Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.Враца 03.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачански
районен съд, IV -ти наказателен
състав, в публично заседание на 29.01.2020г., в състав:
Председател: ИСКРА КАСАБОВА
При секретаря Ц.Цекова и в присъствието на прокурора като разгледа
докладваното от съдията АНД
№1052 по описа на ВРС за 2019г. въз основа на закона и
доказателствата.
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №АПИО -
695 от 12.09.2019г.
на Кмета на Община Враца, с което на М.П.М. с ЕГН ********** ***,
е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50/петдесет/ лева., за извършено нарушение на чл.2, т.5 във вр. с чл.29, ал.1, т.3 от НАРЕДБА за осигуряване на обществения ред, опазване на околната
среда и опазване на имуществото на територията на Община Враца и на основание чл.53,
ал.1 ЗАНН, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО на
основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр.
Враца в 14-дневен срок от уведомяването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
М.П.М.
с ЕГН ********** ***,
е обжалвал НП № АПИО - 695/12.09.2019г.
на
Кмета на Община Враца, с което му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 /ПЕТДЕСЕТ/ ЛЕВА, за извършено нарушение на чл.2, т.5 във вр. с чл.29 ал.1, т.3, от
НАРЕДБА за осигуряване на обществения ред, опазване на околната среда и
опазване на имуществото на територията на Община Враца. В жалбата и в съдебно
заседание се иска отмяна на наказателното постановление, като се твърди, че
описаното нарушение не отговаря на обективната действителност.
Ответникът по делото не ангажира становище в подкрепа на НП.
Производството по делото е по реда на чл.
59-63 ЗАНН.
Анализирайки събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено следното: На 21.08.2019г. около 11.50 часа в РУ-Враца бил получен сигнал за лице
предизвикващо скандал, на които били изпратени полицейските служители св.Л. А.И.
и св.И.Н.И. и двамата на длъжност полицай при РУ-Враца. При отиването на посочения
адрес - ул. *******двамата констатирали лицата Г.Б., Б.М.и
М.П.М., като първите двама твърдели, че последният е предизвиквал скандал с
тях. За констатираното св.Л. А.И. в присъствието на св.И.Н.И. съставил АУАН № 699/2019 г. серия Д бл. № 946717 от
21.08.2019г. на М.П.М.
за това, че на 21.08.2019г. около 11.50 часа в гр.Враца, ул.“Ив. Ботева” №20А извършва действия противоречащи на добрите нрави за
морал и поведение на обществено място, изразяващи се в предизвикване на скандал,
с лицата Г.Б. и Б.М., което квалифицирал като нарушение на чл.2, т.5 от НАРЕДБА за осигуряване на обществения ред в община Враца.
Жалбоподателя М.П.М. отказал да подпише
съставеният му акт, тъй като небил съгласен с отразеното в него, като акта бил оформен, като при отказ със подписа
на св.И.Н.И. тоест свидетеля по съставяне на акта.
Въз основа на
така съставения АУАН № 699/2019г. от 21.08.2019г. е
издадено обжалваното НП №АПИО -
695/12.09.2019г.
на Кмета на Община Враца в което, извършеното от
жалбоподателя М. било квалифицирано
като нарушение на чл.2, т.5 от НАРЕДБА
за осигуряване на обществения ред, опазване на околната среда и опазване на
имуществото на територията на ОБЩИНА ВРАЦА и санкционирано с глоба в размер 50 лева на основание чл.29, ал.1, т.3 от същата НАРЕДБА.
Жалбоподателя в
жалбата си навежда различна фактическа обстановка като твърди, че се е бил записал
на Курс за лица с намалена трудоспособност (ТЕЛК) по Евро програма, с посредник
Бюро по труда - Враца. Отговарящите за този курс лица били Г.Б. и Б.М., които
следвало да провеждат курса, но вместо това други ангажирани от тях лица
осъществявали преподавателската дейност в рамките на курса. На 19.08.2019г. бил
извършен изпит на курсистите, на който приставали Б. и М., както и
представители на Бюро по труда – Враца, като след приключването му М., заявил
на курсистите, че трябва да сключат договор с представляваната от него фирма за
2000лв., за да бъдат допуснати до втория модул от курса/обстоятелство което не
било упоменато при започване на курса/. На това заявление реагирали, както
всички курсисти така и представители на Бюро по труда – Враца, тъй като не било
предвидено по програмата. След като курсистите отказали да сключат трудов
договор с М., при условията които последният поставил се уточнили на 21.08.19г.
в 09.00ч. всички отново да се съберат пред Бюро по труда за получаване на
сертификатите от І модул.
На посочената
дата и след като курсистите се събрали в залата за обучение около 10.30ч.,
вместо сертификати получили нова доза разправии с цел да подпишат договорите
искани от М.. Възникналата разправия прераснала в скандал с размяна на реплики
и физически удари с участието на намиращите се в залата лица.
Дошлите на място
служители на полицията възприели тезата за случилото се на лицата Б. и М.,
поради което и жалбоподателя бил задържан за съставяне на АУАН.
Горната фактическа обстановка се установява от АУАН
№ 699/2019г. от 21.08.2019г. и НП № АПИО - 695/12.09.2019г. на Кмета на Община Враца, Решение на ТЕЛК № 5314 от 144 12.10. 2017 г.,Фиш за спешна
медицинска помощ, издаден от екип на ФСМП Враца на 21.08.2019 г.
Съдът намира жалбата за подадена в срок по чл.59,
ал.2 от ЗАНН от правоимащото лице, разгледана по същество, същата е процесуално допустима и основателна по следните съображения.
Съдът приема,
че обжалваното НП е издадено от компетентен орган и в рамките на неговите
правомощия, но същото се явява незаконосъобразно. Нарушението е констатирано с АУАН №699 от 21.08.2019г., но при
изготвянето му съдът намира, че са допуснати нарушения на предвидената по ЗАНН
процедура. На първо място, съдът
намира, че отразеното в АУАН и в НП, описание на извършеното
административно нарушение – посочено в Акта, като: „извършва действия противоречащи на добрите нрави и норми за морал и
поведение изразяващи се в предизвикване на скандал“.Респективно в НП посочено като: „извършва действия, противоречащи на добрите нрави и норми за морал
и поведение на обществено място, изразяващи се в предизвикване на скандал” е твърде общо, неконкретизирано и
неиндивидуализирано в противоречие с изричното изискване на ЗАНН. При
положение, че фактическите констатации в АУАН подлежат на доказване и тежестта
на доказване е на административнонаказващият орган, чиито ангажирани писмени
доказателства не установяват по един безспорен и категоричен начин описаното
нарушение сочено, като – „скандал”, и факта на осъществяването му, то съдът е
лишен от възможността да прецени, чрез какви точно действия е извършено
посоченото в АУАН нарушение, както и да прецени дали именно тези действия са
предизвикали скандала, дали вменените действия са „противоречащи” и „на
добрите нрави и нарушаващи общественият ред” От тази възможност е лишен и
санкционираният жалбоподател, при което, дори неописаните действия да бъдат
установени в хода на съдебното производство, то липсата на описанието им в АУАН
и в НП не може да се санира.
Нещо повече
неизясняването на тези обстоятелства както в АУАН, така и в НП обуславя
непълнота, съставляваща съществено процесуално нарушение, което в случая е
допуснато, както в акта, така и в НП, и изразяващо се в неспазване на
императивните изисквания на нормите на чл.42
т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, предвиждаща изискването в акта, респективно
в НП да бъде посочено освен датата и мястото, където е извършено нарушението и
описание на нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено.
На второ място съдът намира и друго
допуснато съществено процесуално нарушение изразяващо се в това, че в
съставения АУАН - актосъставителят
е посочил, че жалбоподателят М.П.М. е
нарушил, законовата норма на чл.2, т.5 НАРЕДБА за осигуряване
на обществения ред в община гр.Враца,
докато в НП административнонаказващият орган от своя страна е посочил, че е
нарушил, законовата норма на чл.2,т.5.
от НАРЕДБА за осигуряване на обществения ред, опазване на околната среда и
опазване на имуществото на територията на ОБЩИНА ВРАЦА.
По начина, по
който е отразено наименованието на посочения подзаконов нормативен акт не става
ясно, кой от двата посочени нормативни акта е имал предвид наказващият орган,
това е така, тъй като пълното и точно наименование на действащата към датата на
деянието наредба е - НАРЕДБА ЗА
ОСИГУРЯВАНЕ НА ОБЩЕСТВЕНИЯ РЕД, ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ОПАЗВАНЕ НА
ИМУЩЕСТВОТО НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЩИНА ВРАЦА или съкратено /НООРООСОИТОВ/, която е приета с Решение № 529 от 30.07.2013г. изм. с
Решение №225 от 26.07.2016г.
За прецизност
следва да се отбележи, че действително назад във времето до 2013г. е съществувала наредба с
посоченото в АУАН наименование, но същата не е действаща към настоящият момент,
факт който следва да е известен на органите компетентни да съставят актове по наредбите на ОБЩИНА ВРАЦА.Очевидно е, че посоченото в АУАН наименование на
нормативния акт, който се претендира, че е нарушен, е несъответен на посочения
в НП, от което следва, че с НП се повдига ново и различно обвинение, с което
правото на защита на жалбоподателя М.П.М.
е съществено ограничено. Последният има право във всеки един етап от
административно наказателното производство да знае точно в какво е обвинен, за
да може адекватно да организира защитата си.
На трето място и отделно от изложеното до тук, за
да е налице твърдяното нарушението същото следва да е осъществено на обществено
място обаче от жалбата е видно, че доколкото е имало някакво
стълкновение между участващите в събитието лица, то същото се е случило, в учебната
зала, коридора и в офиса на „Big Broker”, тоест в
частен офис, а не там където е отразено в АУАН и НП – „в гр.Враца, на ул******Дори и да е имало някаква разпра между жалбоподателя и посочените
две лица, преди идването на служителите на полицията, то това е станало в залата за обучение или в офиса на
посочената фирма а, не както се твърди в
атакуваните АУАН и НП – „на ул******, при което и не може да се
изведе извод, че дори и да е имало скандал същият се е случил именно на посоченото
обществено място което води и до нарушение на чл.42 т.3 ЗАНН касаеща изричното
посочване на мястото на извършване на
нарушението, което е задължителен реквизит съгласно ЗАНН и непосочването му
винаги влече съществено нарушение на процесуалните правила.
На четвърто място и макар от жалбата да се установява, че на мястото на
инцидента е имало много хора, акта освен, че е оформен от актосъставителя, само
с един свидетел, то той е оформен и като при отказ, но и това оформяне е
извършено в разрез с нормата на чл.43
ал.2 и ал.5 от ЗАНН, това е така
защото ал.2 сочи, че: „Когато
нарушителя откаже да подпише акта, това се удостоверява с подписа на един
свидетел името и точния адрес на който се отбелязват в акта.“, но видно
от АУАН, като свидетел на отказа е посочен отново
единственият свидетел по акта - св.И.Н.И.,
което е в противоречие с визираната норма.
Очевидно
е, че законодателят, е имал в предвид отказа на жалбоподателя да се оформи не с
подписите на някой от свидетелите по
акта, а с подписа на лице различно от свидетелите при установяване на
нарушението или при съставянето на акта, посочени в чл.43 ал.1 от ЗАНН. В
настоящия случай видно от съставения акт, свидетеля при съставянето на акта - И.
е посочен и като свидетел на отказа на нарушителя да подпише акта и е положил
подписа си като свидетел на отказа. Видно от самия АУАН не е положен подпис от
страна на жалбоподателя, за това че й е бил връчен за
запознаване. При това положение възниква въпроса дали този акт въобще е бил
връчен и дали той е узнал какво е неговото съдържание.
Процедурата по съставяне и връчване на акта гарантира и обезпечава
правото на защита на наказаното лице, в това число да се запознае с акта, да
направи възражения в дадения му по закон срок, да поиска събирането на други
доказателства. Процедурата по предявяване и подписване на акта не е формално
задължение за административнонаказващия орган, а е
гаранция за осъществяване на правото на защита на наказаното лице. В този
смисъл липсата на подпис на нарушителя, който да удостовери, че е получил акта,
както и посочването на едно и също лице, като свидетел при съставяне на акта и като
свидетел на отказа на нарушителя да го подпише, означава, че не е спазена
процедурата по съставяне и връчване на акта на наказаното лице, което ограничава
неговото право на защита.
Освен това административнонаказващият
орган не е изпълнил и разпоредбата на чл.52, ал.2 от ЗАНН - ако се установи, че актът не е бил предявен на нарушителя,
наказващия орган го връща веднага на актосъставителя.
Това също не е сторено в настоящия случай, напротив административнонаказващият
орган е издал процесното наказателно постановление.
При
това НП следа да се отмени като неправилно и незаконосъобразно, тъй като не се
установи жалбоподателят М.П.М. да е
извършил твърдяното административно нарушение по един безспорен и несъмнен
начин, от една страна, а от друга, както се посочи и по-горе, са допуснати
съществени процесуални нарушения, ограничили значително правото му на защита.
АУАН и НП са строго формални актове, реда за издаването на които, и
производството досежно същите са строго
регламентирани в ЗАНН. За това неспазването от страна на административнонаказаващия
орган на изискването на цитираните норми
от ЗАНН и издаденото наказателно постановление води до ограничаване правото на
защита на жалбоподателя, а също така прави невъзможно упражняването на съдебен
контрол за законосъобразност на обжалваното НП, доколкото РС в производство по обжалване
на НП по реда на чл.59-63 ЗАНН, следва да установи съществуването или
несъществуването на описаното в НП административно нарушение и съответно
съпоставянето на фактически установеното действие или бездействие на
жалбоподателя М.П.М. със съответната
законова норма, регламентираща същото като административно нарушение.
Установяването
в хода на съдебното производство на съществуването или не на описаното в НП
административно нарушение предпоставя индивидуализация на съответното административно
нарушение съобразно всички изисквания на чл.57 от ЗАНН. И макар, че законът в чл.53, ал.2 от ЗАНН дава възможност на
административнонаказващия орган да издаде НП, дори и в акта за установяване на
административното нарушение да е допусната нередовност, стига да е установено
по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и
неговата вина, то това положение не се отнася до издаденото НП при което
административнонаказващият орган е следвало да спази всички изисквания на нормите
на ЗАНН, включително и тези по чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН, като неспазването на това изискване води до
незаконосъобразност на НП и същото следва да бъде отменено само на това
процесуално основание.
Затова
и съдът ОТМЕНИ обжалваното НП №АПИО - 695/12.09.2019г. на Кмета на Община Враца, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО, съгласно чл. 63, ал.1 ЗАНН.
При гореизложените съображения съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: