Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 557
гр. Пловдив, 10.04.2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на пети март, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИЗАМОВА
при участието
на секретаря Сийка Радева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 5355/2019г. по описа на ПРС, XXV нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 119/15.04.2019г., издадено от
Началник на РУ Стамболийски при ОДМВР Пловдив, с което на С.В.К., ЕГН **********, на основание чл. 257, ал. 2 от Закона за
Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/, е наложено административно наказание
"Глоба" в
размер на 50.00 лева за
извършено административно нарушение на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР.
Жалбоподателят, С.В.К., лично оспорва
цитираното наказателното постановление с доводи за незаконосъобразност и неправилност, поради
което моли същото да бъде отменено.
Редовно и своевременно призована, не се явява в съдебно
заседание и се представлява от адв. Л.М., който оспорва издаденото НП като
излага конкретни съображения за това и моли същото да бъде отменено.
Въззиваемата страна – РУ Стомболийски при ОДМВР Пловдив, редовно призована, не изпраща представител и
не взема становище по жалбата.
От фактическа
страна се установява следното:
На 12.05.2019г.
св. К.И.П., полицай ООР в група
Охранителна полиция в РУ Стамболийски при ОДМВР
Пловдив, съставил на жалбоподателката К., Акт за установяване на
административно нарушение за това че на посочената дата, на път I-8, гр. Пловдив – гр. Пазарджик, местността „Каламида“,
не изпълнила полицейско разпореждане направено в изпълнение на ЗМВР, като й е
направено Разпореждането с № ... и същата не го изпълнява. Като пълнолетно
трудоспособно лице продължава да проституира, като по този начин получава
нетрудови доходи по неморален или непозволен начин. Отразено е че с посоченото
е нарушил разпоредбата на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР. Акта бил съставен в
присъствието на жалбоподателката, като същата го разписала, и изрично отразила
в графата за това „Da“.
Въз основа на същия акт било издадено обжалваното НП,
с което С.В.К. била санкционирана с глоба в
размер на 50 лева. Извършеното нарушение било описано по следния начин – на
12.05.2019г., около 14.40ч., на път I-8, гр.
Пловдив – гр. Пазарджик, 212км., + 757, не
изпълнила полицейско разпореждане направено в изпълнение на ЗМВР, след
направено писмено такова с рег. № ..., същата не го изпълнява, като продължава
да проституира, като по този начин получава нетрудови доходи по неморален или
непозволен начин, като пълнолетно трудоспособно лице. Отразено било че с
изложеното е нарушила разпоредбата на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР.
Като свидетел
по делото е бил разпитан актосъставителят К.П., който потвърждава описаното в акта и заявява че няма спомен за
конкретната ситуация. Свидетелят заявява че познава жалбоподателката от
работата си и знае че същата проституира и многократно е била предупреждавана
за това. Заявява че тя стои почти всеки ден на Пазарджишко шосе, на едно и също
място и проституира. Свидетелят заяви че не е сигурен дали той я е прибрал или
негови колеги са я докарали в районното управлени, тъй като жалбоподателката
редовно е водена заради това че проституира. Свидетелят по акта бил свидетел на
съставянето на акта. Съдът кредитира
тези показания, доколкото същите се явяват последователни, обективни и
неопровергани от останалия доказателствен материал.
По делото е изискано от възиваемата страна да представи
копие на издаденото спрямо жалбоподателя К. полицейско разпореждане с № ….
което е отразено за неспазено в издаденото НП, както и копие на полицейско
разпореждане с № ... по делото са изпратени копия на Разпореждане на полицейски
орган с № ... И в двете разпореждания жалбоподателката К. е била предупредена
на посочените дати като пълнолетно
работоспособно лице да не получава нетрудови доходи по неморалев и непозволен
начин, като проституира в района на главен път I-8, гр. Пловдив – гр. Пазарджик. В писмото не е отразено дали издаденото
полицейско разпореждане е влязло в сила или е било обжалвано.
Горната
фактическа обстановка обосновава следните правни изводи:
Жалбата е
подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата се явява основателна. За да достигне до този
извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:
При извършена
служебна проверка на обжалваното НП и АУАН, и във връзка с наведените в жалбата
основания, настоящият съдебен състав констатира, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на
акта и при издаване на НП, които обуславят незаконосъобразността на последното.
Констатираните от съда процесуални нарушения се изразяват в неспазване на
императивните изисквания на разпоредбите на чл. 42, т. 4 и т. 5 ЗАНН и чл. 57,
ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН.
В конкретния случай съдът приема че беспорно е установено че на посочената дата,
жалбоподателката е извършила описаното нарушение. В разпита си актосъставителя
заяви че не си спомня конкретния случай, но познава жалбоподателката като лице
което проституира на едно и също място на Пазарджишко шосе и многократно е била
водена в тази връзка в районното управление, за съставяне на полицейско
разпореждане. Свидетелят заяви че тя не отричала че проституира. Действително
по делото се установява че спрямо жалбоподателката е било изаддено полицейско
разпореждане, с което жалбоподателката К. е била предупредена като пълнолетно
работоспособно лице да не получава нетрудови доходи по неморалев и непозволен
начин, като проституира в района на главен път I-8, гр. Пловдив – гр. Пазарджик. Констатирано е че на 12.05.2019г.
жалбоподателката не е спазила полицейското разпореждане изразяващо се в забрана
да проституира и да получава нетрудови доходи по неморален или непозволен
начин. Разпоредбата на чл. 64, ал. 4 ЗМВР вменява в
задължение на лицата, към които са отправени писмени /к.съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗМВР/ разпорежданията на оправомощените служители, да ги изпълняват, освен
ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение.
Неизпълнението на тази разпоредба действително представлява административно нарушение, което може да бъде санкционирано по реда на ЗМВР.
Наред с това обаче следва да се отбележи че при
издадавено на обжалваното наказателно постановление е допуснато процесуално
нарушение от катеорията на съществените водещо до отмяна на същото. В
обжалваното НП е отразено че жалбоподателката К. не е изпълнила писмено
полицейско разпореждане с рег. № ... В съставения АУАН въз основа на който е
издадено обжалваното НП е отразено че жалбоподателката К. не е изпълнила
писмено полицейско разпореждане с рег. № ... Посоченото разминаване е
недопустимо, тъй като извършеното нарушение се изразява именно в нарушаване на
издадено полицейско разпореждане. Изписването на номера на полицйското
разпореждане е задължително, с оглед проверка на наличието или не на издадено
такова, както и на съдържанието на същото. Същото е елемент от обективната
страна на нарушението и разминаването по този въпрос между АУАН и НП, опорочава
издадено НП и води до неговата отмяна. Наред с това следва да се отбележи че
отразеното в АУАН писмено полицейско разпореждане № … не беше доказано да е било издавано, тъй като
възиваемата страна изпрати копия на две полицейски разпореждания издадени на
жалбоподателката за едни и същи факти – Разпореждане № …., които разпореждания
обаче са с номера различни от отразения в съставения АУАН. Посоченото е
недопустимо и представлява нарушение на чл. 57, ал. 1 т. 5 от ЗАНН и води до
отмяна на издаденото НП.
Като съществен недостатък, опорочаващ проведеното
производство се явява и обстоятелството, че както в акта, така и в НП не е
посочено кой полицейски орган, и в частност кое лице е издало разпореждането. Наказващият
орган се е задоволил единствено да посочи, че разпореждане е отправено от орган
на МВР, без да конкретизира същия, което се явява съществен пропуск с оглед
направено в чл. 57, ал. 1 ЗМВР изчерпателното изброяване на оправомощените полицейски
органи. Това от своя страна не дава възможност на съда да прецени доколко
неизпълненото устно разпореждане е акт на компетентен орган, издаден в
съответствие с възложените му от закона правомощия, както и дали конкретното
лице притежава длъжностното качество, даващо му право да издава разпореждания
до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато те са
необходими за изпълнение на възложените му функции. Посочените обстоятелства следва да са изчерпателно посочени в описанието на
нарушението и е недопустимо да се попълват доказателства в тази насока едва в
хода на съдебното следствие.
Друг съществен
недостатък, опорочаващ проведеното производство се явява и обстоятелството, че като санкционна норма която е съответна на извършеното
нарушение по чл. 64, ал. 4 от ЗМВР е посочен чл. 257, ал. 2 от ЗМВР. Посочената
разпоредба указва че за маловажни нарушения органите на МВР налагат глоба от 50
лв. При словното описание на нарушението обаче липсва описание че нарушението
се явява маловажно, което е недопустимо. Отделно от това следва да се отбележи
че разпоредбата на ал. 2, на чл. 257 от ЗМВР е обвързана с разпоредбата на ал.
1 на посочения член, който предвижда наказание за неизпълнение на разпореждания
на полицейските органи направени при изпълнение на функциите им. Следователно
превилната санкционна норма която е съответна на нарушение на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР е чл. 257, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗМВР, която обаче не е отразена в
издаденото НП.
Предвид изложените съображения съдът намира, че допуснатите
процесуални нарушения са съществени, доколкото са нарушили правото на защита на
наказаното лице, наказателното постановление следва да се отмени като
незаконосъобразно.
Относно направеното в съдебно заседание в хода на
съдебното производство искане на процесуалния представител на жалбоподателя за
присъждане на разноски в полза на наказания за направените от него разноски, и
с оглед очерталия се изход на производството – при отмяна на атакуваното
наказателно постановление, същото искане се явява според съда основателно и
следва да бъде уважено. Съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН „В съдебните
производство по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
АПК“, а споредчл. 143, ал. 1 от АПК „Когато съдът отмени обжалвания акт или
отказва да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателя на жалбата е
имал такъв, се възстановават от бюджета на органа издал отменения акт или
отказ“. В конкретния случай процесуалното представителство на жалбоподателя в
производството по делото е осъществено от адвокат, като съгласно приложения на
л. 9 от съдебното производство Договор за правна защита и съдействие от
14.09.2019г. е било договорено възнаграждение в размер на 300 лв., изплатено
според изричното отбелязване в договора в брой. Този размер от 300 лв. е
съобразен с чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Предвид отмяната на обжалваното НП и наличните
доказателства за направени по делото разноски от страна на жалбоподателя К. за
адвокатско възнаграждение по процесуално представителство в размер на 300лв.,
платени в брой от жалбоподателя, съдът следва да възложи тези разноски в тежест
на юридическото лице в чиято структера е административния орган издал
процесното наказателно постановление – в тежест на ОДМВР Пловдив /по аргумент
от чл. 37, ал. 2 от ЗМВР/, доколкото и РУ Стамболийски не е самостоятелно
юридическо лице. ОДМВР Пловдив не е страна по делото, но присъждането на
разноски именно на ЮЛ следва от закона – в отсъствие с чл. 63, ал. 3 от ЗАНН,
вр. чл. 143, ал. 1 от АПК, вр. параграф 1, т. 6 от ДР на АПК.
Мотивиран от
горното ПРС, XXV н. с.,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление
№ 119/15.04.2019г., издадено от
Началник на РУ Стамболийски при ОДМВР Пловдив, с което на С.В.К., ЕГН **********, на основание чл. 257, ал. 2 от Закона за Министерство на вътрешните работи
/ЗМВР/, е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 50.00 лева за извършено административно нарушение на
чл. 64, ал. 4 от ЗМВР.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Пловдив, с адрес гр. Пловдив,
ул. „Княз Богориди“ № 7 да заплати на С.В.К., ЕГН **********,***, сумата от 300
лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.Р.