№ 75
Р Е
Ш Е Н
И Е № 10
гр. Попово, 20
февруари 2012г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПОПОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично съдебно
заседание на осемнадесети януари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ ПАВЛИНОВА
при секретаря: Д.Л., като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 372 по описа за 2011г.
на ПРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявените
искове са с правна квалификация – чл. 48 във вр. чл. 45, във вр. чл. 51 и чл.
52 от ЗЗД и чл. 86 във вр. чл. 84,ал. 3 от ЗЗД.
Ищецът Д.М.Р. ***,
действащ чрез своята майка и законен представител – Ю.Д.Р., твърди в исковата
си молба, че на 10.05.2011г., около 18.00-18.30 часа, излязъл да играе със свои
съученици от ОУ „Любен Каравелов” на полянката в междублоковото пространство на
ж.к. Младост. Децата започнали да играят футбол. По време на играта, едно от
децата – Д. Е., ученик от ІV-„б” клас в ОУ „Л. Каравелов”, започнало да се
заяжда с другите и играта била преустановена, впоследствие Д. Е. продължил да
се заяжда с останалите деца и започнал да ги замяра с камъни. Д. направил
забележка на Д. да спре да хвърля камъни по тях, за да не удари някого,
приближил се до него и го спънал, след което Д. ударил Д. в областта на устата,
в резултат на който му избил преден постоянен ляв зъб. Веднага след това
последвала реимплантация на зъба и било назначено антибиотично лечение.
Предстояли контролни прегледи и множество манипулации във връзка с лечението и възстановяването
на зъба, които щели да изискват продължителен период от време, като според
стоматолози реимплантираните зъби изисквали проследяваща оценка минимум 2-3 години и през този период, пък и
след него, били възможни усложнения, които да доведат до отпадане на
реимпланта. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответницата, в качеството й на родител, който упражнява родителски права
над малолетното дете Д.Е. И., да заплати на Д.М.Р., чрез неговата майка и
законен представител обезщетение в размер 6000лв.- за неимуществени вреди –
болки и страдания, както и допълнително свързаните с тях неудобства,
продължителен процес на лечение и възстановяване на зъба, както и естетичен
дефект, причинени от непозволено увреждане, извършено на 10.05.2011г. в гр.
Попово, ж.к. Младост от детето Д. Е., поради недостатъчно упражнен родителски
надзор върху него, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането–
10.05.2011г. до изплащане на сумата, както и да заплати сумата 154лв. – за
причинени от непозволеното увреждане имуществени вреди, произтичащи от
заплащане на прегледи и билети за пътуване до гр. София, ведно със законната
лихва върху тази суми от датата на увреждането до окончателното изплащане на
задължението. Моли да бъдат присъдени и направените по делото разноски.
Поддържа предявените искове в с.з. чрез своята
майка и законен представител, както и чрез процесуален представител.
Ответницата - Е.И.М. ***,
в едномесечния срок по чл. 131 ГПК, е подала писмен отговор, видно от който
счита предявения иск за допустим, но го оспорва по размер. Не оспорва, че на
10.05.2011г. наистина синът й е нанесъл удар по устата на Д.Р., при което му е
бил счупен преден ляв, фронтален зъб. Това обаче било станало при самоотбрана,
след като Р. е спънал и съборил на земята нейния син. Синът й не бил хвърлял
камъни по ищеца, нито по другите деца, т.е. по никакъв начин не бил предизвикал
Д. Р.. Фактът, че ищецът е приближил сина на ответницата и го е спънал, като е
започнал сбиването, бил признат изрично в исковата молба. Затова счита, че е
налице съпричиняване. Счита иска за частично основателен, доколкото може да се
приеме, че детето й има вина за причиненото увреждане, въпреки, че се е
защитавало. Към настоящия момент зъбът бил реимплантиран успешно, като в
следващите 2-3 години щяло да бъде установено дали реимплантираният зъб ще се
възстанови или ще отпадне реимпланта. Дори и изписаните антибиотици били само
за 6 дни. Нямало доказателства за продължителни болки и страдания, нито пък за
някакви възпалителни процеси и някакъв естетичен дефект. Не е имало и
необходимост от пътуване до София за влагане на временна вложка на 19.05.2011г.. Предвид изложеното, счита,
че искът на неимуществени вреди е частично основателен, а искът за имуществени
вреди е изцяло неоснователен. Поддържа изложеното в отговора и в с.з. лично и с
процесуален представител.
Съдът, след съвкупната преценка на
всички събрани по делото доказателства, прие за установено следното от
фактическа страна:
Не
се спори по делото, че на 10.05.2011г., около 18.00-18.30 часа, няколко деца, в
т.ч. ищецът Д.Р. и синът на ответницата – Д. Е., излезли да играят футбол на
полянка в междублоковото пространство на ж.к. Младост. Д.Р. бил заедно с кучето
си. На площадката били ищецът Д., синът на ответницата – Д., св. К.Б., св. Д.Д.,
както и още няколко деца – М. от трети клас, М. от четвърти клас и др. Децата
започнали да играят мач, като Д. Е. също участвал в играта. По време на
футболния мач имало разногласия между децата, тъй като според някои, Д.
поддържал противниковия отбор и „се заяждал”. Освен това, децата Д. и М. имали
някаква разпра още от училище, която се пренесла и по време на играта. Двамата
се обиждали, сбили се, в резултат на което играта се разтурила. Д. решил да се
намеси в спора на Д.и М., затова и отишъл при двамата, направил забележка на Д.
да спре да се „драчи” с останалите деца, като искал да предотврати последващи
сблъсъци и скандали. Преди да отиде при М. и Д., Д. дал кучето си на св. К.Б..
Тъй като обаче, на останалите деца им станало интересно какъв спор се е
разразил, всички отишли при спорещите. Тогава кучето на Д.Р., което по принцип
не било агресивно, отишло да подуши Д. Е., който, от своя страна, се уплашил да
не би кучето да го ухапе, казал, че е алергичен, но тъй като останалите деца не
отдръпнали веднага кучето от него, той се ядосал и започнал да хвърля камъни,
като заплашил, че ще убие кучето на Д.Р.. Д., от своя страна, се ядосал,
попитал: „Ти на кого кучето ще убиваш?”
и подгонил Д.. След като го настигнал, Д. спънал Д., но в същото време
го хванал отпред за дрехата, за да не падне лошо. Д. паднал на земята и след
като станал, посегнал да удари Д., но при първия опит не успял, последвал втори
опит, който бил успешен и Д. ударил Д. с юмрук по лицето, вследствие което му
избил преден ляв постоянен зъб. Тогава Д. се изплашил и побягнал към дома си,
св. Д.Д. взел зъба с едно листо и го подал на Д., след което той и още няколко
деца придружили Д. до дома му. Гореизложеното е установено от показанията на
св. К.Б. и св. Д.Д., които съдът кредитира, като взе предвид и обстоятелството,
че същите са малолетни, но и като отчете факта, че показанията им кореспондират
в основни линии с обясненията на децата, участвали в инцидента – ищецът и синът
на ответницата, които бяха изслушани на основание чл. 15,ал.1 от Закон за
закрила на детето. По повод възражението на ответницата, че разпитът на
малолетни свидетели е недопустим, съдът счита същото за неоснователно, тъй
като, макар и да няма изрични разпоредби в ГПК досежно разпит на малолетни
свидетели, настоящият състав приема, че допустимостта на разпита им се извлича
от разпоредбата на чл. 139,т.1 от ГПК, а по отношение на самия разпит съдът
приложи по аналогия разпоредбата на чл. 10 от НПК, като същите бяха разпитани в
присъствието на социален работник от отдел „Закрила на детето”, инспектор от
Детска педагогическа стая с педагогическо образование и в присъствието на
родителите на децата. По делото е приложена
и преписка ЗМ 392/2011г. по описа на РУ „Полиция” – гр. Попово.
В
момента на удара, вследствие който е избит зъба на ищеца, последният изпитал
болка, но според неговите обяснения, в този момент не го е заболяло много.
Около половин час след инцидента, Д. е заведен от майка си при стоматолог – св.
д-р И.С., която установила, че е избит централен зъб на горната челюст в ляво.
Св. С., след като е направила снимка на зъба, установила още, че костта е
запазена и започнала процедура по реимплантация на зъба. Стоматологът е
направил необходимото и към настоящия момент зъбът е успешно реимплантиран. За
процедурата по реимплантацията е използвана упойка, сложена е временна паста,
която е сменена след 15 дни,
впоследствие е изваден нервът на зъба. Св. С. ***., че лично тя е изпратила в
гр. София ищеца и майка му, тъй като вечерта, когато те са отишли при нея, тя
само е успяла да фиксира зъба, без да го шинира. Предвид избрания метод за
шиниране, било необходимо зъбът да се закрепи на съседен зъб с фибролента, с
фотополимер. В тази връзка св. С. изпратила ищеца и майка му в гр. София,
където да бъде извършена необходимата процедура по шинирането на зъба, тъй като
в района на гр. Търговище не се намерил специалист-хирург, който да се съгласи
да извърши процедурата. Според св. С., не може да се говори за възстановителен
процес по отношение на този зъб, тъй като всичко, което се прави за него, е
временно и неминуемо зъбът ще отпадне, но не е ясно кога точно ще се случи
това. За поставяне на постоянен имплант, може да се говори едва след навършване
на 18-годишна възраст на детето, когато вече са завършени развитието и растежът
на челюстната кост. Целта към момента е да се запази костта. Според св. С., към
настоящия момент зъбът е леко по-тъмно оцветен и това се дължи на изваждането
на нерва и запълването на канала. Също според св. С., зъбът е леко изместен и е
по-къс от другите, като скъсяването му се е наложило, за да не се травмира и да
няма досег с долните зъби и с храните. Възможните усложнения, свързани с
реимплантацията на зъба според св. С., са стопяване на костта, отпадане на
зъба, образуване на кисти или анкелози, изместване на зъбите. Вариант този зъб
да остане за постоянно в устата на детето, няма, но след колко време ще отпадне,
не може да се каже с категоричност. Веднага след процедурата, която е извършила
св.С., се е наложило и антибиотично лечение, както и употреба на аналгетик.
Според св. С., травмите на зъби при деца до 14-годишна възраст, са доста
проблемни, поради растежа на челюстите. Процесът до достигане на постоянно
протезиране е дълъг и изисква периодични прегледи, наблюдения и консултации.
Също според св. С., за детето има постоянен дискомфорт и то трябва да привикне
към нов начин на хранене, да придобие нови хранителни навици. Дъвки, семки,
ядки, следва да се изключат от менюто на Д.. По-твърди храни не следва да
употребява, както и да не дъвчи и отхапва с този зъб. Ако този хранителен режим
не се спазва, ще се стигне до по-бързо падане на зъба. Налага се постоянно и
периодично наблюдение на зъба, като св. С. *** е установила, че при пациента й
са налице същите оплаквания – болка от топло, дискомфорт. Съдът кредитира показанията на св. С.
напълно, тъй като същите са последователни, обективни и не противоречат на
останалия доказателствен материал.
От
приложената на л. 31 характеристика на Д. Е.И., изх. № 57/06.10.2011г. на ОУ
„Л. Каравелов” – гр. Попово е видно, че адаптирането на същия в училищната
обстановка и в колектива на класа е било труден и продължителен период. Същият
дълго време не е могъл да покаже спазване на задълженията си като ученик,
заложени в Правилника за дейността на училището. В общуването си с учениците
често е достигал до конфликти поради това, че е налагал своето мнение. Често е
реагирал спонтанно и агресивно за разрешаване на конфликта. Редовно е посещавал
училище, но към учебните си задължения е проявявал несериозно, небрежно
отношение.
На
12.05.2011г. ищецът Д.Р. е посетил съдебен лекар – д-р Вл. Г., който, след
преглед е издал съдебно-медицинско удостоверение, според което при прегледа са
установени кръвонасядания по лигавицата на горната и долната устни, както и по
венеца на първи горен ляв резец, като
зъбът е имплантиран с цел /опит/ за възстановяване.
Към
настоящия момент, според ищеца Д.Р., на моменти същият чувства рязка болка в
зъба, както и когато се храни. Не може да употребява горещи храни, в противен
случай отново изпитва рязка болка. По препоръка на лекаря, не следва да
употребява и студени храни. Освен това, детето не може да отхапва с този зъб,
защото в противен случай зъбът може да отпадне. Детето си налага да не докосва
зъба нито с език, нито с храни и всяка седмица ходи на прегледи при зъболекар.
Както
беше посочено по-горе, по препоръка на д-р С., ищецът и майка му са посетили
Дентален център в гр. София, където на детето Д. са направени съответни
процедури – поставена е временна вложка и е извършено шиниране на зъба, във
връзка с което е издаден касов бон от
19.05.2011г. на стойност 80лв. /заверено копие приложено на л. 11/, а
впоследствие е издадена фактура от 14.10.2011г. /приложена на л. 40/, издадена
от „Дентал СА – Дентален център” ООД, в която са описани извършените услуги,
посочена е стойност на услугите – 80Лв. и е посочена дата на данъчното събитие
– 19.05.2011г.. Във фактурата е отразено, че плащането е извършено в брой.
Съдържанието на фактурата е оспорено от ответницата с твърдения, че не е
издадена във връзка с преглед на 19.05.2011г. На л. 11 са приложени още
заверени копия на билет, издаден от „Груп плюс” ООД, за пътуване на ищеца и
майка му от гр. Попово до гр. София на 19.05.2011г. – на стойност 37лв., както
и две заверени копия на билети, издадени от „Централна автогара” АД – гр.
София, за пътуване с превозвач „Автобустранс” ЕООД, на 19.05.2011г. от гр.
София, до гр. Попово, на стойност – 15лв. и 22лв.
С оглед изясняване на
делото от фактическа страна, беше назначена и съдебномедицинска експертиза,
която беше изготвена от вещото лице – д-р Н.В.Б. ***. Според заключението на
вещото лице, се касае за настъпило травматично увреждане – експулсия /избиване/
на постоянен зъб – горен първи ляв резец. В момента на настъпване на травмата,
пострадалият е усетил остра и силна болка, рядкост са случаите, при които болка
липсва непосредствено след травмата, но настъпва няколко минути след това. Към
настоящия момент, след успешно лечение и
имплантация пострадалият усеща слаба болка при натиск върху имплантирания зъб,
като периодът на отшумяване на болката е строго индивидуален – от няколко
месеца до повече от година. Към настоящия момент състоянието на зъба е
относително стабилно, пострадалият съобщава за болка при перкусия /почукване/,
дискомфорт и слаба болка по време на хранене, при положение, че имплантираният
зъб е имобилизиран и пациентът се опитва да се храни на незасегнатата от
травмата страна. Към момента зъбът е имплантиран успешно и предприетите мерки
са били навременни и в съответствие с добрата дентална практика. Експулсията на
зъб като травма е свързано с необратими поражения върху зъбодържащия апарат,
поради което възстановяването с реимплантация е временно решение на проблема и
се прави с цел запазване на място между останалите зъби с цел протетично
лечение на по-късен етап – след завършване на лицевите кости и челюсти на
пациента, което настъпва между 17-19 – годишна възраст. За успешната
имплантация на зъба са необходими шиниране на зъба, както и извеждането му от
контакт с долните резци. Необходимо е по време на хранене да се избягват
твърдите храни, тъй като във фазата на отхапване е възможно имплантираният зъб
да бъде травмиран, а резултатът от имплантацията да бъде негативен или наплъно
неуспешен /свързан с отпадане на зъба/. Периодът на ограниченията е дълъг и е
свързан с крайното протетично лечение. Имплантирането на зъба става само след
като на зъба е проведено ендодонтско /кореново/ лечение, при което настъпва
промяна в цвета на зъба в различна степен, като с времето разликата в цвета
става все по-осезаема. Това поражда смущение в естетиката, тъй като се касае за
зъб във фронталната, видима област. Към настоящия момент усложнения след
лечението, породени от самото лечение, не са открити. От направеното
рентгенологично изследване не се забелязва хоризонтална или вертикална костна
резорбция. Съседните зъби не са засегнати. Последиците от имплантацията са:
- естетически – промяна в цвета; -
функционални – смущения в храненето, свързани с ограничения, болка и
дискомфорт; - смущения на ниво организъм – не са редки случаите на загуба на
костно вещество около имплантирания зъб, като се забелязва прогресиране във
времето. От подобна загуба могат да настъпят симптоми на пародонтоза и на
по-късен етап отпадане на имплантирания зъб. Съседните на него зъби могат да
пострадат в различна степен в зависимост от загубата на костно вещество. При
отпадане на имплантирания зъбсе провежда поддържащо протетично лечение, целта
на което е запазване на разстоянието между резците, което се постига с изработването
на снемаема микропротезна естетична конструкция – местопазител. Естетическите и
функционални смущения се компенсират с провеждането на протетично лечение и
изработването на подходяща мостова конструкция, което към настоящия момент не
се препоръчва, предвид възрастта на пострадалия, респективно незавършения
растеж и развитие на лицевите и челюстните кости. Описаните манипулации в
издадената на 14.10.2011г. фактура № 62 касаят стриктно лечението по
имплантиране на експулсирания зъб. Заключението на вещото лице бе прието и
приложено по делото, като обективно, компетентно изготвено и неоспорено от нито
една от страните.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Съгласно чл. 48,ал.1
от ЗЗД: „Родителите и осиновителите, които упражняват родителските права,
отговарят за вредите, причинени от децата им, които не са навършили пълнолетие
и живеят при тях”.
В настоящия случай,
съдът приема, че исковете са доказани по основание.
Налице са всички
предпоставки, изпълващи фактическия състав на чл. 48 във вр. чл. 51 от ЗЗД,
пораждащи правото на обезвреда на пострадалото лице. Не се спори по делото, че
ответницата е майка на детето Д. Е. И., който към момента на вредоносното
деяние – 10.05.2011г., е малолетен, както и че към този момент ответницата е
упражнявала родителски права по отношение на детето. При това положение и тъй като отговорността
на родителите е лична и представлява гражданско правна санкция за недобре
изпълнен родителски дълг по възпитанието и контрола на детето, то съдът приема,
че ответницата следва да отговаря за вредите, причинени от сина й. Още повече,
че в настоящия процес ответницата не доказа, че не е била в състояние да
предотврати настъпването на вредите.
Съгласно разпоредбата
на чл. 51,ал.1 от ЗЗД: „Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането.”
В конкретния случай,
са предявени два иска – за неимуществени
вреди – претърпени болки, страдания, както и допълнително свързаните с тях неудобства,
продължителен процес на лечение и възстановяване на избития зъб, както и
естетически дефект, в резултат на непозволено увреждане на 11.05.2011г. –
избиване на постоянен зъб – горен първи ляв резец, ведно със законната лихва от
датата на увреждането – 11.05.2011г. до изплащане на задължението, както и
за имуществени вреди – за заплащане на прегледи и билети за пътуване
до и от гр. София, ведно със законната лихва от предявяване на иска до
изплащане на задължението.
Не е спорно по делото,
че на 11.05.2011г., в резултат на удар с
юмрук от детето Д. Е., на детето Д.Р. е избит
постоянен зъб – горен първи ляв резец, което неминуемо е довело до
засягане на неимуществена ценност – здравето на пострадалия, в т.ч. и
естетически и функционални смущения, а във връзка с проведеното лечение – и до
имуществени вреди – стойността на билетите за пътуване до и от гр. София, както
и заплатените манипулации в денталната клиника в гр. София.
По отношение размера
на предявените искове:
Съгласно разпоредбата
на чл. 52 от ЗЗД, обезщетението на неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. При преценка размера на
претенцията следва да се вземат предвид установените по делото факти и
обстоятелства. При определяне размера на неимуществените вреди, съдът се
съобрази със събраните по делото доказателства относно вида, характера и
степента на увреждането, възприе и
заключението на вещото лице Б., което счита за обективно и компетентно
изготвено, като приема, че от значение за размера на обезщетението са следните
обстоятелства: - характер на увреждането – избит постоянен фронтален
зъб, която травма е свързана с НЕОБРАТИМИ поражения върху зъбодържащия апарат,
а именно – тотално разкъсване на периодонталните лигаменти и съдово-нервния
сноп; - ниска възраст на пострадалия, във връзка с която до 17-19годишна
възраст /когато ще завърши растежа на лицевите кости и челюсти/ не може да бъде предприето протетично лечение, а реимплантацията
е временно решение, направено с цел запазване мястото между останалите
зъби; - функционални смущения, свързани с дълъг период на ограничения в
храненето, болка, дискомфорт, ограничения в приемането на твърди, горещи и
студени храни и напитки /което води до трайна промяна в хранителните навици на
пострадалия/, забрана да отхапва с имплантирания зъб; - естетически проблеми
– промяна в цвета на зъба, както и скъсяването му с цел ограничаването на
контакта му с другите резци и с храни. Съдът, от друга страна отчита, че към
настоящия момент зъбът е имплантиран успешно и усложнения след лечението,
породени от самото лечение, не са открити, като не е установена хоризонтална
или вертикална костна резорбция, а съседните зъби са незасегнати. Предвид изложеното по-горе, съдът счита, че справедливият
размер на обезщетението за неимуществени вреди, е 5000лв.
По отношение на
предявения иск за имуществени вреди, съдът приема, че от представените по
делото доказателства е доказано, че ищецът е направил разходи за пътуване до и
от гр. София, респ. за заплащане на манипулации в Денталната клиника, в
претендирания от него размер – 154лв. Съдът приема за неоснователни
възраженията на ответницата, че приложените копия на билети не доказват
извършен разход за пътуване, напротив, от приложените заверени копия на билети
се установява по несъмнен начин, че на дата 19.05.2011г. ищецът и майка му са
пътували от гр. Попово до гр. София, респективно, в обратната посока, като в
билетите е отразена и стойността на пътуването. По отношение на оспорената
фактура, издадена от „Дентал СА – Дентален център” ООД, съдът приема, че
оспорването й също не е успешно проведено, като както от показанията на св. С.
се установява, че тя лично и насочила ищеца и майка му към тази клиника, така и
от неоспореното от страните заключение на вещото лице е видно, че описаните
манипулации във фактурата касаят стриктно лечението по имплантиране на
експулсирания зъб.
По повод възражението
на ответницата за отчитане наличието на съпричиняване от пострадалия при
деликта и евентуално намаляване на обезщетението, съдът приема, че това
възражение е частично основателно. За да
бъде намалено обезщетението за вреди, съгласно чл. 51,ал.2 от ЗЗД, увреденият
трябва да е допринесъл за тяхното настъпване. Необходимо е този принос да е
конкретен - т.е. да се изразява в извършването на определени действия или
въздържането от такива действия от страна на увреденото лице. Съпричиняване на
вредоносния резултат ще е налице или ако именно поведението на увредения е
станало причина, или ако то е повлияло по някакъв начин върху действията на
причинителя на вредата. В настоящия случай, от събраните по делото
доказателства, в т.ч. показанията на св. Б., Д., както и от обясненията на Д.Р.
и Д. Е., съдът приема, че макар и Д.Е. с поведението си да е станал причина за
разтурянето на играта, респективно да се е скарал и сбил с детето М., няма доказателства по делото, той да е имал
конкретна разпра с ищеца – Д.Р.. Напротив, именно Д.Р., макар и с
благородните подбуди да спре
по-нататъшния конфликт между двете деца, е отишъл при тях, направил е забележка
на Д., допуснал е кучето му /макар и
неагресивно/, да „подуши” Д., който е изразил страха си от него, като дори е
казал, че е алергичен към кучета, впоследствие, макар и в резултат на отправената
от Д. /под влияние на страха/ заплаха, че ще му убие кучето, е подгонил Д. и
накрая дори го е спънал /макар и внимателно/, което е довело до падането на Д. на земята. Едва
след всички тези събития и изправянето на Д., същият е успял да удари Д. с
юмрук в лицето, вследствие на което е избит и процесният зъб. Съдът, като се
съобрази и с ТР № 88/12.09.2961г., ОСГК на ВС, приема, че макар и да няма
виновно поведение от страна на Д.Р., е налице причинна връзка между неговото
поведение /посочено по-горе/ и настъпването на вредоносния резултат. Още
повече, че няма никакви доказателства по делото да е имало първоначален
конфликт между Д. и Д., във връзка с което и съдът приема, че ако Д.Р. не бе
подгонил Д. Е., последният не би го ударил. Предвид всичко гореизложено, съдът
приема, че приносът на Д.Р. за настъпването на вредоносния резултат, е 1/3.
При това положение,
определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди в размер 5000лв. следва
да бъде намалено по реда на чл. 51,ал.2 от ЗЗД с 1/3, във връзка с което и
предявеният иск за неимуществени вреди, е основателен до размер 3333.34лв. и до
този размер следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 11.05.2011г. до изплащане на вземането, а за разликата над
посочения размер до пълния предявен от 6000лв. искът следва да бъде отхвърлен.
Същото важи и за предявения иск за имуществени вреди, като приетият от съда за
доказан размер на разходите за пътуване и лечение – 154лв., също следва да бъде
намален с 1/3 и искът да бъде уважен до размер 102.66лв., ведно със законната
лихва от предявяване на иска – 08.06.2011г. до изплащане на вземането, а за
разликата над този размер до пълния предявен размер от 154лв. /след направеното
увеличение на иска/, същият следва да бъде отхвърлен.
При
този изход на делото, на основание чл. 78,ал.1 от ГПК, ответницата следва да
бъде осъдена да заплати на ищеца и направените от него разноски по делото,
съразмерно на уважената част от исковете – в размер 390.84лв.
Мотивиран от горното и
на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Е.И.М., ЕГН **********,***, като родител, който упражнява родителски права над малолетното
дете Д. Е. И., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Д.М.Р., ЕГН **********,***,
действащ чрез своята майка и законен представител Ю.Д.Р., ЕГН **********, със
същия адрес, СУМАТА 3333.34лв. /три
хиляди триста тридесет и три лева и 34ст./, представляващи обезщетение за
претърпените от Д.М.Р. неимуществени вреди, настъпили вследствие причинено му
на 10.05.2011г. от Денис Ертенов Исуфов увреждане – избиване на постоянен зъб –
горен първи ляв резец, на основание чл.
48 във вр. чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 10.05.2011г. до изплащане на задължението, като в останалата
част над 3333.34лв. до пълния предявен размер от 6000лв., ОТХВЪРЛЯ предявения
иск.
ОСЪЖДА Е.И.М., ЕГН **********,***, като родител, който упражнява родителски права над малолетното
дете Д. Ертенов Исуфов, ЕГН **********,
ДА ЗАПЛАТИ на Д.М.Р., ЕГН **********,***,
действащ чрез своята майка и законен представител Ю.Д.Р., ЕГН **********, със
същия адрес, СУМАТА 102.66лв. /сто и два
лева и 66ст/, представляваща
обезщетение за имуществени вреди в резултат на причиненото му на 10.05.2011г.
от Д. Е.И. увреждане, на основание чл.
48 във вр. чл. 51 от ЗЗД, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от
08.06.2011г. до окончателното изплащане на задължението, като в
останалата част над 102.66лв. до пълния предявен размер от 154.00лв., ОТХВЪРЛЯ
предявения иск.
ОСЪЖДА Е.И.М., ЕГН **********,***, като родител, който упражнява родителски права над малолетното
дете Денис Ертенов Исуфов, ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на Д.М.Р., ЕГН **********,***, действащ чрез своята майка и законен
представител Ю.Д.Р., ЕГН **********, със същия адрес, СУМАТА 390.84лв. /триста и деветдесет лева и 84ст./ - за направени разноски по делото,
съразмерно на уважената част от исковете, на
основание чл. 78,ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Търговищки окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: