№ 416
гр. Велико Търново, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XIV СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ЕМИЛ БОБЕВ
при участието на секретаря МАРИЯ Й. РАНКОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛ БОБЕВ Административно наказателно
дело № 20224110200805 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Д. М. Ц. с ЕГН **********, от *****, против
наказателно постановление № 20-1275-000294 от 20.02.2020 год., издадено от
Началника на Сектор „ПП“ при ОД на МВР -В. Търново, с което за
извършено от Ц. административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, му е наложено
административно наказание – „Глоба” в размер на 200.00 (двеста) лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца. В жалбата
си Юсеинов сочи допуснати съществени процесуални нарушения при
издаването на НП, като моли пълната му отмяна като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. Н.В. от ВТАК – редовно упълномощен. Адв. Вангелов
поддържа изцяло жалбата. По същество процесуалния представител на
жалбоподателя моли процесното НП да бъде отменено като
незаконосъобразно и излага доводи в тази насока, а именно, че
жалбоподателя не е знаел за обстоятелството, че управлявания от него
1
автомобил е със служебно прекратена регистрация, поради което липсва
субективната страна на осъществено административно нарушение.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява и не заема
становище. В придружителното писмо е направено възражение за
прекомерност на разноските направени от жалбоподателя, като се моли
размера им да бъде намален.
Съдът установи следната фактическа обстановка:
На 15.12.2019 год. екип от служители на сектор „ПП“ при ОД на МВР
– гр. В. Търново, са осъществявали контрол по спазване правилата за
движение по пътищата с патрулен автомобил „Киа Сийд“ с рег. № **** с
монтирано техническо средство АТСС „САИРН m* SPEEDET 2 D“. Около
15.40 ч. патрулния автомобил се е намирал на ул. „Магистрална“ в гр. В.
Търново. В 15.44 ч. АТСС е заснело движение по ул. „Магистрална“ на л.а.
„Алфа Ромео 156“ с рег. № *****, при което било установено, че към този
момент това МПС е било с прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП
считано от 25.11.2019 година. Било установено, че въпросното МПС е
собственост на жалбоподателя Д. М. Ц. с ЕГН **********, от *****.
За констатираното е била образувана преписка № 475/2020 год. по
описа на ВТРП за извършено от Ц. престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК. С
постановление от 18.02.202 год. прокурор при ВТРП е отказал да образува
досъдебно производство, като е приел, че макар и извършеното от Д. Ц. Д.ие
да осъществява признаците на предвиден в закона престъпен състав –
управление на нерегистрирано по надлежния ред МПС, поради своята
малозначителност се явява с ниска степен на обществена опасност и
съобразно чл. 9, ал. 2 от НК не съставлява престъпление. При това прокурора
е изпратил препис от постановлението ведно с материалите по преписката на
Началника на Сектор „ПП“ при ОД на МВР – В. Търново по компетентност с
оглед преценка ангажиране на административно-наказателната отговорност
на Ц. за извършеното Д.ие.
След получаване на материалите по преписката, Началника на Сектор
„ПП“ при ОД на МВР – В. Търново на 20.02.20202 год. е издал процесното
НП № 20-1275-000294 от 20.02.2020 год., с което за извършено от Ц.
административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от
ЗАНН и чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, му е наложено административно
2
наказание – „Глоба” в размер на 200.00 (двеста) лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца. В НП наказващия орган е описал,
че Д. М. Ц. на 15.12.2019 год. около 15.44 ч. в гр. В. Търново, ул.
„Магирстрална“ до № 10 в посока гр. Варна, управлява собствения си л.а.
„Алфа Ромео 156“ с рег. № *****, като МПС не е регистрирано по надлежния
ред и автомобила е с прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 10 от
ЗДвП от 25.11.2019 год., като нарушението е установено с техническо
средство АТСС „САИРН m* SPEEDET 2 D“, монтирано в служебен
автомобил „Киа Сийд“ с рег. № ****. В НП е описано, че същото се издава
във връзка с чл. 36, ал. 2 от ЗАНН и във връзка с постановление на ВТРП за
отказ от образуване на досъдебно производство № 475/18.02.2020 година. НП
е било връчено лично на Ц. на 22.06.2022 год., който го е обжалвал по реда на
чл. 59 от ЗАНН в законоустановения срок.
Тъй като процесуалния представител на жалбоподателя не оспорва
описаната в НП фактическа обстановка, а именно, че на посочената дата и час
Ц. е управлявал собствения си л.а. „Алфа Ромео 156“ с рег. № ***** и към
този момент същия е бил с прекратена регистрация, съдът счете, че не е
необходима да бъдат разпитвани свидетели, които да установяват посочената
фактическа обстановка и прие за установена същата така, както е описана в
процесното НП.
При така установеното и след анализ на материалите по делото и
събраните писмени доказателства, съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно. От
формална страна наказателното постановление е законосъобразно –
притежава необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е издадено от
компетентен орган. По същество обаче е налице неправилно приложение на
материалния закон, поради което се явява незаконосъобразно и следва да се
отмени.
От доказателствата по делото се установява по категоричен и
безспорен начин обстоятелството, че на посочения в наказателното
постановление ден жалбоподателят Д. М. Ц. е управлявал процесния
автомобил, като в 15.44 ч. движението на автомобила е било установено и
заснето с техническо средство, монтирано в патрулен автомобил на Сектор
„ПП“ при ОД на МВР – В. Търново.
3
От доказателствата по делото обаче се установява, че Ц. към този
момент не е знаел, че регистрацията на автомобила му е била служебно
прекратена.
Процесуалните действия по налагане на административно наказание
имат за своя непосредствена цел доказване на нарушението и неговия
извършител. Към момента на издаване на наказателното постановление,
следва да бъде безспорно установено наличието на предпоставките за
реализиране на административно-наказателна отговорност. В тази връзка
приложение намира разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН: „Когато се
установи, че нарушителят е извършил Д.ието виновно…., наказващия орган
издава наказателно постановление, с което налага съответното
административно наказание”. Следователно за налагане на административно
наказание, наказващия орган следва да установи – налице ли е нарушение,
кой е нарушителят и извършил ли е той Д.ието виновно.
Преценката на административно наказващия орган дали да се издаде
НП, следва да се основава на фактическите констатации на акта за
установяване на административно нарушение или на доказателствата събрани
в хода на преписка на прокуратурата, когато издава НП на основание чл. 36,
ал. 2 от ЗАНН (какъвто е настоящия случай). В съдебното производство тези
констатации нямат обвързваща доказателствена сила. В този смисъл съдът е
длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от
закона доказателства дали е извършено административното нарушение и
обстоятелствата, при които е извършено.
За да е съставомерно едно Д.ие като административно нарушение е
необходимо най-малко от субективна страна да е осъществено по
непредпазливост – чл. 7 от ЗАНН.
В случая, обаче, от установените факти освен, че не може да се
направи извод за умишлено осъществяване на Д.ието, то не може да се
формира такъв и за действие по непредпазливост. Съгласно нормата на чл. 14
от НК, която намира субсидиарно приложение и в административното
наказване, незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат
към състава на престъплението, изключва както умисъла така и
непредпазливостта, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не
се дължи на непредпазливост (чл. 14, ал. 2 от НК) – т.е. деецът да е бил
4
длъжен и да е могъл да узнае тези обстоятелства, но въпреки това не го е
направил.
В настоящата хипотеза не са налице доказателства за това, че
жалбоподателя Д. Ц. е бил информиран за обстоятелството, че автомобила му
е бил с прекратена регистрация. Прекратяването на регистрацията не настъпва
по силата на закона. Законът урежда предпоставките, поради които то
възниква и задължението на съответния административен орган да прекрати
регистрацията, като заедно с това законът го задължава да уведоми
съответното лице, че регистрацията е прекратена. Прекратяването на
регистрацията на едно МПС не настъпва от момента на оставането на същото
без валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобила.
Уведомяването на собственика за прекратената регистрация не представлява
елемент от фактическия състав на прекратяването, а това е едно последващо
действие на административния орган, което има пряко отношение към
субективната страна и към субективния елемент на нарушението. За да имаме
нарушение при такива хипотези не е достатъчно деецът да е знаел или да е
бил длъжен да знае, че при липса на „Гражданска отговорност“ регистрацията
се прекратява. Следвало е до негово знание да е достигнало обстоятелството,
че е налице прекратяване на регистрацията. Последиците за него би следвало
да настъпят тогава когато той е съответно уведомен. Няма как лицето да знае
кога ще бъде прекратена регистрацията. Именно затова се изисква да бъде
уведомен и от този момент вече той знае, че осъществява състав на
административно нарушение. В случая такова уведомяване не е налице. От
доказателствата по делото не може да се установи, че такова уведомление е
налице. Действително в хода на преписката, е приложен опис, с който от
Сектор „ПП“ са предоставени на куриерска фирма явна кореспонденция до
различни лица. В списъка фигурира и името на жалбоподателя, но първо не е
ясно каква е тази явна кореспонденция и на второ място няма никакви данни
и доказателства, че същата е получена от Ц.. При това положение би следвало
да се приеме, че същият не е уведомен за служебно прекратената регистрация.
Жалбоподателя твърди, че не е бил уведомен за прекратяването на
регистрацията на собственото му МПС и от доказателствата по делото не
може да се обори по категоричен начин това негово твърдение. Това
неуведомяване е попречило на жалбоподателя да осъзнае, че извършва
обществено опасно Д.ие и да предвиди или да допусне настъпването на
5
обществено опасни последици. Т.е. тук отсъства умисъл, поради което това
Д.ие се явява несъставомерно поради липса на съответния субективен
елемент.
Ето защо, макар и да се приеме, че жалбоподателя като собственик и
водач, е бил длъжен да управлява МПС, регистрирано по съответния ред, то с
оглед обстоятелствата в настоящия случай е действал в грешка, която
изключва и непредпазливостта, тъй като не е могъл да узнае релевантните за
Д.ието факти.
Не на последно място съдът намира за основателни и изложените от
процесуалния представител на жалбоподателя доводи относно разминаване
на датите на издаване на процесното НП и резолюцията върху
постановлението на отказ да се образува ДП, като резолюцията с текст „АНД
за издаване на НП“ е от 21.02.20120 год., а процесното НП е издадено на
20.02.2020 год., т.е., един ден преди наказващият орган да изрази становище
по преписката. Не става ясно тогава въз основа на чие решение, как и защо е
издадено процесното НП.
Предвид гореизложеното съдът прие, че неправилно е ангажирана
административно наказателната отговорност на жалбоподателя за
извършеното нарушение и атакуваното НП следва да бъде отменено изцяло
като незаконосъобразно.
По отношение на направеното искане от процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, съдът
намира, че същото е основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН в съдебните производства пред Районния съд страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а
съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна
да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В
настоящия случай са направени разноски от жалбоподателя, като е заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 400 (четиристотин) лева. В
придружителното писмо на въззиваемата страна е направено възражение за
прекомерност и се моли съдът да присъди по-нисък размер на разноските.
6
Настоящия съдебен състав намира, че делото не се отличава с особена
фактическа и правна сложност, поради което посочения размер на разноски се
явява прекомерен и следва да бъде намален към минималния предвиден за
подобен казус в Наредбата за адвокатските възнаграждения. С оглед изхода
на делото, а именно отмяна на процесното НП, съдът намира, че следва да се
присъдят на жалбоподателят направени от него разноски в размер на 300.00
(триста) лева.
С оглед на това и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1275-000294 от 20.02.2020
год., издадено от Началника на Сектор „ПП“ при ОД на МВР -В. Търново, с
което за извършено от Д. М. Ц. с ЕГН **********, от ***/**,
административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от
ЗАНН и чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, му е наложено административно
наказание – „Глоба” в размер на 200.00 (двеста) лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца – като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. с чл. 144 от АПК,
вр. с чл. 78 и чл. 80 от ГПК, ОД на МВР – В. Търново ДА ЗАПЛАТИ на Д. М.
Ц. с ЕГН **********, от ***/**, ап. 3, направени разноски по делото за
процесуално представителство в размер на 300,00 (триста) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Великотърновския административен съд в 14 дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
7