпределение на доказателствената тежест. И накрая, следва да се посочи, че за
да бъде уважен искът за вреди, следва доказването на фактите от хипотезата на
правната норма да е пълно, съобразно общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК,
приложим в настоящото производство във връзка с препращащата норма на чл. 144
от АПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 49 от Правилника за
вписванията, съгласно която когато се констатира несъответствие между данните
по книгите за вписване и издадените удостоверения и препис, взема се под внимание
това, което е вписано в книгите, но Агенцията по вписванията отговаря за
вредите, които произтичат от допуснатите неточности в тези удостоверения и
преписи. Казано с други думи, в случая в подзаконов нормативен акт е определен
изрично органът, който следва да отговаря за установените несъответствия между
съдържанието на удостоверения, издадени въз основа на вписванията и
заличаванията в книгите по вписвания и действителните отразявания в книгите и
това е Агенция по вписванията, която е самостоятелно юридическо лице със
седалище София и със служби по вписванията в седалищата на районните съдилища (чл.
58а, ал. 1 от ЗКИР).
Съдът като разгледа приложените по делото доказателства
обосновава извод, че поради непокриването на площта и характеристичните и идентификационни
белези на имотите /според Нотариален акт № 56, том III, рег.№ 3553, дело №
271/2017 г. на нотариус Х.В. и отразеното
в Съдебното решение, вписано/отбелязано под № 236/2015 г., том 31, вх. peг. № 36505 от 23.06.2015 г., канцеларско дело
1115/23.06.2015 г., дв. вх. Peг.
35817/ 23.06.2015 г. на Служба по вписванията
София/ се е стигнало до създаване
на различни имотни партиди за едни и същи имоти, поради което не е могло да се
издаде удостоверение за всички вписвания по имотите.
За превеждане на сумата за покупка на имотите, съгласно
т. 2 от Нотариален акт за покупко-продажба №56, т. Ill, per.
№3553, дело №271/2017 г. от 19.05.2017 г., вписан с вх. №30227, акт №148, том
LXVI, дело №21266/17 г. от 19.05.2017 г. на Служба по вписванията - София, и
чл. 2 от Договор за доверителна сметка от 19.05.2017 г. на нотариус Х.В., №628
на Нотариалната камара, нотариусът е изискал от Службата по вписвания - София
да бъде издадено удостоверение относно вписванията, отбелязванията
и заличаванията за тежести и права върху недвижимите имоти: 1.Поземлен имот с планоснимачен №1863 от квартал №120 по плана на гр. София,
местността „Кръстова вада", с идентификатор
68134,1007.765; 2.Поземлен имот с планоснимачен №942
от квартал №120 по плана на гр. София, местността „Кръстова
вада", с идентификатор 68134,1007.764; за периода от 18.11.1993 г. до
приключена дата 19.05.2017 г.
От Служба по вписванията - София са били издадени следните удостоверения:1.изх. №
21401/2017 г. за имот с идентификатор 68134.1007.765; 2.изх. № 21402/2017 г. за
имот с идентификатор 68134.1007.764.
Удостоверение за вписванията, отбелязванията
и заличаванията за тежести и права за определен имот се прави по заявление, в
което трябва да е посочен недвижимият имот - чл. 47, ал. 2, б. б).
В заявленията е описана следната площ:1.в заявление за
издаване на удостоверение за ПИ с планоснимачен №1863
са посочени: гр. София, район „Триадица, булевард „Черни връх", квартал
120, по плана на град София, местност „Кръстова
вада", графично изчислена площ от 797 кв. м., площ по кадастрална скица от
730 кв. м., идентификатор 68134.1007.765;
2. в заявление за издаване на удостоверение за ПИ с планоснимачен №942 са посочени: гр. София, район „Триадица,
булевард „Черни връх", квартал 120, по плана на град София, местност „Кръстова вада", графично изчислена площ от 1450 кв.
м., площ по кадастрална скица от 1455 кв. м., идентификатор 68134.1007.764, а в
исковата молба вписана в книгите за вписвания по имотна партида № 46777 на
12.02.2001 г. с вх. №2692 се описва като предмет на спора имот в гр. София,
нива с площ от около 3 506 кв. м., част от нива в местност „Кръстова
вада" - „Кръвосеро" кв. Драгалевци, планоснимачен №614, кадастрален лист 618 по кадастрален
план на гр. София.
В съдебното решение за признаване на иска Решение
№..../14.05.2007 г. на СГС по ГД №3127/2004 г., влязло в законна сила на
21.09.2007 г. и вписано с №36505 на 23.06.2015 г. са описани имотите: 1) в гр.
София, местност „Кръстова вада", част от имот с
пл. №1863, кадастрален лист 618 по кадастрален план на гр. София, с площ 625
кв. м. и 2) в гр. София, местност „Кръстова
вада", част от имот с пл. №942, кадастрален лист 918 по кадастрален план
на гр. София, с площ от 980 кв. м.
Съгласно разпоредбите на чл. 2 и чл. 4 от ЗКИР кадастърът
е съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите на
недвижимите имоти на територията на Република България, като обхваща и данни относно правото
на собственост и други вещни права върху недвижимите имоти. Местоположението и
границите на имотите се нанасят в кадастралната карта, а данните за собственост
и вещните права - в кадастралните регистри. Кадастърът се създава и поддържа в
актуално състояние от АГКК. Съгласно разпоредбите на чл. 3 и чл. 5 от ЗКИР
имотният регистър се състои от партидите на недвижимите имоти, в които по
разпореждане на съдиите по вписвания се вписват сделки с вещни права върху
недвижимите имоти, възбраните и ипотеките върху тях, както и други действия,
обстоятелства и юридически факти, за които закон предвижда вписване. Имотният
регистър се води и се съхранява от Агенцията по вписванията. Целта на закона,
както личи още от наименованието му, е да се създаде двустранна връзка между
кадастъра и имотния регистър въз основа на идентификатора на недвижимите имоти
и да се създаде единна информационна система, която да се поддържа актуална във
всеки следващ момент от административните органи, независимо от действията или
бездействията на трети лица - аргумент от чл. 6, ал. 1 и чл. 7 от ЗКИР.
Разпоредбата на чл. 41, ал. 2 от ЗКИР посочва източниците на данни за
собствениците и носителите на други вещни права, както и за актовете, от които
черпят прават си - на първо място това са регистрите
към картите и плановете, след това- представените от страните актове,
регистрите на общинската администрация. При всички случаи обаче установените по
реда на чл. 41, ал. 2 от ЗКИР данни за собственост се уточняват въз основа на
представените от службата по вписванията предварителни имотни партиди - ал. 3
на същата разпоредба - това е законова гаранция срещу злоупотреба с погА.и права и недобросъвестно поведение на гражданите,
както и срещу неточности в разписните списъци.
Разпоредбата на чл. 41, ал. 3 от ЗКИР въвежда задължение
за АГКК да изиска от Службата по вписванията предварителните имотни партиди, от
които да черпи данни за собственост и други вещни права. Тази норма
кореспондира с разпоредбата на чл. 71, ал. 3 от ЗКИР, която разписва задължение
на Службата по вписванията да предостави в цифров вид на АГКК предварителните
партиди за уточняване на кадастралната карта и данните за собствеността и
другите вещни права. Нормите на чл. 41, ал. 3 и чл. 71, ал. 3 от ЗКИР са
императивни - чрез тяхното спазване и прилагане се гарантира изграждането на
функционираща двустранна информационна система.
Съгласно чл. 71, ал. 2 от ЗКИР, съдията по вписванията
при сделка с недвижим имот изготвя партидата на имота и записва в подлежащия на
вписване акт нейния номер.
При издаването на удостоверения по заявленията служителят
на Служба по вписванията - София обективно е бил в невъзможност да направи
връзка между различно описаните имоти, за които са били създадени различни
партиди.
В Правилника за вписванията е предвидено, че книгите за
вписванията, вкл. и тези, в които се вписват сделките с недвижими имоти, са
публични и всеки може да поиска и да получи устна или писмена справка, под
формата на удостоверение – чл. 42, ал. 2 и чл. 44 от ПВ. Удостоверенията могат
да се отнасят за определени лица, за определени недвижими имоти или за
определено време. По силата на чл. 43, ал. 3 от ПВ, справки могат да се правят
и чрез отдалечен достъп по ред, определен от министъра на правосъдието.
В този контекст, ищеца твърди, че противоправните
действия на длъжностните лица от Агенцията по вписванията, от които за тях са
произтекли имуществени се изразяват в подписването на удостоверения за
вписвания, отбелязвания и заличавания за имоти от съдия по вписванията и
изготвянето му от служител на Служба по вписванията - София към Агенция по
вписванията, без да е била извършена дължимата проверка за съответствие между
данните в удостоверенията и вписванията и отбелязванията
в книгите по вписванията.
В тази насока е необходимо да се посочи, че задълженията
на длъжностните лица в Агенцията по вписванията се свеждат до това да издадат
удостоверение, генерирано от системата (база-данни от книгите по вписванията),
при поискване от заинтересованото лице - заявител.
Освен това, съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 1, т. 1
от Закона за кадастъра и имотния регистър, регламентиращ вписванията по
партидните дела, в част "Б" на партидата се вписват името, ЕГН или
друг идентификационен номер, адресът - за собственика - физическо лице; и
съгласно т. 2 - наименованието, организационната форма, седалището и кодът по
БУЛСТАТ или друг идентификационен номер - за собственика - юридическо лице.
Според чл. 50, ал. 2 (Изм. - ДВ, бр. 67 от 2005 г.) от
Правилника за вписвания, писмени справки се изготвят и записват в регистъра по
чл. 33, буква "к" от натоварения за това служител, заверяват се от
служителя и се подписват от съдията по вписванията. Съгласно т. 8.2.6. от
Правилата за водене на указатели, регистри и книги за вписванията относно
недвижими имоти в Службите по вписванията към Агенция по вписванията, служител
в Службата по вписванията извършва справка и изготвя удостоверението, като го
подписва за "изготвил". Удостоверението се представя на съдията по
вписванията, който го подписва, като по своя преценка може да извърши проверка
за верността на данните в него чрез справка в книгите на Службата по вписвания.
От посочените нормативни правила следва извода, че в
правилата, уреждащи дейността на съдиите по вписванията, свързани с изготвянето
на удостоверения за тежести, не е предвидено нормативно задължение дори за
съдиите по вписвания да извършват проверка на верността на данните в
удостоверението, чрез справка в книгите на Служба по вписванията. Извършването
на такава справка, преди подписването на всяко конкретно удостоверение, е
предоставено на преценката на съдията по вписвания.
Изложеното по- горе обуславя извод, че в случая не е
налице първата кумулативно предвидена предпоставка за реализиране отговорността
на ответниците - наличие на незаконосъобразни
действия на ответниците или техни длъжностни лица,
при осъществяване на административна дейност, което впрочем изключва
необходимостта от обсъждане на останалите предпоставки за реализиране на
отговорността и ангажираните гласни и писмени доказателства в тази насока.
Наред с гореизложеното, в случая следва да се констатира
и съпричиняване на настъпилите вреди от страна на ищеца,
които са допринесли за причиняване на вредоносния резултат. В този контекст е
необходимо да се посочи, че при полагането на дължимата грижа, ищеца е могъл да
предприеме необходимото, за да защити правото си на собственост. Не следва да
се дължи обезщетение, когато вредите не са пряка и непосредствена последица от
незаконосъобразния акт и/или действие, а са резултат на пасивното поведение на
увредения, който въпреки възможността за това, не е направил всичко необходимо,
за да отстрани настъпването на тези вреди или за да ги намали. Предвид именно
бездействието на ищеца да положи необходимата грижа за защита на своите законни
права срещу продавача е налице съпричиняване от
страна на ищеца на вредоносния резултат.
Въпреки, че ищеца е имал възможност да иска
възстановяване на продажната цена заедно с неустойка от продавача от данните по
делото не се установява да са се възползвали от посочените законови възможности
и да са предприели подобни действия.
Видно от приложените като доказателства по делото копия на Нотариален акт - констативен по обстоятелствена проверка,
вписан в Служба по вписванията – град София с вх.рег.№ 41068/06.07.2016 г., том
95, акт №170 от 2016 г., дв.вх.рег. 40620/06.07.2016
г.; Нотариален акт за поправка на горепосочения констативен нотариален акт,
вписан в Служба по вписванията – град София с вх.рег.№ 58632/26.09.2016 г., том
137, акт №5 от 2016 г., дв.вх.рег.58078/26.09.2016
г.; и Възбрана върху поземлен имот с идентификатор 68134.1007.765, вписана в
Служба по вписванията – град София с вх.рег.№ 43887/02.09.2014 г., том 17, акт
№113 от 2014 г., дв. вх.рег. 43717/02.09.2014 г.,
дружеството – купувач преди закупуването на имотите е било наясно с правата на
трети лица противоставими на правото му на собственост.
Посоченото в НА № 56 от 19.05.2017 г. /л.161 в кориците
на делото/, че „Фарт 23“ООД /праводател/
оспорва посочените в горния абзац документи, счита че същите подлежат на отмяна
и изводите на нотариуса са неоснователни, не лишава третите лица от насрещни им
права. Росен Петров Златанов по силата на
Нотариален акт - констативен по
обстоятелствена проверка, вписан в Служба по вписванията – град София с
вх.рег.№ 41068/06.07.2016 г., том 95, акт №170 от 2016 г. е признат за
собственик на реални части от двата имота придобити от ищцовото
дружеството. Росен Петров Златанов е включен и като трета страна в Нотариален
акт за спогодба за право на собственост върху недвижим имот / л.221 и сл./, за
чието изготвяне е съдействала адвокатската кантора на разпитания като свидетел
адв. А. Г.Г. / съдебно
заседание на 13.05.2019 г. /л.257/.
След като при посочените обстоятелства, в един и същ ден
на придобиването им от дружеството - праводател, дружеството
- ищец закупува за сумата от 808 000,00 EUR имотите придобити от „ФАРТ
23"ООД за сумата от 99500 лева, грижата на добрия търговец е изисквала по
внимателен и предварителен анализ на вещните права противопоставими
на правата на собственост, в каквата насока постфактум кантората на адв. Г.
се е справила.
Съгласно т.6 от ТР № 7/ 2012 от 25.04.2013 г. по тълк.дело № 7/ 2012 г. на ОСГТК на ВКС, проверката, която
съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал.1 ПВ относно това, дали
представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава
само до преценката, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно
изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията
съдържание, но не се проверяват материалноправните
предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон. Следователно
съдията по вписванията не дължи проверка относно правата на прехвърлителя
при договори за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти.
По делото не се доказа наличието на всички елементи на
фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и не може да се реализира
отговорността на държавата по този ред.
Искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на ответника е неоснователно. Съгласно последователната
практика на Върховен административен съд в производството по ЗОДОВ ищецът не
дължи на ответника заплащане на юрисконсултско
възнаграждение. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ, тълкувани в
тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на
чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 АПК и чл. 143 АПК. Изричната уредба
в ЗОДОВ на отговорността за разноски не предвижда отговорност на ищеца за
заплащане на юрисконсултско възнаграждение на
ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, следователно
такова не се дължи.
В разпоредбата на чл. 10 от ЗОДОВ е направено категорично
и ясно разграничение между разноски по делото (за свидетели, вещи лица и пр.),
държавна такса и адвокатско/юрисконсултско
възнаграждение. Описани са и случаите, в които суми за възстановяване на такива
разходи е допустимо. Законодателят е изключил възможността в полза на ответника
в производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да бъдат присъдени суми за
възнаграждение за юрисконсулт или адвокат, ако такъв е ползван. Аргументи в
тази насока следват и от разпоредбата на параграф 6 от ПЗР към ЗИД на ЗОДОВ /обн.ДВ бр.94 от 2019 г./
Ето защо и поради мотивите, изложени по–горе ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ІІ отд., Десети състав :
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените от „ЛИДЕР ИНВЕСТМЪНТ - 2016" ООД срещу
ответника - Агенция по вписванията, обективно съединени искове, както следва:
главен иск за сума в размер
на 1124648 лева, представляващи левовата равностойност по фиксинга на БНБ на 575 023.45 евро - обезщетение за вреди, произтичащи от издадените от
ответника неточни/грешни удостоверения за тежести с изх. №
21401/2017 г. и изх. № 21402/2017 г. на Служба по вписванията - София, и
двете издадени на 25.05.2017 г., представляващи платената цена по договор за
покупко-продажба на недвижими имоти от 19.05.2017 г., сключен с Нотариален акт
№ 56, том III, рег. № 3553, дело № 271/2017 г. на нотариус Х.В., вписана в
регистъра на Нотариалната камара под № 628, с район на действие района на
Софийския районен съд, вписан в Служба по вписванията - гр. София с вх. per. № 30227, акт № 148, том LXVI, дело №
21266/2017 г., съответна на спорните реални части от недвижимите имоти, ведно
със законната лихва върху тази сума от 31.05.2017 г. до окончателното плащане; евентуален за сумата в размер на 146 687,25 лева,
представляващи левовата равностойност по фиксинга на БНБ на 75 000 евро -
обезщетение за вреди, произтичащи от издадените от него неточни/грешни
удостоверения за тежести с изх. № 21401/2017 г. и изх.
№ 21402/2017 г. на Служба по вписванията София, и двете издадени на 25.05.2017
г., представляващи първото плащане по нотариален акт за спогодба - за право на
собственост върху недвижим имот № 180, том V, per. № 10333, дело № 855 от 2018
г. на нотариус И.Н. – peг. № 040 на Нотариалната камара, вписан
в Службата по вписванията с вх. Peг. № 47890 от 20.02.2018 г., акт № 140, том VIII, дело
34273, ведно със законната лихва върху тази сума от 30.07.2018 г. до
окончателното заплащане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване, пред Върховния административен съд на Република
България, в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото
изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: