Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 117
гр. Русе, 18.III.2016г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски окръжен съд…… гражданска колегия в открито
заседание на 18 февруари 2016г. ………в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АГЛИКА ГАВРАИЛОВА
при секретаря Е.Д. и в присъствието на прокурора … …………………………..като
разгледа докладваното от съдията Гавраилова гр. дело № 28 по описа за 2016год, за да се
произнесе, съобрази :
Искът
е с правно основание чл.240,ал.1 ЗЗД .
Ищецът
С.И. ***, чрез пълномощника си адв.Ф.М., твърди,
че на 07.04.2015г. сключил със С. Д. Д., от с.К., договор за заем, по силата на
който му е предоставил сума в размер на 55000лв., за срок до 07.07.2015г. На 24.07.2015г. длъжникът е върнал част от сумата
в размер на 9800лв. по банкова сметка, ***.На 04.05.2015г. длъжникът е върнал
още 9700лв., а на 05.05.2015г.
– 3500лв., които са внесени по същата банкова сметка ***. Твърди, че длъжникът погрешно е посочил, че плаща по
запис на заповед, вместо по договор за заем, но тъй като между страните няма
подписан такъв документ, ищецът приел, че с тези плащания се погасява задължение
по договор за заем. След тази дата /05.05.2015г./
длъжникът преустановил контактите си с ищеца, а няколко дни по-късно Т.
разбрал, че С. Д. е починал. Ищецът се свързал с наследниците на длъжника и им
предоставил време да уговорят връщане на заема, но плащане на остатъка от заема
не било извършено.Иска съдът да
постанови решение, с което да осъди ответницата С.С.Д.,
като наследник на С. Д.Д. да му заплати сумата от 32000лв., дължима по договор за заем, заедно
със законната лихва върху главницата до окончателното й изплащане и разноските
по делото.
Ответницата С.С.Д.,***,
оспорва иска. Твърди, че наследодателят й С. Д., не е получавал в заем претендираната сума. В отговора на исковата молба оспорва
истинността и съдържанието на представеното копие от договор. Твърди, че от
една страна ищецът не е разполагал с процесната сума, а от друга страна баща й не е имал нужда
от паричен заем.Заявява, че ако договорът
е истински, същият е подписан от наследодателя й поради упражнено върху него
физическо и психическо насилие.Преди описаното от ищеца предоставяне на заем, баща й бил на лечение в
болница вследствие на телесни увреждания, причинени му от неизвестни лица,
които са го изнудвали за пари.Оспорва обстоятелството, че той е извършвал
плащанията по представените от ищеца банкови документи. Счита, че не е възможно
Д. да извърши плащане по банков път на 05.05.2015г.,
тъй като е починал вечерта на 4.05. 2015г.или в ранните часове на 05.05.2015г.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа
обстановка :
По делото е представен в копие и
в оригинал договор, в който е посочено, че е сключен „днес 04042015“ в гр.Бяла, между С. Д. Д., ЕГН ********,
от с.К. /вероятно К./,ул.“***3, общ.Б., като заемополучател
и С.И.Т., ЕГН **********,*** наричан заемодател.Съгласно чл.1.
заемодателят предава в собственост на заемателя
сумата от 55000 лв. В чл.2. е уточнено,
че заемната сума е предадена „днес, на 07.04.2015г. при подписване на настоящия
договор, а в чл.3. е уговорено, че сумата ще бъде върната до същата дата –
07.04.2015г.На втората страница от договора страните са посочени в обратен ред
– първо заемодател - С.И.Т., а след това
– заемополучател – С. / а не С., както е посочено на
първа страница/ Д. Д. С исковата молба е представено извлечение от сметка *** в
Банка ДСК, с титуляр М. Н. Т., от гр.Б., ул.“*** от данните по което е видно,
че на 24.04.2015г. по сметката е постъпил превод на сумата 9800лв. от сметка *** на С. Д. Д., а основанието е „записна
заповед С.Т.“/л.7 от гр.д.№3484/15г. по описа на РРС/.В извлечението от цитираната
сметка *** с титуляр С. Д. Д. също се
съдържат данни, че на 24.04.2015г. от същата е извършен превод по сметка
*** на М. Н. Т. на сума в размер
на 9800лв. с основание запис на заповед С.Т.. Представените банкови извлечения
от сметки с титуляр С. Д. съдържат данни за преводи и други банкови операции до
27.04.2015г. В извлечението от сметка ***в Банка ДСК, с титуляр М. Н. Т. се
съдържат данни за това, че от сметка ***с
титуляр С. Д. Д. по сметката на М. Т. са превеждани суми и на 04.05.2015г. и на
5.05.2015г. съответно в размери 9700лв. и 3500лв. като основанието е отново „записна заповед С.Т.“.От извлеченията е видно, че по
банковата сметка на С. Д. Д. в евро
*** /л.63/ е
видно, че към 01.04.2015г. Д. е имал по банковата сметка 57809,39евро, съответно на 02.04г. – 53706,83,
а на 3.04.-48578,62. На 06.04. за 28161евро купува 55000лв.
По делото е приета графологична експертиза, по която вещото лице е дало
заключение, че подписът за заемополучател в договор
за паричен заем от 04.04.2015г. е положен / изпълнен/
от С.Д. Д., с ЕГН
**********.При изготвяне на експертизата вещото лице е ползувало
като сравнителен материал образец от подписа на С. Д. Д. отразен в заявлението
за издаване на документ за самоличност от МВР.
Свидетелят И. Д., посочен от
ищеца, е заявил, че познава добре и С. и С. В началото на м.април 2015г., имал
работа при нотариус в гр.Бяла и докато чакал да дойде неговия ред, се отбил в зоомагазина на С., който бил близко до тази нотариална
кантора. Спомня си, че по обяд или „може би след обед“, в магазина бил и С.,
който искал от С. „някакви пари за машини и материали“. Свидетелят уточнява, че
С. и преди е вземал пари от С. и ги е връщал без проблем. Сега поискал парите
за един-два дни. Според Д. сумата била голяма, останал с впечатление, че
уговорката е за 55000лв. Заявява, че не може точно да каже каква е сумата, но
видял, че броили.Подписали някакъв документ, не е сигурен, но счита, че
подписали договор за заем. Свидетелят е категоричен, че „цялата бланка“ /документа/ е била попълнена
от С. На свидетеля е известно, че С. имал
цех за производство на облекла в с.К., „шият за чужбина най-различни дрехи“ и
фирмата работи „на пълни обороти“. Скоро след подписване на документа „ два или
три дни“ Д., заедно с братовчед си П. /св.П. Д./ ходил да вземе С. от гр.Б. и
да го закара в болница. Спомня си, че около 20-21ч Д. му позвънил и казал, че е
паднал от стъпала. Свидетелят се обадил на С. защото той познава лекарите в
Бяла.Закарали пострадалия първо в болницата в Бяла, а после в Спешно отделение
в гр.Русе. При рентгеновата снимка констатирали, че е има счупване на носа. Впоследствие
С. Д. ходил до гр.Варна „да му наместят ченето“. Свидетелят разказва, че Д. живеел
на семейни начала с жена на име С., която му водела и счетоводството и
имала пълномощно за сметките. Пред този
свидетел Д. заявил, че С. щяла да превежда заетата сума на няколко пъти.
По делото е разпитан и П. Д.,
съсед на покойния С. Д. и приятел на ищеца
С.Т.. Този свидетел също е присъствувал в зоомагазина
на Т., в началото на м.април 2015г., когато в там отишъл и Д. Според св.Д., Д.
и С. Т. имали „стари вземания и давания“. В магазина
станало дума за сума около 50000лв. и тъй като е голяма сума, подписали „някакъв
документ“.Видял, че броили пари, но не може да каже колко. Няколко дни по-късно
след „случката със заема“, И. Д. му се обадил по телефона и му казал, че Д. е
паднал в центъра на гр.Борово и го помолил да помогне, за да го вземат оттам.
Намерили го в центъра на Борово, „на стълбите“. Имал кръвоизлив от носа.
Закарали го в Бърза помощ-Бяла, тъй като било след работно време – вечерта, а
оттам – в Спешно отделение – Русе, където направили на пострадалия рентгенова
снимка.
Свидетелят В. Д. Д., брат на С. Д., изнася
данни, че в началото на м.април 2015г. пред техен братовчед и други близки С. е
споделял, че има затруднения и срещу него се упражнява физическо насилие и
психически тормоз. Според свидетеля брат му не е имал нужда от пари, защото от
много години имал предприятие, за което винаги е намирал поръчки. Освен това
през 2013г. продали наследствен имот за 210000лв.Свидетелят разбрал от
ответницата за настоящото производство.
По делото като свидетел е разпитана
С. И., която е живяла заедно със С. Д. в продължение на дълги години. Същата
заявява, че на 1 април 2015г. той напуснал дома им и се върнал на 4-5 април
само за часове. На 6 срещу 7 април й се обадил по телефона и й казал, че е в
Спешния център в Русе. Когато на 7 април И. го посетила в болницата, видяла, че
носа и челюстта му били счупени. Той твърдял, че сам е паднал по стълби, но впечатлението
на свидетелката е, че бил неспокоен.
От приетата съдебно-медицинска
експертиза и приложените медицински
документи – Искане за образно изследване и епикриза,
издадена от отделение Ушно-носно-гърлени болести към МБАЛ-Русе, се установява, че на 07.04.2015г., в 1ч42мин,
на С. Д. са направени рентгенови снимки по искане на специалист от Хирургичен
кабинет към Приемно отделение на МБАЛ-АД-Русе. При образното изследване е
констатирана фрактура на носни кости.В епикризата е
посочено, че Д. е постъпил в отделение Ушно-носно-гърлени болести на 07.04.2015г.
и е изписан на 09.04.2015г. При постъпването е съобщил, че на 06.04.2015г. към
22ч е паднал на улицата и се е ударил в областта на лицето; не е губил
съзнание.Заключението на медицинската експертиза е, че при инцидента С. Д. Д. е
получил следните увреждания : счупване на носни кости, разкъсно
– контузна рана в областта на носа, счупване на
предните стени на максиларните синуси двустранно.
Според експерта установените увреждания са резултат на действиета
на твърди, тъпи предмети и е възможно да бъдат получени при инцидент на
06.04.2015г., както е посочено в Анамнезата на представената епикриза. Вследствие на уврежданията пострадалият е получил
временно разстройство на здравето, неопасно за живота.След изписването на
09.04.2015г. Д. е насочен за по-нататъшно лечение в Клиника за ЛЧХ
/лицево-черепна хирургия/ при УМБАЛ-Варна.В удостоверението за наследници е
посочено, че Д. е починал на 05.05.2015г., но не е
посочен час на смъртта.
При така изложената фактическа
обстановка съдът приема за установено следното : Предявеният иск е с правно
основание чл.240 ЗЗД.В съдебно заседание на 8.10.2015г., в доклада по чл.146 от ГПК съдът изрично е указал, че договорът
за заем е реален и за да се счита сключен, заемодателят /ищец/ следва да
докаже, че е предал на заемателя договорената сума
пари. В настоящото производство е установено, че между ищеца и наследодателя на
ответницата са съществували облигационни отношения, свързани със „ стари вземания,
давания“ на парични средства /св.П.Д./. В исковата молба и в последващи молби по делото – писмена молба вх.№31062/15.07.2015г.
по чл.391 ГПК и в молба по чл.214 от ГПК представена в съдебно заседание на
17.12.2015г., ищецът твърди, че основанието на иска е договор за заем от 07.07.2015г., в който е удостоверено, че е предал на С. Д.
сумата 55000лв.
В началото на този договор –
бланка, е изписано „ днес, 04042015“, но след това конкретно и ясно е посочено,
че заемната сума се предава днес-на 07.04.2015г., при подписване на настоящия
договор и ще бъде върната на 07.04.2015г. В договора има грешки /например като заемополучател е посочено лице на име С./, налице са
непълноти – не е изписан изцяло ЕГН на заемополучателя.Съгласно
разпоредбата на чл.164, ал.1, т.3 от ГПК свидетелски показания не се допускат
за установяване на договори, на стойност, по – голяма от 5000лв. освен
ако са сключени
между съпрузи или роднини по
права линия, по съребрена линия
до четвърта степен и по сватовство
до втора степен включително. В ал.2 е предвидено
изключение, според което в случаите на ал.
1, т. 3, 4, 5 и 6 свидетелски показания се допускат
само при изрично съгласие на страните.В настоящия случай по искане и на двете страни са
допуснати свидетели за установяване на обстоятелства относно сключването на
договор за паричен заем между ищеца и наследодателя на ответницата. Както беше посочено, свидетелите
И. Д. и П. Д. твърдят, че в началото на м.април 2015г. са присъствували
на разговор, при който Д. искал от С.Т. пари за ден - два. И двамата свидетели
видели, че „се броили някакви пари“, но не са им станали известни подробности
колко точно е сумата, която са уговаряли /около 50000лв./, цялата сума ли е
била предадена, нито какъв е документа, който подписали Т. и Д.. На св.С. М. приживе С. Д. е
казал, че дължи пари по запис на заповед – 55000лв. Ето защо при преводите тя
лично записвала, че основанието на транзакцията е „запис на заповед С.Т.“. Свидетелите
И. Д. и П. Д. установяват, че скоро след
разговора в началото на м.април 2015г. в зоомагазина, Д. е претърпял инцидент, а именно – късно
вечерта на 06.04.2015г. и през нощта на 07.04. вече е бил приет в МБАЛ-АД-Русе.
След няколко дни бил изписан. После постъпил в болница във Варна за наместване
на ченето. Показанията им в тази насока изцяло се потвърждават от представената
медицинска документация.По делото не се твърди, че докато е бил в болницата в
гр.Русе – 07.- 09.04., Д. е подписвал някакви документи. Нещо повече, от
показанията на свидетелите и от данните по медицинските документи може да се
направи извод, че той и физически не е бил в състояние да стори това.
Единствено в почерковата експертиза се сочи, че в представения
договор за заем подписът, положен за заемополучател, е на лицето С. Д. Д., с ЕГН **********.
Съдът намира, че от заключението не може да се направи категоричен извод за това
дали подписа за заемополучател е положен от С. Д. Д.
по следните съображения : На първо място заключението е изготвено при ползуване на крайно недостатъчно сравнителен материал и е
необосновано – за сравнение е използуван само подписа на С. Д. в заявление за издаване на
документ за самоличност от МВР. Вещото лице схематично е посочило, че
констатира съвпадение по общи и частни
признаци : посока и форма на движение, разположение точка на начало, край и на
пресичане, относително протежение на движението по хоризонтала и вертикала. На
следващо място, в случая е очевидно различието на завършващата част на парафа. Така структурирано заключението по съдебно - почерковата
експертиза, не налага извод за безспорност, че подписа за заемополучател
е изпълнен от С. Д. Д., поради което съдът не го кредитира.За вещото лице е съществувала
възможност да ползува и данъчни декларации или
счетоводни документи, изходящи от С. Д. Д., доколкото същият е развивал
търговска дейност, подадени от Д. заявления във връзка със здравно и социално осигуряване
и пр. На ищеца е дадена възможност да посочи допълнителни доказателства с оглед
производството по чл.193 от ГПК, което той не е сторил.От показанията на
свидетелите И. Д. и П. Д. не може да се направи категоричен извод, че ищецът е
предал на С. Д. сума в размер на 55000лв. по договор за заем от 07.07.2015г., а според св.С. М. задължението на Даскалов е
било за 55000лв., но по запис на заповед.
Едва в писмените бележки,
представени след приключване на устните състезания в дадения от съда срок по
чл.149,ал.3 от ГПК, ищецът заявява, че договорът е сключен на 04.04.2015г. и по силата на този договор е предоставил на
наследодателя на ответницата сумата 55000лв., за срок до 07.07.2015г.,
което е недопустимо изменение на заявеното в исковата молба фактическо основание.
В тази връзка следва да се съобрази и обстоятелството, че посочените от ищеца
свидетели И. Д. и П. Д. са заявили, че в началото на м.април 2015г. са отишли в
зоомагазина на С.Т. случайно, защото имали работа при нотариус, чиято
нотариална кантора е близо до този магазин - св.И. Д. щял да купува ниви.
Съгласно чл.27 от НАРЕДБА № 32 от
29.01.1997 г. за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори Нотариалните
кантори имат задължително работно време, което съвпада с работното време на
съответния районен съд, а визираната дата – 04.04.2015г.
е неприсъствен ден – събота, което сочи на извод, че свидетелите са присъствували на разговор между Т. и Д. и са видели
подписване на някакъв документ на дата, различна от 04.04.2015г.
Предвид изложеното съдът
намира, че по делото не е безспорно установено наличието на облигационна връзка
между ищеца и наследодателя на ответницата по представения с исковата молба
договор за паричен заем, по силата на която ответницата, като наследник да
дължи сумата от 32000лв. представляваща остатък от общо дължима сума в размер
на 55000лв., поради което искът следва да се отхвърли.
По изложените съображения искът следва да се отхвърли,
като неоснователен и недоказан.
Мотивиран
така, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
иска предявен от С.И. С., ЕГН **********,***, против С.С.Д.,
**********,*** за заплащане на сумата от 32000лв. дължим остатък по договор за
паричен заем от 07.07.2015г., като неоснователен и
недоказан.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ВтАС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ
: