Решение по дело №12972/2019 на Районен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№  260736

06.10.2019 година, град Пловдив

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на трети септември две хиляди и двадесета година, в състав:

                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ       

при участието на секретаря Росица Марджева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 12972 по описа на съда за 2019г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД от Г.К. срещу „ДЗИ общо застраховане" ЕАД, за заплащането на сумата от 8000 лева- обезщетение за неимуществени вреди от ПТП и сумата от 47.40 лева- имуществени вреди от ПТП, ведно със законната лихва.

Ищцата твърди, че на 23.07.2018г. на път ****, водачът М.К., на лек автомобил „****“ с рег. № ****, поради движение с несъобразена скорост, навлязъл в язва на пътното платно, изгубил управление над автомобила и предизвиква ПТП. Ищцата била пътник в автомобила и от инцидента получила телесни увреждания. Била приета по спешност в ****, където било проведено лечение и изписана на 26.07.2018г. Твърди, че в следствие на нанесените при инцидента увреждания изпитвала силни болки и страдания, които продължават до днес, като за лечението и преглед от съдебен лекар платила сумата от общо 47.40 лева. Твърди, че автомобилът имал валидна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите при ответника. Иска присъждането на посочените суми, ведно със законната лихва. Претендира разноски.

Ответникът в срок подава отговор на исковата молба, с който се признава настъпването на ПТП, пътуването на ищцата в автомобила и наличието на дог. за застраховка ГО. Оспорват се описаните увреждания, причинната им връзка с инцидента и размера на обезщетението. Прави възражение за съпричиняване поради непоставяне на предпазен колан и неизпълнение на предписанията на лекарите. Оспорва се дата на възникване на отговорност за законна лихва.

Третото лице подпомагаща страна на ответника взема становище за неоснователност на неоснователност на претенцията.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Безспорно се установява реализирането на процесното пътно-транспортно произшествие с л.а. „****“, с валидна застраховка ГО при ответника, управляван от М.Д.К.. От приетата СМАТЕ се установява механизма на ПТП- преминаване на автомобила с десните си колела през дупка на платното за движение, загуба на контрол, след което МПС напуснало платното за движение от ляво и се преобърнало. За целите на настоящото производство се установява и вината на водача на застрахования при ответника автомобил, който не се е съобразил с разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. С категоричност в автомобила е била ищцата, съгласно приетия протокол за ПТП.

От приетата СМАТЕ се установява, че на ищцата от процесното ПТП е била причинена контузия на главата и тялото, контузия на гръден кош и корем, кръвонасядане и охлузване по десния долен крайник в областта на коляното. Те по отделно и в съвкупност са причинили болка и страдание, без разстройство на здравето, като е изпитвала лекостепенни болки със затихващ характер, които са отшумели в рамките на 7-10 дни. Приемането на пострадала в хирургическа клиника е било предприето повече с цел наблюдение, отколкото активно лечение. Съгласно показанията на свидетеля Костов, ищцата е била стресирана, оплаквала се е от болки в гърба и корема, като след изписването от болницата не искала да се вижда с приятелки за период от около месец, затворила се в себе си и не искала да се качва в коли. От приетата СПсихЕ се установява, че злополуката е предизвикала стрес непосредствено преди реализирането й и след осъзнаване на случилото се. Не е довела до патологични промени в психичното състояние, но е способствала за промени в емоционалното състояние в периода след катастрофата. Вещото лице посочва, че завишените нива на емоционална лабилност и ситуативна тревожност към момента се дължат на смъртта на близка приятелка, а не на процесното ПТП. Прави се извод, че като цяло стресът от инцидента е преработен.

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики.

При така установеното, съдът намира за справедлив размер на обезщетението сумата от 4000 лева за причинените неимуществени вреди от инцидента. Конкретният размер съдът определи, като съобрази приетата по делото СМАТЕ, която дава заключение за причинените телесни увреждания, сравнително лекия им характер и малкия оздравителен период- около 10 дни, условията, при които е причинен деликтът (в резултат на ПТП и неговият механизъм), причинените от него физически увреждания, физическата болката и продължителността й, медицинско лечение и причините за него, уплахата след инцидента, липсата на трайни последици, възрастта на пострадалата към дата на ПТП- 15 години, икономическите условия в страната към датата на деликта, а още и съдебната практика по сходни казуси. (Решение № 271 от 30.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 341/2017 г., IV г. о. ППВС № 4/1986 г. на ВС на РБ; Решение № 219 от 2.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1325/2014 г., III г. о. и Решение № 16 от 6.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 461/2011 г., II т. о.)

Не се установява възражението за съпричиняване. Съгласно приетата експертиза в медицинската документация не са описани травматични увреждания, които да дават убедителни данни за поставен предпазен колан, но не се изключва и наличието на такъв. Поради горното изводът, че неползването на задължителния предпазен колан, е допринесло за настъпването на вредоносния резултат, е необоснован и ще доведе до неправилно приложение на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Предвид даденото заключение, не може да се направи категоричен и обоснован извод, че не е бил поставен предпазен колан, а също и че наличието на такъв би довело до избягването на уврежданията. При липсата на категорични доказателства за наличието на причинно-следствена връзка между поведението на пострадалия, изразяващо се в непоставяне на предпазен колан при пътуване с лекия автомобил и вредоносния резултат, не би следвало да се намалява дължимото обезщетение за вреди. В този смисъл е и трайната съдебна практика обективирана в решения на ВКС- Решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г., II т. о., Решение № 59 от 10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011 г. на ВКС, I т. о., Решение № 98 от 24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., II т. о. Дори да се приеме, че пострадалият при ПТП пътник е пътувал в автомобил, без да ползва предпазен колан, само това обстоятелство не е достатъчно за прилагане разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Намаляването на обезщетението за вреди ще е допустимо само при наличието на категорични доказателства, събрани в процеса, че вредите не биха били настъпили в този вид или обем, ако по време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан.

Неоснователно е и възражението за съпричиняване поради неспазване на предписанията на лекарите. От приетата СМАТЕ не се установява предписано лечение за дома.

При така установеното, съдът намира, че справедливият размер на обезщетението е в размер на 4000 лева. За разликата над посочения размер до пълния предявен претенцията е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Относно претенцията за имуществени вреди:

Претенцията за имуществени вреди се явява основателна. От ангажираните в тази насока доказателства се установява, че ищцата е платила сумата от 17.40 за потребителска такса и 30 лева за съдебен лекар. Според приетата СМАТЕ същите са свързани с локалното и общото лечение на травматичните увреждания, поради което следва да бъдат присъдени.

По иска по чл. 86 ЗЗД:

Съгласно чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ, във вр. с чл. 429, ал. 2, т. 2, във вр. с ал. 3 КЗ лихвите за забава на застрахования, за които застрахователят отговаря пред увреденото лице, се плащат само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. От представената на лист 21 молба е видно, че ищцата е уведомила застрахователя на 08.11.2018г. и от тази дата следва да бъде присъдена законната лихва.

По разноските:

С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът- следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ПРС сумата от 210 лева за д.т. и 135.80 лева разноски по делото.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, в полза на адв. М. следва да бъде присъдена сумата 562.72 лева с ДДС за адв. възнаграждение за оказана безплатна правна помощ. 

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски по съразмерност или сумата от общо 634.24 лева.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на Г.Д.К., ЕГН **********, непълнолетна, действаща лично и със съгласието майка си- Д.Д.К., сумата от 4000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за контузия на глава и тяло, контузия на гръден кош и корем и кръвонасядане и охлузване на десния долен крайник в областта на коляното, настъпили от реализирано на 23.07.2018 г. на път *****, пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва върху сумата от 4000 лева от 08.11.2018г. до окончателното й погасяване и сумата от 47.40 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди за разноски по лечение на травматични увреждания, настъпили от реализирано на 23.07.2018 г. на път *****, пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва върху сумата от 47.40 лева от подаването на исковата молба на 02.08.2019г. до окончателното й погасяване, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за неимуществени вреди за разликата НАД 4000 лева ДО 8000 лева и за законна лихва за периода от 23.07.2018г. до 07.11.2018г.

ОСЪЖДА „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по актуалната сметка на Районен съд- Пловдив държавна такса за образуваното дело в размер на 210.00 лева и разноски в размер на 135.80 лева.

ОСЪЖДА „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на адв. Р.И.М. ***, със служебен адрес: гр. София, ул. Цар Асен № 1, ет. 4, сумата от 562.72 лева с ДДС- адв. възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищцата Г.Д.К..

ОСЪЖДА Г.Д.К., ЕГН **********, непълнолетна, действаща лично и със съгласието майка си- Д.Д.К., да заплати на „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 634.24 лева- разноски по делото по сразмерност.

Решението е постановено при участието на община Раковски, като трето лице подпомагаща страна на ответника „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Присъдените суми могат да бъдат платени по следните банкови сметки- IBAN: *** CECB 9790 31F5 2744 00 на РС Пловдив.

               

         

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 /Тоско Ангелов/

 

Вярно с оригинала.

Р.М.