Решение по дело №49/2021 на Административен съд - Търговище

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 19 май 2021 г.
Съдия: Албена Стефанова Стефанова
Дело: 20217250700049
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 март 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 70                                     19.05.2021 г.                град Търговище

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд гр.Търговище

на двадесети април                     две хиляди двадесет и първа година

в публично съдебно заседание, в следния касационен състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ  Росица Цветкова

ЧЛЕНОВЕ:     Албена Стефанова

  Иванка Иванова                                                  

 

Секретар- Стоянка Иванова

Прокурор- Николай Казаков

 

като разгледа докладваното от съдия-докладчика Албена Стефанова КНАХД № 49 по описа за 2021 година на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на  глава дванадесета от АПК на основанията, предвидени в чл. 348 от НПК, съгласно чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, подадена чрез адвокат С. Кр. против Решение № 6/07.01.2021 год., постановено по НАХД № 671/202о год. на Районен съд гр.Разград, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление /НП/ № В - 0050507/16.01.2020г. на Директора на Регионална дирекция на КЗП- за области Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра със седалище гр.Варна. С посоченото НП на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК ********* гр. София представлявано от изпълнителния директор Ст.-Е. В.за нарушение на чл.113, ал.1 от ЗЗП, на основание чл.222а от ЗЗП е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3000 лева.

В касационната жалба  като основание се навеждат нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Навежда се, че в НП  не са посочени  дата и мястото на извършване на нарушението. Излагат се подробни доводи, обосноваващи  липсата на състав на нарушение по чл.113, ал.1 от ЗЗП и неправилност на изводите на въззивния съд в тази насока. Излага се становище, че дружеството не е извършител на нарушението, тъй като в конкретния случай договор за покупко-продажба на мобилен телефон между дружеството и З.С. А. не е сключван, като са  налице както  неправилна употреба на телефона от страна на потребителя, така и предявяване на рекламацията след 6-месечния срок по чл.108 от ЗЗП. Навежда се липса на мотиви в съдебното решение относно наличието на състава на описаното в НП административно нарушение в резултат на самостоятелна преценка на всички доказателства по делото. Навежда се  и че Районния съд не е взел отношение по основателността на изложените пред него с жалбата възражения. Излагат се доводи, обосноваващи несъразмерност на наложената санкция с характера и тежестта на извършеното нарушение. Моли се оспореното решение да бъде отменено като незаконосъобразно и да се постанови ново, с което НП да се отмени, алтернативно да се намали размера на наложеното наказание до минимално предвидения в закона размер. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован не се явява, не изпраща представител и не представя писмено становище.

Ответникът по касационната жалба - Комисия за защита на потребителите  РД  за области Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра, със седалище - гр.Варна в съдебно заседание не се явява, не изпраща представител и не представя писмено становище.

Представителят на Окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита за правилно въззивното решение и дава заключение, че решението на въззивния съд следва да бъде оставено в сила като законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол приема същата за допустима.

След проверка на делото  настоящият съд констатира, че Районният съд е приел следната фактическа обстановка:

На 28.10.2019г. е  извършена проверка от инспектор при КЗП - РД – Варна в обект - магазин, находящ се в гр. Разград, бул. България 21, стопанисван от „Теленор България“ ЕАД. Проверката била извършена по повод потребителска жалба вх.№ В-03-2006/18.10.2019г в РД на КЗП - Варна, относно отказан гаранционен ремонт на мобилен телефон Samsung А 7. Телефонът бил закупен на 25.03.2019г. На 04.10.2019г. телефонът бил приет с рекламация за ремонт с протокол №50279598, като в графа особени белези при приемане на телефона е отбелязано - „Нормални следи от употреба“, а като описание на повредата - „В горния десен ъгъл има изгорели пиксели“. На 16.10.2019г. дружество “Теленор България” ЕАД се произнесло по  рекламацията с протокол № 50279598 със заключение - „Samsung А 7- механично повреден дисплей - цена на ремонт 168 лв“. В Протокола от 04.10.2019г. за приемане на процесния телефон не било отразено, че към момента на рекламацията телефонът има механично увреждане на дисплея. Към 06.11.2019г. не били представени документи удостоверяващи привеждане на потребителската стока в съответствие с договора за продажба. След приключване на проверката контролният орган е приел,  че „Теленор България“ ЕАД не е изпълнил административното си задължение, когато потребителска стока не съответства с договора за продажба, да я приведе в съответствие с договора. На дружеството бил съставен АУАН 2019 Ф К-0050507/06.11.2019г., за нарушение на чл.113, ал. 1 от 3ЗП. Въз основа на така съставения АУАН Директорът на Регионална дирекция на КЗП- Варна издал НП№ В - 0050507/16.01.2020г.,  с което на  Теленор България“ ЕАД, ЕИК ********* гр.София за нарушение на чл.113, ал.1 от ЗЗП, на основание чл.222а от ЗЗП е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3000 лева. По отношение на определянето на размера на наложената санкция органа е изложил мотиви в НП, като е посочил, че търговецът вече е наказван за същото по вид нарушение с влезли в сила НП като и конкретно е изброил и номерата и датите на десет НП .

Районният съд е изложил мотиви, че описаната в НП фактическа обстановка се подкрепя от показанията на свидетелката А.Ташева и представените във въззивното производство №********* от 16.10.2019г., Протокол от 17.10.2019г., Протокол № 50279598/04. 10.2019г.  Съдът е приел за недоказано по делото, че телефонът е бил с механична повреда и конкретно механично увреден дисплей при приемането му в магазина при рекламацията на потребителя, като е коментирал събраните пред него протоколи конкретно и в съвкупност и е изложил мотиви относно тази си преценка.

При така установеното от фактическа страна въззивният съд е приел, че обжалваното НП е издадено от компетентен орган и при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Въззивният съд е извел извод, че описаната в АУАН и НП фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото доказателства и че е дружеството е осъществило нарушение на  чл.113, ал. 1 от 3ЗП. Съдът е приел, че „Теленор България“ ЕАД правилно е санкциониран на основание  чл.222а от ЗЗП. Районният съд е извършил съдебен контрол относно размера на наложеното наказание и след като е приел за доказано по делото, че дружеството вече е било наказвано с влезли в сила НП за идентични нарушения на норми на ЗЗП, като конкретно е изброил КАХД и НАХД е извели  извод за правилно определяне на размера от 3000 лева на наложената санкция.

На основание така направените фактически констатации и правни изводи Районният съд изцяло е потвърдил обжалваното НП като законосъобразно.

Настоящият съд, в рамките на касационната проверка съгласно чл.218 от АПК приема следното:

В НП по ясен начин е посочена датата на нарушението-06.11.2019г., като деянието е осъществено чрез бездействие, което към посочената дата е било налице. Мястото на извършване на нарушението също е ясно- магазин, находящ се в гр. Разград, бул. България 21, стопанисван от „Теленор България“ ЕАД. Налице е пълна  яснота по отношение на елементите на нарушението, което се вменява на „Теленор България“ ЕАД с НП и правото на защита на дружеството по никакъв начин не е било ограничено.

При така събраните доказателства изводите на въззивния съд за доказаност на елементите, на описаното в НП административно нарушение  се споделят от настоящата инстанция.. Районния съд е коментирал конкретно всички събрани пред него писмени и гласни доказателства и е изложил мотиви относно правните си изводи за наличието на елементите от състава на описаното в НП административно нарушение. Касационният съд намира, че същите не следва да се преповтарят, съгласно чл.221, ал.2 от АПК. Съдебния акт е мотивиран. В хода на въззивното производство не са допуснати такива съществени нарушения на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 348, ал.3 от НПК, които да обосноват касационно основание по чл.348 ал.1,т.2 от НПК.

Деянието, така както е описано в НП правилно е  квалифицирано като нарушение на чл.113, ал. 1 от 3ЗП и подведено под административнонаказателната разпоредба на чл.222а от ЗЗП.  Нарушението е типично за вида си и не са налице предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН. С оглед конкретното посочване на случаите в които дружеството се явява наказвано с влезли в сила НП за идентични нарушения на норми на ЗЗП касационния съд изцяло  споделя изводите на въззивния съд за съразмерност на наложения размер на санкцията от 3000 лева.

На основание гореизложеното, съдът намира въззивното решение за постановено при правилно приложение на материалния закон.

При извършената служебна проверка, съгласно чл.218, ал.2 от АПК не бяха констатирани допуснати от въззивния съд нарушения, които да водят до невалидност или недопустимост на оспореното решение.

По изложените съображения касационният съд счита, че не е налице касационно основание по чл. 348 от НПК за отмяна на оспореното решение  и следва същото да бъде оставено в сила като законосъобразно.

Воден от горното и на основание  чл.221 ал.2, пр.1 от АПК, във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН /ДВ бр.94/2019г./,  касационният съд

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение№ 6/07.01.2021 год., на Районен съд гр.Разград, постановено по НАХД № 671/2020 год. по описа на същия съд.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание  чл.223 от АПК.

          

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:      1.

 

          

 

                                                                                    2.