Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260186 / 31.03.2021 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и
първа година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Велислава Ангелова
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 2137 по описа за 2020 година; взе предвид следното:
Предявен е на 24.09.2020 г. иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.І от ЗЗД
от Б.Б.Н. с ЕГН ********** ***; против Д.Т.А. с ЕГН **********
***.
Ищецът твърди, че се занимавал с производство на цветя в собствени
оранжерии. По този повод той имал взаимоотношения с К.Д., пребиваващ
приоритетно в чужбина, който му доставял цветя и посадъчен материал от
Холандия. Комуникацията помежду им се осъществявала главно по телефон и други
виртуални мрежи за комуникация. През лятото на 2015 г. ищецът поръчал на Д.
доставка на разсад за цветя, който да бъде доставен през м.10 същата година. По
указание на Д., ищецът превел на ответника авансовата сума от 6 675 лв. по
посочена му негова банкова сметка. ***, ответникът бил в близки отношения
/предполагаемо роднински/ с Д.. Посочената сума му била преведена на 03.08.2015
г. по цитирана банкова сметка ***. Нито в уговорения срок, нито по-късно и до
момента, доставката не била извършена. Започнала интензивна комуникация между
ищеца и Д., който обещавал, че ще достави заявката. Когато ищецът поискал, да
му бъде върната авансовата сума, Д. престанал да отговаря на телефонните
позвънявания. Осъществени били разговори и с ответника, който също на няколко
пъти обещавал, че ще съдейства за връщане на преведената по негова сметка сума,
но всички уговорени помежду им срокове за това изтекли. Изчерпани били
възможностите за доброволно уреждане на отношенията им, при което за ищеца
налице бил правен интерес от предявяване на настоящия иск. Сумата била
преведена на ответника без договорно отношение помежду им и той се обогатил с
нея без основание за сметка на ищеца. Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да
постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати посочената сума,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане, както и направените по делото разноски. Това искане се поддържа в
открито съдебно заседание от пълномощник – адвокат на ищеца. Допълнително, по
повод ответните възражения сочи, че процесното
вземане не било погасено по давност, предвид разпоредбите на Закона за мерките
и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците. Според това,
считано от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. били спрени всички давностни срокове, с които се погасявали или придобивали
права от частноправни субекти. Така всички давностни
срокове, които са текли в този период, се удължили с два месеца. Ето защо,
искът не бил погасен по давност и следвало да се уважи.
Ответникът депозира отговор на исковата молба в законоустановения
1-месечен срок по чл.131 ал.1 от ГПК, като преди всичко счита иска на
предявеното основание чл.59 от ЗЗД за недопустим. Такъв иск можел да се предяви
само ако не съществува друг иск или ред, по който обеднелият да може да се
защити. В случая ищецът разполагал с иск, въз основа на сочените от него
облигационни отношения, директно против К.Д., с който иск да претендира
връщането на процесната сума. Друг ред за защита
правата на ищеца бил този по чл.55 ал.1 от ЗЗД, който обаче не бил използван.
На следващо място, искът бил неоснователен, поради настъпила погасителна
давност. Между страните не били налице каквито и да било облигационни
отношения, при което правото на иск по чл.59 от ЗЗД се погасявало с изтичането
на 5-годишен срок по чл.110 от ЗЗД, считано от момента на обогатяването за
сметка на другиго, т.е. от деня на разместването на благата – в случая
03.08.2015 г. или на следващия ден. Ето защо, искът следвало да се отхвърли
като неоснователен, поради погасяването му по давност. Искът се явявал
неоснователен и като недоказан по основание, т.к. не се установявало от
приложените доказателства, че сумата е преведена именно за посочената от ищеца
цел, както и че уговорената доставка действително не е била извършена. Предвид
изложеното, ответникът иска отхвърлянето на предявения иск изцяло, като му се
присъдят направените по делото разноски. В допълнително писмено становище по
делото, в изпълнение указанията на съда, ответникът признава, че процесната сума пари е постъпила по негова банкова сметка; ***о
каквото и да било облигационно правоотношение. Отговорът на ответника с
уточненията му се поддържа в открито съдебно заседание от негов пълномощник –
адвокат. Допълнително възразява, че спирането на давността, по повод
извънредното положение в страната ни, не се отнасяло до давността в
правоотношенията между частноправните субекти. Така давностният
срок за процесното вземане бил изтекъл.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
Като писмено доказателство по делото ищецът представи
и се прие платежно нареждане за кредитен превод от 03.08.2015 г. на „Уникредит Булбанк“, с наредител ищецът
в полза на ответника, като получател, за сумата от 6 675 лв., представляваща –
„предплащане цветя“. До лице с посочено име Д. е било изпратено писмо относно
ответника по ел.поща от пълномощника – адвокат на ищеца в настоящото
производство от 04.04.2017 г. В него се излагат
обстоятелствата по процесната искова молба, като е
отправена покана за връщането в 2-седмичен срок на сумата от 6 675 лв.,
неоснователно преведена от ищеца на ответника, по указания на Д..
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи по основателността на предявения иск:
По категоричен начин по делото се установи, че на 03.08.2015 г. с банков
превод ищецът е превел на ответника сумата от 6 675 лв., представляваща –
„предплащане цветя“. Ответникът призна, че е получил тази сума пари, както и че
той и ищецът не са били в облигационно правоотношение, по повод същата. Той
нито възрази, нито доказа, да е върнал тези пари на ищеца. Ответникът не оспори
ищцовите твърдения относно причините за плащането на
тези пари – облигационни отношения между ищеца и трето лице - К.Д., който му
доставял цветя и посадъчен материал от Холандия. През лятото на 2015 г. ищецът
поръчал на Д. доставка на разсад за цветя, който да бъде доставен през м.10
същата година, като по указание на Д., ищецът превел на ответника авансовата
сума от 6 675 лв. по посочена му негова банкова сметка. Ответникът не оспори още,
че нито в уговорения срок, нито по-късно и до момента, доставката не е била
извършена. Предвид изложеното, съдът приема, че предявеният иск е основателен,
т.к. ответникът, чиято е доказателствената тежест, не
установи по несъмнен и категоричен начин, че процесната
сума му е дължима от ищеца и че за плащането й е било налице основание. В този
смисъл, плащането на сумата от 6 675 лв. от страна на ищеца на ответника на 03.08.2015
г. се явява извършено без правно основание, при което и според чл.55 ал.1 пр.I
от ЗЗД подлежи на връщане. Основният спорен въпрос по делото е, дали вземането
на ищеца от ответника за процесната сума пари е
погасено по давност, на който въпрос съдът достига до отрицателен отговор.
Несъмнено, в случаите на първия фактически състав на чл.55 ал.1 от ЗЗД, какъвто
е и настоящият случай, погасителната давност започва да тече от деня на
получаването на престацията и по общото правило на
чл.110 от ЗЗД тя е 5-годишна. В този смисъл е и задължителната съдебна практика
по т.7 от Постановление № 1/28.05.1979 г. на Пленума на ВС по гр.дело № 1/1979
г. и Тълкувателно решение № 5/21.11.2019 г. по тълк.
дело № 5/2017 г., на ВКС, ОСГТК. Задължението за връщане на дадено при начална
липса на основание, след като е безсрочно, може да се иска от кредитора
веднага. То възниква от момента на получаване на недължимото и от този момент
става изискуемо, което е началото и на погасителната давност, на основание
чл.114 ал.1 от ЗЗД. Процесното даване при начална
липса на основание е от 03.08.2015 г., а искът е предявен на 24.09.2020 г.
/според пощенското му клеймо/, но погасителната давност за вземането не е
изтекла. Това е така, предвид обстоятелството, че за периода от 13.03.2020 г.
до 13.05.2020 г. на територията на Република България бе обявено извънредно
положение, във връзка с което бе приет Закон за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците. Съгласно разпоредбата на чл.3
т.2 от същия, за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение
спират да текат давностните срокове, с изтичането на
които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Според § 13
от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето (ДВ, бр. 44
от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.); сроковете, спрели да текат по време на
извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020
г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7
дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник". Ето защо,
спрените на 13.03.2020 г. давностни срокове започват
да текат от 21.05.2020 г. При това положение, погасителната 5- годишна давност
за процесното вземане е започнала да тече на
03.08.2015 г., спряла е да тече през периода 13.03.-20.05.2020 г., включително,
продължила е да тече от 21.05.2020 г.; и не е изтекла към датата на предявяване
на иска на 24.09.2020 г. Ответното възражение, че спирането на давността, по повод извънредното
положение в страната ни, не се отнасяло до давността в правоотношенията между
частноправните субекти – не намира опора в горецитираните
законови разпоредби, отнасящи се тъкмо обратното– именно за погасяването на права
от частноправните субекти, каквито несъмнено са страните в настоящото
производство.
Предвид изложените съображения, предявеният иск като основателен и доказан
следва да се уважи изцяло, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 6675 лв., платена му по банков път на 03.08.2015 г., без правно основание
за това; ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 24.09.2020
г. до окончателното изплащане; както и сумата от общо 947 лв. за деловодни
разноски, на основание чл.78 ал.1, вр. чл.80 от ГПК,
включваща 680 лв. за адвокатско възнаграждение и 267 лв. за държавна такса.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Д.Т.А. с ЕГН ********** ***; ДА ЗАПЛАТИ на Б.Б.Н. с ЕГН ********** ***; сумата от 6 675 лева,
платена му по банков път на 03.08.2015 г., без правно
основание за това; ведно със законната лихва от
датата на предявяване на
иска 24.09.2020 г. до окончателното изплащане; както и сумата от общо 947 лева за деловодни
разноски.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -
Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните – на ел.адреси на адвокатите им от л. 22 и 23, като им се изиска
незабавно потвърждение на получаването, а при липса на такова – делото да се
докладва.
СЪДИЯ: /п/ не се чете
Вярно
с оригинала!
Секретар:
В.А.