Р Е Ш
Е Н И
Е
№
26 15.02.2023 г. гр. Стара Загора
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в
състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
Секретар:
Пенка Маринова
При
участието на прокурора Петя Драганова
като
разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА КАН дело № 289 по описа за 2022
г.,, за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба
на
М.А., в качеството му на процесуален представител на началник сектор В РУ Казанлък при ОД на МВР
гр. Стара Загора срещу решение № 267 от 25.10.2022 г., постановено по НАХД № 831/2022 по описа на Районен съд – Казанлък,
с което е отменено наказателно постановление № 22-0284-001175 от 19.07.2022 г. на началник сектор РУ Казанлък към ОД
на МВР-Стара Загора, с което за нарушение
на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на основание чл.
177, ал. 3, т. 2 от ЗДвП на ответника по касация е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 500 лв.
В касационната жалба се иска отмяна на
оспорвания съдебен акт и потвърждаване на наказателното постановление.
Жалбоподателят намира решението на районния съд за неправилно, като постановено
при допуснати нарушения на процесуалните правила. Посочва, че не са допуснати
процесуални нарушения, които да водят до нарушаване на правото на защита на
жалбоподателя, тъй като масата на ЗИЛ 131
като празен била 6,3 тона , а натоварен
бил повече от 7 тона, а районният съд не им бил дал указания, че този факт бил недоказан. Отделно
релевира доводи, че от докладната записка ставало ясно каква била стойността на
въвеждащия забрана знак В 18, следователно това обстоятелство не
било неясно. Не сочи нови доказателства.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът по касация – И.М.М., редовно уведомен, не се явява. Представлява се от адв.Т., който счита, че решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде
оставено в сила. Не представя доказателства. Представя списък на направените
разноски и иска присъждането им.
Представителят на прокуратурата поддържа
становище за неоснователност на оспорването и правилност на съдебното решение, поради което счита, че то следва да бъде
оставено в
сила.
След като прецени твърденията на
страните и събрания по делото доказателствен материал, Старозагорският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Касационната жалба е подадена в
преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в
съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд – Казанлък е отменил наказателно постановление № 22-0284-001175 от 19.07.2022 г. на началник сектор РУ Казанлък към ОД
на МВР-Стара Загора с което за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП,
на основание чл. 177, ал. 3, т. 2 от ЗДвП на И.М.М. е наложено административно наказание "глоба" в размер на 500
лв.
За да постанови решението, въз основа на
доказателствата по делото съдът е приел, че наказателното постановление е издадено в срока по чл. 52, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, от компетентен
орган, в рамките на неговите правомощия. Съдът е приел, че АУАН и НП са
издадени в нарушение на разпоредбите на чл. 42, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т.
5 и т. 6 от ЗАНН, тъй като не е посочено от фактическа страна каква е била
масата на конкретното МПС, което е основният признак от състава на вмененото
нарушение. Допълнително е посочил , че върху пътния знак следвало да бъде обозначен
допустимият товар на МПС, тъй като законодателят не бил фиксирал конкретна
стойност. Нито В АУАН, нито н НП не била посочена товарът, с който МПС нямало
право да се движи след пътния знак.
Съгласно чл. 218 от АПК съдът обсъжда само
посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи
служебно.
И.М.М.
е санкциониран за нарушение на чл.
6, т. 1 от ЗДвП, а именно като водач на МПС, който навлиза след знак,
забраняващ навлизането на ППС с размери, маса или натоварване на ос над
означените при въведена временна забрана за движение. Наложено е
административно наказание на основание чл.
177, ал. 3, т. 2 от ЗДвП, съгласно която разпоредба се
наказва с "Глоба" от 500,00 до 3000,00 лева водач, който, без да
спазва установения за това ред, навлиза след пътен знак, забраняващ навлизането
на моторно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос над
означените. В обстоятелствената част на АУАН и наказателното постановление е
записано единствено, че жалбоподателят е навлязъл след пътен знак В-18 (навлиза
след знак, забраняващ навлизането на МПС над 7,
т.).
Съгласно разпоредбата на чл.
6, ал. 1 от ЗДвП участниците в движението са длъжни да съобразяват своето
поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да
контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните
знаци и с пътната маркировка. Правилно е прието, че както атакуваното
наказателно постановление, така и процесният АУАН страдат от липса на
достатъчно по обем, ясни и конкретно посочени обстоятелства, представляващи
елементи от фактическия състав на твърдяното нарушение. В обстоятелствената
част на АУАН и наказателното постановление обаче е записано единствено, че жалбоподателят
е навлязъл след пътен знак В-18.
Съгласно чл. 47
от Правилник за прилагане на ЗДвП пътен знак В18 означава "Забранено
навлизането на ППС с товар по-голям от означения на пътния знак". Какъв
точно е бил посоченият върху пътния знак товар нито от съдържанието на АУАН,
нито от наказателното постановление е ясно. Посоченото обстоятелство е от
съществено значение за извършване на преценка дали е осъществено твърдяното
нарушение, а при констатираната липса на същото в задължителното съдържание на
АУАН и атакуваното наказателно постановление такава преценка не може да бъде
направена. Горното представлява същество нарушение на императивните процесуални
правила, установяващи минимално необходимите реквизити на задължителното
съдържание на АУАН и наказателното постановление, а неспазването им влече като
последица отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Отделно правилно е прието от съда, че не са установени с допустими
доказателствени средства каква е масата на процесното МПС. ЗИЛ 131 е 6360 тона
, а забраната, въведена със знака е 7 тона
Напълно се споделя в тази
насока възприетото в мотивите на първоинстанционния съд нарушение по чл.
57, ал. 1, т.
5 от ЗАНН като съществено такова и водещо до незаконосъобразност на
наказателното постановление. Районният съд не е допуснал нарушения на
съдопроизводствените правила при анализа и оценката на доказателствата.
Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както
и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на
постановеното решение. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за
установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Стара Загора
намира, че доводите в касационната жалба са неоснователни и отменителни
основания не са налице.
С оглед на изложените съображения съдът
намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на делото искането на ответника
по касационната жалба за присъждане на
направените по делото разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63д
от ЗАНН Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Стара Загора
следва да бъде осъдена да заплати на И.М.М.
сумата от 500 лева, представляваща договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство в касационното производство,
което не е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 221,
ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 267 от 25.10.2012 г., постановено по НАХД № 831/2022 по описа на Районен съд – Казанлък.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на Министерството на вътрешните
работи - Стара Загора да заплати на И.М. М.сумата от 500 /петстотин/ лева – разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване и/или
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.