Р Е Ш Е Н И Е №136
гр.Силистра, 27.12.2018 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административният съд гр.Силистра,в публично заседание
на двадесет и осми ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав: съдия
Маргарита Славова, при секретаря Стефка Димитрова и с участието на
прокурор.………..,като разгледа докладваното от съдия М.Славова адм.дело №135 по описа на съда за 2018 година,за да се произнесе, взе
предвид следното:
Жалбоподателят П.Е.М. ***, чрез представител по пълномощие адв.Д.Г. ***,моли съда да отмени Заповед
№18-2743/03.04.2018г. на началника на Служба по геодезия, картография и
кадастър /СГКК/ гр.Силистра, с която е одобрено изменение в кадастралната карта
и кадастралния регистър на гр.Тутракан, в границите на съществуващи обекти,
като оспорването е за частта, с която са променени границите на поземлен
имот с идентификатор:73496.501.261 и начин н трайно ползване /НТП/ „за
второстепенна улица“, като следствие от преместването на южната граница на
ПИ:73496.501.3039
- собственост на поискалото изменението
„Дунавски драгажен флот“АД гр.Русе.С процесната промяна площта на улицата е намалена с
253 кв.м., което според жалбоподателя означава фактически нейното
премахване.Последното обосновава,според него правният му интерес от настоящия
процес,тъй като горното обстоятелство осуетявало правото му на достъп от
северната страна на имота.Твърди,че с проведена улична регулация,след решение
на Общинския съвет гр.Тутракан и заповед на кмета на Община Тутракан,същият
процесен имот е отреден за тупик, предвиден за първи път като обслужващ
новообособените УПИ III, IV и VIII, които са нямали лице към
улица,т.е. достъпът до тях е бил неурегулиран съгласно изискванията на чл.19
ал.6 и ал.1 ЗУТ. Ответният орган не бил посочил нито фактическите, нито
правните основания в заповедта, а евентуалното наличие на непълноти или грешки
в кадастралната карта, не било посочено в какво се изразяват.С жалбата са
релевирани всички отменителни основания от чл.146 АПК.Счита се,че
неконституирането на жалбоподателя като заинтересована страна в
административното производство, е съществено процесуално нарушение, засегнало
правото му на защита.Твърди се още, че оспорената заповед е издадена при пълна
липса на основание за това,което сочи на довод за нарушение на материалния
закон.Поддържа се и, че единствената цел, която се преследва с оспорения
административен акт е преодоляване на забраната от ЗУТ - да се извършват
устройствени промени, с цел узаконяване на незаконни строежи, по аргумент от
чл.134 ал.4 т.1 ЗУТ.Последното лежи в основата на главния довод- за превратно
упражняване на власт,поради което се иска прогласяване на нищожността на
заповедта, като кардинално противоречаща на нормативната цел.С оглед на всичко това
е обективирано искане за обявяване на оспорената заповед за нищожна,а в
условията на евентуалност - за нейната отмяна,като унищожаема. Претендира се
присъждане на съдебни разноски, съгласно списък по чл.80 ГПК /л.251/.
Ответникът по жалбата - Началникът на Службата по
геодезия,картография и кадастър гр.Силистра,не се представлява в
производството,но в Писмено становище /л.97-л.98/ поддържа, че за оспорващия не
е налице правен интерес, което го изключвало от кръга на заинтересованите лица
съгласно §1 т.13 ДР ЗКИР,настоявайки за прекратяване на образуваното съдебно
производство.Твърди,че съседен на засегнатия имот с кратък №261, е
ПИ:73496.501.3701, в който жалбоподателят притежава в собственост сграда, но
теренът е държавен, което ирелевирало всякакви негови доводи за засегнати права
и интереси.Настоява жалбата да бъде оставена без разглеждане като недопустима,
а в условията на евентуалност - да бъде отхвърлена като неоснователна.Заявява
възражение за прекомерност по реда на чл.78 ал. ГПК на заплатеното адвокатско
възнаграждение от оспорващия.
Заинтересованата страна -„Дунавски
драгажен флот“АД гр.Русе, представлявано от изп.директор В.Й.И., чрез
упълномощен представител адв. В.Х. ***, в Становище /л.191/ поддържа също недопустимост
на образуваното съдебно производство поради липса на правен интерес за
жалбоподателя. В съдебно заседание на 26.09.2018г. и в Писмена защита /л.258/,
освен главното възражение, изразява становище и за неоснователност на
оспорването поради това,че Планът за улична регулация от 2006г. за процесната
територия в гр.Тутракан не бил приложен, а сроковете за започване на
отчуждителните процедури от чл.208 ЗУТ, били изтекли, което осуетявало
превръщането на регулационната линия от южната страна на притежавания от
„ДДФ“АД гр.Русе ПИ:73496.501.3039 в южна имотна граница на същия.Ето защо била
налице грешка в кадастралната карта, отстраняването на която било извършено
съгласно всички изисквания на ЗКИР и Наредбата за съдържанието,създаването и
поддържането на КККР.Настоява за отхвърляне на жалбата и за присъждане на
съдебни разноски. Представя списък по чл.80 ГПК /л.252/.
Заинтересованите страни - Община гр.Тутракан; Областен управител на област с
административен център гр.Силистра;„ГРЕН-ДИ-ТРАНС“ЕООД гр.Тутракан и ЕТ“***“ гр.Тутракан, не се представляват в процеса и
не изразяват становище по оспорването, макар, че Община-Тутракан има депозирано
такова пред ответния административен орган /л.65/, с което е възразила срещу
предприетите действия от СГКК гр.Силистра, намирайки ги за незаконосъобразни.
Производството
е по реда на чл.54 ал.6 ЗКИР,във връзка с чл.145 и следв. АПК. Съдът като обсъди изложените в жалбата доводи, след
преценка на доказателствата по делото и становищата на страните,прие за
установено следното:Жалбата е процесуално
допустима като подадена срещу административен акт,подлежащ на съдебен
контрол /чл.54 ал.6 ЗКИР/,от лице с правен интерес от оспорването /§1 т.13
ДРЗКИР/ в законоустановения срок, а по
същество е и основателна.
Относно допустимостта на оспорването,следва да се отбележи
още:Съдът е приел, с оглед на изрично формулирания петитум в жалбата,че се
претендира прогласяване на нищожност на заповедта, в оспорената й част, а в
условията на алтернативност – нейната отмяна като унищожаема.За последното
искане е спазен преклузивния срок от чл.149 ал.1 АПК,тъй като не се спори, че
ответният орган не е считал жалбоподателя за заинтересовано лице по смисъла на
§1 т.13 ДР ЗКИР,респ. §4 т.10 ПЗР Наредба
№ РД-02-20-5/15.12.2016г. за съдържанието,създаването и поддържането на
кадастралната карта и кадастралните регистри
/Обн.ДВ,бр.4/13.01.17г.,изм.ДВ, бр.25/20.03.2018г./ и не му е съобщавал никакви
актове в административното производство.Легитимацията, обаче, да се обжалва акт
за изменение на кадастъра,не възниква от действията на администрацията по
съобщаване на оспорената заповед,а се подчинява на обективни
критерии,нормативно уредени с §1 т.13 ДР ЗКИР /Вж.Определение №14828/05.12.17г.
по адм.д.№10841/17г. на ВАС, II
О/.Заинтересованите лица, съгласно чл.54 ал.4,вр. с §1 т.13 ДР ЗКИР,се
установяват от записванията в кадастралния регистър, ползващ се с
доказателствена сила на основание чл.2 ал.5 ЗКИР, каквото записване за
жалбоподателя, със съответния вид и обем вещни права, несъмнено има надлежно
направено в КР. С жалбата се твърди,че посредством процесното изменение на КК,
площта на улицата е намалена чувствително - с 253 кв.м.,което означавало
практически нейното премахване.Последното осуетява достъпа до притежаваната от
него сграда в съседен ПИ:73496.501.3701,откъдето извежда и правния си интерес
от съдебното обжалване.Твърди,че като собственик на сграда, със застроена площ
от 270 кв.м. върху терен - държавна собственост, от който е отчуждена част за
прокарване на въпросната второстепенна улица,чрез одобрената улична регулация
за квартала с Решение на Общинския съвет гр.Тутракан №327/02.02.2006г. /л.208/,
е заинтересовано лице, без значение дали административният орган го е
конституирал като такова и го е уведомявал за издаваните актове.
Жалбоподателят поддържа,че през 2004 година е придобил от Обединена
потребителна кооперация „Дунав“ гр.Тутракан /л.9/,масивна едноетажна сграда с
предназначение „за сушилня“ и застроена площ от 270 кв.м.,намираща се в
ПИ:73496. 501.3701 - частна държавна собственост.Същата е построена върху
държавно дворно място в кв.63а по плана на гр.Тутракан /тогава/, след отстъпено
право на строеж на праводателя му, видно от записването в НА №68/31.12.04г.
/л.9/. След указания на съда е представил Строително разрешение
№58/24.06.1968г./л.193/ и Нотариален акт №460, том I, д.№920/94г. на Нотариус с район на действие - ТРС
/л.194-л.195/, които също удостоверяват горния факт.Следователно, безспорно
жалбоподателят е носител на ограничено вещно право върху имот с идентификатор:73496.501.3701,
по силата на правоприемство по отстъпено право на строеж през 1968г. върху
държавен терен с пл.№3041 в квартал 63а по плана на гр.Тутракан, с установена
по сега действащата кадастрална карта /одобрена със Заповед №РД-18-6/04.02.08г.
на изпълнителния директор на АГКК-София/ за гр.Тутракан, площ от 1245 кв.м.
Дори и площта на държавния парцел,върху който е била учредена суперфицията в
полза на потребителната кооперация, продала на жалбоподателя процесната сграда,
да е била по-голяма /АДС №2225/05.01.05г.за УПИ III, кв.63а,с урегулирана площ от 1300 кв.м.- л.46-л.47/,
КККР за гр.Тутракан по отношение на така заснетия ПИ:73496.501.3701, като
необжалвана е влязла в законна сила и не следва да се обсъжда друг обем на
релевираното вещно право.В този ракурс преценен, е основателен доводът на
жалбоподателя, че по силата на чл.15 от Закона за собствеността
/отм.,ДВ,бр.33/96г./, придобитото от него право на ползване, ведно със
собствеността на сградата, се разпростира върху цялата площ на земята,върху
която е отстъпено правото на строеж.С отмяна на горния текст и приемането на
Закона за общинската собственост /ЗОбС/, не се отменя, нито променя, обема на
това право на ползване.Освен това с §27 ЗИД на Закона за собствеността
/Обн.ДВ,бр.33/96г./ и §1 ал.3 от Постановление №235 на МС от 19.09.96г. за
приемане на Правилник за прилагане на ЗДС и на Правилник за прилагане на ЗОбС
/Обн.ДВ,бр.82/96г./, нормативно е уредено правото на лицата,придобили право на
строеж върху държавна или общинска земя до 31.07.1991г.,да придобият
собствеността върху земята,върху която е реализирано правото на строеж, данни
за каквато процедура,предприета от жалбоподателя пред Областния управител на
гр.Силистра, по делото са налични /л.17-л.18/.
Следователно, жалбоподателят е собственик на самостоятелен обект на
кадастъра- сграда,със застроена площ от 306 кв.м. /според скица на л.10/,с
идентификатор: 73496.501.3701.1 /л.11-л.12/,намираща се в ПИ:73496.501.3701 по
КК на гр.Тутракан. Безспорно е вписан в кадастралния регистър като „носител на
право на строеж“.С оглед на обсъдените по-горе доказателства следва да се
изведе извод, че същият като собственик на сграда, изпълнена по отстъпено право
на строеж върху държавна земя от 1245 кв.м. /площта на ПИ,както е заснет от
кадастъра към 2008г.-Скица №15-1085 27/21.02. 18г. на л.11/, има право на
ползване върху земята,върху която това вещно право е реализирано,в пълния й
обем,което го прави заинтересовано лице по смисъла на §1 т.13 ДР ЗКИР и активно
легитимиран да оспорва релевираната заповед на СГКК, както правилно
междувпрочем е приемал трайно Кметът на Община-Тутракан по водени производства
пред него, макар и по ЗУТ,но за устройствения статут на процесните имоти,който
е иманентно свързан и с кадастралния. /Вж.Определение № 1857/14.02.2017г. по
адм.д.№759/2017г., на ВАС, II Отделение/
В обобщение на всичко гореизложено,настоящият състав прие,че е редовно
сезиран с допустима жалба от активно легитимирано лице, поради което дължи
произнасяне по съществото на спора.
Предмет на съдебния контрол е законосъобразността на Заповед
№18-2743/03.
04.2018г. на Началника на СГКК,с която на основание чл.54 ал.4
от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/,е одобрено изменение на кадастралната карта на гр.
Тутракан,одобрена със Заповед №РД-18-6/04.02.08г. на Изпълнителния директор на
АГКК,представляващо промяна в границите на съществуващи обекти в КККР,в
частта й,с която са променени границите на поземлен имот с
идентификатор:73496.501. 261 и начин на трайно ползване /НТП/
„за второстепенна улица“, като следствие от изменението на южната граница на
ПИ:73496.501.3039 - собственост на иницииралия административното производство
„Дунавски драгажен флот“АД гр.Русе. Същото е започнало по Заявление с
вх.№01-85710/09.03.2018г. /л.29/, подадено от „ДДФ“АД гр.Русе, с което при три
различни хипотези от чл.54 ал.1 ЗКИР /“непълноти“ или „грешки“ или „ЯФГ“/ е
поискано изменение на КК за притежавания от него ПИ:734 96.501.3039, съгласно
приложен проект, с който са предвидени изменения и за още 5 поземлени имота в
процедирания квартал 148. От приложения Проект за изменение на границите на ПИ
на заявителя /л.30-л.59/, става ясно, че всъщност искането е за промяна на
южната граница на последния поради /посочено в скоби/ - отстраняване на
непълноти или грешки. От кратката Обяснителна записка към същия става ясно още
и,че искането /към проектанта/ на „ДДФ“АД гр.Русе е било мотивирано по следния
начин:“…да се отстранят непълнотите и грешките в КК по отношение на границите
на поземления имот, като същите се поставят в съответствие с границите на УПИ II в кв.63а по РП на гр.Тутракан, действал към момента
на закупуване на имота с Договор за продажба №220/15.06.2004г.,вписан в
СВп-Тутракан в том 3, рег.2505“. Такова фактическо основание в
административната преписка не съществува, а още по-малко е уточнено в какво се
изразяват тези „непълноти“ и „грешки“ - едновременно съществуващи според
изготвилия проекта за изменение на КК инж.Р.Г. Ответният орган по кадастъра е
приел, че Община гр.Тутракан е заинтересовано лице в случая и му е съобщил за
проекта /л.62/. На 21.03.2018г. с вх.№07-3679 /л.65/ в СГКК-Силистра е
постъпило писмено становище от Кмета на общината,с което изрично го е уведомил
за констатирания и подлежащ на премахване незаконен строеж, изпълнен от „ДДФ“АД
гр.Русе, представляващ масивна ограда, разположена върху ПИ:73496.501.261 по КК
на гр.Русе,с НТП „за второстепенна улица“. Уведомил го е също така,че със
Заповед №РД-04-233/21.02.18г. е отказано на същия заявител да бъде изработен
проект за изменение на ПУП за УПИ II-3039 в
кв.148 и уличната регулация от ос.т.2 до ос.т.1 и обхвата на улица от ос.т.34
до ос.т.35 по Плана за улична регулация на гр.Тутракан, по подробно изложени в
Заповедта мотиви /л.146-л.147/. Видно от приложеното адм.д.№160/2016г. по описа
на АС гр.Силистра е, че въпросната ограда е окончателно призната за незаконен
строеж, подлежащ на премахване, което до момента не е сторено доброволно от
нейния възложител, а Община гр.Тутракан е отговорила на жалбоподателя, че има
финансови затруднения и не може да предприеме принудителното й премахване
/л.198/.От намиращата се на л.197 от делото Заповед №РД 04-1068/20.08.2018г. се
установява,че повторно Кметът на Община Тутракан е отказал на „ДДФ“АД гр.Русе
изработване на ПУП - изменение на ПР за УПИ II,III,IV и VIII в кв.148 и
изменение на уличната регулация от ос.т.1 до ос.т.2 и от ос.т.34 до ос.т.35 на
гр.Тутракан.
Останалите заинтересовани страни в административното
производство, не са реагирали на съобщението за изготвения проект за изменение
на КК в релевирания обхват и ответният орган е издал оспорената Заповед
№18-2743/03.04.2018г., в която също не се съдържа фактическо основание за
допуснатото изменение на КК, а на възражението на Община гр.Тутракан е
отговорено лаконично:“…от съдържанието на същото не става ясно дали се сочи на
спор за материално право, съгласно чл.70 ал.4 от Наредба
№РД-02-20-5/15.12.2016г.“, за какъвто спор изобщо липсват данни по делото, не
само в становището на Общината.
Със Заповед №291/02.08.2002г. /л.132/ на Кмета на
Община гр.Тутракан е одобрено частично изменение на ЗРП за кв.63а в
гр.Тутракан, с което са образувани нови парцели III, IV, V, VI, VII и IX - отредени
като част от зона Предимно производствена, което е дало възможност на
собственика на сградите в големия държавен парцел- Обединена потребителна
кооперация“Дунав“ гр.Тутракан да продаде на жалбоподателя процесния имот, а
държавата, в лицето на Областния управител, да актува като частна държавна собственост
/л.183-л.184; л.46-л.49/ новообразуваните парцели,след което да се разпореди с
тях /л.178-л.185/. Със Заповед №238-ДС/08.12.2003г. на Областния управител
гр.Силистра /л.128/ е отписан от актовите книги - държавна собственост имотът,
придобит от „ДДФ“АД гр.Русе през м.юни.2004г. от търг, проведен от Община
Тутракан, актувала по-рано същия имот като частна общинска собственост /АЧОС
№320/04.12.01г.-л.127/. С Решение №327, взето по Протокол №26/02.02. 2006г. на
Общинския съвет гр.Тутракан е одобрен План за улична регулация на гр. Тутракан,
в чиито обхват изцяло попада процесният квартал 148 /л.208/.Решението е
публикувано в ДВ,бр.21/10.03.2006г. и като необжалвано, е влязло в законна
сила. При тези условия е одобрена Кадастралната карта и кадастралния регистър
на гр.Тутракан със Заповед №РД-18-6/04.02.2008г. на изпълнителният директор на
АГКК, в която засегнатият от настоящата заповед ПИ:73496.501.261 с НТП „за
второстепенна улица“ съществува с площ от 593 кв.м. /л.38-л.39/.Заповедта не е
обжалвана и е влязла в законна сила. При тези устройствени и кадастрални
условия, заинтересованото дружество „Дунавски драгажен флот“ гр.Русе е подало
заявление за изработване на проект за ПУП - Застроителен план /л.120, л.124/,
което точно при така установените условия /скица на л.125/ е било уважено и със
Заповед №606/19.05.2008г. е одобрен ПУП-ПЗ за УПИ II-3039 в кв.148 по Плана за улична регулация на
гр.Тутракан, а впоследствие и издадено Разрешение за строеж №28/08.08.08г.
/л.163/.Строежът е бил изпълнен в нарушение на РС и на ЗУТ, видно от влязлата в
сила Заповед №РД-04-1341/18.10.2016г. на Кмета на Община Тутракан
/л.157-л.158/,включително след съдебно обжалване, с която на основание чл.225а
ал.1 ЗУТ е разпоредено неговото премахване. Разрешеното строителство на масивна
ограда изцяло в имота на възложителя, фактически е изпълнено в една значителна
част върху улицата /тупик/, представляваща процесния ПИ:73496.501.261. Видно от
Приложение 1 към приетата по делото Съдебно-геодезическа експертиза е, че е
използвана кадастрална основа от 1960г.; Регулационният план на кв. 63а на
гр.Тутракан е приет през 1976г. и са отразени промените до 2006г.,вкл.
образуването на нови парцели /2002г./, до които обаче, не е осигурен достъп -
лице към улица,като задължително устройствено изискване. Ето защо основателно е
възражението на жалбоподателя, че одобрената улична регулация за квартала с
Решение №327/02.02.2006г. на Общ.С-Тутракан е такава по чл.16 ал.2 и ал.3 ЗУТ.
Същата е коректно отразена в КККР на гр.Тутракан, в сила от м.03. 2008г.
Заявителят на оспореното й изменение, не само не е обжалвал горните актове,
издадени след придобиване на ПИ от него,но при тяхното действие е получил
одобрение на изменение на ПУП-ПЗ за неговия имот и коментираното по-горе
Разрешение за строеж, когато явно не е считал,че е налице „непълнота“ или
„грешка“ в КК. Нещо повече,единственото обстоятелство с правно значение за
настоящия спор,което е настъпило след одобряване на КК на Тутракан, е незаконно
изградената ограда върху общинската улица от „ДДФ“ АД гр.Русе, която именно е
легнала в основата на проекта за изменение на границите на ПИ:73496.501.3039
/Вж.Обяснителна записка на л.50„…и
измерените огради на място“/,което е недопустимо.Не се твърди никаква друга
„грешка“ или „непълнота“ в КК,нито може да бъде извлечена от събраните по
делото многобройни доказателства, а РП на гр.Тутракан от 1976г. е бил съобразен
при изработването на КККР към 2008г. Към същият момент обаче е бил в сила и
Плана за улична регулация на квартала, който също е бил съобразен.Следователно,
не се установява каквото и да е фактическо основание за допуснатото изменение
по реда на чл.54,във вр. с чл.51 ЗКИР в границите на подборно описаните в
оспорената заповед обекти на кадастъра.Ако заинтересованото АД„ДДФ“ Русе
счита,че е ощетено в площта на притежавания от него имот, редът да защити този
си интерес е друг.
Въпреки изрично дадените указания на ответния орган с
Разпореждане 428/02. 08.18г. /л.78-л.82/, същият не е уточнил в какво са се
изразили отстранените „непълноти или грешки“, а още по-малко коя от двете
алтернативи,респ. и двете едновременно,е наложила процесното изменение на КККР
на гр.Тутракан за квартал 148. Оспорващият изрично възразява,че нормативното
основание за изменение на влязлата в сила КК на гр.Тутракан, в оспорената й
част, е зададено при условията на алтернативност - наличие или на непълноти,
или на грешки в картата, като ответният орган не е изследвал тези въпроси и не
се е произнесъл по тях- какво всъщност е установил и защо е одобрил изменението
на КК, променяйки границите на имота на заявителя,с което чувствително е
засегната второстепенна улица, осигуряваща достъп до сградата на оспорващия в
съседен ПИ.Съгласно заключението на СГЕ достатъчна
площ и широчина за функциониране на улицата съгласно одобрения с Решение
№327 по Протокол №26/02.02.06г. на Общ.С-Тутракан ПУР, няма /задача 2/. Липсата на фактическо основание за издаване на
индивидуален административен акт от категорията на процесния, е абсолютно
отменително основание /чл.146 т.2 АПК/.Не е спазена и нормативно определената
форма по аргумент от чл.59 ал.2 т.4 АПК,което възпрепятства съдебния контрол за
законосъобразност, съгласно чл.170 ал.1 АПК. Последният се осъществява само в
параметрите на посоченото от органа фактическо основание за постановяване на акта,
каквото в случая няма. Посоченото в заповедта правно основание на чл.54 ал.4 ЗКИР определя единствено,че измененията в КККР на недвижимите имоти при
отстраняване на непълноти или грешки се одобряват със заповед на началника на
СГКК. Цитираната разпоредба определя в кои случаи и с какъв акт се произнася
началникът на СГКК,т.е. компетентността на административния орган при
отстраняване на непълноти и грешки в КККР,но ответникът не е посочил фактите и
обстоятелствата,налагащи извършената със заповедта промяна,което е безспорно
отменително основание. /Вж.Решение №7012/05.06.17г. по адм.д.№14475/16г.;
Решение №7062/06.06.17г. по адм.д.№10691/16г.;Решение №3522/20.03.18г. по
адм.д.№ 10939/17г. и мн.други на ВАС, IIО/.
Основателно оспорващият твърди,че с неконституирането
му в административното производство като „заинтересовано лице“,е допуснато
нарушение на процесуалните правила /чл.146 т.3 АПК/, както и пряко нарушение на
материалния закон /чл.146 т.4 АПК/, защото при пълна липса на основание,вкл.
законово такова /арг. от чл.51 ал.1 ЗКИР,вр. с чл.55 т.1-т.4 от Наредба №РД-02-20-5/15.12.2016г. за
съдържанието,създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните
регистри /Обн.ДВ,бр.4/13.01.17г.,изм.ДВ,бр.25/20.03.18г./, ответникът е
одобрил процесното изменение на КК на гр.Тутракан.По силата на чл.9 ал.2 АПК
административният орган е длъжен да събере всички необходими доказателства и
когато няма искане от заинтересованите лица,като принципът на истинност
повелява установяването й да се базира на всички факти и доводи от значение за
случая /чл.7 ал.2 АПК/. От своя страна чл.35 АПК повелява индивидуалният
административен акт да се издаде едва след като се изяснят фактите и
обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на
заинтересованите граждани и организации, за какъвто не е намерен сегашният
жалбоподателя,но и няма никакви мотиви относно възражението на участвалата в
производството пред органа, Община гр.Тутракан.За изводите след установяване на
въпросните обстоятелства, органът излага мотиви /арг.чл.59 ал.2 т.4 АПК/,с
които ги подвежда към избраната правна квалификация.Посочените разпоредби не са
с абстрактен характер, а с конкретен нормативен такъв, при това императивен.Още
в производството пред ответния орган е било напълно ясно,че на място е налична
незаконно изградена масивна ограда върху терен, отреден за второстепенна улица
/ПИ…261/, която не е премахната. Въпреки това, следвайки дефиницията от §1 т.16
ДР ЗКИР,изпълнителят на възложения проект за изменение на границите на ПИ:734
96.501.3039,направил комбинирана скица за имота, съвместена с границите по
кадастралната карта за УПИ II-2595, в
кв.63а по РП на Тутракан,одобрен със Заповед №270/12.04.96г. и измерените на
място огради /Вж. Обяснителна записка на л.50-л.51, абз.3/.
Кадастърът като съвкупност от основни данни за
местоположението,границите и размерите на недвижимите имоти, няма конститутивно
действие,а само констативно./Вж.ТР №8/23.02.2016г. на ВКС по т.д.№8/14г. ОСГК,
както и: Решение №1310/ 30.01.18г. по адм.д.№7208/17г.;Решение №2608/01.03.17г.
по адм.д.№8354/ 16г. и др. на ВАС, IIО/
Целта му е да отрази действителното състояние на тези имоти, съгласно
фактическото им разположение върху територията, за което не се спори, че преди
влизането в сила на ПУР за квартал 148, одобрен с Решение №327/02.02.06г. на
Общ.С-Тутракан,южната граница на имота на „ДДФ“АД-Русе и северната на имота,в
който е построената притежаваната от жалбоподателя сграда,съвпадат.След
проведената улична регулация и предвидения тупик между двата имота,фактическото
положение е променено,което, в съгласие със закона, вярно е отразено в
одобрената кадастрална карта през 2008 година.Следователно, релевантните факти,
касаещи наличието или липсата на непълнота,респ. грешка в кадастъра, са тези към
м.март.2008г., а не изградените впоследствие огради, или възбудени и разрешени
вещни спорове или каквото и да друго, настъпило след одобряване на КККР на
гр.Тутракан.
Относно компетентността на ответния орган няма никакви
съмнения,както стана въпрос по-горе. Съгласно чл.54 ал.4 ЗКИР измененията в КК
по чл.51 ал.1 т.2 ЗКИР, се одобряват със заповед на началника на СГКК по
местонахождението на имота, какъвто именно е издателят на оспорения в процеса
акт. Същият е постановил Заповед №18-2743/03.04.2018г., действайки съобразно
нормативно предоставената му материална, териториална и по степен
компетентност.
Материалната законосъобразност на административния акт се преценява
само спрямо фактите,посочени като основание за издаването му. Не се изследва
предполагаемата воля на органа.Посоченото в заповедта правно основание на чл.54
ал.4 ЗКИР обаче, не съдържа материалноправна предпоставка за допуснатото
изменение на КК, а има процесуален характер, уреждайки кой орган и с какъв акт
следва да се произнесе при необходимост от изменения в КК от процесния вид.При
липса на фактическо основание за оспореното произнасяне от ответния орган, е
невъзможен и съдебният контрол за неговата законосъобразност и по този въпрос
няма колебания в съдебната практика.
Основното възражение в Писмената защита на „Дунавски драгажен флот“АД
гр.Русе е, че обсъжданата улична регулация на квартал 148, одобрена с Решение
№327/02.02.06г. на Общ.С-Тутракан,не е била проведена,а процесното изменение
било поискано след изтичане на срока за започване на отчуждителнте процедури
съгласно чл.208 ЗУТ, следва да бъде отклонено като ирелевантно. Това е така,
защото разпоредбите на чл.16 ал.1-ал.7 ЗУТ предвиждат особена процедура за
обекти - публична собственост, несвързана с процедурата по принудително
отчуждаване, предвидена със ЗДС и ЗОбС. Релевираните от заинтересованото
дружество правила /чл.205-чл.209 ЗУТ/ се отнасят само до отчуждаването по ЗДС и
ЗОбС и са неприложими в процедурата по чл.16 ЗУТ, в т.ч. за обезщетяването. В
глава 17, раздел 1 от ЗУТ са предвидени условията за принудително отчуждаване
на недвижими имоти от физически и юридически лица по реда на ЗДС и ЗОбС,
какъвто не е процесният случай. Несъмнено е установено по делото, че
ПИ:73496.501.261 /л.38-л.39/, е предвиден за първи път за обслужваща новообразуваните
УПИ /Заповед №291/02. 08.2002г.-л.132/ улица по одобрения ПУР с решение на
Общинския съвет Тутракан от 02.02.06г.,което е в съответствие със
задължителното изискване от чл.14 ал.4 ЗУТ - УПИ да имат задължително лице към
улица,към път или по изключение към алея в парк.По силата на изричните
разпоредби на чл.16 ал.7,във вр. с ал.1 и ал.5 ЗУТ, с влизането в сила на
процесния ПУП-ПУР, Община Тутракан е придобила собствеността върху имота, респ.
