№ 135
гр. гр.Велинград, 21.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:И.КА Н. ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА
като разгледа докладваното от И.КА Н. ПЕНЧЕВА Административно
наказателно дело № 20225210200154 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН
Образувано е по жалба на Д. Д. М. против Наказателно постановление
№-36-0000166 от 28.03.2022 г. на и. д. Директор на РД Автомобилна
администрация Пловдив, с което му е наложено административно наказание
глоба в размер на 500,00 лв., на основание чл. 178в, ал. 5, пр. 2 ЗДвП, за
нарушение на чл. 178в, ал. 5, пр. 2 ЗДвП.
Реливират се доводи за допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на
материалния закон и на процесуалните правила и се иска неговата отмяна. Не
било описано точно и конкретно мястото на извършване на нарушението. Не
било безспорно установено, че жалбоподателят е извършвал превоз на товари
за собствена сметка по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАвП, тъй като за това
нямало подадено писмено уведомление до „Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация", съгласно чл. 12б, ал. 11 от ЗАвП. В АУАН и в
наказателното постановление не било посочено, че на превозното средство е
поставена табела „Превоз за собствена сметка“. Не била посочена каква е
максималната допустима маса на товарния автомобил. Тези пороци
опорочавали административнонаказателното производство, поради което
обжалваният акт следвало да се отмени.
В съдебно заседание, чрез адв. Д.- АК Пазарджик, поддържа жалбата.
Претендира разноски.
Ответникът по жалбата, не взема становище до приключване на делото.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН -препис от
1
обжалвания акт е връчен на жалбоподателя на 18.04.2022 г., а жалбата е
подадена на 26.04.2022 г./, от легитимирана страна, поради което е
процесуално допустима.
Съдът като взе предвид представените по делото доказателства
установи следното от фактическа страна:
На 28.02.2022 г., около 11,00 ч. на път II-84, на паркинга на ж.п. гара
Костандово, служителите на РД АА Пловдив ст. инспектор Т. Г. и ст.
инспектор И. П., при изпълнение на задълженията си по контрол за спазване
на законодателството в областта на извършаните превози на пътници и
товари, извършили проверка товарен автомобил Ман П 2000, с рег. № ******,
движещ се в посока към гр. Велинград. От представените документи за
правоуправление и регистрация на превозното средство установили, че се
управлява от Д. Д. М., който е и негов собственик. На предното стъкло на
автомобила имало поставена табела „Превоз за собствена сметка“. От
разговор с водача разбрали, че превозва десет броя телета от гр. Септември за
гр. Велинград. Водачът не отрекъл, че телетата са негови. Контролите органи
поискали от М. удостоверение за психологическа годност, каквото той не
представил. След справка в единната информационна система на ИА
„Автомобилна администрация“ – София, се установило, че не притежава
валидно издадено към този момент удостоверение за психологическа годност.
На същата дата-28.02.2022 г., на жалбоподателя Д. Д. М. бил съставен
Акт за установяване на административно нарушение № 316214, за това че
около 11,00 часа, на път 84, на паркинга на ЖП гара Костандово, в посока на
движение гр. Велинград, управлява товарен автомобил "МАН П 2000“, с рег.
№ ******, категория N2, собственост на Д. Д. М., като извършва превоз на
товари за собствена сметка-10 бр. телета от гр. Септември за гр. Велинград,
без да притежава валидно удостоверение за психологическа годност, с което е
нарушил чл. 178в, ал. 5, пр. 2 ЗДвП.
Актът е съставен в присъствието на жалбоподателя, подписан е от него
без възражения и му е надлежно връчен. Възражения не са постъпвали в
срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН. Въз основа на него е издадено обжалваното
наказателно постановление, в което обективните обстоятелства от състава на
нарушението са описани по идентичен начин с тези в акта. Идентична е и
дадената правна квалификация на нарушението. С него на жалбоподателя е
наложено административно наказание глоба в размер на 500,00 лева – на
основание чл. 178в, ал.5, пр. 2 ЗДвП. Административнонаказващият орган
приел, че не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН.
Към датата на извършване на превоза 28.02.2022 г. не е подавано
уведомление до ИААА за извършване на превоз за собствена сметка с
товарен автомобил ******.
Към тази дата жалбоподателят не е регистриран като земеделски
стопанин в ОЗ „Земеделие“ Пазарджик, но е собственик на животновъден
обект с ветеринарен регистрационен номер 4490-0156, намиращ се в местност
2
„Адата“, гр. Септември, общ. Септември.
Видно от представената пред съда справка от информационната система
на ИААА, на 18.03.2022 г. Д. М. е издадено удостоверение за психологическа
годност № 760498, валидно до 18.03.2025 г.
Съдът установи фактическата обстановка от показанията на
свидетелката ст. инспектор Т. Г., които кредитира като непротиворечиви,
логични и последователни. В подкрепа на свидетелските показания са и
приложените по делото с административнонаказателната преписка и събрани
в хода на делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
Акт за установяване на административното нарушение №
316214/28.02.2022 г. обжалваното Наказателно постановление № 36-
000166/28.03.2022 г. са издадени от компетентни органи съгласно чл. 166,
ал.1 ,т. 1 от ЗДвП, чл. 189, ал. 1 и т. 6 от Заповед № РД-08- 30/24.01.2020 г. на
Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, във
вр. чл. 189, ал. 12 ЗДвП, в предвидените в чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН срокове.
При съставянето им не са допуснати съществени процесуални
нарушения, представляващи самостоятелни основания за отмяна на
наказателното постановление. Спазени са императивните изисквания на чл.
42 и чл. 57 ЗАНН. Описанието на обективните признаци от състава на
нарушението е в необходимата и достатъчна степен, за да може
жалбоподателя да узнае за обвинението и да организира защитата си.
Индивидуализиран е нарушителят.
Неоснователни са възраженията, че не е посочено по ясен и разбираем
начин мястото на извършване на нарушението. Соченото като място на
извършването му- път 84 паркинга на ж.п. гара Костандово, напълно
удовлетворява критериите на закона. Пропускът да се посочи, че път 84 е
втори клас и е от републиканската пътна мрежа не налага извод, че същото е
останало неизвестно за жалбоподателя.
Неоснователно е възражението, че не е посочена максималната
допустима маса на товарния автомобил. Посочено е, че превозното средство е
от категория N2. Кои превозни средства са от категория N2 е определено в
чл. 149, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗДвП, в която разпоредба е указано и каква е
максималната им допустима маса. Като част от нормативен акт разпоредбата
на чл. 149, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗДвП е общо известна, а жалбоподателят като
правоспособен водач е длъжен да я знае, така че и този пропуск на
контролните органи не ограничава правото му на защита.
Дадена е правилната правна квалификация на нарушението. Правилно е
определена приложимата санкционна разпоредба.
Разпоредбата на чл. 178в, ал. 5 ЗДвП освен санкционна, е и
материалноправна, предписваща дължимото поведение на санкционираното
3
лице, а именно, че водачите, които извършват таксиметрови, превози за
собствена сметка или обществени превози на пътници или товари, са
задължени да притежават валидно удостоверение за психологическа годност.
Извършеното от жалбоподателя деяние съответства от обективна и от
субективна страна именно на тази норма.
От събраните по делото доказателства се установи, че на 28.02.2022 г.
жалбоподателят Д. Д. М. е извършвал превоз на товари-10 бр. телета по път
II-84 от гр. Септември за гр. Велинград с товарен автомобил от категория N2
„Ман П 2000“, с рег. № ******, негова собственост. Качеството водач на
моторното превозно средство на жалбоподателя, т.е., че го е управлявал,
превозвайки товара, се установява от показанията на свидетелката Г. и не се
оспорва от М.. Спорно е дали извършеният превоз е превоз за собствена
сметка по смисъла на § 1, т. 4 ДР на ЗАвП.
Съгласно тази разпоредба превоз за собствена сметка е превоз на товари
без заплащане, предназначен единствено за собствена дейност или
произтичащ от собствена дейност, извършван със собствени или наети без
водач пътни превозни средства, управлявани от водачи, назначени по трудов
договор с лицето, за чиято сметка се извършва превозът, когато този превоз
не е основна дейност за него и превозът е предназначен да се доставят товари
на лицето, за чиято сметка се извършва превозът, да се експедират негови
товари, товарите да се превозят в рамките на предприятието му или за негови
собствени нужди извън предприятието, а товарите принадлежат на лицето, за
чиято сметка се извършва превозът, или са били продадени, закупени, дадени
под наем или наети, произведени, добити, преработени или поправени от
него, или превоз на пътници без заплащане с нетърговска или нестопанска
цел, предназначен единствено за собствена дейност или произтичащ от
собствена дейност, извършван със собствени или наети без водач пътни
превозни средства, управлявани от водачи, назначени по трудов договор с
лицето, за чиято сметка се извършва превозът, когато този превоз не е
основна дейност за него.
Изхождайки от това определение и съобразно доказателствата по
делото, съдът намира, че жалбоподателят е извършвал превоз за собствена
сметка. Установи се, че лично, със собствено моторно превозно средство е
превозвал 10 бр. телета, за които обосновано може да се приеме, че са от
собствената му дейност, доколкото към процесната дата е бил собственик на
регистриран животновъден обект в гр. Септември, в който е заявил, че
отглежда 9 бр. говеда. Не се твърди, че превозът е за чужда сметка и срещу
заплащане. Дори самият водач го е обозначил като такъв с поставената на
предното стъкло табела „Превоз за собствена сметка“, съгласно изискванията
на чл. 19, ал. 1 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. за условията и реда за
извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка.
Правноирелеванто е, че за превоза не е подадено уведомление по чл. 12б, ал.
4
11 ЗАвП, защото това изискване не е част от законово изискуемите
кумулативни предпоставки, за да се квалифицира един превоз като такъв за
собствена сметка.
Разпоредбата на чл. 178в, ал. 5 ЗДвП изисква от водачите, извършващи
превоз на товари за собствена сметка да притежават валидно удостоверение
за психологическа годност. Съгласно чл. 7а, ал. 2, предл. 3 от ЗАвтП, лицата,
извършващи превози за собствена сметка, могат да осъществяват превоз на
пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за
психологическа годност, определени с издадената на основание чл. 152, ал. 1,
т. 2 от ЗДвП Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа
годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания
на кандидати за придобИ.е на правоспособност за управление на МПС, на
водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на
удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания.
Според чл. 1, ал. 2 от тази наредба изследвания за психологическа
годност на водачи на МПС могат да се извършват и извън случаите по ал. 1
при постъпване на работа или при други случаи по искане на работодателя на
водача. Такъв друг случай по смисъла на цитираната разпоредба е
изпълнението на предвиденото в чл. 7а, ал. 2, предл. 3 от ЗАвтП изискване
относно водачите, чрез които се извършва превоз за собствена сметка на
пътници и товари. Редът и начинът на придобИ.ето им са определени в
Наредба № 36 от 15.05.2006г. за изискванията за психологическа годност и
условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на
кандидати за придобИ.е на правоспособност за управление на МПС, на
водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на
удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания.
Към датата на извършване на превоза-28.02.2022 г. жалбоподателят Д.
Д. М. не е изпълнил задължението си да притежава валидно удостоверение за
психологическа годност при извършване на превоз на товари за собствена
сметка, с което от обективна и субективна страна е нарушил чл. 178в, ал. 5,
пр. 2 ЗДвП. Доколкото обаче нарушението е извършено за първи път, след
съставяне на АУАН № 316214/28.02.2022 г. и преди издаване на обжалваното
наказателно постановление, М. е предприел действия за снабдяване с
удостоверение за психологическа годност, каквото му е издадено на
18.03.2022 г., съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН и
следва да се приеме, че нарушението е маловажен случай.
Предвид гореизложеното, настоящата инстанция намира, че
наказателното постановление следва да се отмени и да приложи чл. 63, ал. 2,
т. 2 от ЗАНН, като предупреди нарушителя, че при допускане на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това
друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание,
доколкото все пак допуснатото покрива състава на нарушение по чл. 178в, ал.
5
5, пр. 2 ЗДвП.
По отношение на претендираните от жалбоподателя разноски, съдът
счита, че такива не следва да му се присъждат. Съдебният акт по чл. 63, ал. 2,
т. 2 от ЗАНН е различен от отменителния по чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН,
предвид че в случая наказателното постановление се отменя не поради
неправилно приложение на материалния закон или допуснати съществени
процесуални нарушения, а поради наличие на хипотезата на чл. 28 от ЗАНН.
Това обаче не променя извода за наличие на административно нарушение, а
предвижда единствено отпадане на наложената административна санкция
срещу задължително предупреждение, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това
друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Неслучайно законодателят говори за "нарушителя" при приложение на
разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН. Тази особеност на съдебния акт по
чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН дава основание на въззивната инстанция да счита,
че разноски в полза на жалбоподателя, чието административно наказание е
отменено, срещу предупреждение не се дължат.
По изложените съображения, настоящият състав на Районен съд
Велинград:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, на основание чл. 63, ал.2, т. 2 ЗАНН, във вр. чл. 28, ал. 1 ЗАНН,
Наказателно постановление № 36-0000166/28.03.2022 г., на и.д. Директор на
РД "Автомобилна администрация" – Пловдив, с което на Д. Д. М., ЕГН:
**********, с адрес гр. Септември, ул. „Цветница“ № 11, обл. Пазарджик, на
осн. чл. 178в, ал. 5, пр. 2 ЗДвП, е наложено административно наказание глоба
в размер на 500,00 лв. /петстотин лева/, за нарушение на чл. 178в, ал. 5, пр. 2
ЗДвП, като ПРЕДУПРЕЖДАВА Д. Д. М., ЕГН:**********, че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила
на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
Пазарджик, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
6