№ 18014
гр. София, 03.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и трета годИ. в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20221110138507 по описа за 2022 годИ.
Предмет на делото са предявените от „(фирма)“ ЕАД срещу Ж. Т. С.,
ЕГН **********, И. С. И., ЕГН **********, А. Е. С., ЕГН ********** и Ж. Е.
С., ЕГН ********** обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с
правни основания чл.153 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, относно осъждане на
ответниците да платят на ищеца следните суми:
Ж. Т. С., ЕГН ********** сумата в размер на 662,19 лв.,
представляваща ½ от цена на доставена в периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2019 г. за имот, находящ се в гр. София, бул. М., № *** незаплатена
топлинна енергия, ведно със законна лихва за периода от 18.07.2022 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 134,75 лв. за периода
от 15.09.2019 г. до 16.06.2022 г., както и суми за дялово разпределение в
размер на 7,16 лв., представляваща главница за периода от 01.12.2019 г. до
30.04.2020 г., ведно със законна лихва за периода от 18.07.2022 г. до
изплащане на вземането, и сумата в размер на 1,55 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 16.06.2022 г.;
И. С. И., ЕГН ********** сумата в размер на 331,09 лв.,
представляваща ¼ от цена на доставена в периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2019 г. за имот, находящ се в гр. София, бул. М., № *** незаплатена
топлинна енергия, ведно със законна лихва за периода от 18.07.2022 г. до
1
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 67,37 лв. за периода от
15.09.2019 г. до 16.06.2022 г., както и суми за дялово разпределение в размер
на 3,58 лв., представляваща главница за периода от 01.12.2019 г. до
30.04.2020 г., ведно със законна лихва за периода от 18.07.2022 г. до
изплащане на вземането, и сумата в размер на 0,77 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 16.06.2022 г.;
А. Е. С., ЕГН ********** сумата в размер на 165,54 лв.,
представляваща 1/8 от цена на доставена в периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2019 г. за имот, находящ се в гр. София, бул. М., № *** незаплатена
топлинна енергия, ведно със законна лихва за периода от 18.07.2022 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 33,68 лв. за периода от
15.09.2019 г. до 16.06.2022 г., както и суми за дялово разпределение в размер
на 1,79 лв., представляваща главница за периода от 01.12.2019 г. до
30.04.2020 г., ведно със законна лихва за периода от 18.07.2022 г. до
изплащане на вземането, и сумата в размер на 0,38 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 16.06.2022 г.;
Ж. Е. С., ЕГН ********** сумата в размер на 165,54 лв.,
представляваща 1/8 от цена на доставена в периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2019 г. за имот, находящ се в гр. София, бул. М., № *** незаплатена
топлинна енергия, ведно със законна лихва за периода от 18.07.2022 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 33,68 лв. за периода от
15.09.2019 г. до 16.06.2022 г., както и суми за дялово разпределение в размер
на 1,79 лв., представляваща главница за периода от 01.12.2019 г. до
30.04.2020 г., ведно със законна лихва за периода от 18.07.2022 г. до
изплащане на вземането, и сумата в размер на 0,38 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 16.06.2022 г.;
Ищцовото дружество основава претенциите си с твърденията, че
ответниците дължат претендираните суми, в качеството на потребители на
топлинна енергия в процесния имот, до който ищцовото дружество е
доставяло топлинна енергия в процесния период, цената на която не е била
заплатена.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба, такъв е
постъпил от страна на ответницата Ж. Т. С., ЕГН **********, чрез
назначения от съда особен представител, с който оспорва иска като
2
неоснователен. Оспорва наличието на облигационна връзка. Прави
възражение за изтекла погасителна давност.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба, такъв не е
постъпил от страна на останалите ответници.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
За основателността на иска по чл. 153 ЗЕ следва да се установи
кумулативното наличие на следните юридически факти: наличието на
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
между страните, количеството на реално доставената от ищеца по договора
топлинна енергия за процесния период и размера на нейната цена. По иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да докаже съществуването и
размера на главния дълг и изпадането на ответниците в забава.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно
е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или
вещно право на ползване.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият
случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
3
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за
редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като
страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за
битови нужди.
В посоченото Тълкувателно решение е отразена и принципната
възможност клиенти на топлинна енергия за битови нужди да бъдат правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този
имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
"клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на
§ 1, т. 2а ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия
дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това
трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване
по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презюмира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения
смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти
(потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е
изчерпателно.
От представените по делото писмени доказателства – нотариален акт,
удостоверение за наследници, протокол и споразумителен протокол се
установява, че ответниците са собствници на процесния имот, който е
топлоснабден, следователно имат качеството на потребители на топлинна
енергия.
Страните не спорят, че в хода на делото И. С. И. е заплатила сумата в
размер на 677,06 лв., с което е погасила изцяло претендираните от нея суми,
поради което исковете следва изцяло да се отхвърлят по отношение на
4
тази ответница, поради плащане.
Съдът намира за основателен искът за главница за доставена топлинна
енергия за останалите трима ответници.
При формирания извод за основателност на иска, следва да бъде
разгледано възражението за погасяване на вземането по давност, направено
единствено от ответницата Ж. Т. С..
Съгласно Тълкувателно решение от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011
г. на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че понятието "периодични плащания"
по смисъла на чл. 111, б. "в" от Закона за задълженията и договорите се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на
пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
Съгласно приложимите към процесното правоотношение общи условия
от 2016 г., купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за
доставена топлинна енергия в 45–дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, като при неизпълнение на задължението в срок, дължат
обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече
от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения
/каквито са процесните за главница/, давността тече от деня на падежа /тъй
като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска
предсрочно изпълнение/. Следователно, задълженията на ответника за
заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като срочни –
както вече бе отбелязано, според общите условия месечните суми за топлинна
енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. При това положение, погасени по давност ще са всички месечни
вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три години назад,
считано от датата на депозиране на исковата молба, т. е. три години назад
от 18.07.2022 г. Следователно претендираната от ищеца цена за топлинна
енергия е изцяло погасена по давност, доколкото е доставена в периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. и искът следва да се отхвърли по отношение
на ответницата Ж. Т. С.. Исковете срещу ответниците А. и Ж. С. за главница
5
за топлинна енергия следва да бъдат изцяло уважение.
С оглед основателността на главния иск за периода, основателен е и
искът за законна лихва за забава върху тези вземания. Съгласно общите
условия, действащи за периода за който следва да бъде уважен главния иск,
потребителите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните си
задължения за доставена топлинна енергия в 45–дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят, поради което и съгласно чл.84, ал.1, изр.І ЗЗД
с изтичането на този срок настъпва забавата на длъжника и това е началната
дата, от която се дължи лихва за забава. Предвид акцесорния характер на
претенцията за обезщетение за вредите от забавеното изпълнение на
задължението за заплащане на главницата, искът за лихва върху
задълженията на ответницата Ж. Т. С. е неоснователен, тъй като съгласно чл.
119 ЗЗД с погасяването на главното задължение, се погасяват и
произтичащите от него допълнителни задължения, поради което съдът
намира, че искът за мораторна лихва срещу тази ответница следва да бъде
отхвърлен. Искът за мораторна лихва срещу ответниците Ж. С. и А. С. следва
да бъде уважен.
Относно иска за главница за дялово разпределение съдът намира, че
доколкото страните не спорят, че такава услуга е извършвана през процесния
период този иск е основателен. Съгласно Тълкувателно решение от 18.05.2012
г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че понятието
"периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" от Закона за
задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. Ответницата Ж. С. е направила своевременно възражение за давност.
Съдът намира възражението за неоснователно доколкото се претендира
главница за услуга за дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до
30.04.2020 г. Поради изложеното искът за главница за услуга за дялово
разпределение следва да бъде уважен спрямо тримата ответници Ж. С., Ж. С.
и А. С. в претендирания размер.
С оглед основателността на главния иск за периода, основателен е и
6
искът за законна лихва за забава върху тези вземания, поради което искът за
мораторна лихва върху главница за услуга за дялово разпределение следва да
бъде уважен изцяло спрямо тримата ответници Ж. С., Ж. С. и А. С..
По разноските:
При този изход на правния спор ответниците И. И., Ж. С. и А. С. следва
да бъдат осъдени да заплатят съдебни разноски в размер на 164,45 лв., от
които 64,45 лв., представляващи държавна такса и 100 лв., представляващи
минимален размер за юрисконсултско възнаграждение.
На ответницата Ж. С. не следва да се присъждата разноски, съобразно
отхвърлената част от исковете, доколкото не са сторени такива.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 153 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД Ж. Т. С., ЕГН
********** да заплати на „(фирма)“ ЕАД, ЕИК ******** суми за дялово
разпределение в размер на 7,16 лв., представляваща главница за периода от
01.12.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за периода от
18.07.2022 г. до изплащане на вземането, и сумата в размер на 1,55 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 16.06.2022 г.;
ОСЪЖДА на основание чл. 153 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД А. Е. С., ЕГН
********** да заплати на „(фирма)“ ЕАД, ЕИК ******** сумата в размер на
165,54 лв., представляваща 1/8 от цена на доставена в периода от 01.05.2018
г. до 30.04.2019 г. за имот, находящ се в гр. София, бул. М., № ***
незаплатена топлинна енергия, ведно със законна лихва за периода от
18.07.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 33,68
лв. за периода от 15.09.2019 г. до 16.06.2022 г., както и суми за дялово
разпределение в размер на 1,79 лв., представляваща главница за периода от
01.12.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за периода от
18.07.2022 г. до изплащане на вземането, и сумата в размер на 0,38 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 16.06.2022 г.;
ОСЪЖДА на основание чл. 153 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД Ж. Е. С., ЕГН
********** да заплати на „(фирма)“ ЕАД, ЕИК ******** сумата в размер на
7
165,54 лв., представляваща 1/8 от цена на доставена в периода от 01.05.2018
г. до 30.04.2019 г. за имот, находящ се в гр. София, бул. М., № ***
незаплатена топлинна енергия, ведно със законна лихва за периода от
18.07.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 33,68
лв. за периода от 15.09.2019 г. до 16.06.2022 г., както и суми за дялово
разпределение в размер на 1,79 лв., представляваща главница за периода от
01.12.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за периода от
18.07.2022 г. до изплащане на вземането, и сумата в размер на 0,38 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 16.06.2022 г.;
ОТХВЪРЛЯ предявените от „(фирма)“ ЕАД, ЕИК ******** искове с
правно основание чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД Ж. Т. С., ЕГН ********** да
заплати на „(фирма)“ ЕАД, ЕИК ******** сумата в размер на 662,19 лв.,
представляваща ½ от цена на доставена в периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2019 г. за имот, находящ се в гр. София, бул. М., № *** незаплатена
топлинна енергия, ведно със законна лихва за периода от 18.07.2022 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 134,75 лв. за периода
от 15.09.2019 г. до 16.06.2022 г., като погасени по давност.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „(фирма)“ ЕАД, ЕИК ******** искове с
правно основание чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД И. С. И., ЕГН ********** да
заплати на „(фирма)“ ЕАД, ЕИК ******** сумата в размер на 331,09 лв.,
представляваща ¼ от цена на доставена в периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2019 г. за имот, находящ се в гр. София, бул. М., № *** незаплатена
топлинна енергия, ведно със законна лихва за периода от 18.07.2022 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 67,37 лв. за периода от
15.09.2019 г. до 16.06.2022 г., както и суми за дялово разпределение в размер
на 3,58 лв., представляваща главница за периода от 01.12.2019 г. до
30.04.2020 г., ведно със законна лихва за периода от 18.07.2022 г. до
изплащане на вземането, и сумата в размер на 0,77 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 16.06.2022 г., поради плащане
в хода на процеса.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК И. С. И., ЕГН **********,
А. Е. С., ЕГН ********** и Ж. Е. С., ЕГН ********** да заплатят на
„(фирма)“ ЕАД, ЕИК ******** сумата в размер на 164,45 лв., представляваща
съдебни разноски за исковото производство.
8
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца – (ФИРМА) ООД.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9