от този момент нататък „ДДФ“АД-Русе и другите засегнати субекти, са загубили
правата си върху него, в съответните части.Без значение за този извод е
обстоятелството, дали общината е определила равностойно обезщетение по чл.16
ал.4 ЗУТ. Без значение за настъпване на отчуждителния ефект е и дали общината е
завзела фактически процесния имот. Това, че същият е предвиден за второстепенна
улица /тупик/ се установява освен от скиците по делото и от заключението на
СГЕ. Изцяло в такъв смисъл е Решение №371/28.07.2010г. на ВКС по
гр.д.№1007/2009г. на IV ГО, основателно
посочено в Писмените бележки на жалбоподателя /л.259-л.263/.Но дори и това да
не беше така и да ставаше въпрос за отчуждаване по реда на чл.205 и следв. от ЗУТ,след изтичане на срока от чл.208,собствениците на засегнатите недвижими
имоти имат правата по чл.134 ал.2 т.1 ЗУТ, а не възниква „грешка или непълнота“
в кадастралната карта.Същото следва като извод и от разпоредбата на §13 ал.5
ПЗР на ЗИД ЗУТ /Обн.ДВ,бр.17/06.03.09г./
В обобщение, от извършената проверка,съобразно разпоредбата на чл.168
ал.1 АПК на всички основания по чл.146 АПК, се налага краен решаващ извод за
незаконосъобразност на Заповед №18-2743/03.04.2018г., поради което същата
следва да бъде отменена в оспорената й част, с която е одобрено изменение в
границите на съществуващ обект на КККР - ПИ
с идентификатор 73496.501.261,с площ преди промяната от 593 кв.м. и начин
на трайно ползване „за второстепенна улица“ и площ след изменението от 340
кв.м. и НТП - за второстепенна улица, каквато, с тази площ и геометрия, не може
да бъде, съгласно заключението на вещото лице /задача 2/. При този изход на
процеса,основателно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на
разноски при условията на чл.143 ал.1 АПК.Такива са удостоверени по делото в
размер общо на 810 лева, от които: 600 лв.- възнаграждение за един адвокат
/л.23/; 10 лв. - държавна такса /л.24/ и 200 лева - депозит за вещо лице
/л.228/.В този контекст,като неоснователно,следва да бъде отклонено
възражението за прекомерност по чл.78 ал. 5 ГПК на ответника, тъй като съгласно
чл.8 ал.2 т.1 от Тарифа №1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения,за дела по ЗУТ и ЗКИР, същото е определено на 600 лева, колкото
е заплатил и жалбоподателят.От представения Договор за правна защита и
съдействие,по който адв.Д.Г., е изпълнил задълженията,свързани с процесуалното
представителство на жалбоподателя,е видно,че плащането е уговорено „в брой“ и
удостоверено с подписите на страните. Последното,съгласно т.1 от
ТР№6/06.11.13г. на ВКС по т.д.№6/2012г. на ОСГТК,има стойността на писмено
доказателство /разписка/ за извършеното плащане,поради което няма пречка за
неговото присъждане.Като неоснователни следва да бъдат отклонени исканията за
разноски на ответния орган и на „ДДФ“АД гр.Русе.
Така мотивиран и на основание чл. 172 ал.2 пр.2 АПК, Административният
съд Силистра
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба на П.Е.М. ***, Заповед №18-2743/03.04.2018г. на
Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър гр.Силистра, в
частта й, с която е одобрено изменение в границите на съществуващ обект на
КККР - ПИ с идентификатор 73496.501.261, с площ преди промяната от 593
кв.м. и начин на трайно ползване „за второстепенна улица“ и площ след
изменението от 340 кв.м.
ОСЪЖДА Служба по геодезия,картография и кадастър
гр.Силистра, с административен адрес:гр.Силистра,ул.“Илия Блъсков“ №1, да заплати на П.Е.М. ***,с ЕГН:**********,
сумата от 810.00 /Осемстотин и десет/
лева, представляваща съдебни разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ: