Номер 332613.11.2020 г.Град Благоевград
Окръжен съд – БлагоевградЧетвърти въззивен граждански състав
На 13.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Габриела Тричкова
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно частно
гражданско дело № 20201200500854 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал. 1 т. 2 във връзка с чл. 577 от
ГПК.
Образувано е по частна жалба от „Ю.Б.“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С. 1766, район „В.“, ул. „О.п.“ № 260,
представлявано от Д.Б.Ш.- Изпълнителен директор и М.И.В.- Прокурист, като
универсален приемник на „Б.П.Б“ АД, ЕИК *********, чрез адв. Г.П.С.,
срещу отказа на Съдията по вписванията при РС Р., постановен с
Определение № 10 от 28.05.2020г., с което е отказано да се разпореди
вписване на Удостоверение с изх. № 20200508102541/08.05.2020г. на
Агенцията по вписванията по заявление от „Ю.Б.“ АД, чрез пълномощника
му адв. С..
С частната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното
определение на Съдията по вписванията към РС Р., като се иска от съда да
отмени отказа на Съдията по вписванията при РС Р., постановен с
Определение № 10 от 28.05.2020г., по заявление с вх. № 1570 от 28.05.2020г.
и да върне преписката със задължителни указания да се извърши вписване на
представеното Удостоверение по смисъла на чл. 263в ал.1 от ТЗ, с изх. №
20200508102541/08.05.2020г. на Агенцията по вписванията, като отговаряща
на изискванията на закона.
1
Оспорват се с частната жалба доводите на съдията по вписванията, на
които същият е основал отказа си. Поддържа се с жалбата че описанието на
имотите в удостоверението за преобразуване на търговски дружества, чрез
вливане на „Б.П.Б“ АД, ЕИК *********, в правоприемника „Ю.Б.“ АД, ЕИК
*********, не е необходимо, тъй като с ТР № 7/2012г. на ОСГТК на ВКС,
ясно и недвусмислено е посочено, че удостоверението за вписване по чл. 236в
ал.1 от ТЗ, не е акт за прехвърляне на правото на собственост, а е от
категорията на тези по чл. 4, б.“л“ от ПВ, т.е. акт, за който със закон/ТЗ/, е
предвидено изрично че подлежи на вписване, но съдията по вписванията
макар правилно да е приложил разпоредбата на чл. 6 от ПВ, не е отчел
конкретната разпоредба на чл. 6 ал.2, б. „б“ от ПВ. Поддържа се, че освен
това с молбата заявление с вх. № 1570/28.05.2020г. е индивидуализиран
безпротиворечиво недвижимия имот, за който се отнася исканото вписване,
като са спазени изискванията на чл. 6 ал.3 от ПВ- недвижимият имот се
намира в района на гр. Банско, за който е одобрена КК и КР и описанието му
е извършено съобразно данните по чл. 60 т. 1-7 от ЗКИР.
Сочи се още с частната жалба, че макар описанието на недвижимите
имоти да не е било необходимо да бъде извършено в представеното за
вписване удостоверение за преобразуване на търговски дружества, в случая
пред СВ към РС Р. ведно със заявлението са били представени- счетоводния
баланс на вливащото се дружество „Б.П.Б“ АД, както и кадастрални схеми,
издадени от АГКК, за всеки един от недвижимите имоти, предмет на
извършеното вливане на двете дружества. В този смисъл наведени са доводи,
че пред съдията по вписванията са представени убедителни доказателства и
подробно описание на недвижимите имоти, предмет на извършеното
преобразуване на двете търговски дружества.
Поддържа се още с частната жалба че вливането е форма на
преобразуване на търговско дружество, при което неговото имущество
преминава към друго такова и то става негов правоприемник. Така с
осъщественото вписване на 12.11.2019г. на вливането на „Б.П.Б“ АД в „Ю.Б.“
АД, извършено в ТР, сложният фактически състав на преобразуването следва
да се счита за завършен, но по силата на разпоредбата на чл. 263и ал. 6 от ТЗ
е наложително същият да бъда оповестен по надлежния ред, за какъвто е
приет този по р. II от ПВ. Анализа на представеното за вписване
2
Удостоверение с изх. № 20200508102541/08.05.2020г. на Агенцията по
вписванията сочи, че същото има предвиденото в чл. 6 ал.1 б. „а“ от ПВ
съдържание. С разпоредбата на чл. 6 ал. 2 б.“б“ от ПВ, законодателят
изрично е изключил описанието на имотите от съдържанието на акта за
преобразуване. Освен вече изложените съображения, следва да се отбележи,
че на вписване по арг. на чл. 263и ал. 6 от ТЗ, подлежи удостоверението за
преобразуване, а не съпътстващите го актове, поради което те не могат да
служат за отказ от вписване.
Оспорва се с частната жалба и другото основание на което съдията по
вписвания към РС Р. е отказал вписването на представеното пред него
удостоверение за преобразуване на търговски дружества- липсата на
декларация по чл. 264 от ДОПК, удостоверяваща липсата на непогасени и
подлежащи на принудително изпълнение публични държавни и общински
задължения, като се твърди че неоснователно Съдията по вписванията е
игнорирал представените с преписката пред него такива. Оспорват се
частната жалба доводите на съдията по вписванията, отказал вписването на
представеното удостоверение за преобразуване на търговски дружества,
доколкото пред него е представена нотариално заверена декларация по чл.
264 ал.1 от ДОПК, подписана от управителят на вливащото се дружество и на
приемащото дружество и то към меродавния момент- в който правата и
задълженията на преобразуващото се чрез вливане дружество, са преминали
към правоприемника- „Ю.Б.“ АД, в това число и правото на собственост
върху недвижимите имоти, включени в капитала на преобразуващите се
дружества. Сочи се с частната жалба, че в изпълнение на задълженията,
дружеството молител е представило в преписката пред СВ към РС Р. и
удостоверения за данъчна оценка за имотите, издадени на „Ю.Б.“ АД, защото
именно това дружество е титуляра на правото на собственост към момента на
вписването на вливането в ТР.
Във връзка с изложените доводи в обжалваното определение от СВ към
РС Р. за дължимата държавна такса, оспорва се с частната жалба
определянето и съгласно чл. 96 ал. 3 от ЗННД. Поддържа се че в настоящия
случай дължимата държавна такса е в размер на 42.79лв., за внасянето на
което, по сметката на АВ- Имотен регистър, е представен оригинал за
преводно нареждане, поради което надлежно е внесена дължимата във връзка
3
с искането за вписване държавна такса.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства във връзка
с представената в заверено копие преписка от СВ към РС Р., намира за
установено от фактическа страна следното:
Със заявление с вх. № 1570/28.05.2020г., депозирано от адв. Д.М.Д., въз
основа на изрично пълномощно, като пълномощник на „Ю.Б.“ АД, ЕИК
*********, е сезиран Съдията по вписванията в Службата към Районен съд Р.,
с искане на осн. чл. 4 б. „л“ от ПВ, във вр. с чл. 263и ал. 6 от ТЗ на
Удостоверение с изх. № 20200508102541/08.05.2020г. на Агенцията по
вписванията, по смисъла на чл. 263в ал. 1 от ТЗ, във връзка с преобразуване
чрез вливане на „Б.П.Б“ АД, ЕИК ********* в правоприемника „Ю.Б.“ АД,
ЕИК *********, във връзка с преминаване правото на собственост върху
недвижими имоти в землището на гр. Банско, от преобразуващото се
дружество, в дружеството правоприемник, на недвижими имоти в землището
на гр. Банско, описани в самото удостоверение.
Към заявлението за вписване са приложени освен Удостоверение с изх.
№ 20200508102541/08.05.2020г. на Агенцията по вписванията и
Постановление за възлагане на недвижим имот, са представени оригинални
схеми от АГКК, за всеки един от недвижимите имоти, предмет на
извършеното преобразуване на търговските дружества, оригинал на
данъчната оценка на недвижимите имоти, Извлечение за балансова стойност
на дълготрайните активи на „Ю.Б.“ АД към 30.11.2019г. както и нотариално
заверено пълномощно на адв. Д.М.Д., за изричното му упълномощаване за
подаване на заявлението за вписване пред АВ към РС Р..
Представени са от молителят ведно със заявлението за вписване и
Дакларации по чл. 264 ал.1 от ДОПК към датата на вливането, с нотариална
заверка на подписа, както и Удостоверение за данъчна оценка по чл. 264 от
ДОПК, издадени на дружеството молител- „Ю.Б.“ АД.
Представена е пред СВ към РС Р. и квитанция за платена такса за
вписване в размер на 42.79лв.
С обжалваното Определение № 10 от 28.05.2020г., Съдията по
вписванията към Службата по вписвания в Районен съд Р., е отказал да
4
разпореди вписване на представеното пред него Удостоверение с изх. №
20200508102541/08.05.2020г. на Агенцията по вписванията, по заявление с вх.
№ 1570/28.05.2020г., депозирано от адв. Д.М.Д., въз основа на изрично
пълномощно, като пълномощник на „Ю.Б.“ АД, ЕИК *********.
Установява се от атакувания отказ да се извърши вписване,
обективиран в обжалваното по настоящото дело определение, че същият е
постановен по следните съображения:
Съдията по вписванията е стигнал до извода, че следва да откаже
вписването, тъй като е приел че в представеното Удостоверение с изх. №
20200508102541/08.05.2020г. на Агенцията по вписванията, не са описани
недвижимите имоти и не е посочено тяхното местонахождение, съгласно чл.
6 ал.1 б.“в“ от ПВ, което е пречка за съдията да прецени дали е компетентен
да се произнесе по искането за вписване. Изложени са съображения, че
доколкото в представеното за вписване удостоверение за преобразуване на
търговски дружества липсва описание на недвижим имот, то не може да бъде
извършена преценка, дали то е измежду актовете по чл. 4 б. „л“ от ТЗ, които
подлежат на вписване. Изложени са мотиви, че в случая не се установява, че
издателят на документа е сверил описанието на имота с актуалното му
състояние към момента на депозирането на искането за вписване на
представеното удостоверение пред СВ към РС Р..
Съдията по вписванията е счел, че не е оторизиран от закона за
извършване на служебна проверка, дали в патримониума на преобразуваното
дружество има недвижими имоти, находящи се в района на СВ към РС Р., а за
недвижимите имоти в гр. Банско, за които са представени нотариално
заверени схеми, няма доказателства дали тези имоти са собственост на
„Б.П.Б“ АД, ЕИК *********, към момента на извършване на вливането му в
„Ю.Б.“ АД, ЕИК *********.
Обжалваният отказ за вписване на представеното пред СВ към РС Р.-
Удостоверение с изх. № 20200508102541/08.05.2020г. на Агенцията по
вписванията- за извършено преобразуване на търговски дружества чрез
вливането на „Б.П.Б“ АД, ЕИК *********, в правоприемника „Ю.Б.“ АД,
ЕИК *********, е постановен и на друго самостоятелно основание- не са
представени удостоверения за данъчни оценки на недвижимите имоти. Не
5
стават ясни мотивите на съдията по вписвания към обжалвания акт,
доколкото ведно със заявлението са представени пред СВ- Дакларации по чл.
264 ал.1 от ДОПК към датата на вливането, с нотариална заверка на подписа,
както и Удостоверение за данъчна оценка по чл. 264 от ДОПК, издадени на
дружеството молител- „Ю.Б.“ АД.
Окръжният съд, след като съобрази твърденията на жалбоподателя и
развитите от него правни доводи, и след като прецени данните по делото въз
основа на представените по настоящото дело доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното от правна страна:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 от ГПК, от
надлежната страна в процеса, с право и интерес от обжалване срещу валидно
и допустимо определение на съдията по вписванията, поради което като
процесуално допустима същата следва да бъде разгледана по същество.
С нормата на чл. 569 т. 5 ГПК се определя производството по вписване,
отбелязване и заличаване като нотариално, поради което и приложими са
утвърдените от закона общи правила по чл. 569-577 ГПК. Съгласно чл. 571
изр. второ ГПК вписване, отбелязване и заличаване на вписване предполага
подадена молба в писмена форма. За неуредените изрично случаи на общо
основание съответно приложение следва да намерят и общите правила на
охранителните производства – Глава четиридесет и девета от Гражданския
процесуален кодекс, а по силата на чл. 540 ГПК и общите правила на
процесуалния закон – Част първа на Гражданския процесуален кодекс (в този
смисъл съображения по т. 6 от Тълкувателно решение № 7/2012 г. на ОСГТК
на ВКС).
Съгласно задължителното разрешение, дадено в цитираното
тълкувателно решение на ВКС, и съобразно нормата на чл. 32а, ал. 1 от
Правилника за вписванията /ПВ/, следва да се направи извод, че проверката,
която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а ал. 1 ПВ при
произнасяне по искане за извършване на вписване на определен акт, с което
той е сезиран, включва изследване на това дали представеният за вписване акт
е такъв, който подлежи на вписване, дали е съставен съобразно изискванията
на закона за форма и има ли предвиденото в чл. 6, ал. 1, б. "а" и б. "в" ПВ
6
съдържание, без да проверява наличието на материалноправните
предпоставки за издаване на акта, чието вписване се иска, освен ако това е
изрично предвидено в закон.
В случая от пълномощникът на дружеството заявител- „Ю.Б.“ АД, е
направено искане за вписване на удостоверение за преобразуване на
търговско дружество чрез чрез вливане на „Б.П.Б“ АД, ЕИК ********* в
„Ю.Б.“ АД, ЕИК *********, по чл. 263в ал. 1 от ТЗ. Съобразно разрешенията
в т. 3 от ТР № 7/2012 на ОСГТК, когато в имуществото на преобразуващото
се дружество има вещно право върху недвижими имоти или други права, за
които закон изисква отчуждаването им да бъде вписано в книгите по
Правилника за вписванията /ПВ/, чл. 263и ал. 6 ТЗ предвижда издаване на
удостоверение за вписване на преобразуването и задължава управителния
орган на новоучреденото или приемащото дружество, да го представи пред
съответния регистър.
Удостоверението за вписване по чл. 263в ал. 1 и чл. 263г ал. 1 от ТЗ, не
е акт за прехвърляне на собственост по смисъла на чл. 4 б. "а" от ПВ, нито е
акт, който може да бъде приравнен на някои от другите описани в чл. 4 б. "б"
– "з" от ПВ. То само удостоверява настъпилото правоприемство и поради
това се явява акт, за който със закон (ТЗ) е предвидено, че подлежи на
вписване, по смисъла на чл. 4 б. "и" (предишна, изм. ДВ бр. 63/2014 г.), или
сега действаща разпоредба на чл. 4 б. "л" от ПВ. По тази причина неговото
вписване следва да се извърши по реда на раздел ІІ от ПВ, като се спазят
изискванията на чл. 6-9 от ПВ. В тази насока е приетото с Определение № 229
от 16.05.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 204/2019 г., I т. о., ТК.
Отказ на съдията по вписванията да впише представеното пред него
удостоверение за вписване по чл. 263в ал.1 и чл. 263г, ал. 1, може да бъде
постановен когато: след преглед на съдържанието на акта се установи, че
същият не фигурира сред актовете, които подлежат на вписване; по
съображения за местна некомпетентност на съдията по вписванията (чл. 570,
ал. 1 ГПК, чл. 7 ПВ), за наличието на която се следи служебно; по
съображения, извлечени от формата на акта или неговото съдържание (липса
на идентификация на страните и на недвижимия имот); при невнасяне на
дължимата за вписването такса; при непредставяне на скица-копие от
7
кадастралната карта съгласно чл. 6, ал. 3 ПВ и ако не са представени
доказателства за изпълнението на изискванията на чл. 264 от ДОПК.
В настоящия случай актът, който подлежи на вписване в Агенцията по
вписвания, е удостоверението за вписване на преобразуването на търговското
дружество в Търговския регистър, който е акт подлежащ на вписване (чл. 4, б.
"л" ПВ). Същото не съдържа описание на имотите, до които се отнася актът. В
случая, това не е необходимо, доколкото се касае за акт за преобразуване на
търговско дружество (арг. чл. 6, ал. 2, б. "б" ПВ), но е нужно да се
индивидуализират недвижимите вещи, които са предмет на преобразуването,
предвид необходимостта от отразяването на съответните промени върху
собствеността на тези вещи, с оглед възникване на противопоставими права.
Към заявлението за вписване обаче в настоящия случай са представени
оригинални схеми на недвижимите имоти, в които изрично е посочено, че към
момента на вливането на „Б.П.Б“ АД в „Ю.Б.“ АД, тези недвижими имоти са
били собственост на преобразуващото се дружество- „Б.П.Б“ АД, ЕИК
*********. С оглед на представените актуални кадастрални схеми на
недвижимите имоти, съставът на ОС Благоевград намира, че недвижимите
имоти като част от капитала на преобразуваното дружество, са ясно и точно
индивидуализирани както по вид, така и по местополжение площ и съседи,
като са посочени актуалните им идентификационни номера, даващи
възможност за извършване на тяхното вписване по партидата на „Ю.Б.“ АД.
Предоставен е като приложение със заявлението за вписване и счетоводен
баланс на „Ю.Б.“ АД, към момента на извършването на вливането-
30.11.2019г., от което е видно че тези имоти са били част от капитала на
преобразуваното дружество, преди неговото прекратяване, а след вливането
им са част от капитала на дружеството приемник.
Поради изложените съображения неоснователни са доводите на съдията
по вписванията към СВ на РС Р., на които същият се е позовал за да обоснове
отказа си, че липсва описание на имотите съгласно чл. 6 ал.1 б. „в“ от ПВ,
както и че липсва описание на тези имоти в представеното удостоверение за
вписване по чл. 263в ал.1 и чл. 263г, ал. 1, тъй като такова описание на
имотите в самото удостоверение не се изисква от закона, а представени са със
заявление с вх. № 1570/28.05.2020г., депозирано от адв. Д.М.Д., въз основа на
изрично пълномощно, като пълномощник на „Ю.Б.“ АД, ЕИК *********,
8
достатъчно писмени доказателства съдържащи ясно и точно описание на
недвижимите имоти, както и доказателства че същите са били част от
капитала на преобразуваното дружество, към момента на вливането на
„Б.П.Б“ АД в „Ю.Б.“ АД.
Удостоверението за вписване по чл. 263в, ал. 1 и чл. 263г, ал. 1 от ТЗ не
е акт за прехвърляне на собственост по смисъла на чл. 4 б. "а" от ПВ, нито е
акт, който може да бъде приравнен на някои от другите описани в чл. 4 б. "б"
– "з" от ПВ. То само удостоверява настъпилото правоприемство и поради
това се явява акт, за който със закон (ТЗ) е предвидено, че подлежи на
вписване, по смисъла на чл. 4 б. "и" от ПВ. По тази причина неговото
вписване следва да се извърши по реда на раздел ІІ ПВ, като се спазят
изискванията на чл. 6-9 от ПВ.
Не са налице нарушения по отношение на местната компетентност на
съдията по вписванията, доколкото с молбата са заявени за вписване само
имоти, чието местонахождение е в района на действие на Служба по
вписвания – гр. Банско. Неоснователни са доводите на съдията по вписанита в
мотивите към акта, с който е отказано вписване, че липсата на
индивидуализация на недвижимите имоти и доказателства за това че същите
са собственост на преобразуваното дружество/ „Б.П.Б“ АД, ЕИК *********/,
към момента на вливането му в „Ю.Б.“ АД, ЕИК *********, не дава
възможност за преценка дали съдията по вписванията към СВ на РС Р. е
компетентен да се произнесе по подаденото заявление за вписване.
Имотите са индивидуализирани с всички индивидуализиращи данни,
представени са оригинални схеми от КК и КР на гр. Банско, в които имотите
са описани с актуалните им идентификационни номера, съставляващи
убедителни доказателства за правото на собственост от преди извършеното
преобразуване на търговските дружества.
С Определение № 218 от 15.07.2020 г. на ВКС по ч.т. . № 828/2020г., I т.
о., ТК, докладчик съдията Росица Божилова, е даден отговор на въпроса
следва ли да се представят пред съдията по вписванята декларации по чл. 264
от ДОПК, при искане за вписване на Удостоверението по чл. 263в, ал. 1 и чл.
263г, ал. 1 от ТЗ.
9
Изложени са съображения, във вр. с ТР № 7/25.04.2013г. по тълк. дело
№ 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, според което удостоверението за вписване не
е акт за прехвърляне на собственост, по смисъла на чл. 4 б. "а" от ПВ, нито е
акт, който може да бъде приравнен на някои от описаните в чл. 4 б. "б-з" ПВ
актове. То само удостоверява настъпилото правоприемство, бидейки акт, за
който вписването е предвидено със закон, по смисъла на чл. 4 б. "и" ПВ. С
цитираното определение е прието, че липсва основание за разширително
тълкуване на чл. 264 ал. 1 ДОПК, според предл. първо на който -
Прехвърлянето или учредяването на вещни права върху недвижими имоти
или наследствени права, включващи недвижими имоти, включването на
недвижими имоти или вещни права върху недвижими имоти като непарични
вноски в капитала на търговски дружества, вписването на ипотека или особен
залог се допуска след представяне на писмена декларация от прехвърлителя
или учредителя, съответно ипотекарния длъжник или залогодателя, че няма
непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци,
мита и задължителни осигурителни вноски, а според предл. второ –
Наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се
удостоверява в данъчната оценка. Видно е, че всички визирани хипотези
касаят разпореждане с вещни права или учредяването на вещни тежести, а не
универсално правоприемство– както в правата, така и в задълженията на
разпореждащия се, каквото е налице при преобразуването на търговско
дружество чрез вливане. Това е и логично изводимо от целта на
установяването на посочените обстоятелства, съдържаща се в ал. 4 на чл. 264
ДОПК, според който: Когато прехвърлителят или учредителят декларират, че
имат посочените в ал. 1 и ал. 2 публични държавни и общински задължения,
действията по ал. 1 и ал. 2 могат да се извършат след тяхното заплащане или
ако длъжникът писмено декларира, че е съгласен публичните държавни и
общински вземания да се погасяват от сумата срещу прехвърлянето или
учредяването на вещното право и купувачът внесе дължимата сума в
съответния бюджет. Целта на удостоверяването е да се гарантира събирането
на тези задължения, което, с напускането патримониума на длъжника на
недвижимото му имущество или обременяването му с вещни тежести, би се
оказало компрометирано, каквато опасност преобразуването на търговско
дружество чрез вливане не предпоставя, доколкото и след преобразуването,
със същото имущество ще продължи да отговаря за същите задължения
10
приемащото дружество, съгласно чл. 263и ал. 2 ТЗ. При това следва да се
съобрази, че удостоверяването в удостоверението за данъчната оценка касае
единствено дължимите за конкретния недвижим имот данъчни задължения –
чл. 264 ал. 1 пр. второ ДОПК, в отличие от пр. първо на разпоредбата -
касаещо декларирането на липса на непогасени, подлежащи на принудително
изпълнение задължения общо – за данъци, мита и задължителни
осигурителни вноски.
При така изложените съображения, даден от състава на ВКС на РБ
отговор на поставения от жалбоподателя въпрос: При вписване на
удостоверение за вписване по чл. 263в ал. 1 ТЗ за преобразуване на търговско
дружество чрез вливане, съгласно чл. 263и ал. 6 ТЗ, не е необходимо
представянето на удостоверение за данъчна оценка, удостоверяващо
наличието или липсата на непогасени данъчни задължения, за недвижимите
имоти, включващи се в имуществото на преобразуващото се дружество.
Поради изложените съображения в цитираното Определение № 218 от
15.07.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 828/2020 г., I т. о., ТК, докладчик съдията
Росица Божилова, налага се безспорния извод, че незаконосъбразен е отказа
на СВ към РС Р. да откаже вписването на представеното пред него със
заявление с вх. № 2022/29.06.2020г., депозирано от Красимир Илиев Гуров, в
качеството му на Управител на „АГРО ДИВЕЛЪПМЪНТС“ ООД, ЕИК
*********- удостоверение за вписване по чл. 263в ал.1 и чл. 263г, ал. 1,
поради липса на представена декларация по чл. 264 от ДОПК.
Поради изложените аргументи и при съобразяване на установената
съдебна практика за вписването на удостоверение за вписване по чл. 263в ал.1
и чл. 263г, ал. 1, частната жалба на „Ю.Б.“ АД, депозирана чрез процесуалния
пълномощник е основателна и следва да бъде уважена, а постановения отказ
на Съдията по вписвания към РС Благоевград с Определение № 10 от
28.05.2020г., с което е отказано да се разпореди вписване на Удостоверение с
изх. № 20200508102541/08.05.2020г. на Агенцията по вписванията по
заявление от „Ю.Б.“ АД, чрез пълномощника му адв. С., следва да бъде
отменен като неправилен и постановен в несъответствие с разпоредбите на
ПВ.
Водим от горното и на основание чл. 577 от ГПК, съдът
11
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ отказа на Съдията по вписванията при РС Р., постановен с
Определение № 10 от 28.05.2020г., с което е отказано да се разпореди
вписване на Удостоверение с изх. № 20200508102541/08.05.2020г. на
Агенцията по вписванията, по вписванията по заявление с вх. №
1570/28.05.2020г., депозирано от адв. Д.М.Д., въз основа на изрично
пълномощно, като пълномощник на „Ю.Б.“ АД, ЕИК *********.
ВРЪЩА преписката на СВ при РС Р., за извършване на вписването,
заявено със заявление с вх. № 1570/28.05.2020г., депозирано от адв. Д.М.Д.,
въз основа на изрично пълномощно, като пълномощник на „Ю.Б.“ АД, ЕИК
*********, с искане на осн. чл. 4 б. „л“ от ПВ, във вр. с чл. 263и ал. 6 от ТЗ за
вписване на Удостоверение за преобразуване на търговски дружества, чрез
вливането на „Б.П.Б“ АД, ЕИК *********, в „Ю.Б.“ АД, ЕИК *********.
Определението на съда е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12