№ 247
гр. С.З., 19.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Димитър М. Христов
Членове:Иванела Ат. Караджова
Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Даниела М. Калчева
като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Въззивно търговско дело
№ 20245501000304 по описа за 2024 година
Производството е образувано по въззивна жалба на И. Ш. А., чрез особения
му представител адв. Й., против Решение № 19/17.01.2024г., постановено по
гр.д. № 1558/2023г. по описа на Районен съд – К., с което признава за
установено на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1
от ЗЗД по отношение на И. Ш. А. съществуването на вземания на „В.“ ЕООД,
гр. С.З., ЕИК **, спрямо него за следните суми: 1 086,51 лева, представляваща
главница, ведно със законна лихва за период от 13.04.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата 55,75 лева, представляваща лихва за период от 15.01.2022 г.
до 06.04.2023 г, за които суми е издадена Заповед № 464/18.04.2023 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ЧГД № 826/2023 г. по
описа на Районен съд К. и е осъден И. Ш. А. да заплати на „В.“ ЕООД сумата
от 807,00 лева, разноски по делото. Във въззивната жалба са изложени
съображения за неправилност и необоснованост на обжалваното решение.
Изцяло се обжалва решението. Наведени са доводи за неправилно измерване
на количество вода и че неправилно се претендира сумата. Направено е искане
да се отмени първоинстанционното решение и да се отхвърлят предявените
искове.
1
Постъпил е отговор на въззивната жалба, с който въззиваемия оспорва
същата. Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение. Взема
становище по оплакванията в жалбата. Няма искания за събиране на
доказателства.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните
по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено
следното:
Пред първоинстанционния съд са предявени искове с правно основание
чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.
От приложеното към настоящото дело ЧГД № 823/2023г. по описа па
Районен съд К., се установява, че по реда на чл. 410 и сл. ГПК, по депозирано
от „В.“ ЕООД, гр. С.З., ЕИК **, срещу И. Ш. А., ЕГН ********** заявление за
издаване на заповед за изпълнение за неплатено задължение за консумирана и
незаплатена питейна вода по партида № ********* за имот, находящ се в гр.
К., ** за периода от 01.12.2021 г. до 07.02.2023 г. и дължимата лихва за
закъсняло плащане на задължението, съдът е издал Заповед за изпълнение №
464/18.04.2023 г., съгласно която е разпоредил длъжникът И. Ш. А. да заплати
на кредитора сумите: 1086,51 лева - главница; 55,75 лева - лихва за периода от
15.01.2022г. до 06.04.2023г.; законната лихва от датата на подаване на
заявлението 13.04.2023г. до окончателното заплащане на сумата; 25,00 лева
държавна такса. Издадената заповед за изпълнение на парично задължение е
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от Гражданско процесуалния
кодекс. По делото са представени описаните в исковата молба фактури на
името на ответника И. Ш. А. и от тях е видно, че имат посоченото в нея
съдържание, поради което същото не следва да се излага отново текстуално,
като при необходимост ще бъде обсъдено при преценката на наведените от
страните правни доводи, основани на тях.
Представена е от ищцовото дружество Справка неплатени задължения
за ЕГН ********** за абонат Иса Ш. А.. По делото са представени Общи
условия за предоставяне на В. услуги на потребителите от В. оператор „В.“
ЕООД – гр. С.З., като в чл.5, т.6 е предвидено, че потребителите са длъжни да
заплащат ползваните В. услуги съгласно чл. 33, ал. 2, а именно в 30-дневен
срок след датата на фактуриране. Според чл.44 от Общите условия при
неизпълнение на това задължение в срока, потребителят дължи на В.
оператора обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл.86, ал.1 от
ЗЗД, считано от първия ден след настъпването на падежа до деня на
постъпване на дължимата сума по сметка на оператора.
По искане на ищеца съдът е назначи ли изслушал заключение на съдебна
експертиза, чието заключение възприема като компетентно и обективно
изготвено. От същото се установява, че: Към ищцовото дружество „В." ЕООД
има незаплатени 14 /четиринадесет/ броя фактури по партида №********* за
град К., ***. Неплатените фактури, издадени от ищецът по делото „В." ЕООД
са за периода 15.01.2022 година до 15.02.2023 година, с номера, както следва:
фактура №**********/15.01.2022г., на обща стойност с ДДС 142,98 лева /има
частично плащане в размер на 154,84 лева/; фактура
2
№**********/15.02.2022г., на обща стойност с ДДС 36,11 лева; фактура
№**********/15.03.2022г., на обща стойност с ДДС 77,90 лева; фактура
№**********/15.04.2022г., на обща стойност с ДДС 33,08 лева; фактура
№**********/15.05.2022г., на обща стойност с ДДС 58,93 лева; фактура
№**********/15.06.2022г., на обща стойност с ДДС 44,02 лева; фактура
№**********/15.07.2022г., на обща стойност с ДДС 55,00 лева; фактура
№**********/15.08.2022г., на обща стойност с ДДС 63,24 лева; фактура
№**********/15.09.2022г., на обща стойност с ДДС 63,31 лева; фактура
№**********/15.10.2022г., на обща стойност с ДДС 259,84 лева; фактура
№**********/15.11.2022г., на обща стойност с ДДС 63,94 лева; фактура
№**********/06.12.2022г., на обща стойност с ДДС 74,22 лева; фактура
№**********/15.01.2023г., на обща стойност с ДДС 52,85 лева; фактура
№**********/15.02.2023г., на обща стойност с ДДС 61,09 лева. По фактура
№**********/15.01.2022 г., на обща стойност с ДДС 297,82 лева на 06.02.2023
г. има извършено частично плащане в размер на 154,84 лева и неплатения
остатък е в размер на 142,98 лева. Размерът на неплатеното задължението е
формиран от неплатени суми по 14 броя фактури и е на стойност 1086,51
/хиляда и осемдесет и шест лева и 51 стотинки / лева. Начислените суми по
фактурите отговарят по количество и стойност на отчетените и начислени
количества ползвани В. услуги, месечно по партидата на потребителя.
Размерът на лихвата за забава дължима по реда на чл.40 ал.1 от Наредба №4 от
14.09.2004 година за условията и реда за присъединяване на потребителите и
за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, респ.
представляваща законна лихва до 13.04.2023 година - датата на депозиране на
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в съда е в
размер на 85,38 /осемдесет и пет лева и 38 стотинки/ лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Въззивникът, чрез назначения особен представител прави две основни
възражения: че ответникът не е собственик на процесния обект и на следващо
място, че измереното на доставената количество вода е извършено с
неизправни водомери и по които възражения КРС не е изложил никакви
мотиви.
По първото възражение въззиваемия взема становище, че е
преклодирано, което не се споделя от настоящия състав. Още в ОИМ особения
представител е оспорил факта, че И. Ш. А. е титуляр на посочената партида на
законно основание. Въпреки това възражението е неоснователно поради
следното:
Според закона и наредбата облигационното отношение възниква и се
развива между В. оператора и потребителя /собственика или ползвателя на
водоснабдения имот/ на услугата и не зависи от титулярството на партидата
открита при оператора. По делото е представен нот. акт за собственост от 2019
г., по който има пълно съвпадение на ЕГН на лицето купувач на имота и
ответника по делото. Това обстоятелство се потвърждава и от направената от
КРС справка в база данни „Население“. И не на последно място, от ответника
има извършено частично плащане по една от фактурите с което същия е
признал, че е собственик на имота и титуляр на партидата.
Безспорно се установява, че сумата от 1086,51 лв., представляваща
3
консумираната от домакинството вода за процесния период от време не е
заплатена. В този смисъл е и констатацията на ВЛ, че съгласно отчетеното в
счетоводството на ищцовото дружество, по процесната партида не е заплатена
горепосочената сума. В тази връзка следва да се отбележи, че освен
количество вода отчетено от водомера в процесния имот е извършвано и
разпределение на разходвани количества от общия водомер, на основание
чл.30 от Наредба №4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни
системи.
Съдът намира за неоснователно и възражението на особения
представител на въззивникаа, че фактурираните количества вода са отчитани
от неизправен водомер. Инкасаторите са компетентни да установят вероятни
повреди в измервателния уред и тяхно е задължението да дадат предписания
за смяна и при необходимост индивидуалния водомер да мине на периодична
проверка. Връчено е покана-съобщение на жалбоподателят на 08.03.2020 г.,
като няма данни същото да е изпълнено. Не може да се направи извода, че
водомера не е изправен и не отчита изразходваното количество вода.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че решението е
правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед цената на иска, това решение не подлежи на обжалване.
По разноските: на въззиваемия се дължат разноски в размер на 417 лв., за
особен представител.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 19/17.01.2024г., постановено по гр.д. №
1558/2023 г. по описа на Районен съд – К..
ОСЪЖДА И. Ш. А., ЕГН **********, адрес: гр. К., ***, да заплати на
„В.“ ЕООД, гр. С.З., ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. С.З., **,
сумата от 417 лв., представляващи разноски по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО е окончателно не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4