Определение по дело №130/2022 на Апелативен специализиран наказателен съд

Номер на акта: 130
Дата: 14 юни 2022 г. (в сила от 14 юни 2022 г.)
Съдия: Красимира Христова Райчева
Дело: 20221010600130
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 8 юни 2022 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 130
гр. гр. София, 13.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, V-ТИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юни през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Красимира П. Костова
Членове:Красимира Хр. Райчева

Магдалена Ат. Лазарова
като разгледа докладваното от Красимира Хр. Райчева Въззивно частно
наказателно дело № 20221010600130 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.341 ал.2 вр.чл. 249 ал.3 НПК.
Образувано е по частна жалба от обвиняемите К. О. Р. и Я. О. Р. чрез
защитника им адв.К. Е. срещу определение от 14.04.2022г. на СНС ХХII
състав по нохд №3604/2021г., с което на основание чл.249 ал.2 вр. ал.1 вр.
чл.248 ал.1 т.3 НПК съдът е отказал да прекрати съдебното производство и да
върне делото на прокурора, поради наличието на отстраними съществени
противоречия в обвинителния акт. В жалбата са изложени съображения за
неправилност и незаконосъобразност на определението, тъй като в
обвинителния акт не била изложена фактическа обстановка относно
обвинението по чл.321 ал.3 т.2 вр. ал.2 от НК с конкретизиране и
индивидуализиране деятелността на всеки един от членовете на
организираната престъпна група с ръководител О. Р., мястото и начина на
осъществяваната комуникация между тях. Освен това съществували
съществени разминавания между обстоятелствената част на обвинителния акт
и неговия диспозитив относно мястото на извършване на деянието – гр.Б.,
обл.М., с.А., област В. или и двете населени места, каквото било обвинението
на обв.Я.Р., за разлика от останалите членове на сдружението и неговия
ръководител. Според адв.Е. посочените празноти и несъответствия били
пречка обвиняемите пълноценно да упражнят правото си на защита.
Настоящият съдебен състав, като съобрази изложеното в частната
жалба, доказателствата по делото и атакувания съдебен акт намери за
установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество
1
ОСНОВАТЕЛНА.
На 09.11.2021г. Специализираната прокуратура е внесла обвинителен
акт по пр.пр.105/2019г. и дп. 82/2019г. по описа на ГДБОП срещу О. Д. Р. за
престъпления по чл.321ал.3 т.1 вр.ал.1 пр.2 от НК, престъпление по чл.213а
ал.2 т.1 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, чл.213а ал.2 т.1 вр. ал.1 НК, чл.252 ал.2
пр.1 и пр.2 вр. ал.1 пр.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, чл.143 ал.1 от НК, К. О. Р. за
престъпление по чл.321 ал.3 т.2 вр. ал.2 НК и чл.213а ал.1 НК, К. О. Р. за
престъпление по престъпление по чл.321 ал.3 т.2 вр. ал.2 НК и чл.213а ал.1 от
НК, Я. О. Р. за престъпление по престъпление по чл.321 ал.3 т.2 вр. ал.2 НК и
чл.213а ал.1 от НК, и Я.О. Р. за престъпление по чл.321 ал.3 т.2 вр. ал.2 НК
и чл.213а ал.1 от НК въз основа на който е образувано нохд 3604/ 2021г. на
СНС ХХII .
На 14.04.2022г. по делото е проведено разпоредително заседание с
изслушване на страните. Във връзка с изискване на становище по чл.248 ал.1
т.3 НПК подсъдимите К.Р. и Я.Р., чрез техния защитник адв.Е. са направили
възражения, за допуснати отстраними съществени процесуални нарушения,
изразяващи се в нарушаване на чл.246 ал.2 от НПК при изготвянето на
обвинителния акт, с оглед неяснота по изложените в него факти относно
времето и начинът на извършване на деянията, номерата на телефоните, от
които са били проведени разговорите с пострадалите лица, съществуващи
противоречия между обстоятелствената част на акта и неговия диспозитив.
СНС не е уважил възраженията на посочените двама подсъдими и техният
защитник за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на
Специализираната прокуратура. Приел е, че в достатъчна конкретика са
посочени елементите от фактическия състав на престъпленията въпреки
недостатъчната фактология относно свидетелите С. Г. С. и С. М. К.,
фигуриращи в предявеното на подс.О. Р. обвинение, като въпреки това е счел,
че не са допуснати съществени процесуални нарушения и е насрочил делото
за разглеждане в открито съдебно заседание. В конкретния случай
преценката на СНС е неправилна и незаконосъобразна, тъй като
действително, както сочи въззивният жалбоподател при изготвянето на
обвинителния акт са били допуснати съществени процесуални нарушения,
водещи до ограничаване процесуалните права на подсъдимите. Извън
изнесеното от адв.Е. въззивната инстанция открива и други съществени
процесуални нарушения, които следва да бъдат отстранени от прокурора, тъй
като пряко засягат упражняване правото на защита от подсъдимите, както по
обвинението за участие, респективно ръководство на организирана престъпна
група по чл.321 от НК, така и по някои от вторичните обвинения за
лихварство и изнудване. Съобразно ТР 2/2002г. съществени са всички онези
нарушения, свързани с излагане на съставомерните признаци на деянието. В
конкретния случай, неясно дефинирано е в обстоятелствената част на
обвинителния акт мястото на извършване на деянието по чл.321 от НК за
петимата подсъдими, тъй като на стр.4 е прието, че групата е действала „в
гр.Б., гр.М. и областта“, а в неговия диспозитив по отношение на
2
подсъдимите К. Р., К.Р., О. Р. и Я.Р. – „на територията на гр.Б., обл.М.“, като
за петият обвиняем Я.Р. е прието, че същият „е участвал в организираната
престъпна група на територията на гр.Б., обл.М. и с.А., обл.В.“. По
отношение на последното не са изложени фактически съображения в
обстоятелствената част на обвинителния акт относно териториалния обхват
на действие на претендираното престъпно сдружение, поради което е налице
явно противоречие относно мястото на извършване на това деяние.
Освен това въззивната инстанция констатира, че подс.К.Р. е предаден
на съд и по обвинение в престъпление по чл.213а ал.1 от НК / стр.19 от
обвинителния акт/ с пострадала Д. М. З., за което се твърди, че е извършено
на неустановена дата в средата на месец септември 2017г. в гр.Б..
Същевременно обаче в обстоятелствената част на обвинителния акт нито на
стр.8-10, където са изложени фактически действия по отношение съпруга на
св.З. / св.Б. М./, нито на друго място е изложена фактология относно времето,
мястото и начинът на извършване на деянието от това подсъдимо лице /К. Р./.
Представени са от прокурора фактически обстоятелства за подсъдимия К.Р.,
който е брат-близнак на подс.К. Р., като става въпрос за два различни субекта
и подсъдими лица с идентични обвинения по чл.213а ал.1 от НК с пострадала
Д.М.З..
По отношение деяниетоь, за което е предаден на съд подс.Я.Р. по
чл.213а ал.1 от НК с пострадал Б. М. за което се твърди, че е извършено за
времето от 15 до 16 август 2017г. също е налице противоречие между
обстоятелствената част на обвинителния акт и неговия диспозитив, къде
точно е било извършено деянието – в гр.Б. или с.А. обл.В.. В описателната
част на обвинителния акт стр.8-9 прокурорът е посочил, че свидетелят М.
живеел в гр.Б., кв.“Р.“, както и в Германия, където работел. Във връзка с
отпуснатия му заем срещу лихва от обв.О. Р. на 15/16 август 2017г. се
срещнал с обвиняемите О., Я. и Я. Р.и в заведение в гр.Б. кв.“Р.“, където е бил
проведен разговор между него и обвиняемите за връщане на заема и
дължимите лихви. Същевременно обаче по надолу на стр.9 в обвинителния
акт е посочено, че за времето от 15 до 16 август 2017г. в с.А. обл.В. св.Б. М. е
бил посетен в дома си от обв.Я. Р., който го заплашил с противозаконни
действия с тежки последици за него и близките му, ако не изплати лихвите. В
диспозитива на обвинителния акт стр.26 в обвинението на подс.Я. Р. мястото
на извършване на деянието е посочено с.А. обл.В., респективно на подс.О. Р.
– в гр.Б., кв.“Р.“. Нарушението е съществено, тъй като засяга съставомерните
признаци на деянието и противоречието следва да бъде отстранено от
прокурора с прецизиране двете части на обвинителния акт, така, че да е
налице яснота относно мястото на извършване на деянието.
По нататък самият първоинстанционен съд е посочил, че в
обстоятелствената част на обвинителния акт не е открил достатъчно
конкретика на факти, свързани с повдигнатото съобразно диспозитивната
част обвинение на подс.О. Р. за престъплението по чл.252 ал.2 вр. чл.26 от
НК, касаещо пунктове 4.7 и 4.11 досежно лицата С.Г. С. и С. М. К./ стр.23-
3
24 от обвинителния акт/, която обаче празнота СНС неправилно е приел, че
ще избегне впоследствие с коментар по същество с оглед евентуалната
доказаност на тези обвинения. В обстоятелствената част на обвинителния акт
изобщо не са посочени каквито и да било факти, разкриващи деятелността на
подс.О. Р. по отношение на посочените му в обвинението лица /С. С. и С. К./,
поради което и в тази част допуснатото нарушение се явява съществено и в
нарушение на ТР 2/2002г. Очевидно обвинителният акт трябва да претърпи
корекция в коментираната по-горе насока, като ясно и точно се посочат
времето, мястото и начина на извършване на твърдяната престъпна дейност
по отношение отделните деяния спрямо С. С. и С. К., тъй като се касае за
продължавано престъпление по чл.252 НК, което в своя обем съдържа повече
от две изпълнителни деяния, инкриминирани на различни дати. Структурата
на обвинителния акт, с който се поставя пред съда правната рамка следва да
бъде точна и ясна, като при излагането на фактическата обстановка
прокурорът е длъжен да опише онези съставомерни факти, които имат
значение за всяко едно от изпълнителните деяния на извършителя, както и да
посочи в какво се изразяват конкретните действия, кога, къде и при какви
обстоятелства са били извършени, спрямо кои конкретни лица.
Посочените непълноти и несъответствия доколкото касаят
съставомерните признаци на деянията предмет на разглеждане в
обвинителния акт представляват съществени процесуални нарушения, които
накърняват правото на защита на подсъдимите и техните защитници и
обуславят връщане делото на прокурора за отстраняването им.
Ето защо частната жалба се явява основателна, а атакуваното определение
следва да бъде отменено, като делото бъде върнато на прокурора за отстраняване
на посочените съществени процесуални нарушения.

Водим от горното пети състав при АСНС на основание чл.341 ал.2 вр.чл.
249 ал.3 НПК.
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 14.04.2022г. на СНС ХХII състав по нохд
№3604/2021г. по проведеното разпоредително заседание.
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство на основание чл.248 ал.1 т.3
НПК, като ВРЪЩА делото на прокурора за отстраняване на допуснатите
съществени процесуални нарушения, посочени в мотивната част на
настоящото определение..

Определението е окончателно.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5