№ 426
гр. Пазарджик, 04.10.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Венцислав Ст. Маратилов
Членове:Димитър П. Бозаджиев
Асен В. Велев
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
Сложи за разглеждане докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20235200500443 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:15 часа се явиха:
Не се явяват жалбоподателите ред.пр. За двамата се явява адв. П. Ч.
надлежно упълномощен от първата инстанция.
Не се явява представител за ответника „Юробанк България“ АД ред.пр.
за днешното съдебно заседание чрез пълномощник адв. З..
Адв.Ч.: - Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото. В
днешното съдебно заседание страните са редовно призовани, надлежно се
представляват в процеса, поради което и на основание чл.142, ал.1 от ГПК,
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
Производството е по чл.258 и следващите от Граждански процесуален
кодекс.
С решение на Пазарджишки районен съд.№532 от 17.05.2023г.
постановено по гр.д.№20225220103886 по описа на съда за 2022г. е отхвърлен
предявения от ЕТ „Лими-В. П.”, седалище и адрес на управление: гр. В., ул.
„В.Г.” № 2, вх. Б, ет. 3, ап. 17, представляван от В. П. П., и „Лими 29” ЕООД,
седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „В.Г.” № 2, вх. Б, ет. 3, ап. 17,
представляван от управителя В. П. П., против „Юробанк България“ АД, ЕИК
1
*********, седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „О.Ш.“ № 260, иск с
правно основание чл. 439 от ГПК за недължимост поради погасяване по
давност на вземанията по изпълнителен лист от 28.02.2013 г., издаден по
ч.гр.д. № 189/2013 г. по описа на Районен съд - В., а именно: главница в
размер на 3 872.33 лв., договорна лихва в размер на 3 766.51 лв. и разноски в
размер на 390.25 лв., както и иска с правно основание чл. 49 от ЗЗД за
заплащане на обезщетение в размер на 200 лв. за причинените на ищците
имуществени вреди от заплащане на адвокатско възнаграждение по договор
за правна защита, сключен с адвокат И.Ц И., във връзка с незаконосъобразно
иницииране на изпълнително дело № 20228890400720 по описа на ЧСИ
Деница Станчева.
Решението се обжалва изцяло с въззивна жалба подадена в срока по
чл.259 ал.1 от ГПК от ищците в производството пред първата инстанция ЕТ-
Лими-В. П.-гр.В. и от „Лими 29“ ЕООД гр.В., чрез В. П. П., с пълномощник
адв.М. И. и адв.П. Ч., с вх.№13238 от 01.06.2023г. по първия предявен
отрицателен установителен иск по чл.439 от ГПК за погасени по давност
съществуващи вземания на „Юробанк България“ АД , в размер на 8029.09лв
се поддържа, че съдът не е изложил мотиви относно твърдението на ищците,
че при прекратяване на изпълнителното дело №264/2013г. на ДСИ В. всички
изпълнителни действия са обезсилени и невалидни. Твърди се, че цитираното
ИД е прекратено от ДСИ на 30.01.2020г. при обезсилени по право
изпълнителни действия /освен изпълнителните действия изграждащи тези
изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили
права и редовността на извършените от трети задължени лица плащания.
Цитира се задължителна практика на ВКС по въпроса-решение №45 от
30.03.2017г. по т.д.№61274/2016г. на ВКС-4г.о. и т.10 от ТР №2 от
26.06.2015г. по т..№2/2013г. на ОСГТК. Акцентира се, че прекратяването и
приключването на производството не засяга правата които трети лица са
придобили преди това въз основа на изпълнителните действия както и
редовността на извършеното от третото задължено лице плащане на съдебния
изпълнител. Поддържат, че от това следва, че прекратяването и
приключването на производството засяга правата на взискателя като ги
обезсилва и заличава, обезсилени са всички предприети от взискателя
изпълнителни действия, същите са обезсилени с обратна сила-по спирането и
прекъсването на давността и че са невалидни и всички изпълнителни
действия сред прекратяване и приключване на изпълнителното дело.
Акцентира, че от влизането в сила на въззивно решение №617 от 28.10.2014г.
на ПАС по в.т.д.№1065/2014г.,потвърждаващо решение №99 от 2013г. на ОС-
Пазарджик до образуване на ИД №720/2022г. на ЧСИ Деница Станчева през
м.октомври 2022г., е текла давност през този период от приблизително 8
години ,поради което се счита, че 5-годишната погасителна давност е
изтекла още на 28.10.2019г. Давността била изтекла и отчитана от
26.06.2015г. /дата на влизане в сила на ТР№2/26.06.2015г. по т.д. №2/2013г. на
ОСГТК на ВКС/ до м.октомври2022г. при изтекли повече от 7години. Затова
се поддържа, че вземането на ответника по първия предявен иск е погасено
по давност и не съществува. Твърди се още, че са налице основания за
2
прекратяване и приключване на ИД №264/2013г. на ДСИ В., като
постановлението за прекратяване от 30.01.2020г. е на основание чл.433 ал.1
т.6 от ГПК, а друго основание, настъпило по-рано, било бездействие на
взискателя в периода от 07.01.2014г. до 29.01.2016г. и перемиране на
производството по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. Твърди се още, че двугодишния
срок по т.8 не е давностен и е извън предмета на цитираните ТР №2 от
26.06.2015г. по т.д.№2/2013г. на ОСГТК и ТР №3 от 28.03. 2023г. на ОСГТК
на ВКС. За процесния срок се сочи, че същият е процесуален, като срокът за
перемпция се определя само и единствено от наличие на бездействие от
страна на взискателя, продължило за период по-дълъг от 2г., и че в случая
такъв е периода от 07.01.2014г. до 29.01.2016г. през който няма поискани и
извършени изпълнителни действия като е без значение дали е течала давност
по ЗЗД. Считат се ,че всички предприети от ответника изпълнителни
действия са обезсилени и нямат правно действие..
По отношение на предявения втори иск ,жалбоподателите поддържат,
че е налице противоправно действие на ответника вследствие на
незаконосъобразно инициирано принудително изпълнение без изпълнителен
титул, съгласно решение №99/2023г. на ОС-Пазарджик, потвърдено от АС-П.
по в.т.д.01065/2014г. и че със сила на присъдено нещо е установено, че
ответната банка няма вземане по изпълнителен лист от 28.02.2013г. от РС-В.
по ч.гр.д.№189/2013г. на РС-В. въз основа на заповед за изпълнение №86 от
28.02.2011г. за сумите-21950.29лв главница; 437.27лв-договорна лихва;
1117.36лв разноски или общо 23504.92лв, предмет на незаконосъобразно
принудително изпълнение. Твърди се, че за тези вземания банката няма
изпълнителен титул поради което инициираното принудително изпълнение
било противоправно с увреждащо действие и в причинна връзка с
нарушението. Поддържа се, че неизпълнението на съдебното решение е
противоправно деяние и няма основание да се издава обратен изпълнителен
лист, така както приел исковия съд. И че да противодейства на
противоправното деяние на банката, е бил сключен договор за възлагане на
организация по намиране на процесуални защитници, които да инициират
дела за преустановяване на незаконосъобразното принудително изпълнение.
Коментира се процесуалното качество на пълномощника адв. Ива И. и
нейните действия като се поддържа ,че заплатения й хонорар от 200лв, който
не е присъден от съда и не се възстановява на жалбоподателя-възложител тъй
като същата не е процесуален защитник по изпълнителното дело и по
новообразуваните гражданско и обезпечително дело. Акцентира, че сумата
от 200лв е претърпяна вреда от противоправно поведение на ответната банка.
Моли да се отмени обжалваното решение и се уважат заявените искови
претенции.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на жалбата от
насрещната по спора страна „Юробанк България“ АД , с вх.№16833 от
10.07.2023г. чрез пълномощника си адв.С. З., в който въззивната жалба на
ищците и изложените в нея обстоятелства се оспорват изцяло. Твърди се, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно и моли да се потвърди
изцяло. Оплакванията в жалбата се квалифицират като неоснователни и
3
недоказани. Моли да се потвърди обжалваното решение.
Няма направени доказателствени искания от страните по реда на чл.266
от ГПК.
Съдът ДОКЛАДВА постъпила молба за спиране на производството на
основание чл. 229 ал. 1 т. 4 от ГПК предвид висящо тълкувателно решение по
въпроси посочени в самото разпореждане на ВКС. Според жалбоподателите
молители се твърди, че има отношение към предмета на спора и е необходимо
да бъде постановен тълкувателния акт по повдигнатите въпроси, които да
бъдат съобразени от въззивния съд.
Адв. Ч.: - Поддържам въззивната жалба. Поддържам молбата от
пълномощника адв. И. за спиране на делото. Нямам други доказателствени
искания.
Съдът намира, че ще следва да остави без уважение молбата за спиране
на настоящото производство на посоченото в него основание по т. 4 ал. 1 на
чл. 229 от ГПК. Категорична е съдебната практика, че при висящо
тълкувателно дело единствено Върховния съд е инстанцията, която е
компетентна да постанови дори и служебно спиране на производството до
произнасяне с тълкувателен акт по повдигнатите в тълкувателното дело
въпроси, които евентуално да бъдат съобразени във висящото исково
производство. Няма предвидено основание друга по-нисша инстанция да
постановява спиране на изпълнението на посочено основание предвид, на
което съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за спиране на въззивното
производство по чл. 229 ал. 1 т. 4 от ГПК подадена от жалбоподателите в
настоящото производство.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв.Ч.: - Моля, да уважите жалбата с произтичащите от това законни
последици. Представям писмени бележки, списък на разноските, договор за
правна защита и разписка. Моля, за присъждане на разноските по делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен
срок до 4.11.2023г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10.26
4
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5