Р Е Ш Е Н И Е
№ 260021 15.03.2021г. гр.Шумен
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Шуменският
окръжен съд
наказателна колегия
На петнадесети февруари две хиляди
двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Мариана Георгиева
Членове: 1. Светлин Стефанов
2. Румяна Райкова
Секретар Станислава Стойчева
Прокурор Яна Николова
Сложи за разглеждане докладваното от окръжния съдия
Р.Райкова
ВНОХД № 22 по описа за 2021г.
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.318 и сл. от НПК.
С
Присъда № 260002/06.01.2021г. по НОХД № 1698 по описа за 2020г, Шуменският
районен съд, е признал подсъдимия Д.А.И., за виновен в това, че на 28.01.2019г.
в гр. Шумен, пред надлежен орган на властта – Втори състав на ШРС, като
свидетел по НОХД № 2758/2018г. по описа на Районен съд - Шумен, устно и
съзнателно е потвърдил неистина - че той е управлявал т.а. „*****“ с рег. № ****,
а баща му А.И.С.се возил в автомобила, когато на 29.07.2018г. в с. Илия
Блъсково, обл. Шумен спрял в близост до настъпило пътно транспортно
произшествие, излязъл от автомобила и тръгнал към с. Дибич, след като се върнал
обратно, автомобила бил на мястото, където първоначално го оставил и там
заварил служителите на реда да съставят акт за установяване на административно
нарушение на баща му, поради което и на основание чл. 290 ал.1 от НК и чл.54 от НК го осъдил на четири месеца лишаване от свобода, като на основание чл.66 ал.1
от НК отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от три години.
Така
постановеният съдебен акт е обжалван от защитника на подсъдимия. В жалбата се
сочи, че присъдата е постановена при нарушаване на закона, съществено нарушение
на процесуалните правила, както и че наложеното наказание е явно несправедливо.
Прави алтернативни искания – да бъде постановена нова присъда и да бъде
оправдан изцяло подсъдимият, да бъде отменена присъдата и делото върнато на
прокурора или да бъде изменена присъдата. Представя допълнителни мотиви към
жалбата, в които обстойно излага съображенията си.
В съдебно заседание представителят на
Шуменска окръжна прокуратура счита, че жалбата е допустима, но неоснователна. Смята,
че всички доводи в жалбата за допуснати процесуални нарушения и неправилност на
присъдата са били наведени и пред първата инстанция и по тях е изложил
становище както прокурорът пред първата инстанция в пледоарията си, така и
съдът в мотивите си, а тъй като не са изложени нови пред настоящата инстанция,
няма и какво да добави. Акцентира, че в хода на досъдебното производство
подсъдимият първоначално е признал, че е излъгал пред органите на реда, след
което се е отказал от тези свои показания и смята, че темпорално първите дадени
от него показания би трябвало да са най-близки до истината. Моли да бъде потвърдена
присъдата на Шуменския районен съд.
Защитникът
на подс.И. – адв. Ф.Л. в съдебно заседание поддържа жалбата и допълнителното
писмено изложение към нея и развива подробно доводите си. Смята, че обвинението
и присъдата почиват на предположение, обосновано от неправилно тълкуване на
думите на подзащитния му. Сочи, че не са отстранени пороците на обвинението при
връщането на делото и на подзащитният му е предявено неясно обвинение, което му
пречи да се защитава както на досъдебното, така и на съдебното производство. Според
него възраженията на защитата не са били обсъдени в мотивите на съда, което е
процесуално нарушение, водещо само по себе си до основание за отмяна на
присъдата като немотивирана. Посочва, че прокурорът не е взел отношение по
възражението му, че първоинстанционния съд се е позовал на част от обясненията
на подсъдимия, които не са приобщени към делото по необходимия процесуален ред.
Акцентира, че според него наречието „както“ е употребено некоректно и
подвеждащо, тъй като всъщност прокурорът е употребил „където“, а в показанията
си доверителят му е казал „както“. Според него тази малка дума обръща много и
изцяло значението на казаното от него. Развива обстойно доводите си и моли за
отмяна на постановената осъдителна присъда и оправдаване на подзащитния му или
за връщане на делото за ново разглеждане.
Жалбата
е допустима, а разгледана по същество е частично основателна.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните и като провери изцяло
правилността на обжалваната присъда съобразно изискванията на чл. 312-314 от НПК, намира за установено следното:
За да постанови присъдата си, районният
съд е събрал провел съдебно следствие по общия ред, като събрал множество
писмени доказателства приобщени на основание чл.283 от НПК, които е обсъдил
задълбочено. След обстойния им анализ, съдът е приел от фактическа страна, че:
В
края на 2018г. в Шуменски районен съд било образувано НОХД № 2758/2028г. с подсъдим
А.И.С./баща на подсъдимия по настоящото наказателно производство/, за извършено
от него на 29.07.2028г. в с. Илия Блъсково престъпление по чл. 343б ал.1 от НК.
Престъплението било установено на посочената дата и място при проверка от
служители на сектор ПП при ОДМВР гр. Шумен. Повод за проверката бил фактът, че
в близост до обслужваното от тях местопроизшествие паркирал т.а. микробус „****с
рег. № ****. С. започнал да пречи на обслужващите местопроизшествието и те му
разпоредили да го напусне и да не пречи на полицейските служители. Последният
бил във видимо пияно състояние, но въпреки това се качил в микробуса паркиран
до местопроизшествието и го подкарал в посока селото. Тогава бил спрян от
органите на реда и му била извършена проверка, като било установено наличие на
алкохол в кръвта му в размер на 2.58 промила.
На
28.01.2019г. в съдебно заседание по НОХД № 2758/2018г. по описа на Шуменския
районен съд, пред втори състав на същия съд, който разглеждал делото,
подсъдимия Д.А.И. /син на С./ се явил да даде показания по делото в качеството
на свидетел. Подсъдимият И. в желанието си да помогне на баща си, решил да
лъжесвидетелства, въпреки, че му е била разяснена отговорността по чл. 290 ал.1
от НК. В изпълнение на намерението си
подс. И. потвърдил неистината, че на 29.07.2018г. той управлявал т.а. „*****“ с
рег. № *****и спрял в близост до настъпилото транспортно произшествие. С него
бил баща му, който останал на място, а подс. И. *** за да си вземе документите.
След като се върнал обратно, автомобилът бил на мястото, където го оставил. Там
заварил служителите на реда да съставят АУАН на баща му. Подс. И. се опитал да
им обясни , че всъщност той бил управлявал автомобила, но те не му повярвали.
С
присъда № 3/28.01.2019г. влязла в законна сила на 13.02.2019г. ШРС признал за
виновен А.И.С.в извършване на престъпление по чл. 343б ал.1 от НК. В мотивите
си съдът не кредитирал показанията на свид.И., като констатирал, че
противоречат на останалите свидетелски показания и доказателствен материал и че
бил заинтересован от изхода на делото на баща си.
При
така установената фактическа обстановка, районният съд е приел от правна страна,
че от обективна и субективна страна подсъдимият И. е осъществил състава на
престъплението по чл.290 ал.1 от НК. Така установената от районния съд
фактическа обстановка се възприема изцяло от въззивния съд. Както фактическите
констатации, така и правните изводи на районния съд, се споделят изцяло от
настоящия съдебен състав, защото почиват на вярна и точна интерпретация на
събраните по делото доказателства. Въпросът за авторството на деянието е
намерил своето правилно разрешение в обжалваната присъда. Обосновано първата
инстанция е приела, че подсъдимият е извършил конкретното престъпление в което
е обвинен. В тази насока са преди всичко писмените доказателства по делото
съдържащи се по приложеното и приобщено НОХД № 2758/2028г. на ШРС с подсъдим А.И.С.–
баща на подсъдимия по настоящото наказателно производство, което е било приобщено
по реда на чл.283 от НПК. Изводът на съда, че подсъдимият И. е извършил
процесното деяние, не е произволен и извеждащ се от неправилен прочит на писмените
доказателства. Безспорно е по делото, че с влязла в законна сила присъда А.И.С.–
баща на подсъдимия е признат за виновен, че е управлявал МПС след употреба на
алкохол – с концентрация на алкохол в кръвта си. Безспорно е установено по настоящото
дело, че в хода на съдебното производство срещу A. С., по искане направено в
съдебно заседание от защитника и уточнено с писмена молба е бил допуснат до
разпит и призован като свидетел Д.И.. Същият е бил предупреден от съда за наказателната
отговорност по чл.290 от НК – л.34 от съдебното дело по НОХД №2758/2018г. на
ШРС. В качеството си на свидетел по посоченото дело, Д.И. е бил разпитан в
открито съдебно заседание, проведено на 28.01.2019 г. и е дал показания, като е
заявил, „…качихме се в буса, отидохме до с.Илия Блъсково и баща ми каза да спра
„БМВ“-то. Спрях там, слезе от моята страна… нямаше я книжката у мен и реших да
оставя буса там и да тръгна пеша за Дибич….. закарах го до
местопроизшествието….. писаха му акта точно на мястото на произшествието до
буса, както бях оставил буса…“ Т.е. подсъдимият разпитван като свидетел
безспорно е заявил пред съд, че на 29.07.2018г. в с.Илия Блъсково, обл.Шумен именно
той е управлявал товарен автомобил „*****“ с рег. № **** и именно той е спрял в
близост до настъпилото произшествие, като е твърдял, че баща му A. С. се е
возил в микробуса, а не го е шофирал и е останал на място, докато самият
подсъдим И. ***, за да си вземе документите и след това когато се върнал
обратно, автомобилът бил на мястото, както го оставил. Т.е. подс.Д.И. разпитан
като свидетел по НОХД № 2758/2020г. на ШРС е депозирал показания в подкрепа на
развитата от баща му подс. A. С. защитна теза, твърдейки, че синът е управлявал
автомобила, а не бащата. Изпълнителното деяние на разследваното престъпление по
НОХД № 2758/2018г. на ШРС е именно управлението на МПС след употреба на алкохол
и именно това е същественият момент по настоящото дело – дали подс.И. е лъжесвидетелствал
за това обстоятелство. Показанията дадени от подсъдимият Д.А.И., като свидетел
по посоченото наказателно производство не били кредитирани от съда като
достоверни при постановяване на присъдата по НОХД № 2758/2018г. по описа на
ШРС. В мотивите си към нея съдът е посочил, че „… Съдът не кредитира показанията на свидетеля Д.А.И., тъй като същия е
пряко заинтересован от изхода на делото – баща му е подсъдим. Освен
заинтересоваността, съдът намира, че показанията на свидетеля Д.И. са в
противоречие с всички останали свидетелски показания, още повече, че същия
посочи прокурора като лице присъствало на местопроизшествието. Вярно, че трима
от четиримата свидетели не са видели пристигането на въпросния микробус на
местопроизшествието, но процесното наказателно производство е образувано и
подсъдимия е предаден на съд за управление на МПС след употреба на алкохол,
което той е извършил след като полицаите са му направили забележка да не стои
на пътното платно. И двамата свидетели К.
и К., под страх от наказателна отговорност за лъжесвидетелстване дадоха
показания, че подсъдимия се е качил в микробуса и е потеглил за с. Илия
Блъсково, а те са го последвали.“. Тази присъда с тези мотиви е влязла в
законна сила. Няма никакво значение дали е била обжалвана или не и кога е
влязла в сила. Същественият момент за настоящото дело е, че присъдата е влязла
в сила и че с нея ШРС е приел, че показанията на И. не са достоверни. В
настоящото наказателно производство не е необходимо да се проверяват отново
фактите, които са подлежали на установяване по НОХД № 2758/2018г. на ШРС – дали
подс.С. е управлявал МПС след употреба на алкохол и не е необходимо да се
разпитват като свидетели нито бащата A. С., нито свидетелите разпитвани в хода
на досъдебното и съдебното производство по посоченото дело. Първоинстанционният
съд не е пропуснал както твърди защитата, да събира такива доказателства,
защото въобще не се налага да събира доказателства относно факти за доказване
по друго дело. По делата за лъжесвидетелстване имат особена значимост писмените
доказателства, като е възможно да не се разпитват свидетели и подсъдими по
делото по което прокуратурата твърди, че се е лъжесвидетелствало. Това се
установява чрез прилагането и приемането на съответното ДП и НОХД по реда на
чл.283 от НПК. В същото време подсъдимият – обвинен, че е лъжесвидетелствал, има
право да даде обяснения или да откаже да дава такива. В случая подс.И. е дал
обяснения в хода на досъдебното производство, но те не са приобщени по
предвидения ред по чл.279 от НПК и поради това при постановяване на присъдата,
решаващият съд не следва да се ползва от тях. В този смисъл първоинстанционният
съд действително е допуснал посоченото от защитата процесуално нарушение
позовавайки се на обяснения, които не е приобщил по надлежния ред, но настоящата
инстанция при обсъждане на въпросите относно авторството на деянието ги изключва
от доказателствената маса и не ги взема предвид. По този начин се отстранява
допуснатото от първоинстанционния съд процесуално нарушение. Неприобщаването на
дадените в хода на ДП обяснения и липсата на обяснения на отсъстващия от
страната подсъдим в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд,
действително лишава доказателствената съвкупност от важни преки доказателства,
но това процесуално поведение е право на подсъдимия и избор на защитата – да
лиши доказателствената маса от своите обяснения. Право на подсъдимия е да
избере да даде или да не даде обяснения. В конкретния случай подс.И. има
договорен защитник и поради отсъствието му от страната делото се гледа в негово
отсъствие, поради което са събрани обясненията му в хода на съдебното
следствие пред първоинстанционния съд.
Според
настоящия състав обаче, дори и без тях са налице достатъчно доказателства и
това са именно вече обсъдените писмени доказателства. Затова настоящата
въззивна инстанция приема, че Д.И. съзнателно е потвърдил неистина пред ІІ-ри
състав на ШРС – надлежен орган на власт по смисъла на чл.290 от НК. Подсъдимият
е съзнавал, че не излага действителната фактическа обстановка относно
действията на баща си A. С., която е възприел и която е установена с влязла в
сила присъда по отношение на последния. Подсъдимият Д.И. е потвърдил неистина,
защото по конкретното дело възприетата защитна теза от страна на A. С. е била,
че той не е управлявал автомобила на 29.07.2018г. Тази неистина е потвърдил подсъдимият
по настоящото дело – именно нея е лансирал съобразно своя изказ и вербална
еквилибристика в своите показания по НОХД №2758/2018г. на ШРС. Именно поради
това е вярна избраната от ШРП и възприетата от ШРС форма на изпълнителното
деяние по чл.290 от НК и не се е налагало и изменение на обвинението с
присъдата на първостепенния съд досежно конкретно употребена дума, която не
променя същността на показанията му – че именно той е управлявал микробуса –
без значение е дали като се върнал от Дибич го е намерил „както“ или „където“
го е оставил – не става въпрос за превозното средство и за местоположението му,
а за твърденията му, че той го е управлявал. ШОС не възприема, тезата на
защитата на И., че дори и да има извършено деяние по чл.290 от НК от неговия
подзащитен, то не е ясно какво му е вменено.
Поради
това ШОС приема, че при правилно установената фактическа обстановка, районният
съд е направил и законосъобразни правни изводи. Мотивите на Шуменския районен
съд по отношение на обективната страна на деянията съответстват изцяло на
събрания доказателствен материал. Те са пълни, обстойни, безпротиворечиви и
така обсъдени доказателствата водят до единствено възможния извод за
авторството на деянията от страна на подсъдимия. Районният съд е обсъдил всички
елементи на инкриминираното деяние, неговото наличие, причинната връзка – като
правилни и законосъобразни тези изводи се споделят изцяло от настоящия състав и
поради това ШОС намира, че не следва да ги преповтаря. По тези съображения и
при събрания доказателствен материал, доводите на защитата за несъставомерност
на деянието не се възприемат от ШОС.
Присъдата
на районния съд не се базира на предположение и не се поражда съмнение относно
виновността. Изводите на съда не са направени въз основа на превратно тълкуване
на думите, а се основават на обективните данни, събрани по делото. При връщане
на делото от предходен състав на ШОС, са дадени редица указания около
индивидуализацията на обвинението и в стремежа на прокурора да ги изпълни, е
изпълнил диспозитива с повече от необходимите факти – както настоящият състав
вече посочи от значение са фактите, които са изпълнили изпълнителното деяние на
лъжесвидетелстването. Упреците за неясното обвинение в случая намират почва в
изпълнената от прокурора, указана от предходен състав на ШОС детайлност, която
обаче според настоящия състав не е попречила на подсъдимия да се защитава в
досъдебното производство. Повечето обстоятелства според настоящия състав са направили обвинението
по-детайлно, а участващия договорен защитник пълноценно и обстоятелствено
упражни и разгърна правото на защита. Обстоятелствата, които са включени в
изпълнителното деяние на лъжесвидетелстването са включени в диспозитива на
обвинението. Съобразно Решение № 148
от 18.03.2010 г. на ВКС по НД№ 98/2010 г., I н.о. „ Когато фактите или
обстоятелствата са ирелевантни за предмета на доказване по делото, по което е
свидетелствал подсъдимият, те не се отразяват на правораздавателната дейност,
поради което и деянието е несъставомерно.„
Ето защо според настоящия състав употребата на думите „както“ и „където“ една
вместо друга, в случая не променят смисъла на обвинението и не повлияват на
яснотата му.
Безспорно
се установява според ШОС, че А.И.С.е бил осъден във връзка с управление на МПС
/като изпълнително деяние/ след употреба на алкохол на 29.07.2018г. в с. Илия
Блъсково, и подсъдимият по настоящото дело Д.И. е лъжесвидетелствал за това, че
на 29.07.2018г. в с. Илия Блъсково той лично е управлявал МПС, а баща му се е возил – т.е. свидетелствал е
именно за изпълнителното деяние на престъплението по чл.343б от НК и предмета
на доказване по НОХД №2758/2018г. на ШРС. На 28.01.2019г. в гр. Шумен, пред
надлежен орган на властта – Втори състав на ШРС, като свидетел по НОХД №
2758/2018г. по описа на Районен съд-Шумен, той устно и съзнателно е потвърдил
именно тази неистина. Детайлите относно това кога точно излязъл от автомобила и
тръгнал към с. Дибич, кога се върнал обратно, къде бил автомобила, как заварил
автомобила, на кое място и а че заварил служителите на реда да съставят акт за
установяване на административно нарушение на баща му са все обстоятелства които
са извън самото изпълнително деяние на чл.343б от НК, за което е осъден баща му
и е установено с влязла в сила присъда. Деецът Д.И. е бил установен като
свидетел в производството и е взел участие в него именно в това му качество.
Той е осъществил деянието чрез активно действие, като е съобщил невярна
информация - чрез съобщаване на факти по начин различен от действителния.
Липсата
на повече доказателства, включително и на обяснения на подсъдимия в хода на
първоинстанционното съдебно следствие, не разколебава обвинението и извода на
ШРС относно виновността му. Мотивите на съда са последователни и аналитични и
ШОС не намира в тях сочените от защитника пороци.
Искането
на защитата делото да се върне за ново разглеждане поради допуснати процесуални
нарушения от съда не може да бъде уважено поради забраната на чл. 335 ал.3 от НПК за повторно връщане и настоящият състав на ШОС следва да реши делото по
същество. Затова макар някои възражения на защитата да не са били обсъдени в
мотивите на първоинстанционния съд, настоящият съд изложи мотивите си по всички
възражения на защитата, с което и отстрани допуснатото от първата инстанция
нарушение.
ШОС
намира, че оплакването в жалбата за явна несправедливост на наложеното
наказание е основателно: Районният съд е констатирал, че степента на обществена
опасност на подсъдимия е невисока с оглед данните за личността на дееца, тъй
като е с чисто съдебно минало и няма данни за други незавършени наказателни
производства или противообществени прояви и приел като смекчаващи вината
обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия и младежката му възраст и не
констатирал отегчаващи вината обстоятелства. При тези констатации е определил
наказанието на подсъдимия Д.И. при условията на чл.54 от НК при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства. Преценил, че за престъплението по
чл.290 ал.1 от НК е предвидено наказание "лишаване от свобода" до 5
/пет/ години и че поради това справедливо и съответно на извършеното от
подсъдимия ще бъде определяне на наказание “лишаване от свобода”, в размер на четири
месеца, което отложил на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от 3 /три/ години.
Според
ШОС предвиденото за престъплението по чл.290 ал.1 от НК наказание лишаване от
свобода до пет години, дори и наложено в минимален размер, се явява
несъразмерно тежко за извършеното от него и за личността му като деец, соглед както
на констатираните от ШРС смекчаващи отговорността обстоятелства, така и с
констатираните от настоящия състав добросъвестно поведение в хода на
досъдебното производство и изтеклия период от време. Поради това въззивният съд
приема, че наказанието следва да се определи при условията на чл.55 от НК
поради наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, като на
основание чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК се замени предвиденото наказание лишаване
от свобода с наказание “пробация”. При определянето на пробационните мерки,
съдът прецени обсъдените по-горе степен на обществена опасност на деянието и на
личността на подсъдимия И., както и подбудите му извършване на престъплението и
счете, че целите на наказанието по отношение на него могат да бъдат постигнати
като му бъдат наложени двете задължителни пробационни мерки в минималните
предвидени от закона параметри, а именно – задължителна регистрация по настоящ
адрес за срок от шест месеца два пъти седмично и задължителни периодични срещи
с пробационен служител също за срок от шест месеца. Освен това съдът счита, че
така определеното наказание пробация ще въздейства предупредително върху него и
ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото. Съдът съобрази и факта, че това наказание може да бъде изпълнено не
само в България, но и в друга държава-членка на EС, съобразно Рамково решение
2008/947/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 г. относно прилагането на принципа на
взаимно признаване на съдебни решения и решения за пробация, с оглед
осъществяването на надзор върху пробационните мерки и алтернативните санкции. Това
наказание въззивният съд счита за справедливо и съответстващо на тежестта,
обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящо да му
повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите
нрави. По този начин и с това наказание ще бъдат постигнати целите на
генералната и специалната превенция. В горния смисъл ще следва да бъде изменена
присъдата на първоинстанционния съд с оглед отстраняване на констатираната явна
несправедливост на наложеното наказание на подсъдимия И..
С
оглед изложеното, като съобрази, че във въззивното производство не се събраха
доказателства, променящи приетата от районния съд фактическа обстановка и като
не констатира наличието на съществени нарушения на процесуалните правила,
нарушение на материалния закон или необоснованост, а единствено се констатира явна
несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание, въззивният съд намира,
че обжалваната присъда следва да бъде изменена в частта относно наказанието,
като бъде приложен чл.55 от НК, като в останалата част бъде потвърдена.
По изложените съображения и на
основание чл.334 т.3 вр. чл. 337 ал.1 т.1 от НПК, Шуменският Окръжен съд
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ
Присъда № 260002/06.01.2021г. по НОХД № 1698 по описа за 2020г. на Шуменския
районен съд, в наказателно-осъдителната
и част, по отношение на подсъдимия Д.А.И. с ЕГН **********, като определя
наказанието му при условията на 55 ал.1 т.2 б.”б” от НК, ОТМЕНЯ наложеното му наказание лишаване от свобода и му налага наказание ПРОБАЦИЯ със
следните пробационни мерки:
-
задължителна регистрация по настоящ адрес – два пъти седмично за срок от
6/шест/ месеца и
-
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 /шест/
месеца.
ПОТВЪРЖДАВА Присъда
№ 260002/06.01.2021г. по НОХД № 1698 по описа за 2020г. на Шуменския районен
съд, в останалата и част.
Решението
е окончателно.
На
основание чл.340 ал.2 предл.2 от НПК да се съобщи писмено на страните, за
изготвяне на настоящото решение.
Председател: Членове: 1.
2.