Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София,
27.10.2020 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в в публичното заседание на двадесет и
четвърти септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Росен Димитров
при секретаря Весела Станчева като разгледа
докладваното от съдия Димитров гражданско дело № 2244 по описа за 2019
год., за да се произнесе, взе пред вид:
Предявени са субективно съединени искове с
правно основание чл. 432, ал.1 от Кодекса за застраховането.
Ищците Д.П.К.,
ЕГН **********, С.Д.А., ЕГН ********** и П.Д.К., ЕГН **********, чрез процесуалния им представител адв. Я.Д.са предявили против ЗК
„Л.И.“ АД, гр. София искове за заплащане на обезщетение
за търпени неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на
Е.С.К.– съпруга на първия ищец и майка
на останалите двама, настъпила в резултат на ПТП на 25.08.2018 г. в размер на сумите
от по 200 000 лв. за всеки един
от тях, ведно
със законна лихва върху тези
суми, считано от 12.01.2019 г. – датата на изтичане на
3-месечният срок за произнасяне на застрахователя по чл. 496 КЗ до
окончателното им изплащане.
Ищците твърдят, че вина за настъпилото ПТП , при което е
настъпила смъртта на Е.С.К.има водачът на автобус
„МАН" модел „11,220 ХОЦЛ", Г.Б.Г.. Твърдят също,че за горния автомобил е имало
валидна застраховка за гражданска отговорност при ответното дружество.
Твърдят,че смъртта на тяхната съпруга и
майка е причинила тежки и неизлечими мъки и страдания,нанесла им е болезнени
душевни страдания,каквито могат да се причинят от загубата на най-близък и
обичан човек.
Ищците поддържат чрез своя пълномощник предявените искове и
претендират присъждане на направените по делото разноски и адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА.
ответникът
ЗК
„Л.И.“ АД, гр. София оспорва допустимостта на исковата претенция
поради липса на предпоставките, регламентирани в чл. 496, ал. 2, б. „Б“, вр. ал. 4 от КЗ. В тази връзка се
излага, че пред застрахователното дружество е била образувана преписка по предявена от
ищците претенция, по която представените документи не са били
достатъчни за установяване на обстоятелства относно механизма на ПТП, с оглед произнасяне на дружеството по основателността на заявената претенция,
поради което на същите е изпратено
писмо за предоставяне и на други документи. Поради това, че
такива документи не са предоставени,
се излага, че не са
налице предпоставките на чл. 498 КЗ за
предявяване на исковата претенция, като същата е недопустима,
а исковете са преждевременно заведени съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ.
На следващо място оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва твърденията в исковата молба за осъществен
от страна на Г.Б.Г. – водач на автобус „МАН“ с рег. № ******спрямо ищците граждански деликт, като в тази връзка оспорва
твърденията им за причинно – следствена
връзка между настъпилите вреди за тях и действията
на водача на автобус „МАН“. На отделно основание поддържа, че получените
травматични увреждания от наследодателя им Е.С.К.са възникнали
в причинна връзка и със собственото й поведение като пътник в МПС, поради нарушение на чл.
137 А от ЗДвП, като се излага,
че получените травми са в резултат
от самоувреждане на същата, тъй
като към момента на настъпване
на процесното ПТП, тя не е била обезопасена
посредством поставен предпазен колан.
В тази връзка прави
възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна
на Е.Калинова, поради нарушение на чл. 137а от
ЗДвП, като твърди, че същата
е пътувала в превозното средство без поставен
обезопасителен колан, като се излага, че
описаните травми са възникнали поради
липсата на поставен предпазен колан, в резултат от удар върху
елементи от оборудването в автобуса.
Оспорва твърдението за изключителната вина на застрахования при ответното дружество
водач за настъпване на ПТП, както и твърдението за настъпили в причинно-следствена връзка с механизма ПТП неимуществени вреди. Оспорва и размера на предявените
искове, както и акцеснорната претенция за присъждане на
законна лихва поради неоснователност на главния иск.
Претендира разноски по делото.
Помагачът на ответника Г.Б.Г., ЕГН ********** не е изразил становище по делото.
Доказателствата са гласни и писмени.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От представените по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 9/ 25.08.2018 и Протокол за оглед на
ПТП ведно с фотоалбум се установява, че на 25.08.2018
г. около 17.07 ч., по път 2-16 на км
54+ 380, в зоната на десен завой в посока от гр. Мездра
към гр. София
е настъпило ПТП ,при което управлявания от от Г.Б.Г.
автобус „МАН" модел
„11,220 ХОЦЛ" с ДК № ******е навлязъл в насрешната лента за движение, и се е удрил
първо в л.а. „Нисан", модел „Примера" с per. № *****, управляван
от Й.Л.К., след това в л.а. „Ситроен" модел „Берлинго" с per. № *****, управляван
от Н.Д.К.7, след което е излязъл вдясно на пътното
платно, ударил се е в еластичната
ограда/мантинела/ и се преобрнал
по склон около 40 м. под пътя.
При горното ПТП е починала Е.С.К.,пътник в
автобуса.
От представената на л.20 от делото справка от базата данни на ГФ се
установява, че за автобус „МАН" модел „11,220
ХОЦЛ" с ДК № ******е имало сключена застраховка "Гражданска отговорност” при „ЗК
Л.И.” АД, ЕИК ******със застрахователна полица
BG/22/118000754012/18 година, със
срок на действие
от 09.03.2018 г. до 08.03.2019
г. Този факт не се оспорва от ответника.
от препис извлечение от акт № 80 от
27.08.2018 год. се установява, че Е.С.К.е починала на 25.08.2018 год.
От удостоверение за съпруг и родствени
връзки на л.16 от делото е видно, че Д.П.К. е била
съпруг на починалата Е.С.К.,а С.Д.А. и
П.Д.К., -нейни
деца.
От представената претенция до ответното
дружество с дата 12.10.2018 год. е видно,че ищците са поискали извънсъдебно да
бъдат обезщетени за търпените неимуществени вреди от смъртта на Е.С.К.със суми от по 200 000 лв. за всеки от тях.
от приетата по делото КСМАТЕ, чието
заключение съдът възприема като професионално и безпристрастно се установява,
че процесното ПТП
е настъпило на 25.08.2018
г. при следната обстановка: Широчина на платното
за движение в зоната на началото
на десния завой считано в посоката на автобуса
е 9,25
м, като дясната пътна лента е 4,20 м. Широчина,на платното за движение в края
на десния завой считано в посоката на автобуса
е 8,90 м, като дясната пътна лента е 4,00м.В целия пътен участък
разделителната линия е непрекъсната Ml.
В началото на десния
завой считано в посоката на автобуса
надлъжния наклон е 3 % и напречен наклон 3,5 %, а в центъра на завоя
е измерен надлъжен наклон 3,2 % и напречен наклон 5,9 %.
На разстояние 109 м. преди ориентир №1 пътен знак А-15 Опасност от хлъзгане и под
него В-26 /40 км/ч/. На 87.40 м. преди ориентир № 1 в дясно от края на
платното е монтирана указателна табела, боядисана с жълт цвят с надпис .„Внимание“, изображение-на
ПТП и под него пътен знак В-26/40 км/ч. и В-24“.
Автобус
МАН, пълен с пътници, се движи по
двупосочно платно за движение, състоящо
се от две
пътни ленти. Пътният участък е с наклон на спускане.
Платното за движение е с асфалтова пътна настилка, мокра. Автобусът навлиза в десен завой със скорост
от около 55 км/ч. Завоят е с радиус на кривина от
около 46,4 м. Критичната скорост на плъзгане
в завоя е около 58 км/ч. При движението с по-високата от комфортната скорост/46 км.ч./ автобусът навлиза в насрещната пътна лента,където последователно удря с предната
си лява част предните леви части на автомобил Нисан Примера и движещия се зад него автомобил Ситроен Берлинго. Вследствие на ударите
в автомобилите и маневра на водача му
изразяваща се в завиване на волана
надясно,автобусът се насочва към десния
край на платното за движение, придобивайки
значителна ъглова скорост в посока по часовниковата стрелка, навлиза на десния тротоар
и се удря в еластичната ограда. Преодолява оградата, като я деформира и навлиза върху стръмен
скат, преобръща се и се установява върху хоризонтален терен, разположен на около 18,5 м под нивото на
платното за движение.
Според медика водещата и непосредствена причина за смъртта на
Е.С.К.е разкъсването на аортата,макар и останалите, тежки по своя
характер травматични увреждания, също да са играли не малка роля за
смъртния изход. Смъртта е била неизбежна.
От показанията на св. Х.Х.се
установява ,че починалата Е.С.К.е живеела в едно домакинства само със съпругата си от
около 28 години,като децата й живеели в къща също в с.Световрачене. Децата и
майка им Е.поддържали близки отношение на обич и разбирателство. Както те така
и съпругът й Д.много тежко приели загубата.
Свидетелят Г.М.установява,че въпреки,че
живеели отделно Е.поддържала почти ежедневни отношения с децата си,те живеели
на 5 минути от нейната къща.В нея починалата живеела със съпруга си,имали много
Д.отношения.Всичките тежко понесли нейната смърт,затворили се в себе си.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно 432,ал.1
КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя. Така цитираната норма е във връзка с чл.
45 от ЗЗД. Според чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму, а според ал. 2 на същия
текст, при всички случаи на
непозволено увреждане, вината се предполага
до доказване на противното.
По съществото на делото се установи, че е налице непозволено увреждане.
Доказани са предвидените и изброени в закона предпоставки: противоправно деяние,
вредоносен резултат, вина и причинна връзка между тях. Доказан е и фактът, че
смъртта на Е.С.К.е настъпила като пряко следствие на
телесните увреждания от катастрофата-разкъсване на аортата и множество други
тежки увреждания .
Установен е факта на сключен с ответното
дружество застрахователен договор за гражданска отговорност за автобус
„МАН“ с рег. № ********.
Според съда главната причина за настъпване
на произшествието е поведението на водача на автобуса,който е при тесен път,мокър
асфалт безразсъдно е навлязъл в процесния десен завой със скорост над
ограничението/с 15 км.ч. в повече/ и съвсем близка до критичната за
преодоляването му изобщо/58 км.ч./,В следствие на горното е последвало
навлизане в насрещната лента за движение,съприкосновения с два насрещнодвижещи се автомобила, отклоняване на автобуса
рязко надясно,напускане на пътното платно и падане в дълбок около 20 м.
крайпътен скат.
С поведението си водачът е нарушил
разпоредбите на чл.20,ал.1 и 2 и чл.21,ал.2 ЗДвП като поради превишена и
несъобразена скорост е загубил контрола върху управлението на автобуса,в
следствие на което първоначално е навлязъл в насрещната лента за движение
–нарушение на чл.16,ал.1,т.1 ЗДвП,а след това е напуснал пътното платно в дясно
по посоката на движението си.
Възраженията на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от Е.С.К.са неоснователни,с оглед установеното,че
при конкретния механизъм на катастрофата и последвалите множество преобръщания
на МПС-то по ската,практически е било без значение дали е имало колан,а следва
да се подчертая,че самото възражение за непоставен такъв,не бе доказано от
ответника.
Поради изложените съображения, съдът намира, че предявените искове за претърпени неимуществени вреди са ОСНОВАТЕЛНИ.
Техните размери следва да се определят съгласно правилото на чл. 52 ЗЗД,
което предвижда, че при непозволено увреждане обезщетение за неимуществени
вреди се определя от съда
по справедливост,при отчитане
наличието на обстоятелствата
по чл.51 ЗЗД.
Установено
е,че пострадалата е живеела заедно със съпруга си дълги години в много Д.и
близки отношения. Внезапната и нелепа смърт е причинила дълбоки мъки и
страдания както на него,така и на децата й, с които поддържала постоянни
отношения на обич и взаимопомощ,макар от десетилетия да живеели в различни
домакинства,но в същото населено място. Съпругът е загубил завинаги своята
опора в живота си на старини,а децата обичта и вниманието на родната им майка.
Според настоящия състав справедливото
обезщетение за търпените болки, мъки и страдания за съпруга Д.е 130 000 лв.,а
за децата му по 110 000 лв. Тези размери на обезщетенията са съобразени с
установените по делото правно релевантни факти-близки и Д.семейни отношения със съпруга и с децата , а също със социално-икономическите
условия в страната и установената съдебна практика по подобни случаи и
възрастта на пострадалия.
Над уважените размери до претендираните
такива от по 200 000 лв. за всички ищци
исковете като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
Лихви върху тези размери по правилото на
чл.497,ал.1,т.2 се дължат от 12.01.2019 год. до датата на окончателното изплащане на определените
обезщетения.
При този
изход на делото ищците следва да заплатят на ответника разноски за адвокатско възнаграждение както следва:
първия ищец
в размер на 300 лв. и 50 лв. разноски за
експертиза,а останалите двама ищци по 450 лв. и по 65 лв. разноски за
експертиза.
ответникът следва да заплати на адв.
Я.Д.адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА в общ размер от 11590 лв., по 90 лв. на
всеки от ищците разноски за експертизи, а по сметка на СГС държавна такса в
размер на 14 000 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗК
„Л.И.“ АД, ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление:*** *** да заплати на Д.П.К., ЕГН **********
чрез процесуалния му представител
адв. Я. Д., със съдебен адрес:*** на основание чл. 432, ал.1 от Кодекса за застраховането във връзка с чл.45 ЗЗД обезщетение за
неимуществени вреди следствие смъртта на
съпругата му Е.С.К.в размер на по 130 000 лв. ведно със законната лихва
върху тези суми от 12.01.2019 год. до окончателното им изплащане и по 90 лв. разноски по
делото като отхвърля предявения иск над уважения размер до претендирания такъв
от по 200 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗК
„Л.И.“ АД, ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление:*** *** да заплати поотделно на С.Д.А.,
ЕГН ********** и П.Д.К., ЕГН **********, чрез процесуалния им представител адв. Я. Д.,
със съдебен адрес:*** на основание чл. 432, ал.1 от Кодекса за застраховането във връзка с чл.45 ЗЗД обезщетение за
неимуществени вреди следствие смъртта на
майка им Е.С.К.в размер на по 110 000 лв. ведно със законната лихва
върху тези суми от 12.01.2019 год. до окончателното им изплащане и 90 лв. разноски по делото
като отхвърля предявените искове над уважения размер до претендираните такива
от по 200 000 лв. като неоснователни.
ОСЪЖДА ищците да заплатят на
ответника разноски за адвокатско
възнаграждение както следва: първия ищец в размер на 300
лв. и 50 лв. разноски за експертиза,а останалите двама ищци по 450 лв. и по 65
лв. разноски за експертиза.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД,
ЕИК ******да заплати на адв. Я.Д.адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА в общ
размер от 11590 лв., по 90 лв. на всеки от ищците разноски за експертизи, а по
сметка на СГС държавна такса в размер на 14 000 лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Г.Б.Г.,
ЕГН ********** ***-трето лице ,помагач на ответника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в двуседмичен
срок от уведомяването
им пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: