МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 1 от 15.01.2019
г.
по НОХД № 104 по описа за 2018 г. на
Окръжен съд –
Стара Загора
Обвинението
против подсъдимия К.Г.И., с ЕГН ********** е в това,
че на 28.08.2016 г. в с. Х.А., обл. С., без надлежно разрешително
по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсори /ЗКНВП/ държал
прекурсор - ефедрин/псевдоефедрин в следови количества - обект № 2.4., обект
2.10. и обект 2.11. от физикохимическа експертиза № 16/НАР-1037/19.11.2016 г.
на НИКК - МВР, както и материали за производство на високорискови наркотични
вещества - метамфетамин, както следва:
- 697,8 гр. натриева основа - обект № 1.1. от
физикохимическа експертиза № 16/НАР-1037/19.11.2016 г. на НИКК - МВР
- 1077,1 гр. натриева основа - обект № 1.2.
от физикохимическа експертиза № 16/НАР-1037/19.11.2016 г. на НИКК - МВР
- 120 мл. солна киселИ.– обект № 1.3. от
физикохимическа експертиза № 16/НАР-1037/19.11.2016 г. на НИКК - МВР
- 850 мл. фосфорна киселина - обект № 1.4. от физикохимическа експертиза №
16/НАР-1037/19.11.2016 г. на НИКК - МВР
- 109,03 гр. йод - обект № 1.5. от
физикохимическа експертиза № 16/НАР-1037/19.11.2016 г. на НИКК - МВР
- 872,61 гр. червен фосфор - обект № 1.6. от
физикохимическа експертиза № 16/НАР-1037/19.11.2016 г. на НИКК - МВР
- разредител АМБ в следови количества - обект
№ 2.1., обект № 2.2, обект № 2.3 и обект № 2.4. от физикохимическа експертиза №
16/НАР-1037/19.11.2016 г. на НИКК - МВР - престъпление по чл.354а, ал.1, изр. последно от НК
и в това, че на 28.08.2016 г. в с. Х.А., обл.
С., без надлежно разрешително държал с цел разпространение високорискови
наркотични вещества – 19,8159 грама метамфетамин с активен наркотично действащ
компонент 29,6 % /тегловни проценти/ на
стойност 495,39 лева /съгласно Постановление № 23/1998 г. на МС, приложение 2/
и 15,9036 грама метамфетамин с активен
наркотично действащ компонент 33,3 %
/тегловни проценти/ на стойност 397,59
лева /съгласно Постановление № 23/1998 г. на МС, приложение 2/, всичко
на обща стойност 892,98 лева -
престъпление по чл.354а,
ал.1, предл. 4 -то от НК.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатите две обвинения срещу подсъдимия И., както и описаната
в обвинителния акт фактическата обстановка. Предлага на съда да определи на
подсъдимия И. за престъплението по чл.354а, ал.1, изр. последно от НК наказание
“лишаване от свобода” в минималния
предвиден от закона размер на три години и “глоба” в минималния предвиден размер от 20000 лв. и за
престъплението по чл.354а ал.1, предл.
4 -то от НК също в минимално предвидения от закона размер от 2 години
“лишаване от свобода” и “глоба” от 5000 лв., при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, като счита, че са налице предпоставките по чл.23
от НК за налагане на едно общо
наказание - по-тежкото от тях, както за наказанието “лишаване от свобода”, така
и за наказанието “глоба”.
Защитникът на подсъдимия К.И. –
адв. Д.Б. от САК, в хода на съдебните
прения развива възражения за допуснати в хода на досъдебното производство съществени
процесуални нарушения при изготвяне на обвинителния акт, нарушаващи правото на
защита на подсъдимия. По съществото на обвиненията срещу подзащитния си,
развива съображения за тяхната недоказаност и пледира за постановяване на присъда,
с която подсъдимия И. да бъде признат за невинен и да бъде оправдан и по двете повдигнати
му обвинения.
Подсъдимият
К.Г.И. поддържа пледоарията на защитника си. В последната си дума заявява, че е
невинен и не знае за какво става въпрос.
Съдът
намира, че не следва да се произнася по възраженията на защитата за допуснати в
хода на досъдебното съществени процесуални нарушения при изготвяне на
обвинителния акт, нарушаващи правото на защита на подсъдимия, тъй като вече се
произнесъл по същите с протоколно определение от 27.06.2018 г., постановено в
проведеното по делото разпоредително заседание, което е потвърдено с
Определение № 468/10.07.2018 г., постановено по ЧНД № 400/2018 г. по описа на
ПАС.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид становищата
и доводите на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият К.Г.И. е роден на ***
***, с постоянен адрес *** и настоящ адрес ***, българин, с българско
гражданство, със средно образование, живущ на съпружески начала, с ЕГН **********.
Подсъдимият И. е осъждан, както
следва:
1.
С присъда от 06.06.2000 г., постановена по НОХД № 779/1999 г. на РС –
Стара Загора за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.5, вр. чл.194, ал.1, вр.
чл.63, ал.1, т.3 от НК е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца,
отложено за срок от 2 години. Присъдата е влязла в сила на 07.07.2000 г.. За
това осъждане подсъдимият И. е реабилитиран по право на основание чл.86, ал.1,
т.1 от НК.
2.
С присъда от 01.09.2009 г., постановена по НОХД № 1238/2008 г. по описа
на РС – Стара Загора, потвърдена с Решение № 189/09.12.2009 г. по ВНОХД №
858/2009 г. по описа на ОС – Стара Загора за две престъпления – по чл.325,
ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК и по чл.216, ал.1 от НК, на основание чл.23, ал.1
от НК му е наложено едно общо най-тежко наказание 1 година „лишаване от
свобода“, изпълнението на което на основание чл.66 от НК е отложено за срок от
3 години и е присъединено наказанието „обществено порицание“. Присъдата е
влязла в сила на 0.12.2009 г.. За това осъждане спрямо подсъдимия К.И. няма
постановена съдебна реабилитация.
Подсъдимият И. е израснал в с.
Х.А., обл. С., където продължават да живеят родителите му и където срещу тяхната
къща притежава и ползва стопанска постройка, описана в протокола за
претърсването й /т.2, л.29-30/ като дървена постройка, тип „барака“, обособена
в две отделни помещения, находяща се в с.Х.А. срещу дом ***. Едното помещение е пригодено за живеене, а
другото е пригодено като работно помещение. Впоследствие през 2014 г.
подсъдимият закупил къща в гр. Б.,
находяща се на ул.*** и
се преместил да живее за постоянно там, където живее и понастоящем със
съжителката си С.И. и родените от съжителството им две малолетни
деца – Г. на 4 години и И. на 1 година. Подсъдимият И. през същата
година се запознал със свидетеля Х.К.,***, многократно осъждан, както за държане
на високорискови наркотични вещества, така и за други престъпления от общ
характер /видно от справката му за съдимост – л.161-169 от делото/. През 2016 г.
подсъдимият И. предложил на свидетеля К., който знаел как се произвеждат
синтетични наркотици. двамата да произвеждат метамфетамин в неговата постройка
в с. Х.А., като И. ще осигурява необходимите материали за производството и
впоследствие ще взема произведените наркотици, а на К. ще дава малка част от
наркотичните вещества за негова лична употреба. За целта подсъдимият И.
започнал да купува и необходимите за синтеза на метамфетамин вещества: от
различни аптеки закупувал лекарства, съдържащи като активна съставка
псевдоефедрин, ползван за прекурсор, а от други места закупувал натриева
основа, червен фосфор, солна киселина, фосфорна киселина и разредител АМБ,
който се използвал за така нареченото „гориво“ при производството на метамфетамин.
През месец юни 2016 г. до служители на ОД на МВР - Бургас, Сектор „Противодействие
на престъпленията с висока обществена опасност“ започнала да постъпва
оперативна информация, че лицето К.И., с прякор „***“ от град С. се занимава активно с разпространение на наркотични вещества –
метамфетамин, наричан още „пико“ главно на територията та град Б., като освен това и произвежда такива
вещества в с.Х.А., до където периодично пътувал. За целта той ползвал знанията
на лицето Х.К. ***, който бил т.нар. „готвач“, лице, което знаело как и можело
да произвежда този вид синтетичен наркотик. След получени две разрешения от
Председателя на ОС - Бургас започнало подслушване на трите телефона, които подсъдимият
И. ползвал.
Чрез използваните СРС спрямо
подсъдимият служителите на ОД на МВР – Бургас установили, че К.И. отново ще
вземе от гр.Е.
свидетеля К. и на 28.08.2016 г. ще пътуват до с. Х.А. с цел производство на
наркотични вещества. Уведомени били и полицейски служители в ОД на МВР – Стара
Загора, като била сформирана група под ръководството на свидетеля Б.В. –
Началник група в Сектор „ТКП“, за указване на
съдействие на която бил командирован и свидетеля Д.К. ***.
Действително, на 28.08.2016 г. подсъдимият И.,
след като се снабдил с всички материали,
необходими за производство на синтетичен наркотик метамфетамин, потеглил от гр.
Б. със собствения си
автомобил марка „БМВ Х5“, като пътувал заедно с майка си, минал през гр. Е., където взел свидетеля К. и около 14,00 часа
пристигнали в с. Х.А.. И. свалил от колата неустановено количество материали и
прекурсор за производство на метамфетамин и двамата със свидетеля К. се
затворили в процесната постройка с цел синтез на метамфетамин.
Въпреки, че действията им били известни на
полицията, и служители на МВР присъствали вече на място, те преценили, че не
могат да арестуват двете лица в момента на производство на наркотиците, тъй
като в двора, където се намирала постройката /обградена с телена ограда/, подсъдимият
И. бил пуснал свободно пет големи кучета.
За това и в проведеното впоследствие досъдебно
производство станало невъзможно установяването по безспорен начин участието на
двете лица в самото производството на наркотичното вещество - как и с какви
конкретни действия всеки един от двамата са произвеждали метамфитамина и нямат
повдигнати обвинения за това.
След
няколко часа двете лица синтезирали по съответното количество метамфетамин по
метод, установен по експертен път /заключение на ФХЕ/. Подсъдимият И. дал на
свидетеля К. около 6 грама метамфетамин, както и част от неизползвания червен
фосфор, които са намерени в свидетеля, при извършения му обиск и изземване на
29.08.2016г. в 00,05 часа, към момента на задържането им в село Х.А. /Протокол
от 29.08.2016г. по ДП №153/2016г. на ОД на МВР – Стара Загора/, а останалото
количество наркотично вещество занесъл в къщата на родителите си, находяща се
отсреща, като го поставил в метална кутия във фризера на хладилника им.
В хода на производството на наркотика
останали неизползвани част от материалите, необходими за синтеза му. Една част
от тези материали, които ще бъдат описани по-долу подсъдимият И. оставил на
съхранение в процесната постройка / в бутилки и туби, поставени в черен
полиетиленов чувал вътре в постройката/, като целта на държането им била той да
ги използва като материали при следващото производство на метамфетамин, а друга
част, са количества, останали по бутилки и туби, поставени в черен полиетиленов
чувал, след проведения синтез на метамфетамин / определени като следови
количества във ФХЕ/, оставил пред вратата на постройката. По част от останалите
материали и съдове, находящи се в и пред постройката останали и прекурсор
ефедрин/псевдоефедрин и метамфитамин, който подсъдимият И. нямал право да
държи.
Около
22,00 часа вечерта подсъдимият И. и свидетеля К. тръгнали с лекия автомобил на подсъдимия
да се прибират съответно за гр. Е.
и за гр. Б.. Излизайки от селото на
двамата им била устроена засада от служители на ОД на МВР - Стара Загора и
двамата били задържани. При извършения личен обиск у лицето Х.К. бил намерен
метамфетамин и веществото червен фосфор. Било образувано досъдебно производство
№ 153/2016г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора под наблюдението на РП - Стара
Загора за престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, приключило със споразумение
от 12.06.2017 г. по НОХД № 1725/2017 г. по описа на РС – Стара Загора, влязло в
сила на същата дата, с което Х.Г.К. е бил осъден на „лишаване от свобода“ за
срок от 9 месеца, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим. Служителите
на МВР продължили процесуално-следствените действия, като извършили
претърсвания на къщата на родителите на подсъдимия И., находяща се в с. Х.А., *** и на постройката срещу нея, ползвана от
подсъдимия. При започналото претърсване в дома на свидетелката Г.Г., майка на подсъдимия
И., и след отправената й покана доброволно да предаде намиращите се в къщата
предмети, чието държане е забранено от закона, тя се насочила към хладилник в
кухня на първия етаж на къщата и от последното чекмедже на фризера му извадила
метална кутийка, с надпис STR 8 /установено чрез
показанията на свидетелите Б.В. и Д.К., присъствали на извършеното претърсване
на къщата, без лично да са извършвали действия по разследването/. При
отварянето й в нея, в два отделни полиетиленови плика, се намерило жълтеникаво
кристалообразно вещество, което при полевия наркотест реагирало като наркотично
вещество. Пред свидетелите В. и К. майката на подсъдимия заявила, че не знае какво
е това вещество, което предава от хладилника, като обяснила, че то било
оставено същия ден от сина й К.И.. Това записала собственоръчно Г.Г. относно наркотичното
вещество в изготвения на място протокола за претърсване и изземване от
28.08.2016г. /т. І, л.20, 21 и фотоалбум л.22-25/. На плота в кухнята се
намерила и иззела също и електронна везна. След това служителите на МВР
пристъпили към претърсване и изземване в процесната постройка /протокол и
фотоалбум в т.І, л.29-34/. При доближаването на един от входовете й се усетила
остра миризма, характерна при производството на метамфетамин. Пред вратата на
постройката се намерили в черен чувал празни пластмасови бутилки с различна
вместимост, с находящи се в тях остатъци от различни вещества. Вътре в
постройката до входната врата се намерил втори черен чувал, в който имало
голяма пластмасова туба от 30 литра с отвор в единия край. В нея се намерили
колби, съдове с различни разтвори и вещества, които били иззети по съответния
ред. В същото помещение били намерени и иззети и единадесет броя патрони,
калибър 22.
В хода на досъдебното производство е
назначена дактилоскопна експертиза, изготвена от вещото лице К.Г. – Протокол №
533/30.08.2016 г. /т.І, л.53-65 от ДП/, чието заключение се възприема от съда
като компетентно и обосновано. От заключението е видно, че по един от обектите,
иззети при претърсването и изземването на дървената постройка тип „барака“,
ползвана от подсъдимия, а именно по пластмасова бутилка с вместимост 2 литра, с
малко бяло етикетче с изписано „2,40“, обозначена като Обект 3. в протокола за
претърсване и изземване от 29.08.2016 г. е намерена дактилоскопна следа,
идентична с такава от десен показалец на свидетеля Х.Г.К..
За установяване на вида и количеството на
веществата, иззети с протокол за претърсване и изземване на 28.08.2016 г. на
къщата в с. Х.А., ***,
обитавана от родителите на подсъдимия, в хода на разследването е назначена и
изготвена физикохимическа експертиза, обективирана в Протокол № 418/29.08.2016
г. /приложена в т.І, л.49-50 от ДП/. Съдът възприема заключението на
физикохимическата експертиза, изготвена от вещото лице Й.Й. като компетентно,
обосновано и съдържащо отговор на всички поставени задачи. Видно от
заключението й е, че иззетото от фризера вещество, обозначено като Обект 1
представлява метамфетамин, със съдържание на активно действащ компонент
метамфетамин 29,6 % (теглови процента), с нетно тегло преди анализа 19,8159
грама, а в другото пликче, обозначено като Обект 2 – също представлява метамфетамин,
със съдържание на активно действащ компонент метамфетамин 33,3 % (теглови
процента), с нетно тегло 15,9036 грама.
Метамфетаминът е поставен под контрол в Списък 1 – „Растения и вещества
с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина” от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични във връзка с чл.3, ал.2 на Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите /ЗКНВП/. Метамфетамина представлява наркотично
средство, няма легална употреба, пазар и производство и е поставен под контрол
съгласно Единната конвенция на ООН за психотропните вещества, ратифицирана от Р
България, както и съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите /обн. ДВ бр. 87/27.10.2011 г./.
В хода на досъдебното производство е
назначена и физикохимична експертиза /ФХЕ/, изготвена от вещите лица С.Й. и И.М. – вещи лица специалисти в Сектор
„Наркотици“ в НИКК - МВР гр. София и
обективирана в Протокол № 16 НАР-1037/19.11.2016 г. /т.ІІ, л.142-150 от ДП/.
Съдът на основание чл.282, ал.1 от НПК
прочете заключението на ФХЕ в съдебно заседание, което се поддържа от вещите
лица и не бе оспорено от страните. Съдът възприема заключението на изготвената
физикохимична експертиза като компетентно, обосновано и съдържащо отговор на
всички въпроси.
Видно от заключението на ФХЕ относно иззетите
обекти и вещества от постройката, ползвана от подсъдимия И. по някои от обектите
са установени следови количества от прекурсор ефедрин/ псевдоефедрин и метамфетамин,
както следва: по вътрешността на колба Обект № 1.10. е доказано наличие на
следи от метамфетамин и разредител АМБ; по памучни тампони Обект № 2.4. е
доказано наличие на следи от ефедрин/псевдоефедрин и разредител АМБ; от бутилка
Обект № 2.10. е отделена двуслойна течност, като горния слой представлява
разредител АМБ с наличие на следи от ефедрин/псевдоефедрин; в кашообразно
вещество Обект № 2.11. с тегло 1729 грама, представляващо смес от натриева
основа с разредител АМБ, е доказано наличие на следи от ефедрин. Относно
намерените и иззети други вещества и разтвори е установено, че в постройката в
с. Х.А. подсъдимият И. е държал следните вещества:
- 697,8 гр натриева основа - обект № 1.1. от
физикохимическа експертиза;
- 1077,1 гр натриева основа - обект № 1.2. от
физикохимическа експертиза;
- 120 мл солна киселина – обект № 1.3. от
физикохимическа експертиза;
- 850 мл фосфорна киселина - обект № 1.4. от физикохимическа експертиза;
- 109,03 гр йод - обект № 1.5. от физикохимическа експертиза;
- 872,61 гр червен фосфор - обект № 1.6. от
физикохимическа експертиза;
- разредител АМБ в следови количества - обект
№ 2.1., обект № 2.2, обект № 2.3 и обект № 2.4. от физикохимическа експертиза.
Видно от заключението на същата експертиза
гореописаните обекти и вещества могат съвместно да участват в схема за синтез
на наркотично вещество метамфетамин по т. нар. метод на редукция на
псевдоефедрин /ползван като прекурсор/ чрез нагряване в присъствието на йод,
фосфор и фосфорна киселина. Прекурсорът ефедрин/псевдоефедрин може да се получи
при извличането му /пречистване/ най-често от лекарствени форми. За извличане
на псевдоефедрин от лекарствените форми са необходими алкални основи /най-често
натриева основа, каквато е намерена и иззета/, киселини /най-често солна
киселина, също намерена и иззета/ и разтворители /органични разтворители от
рода на разредители за бои, какъвто е и доказаният разредител АМБ/.
За получаването на метамфетамин се провежда
редукция на ефедрин/псевдоефедрин в присъствието на червен фосфор, йод и
фосфорна киселина. Процеса на синтез се осъществява най-често в стъклени колби.
Такъв тип колба е колбата Обект 1.10. /иззета от постройката/, в която са
доказани следи от метамфетамин. Извличането на получения метамфетамин от
реакционната смес се извършва, като се добавя натриева основа и се ползват
органични разтворители. Крайният продукт се превръща в сол под формата на
хидрохлорид, със солна киселина.
Освен
метамфетаминът, който подлежи на контрол съгласно ЗКНВП, така също и
ефедринът/псевдоефедринът /доказан в Обекти № 2.4., 2.10., 2.11./ е поставен
под контрол съгласно чл.1, ал.3 и чл.3, ал.4 от ЗКНВП и Регламент /ЕО/ №
273/2004 – категория 1. Солната киселина, доказана в Обект № 1.3. е поставена
под контрол съгласно чл.1, ал.3 и чл.3, ал.4 от ЗКНВП и Регламент /ЕО/ №
273/2004 – категория 3.
Съдът намира, че гореизложената фактическа обстановка се
установява по безспорен начин: от показанията на свидетеля Х.Г.К., дадени в
хода на ДП пред съдия от ОС – Стара Загора (Протокол от 07.06.2017 г. по ЧНД № 304/2017 г. по описа на ОС – Стара
Загора – т.ІІІ, л.265 от ДП и приложеното ЧНД № 304/2017 г. на СтОС/ и
прочетени в хода на съдебното следствие на основание чл.281, ал.1, т.1 от НПК, от
показанията на свидетеля Х.Г.К., дадени пред орган на ДП – Протокол за разпит
от 08.02.2017 г. /т.ІІ, л.196-197 от ДП/ и прочетени в хода на съдебното
следствие на основание чл.281, ал.4, вр. с ал.1, т.1 от НПК, от показанията на
свидетеля Б.В., дадени в хода на съдебното следствие и тези от досъдебната фаза,
прочетени на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2, предл.2 от НПК, които се
поддържат изцяло от свидетеля, от показанията на свидетеля Д.К., дадени в хода
на съдебното следствие, от Протокол за обиск и изземване от 28.08.2016 г. и
изготвения към него фотоалбум /т.І, л.6-9 от ДП/, Протокол за претърсване и изземване от 28.08.2016 г. на къща, находяща се
в с. Х.А., обл. С., ул. ***, обитавана от Г.Г. – майка и Г.И.Г. – баща на подсъдимия и изготвения към него фотоалбум /т.І, л.20-25
от ДП/, Протокол за претърсване и изземване от 29.08.2016 г. на помещение –
дървена постройка тип „барака“, находяща се в с. Х.А., обл. С., ул. «***», срещу дом
№ 5, ползвана от подсъдимия И. и фотоалбума към него /т.І, л. 29-34 от ДП/, от заключението
на Физикохимическа експертиза – Протокол № 418/29.08.2016 г. /т.І, л.49-50 от
ДП/, заключението на Дактилоскопна експертиза – Протокол № 533/30.08.2016 г.
/т.І, л. 53-65 от ДП/, Протокол за оглед на веществени доказателства от
29.08.2016 г. /т.І, л.67 от ДП/, заключението на Физикохимическа експертиза,
изготвена от вещи лица при НИКК – Протокол № 16 НАР-1037/19.11.2016 г. г. /т.ІІ,
л.142-150 от ДП/, характеристична справка за подсъдимия И. и справка за
криминалистически регистрации /т.І, л.74 и л.89-90 от ДП/, справка по лице,
изготвена от Агенция по вписванията – Стара Загора /т.ІІ, л.167-172 от ДП/,
декларация за семейно и имотно състояние на подсъдимия /т.ІІ, л. 233 от ДП/, от
писмените доказателства, събрани в хода на съдебното следствие - справка за
съдимост на подсъдимия, ведно с бюлетини към нея, справка за съдимост на
свидетеля Х.Г.К., справка вх. № 13461/07.11.2018 г., изготвена от Началника на
РС «ИН» - Стара Загора за свидетеля Х.К., справка вх. № 13554/08.11.2018 г. на Началника
на Затвора – Стара Загора за свидетеля К., както и от 3 бр. трудови договори с
приложени към тях длъжностни характеристики за заеманите длъжности и трудови
характеристики за подсъдимия, издадени от съответния работодател, удостоверение
от ПИБ за постъпили преводи от „***“ ЕАД, Нотариален акт за учредяване на правото на
строеж върху недвижим имот № 62/2005 г. с приложени към него 2 бр. скици,
Решение за регистрация на фирма ЕТ «***», Удостоверение за данъчна оценка на имота, 2 бр. Удостоверения
за раждане и 2 бр. Удостоверения за настоящ адрес, от приложените НОХД №
1725/2017 г. по описа на РС – Стара Загора и ЧНД № 304/2017 г. по описа на ОС –
Стара Загора, както и от веществените доказателствени средства от използваните
СРС по отношение на подсъдимия.
Защитникът на подсъдимия адв. Б.
възразява срещу процесуалната годност на проведения разпит на свидетеля Х.К.
пред съдия в хода на досъдебното производство, тъй като било осуетено участието
на подсъдимия /тогава обвиняем/ и защитника при провеждането му и моли съдът да
изключи тези му показания от доказателствената съвкупност.
Видно от материалите по
досъдебното производство, по искане на защитника в качеството на свидетели по
досъдебното производство са били допуснати свидетелите Х.Г.К. и Г.К.Г. – майка
на подсъдимия /която в хода на съдебното
следствие заяви отказ да свидетелства/, като на първия е извършен и разпит пред
съдия. Свидетелят К. е бил разпитан от разследващ полицай на 08.02.2017 г.,
както и пред съдия на 07.06.2017 г. по реда и при условията на чл.223 от НПК. Видно от приложените на л.269-270, в т.ІІІ от
ДП 2 бр. протоколи за призоваване по телефон разследващият полицай на
06.06.2017 г. в 14,30 ч. в присъствието на свидетел е уведомил обвиняемият К.И.,
а на същата дата, в 15,31 ч. е уведомил и
адв. Б. – защитник на обвиняемия И., за това, че могат да се явят на
07.06.2017 г. в 14,00 ч. в ОС – Стара Загора, където ще се проведе разпит на
свидетеля пред съдия. Видно от материалите по приложеното ЧНД № 304/2017 г.,
както и от тези, приложени в т.ІІІ от ДП, разпит на свидетеля Х.Г.К. е проведен
пред съдия от Окръжен съд – Стара Загора, обективиран в протокол от 07.06.2017
г. по посоченото ЧНД, като видно от съдържанието на протокола обвиняемият К.И.
и адв. Д.Б. не са се явили за провеждане на разпита, за който са уведомени от
06.06.2017 г. Разпита е започнал в 15,00 ч. и приключил в 15,50 ч. След
протокола в кориците на частното дело са приложени две молби – от подсъдимия К.И.,
вх. № 7155, получена на 07.06.2017 г. в 11,10 ч., адресирана до ОС – Стара
Загора, наказателно отделение и от адв. Б. вх. № 7165, получена на 07.06.2017
г. в 12,05 ч., също адресирана до ОС – Стара Загора, наказателно отделение, в
които потвърждават надлежното си уведомяване за предстоящия разпит на свидетел,
но излагат причини за невъзможност да вземат участие при провеждане на разпита
пред съдия, втория поради служебната си ангажираност по друго дело /адм. дело №
1164/2016 г. по описа на АС – София – област/, а първият /подсъдимият, тогава
обвиняем/ поради служебната ангажираност на защитника си и невъзможност да
упълномощи друг. Към молбата на адв. Б. не са представени писмени
доказателства, удостоверяващи твърдяната в молбата служебна ангажираност по
посоченото дело. Видно от съдържанието на протокола за разпит на свидетеля К.,
който е изготвен при условията и по реда на НПК и представлява писмено доказателство
за реда и начина за извършване на действията и за събраните доказателства, към
момента на започване и провеждане на разпита молбите на подсъдимия и на адв. Б.
не са били докладвани на съдията, провел разпит на свидетеля, а са сведени до
знанието му след приключването му. Това се установява и от начина, по който е
подредено и номерирано ЧНД № 304/2017 г., като двата броя молби следват
протокола за разпит, а и от резолюцията на съдията-докладчик, който е
разпоредил копие от молбите да бъдат изпратени на ОД на МВР – Стара Загора за
прилагане по ДП и такива са приложени в т.ІІІ, на л. 273 и л.276 от ДП.
Твърденията на защитника, че за невъзможността му да се яви в съдебно заседание
е уведомен и прокурора не се потвърждават от събраните по делото доказателства,
а напротив – установява се, че както разследващият орган, така и прокурора не
са били уведомени за невъзможност на адв. Б.
да се яви в съдебно заседание на 07.06.2017 г. за провеждане на разпита
на свидетеля пред съдия. Видно от протокола за личното му призоваване по
телефона /т.ІІІ, л.269 от ДП/, извършено от разследващия полицай, адв. Б. не е
уведомил разследващия орган за невъзможността си да се яви на разпита пред
съдия, поради наличието на служебен ангажимент по друго дело и не е поискал
отлагането на разпита за друга удобна дата. Липсват данни за уведомяване и на
наблюдаващия прокурор относно същите обстоятелства.
С оглед на гореизложеното
съдът намира, че в случая при провеждане на разпит на свидетеля Х.К. пред съдия
на 07.06.2017 г. не е допуснато процесуално нарушение по чл.223, ал.2 от НПК,
задължаващ органът на досъдебното производство да осигури възможност на
обвиняемия и неговия защитник, ако има такъв, да участват при провеждането на
разпита. С извършеното от разследващия полицай призоваване по телефона лично на
обвиняемия и на защитника му такава възможност е предоставена, а право на
последните е да преценят дали да се възползват от тази възможност или не. Тъй
като съгласно разпоредбата на чл.223 от НПК разпита на свидетел пред съдия от
съответния първоинстанционен съд се организира и провежда от съответния орган на
досъдебното производство, в случая от разследващ полицай, наличието на обективна причина за неявяването
на защитника и обвиняемия е следвало да бъде сведена конкретно до неговото
знание /или до знанието на другия орган на ДП – прокурора/. Въпреки, че разпита
на свидетеля К. пред съдия е бил проведен без участието на обвиняемия И. и
защитника му, в случай, че същите са държали на провеждането на такъв с тяхно
участие, не е съществувала пречка да поискат от органа на досъдебното
производство повторен разпит на свидетеля по реда на чл.223, ал.1 от НПК,
каквато процесуална възможност им дава разпоредбата на ал.4 от същия текст. От
материалите по досъдебното производство е видно, че подсъдимият и защитника му
не са се възползвали от възможността по чл.223, ал.4 от НПК.
Съгласно практиката на ВКС при
изследването дали е била осигурена реална възможност на обвиняемия и на
защитника му да участват при разпита пред съдия следва да бъдат оценени и
действителните уважителни или не причини на обвиняемия и на защитника му да не
участват при провеждането му когато са били надлежно уведомени за това действие
по разследването. В този смисъл е Решение № 291/23.02.2018 г. по н.д. №
1048/2017 г. на I н.о. на ВКС. В това решение ВКС застъпва становище, че
възприемането на предложената от защитата теза за невъзможност за явяване пред
съда, която не е скрепена с доказателства, би позволила с формално заявление от
обвиняемия и/или от защитника му за наличие на уважителни причини да не могат
да присъстват на предстоящи разпити на свидетел/и пред съдия би се блокирала
дейността на разследващия орган /най-малкото за определено време за събиране на
дадено гласно доказателство/ или би се дало възможност за неправомерно
въздействие върху свидетеля/ите. В посоченото решение, както и в Решение №
150/10.06.2014 г. по н.д. № 357/2014 г. на III н.о. на ВКС, се приема, че
неспазването от разследващия орган на задължението по чл.223, ал.2 от НПК не
опорочава «условията и реда по НПК» при провеждане на разпита на свидетеля пред
съдия, а има своето значение само относно преценката доколко е довело до
накърняване или не на правото на защита на обвиняемия. Във второто решение,
допуснатото нарушение по чл.223, ал.2 от НПК е разгледано през призмата на чл.6, т.3, б. «d» от Конвенцията
за защита правата на човека и основните свободи, регламентиращ възможността на
обвиняемото лице «да изисква разпит на свидетелите на обвинението и да изисква
призоваването и разпитът на свидетелите на защитата да се извършват при същите
условия, както на свидетелите на обвинението», и гарантиращ правото на справедлив процес. Върховният съд
е приел, че след като свидетеля, разпитан в хода на досъдебното производство
пред съдия при допуснато нарушение, впоследствие е разпитан пред първата
инстанция като подсъдимият и неговият защитник не са били лишени от
възможността да отправят въпроси към него, не е допуснато нарушение на правото
му на защита /на по-късен етап от наказателното производство правата на
подсъдимия са зачетени/.
В хода на съдебното следствие
свидетелят Х.Г.К. бе разпитан /протокол от с.з. на 26.10.2018 г. – л.144-146 от
делото/, като не потвърди показанията си от досъдебното производство, като след
разпита му беше дадена възможност на страните да му поставят въпроси.
Подсъдимият И. и защитника му не се възползваха от това свое право, като не
проявиха процесуална активност, а напротив - адв. Б., като защитник и от името
на подзащитния си И. заяви: «Нямаме въпроси към свидетеля».
С оглед на всичко
гореизложено, съдът намира, че не е допуснато съществено процесуално нарушение
в хода на досъдебното производство при провеждане на разпита на свидетеля Х.К.
пред съдия, което да е довело до нарушаване правото на защита на
обвиняемия/подсъдимия К.И., тъй като от една страна заедно със защитника му са
били надлежно уведомени за предстоящия разпит, не са уведомили компетентния
орган /орган на досъдебното производство/ за наличие на уважителна причина за
неявяване и не са представили доказателства за твърдения служебен ангажимент на
защитника, а от друга страна правата и на подсъдимия и на защитника в хода на
съдебното производство са охранени чрез предоставената им възможност да
поставят въпроси към този свидетел в хода на съдебното следствие, от което
право същите не са се възползвали ефективно. Поради всичко това, съдът приема разпита
пред съдия на свидетеля К. за годно доказателствено средство.
Съдът, с оглед констатираните
съществени противоречия между показанията на свидетеля К., дадени в хода на
досъдебното производство пред съдия и тези, дадени в хода на съдебното
следствие и на основание чл.281, ал.1, т.1 от НПК приобщи чрез прочитането им
показанията му, обективирани в Протокол от 07.06.2017 г. по ЧНД № 304/2017 г.
по описа на ОС – Стара Загора. Поради констатирано съществено противоречие и на
основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК бяха приобщени чрез прочитането
им, при липса на съгласие на подсъдимия и защитника му, и показанията на
свидетеля Х.К., дадени пред разследващия орган – Протокол за разпит на свидетел
от 08.02.2017 г. /т.ІІ, л.196-197 от ДП/. Свидетелят К. заяви, че не поддържа
тези си показания, тъй като ги бил дал под натиск, упражнен от разследващия
полицай. Първоначално заявява, че не може да се сети в какво се изразява
натиска, а впоследствие твърди: «Не са ме били полицаите. Казаха ми, че няма да
изляза от затвора.».
Съдът, за да провери
твърденията на свидетеля К. за оказан му психологически натиск служебно изиска справки
от ОС «ИН», Сектор «Арести» и от Затвора – Стара Загора относно обстоятелствата
бил ли е задържан, на какво основание, респ. изтърпявал ли е наказание лишаване
от свобода свидетеля Х.Г.К. към датите на проведените в хода на досъдебното
производство разпити – 08.02.2017 г. и 07.06.2017 г., както и в случай на
задържане дали преди посочените дати са провеждани с него свиждания и от кого. От приетите като
писмени доказателства справка от РС «ИН»
- Стара Загора, с вх. № 13461/07.11.2018 г. и справка от Затвора – Стара Загора,
с вх. № 13554/08.11.2018 г. се установява, че към датите на двата разпита
свидетелят К. е изтърпявал общо наказание „лишаване от свобода“ в размер на 7
месеца и 12 дни, наложено му като общо най-тежко по ЧНД № 252/2016 г. по описа
на ОС – Ямбол, като е постъпил в затвора на 08.11.2016 г. За провеждане на
разпитите с него е бил привеждан от Затвора – Стара Загора в Ареста - Стара Загора с постановления на
прокурор, както следва: за периода от 07.02.2017 г. до 09.02.2017 г., през
който с него не са провеждани свиждания и не е посещаван от адвокат и за
периода 05.06.2017 г. до 08.06.2017 г., през който със свидетеля не са провеждани
свиждания, но на два пъти са осъществявани срещи с адв. Иван Тодоров Маринов
/негов защитник по НОХД № 1725/2017 г./. Свидетелят К. е бил с МН „Задържане
под стража“ по ДП № 153/2016 г., приключило със споразумение по НОХД №
1725/2017 г. на РС – Стара Загора, считано от 29.08.2016 г. до 08.11.2016 г.,
когато е било приведено за изпълнение посоченото общо наказание „лишаване от
свобода“.
С оглед на така установеното
по делото, съдът намира за недоказани твърденията на свидетеля К. за упражнен спрямо
него психологически натиск при провеждане на разпитите му пред полицай на
08.02.2017 г. и пред съдия на 07.06.2017 г. Фактът, че към датите и на двата
разпита свидетелят К. е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в Затвора –
Стара Загора, сам по себе си не поставя под съмнение достоверността на
показанията му, дадени в хода на досъдебното производство пред полицай и пред
съдия и не може да послужи като основа за извод за указан му от разследващия
орган натиск. Данните за съдебното минало на свидетеля К. и за множеството
изтърпяни от него други наказания „лишаване от свобода“ сочат, че изнесените от
него заплашителни думи, даже и да се приеме, че са били изречени, не са от
естество да го притеснят до степен, че да уличи, подсъдимия И., в нещо което не
е извършил. Не отговарят на обективната
действителност и възраженията на защитата, че свидетелят К. е дал пред съдия
уличаващите подзащитния му показания един ден след като воденото срещу него
отделно дело за държане на метамфетамин на инкриминираната дата е приключило
със споразумение. Видно от протокол от проведеното открито съдебно заседание на
12.06.2017 г. по НОХД № 1725/2017 г., наказателното производство срещу
свидетеля Х.К. е приключило с Определение за одобряване на споразумение на
12.06.2017 г., т.е. делото срещу К. е приключило със споразумение по-късно
спрямо датите на проведените му два разпита като свидетел по настоящото
досъдебно производство.
Тъй като не се доказа
свидетелят К. да е дал показанията си в хода на разследването под натиск и тъй
като показанията му от досъдебната фаза не си противоречат, а се допълват, като
наред с това кореспондират и с
останалите събрани по делото доказателства – с показанията на свидетелите В. и К.,
с данните от протоколите за извършените действия по разследването в къщата на
родителите на подсъдимия и в ползваната от последния стопанска постройка и изготвените
към тях фотоалбуми, на иззетите в хода на тези действия веществени
доказателства, на заключенията на ФХЕ относно вида на наркотичното вещество, на
дактилоскопната експертиза, установяваща наличието на дактилоскопна следа, идентична с такава от
десния показалец на свидетеля Х.К. върху един от иззетите обекти от стопанската
постройка, на ВДС, изготвени чрез използвани СРС по отношение на подсъдимия,
установяващи провеждани помежду им разговори за предшестващи съвместни
пътувания до с. Х.А. със същата цел, на залавянето им в с.Х.А. и на откритите у
К. при обиска му части от метамфетамина и червения фосфор. Именно с оглед на
това съдът дава кредит на доверие на показанията на свидетеля Х.К., дадени в
хода на досъдебното производство пред съдия /протокол от 07.06.2017 г./ и на
тези, дадени пред разследващия орган /протокол от 08.02.2017 г./, включени в
доказателствената съвкупност по делото чрез прочитането им на съответното
правно основание. Съдът не дава вяра на показанията на свидетеля К., дадени в
хода на съдебното следствие, в които за първи път в проведеното на 26.10.2018
г. съдебно заседание, повече от две години след датата на инкриминираната
деятелност, посочва нова причина за придружаване на подсъдимия до с. Х.А. и
пребиваването им там – да придружал подсъдимия да не пътува сам /при установено
по делото, че е пътувал с майка си/, като по време на няколко часовия си
престой заявява, че: „ядохме в постройката“. Съдът намира показанията на
свидетеля К. от хода на съдебното следствие за заинтересовани, дадени в полза
на подсъдимия и не ги кредитира по изложените вече съображения.
Съдът кредитира с доверие
показанията на свидетелите Б.В. и Д.К. – служители съответно на ОД на МВР –
Стара Загора и ОД на МВР – Бургас, тъй като същите са присъствали в хода на
извършваните действия по разследването, без да са лица по смисъла на чл.118,
ал.2 от НПК, в къщата на родителите на подсъдимия и в стопанската постройка,
ползвана от него и дават показания относно лично възприетите от тях факти и
обстоятелства, имащи отношение към обвиненията срещу подсъдимия И. по пункт 1 и
пункт 2 - относно намерените и иззети вещи, за дадените от Г.Г. – майка на
подсъдимия, обяснения във връзка с предадените от нея вещества, които са на
подсъдимия, поставени в метална кутия, реагирали при извършения полеви тест на
наркотични вещества, както и относно намерените и иззети пред и вътре в
стопанската постройка материали и вещества за производство на високорискови
наркотични вещества – метамфетамин, и за усетената остра миризма до
постройката, за която експерта-химик от БНТЛ при ОД на МВР, присъствал по време
на извършеното претърсване и изземване е заявил, че е характерна при
производство на метамфетамин.
От показанията на свидетеля В.
/тези от ДП, прочетени в хода на съдебното следствие – т.І, л.41-42/ се
установява, че при пристигане на полицейските служители на адреса бащата на
подсъдимия им е заявил, че постройката е негова собственост и на сина му.
Същият свидетел конкретизира, че постройката, от която са извършили
изземванията, е в обособено дворно място, оградено с телена ограда, в което
имало 5 броя големи кучета. А от показанията на свидетеля К. се установява, че
на същата тази постройка има поставен голям надпис „Пароструйка“.
Що се касае до показанията на
свидетелите В. и К. в частта им касаеща получени от тях оперативни данни за
подсъдимия И. и свидетеля К., известни им от използваните спрямо подсъдимия СРС
съдът намира, че същите имат характер на косвени доказателства по делото, които
кореспондират на установеното чрез преки доказателства - използваните спрямо
подсъдимия СРС по Раздел VIII на Глава IX от НПК и от които се установява, че между
подсъдимия и свидетеля Х.К. от преди се осъществява комуникация по мобилни
телефони и съществува организация във връзка със закупуването на материали и
прекурсори, извличани от лекарствени форми, за производството на високорискови
наркотични вещества в с. Х.А., обл. Стара Загора, като за целта подсъдимият е
вземал свидетеля К. ***, който имал умения за производството на метамфетамин, и
са посещавали имота в с. Х.А., като предходното им документирано чрез
посочените средства посещение е било на 04.08.2016 г. /красноречиви са
разговори № 38, № 40, № 43, № 44, провеждани между подсъдимия и свидетеля Х.К.,
наричан от подсъдимия „Ицо“, а също и № 42, а преди това и № 29 и № 30,
провеждани с много близка на И. жена, както и разговори с № 46, № 47, № 48, №
49, № 53, № 54 – провеждани от К.И. с различни лица, съдържащи данни за държане
и разпространение на наркотични вещества, както и съдържащи данни, че
въпросното вещество за да е в добро състояние се държи в хладилник; из разговор
№ 49, проведен на 07.08.2016 г. от телефона на подсъдимия към мъж: „Замръзнало
ли беше като ти го даде майка?“, отговор – „Беше, то щото от хладилника. Твърдо,
хубаво!“/.
Показанията на свидетелката Г.К.Г.
– майка на подсъдимия, дадени в хода на досъдебното производство, с оглед на
заявения от нея в хода на съдебното следствие отказ да свидетелства, не
подлежат на обсъждане.
Подсъдимият К.Г.И. не се
признава за виновен. В хода на съдебното следствие, както и в хода на
досъдебното производство подсъдимият не дава обяснения по повдигнатите му
обвинения. Единствено при предявяване на веществените доказателства дава
обяснения относно собствеността на иззетите при извършения му обиск пари в
размер на сумата от 1235 лева и относно двата броя мобилни телефони и СИМ карта,
като относно електронната везна и всички други предявени му веществени
доказателства, иззети с протокола за претърсване и изземване от дървената
постройка заявява, че ги вижда за първи път.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
С оглед на
приетата за установена фактическа обстановка съдът намери за безспорно
установено по делото, че по описания начин, с деянието си от обективна и
субективна страна подсъдимият К.Г.И.
е осъществил състава на престъпление по чл.354а, ал.1, изр. последно от НК, като на 28.08.2016 г. в с. Х.А., обл. С., без надлежно разрешително по Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсори /ЗКНВП/ държал прекурсор -
ефедрин/псевдоефедрин в следови количества - обект № 2.4., обект 2.10. и обект
2.11. от физикохимическа експертиза № 16/НАР-1037/19.11.2016 г. на НИКК - МВР,
както и материали за производство на високорискови наркотични вещества - метамфетамин,
както следва:
- 697,8 гр натриева основа - обект № 1.1. от
физикохимическа експертиза № 16/НАР-1037/19.11.2016 г. на НИКК - МВР
- 1077,1 гр натриева основа - обект № 1.2. от
физикохимическа експертиза № 16/НАР-1037/19.11.2016 г. на НИКК - МВР
- 120 мл солна киселина – обект № 1.3. от
физикохимическа експертиза № 16/НАР-1037/19.11.2016 г. на НИКК - МВР
- 850 мл фосфорна киселина - обект № 1.4. от физикохимическа експертиза №
16/НАР-1037/19.11.2016 г. на НИКК - МВР
- 109,03 гр йод - обект № 1.5. от
физикохимическа експертиза № 16/НАР-1037/19.11.2016 г. на НИКК - МВР
- 872,61 гр червен фосфор - обект № 1.6. от
физикохимическа експертиза № 16/НАР-1037/19.11.2016 г. на НИКК - МВР
- разредител АМБ в следови количества - обект № 2.1., обект № 2.2,
обект № 2.3 и обект № 2.4. от физикохимическа експертиза №
16/НАР-1037/19.11.2016 г. на НИКК – МВР.
Съдът намира възражението на защитата, че не е
недоказано по делото подсъдимият да е осъществил изпълнителното деяние
„държане“ на описаните прекурсори и материали за производство на високорискови
наркотични вещества – метамфетамин, намерени в и пред стопанската постройка,
тип „барака“, за неоснователно. Това възражение се позовава на твърдението, че подсъдимият е собственик на
друга постройка, за доказването на което от защитника се представиха и приеха в
хода на съдебното следствие Нотариален акт за
учредяване на правото на строеж върху недвижим имот № 62/2005 г. с приложени към
него 2 бр. скици, решение за регистрация на фирма ЕТ «***»,
удостоверение за данъчна оценка на имота. От представения нотариален акт се
установява, че на 10.02.2005 г. родителите на подсъдимия са му учредили право
на строеж върху собствено им дворно място от 820 кв. м, находящо се в с. Х.А.,
за изграждането на следния недвижим имот: „Открита площадка – ПАРОСТРУЙКА“, с
водоприемен улей с метална решетка, със застроена площ 54,60 кв.м, като видно
от представените скици в същото дворно място е налице паянтова сграда.
Представените доказателства не само, че не оборват обвинителната теза за това,
че подсъдимият е имал свободен достъп до инкриминираната постройка, а напротив,
доказват, че във връзка с отстъпеното му право на строеж върху този имот за
изграждането на „пароструйката“ такъв достъп му е осигурен от родителите му,
собственици на парцела, на правно основание. Това, че имота и постройката са се
ползвали от подсъдимия се установява и от показанията на свидетеля В., обсъдени
по-горе.
Съгласно
установена практика на ВКС упражняването на трайна фактическа власт върху
предмета на престъплението по чл.354а, ал.1 от НК не е еднозначно с
обикновеното държане във физическия смисъл на думата. В настоящия случай от
доказателствата е обективирана връзката на подсъдимия както с намерените и
иззети прекурсори и материали по пункт 1, предназначени за производство на
наркотични вещества – метамфетамин, така и с намерения и иззет метамфетамин,
предмет на обвинението по пункт 2 от обвинителния акт. По делото не се установи
родителите на подсъдимия, които са имали достъп до стопанската постройка, от
която са иззети предметите на престъплението по пункт 1, да имат каквото и да е
било отношение към тях, а това, че метамфетамина по пункт 2 се е намирал в
хладилника, находящ се в къщата им не отнема фактическата власт на подсъдимия
върху предмета на престъплението, тъй като същият във всеки един момент е можел
да осъществи контрол върху съдбата на това вещество, включително да се
разпореди с него. В този смисъл е Решение № 114/06.06.2013 г. на ВКС по н.д. №
130/2013 г., ІІІ н.о..
Неоснователно
е възражението на защитата, че деянието по пункт 1 от обвинителния акт е
несъставомерно по чл.354а, ал.1, изр. последно от НК от обективна страна поради това, че в
диспозитива на обвинителния акт не било вписано, че прекурсорите и материалите
за производство на наркотични вещества са държани от подсъдимия „с цел
разпространение“. Съгласно практиката на ВКС за да е реализирано престъпление
по чл.354а, ал.1, изр.2 от НК не е необходимо прекурсорите и/или материалите за
производство на наркотични вещества да са държани от дееца с цел
разпространение. Наличието на специалната цел е изискуемо в случаите на деяние,
осъществяващо състава на престъпление по чл.354а, ал.1, изр.първо от НК.
Престъплението по изр.второ на посочения текст е на просто извършване – държане
върху инкриминираните вещества, необходими за синтез на наркотично вещество,
което следва да се извършва без надлежно разрешително, като не е необходимо
упражняването на фактическа власт върху прекурсорите и другите материали за
производство на наркотични вещества да е с цел разпространението им. В този
смисъл Решение № 407/05.01.2015 г. на ВКС, по н.д. № 1120/2014 г. на III н.о. и Решение № 353/05.11.2015 г. на ВКС по н.д. № 1227/2015 г. на III н.о. В първото решение изрично е
застъпено становище, че разпоредбата на изречение второ на чл.354а, ал.1 от НК
намира приложение само когато изпълнителните деяния, визирани в ал.1, са
реализирани и по отношение на прекурсорите. А изпълнителните деяния в ал.1 са:
„произведе“, „преработи“, „придобие“ или „държи“. Тезата на защитата освен
правно неиздържана, звучи и житейски неоправдана, тъй като според същата
производителят на наркотични вещества следва и да ги разпространява.
Установените по делото факти –
наличие на следи от метамфетамин и от ефедрин/псевдоефедрин върху различни
предмети, както и иззетите други вещества, необходими за производството на
посочения наркотик, иззети от ползваната от подсъдимия постройка, както и
намереното количество високорисково наркотично вещество от същия вид –
метамфетамин, оставен за съхранение в хладилника на родителите му в същия ден –
на 28.08.2016 г., обективират наличие на знание у него, че инкриминираните
вещества са предназначени и служат за незаконно производство на този наркотик и
именно за такава дейност са държани и използвани.
С оглед на изложеното съдът приема за установено по делото, че от субективна страна деянието по чл.354а, ал.1, изр.2 от НК е
извършено виновно от подсъдимия И., под формата на пряк умисъл, като същият е
съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е
общественоопасните последици и е искал настъпването им.
С оглед на фактическата обстановка,
приетата за установена, съдът намери за безспорно доказано по делото, че по
гореописания начин, с деянието си от обективна и субективна страна подсъдимият К.Г.И. е осъществил и състава
на престъпление по чл.354а, ал.1, предл. 4-то от НК, като на 28.08.2016 г. в с. Х.А., обл. Ст., без надлежно разрешително държал с цел
разпространение високорискови наркотични вещества – 19,8159 грама метамфетамин
с активен наркотично действащ компонент 29,6 % /тегловни проценти/ на стойност
495,39 лева /съгласно Постановление № 23/1998 г. на МС, приложение 2/ и 15,9036
грама метамфетамин с активен наркотично действащ компонент 33,3 % /тегловни
проценти/ на стойност 397,59 лева
/съгласно Постановление № 23/1998 г. на МС, приложение 2/, всичко на обща
стойност 892,98 лева.
Възражението на защитата за несъставомерност и на това деяние от
обективна страна поради това, че подсъдимият не е осъществил лично „държане“ на
тези наркотични вещества, съдът намира за неоснователно по изложените вече
съображения, както и поради това, че фактическата власт върху наркотиците може
да бъде упражнявана лично или чрез други лица – в случая чрез майка му, като
важното е дееца да има достъп до същите. Установено по делото е, че подсъдимият
И. е имал достъп до къщата на родителите си и често е пътувал до с. Х.А., обл.
Стара Загора и е имал достъп до инкриминираните наркотични вещества.
Това, че наркотичните вещества са държани със специалната цел - да
бъдат разпространени, съдът намира за установено въз основа на количеството им
/общо 35,72 грама метамфетамин/, липсата на данни по делото подсъдимият да е
наркозависим, както и от данните, съдържащи се във ВДС, изготвени чрез
използване на СРС.
От субективна
страна деянието по чл.354а, ал.1, предл.4 от НК е извършено виновно от подсъдимия
И., под формата на пряк умисъл, като същият е съзнавал обществено опасния
характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал
настъпването им.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
При определяне вида и размера на
наказанието съдът се съобрази с принципите на законоустановеност и
индивидуализация на наказанието.
Съгласно първия принцип в специалната
част на закона за извършеното от подсъдимия К.И. престъпление по чл.354а, ал.1, изр.2 /изр.
последно/ от НК е предвидено наказание
лишаване от свобода от три до дванадесет години и глоба от двадесет до сто хиляди
лева.
При определянето и индивидуализацията
на наказанието съдът обсъди и анализира обществено опасния характер на
деянието, личността на този подсъдим, подбудите за извършване на деянието,
както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.
Като смекчаващи отговорността на
подсъдимия И. – трудовата му ангажираност /работил е към датата на деянието и
след това по трудови договори на сезонна работа – виж представените 3 броя
трудови договори/ и добрата му трудова характеристика за заеманите длъжности,
както и семейната му ангажираност – съжителства със Станимира Иванова и има две
малолетни деца, за които се грижи като родител и ги издържа.
Като отегчаващо отговорността на
подсъдимия обстоятелство съдът отчете лошите характеристични данни - предишни
осъждания и криминалистически регистрации /видно от справката му за съдимост,
от справката за криминалистически регистрации и от характеристичната справка/.
Съдът отчете като причини и условия за
извършване на престъплението незачитането на установения в страната правов ред.
С оглед на гореизложеното, съдът индивидуализира
и наложи наказанието „лишаване от
свобода“ при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства в минималния размер
предвиден в закона, а именно в размер на три години, като съдът наложи на
подсъдимия И. и кумулативно предвиденото наказание „глоба“ в минималния размер
от 20 000 лева, като отчете имущественото му състояние.
За второто извършено от подсъдимия И.
престъпление в специалната част на
закона – в чл.354а, ал.1, предл.4 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода от две до осем години и
глоба от пет до двадесет хиляди лева.
При определянето и индивидуализацията
на наказанието съдът обсъди и анализира обществено опасния характер на
деянието, личността на този подсъдим, подбудите за извършване на деянието,
както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.
Като смекчаващи отговорността на
подсъдимия И. при индивидуализацията и на това наказание съдът отчете трудовата
му ангажираност и добрата му трудова характеристика за заеманите длъжности,
както и семейната му ангажираност.
Като отегчаващо отговорността на
подсъдимия обстоятелство съдът отчете лошите характеристични данни - предишни
осъждания и криминалистически регистрации.
Съдът отчете като причини и условия
за извършване и на това престъпление незачитането от подсъдимия на установения
в страната правов ред и желание за облагодетелстване по неправомерен начин.
За извършеното престъпление по
чл.354а, ал.1, предл.4 от НК съдът отчитайки всички обстоятелства по чл.54 от НК наложи на подсъдимия И. наказанията в минималния размер при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, както следва – „лишаване от свобода“
за срок от 2 години и „глоба“ в размер на 5000 лева.
Съдът на основание чл.23, ал.1 и ал.3
от НК определи и наложи на подсъдимия И. едно общо най-тежко наказание, а
именно „лишаване от свобода“ за срок от 3 години, към което присъедини и
наказанието „глоба“ в размер на 20 000 лева.
Съдът намери, че спрямо подсъдимия К.И.
е неприложима разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, с оглед предишното му осъждане
с присъда от 01.09.2009 г. по НОХД № 1237/2008 г. по описа на РС – Стара Загора на „лишаване от
свобода“ за престъпление от общ характер, за което е бил приложен института на
условното осъждане и за което не е реабилитиран по съдебен ред. Поради това
съдът постанови ефективното изтърпяване на наложеното едно общо най-тежко
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години, при първоначален „общ“
режим на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.
Съдът, на основание чл.59, ал.1 и
ал.2 от НК приспадна при изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“
времето, през което подсъдимият И. е бил с МН „Задържане под стража“ и е бил задържан
по реда на ЗМВР, считано от 29.08.2016 г. до 11.05.2017 г.
ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА И РАЗНОСКИ
По
отношение на веществените доказателства
19,7952 грама метамфетамин и
15,8834 грама метамфетамин, които са предадени с протокол в Агенция “Митници”,
съдът на основание чл.354а, ал.6 от НК постанови да бъдат отнети в полза на
държавата и унищожени след влизане на присъдата в сила.
По отношение на следните веществени
доказателства: пари, сумата от 1235,00 лева в банкноти както следва: 1 брой
банкнота с номинал 100 лева, 14 броя банкноти с номинал 50 лева, 19 броя
банкноти с номинал 20 лева, 5 броя банкноти с номинал 10 лева и 1 брой банкнота
с номинал 5 лева, мобилен телефон марка “Самсунг”, бял на цвят с ИМИЙ
35479305275755801, мобилен телефон марка “Нокия”, черен на цвят с ИМИЕЙ
351728067363862, със СИМ карта на мобилен оператор “Теленор” с №
89359050100520449266 съдът постанови да се върнат на правоимащия К.Г.И.
след влизане на присъдата в сила.
Останалите веществени доказателства, както
следва: 3 броя празни опаковки,
пластмасови с вместимост 1 литър с надпис „АМВ” разредител, 2 броя пластмасови
кутии с вместимост 1 кг, празни с червени капачета, с надпис „Натриева основа", 1 брой бурканче пластмасово с червена капачка с надпис
„ЙОД", 3 броя празни бутилки с вместимост
11 литра с надпис „Девин", 3 празни чашки пластмасови, черен полиетиленов чувал, съдържащ зелена пластмасова
туба, с вместимост 30 литра, изрязана
в предната си част, 2 броя празни пластмасови тубички с червени капачки пълни с бяло кристалообразно
вещество /едната/, а другата с
люспообразно вещество с надпис „Натриева основа", черна пластмасова кутия с надпис „Amino mах" с
прахообразно вещество, цвят бордо, зелена стъклена бутилка с вместимост 1 литър
с надпис на етикета „Солна
киселина", съдържаща около 3 см от дъното прозрачна течност, 1 брой зелена стъклена бутилка пълна с прозрачна
течност, стъклено кафяво бурканче
съдържащо на дъното си вещество тъмно на цвят под формата на малки топчета, черно пластмасово шишенце, празно
със зелена капачка с надпис „СОQ 10", пластмасова мерителна чашка,
в парче бяла текстилна материя стъклена
колба с вместимост 500 мл, стъклена колба с вместимост 500 мл, поставена в картонена
кутия, стъклена колба с вместимост 1000 мл, увита в бяла текстилна материя,
лист хартия, формат А", бял с изписани на него думи и цифри със синьо мастило, като първи ред започва „I АМБ - 30 лева", 2 броя пластмасови бутилки, празни с
вместимост 2 литра всяка-едната с
капачка и етикет с надпис "Кока Кола" на латиница, а другата с малко
бяло етикетче с изписано „2,40"; 11 бр. гилзи от патрони калибър 22 LR
/изстреляни при провеждане на балистичната експертиза/; лист хартия А-4 с изписан на него ръкописен
текст с химикална паста
съдът постанови да се унищожат като вещи с малозначителна стойност, след
влизане на присъдата в сила.
С оглед
постановената осъдителна присъда и на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът
възложи в тежест на подсъдимия К.Г.И. направените по делото разноски, като го осъди да заплати в полза на Министерство на
вътрешните работи по бюджетната
сметка на ОД на МВР – Стара Загора сумата от 1103,59 лева – разноски
по делото, направени в хода на досъдебното производство, а в полза на Съдебната
власт по бюджетната сметка на Окръжен съд – Стара Загора сумата от 200 лева, за
направените в хода на съдебното следствие разноски.
Водим от горните мотиви, съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: