№ 146
гр. Разград , 01.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и втори
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ДОРОТЕЯ Е. ИВАНОВА
при участието на секретаря ПЕНКА В. ТОЦЕВА
като разгледа докладваното от ДОРОТЕЯ Е. ИВАНОВА Административно
наказателно дело № 20203330200850 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Т. И. Г. от гр. Разград против НП № 1873 – 15
- 223/09.10.2020г. на Директора на ОДМВР- Разград, с което на основание
чл.209а, ал.1 от Закона за здравето му е наложена глоба в размер на 300 лв. за
нарушение на същия член. В бланкетната жалба сочи, че НП е неправомерно
и моли да бъде отменено, тъй като нарушението е извършено от лицето Ц. и
не се отнася до него, като твърди, че не е нарушавал заповедта на министъра.
В с.з. процесуалният му представител- адв. М. М. заявява, че поддържа
жалбата, като навежда доводи за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, тъй като има противоречие между обстоятелствената
част и дипспозитива на НП. Ето защо моли НП да бъде отменено.
Въззиваемата страна – ОДМВР- Разград, при редовност в
призоваването, не се явява представител в с.з.,като в придружителното писмо
застъпва становище НП да бъде потвърдено.
Районна прокуратура гр.Разград, при редовност в призоваването, не
се явява представител и не заявява становище по жалбата и НП.
Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
1
Обжалваното НП е издадено въз основа на постановление за отказ да
се образува досъдебно производство от 29.09.2020г. и АУАН от 11.05.2020г.,
съставен срещу жалбоподателя за това, че „на 29.04.2020г. около 17.20ч. в гр.
Разград е посетил детска площадка, намираща се до ул. Абритус № 29 и ул.
Св.Климент № 106, с което е нарушил т.1, под.т.1 на Заповед № РД- 01-
239/26.04.2020г. на министъра на здравеопазването. Нарушението е
констатирано от ст.пол. Б.М. и ст.пол. Н.Н. с докладна записка и констативен
протокол, с което виновно е нарушил т.1 под.т.1 на Заповед № РД- 01-
239/26.04.2020г. на министъра на здравеопазването“.
Обстоятелствата по акта са отразени и в самото НП, като е посочено,
че е установено лицето „Ц.“ поради което и на основание чл.209а, ал.1 от ЗЗ
на Т. И. Г. е наложена глоба в размер на 300 лв. за нарушението на същия
член.
Към преписката освен НП и АУАН са приложени писма,
постановление за отказ да се образува ДП от 29.06.2020г., докладни записки,
констативен протокол, писма, разпореждане, сведения, заповед за определяне
на компетентни лица.
По делото са разпитани актосъставителят св. П., както и св. М..
Първият заявява, че само е съставил АУАН срещу жалбоподателя, докато
нарушението е установено от колегите му от патрула, които са установили
лица на детска площадка в гр. Разград между блоковете на Св.Климент 106 и
Абритус 29, които съставили Констативен протокол. Нарушението било, че са
посетили детската площадка.
Св. М. уточнява, че са били изпратени по сигнал на детската
площадка в междублоковото пространство, където на една беседка
установили 7 момчета, на които взели документите и ги записали, като
съставили констативен протокол и докладна записка.
Въз основа на така изложените фактически обстоятелства, съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена в срок от надлежна страна
срещу подлежащ на обжалване акт, а разгледана по същество се явява
основателна и доказана.
2
Съгласно дадените от закона правомощия, съдът извърши цялостна
проверка по издаване на обжалваното НП и АУАН, като констатира, че
същите са съставени в грубо нарушение на процесуалните правила- чл.42, т.4
и т.6, чл.43 от ЗАНН относно акта за установяване на административно
нарушение, респ.чл.57, ал.1, т.4 и т.5 от ЗАНН за НП.
На първо място констатираното нарушение не е индивидуализирано
от обективна и субективна страна, в нарушение на чл.42, т.4 и т.6, респ. чл.57,
ал.1, т.4 и т.5 от ЗАНН предвиждащи описание на нарушението, датата и
мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както
и доказателствата, които го потвърждават; собствено, бащино и фамилно име
на нарушителя /наименование на ЮЛ/. В случая описаното в АУАН и НП не
отговаря на установеното от св. М.- касае се за установяване на 7 лица на
беседка, намираща се до детска площадка. И в АУАН, и в НП е посочено
бланкетно, че посетил детска площадка, но с оглед възрастта на
жалбоподателя очевидно същият не я е ползвал по предназначение, т.е. в
случая единствено е използвана формулировката, посочена в цитираната
заповед на министъра, без да бъдат съобразени и посочени конкретните
факти.
Това се явява съществено процесуално нарушение и само на това
основание НП следва да бъде отменено изцяло.
На второ място, съдът констатира, че в НП не става ясно срещу кого
точно и за какво нарушение е ангажирана отговорността, при положение, че в
обстоятелствената част се сочи, че на площадката е установено лицето Ц., а в
същото време НП е издадено срещу жалбоподателя Г.. Следователно, е
налице противоречие относно субекта на нарушението, което не може да бъде
санирано и води също до незаконосъобразност на НП, респ. до неговата
отмяна.
На трето място, действително към процесния период са действали
забрани към всички граждани за посещения на паркове, градски градини,
спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени
места, с оглед съществуващата епидемиологична обстановка, въведено със
Заповед № РД-01-143/20.03.2020г., изменена със Заповед № РД-01-
3
239/26.04.2020г. и отменена със Заповед № РД-01-263/14.05.2020г.
Впоследствие обаче тази забрана е отпаднала и не е въведена отново и към
момента, въпреки, че епидемиологичната обстановка в страната не е по-
различна от процесния период - с оглед обявените данни е дори значително
по-тежка в сравнение с процесната дата. Отмяната на тези забрани тогава и
невъвеждането им отново до момента в този вид означава, че е прието, че
тези изисквания и забрани за посещения на подобни места са били явно
завишени и в този смисъл ненужни. Фактически дадена е явно една нова
оценка на ситуацията, обуславяща извод за липса на необходимост от такива
забрани.
Това означава, че е налице по-благоприятен закон /отпадане на
забраната/ към момента на издаване на НП, което не е съобразено от
наказващия орган, т.е. преписката е следвало да бъде прекратена на основание
чл.3, ал.2 от ЗАНН.
Ако наказващият орган е счел, че не е налице разпоредбата на чл.3,
ал.2 от ЗАНН, то с оглед изложените по-горе мотиви се налага изводът, че
деянието на жалбоподателя, след оценката на ситуацията от днешна гледна
точка е явно маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като фактически
само по себе си не се свързва със значителни обществено опасни последици.
Ето защо съдът намира, че деянието на жалбоподателя се явява маловажен
случай и това също налага отмяна на НП като незаконосъобразно.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО НП № 1873 – 15 -
223/09.10.2020г. на Директора на ОДМВР- Разград, с което на основание
чл.209а, ал.1 от Закона за здравето на Т. И. Г. от гр. Разград му е наложена
глоба в размер на 300 лв. за нарушение на същия член.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Разградски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
4
5