Решение по дело №210/2020 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 260079
Дата: 6 ноември 2020 г. (в сила от 9 април 2021 г.)
Съдия: Владимир Стоянов Иванов
Дело: 20205320100210
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                                                Година 06.11.2020                          Град  КАРЛОВО

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски районен съд                                              втори граждански състав

На осми октомври                                                       две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ

 

Секретар: Красимира Божакова

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 210 по описа за 2020 година

и за да се произнесе, взе предвид:

                         

Производството е по иск с правно основание чл.410 КЗ, вр. с чл.49 от ЗЗД предявен от „З.Д.Е.” АД, ЕИК **************, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните директори Й. Ц. Ц. и Р. Г. Б., с пълномощник: А.д. „З.В.и Т.Я.“, чрез адв. Т. Х. Я., съдебен адрес:*** против О.К. ЕИК: *******************, с адрес: ***, представлявана от Кмета Е. К..

В исковата молба се твърди, че на 20.02.2016 г., на път PDV 2075, км. 0+200, е реализирано пътнотранспортно произшествие, с участието на лек автомобил „Б. ***“, рег. № ********, собственост на В.А.Д., управляван от същия, в резултат на което са нанесени вреди на лекия автомобил „Б. *****“.

За настъпилото ПТП бил съставен Протокол за ПТП № 1450092 от 20.02.2016 г. от ПП при РДВР – П..

Твърди се, че лек автомобил „Б. ***“, рег № ********** бил застрахован при „З.д.Е.“ АД по имуществена застраховка „Каско на МПС“, застрахователна полица № 00500100122033 от 04.08.2015 г., със срок на действие от 05.08.2015 г. до 04.08.2016 г.

По повод настъпилото събитие на 22.02.2016 г. до застрахователя било подадено Искане за завеждане на претенция по застраховка „Каско на МПС“ и била образувана щета № **********. Извършен бил оглед на автомобила и щетите по същия били оценени на стойност 452.24 лева. Сумата била платена на искателя с преводно нареждане на 02.03.2016 г.

От констативен протокол № 1450092 от 20.02.2016 г. на ПП при РДВР – П., се установявало, че произшествието е настъпило в тъмната част на денонощието, в следствие на необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, която не е могло да бъде забелязана своевременно и избегната от водача на МПС.

Твърди се, че на основание чл. 411 от Кодекса за застраховането (КЗ), застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

В настоящия случай, отговорността на О.К. произтичала от закона. Съгласно разпоредбата на чл. 50, вр.чл. 45, ал. 1 от ЗЗД О.К. била отговорна за настъпилото ПТП. Същата, в качеството си на собственик на път PDV 2075, км. 0+200, на който настъпило процесното произшествие и който бил общински по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата и съгласно и чл. 19, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 31 от Закона за пътищата, осъществявала дейността по изграждане, ремонт и поддържане на общинските пътища.

Съгласно чл. 50 от Закона за задълженията и договорите и чл. 2 от Закона за общинската собственост, отговорността на общината била обективна и безвиновна, произтичаща от факта, че същата, в качеството ѝ на собственик носи отговорност за поддръжката на общинските пътни артерии.

Наличието на необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, представлявало неизпълнение от страна на общината на законово регламентирано задължение, по силата на което носела отговорност за вредите причинени на трети лица от противоправното си бездействие.

Ищцовото дружество моли да бъде осъдена  О.К. да му заплати сумата от 452.24 лв. (четиристотин петдесет и два лева и двадесет и четири стотинки), представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № ********** по застраховка „Каско на МПС”, застрахователна полица № 00500100122033/04.08.2015 г., във връзка с настъпило на 20.02.2016 г. събитие (ПТП), ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, до датата на окончателното плащане на исковата сума. Претендират се и разноските по делото.

О.К. чрез ст. юрк. И.Д. оспорва иска.

Следвало да се има предвид, че Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ. На основание чл. 179, ал.1 от ГПК имал обвързваща доказателствена сила само относно фактите, осъществени от или в присъствието на съответното длъжностно лице-съставител на протокола за ПТП, но не и по отношение на механизма на ПТП, тъй като произшествието не било реализирано в присъствието на съставителя на акта. По отношение на описания механизъм на ПТП и причинно - следствената връзка с увреждането, представеният с исковата молба протокол за ПТП не се ползвал с обвързваща съда доказателствена сила.

Също така в протокола за ПТП липсвало описание на препятствието на пътното платно (дупка), в което е попаднал въпросният автомобил, а именно – дължина, широчина, дълбочина на същата, точното ѝ местоположение, както и скоростта на движение на автомобила.

От представения протокол за ПТП не можело да се установи дали водачът на МПС е действал правомерно в създалата се ситуация, като е спазил разпоредбите на чл. 20, ал. 2 и чл. 21, ал.1 от Закона за движението по пътищата и дали с поведението си не е допринесъл за настъпване на произшествието.

Предвид липсата на достатъчно основания и липса на отговорност от страна на О.К. моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани, както и искането за присъждане на разноски и да присъди разноски за настоящата инстанция на ответника.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е суброгаторен регресен иск на платилия застрахователното обезщетение застраховател срещу причинителя на вредата с правно основание чл. 410, ал.1 КЗ, вр. с чл.49 от ЗЗД. За уважаването му следва кумулативно да са налице следните елементи от фактическия състав: 1. наличие на валидно застрахователно отношение по застраховка „Каско“ между ищеца –астраховател и застраховано при него лице; 2. настъпване на покрит застрахователен риск; 3. претърпени от застрахованото лице имуществени вреди; 4. пряка и непосредствена причинна връзка между настъпилия застрахователен риск и претърпените вреди; 5. изплащане от застрахователя – ищец в полза на застрахованото лице на застрахователно обезщетение за причинените вреди; 6. противоправно и виновно бездействие от страна на служителите на ответника да изпълнят нормативно вменено му задължение; 7. пряка и непосредствена причинна връзка между противоправното и виновно бездействие и реализираното застрахователно събитие.

Не се спори между страните, а и се установява от представената като доказателство по делото полица № 00500100122033 от 04.08.2015 г., между ищеца и В.А.Д. е бил сключен валиден застрахователен договор по застраховка „Каско на МПС“, с предмет лек автомобил „Б. *****“, рег. № ************ и със срок на покритие от 05.08.2015 г. до 04.08.2016 г.

Видно от приложените към полицата Общи условия за застраховка „Каско на МПС“, сред покритите застрахователни рискове е и претърпяване на вреди по МПС-то в резултат от ПТП.

От изготвената съдебна автотехническа експертиза, неоспорена от страните, административната преписка по издаването на Протокол за ПТП № 1450092 от 20.02.2016 г., както и от показанията на разпитаните по делото свидетели – очевидецът В.А.Д. и полицейският служител, съставил протокола за ПТП – Л.Г.Г., се установява механизмът на реализиране на произшествието, а именно: около 19:00 ч. на 20.02.2016 г. (в срока на покритие на застраховката), лек автомобил „Б. ****“, рег. № **************,  при движение по път PDV2075 км 0+200 между с. Д. и гр. К., преминава с предна лява гума през необозначена и необезопасена дупка на платното на движение, намираща се непосредствено след жп прелез. Настъпилите щети по гумата на автомобила – предна лява гума – за подмяна и ремонт на джантата, са с обща пазарна стойност 569.84 лева (размер по-висок от претендирания с исковата молба) и според вещото лице е възможно да са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП.

Не е спорно между страните, а и се установява от приложения по делото по доклад по щета № **********, че застрахователят е определил в полза на застрахованото лице да бъде заплатено застрахователно обезщетение в размер на общо 452.24 лева. Заплащането на застрахователното обезщетение спрямо застрахованото лице е извършено от ищеца, видно от платежно нареждане от 02.03.2016 г.

Съдът намира предявеният иск за основателен, тъй като са налице предпоставките на чл.410, ал.1 от КЗ, а именно: изплатено е застрахователно обезщетение във връзка с настъпването на определено застрахователно събитие и застрахователят има регресен иск срещу лицето, отговорно  за настъпването на вредата – О.К. Същата по закон следва да се грижи и поддържа в изправност уличната пътна мрежа, вертикалната и хоризонтална маркировка на улиците в общината, за да осигури безопасността на движението на МПС и пешеходци. Безспорен е фактът, че пътят, на който е станало процесното ПТП, се намира на територията на о.К. и не е част от републиканската пътна мрежа. Съгласно чл.31 от Закона за пътищата, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. Не се установява да е налице хипотезата на чл.11 от същия нормативен акт, а именно пътят да е отдаден на концесия, поради което той се стопанисва от самия собственик. Съгласно разпоредбата пък на чл.3 от Закона за движението по пътищата, лицата, които стопанисват пътищата, ги поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, организират движението по тях, така че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от замърсяване от моторните превозни средства. Според изричната норма на чл.167, ал.1 от ЗДвП, лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно в най-кратък срок. Според § 1, т.19 от ППЗДвП, „Препятствие на пътя“ е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението. В случая, установената дупка на пътното платно, е представлявала препятствие по смисъла на посочената разпоредба, която е създавала опасност за движението. Според чл.52, ал.1 от ППЗДвП, пътен знак Г11 се поставя пред препятствие на пътя, когато водачите могат да заобиколят препятствието отдясно или отляво, за да продължат движението си. При така установената правна уредба, се налага изводът, че за поддържането и ремонта на пътя е отговорен собственикът му, а именно О.К. която е проявила бездействие, изразило се в бездействие на служителите ѝ, натоварени да отстраняват повреди. Те са проявили бездействие в изпълнението и на задълженията си по чл.3 от ЗДвП и не са сигнализирали препятствието и организирали движението по начин, осигуряващ безопасността му. Ответникът не е изпълнил задължението си за обезопасяване и обозначаване с необходимата маркировка на повредата на общинския път и това бездействие е станало причина за възникване на ПТП, при което са причинени материални щети на застрахования от ищеца автомобил. Безспорно е установено, че са настъпили вреди, които са в причинна връзка с процесното ПТП. Тези обстоятелства са отразени и в констативен протокол № 1450092 от 20.02.2016 г., съставен от полицейския служител Л.Г.. Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и се ползва с обвързваща доказателствена сила относно отразените в него изявления на длъжностните лица и в тази връзка не се установи водачът на автомобила с поведението си да е допринесъл за настъпване на ПТП. В ЗДвП не съществува разпоредба, която да задължава водачът да избягва необезопасени препятствия или други неравности по пътното платно, нито пък е нормативно установено, че, ако по някаква причина не го стори, той сам ще носи отговорност за нанесените повреди по управлявания от него автомобил. В настоящия случай отговорността на ответника произтича от обстоятелството, че обективно е допуснал наличието на дупка на пътното платно, създаваща опасност за движението, като не я е обезопасил, сигнализирал или отремонтирал. Действително чл.20, ал.2 ЗДвП задължава водачите на МПС да съобразяват скоростта на движение, наред с други фактори и със състоянието на пътя, с оглед възможността да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Липсата на надлежна сигнализация за неравностите по пътя, води до извод, че за водача на автомобила в конкретната ситуация не е възникнало задължение по чл.20, ал.2 ЗДвП, неизпълнението на което да съставлява съпричиняване на вредите от негова страна. Да се приеме обратното би означавало да се разреши на ответника да черпи права от собственото си неправомерно поведение, като се уважат противопоставените възражения за съпричиняване на вреди, настъпили именно в резултат на бездействието му при изпълнение на посочените по-горе задължения.

Не е спорно по делото, че ищцовото дружество е заплатило на собственика на увредения автомобил причинените щети. Съгласно чл.410, ал.1 от КЗ  „С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне“. При така изложеното искът за главница в размер на 452.24 лева е доказан както по своето основание, така и по размер. Като законна последица от уважаване на иска следва да се присъди и законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда – 12.02.2020 г., до окончателното изплащане на вземането.

В хода на устните състезания юрк. Д. – процесуален представител на ответната Община, е навела възражения за това, че транспортното произшествие е възникнало поради преминаване на автомобила не през необезопасена дупка, а през жп прелез, който от своя страна представлява част от железопътната инфраструктура и е публична държавна собственост. Настоящият съдебен състав намира, че тези възражения от една страна противоречат на  събраните писмени и гласни доказателства, а от друга – те са преклудирани. За разлика от процесуалноправните възражения, чиито срокове за упражняването им са свързани с упражняването на процесуалните права в хода на цялото производство, сроковете за въвеждане на защитните материалноправни възражения, с оглед характера им на пряко рефлектиращи върху спорното право, са ограничени във времето. Така ответникът, под страх от преклузия, следва да изчерпи всичките си възражения, с отговора на исковата молба по чл.131 ГПК – както главните, така и евентуалните – арг. чл.133 ГПК. С изтичане на срока по цитираната норма, той губи възможност да релевира възраженията, които е могъл и е трябвало да направи. Чл.133 ГПК изрично регламентира предметния обхват на преклузиите, които настъпват с изтичане на срока за отговор на исковата молба (Решение №56/28.06.2016 г. по т. дело № 3591/2014 на ВКС, първо Т.О. и др.).

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът О.К. следва да заплати на ищеца „З.д.Е.“ АД направените от него разноски в производството за адвокатско възнаграждение, държавна такса по главния иск, депозити за вещо лице и свидетел в размер на общо 660.00 лева, съгласно представения списък по чл.80 ГПК (л.83). Юрк. Д. е направила възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, заплатен от ищеца, което съдът намира за неоснователно. Заплатеният хонорар в размер на 360.00 лева, е близък до минималния – 300.00 лева, съгл. чл.7, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По делото са ангажирани немалък обем писмени доказателства, разпитвани са свидетели, изготвена е САТЕ, пълномощникът на ответника освен исковата молба, е депозирал становища в хода на делото и писмена защита. С оглед изложеното съдът намира адвокатското възнаграждение от 360 лева за справедливо и в съответствие с фактическата и правна сложност на делото.

С оглед на горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И:

 

ОСЪЖДА на основание чл.410, ал.1 от КЗ, вр. с чл.49 от ЗЗД О.К. ЕИК: ***********, с адрес: ***, представлявана от Кмета Е. К., да заплати на „З.Д.Е.” АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните директори Й. Ц. Ц. и Р. Г. Б. сумата от 452.24 лв. (четиристотин петдесет и два лева и двадесет и четири стотинки), представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № ********** по застраховка „Каско на МПС”, застрахователна полица № 00500100122033/04.08.2015 г., във връзка с настъпило на 20.02.2016 г. събитие (ПТП), ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 12.02.2020 г., до датата на окончателното плащане на исковата сума.

ОСЪЖДА О.К. ЕИК: ***************, с адрес: ***, представлявана от Кмета Е. К., да заплати на „З.Д.Е.” АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните директори Й. Ц. Ц. и Р. Г. Б. сумата от 660.00 лв. (шестстотин и шестдесет лева) за направени по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред О. с. П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 Ц.Ч.                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: