Р
Е Ш Е Н И Е
№ 129
гр. Пловдив, 13.08.2020
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският апелативен съд, първи наказателен състав,
на тринадесети август две хиляди и двадесета година, в публично заседание в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ИВАН РАНЧЕВ
ВЕСЕЛИН ГАНЕВ
при
участието на секретаря ЦВЕТЕЛЕНИ
ДИМЕНОВА и в присъствието на прокурора БОЖИДАРКА
ПОПОВА, като разгледа докладваното от съдията ХРИСТО КРАЧОЛОВ, въззивно частно наказателно дело № 239 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по чл. 48 вр.
чл.44 ал.12 ЗЕЕЗА.
С решение № 46 от 26. 05. 2020 г. по ЧНД 193/2020 г. Хасковският
окръжен съд е ДОПУСНАЛ
изпълнение на Европейската заповед за арест № 8, издадена на 25.01.2020 г. от
Апелативна Прокуратура - Т., Р.Г.по Съдебна преписка № ***, въз основа на Заповед №76/2018, издадена от Следователя на
гр. А., потвърдена от Апелативен съд – Т. под №569/2018 и е ПРЕДАЛ лицето С.Н.Х.,
ЕГН **********, гражданин на Р. Б., роден на ***г*** на съдебните власти на Р.Г.за
осъществяване на предприетото спрямо него наказателно производство за разследване
на две престъпления по чл.1,14,16,17,18а,26 па.1 а,47,79 НК и чл.30 §.1“б“ от
Закон 4251/2014 и по чл.1,14,16,17,18а,26 па.1 а,79 и 169 НК - вземане от
вътрешна граница с цел прекарване във вътрешността на страната на граждани от
трети страни, които нямат право на влизане на гръцка територия, извършено с цел
мащаб и извличане на печалба и неподчинение.
Със същото решение Хасковският окръжен съд е
ВЗЕЛ мярка за неотклонение „Задържане под стража” по отношение на С.Н.Х. до
окончателното му фактическо предаване на съдебните власти на Р.Гърция.
Недоволен от така постановеното решение
е останал С.Н.Х., която чрез своята защитник го е обжалвала с искане
то да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на
Окръжния съд.
Като алтернативна позиция се поддържа становище да се
постанови решение, с което да се откаже изпълнението на Европейската заповед за
арест.
Прокурорът даде заключение, че жалбата
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Пловдивският апелативен съд, след като
се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност и във връзка с направените оплаквания в жалбата, намира и
приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови атакуваното решение, Хасковският
окръжен съд е приел, че процесната ЕЗА отговаря на всички формални изисквания по чл.37 от ЗЕЕЗА.
Заповедта е издадена във
връзка с досъдебно производство, по което поисканото за предаване лице С.Н.Х. е
обвинено в извършване на две престъпления на територията на издаващата държава.
Първото от тях квалифицирано
като вземане от вътрешна граница с цел прекарване във вътрешността на страната
на граждани от трети страни, които нямат право на влизане на гръцка територия,
извършено с цел мащаб и извличане на печалба. Второто е свързано с
неподчинение.
Първоинстанционният съд е приел, че заповедт за арест е посочено, че във връзка с предприетото наказателно
преследване е издадена заповед за арест
от следователя на гр. А., оставена в сила със заповед № 569/2018 на
Председателя на Апелативен съд – Т.. Поради това и напълно правилен е изводът в
атакуваното решение, че е изпълнено изискването по чл.37 т.3 ЗЕЕЗА.
С основание е прието от
Хасковският окръжен съд, че
престъплението е извършено на 17.01.2018 г., като в заповедта е
представено съдържанието на престъпната дейност, конкретизирано е и участието
на поискания за предаване в нея. Посочени са характерът и правната квалификация
на престъпленията, в съответствие с хипотезите, визирани в чл.37 ал.1 т.4 и 5 ЗЕЕЗА.
Ясно е уточнен максималният
размер на предвиденото наказание, което е ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА до 15 години за
всяко преведено лице за първото
престъпление и ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 6 месеца за второто деяние.
Въззивният съд споделя
изводът, че първото престъпление попада в списъка по чл.36, ал.3, т.13 ЗЕЕЗА,
поради което не се налага проверка за двойна наказуемост. Въпреки това
деянието, квалифицирано като „подпомагане на незаконно влизане в страната и
установяване“, е престъпление и по българския НК. Това е така, понеже
визираните в заповедта обстоятелства покриват признаците от престъпния състав
на чл. 280 - 281 НК на Р.Б.. Ето защо действително за това деяние, са налице предпоставките
на чл.36 ал.2 ЗЕЕЗА
Пловдивският апелативен съд
намира, че първоинстанционният съд е подложил на внимателна преценка и
условията по чл.41 ЗЕЕЗА, респ. основанията за отказ, регламентирани в чл.39 и
чл.40.
Законосъобразно е прието, че
абсолютните основания за отказ да бъде изпълнена заповедта не са налице. Престъпленията
не са амнистирани в Р.Б., поисканият за предаване не е малолетен, а българският
съд не е уведомен, че исканото лице е осъдено за същото престъпление, което е
предмет на заповедта с влязла в сила присъда на българския съд или на съда на
трета държава-член на ЕС. Видно от представената справка за съдимост,
поисканият за предаване е неосъждан. Според удостоверението от 04.05.2020год. срещу
него няма неприключили наказателни производства.
Въз основа на това, не може
да не бъде споделен изводът, че преди получаването на заповедта в Р.Б. не е
било образувано наказателно производство за престъпленията, предмет на
европейската заповед за арест. Поради това и относителните основания за отказ
по чл.40 ал.1 т.1 и 1а от ЗЕЕЗА не са налице.
Давностният срок за
наказателното преследване не е изтекъл съгласно законодателството ни. Според
изложените в заповедта факти, деянието, за които е предприето наказателното
преследване в издаващата държава, са извършени през 2018 г., а давността за
престъплението по чл.281 НК на страната ни е 10 години съгласно разпоредбата на
чл.80 ал.1 т.2 НК.
Описаните в заповедта
престъпления не са извършени нито изцяло, нито частично на територията на Р.Б.,
нито на територия, извън тази на издаващата държава, което да поставя въпроса
за отказ от изпълнение, основан на регламентираната в чл.40 ал.1 т.5 ЗЕЕЗА
хипотеза.
Правилни са изводите на
първостепенният съд, по отношение приложението на чл.41 ЗЕЕЗА. Поради
обстоятелството, че европейската заповед за арест е издадена с цел провеждане
на наказателно преследване срещу български гражданин, по реда на чл.41 ал.3 ЗЕЕЗА от издаващата държава са поискани и тя е представил гаранции, че след като лицето бъде изслушано на нейна територия,
т.е. след като приключи образуваното наказателно производство, то ще бъде
върнато в Р.Б. на неин граничен контролно-пропускателен пункт за изтърпяване на
наложеното му наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА или взетата мярка, изискваща
задържане.
Законосъобразен
е изводът на Хасковския окръжен съд, според който по отношение второ
престъпление, за което се предвижда наказание „ лишаване от свобода „за срок от 6 месеца“, не изпълнени изискванията
на чл. 36,ал.1 ЗЕЕЗА. Правилно обаче, на основание чл.37а ЗЕЕЗА, съдът е прецени,
че доколкото това престъпление се изразява в неподчинение на полицейски органи
на издаващата държава, както и че то е извършено във връзка с първото деяние,
следва да допусне изпълнение и за него.
И пред настоящата инстанция
се поддържа възражението от защитата, че в дадените гаранции не е посочен ГКПП,
на който да бъде предадено лицето.
С оглед поисканата
допълнителна информация от издаващата държава /л.44 ВЧНД/, дадените гаранции
пред Окръжен съд Хасково са потвърдени. От писмото на Апелативна прокуратура Т.
е видно, че след изслушване на лицето в съдебната зала по делото, същото ще
бъде върнато в Б. за изтърпяване на наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, ако такова
му бъде наложено.
И настоящата инстанция
намира, че няма законна пречка заповедта за задържане в издаващата държава, да
бъде издадена от следовател, още повече, че както е посочено и в ЕЗА, и в
цитираното писмо на прокуратурата, действието на заповедта за задържане
№76/2018 г. на следователя на гр. А.е продължено със съгласие №596/2018 г. на
председателя на Апелативния съд Т..
Също в получената
допълнителна информация е подробно уточнена и самоличността на исканото лице,
като е посочено, че ЕЗА се отнася именно до С.Н.Х., роден на *** г.
С оглед на всичко посочено
по-горе, Пловдивският апелативен съд намира, че жалбата е неоснователна, а
атакуваното решение на Хасковския окръжен съд следва да бъде потвърдено.
Направените по делото
разноски в размер на 40 лв. и 40 ст. за превод пред въззивната инстанция следва
на основание чл.65 ЗЕЕЗА следва да останат за сметка на съда, по аргумент и на
чл. 66 ЗЕЕЗА вр. чл. 189 ал.2 НПК.
Ето защо съдът и
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 46 от 26. 05. 2020 г. по ЧНД 193/2020 г. на
Хасковския окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на
обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.