Решение по дело №1052/2019 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 43
Дата: 3 февруари 2020 г. (в сила от 22 февруари 2020 г.)
Съдия: Искра Петьова Касабова
Дело: 20191420201052
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 31 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №

гр.Враца 03.02.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Врачански районен съд, IV -ти наказателен  състав, в публично заседание на 29.01.2020г., в състав:

                                                                     Председател: ИСКРА КАСАБОВА

    При секретаря Ц.Цекова и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията АНД №1052 по описа на ВРС за 2019г. въз основа на закона и доказателствата.

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №АПИО - 695 от 12.09.2019г. на Кмета на Община Враца, с което на М.П.М. с ЕГН ********** ***, е наложено административно наказание  ГЛОБА в размер на 50/петдесет/ лева., за извършено нарушение на чл.2, т.5 във вр. с чл.29, ал.1, т.3 от НАРЕДБА за осигуряване на обществения ред, опазване на околната среда и опазване на имуществото на територията на Община Враца и на основание чл.53, ал.1 ЗАНН, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Враца в 14-дневен срок от уведомяването на страните.

                                                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ:

МОТИВИ:

М.П.М. с ЕГН ********** ***,  е обжалвал НП № АПИО - 695/12.09.2019г. на Кмета на Община Враца, с което му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 /ПЕТДЕСЕТ/ ЛЕВА, за извършено нарушение на чл.2, т.5 във вр. с чл.29 ал.1, т.3, от НАРЕДБА за осигуряване на обществения ред, опазване на околната среда и опазване на имуществото на територията на Община Враца. В жалбата и в съдебно заседание се иска отмяна на наказателното постановление, като се твърди, че описаното нарушение не отговаря на обективната действителност.

                  Ответникът по делото не  ангажира становище в подкрепа на НП.

                  Производството по делото е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

                  Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното: На 21.08.2019г. около 11.50 часа в  РУ-Враца бил получен сигнал за лице предизвикващо скандал, на които били изпратени полицейските служители св.Л. А.И. и св.И.Н.И. и двамата на длъжност полицай при РУ-Враца. При отиването на посочения адрес - ул. *******двамата констатирали лицата Г.Б., Б.М.и М.П.М., като първите двама твърдели, че последният е предизвиквал скандал с тях. За констатираното св.Л. А.И. в присъствието на св.И.Н.И. съставил АУАН № 699/2019 г. серия Д бл. № 946717 от 21.08.2019г. на М.П.М. за това, че на 21.08.2019г. около 11.50  часа в  гр.Враца, ул.“Ив. Ботева” №20А извършва действия противоречащи на добрите нрави за морал и поведение на обществено място, изразяващи се в предизвикване на скандал, с лицата Г.Б. и Б.М., което квалифицирал като нарушение на чл.2, т.5 от НАРЕДБА за осигуряване  на обществения ред в община Враца.

                  Жалбоподателя М.П.М. отказал да подпише съставеният му акт, тъй като небил съгласен с отразеното в него, като  акта бил оформен, като при отказ със подписа на св.И.Н.И. тоест свидетеля по съставяне на акта.

                  Въз основа на така съставения АУАН № 699/2019г. от 21.08.2019г. е издадено обжалваното НП №АПИО - 695/12.09.2019г. на Кмета на Община Враца в което, извършеното от жалбоподателя М. било квалифицирано като нарушение на чл.2, т.5 от НАРЕДБА за осигуряване на обществения ред, опазване на околната среда и опазване на имуществото на територията на ОБЩИНА ВРАЦА и санкционирано с глоба в размер 50 лева на основание чл.29, ал.1, т.3 от същата НАРЕДБА.

                  Жалбоподателя в жалбата си навежда различна фактическа обстановка като твърди, че се е бил записал на Курс за лица с намалена трудоспособност (ТЕЛК) по Евро програма, с посредник Бюро по труда - Враца. Отговарящите за този курс лица били Г.Б. и Б.М., които следвало да провеждат курса, но вместо това други ангажирани от тях лица осъществявали преподавателската дейност в рамките на курса. На 19.08.2019г. бил извършен изпит на курсистите, на който приставали Б. и М., както и представители на Бюро по труда – Враца, като след приключването му М., заявил на курсистите, че трябва да сключат договор с представляваната от него фирма за 2000лв., за да бъдат допуснати до втория модул от курса/обстоятелство което не било упоменато при започване на курса/. На това заявление реагирали, както всички курсисти така и представители на Бюро по труда – Враца, тъй като не било предвидено по програмата. След като курсистите отказали да сключат трудов договор с М., при условията които последният поставил се уточнили на 21.08.19г. в 09.00ч. всички отново да се съберат пред Бюро по труда за получаване на сертификатите от І модул.

                  На посочената дата и след като курсистите се събрали в залата за обучение около 10.30ч., вместо сертификати получили нова доза разправии с цел да подпишат договорите искани от М.. Възникналата разправия прераснала в скандал с размяна на реплики и физически удари с участието на намиращите се в залата лица.

                  Дошлите на място служители на полицията възприели тезата за случилото се на лицата Б. и М., поради което и жалбоподателя бил задържан за съставяне на АУАН.

                  Горната фактическа обстановка се установява от АУАН № 699/2019г. от 21.08.2019г. и НП № АПИО - 695/12.09.2019г. на Кмета на Община Враца, Решение на ТЕЛК № 5314 от 144 12.10. 2017 г.,Фиш за спешна медицинска помощ, издаден от екип на ФСМП Враца на 21.08.2019 г.

               Съдът намира жалбата за подадена в срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН от правоимащото лице, разгледана по същество, същата е процесуално допустима и основателна по следните съображения.

                  Съдът приема, че обжалваното НП е издадено от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия, но същото се явява незаконосъобразно. Нарушението е констатирано с АУАН №699 от 21.08.2019г., но при изготвянето му съдът намира, че са допуснати нарушения на предвидената по ЗАНН процедура. На първо място, съдът намира, че отразеното в АУАН и в НП, описание на извършеното административно нарушение – посочено в Акта, като: извършва действия противоречащи на добрите нрави и норми за морал и поведение изразяващи се в предизвикване на скандал“.Респективно в НП посочено като: извършва действия, противоречащи на добрите нрави и норми за морал и поведение на обществено място, изразяващи се в предизвикване на скандал е твърде общо, неконкретизирано и неиндивидуализирано в противоречие с изричното изискване на ЗАНН. При положение, че фактическите констатации в АУАН подлежат на доказване и тежестта на доказване е на административнонаказващият орган, чиито ангажирани писмени доказателства не установяват по един безспорен и категоричен начин описаното нарушение сочено, като – „скандал”,  и факта на осъществяването му, то съдът е лишен от възможността да прецени, чрез какви точно действия е извършено посоченото в АУАН нарушение, както и да прецени дали именно тези действия са предизвикали скандала, дали вменените действия са „противоречащи” и „на добрите нрави и нарушаващи общественият ред” От тази възможност е лишен и санкционираният жалбоподател, при което, дори неописаните действия да бъдат установени в хода на съдебното производство, то липсата на описанието им в АУАН и в НП не може да се санира.

                  Нещо повече неизясняването на тези обстоятелства както в АУАН, така и в НП обуславя непълнота, съставляваща съществено процесуално нарушение, което в случая е допуснато, както в акта, така и в НП, и изразяващо се в неспазване на императивните изисквания на нормите на чл.42 т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, предвиждаща изискването в акта, респективно в НП да бъде посочено освен датата и мястото, където е извършено нарушението и описание на нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено.

                  На второ място съдът намира и друго допуснато съществено процесуално нарушение изразяващо се в това, че в съставения АУАН  - актосъставителят е посочил, че жалбоподателят М.П.М. е нарушил, законовата норма на чл.2, т.5 НАРЕДБА за осигуряване  на обществения ред в община гр.Враца, докато в НП административнонаказващият орган от своя страна е посочил, че е нарушил, законовата норма на чл.2,т.5. от НАРЕДБА за осигуряване на обществения ред, опазване на околната среда и опазване на имуществото на територията на ОБЩИНА ВРАЦА.

                  По начина, по който е отразено наименованието на посочения подзаконов нормативен акт не става ясно, кой от двата посочени нормативни акта е имал предвид наказващият орган, това е така, тъй като пълното и точно наименование на действащата към датата на деянието наредба е - НАРЕДБА ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА ОБЩЕСТВЕНИЯ РЕД, ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ОПАЗВАНЕ НА ИМУЩЕСТВОТО НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЩИНА ВРАЦА или съкратено /НООРООСОИТОВ/, която е приета с  Решение № 529 от 30.07.2013г. изм. с  Решение №225 от 26.07.2016г.

                  За прецизност следва да се отбележи, че действително назад във времето до 2013г. е съществувала наредба с посоченото в АУАН наименование, но същата не е действаща към настоящият момент, факт който следва да е известен на органите компетентни да съставят актове по наредбите на ОБЩИНА ВРАЦА.Очевидно е, че посоченото в АУАН наименование на нормативния акт, който се претендира, че е нарушен, е несъответен на посочения в НП, от което следва, че с НП се повдига ново и различно обвинение, с което правото на защита на жалбоподателя М.П.М. е съществено ограничено. Последният има право във всеки един етап от административно наказателното производство да знае точно в какво е обвинен, за да може адекватно да организира защитата си.

                  На трето място и отделно от изложеното до тук, за да е налице твърдяното нарушението същото следва да е осъществено на обществено място обаче от жалбата е видно, че доколкото е имало някакво стълкновение между участващите в събитието лица, то същото се е случило, в учебната зала, коридора и в офиса на „Big Broker”, тоест в частен офис, а не там където е отразено в АУАН и НП – „в гр.Враца, на ул******Дори и да е имало някаква разпра между жалбоподателя и посочените две лица, преди идването на служителите на полицията, то това е станало в залата за обучение или в офиса на посочената фирма а, не както се твърди в атакуваните АУАН и НП – „на ул******, при което и не може да се изведе извод, че дори и да е имало скандал същият се е случил именно на посоченото обществено място което води и до нарушение на чл.42 т.3 ЗАНН касаеща изричното посочване на мястото на извършване на нарушението, което е задължителен реквизит съгласно ЗАНН и непосочването му винаги влече съществено нарушение на процесуалните правила.

На четвърто място и макар от жалбата да се установява, че на мястото на инцидента е имало много хора, акта освен, че е оформен от актосъставителя, само с един свидетел, то той е оформен и като при отказ, но и това оформяне е извършено в разрез с нормата на чл.43 ал.2 и ал.5 от ЗАНН, това е така защото ал.2 сочи, че: „Когато нарушителя откаже да подпише акта, това се удостоверява с подписа на един свидетел името и точния адрес на който се отбелязват в акта.“, но видно от АУАН, като свидетел на отказа е посочен отново единственият свидетел по акта  - св.И.Н.И., което е в противоречие с визираната норма.

Очевидно е, че законодателят, е имал в предвид отказа на жалбоподателя да се оформи не с подписите на някой от свидетелите  по акта, а с подписа на лице различно от свидетелите при установяване на нарушението или при съставянето на акта, посочени в чл.43 ал.1 от ЗАНН. В настоящия случай видно от съставения акт, свидетеля при съставянето на акта - И. е посочен и като свидетел на отказа на нарушителя да подпише акта и е положил подписа си като свидетел на отказа. Видно от самия АУАН не е положен подпис от страна на жалбоподателя, за това че й е бил връчен за запознаване. При това положение възниква въпроса дали този акт въобще е бил връчен и дали той е узнал какво е неговото съдържание.

Процедурата по съставяне и връчване на акта гарантира и обезпечава правото на защита на наказаното лице, в това число да се запознае с акта, да направи възражения в дадения му по закон срок, да поиска събирането на други доказателства. Процедурата по предявяване и подписване на акта не е формално задължение за административнонаказващия орган, а е гаранция за осъществяване на правото на защита на наказаното лице. В този смисъл липсата на подпис на нарушителя, който да удостовери, че е получил акта, както и посочването на едно и също лице, като свидетел при съставяне на акта и като свидетел на отказа на нарушителя да го подпише, означава, че не е спазена процедурата по съставяне и връчване на акта на наказаното лице, което ограничава неговото право на защита.

Освен това административнонаказващият орган не е изпълнил и разпоредбата на чл.52, ал.2 от ЗАНН - ако се установи, че актът не е бил предявен на нарушителя, наказващия орган го връща веднага на актосъставителя. Това също не е сторено в настоящия случай, напротив административнонаказващият орган е издал процесното наказателно постановление.

При това НП следа да се отмени като неправилно и незаконосъобразно, тъй като не се установи жалбоподателят М.П.М. да е извършил твърдяното административно нарушение по един безспорен и несъмнен начин, от една страна, а от друга, както се посочи и по-горе, са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничили значително правото му на защита. АУАН и НП са строго формални актове, реда за издаването на които, и производството досежно същите са строго регламентирани в ЗАНН. За това неспазването от страна на административнонаказаващия орган на изискването на  цитираните норми от ЗАНН и издаденото наказателно постановление води до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, а също така прави невъзможно упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното НП, доколкото РС в производство по обжалване на НП по реда на чл.59-63 ЗАНН, следва да установи съществуването или несъществуването на описаното в НП административно нарушение и съответно съпоставянето на фактически установеното действие или бездействие на жалбоподателя М.П.М. със съответната законова норма, регламентираща същото като административно нарушение.

Установяването в хода на съдебното производство на съществуването или не на описаното в НП административно нарушение предпоставя индивидуализация на съответното административно нарушение съобразно всички изисквания на чл.57 от ЗАНН. И макар, че законът в чл.53, ал.2 от ЗАНН дава възможност на административнонаказващия орган да издаде НП, дори и в акта за установяване на административното нарушение да е допусната нередовност, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, то това положение не се отнася до издаденото НП при което административнонаказващият орган е следвало да спази всички изисквания на нормите на ЗАНН, включително и тези по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като неспазването на това изискване води до незаконосъобразност на НП и същото следва да бъде отменено само на това процесуално основание.

Затова и съдът ОТМЕНИ обжалваното НП №АПИО - 695/12.09.2019г. на Кмета на Община Враца, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО, съгласно чл. 63, ал.1 ЗАНН.

            При гореизложените съображения съдът постанови решението си.

                                                         

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: