Р Е Ш Е Н И Е
№....................................
гр.К.,25.06.2019г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
К.ски районен съд, наказателна колегия, в открито съдебно заседание на четвърти
юни, две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
Председател:
:Мая Миленкова
Секретар: Цветанка Александрова
Като
разгледа докладваното от съдия Миленкова АНД № 506 описа за 2019. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Т.С.Г., с ЕГН – ********** *** обжалва
наказателно постановление № 18-1139-001511/19.09.2018 г. ,
издадено от…. на Сектор “Пътна
полиция” при ОД на
МВР К., с което на основание чл. 182, ал.1 т.6 от ЗДвП й е наложено административно наказание “глоба”
в размер 850 лева за нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП и е лишена от право да управлява МПС за срок
от 3 месеца. В жалбата се сочат допуснати нарушения на процесуалните правила в
производството по установяване на нарушението и ангажиране отговорността на
жалбоподателката.
Наказващият орган не взима
участие в производството, но изразява становище за неоснователност жалбата.
Като
разгледа събраните по делото писмени и устни доказателства при условията на чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:
След като подложи на обстоен
анализ и преценка събраните по делото доказателства, съобразно обхвата и
пределите на въззивната проверка, настоящият съдебен състав намери за
установено следното
от фактическа страна:
На 30.06.2018 г. в 08:28 ч. с техническо средство sitraffic
lynx ERS 400-9047BAB, монтирано на ВП II-
При снемане на
записите и установяване на нарушението,
в ОДМВР С. З. е изпратено искане за
установяване на водача на превозното средство. Предоставена е за попълване и
Декларация по чл. 188 от ЗДвП. Установено е , че собственик на описаното МПС е
Ж. Г. Д., с ЕГН – **********, от гр. Ч..
На 30.07.2018 г. собственикът
на описаното МПС е попълнил цитираната
декларация, в която е посочено, че водач на автомобила в деня на установяване
на нарушението е била Т. С. Г., с ЕГН - ********** ***.
На 10.08.2018 г.,
след получаване на попълнената от собственика
декларация по чл. 188 от ЗДвП , св. Г.В. – мл. автоконтрольор в сектор
Пътна полиция при ОДМВР К. съставил АУАН за извършено от Г. административно
нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Към АУАН е приложен е и видеоклип № 00007, в
който се сочи и точния час на установяване на превишаване на скоростта – 08:28:44
ч. Измерената скорост на движение на превозното средство от
Водачът не е спрян за проверка в
момента на установяване на нарушението.
Както вече бе посочено, декларация
по чл. 188 от ЗДвП е изготвена от собственика на МПС, в която същият е посочил,
че на посочената дата и час превозното
средство е управлявано от Т.С.Г..
В обстоятелствената част на акта
длъжностното лице изложило ясно и точно описание на фактическите обстоятелства,
относими към инкриминираното нарушение, което е квалифицирано като съставомерно
по текста на чл.
21, ал.1 от ЗДвП. Изрично в акта са конкретизирани датата и мястото, където
е констатирано нарушението, техническото средство, с което същото е било
заснето и превишената скорост на движение на автомобила.
Въз основа на съставения на 10.08.2018г. от св. В. АУАН, на 19.09.2018г. лллл на сектор ПП при
ОД на МВР К. издал атакуваното НП№18-1139-001511/2018 г.
Описаната и възприета от съда
фактическа обстановка се установява по безсъмнен начин, от събраните в хода на
съдебното дирене гласни доказателства-показанията на актосъставителя В., както
и от другите приобщени по делото писмени доказателства. Следва да се подчертае,
че гласните доказателствени средства
кореспондират и се подкрепят изцяло и от другите събрани по делото писмени
доказателства, което наложи за съда да ги кредитира изцяло и безрезервно.
Съдът счита, че при съставянето на акта не са допуснати съществени процесуални
нарушения, тъй като същият е съобразен с изискванията на чл. 40 и
следващите от ЗАНН. При това, актът съдържа необходимите задължителни реквизити
изброени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като излага конкретно и ясно описание на обстоятелствата, при които е
осъществено процесното нарушение. При тези обстоятелства, съдът счита, че не се
наблюдават съществени отклонения от материалноправно и процесуалноправно
естество, които да рефлектират върху законосъобразността на акта.
Възведената в акта за
административно нарушение фактическа обстановка, относима към разглежданото
административно нарушение е обективирана изцяло и в наказателното
постановление. Нарушението е квалифицирано като сътавомерно по текста на чл.
21, ал.1 от ЗДвП от ЗДвП .
В законоустановеният 7-дневен
преклузивен срок, съгласно чл.
59, ал.1 от ЗАНН жалбоподателката, в качеството си на легитимирана страна с
правен интерес, оспорва законосъобразността и обосноваността на наказателното
постановление, при което жалбата й се явява процесуално допустима. Разгледана
по същество обаче, съдът я намира за неоснователна.
Законосъобразно и правилно
административнонаказващият орган е ангажирал административнонаказателната
отговорност на въззивника с оглед на виновно осъщественото от нея
административно нарушение, съставомерно по този текст. Същото се изразява в това, че като
водач на ППС, деецът е допуснал движение на управляваното от него превозно
средство с превишена скорост, надвишаваща значително въведеното ограничение от
От легалния прочит на
разпоредбата на чл.
21, ал.1 от ЗДвП, която е с императивен характер е видно, че на водачите на
ППС се забранява при избиране на скоростта на движение да превишават максимално
допустимата за населено място скорост от
За правнорелевантния факт,
доказващ наличието на виновно осъществен състав на административно нарушение от
страна на жалбоподателя, съдим най-вече от представеното писмено доказателство
- "извлечение от паметта" на техническото средство на приложения клип от 30.06.2018 г. Всъщност, от това писмено доказателство черпим
информация и не само за конкретното нарушение, изразяващо се в движение с
превишена скорост на движение на управлявания от дееца автомобил, но така също
и за времето, през което е извършено измерването /отразено с точност до секунда/,
посоката на движение на превозното средство, режима на работа, на който е било
настроено да работи техническото средство и мястото, където е установено
нарушението. По отношение на последното обстоятелство /мястото на нарушението/
добиваме нагледна представа от приложените по делото снимки,извлечение от
видеоклипа. Съдът счита, че обсъдени в своята доказателствена съвкупност,
данните от клипа предоставят обективна възможност на нарушителя да може да се
ориентира и разбере, къде точно е била измерена превишената скорост на
управлявания от него автомобил. Още повече, че в АУАН и НП е описано подробно и
самото място, където е констатирано нарушението. И тук следва да се поясни, че
за пълнота на описанието на мястото на нарушението съдим така също от GPS координатите,
посочени в снимката на видео-клипа. Същите, съобразени с направеното описание
на мястото на нарушението в НП и АУАН, безспорно ориентират безпогрешно
въззивника за това, къде е измерена превишената скорост на движение на
автомобила.
От друга страна, следва да се
отбележи, че в хода на съдебното следствие не бяха събрани доказателства, които
да компрометират и разколебават изложената от наказващия орган обвинителна
теза. Ето защо, съдът счита, че при изложените обстоятелства, законосъобразно и
правилно административнонаказващият орган се е позовал на разпоредбата на чл.
189, ал.2 от ЗДвП, като е приел, че редовно съставения АУАН от
актосъставителя В. се ползва с презумптивна
доказателствена сила, до доказване на противното. Отделно от изложеното може да
се изтъкне, че обвинителната теза наказващият орган е изградил не само на
изложените в акта констатации, от страна на длъжностното лице, но така също и
от другите писмени доказателства по преписката. Безспорно, наказващият орган се
е позовал на данните от видеоклипа, извлечен от паметта на техническото
средство, който се явява показателен в насока - датата и времето на
измерването; измерената превишена скорост и посоката на движение на превозното
средство. Само по себе си, извлечението на видеоклип от паметта на техническото
средство по смисъла на 189,
ал.15 от ЗДвП съставлява доказателствено средство. При изложените съждения
съдът приема, че правилно и законосъобразно административното нарушение е
подведено под хипотезиса на нормата на чл.
21, ал.1 от ЗДвП, която се явява относима към настоящия правен казус.
Наличието на разминаване между
посочената в приложения по делото видеоклип скорост и тази в АУАН и НП се
основава на приспаднатия толеранс , от 3 % в полза на нарушителя, което
изрично е упоменато в НП.
Встъпвайки на общата
доказателствена плоскост и на събраните в хода на съдебното следствие
доказателства, съдът прие, че наказващият орган законосъобразно е ангажирал
административнонаказателната отговорност на нарушителя по текста на чл.
21, ал.1 от ЗДвП, основавайки се както на съществуващите безспорни
доказателствени факти, доказващи наличието на виновно осъществен състав на
административно нарушение от страна на водача.
При изложените съждения вън от
съмнение е, че описаната в обстоятелствената част на наказателното
постановление обвинителна теза се явява доказана по безсъмнен и категоричен
начин. Оттук следва и правният извод, че атакуваното наказателно постановление
се явява законосъобразно и обосновано, поради което същото следва да се
потвърди изцяло .
По отношение на размера на наложеното с НП наказание за това нарушение, съдът намира следното :
За нарушението по чл. 21, ал.1 от ЗДвП, изразяващо се движение със скорост над разрешената максимална скорост в
населено място, на основание чл.
182, ал.1, т.6 от ЗДвП по отношение на дееца са постановени две кумулативно
дадени административни наказания - за превишаване над
Предвид гореизложеното и на
основание чл.
63, ал.1 от ЗАНН, съдът
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 18-1139-001511/2018 г. от дата 19.09.2018 година
на Началника на сектор "Пътна
полиция" към ОДМВР - гр.К. , с което на осн. чл. чл.
182, ал.1, т.6 от Закона за движението по пътищата са наложени на Т.С.Г., с ЕГН – ********** *** административни наказания - "глоба" в размер на 850 /осемстотин и
петдесет /лева и "лишаване от правото да управлява МПС" за срок от 3
/три/ месеца.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред КАС, в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е
изготвено .
РАЙОНЕН СЪДИЯ