Р Е Ш
Е Н И Е
№35
гр. Несебър, 22.03.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, шести
състав
в публично девети март две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Красимира Л., като разгледа гр. д. № 18 по описа
на Районен съд Несебър за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД.
От ищеца В.Д.Д. е
предявен иск с правно основание чл. 108 от ЗС, с който иска да се признае за
установено по отношение на „С.И.” ООД, че той е собственик на идеална част в
размер на 500/2982 от ПИ с идентификатор *********по кадастралната карта на
град Несебър, одобрена със заповед № 18-46/18.08.2006г. на изпълнителния
директор на АК Бургас, с адрес ул. „Несебър” № 1, с площ от 2982 кв. м., с
трайно предназначение на територията – урбанизирана, НТП – за курортно
рекреационен обект, номер по предходен план: квартал 5201, парцел VII, при граници и
съседи: имот *******, *******, *******, *******, *******, и ответникът да бъде
осъден да предаде на ищеца владението върху този имот, както и иск с правно основание
чл. 59, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за лишаване от ползване на
имота, в периода от 15.01.2007г. до 11.01.2017г. в размер на 20 000 лв.
Ищецът сочи, че ПИ с идентификатор *********е идентичен с имот № 171 по плана
от 1931г., идентичен с имот 249 от плана от 1997г., идентичен с парцел VI-249, кв. 5201 по плана от
2001г. на к. к. „Слънчев бряг”. Твърди, че е собственик на Нива с площ от 500 кв. м.,
при граници: запад – общинско място пл. № 13, север пл. № 168 на Н.Д., изток – Л.Д.Я.,
юг – пл. 172 на С.С., представляваща част от имот с планоснимачен № 171,
находяща се в местност „Адата” кк „Слънчев бряг” по кадастралния план от
1931г., целият урегулиран от 3700 кв. м., при граници на целия имот: път, С.С.,
Общинско място и Н.Д.. Сочи, че този имот в момента представлява част от имот с
идентификатор *********по кадастралната карта на град Несебър. Навежда, че е
придобил собствеността от Р.К.Я. и Л.Л.Я. на основание договор за дарение,
обективиран в нотариален акт № 165, том I, дело 433 от 1996г., вписан в РС
Несебър. Излага, че ответникът се легитимира като собственик на целия имот
идентификатор *********по кадастралната карта на град Несебър по силата на
нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти вх. рег. № 30 от
16.01.2007г., акт 14, том I, дело № 19 от
2007г. на съдия по вписванията при Районен съд Несебър. Твърди, че ответникът
владее имота, вкл. и площта от 500 кв. м. Намира, че сделката за
покупко-продажба между Р.К.Я., Л.Л.Я. и „С.И.” ООД е извършена след вписване на
сделката за дарение, поради което няма прехвърлително действие за правото на
собственост. Навежда, че му се дължи обезщетение за лишаването от ползване
върху имота в периода от 15.01.2007г. до 11.01.2017г. Обръща внимание на
обстоятелството, че представения с исковата молба нотариален акт не е оспорен,
а е оспорен такъв, представен от ответника по делото. С тези доводи моли
предявените искове да бъдат уважени, а нотариалния акт на ответника - отменен.
Претендира разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК от ответника „С.И.” ООД е депозиран отговор, в който се
заема становище за неоснователност на предявения иск. Сочи, че нотариалният акт
за дарение от 1996г. е нищожен на основание чл. 26 от ЗЗД поради противоречие
със закона – ЗСПЗЗ и ЗТСУ и поради липса на предмет. Намира, че имот с
описанието в нотариалния акт не може да съществува, защото според нормите на
ЗСПЗЗ минималната площ за имот с предназначение „нива” е три декара. Сочи, че
имотът не би могъл да бъде нива още и защото в него изрично е посочено, че
нивата е част от имот с посочен номер по кадастрален план на КК „Слънчев бряг –
запад”. Навежда, че не може да бъде определено точното местонахождение на
нивата. Излага, че праводателите на ищеца не са притежавали реално обособена
част от имот с пл. № 171 по плана от 1931г. Счита, че такава реално обособена
част никога не е съществувала. Сочи, че представеният делбен протокол не
удостоверява валидно разделяне на имота, тъй като не съдържа нито подписи, нито
изявление на съсобствениците на имота и не е ясно кой е издател на този
документ. Развива съображения за нищожност на нотариалния акт, с който се
легитимира ищеца, поради обстоятелството, че не е подписан от посочения в него
нотариус Стоян Ангелов. Излага, че Р.Я. е съпруга на Любен Я., поради което не
е притежавала правото на собственост върху дарения имот. Твърди, че същият е
бил собственост единствено на наследниците на Л.Я., а Р.Я. не е имала такова
качество. Намира, че е придобил имот чрез осъществяване на добросъвестно
владение от 15.01.2007г. до датата на предявяване на исковата молба. Сочи, че
към владението му следва да се присъедини и владението на праводателите му,
посочени в нотариалния акт от 2007г. Оспорва претенцията за 500 кв. м.
обособена част от УПИ и по размер, тъй като счита, че по арг. от чл. 16, ал. 1
от ЗУТ ищецът би следвало да е собственик най-много на 375 кв. м. от посочената
площ (при отнети 25 % за изграждане на обекти за социална инфраструктура).
Навежда, че е мажоритарен собственик на процесния имот и предаване на владение
на реална част от него няма как да бъде осъществено. Намира, че дори ищецът да
бъде признат за собственик на идеалната част от имота, владението не може да му
бъде предадено, тъй като ответникът е мажоритарен собственик, а отделянето на
спорната част от имота е невъзможно. Оспорва иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД като
недопустим и неоснователен. С тези доводи моли исковете да бъдат отхвърлени.
Претендира разноски.
Третото
лице помагач – Л.Л.Я., в депозирано по делото становище (на л. 111) възразяава
срещу конституирането му в производството. Представя копие от нотариалния акт
за дарение, въз основа на който ищецът претендира права, като оспорва положения
в него подпис на Стоян Ангелов. Отправя искане до съда да отхвърли исковете
като неоснователни и недоказани.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По
иска по чл. 108 ЗС:
Предявен
е иск с правно основание чл. 108 ЗС по
отношение на на
идеална част в размер на 500/2982 от ПИ с идентификатор *********по
кадастралната карта на град Несебър, одобрена със заповед № 18-46/18.08.2006г.
на изпълнителния директор на АК Бургас, с адрес ул. „Несебър” № 1, с площ от
2982 кв. м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, НТП – за
курортно рекреационен обект, номер по предходен план: квартал 5201, парцел VII, при граници и съседи: имот *******, *******,
*******, *******, *******. По така предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е
било да установи, че е собственик на посочената идеална част от процесния имот на
твърдяното от него правно основание – договор за дарение. Следвало е да докаже, че имота се владее от ответника.
В доказателствената тежест на ответникът – „С.И.” ООД е било да докаже възраженията си за
нищожност на договора, чрез който ищеца се легитимира като собственик на имота.
В тази връзка е следвало да докаже твърденията си, че
договорът за дарение противоречи на закона и е нищожен поради невъзможен
предмет, както и възражението си, че подписът върху
нотариалния акт на ищеца не е положен от нотариуса, посочен в него.
По възражението на ответника, че е придобил имота по давност в негова доказателствена тежест е било да докаже, че е
осъществявал непрекъснато владение върху имота в периода от 15.01.2007г.
до датата на предявяване на исковата молба, че е бил добросъвестен владелец – т.е., че го е придобил
на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че
праводателят му не е собственик, както и твърденията си, че праводателите му са владели
спорната част от имота.
На първо място съдът намира за необходимо да отбележи, че искането на ищеца за отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК на нотариален акт № 16, рег. № 127, нот. дело от 2007г. на
нотариус Стоян Ангелов, вписан с вх. рег. № 30 от 16.01.2007г. в Служба по
вписванията Несебър, акт 14, том I, дело № 19/2007г., в частта касаеща 500 кв. м., е
недопустимо. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 2012г. на ОСГК нотариалният
акт, с който се удостоверява извършването на правни сделки с вещни права върху
недвижими имоти, е с различна правна същност от констативния нотариален акт и с
различни правни последици. В производството по издаване на така наречения
конститутивен нотариален акт, се удостоверяват волеизявления на лица, насочени
към сключването на сделка, целящи прехвърляне на права, докато при издаването
на констативен нотариален акт, с нотариалното удостоверяване се удостоверява
съществуването на правото. Вещнопрехвърлителното действие на сделка, сключена с
нотариален акт, настъпва само тогава, когато праводателят е бил титуляр на
вещното право. Ако той не го притежава, то не настъпва и вещнопрехвърлителният
ефект на сделката, поради което и правата на трети лица не се засягат от
нейните последици, които в този случай са облигационни и относителни. Формата
за действителност трябва да бъде запазена, предвид бъдещо реализиране на права,
произтичащи от неизпълнението на валидния договор, който не е произвел
транслативен ефект. На това основание отмяната на този акт по реда на чл. 537,
ал. 2 от ГПК е недопустима. В настоящия случай се иска отмяна на акт,
материализиращ в себе си правна сделка – покупко-продажба на недвижим имот,
поради което искането на ищеца е недопустимо и следва да бъде оставено без
разглеждане, а производството в тази му част – прекратено.
Настоящият съдебен състав счита, че с оглед твърденията и възраженията на
страните се оформят няколко групи въпроси, които са определящи за произнасянето
по иска, както следва: 1. Нищожен ли е договор за дарение,
обективиран в нотариален акт № 165, том I,
дело 433 от 1996г., поради неподписването му от нотариуса, посочен в него?;
2. Нищожен ли е договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 165,
том I, дело 433 от 1996г. поради невъзможен предмет и протвиречие със закона и 3. Придобило ли е „С.И.”
ООД собствеността върху спорната част от имота по силата на
давностно владение.
По въпроса нищожен ли е договор за дарение, обективиран в нотариален
акт № 165, том I, дело
433 от 1996г., поради неподписването му от нотариуса, посочен в него?:
Относно сочения договор за дарение всяка от страните представя по делото
различен екземпляр. Към исковата молба (на л. 7 – л. 8 от делото) от ищеца е
представен нечетлив екземпляр от този договор. Впоследствие с молба (на л. 101
от делото) от ищеца е представен и четлив екземпляр от нотариален акт №
165, том I, дело 433 от 1996г. (на л. 103 от делото). Видно от този нотариален акт Р.К.Я. и Л.Л.Я.,
дарили на В.Д.Д. следния недвижим имот: нива на площ от 500 кв. м., при
граници: запад – общ. място, пл. № 13, север – пл. № 168 на Н.Д., изток Л.Д.Я.,
юг – пл. № 172 на С.С., представляваща реално обособена част от имот с
планоснимачен № 171, находяща се в местността „Адата” к. к. „Слънчев бряг” по
кадастралния план от 1931г., целият урегулиран от 3700 кв. м., при граници на
целия имот: път, С.С., общинско място, Н.Д.. На гърба на така представения
нотариален акт фигурират подписи на дарители, дарен, а по отношение на подписа
на „районен съдия” е отразено „не се чете”. В тази връзка от ищеца е представен
и оригиналът на нотариалния акт (на л. 141 от делото), където при подписа на
районния съдия е записано „не се чете”. От друга страна от ответника и третото
лице помагач е представен друг екземпляр от същия нотариален акт (вкл. заверен
от Служба по вписванията гр. Несебър – на л. 109 – л. 110 от делото, л. 139 –
л. 140 от делото). Върху този екземпляр е положен подпис на районен съдия, като
видно от съдържанието на нотариалния акт в него е вписано, че се издава от
Стоян Ангелов – несебърски районен съдия. Посоченият в този екземпляр подпис е
оспорен от ответника и третото лице помагач с твърдения, че не е на Стоян
Ангелов. В тази връзка в откритото производство по чл. 193 ГПК е допусната
съдебно-почеркова експертиза. От заключението на вещото лице (на л. 161 – л.
163 от делото), което съдът кредитира като обективно, компетентно и
безпристрастно, се установява, че подписът върху този нотариален акт не е
положен от Стоян Ангелов.
Във връзка с така установените факти следва да се има предвид, че за преценка
дали е извършено валидно нотариално действие чрез съставянето на двата
екземпляра на нотариалния акт, представени по делото, следва да се саблюдават
правилата на ГПК обн., Изв., бр. 12 от 8.02.1952 г., отменен
01.03.2008 г. Посоченият нормативен акт е действал към 1996г. Според
чл. 472 ГПК (отм.) нотариалното действие е нищожно, когато нотариусът не е
имал право да го извърши (чл. 465, 466, ал. 1, 469, ал. 1, 470, 471), както и
когато при неговото извършване са били нарушени чл. 474, ал. 4 (относно личното
явяване на участвуващите лица), 475, 476, б. б. "а", "в",
"г" и "е", 478, 479 и 485, ал. 2. Изискването на чл. 476, б. „е” е в нотариалния акт да
фигурира подпис на нотариуса. Т.е. от представения от ищеца екземпляр от
нотариалния акт не се удостоверява валидно нотариално действие, тъй като в него
не е положен подпис на лицето, осъществяващо нотариално дейност, а единствено
текст „не се чете”. Въпреки това при наличието на няколко екземпляра от един
нотариален акт е достатъчно един от тях да е валидно издаден, за да настъпят
неговите правни последици (в такава насока е напр. Определение № 42 от
13.01.2009г. по гр.д. № 1259/2009г. на I гр. о. на ВКС). Ето защо в настоящото производство съдът
извърши преценка и на екземплярът от нотариалния акт, с фигуриращ върху него
подпис на нотариус. Както се приема в съдебната практика по приложението на ГПК
(отм.) - Решение
№ 93 от 18.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 301/2008 г., II г. о., ГК, разпоредбата на чл. 476 ГПК (отм.) изчерпателно изброява всички
задължителни реквизити, които трябва да съдържа нотариалния акт, между които са
името на нотариуса, който го извършва и неговия подпис. С подписа си нотариуса
удостоверява, извършените от него нотариални действия, съгласно чл. 474 и сл. ГПК (отм.). В случая след като в нотариалния акт е вписано име на лице,
извършващо нотариална дейност, а по делото се установява, че това лице не е
подписало този нотариален акт, то безспорно същият е издаден в нарушение на чл.
476, б. „е” ГПК (отм.). Това обстоятелство няма как да бъде снирано чрез
доказването, че подписът е на друго лице, годно да извършва нотариална дейност.
Именно поради тази причина не беше допуснато и доказателственото искане на
ищеца за установяването на тази теза. Както е посочено и в цитираната съдебна
практика на ВКС името на нотариуса и подписа му са били задължени реквизити на
нотариалното действие по отменения ГПК и след като по делото се установява, че
представеният екземпляр от нотариалния акт не е подписан от соченото като негов
автор лице, осъществяващо нотариална дейност, то формалната му доказателствена
сила за процеса е оборена. Ето защо на основание чл. 194, ал. 2 ГПК този
документ следва да бъде изключен от доказателствения материал по делото и не
следва да се цени.
При изложеното до тук се налага извод, че по делото не е представен
екземпляр от нотариалния акт, който да доказва валидно нотариално
удостоверяване. Точно обратното и двата екземпляра от нотариалния акт водят до
извод, че е извършено нищожно нотариално удостоверяване на основание чл. 472 ГПК (отм.) вр. чл. 476, б. „е” ГПК (отм.). При това положение при наличието на
нищожност на нотариалния акт, обективираната в него сделка също не може да
породи правните си последици поради своята нищожност, тъй като същата не е сключена
в предвидената от закона форма по смисъла на чл. 18 ЗЗД – основание за
нищожност по чл. 26, ал. 2 ЗЗД. В такава насока е и правната теория – Българско
гражданско процесуално право, девето преработено и допълнено издание, с автори
Живко Сталев, Анелия Минога, Огнян Стамболиев, Валентина Попова, Ружа Иванова,
изд. „Сиела Норма” АД, София 2012г. – стр. 1272.
При така изложените съображения съдът намира за основателно възражението на
ответника и на третото лице помагач, че нотариален акт №
165, том I, дело 433 от 1996г. е нищожен, тъй като не е съставен в предвидената за това форма. Поради
тази причина ищецът не е придобил правото на собственост върху описания от него
недвижим имот на твърдяното от него правно основание. Това обстоятелство е достатъчно,
за да се приеме, че той не може да се легитимира като собственик на имота и
искът му е неоснователен.
По въпроса нищожен ли е договор за дарение, обективиран в нотариален
акт № 165, том I, дело
433 от 1996г. поради невъзможен предмет и протвиречие със закона?:
Аргументите на ответника, обосноваващи това възражение, се свеждат най-общо
до твърдения за невъзможност описаната в нотариалания акт част да бъде
обособена като самостоятелен обект на правото на собственост. Във връзка с това
възражение следва да се имат предвид постановките на Тълкувателно решение № 3
от 28.06.2016г. по тълк. дело № 3/2014г. на ОСГК на ВКС, според които ако към
момента на сключване на сделката, реално определените части от недвижим имот
(сграда, жилище или други обекти), не са фактически обособени, но е възможно да
бъдат обособени като самостоятелен обект, съобразно изискванията в действащия устройствен
закон към този момент, договорът не е нищожен поради невъзможен предмет.
Във връзка със статута на имота по делото са приети заключенията на
съдебно-техническа (на л. 168 – л. 178) и допълнителна съдебно техническа
експертизи (на л. 193 – л. 198). От заключението на съдебно-техническата
експертиза се установява, че съгласно кадастралния план от 1931г. процесният
имот се намира в местността „Адата” с планоснимачен номер 171 с площ от 3700
кв. м. Установява се, че през 1996г. бил изготвен нов кадастрален план, одобрен
със заповед № 153 от 14.08.2001г. на кмета на Община Несебър, който съдържа
данни от местностите, които са предмет на плана от 1931г. В новия план имот пл.
№ 171 бил идентичен с имот пл. № 249. През 2001г. влязъл в сила и ЗРП на к. к.
„Слънчев бряг”, според който за имот с пл. № 249 с площ от 3726 кв. м. е
отреден УПИ VII-249, кв. 5201 с площ от 2982 кв.
м. с отреждане „За курортно строителство”, плътност на застрояване 20 %, кинт
0,8, озеленяване 60 %, като 20 % от площта на имота е отнета за улици и
озеленяване, съгласно чл. 16 ЗУТ. Последният имот по влезлия в сила кадастрален
план на гр. Несебър е идентичен с ПИ с идентификатор *********. В имота е
изграден обект „Жилищна сграда с апартаменти (студия) за сезонно ползаване „Р.”, въведена в експлоатация на
06.06.2008г. От експертизата се установява, че не са правени промени в
кадастралния план от 1931г. за обособяване на отделен имот, представляващ
описания в нотараилен акт № 165 – нива от 500 кв. м. Според вещото лице тази
нива от 500 кв. м. към момента е част от ПИ с идентификатор *********и не би
могла да се трасира на място, тъй като по силата на действащите ЗРП и ККГК,
тази част не е обособена със същите съседи и граници и представлява идеална
част от ПИ с идентификатор *********. Направен е извод, че към момента имотът,
описан в нотариалния акт от 1996г., не може да се отдели като самостоятелен поземлен
имот, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 19, ал. 1, т. 2 ЗУТ и тъй
като ПИ с идентификатор *********е застроен като предвидените показатели по ЗРП
за плътност и кинт са усвоени, поради което не е възможно образуването на
отделен поземлен имот и бъдещо застрояване. От заключението на допълнителната
съдебно-техническа експертиза се установява, че към 1996г. имотът не е бил
урегулиран и оформен съгласно правилата за самостоятелен парцел. Направено е
заключение, че според действащата през 1996г. нормативна уредба не е било
възможно обособяване на отделен парцел за оформената като реална част от имота
в приложение № 6 към исковата молба с площ от 500 кв. м., тъй като за
местността липсва изготвен и одобрен ЗРП. Такъв е изготвен едва през 2001г.
При така установените данни съдът намира, че описаната в нотариалния акт,
на който основава правата си ищеца, реална част на площ от 500 кв. м. не е била
фактически обособена към момента на сключване на сделката през 1996г. Съдът
кредитира заключението на съдебно-техническата експертиза в тази му част като
обективно и безпристрастно. Същото се основава на проверените и относими към
процесния имот планове и действалата за този период нормативна уредба. Не се
приема обаче изводът на вещото лице, че към 1996г. не е било възможно да се
обособи отделен парцел за оформената реална част от имота. В действалата към
този момент редакция на чл. 59 ЗТСУ (отм.) е предвидено, че реално определени
части от дворищнорегулационни парцели не могат да се придобиват чрез правни
сделки или по давност. В съдебната практика на върховната инстанция
безпротвиречиво се приема, че тази забрана се отнася само за
дворищнорегулационни парцели, а не и за неурегулираните с дворищнорегулационен
план имоти – в такъв смисъл са напр. Решение № 219 от 10.12.2015г. по гр.д. №
1716/2015г. по описа на I гр. о. на ВКС и цитираните в него. Това е така, тъй като очертанията и
размерите на недвижимите имоти преди регулацията не влияят върху
осъществяването на градоустройствените предвиждания, поради което в ЗТСУ не е
имало норма, забраняваща извършването на разпореждане с реални части от тези
имоти. От заключението на вещото лице безпротиворечиво се установява, че към
1996г. процесният имот не е бил в регулация, като първият затроителен план за
този имот е влязъл в сила през 2001г. Ето защо към 1996г. не е съществувала
пречка фактически необособената реална част от имота да се обособи като такава.
Поради тази причина и с оглед задълженителните постановки на цитираното по-горе
тълкувателно решение следва да се приеме, че сделката не е нищожна поради липса
на предмет. Отношение към този извод няма представения към исковата молба
делбен протокол (приложение № 6), макар същият да не може да бъде ценен по
настоящото дело, тъй като въпреки искането на ответника не е представен в
оригинал, а от ищеца не са доказани обекивни причини, както и истинността на
фактите и обстоятелствата, описани в този протокол. С разпита на св. Д. такива
обстоятелства не се установяват. В тази връзка показанията му не следва да се
кредитират от съда както на основание чл. 172 ГПК с оглед обстоятелството, че е
син на ищеца, така и с оглед обстоятелството, че на практика в показанията си
той пресъздава именно твърдения на своя баща – ищеца. Освен това показаняита му
са в насока, че такива оригинали са съществували, като не става ясно каква е
причината те да се оставят „там, където са правили сделката”, а да не се
предадат на новия собственик.
Всичко изложено до тук е достатъчно, за да се приеме, че договор
за дарение, обективиран в нотариален акт № 165, том I,
дело 433 от 1996г. не е нищожен
поради невъзможен предмет. Този извод обаче касае единствено пълнотата на
изложението, тъй като по-горе бяха изложени съображения за нищожнсот на
сделката на друго основание.
По въпроса придобило ли е „С.И.” ООД собствеността върху спорната част от имота по силата на
давностно владение:
По делото не се спори, а видно и от нотариален акт № 16, рег. № 127, нот.
дело от 2007г. на нотариус Стоян Ангелов, вписан с вх. рег. № 30 от 16.01.2007г.
в Служба по вписванията Несебър, акт 14, том I, дело № 19/2007г. (на л. 11 – л. 13 от делото) се
установява, че „С.И.” ООД придобило по силата на договор за покупко-продажба
собствеността върху ПИ с идентификатор *********по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Несебър. Ищецът не оспорва, че ответното
дружество осъществява владение върху имота по силата на този нотариален акт,
както и, че претендираното от него право на собственост е върху идеална част
именно от този имот. Следоватлено съдът приема за доказано по делото, че
ответникът осъществява владение върху имота от 2007г. на правно основание
(нотариален акт) годно да го направи собственик. Т.е. той е добросъвестен
владелец по смисъла на чл. 70, ал. 1 и ал. 2 ЗС и тази негова добросъвестност
не е оборена в рамките на настоящия процес. Следователно правото на собственост
върху целия имот е придобито от ищеца и на основание давностно владение още
през 2012г. (арг. от чл. 79, ал. 2 ЗС). В тази връзка следва да се имат предвид
и постановките на т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2012г. от 06.08.2012г. по
тълк. дело № 1/2012г. на ОСГК, където е прието, че в случаите, при които
един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на
основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се
предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху
целия имот в срока по чл. 79 ЗС. В случая безспорно ответникът е започнал да владее вещта на основание
нотариален акт за покупко-продажба на целия имот, т.е. на основание което
изключва владението на други съсобственици върху имота. Поради тази причина
дори и по делото да беше доказано, че ищецът е съсобственик на идеална част от
имота по силата на нотариалния акт, на който се позовава, то имотът щеше да се
счита за придобит от ответника на основа пирдобивна давност по чл. 79, ал. 2
ЗС. Последното обстоятелство допълнително подкрепя изводите на съда, че ищецът
не доказа в настоящото производство правото си на собственост върху имота.
С оглед всичко изложено до тук и след като ищецът не доказа да е придобил
правото на собственост върху идеална част от в размер на 500/2982
от ПИ с идентификатор *********по кадастралната карта на град Несебър, то съдът намира, че не може да се приеме за установено, че ищецът е
собственик на такава идеална част от имота. Ето защо на това основание
предявеният от него иск по чл. 108 ЗС е неоснователен и като такъв следва да
бъде отхвърлен.
По
иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД:
По иска с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД в
доказателствена тежест на ищеца е било да
докаже, че е собственик на посочената реална част от
процесния имот на твърдяното от него правно основание – договор за дарение,
че за процесния период от 15.01.2007г. до 11.01.2017г. имотът е бил във
владение на ответника, поради което ищецът е били лишен от възможността да го
ползва, както и размера на претенцията си. Като се вземат предвид
изводите на съда по предявения иск по чл. 108 ЗС, то първата предпоставка за
уважаване на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД не е доказана в процеса, поради което
същият следва да се приеме за неоснователен и на това основание да бъде
отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора разноски следва да се присъдят в
полза на ответника. Такива следва да се присъдят в размерите по представения
списък на разноските (на л. 202 от делото) и съобразно с искането за присъждане
на допълнително възнаграждение за вещо лице, депозирано след последното съдебно
заседание по делото (на л. 207 от делото). Последното искане също е допустимо,
тъй като именно в последното съдебно заседание на страните е даден срок да
довнесат суми за възнаграждение за вещото лице за изготвената от него
допълнителна съдебно-технчиеска експертиза. При това положение искането за
присъждането на тези допълнителни разноски е направено своевременно в рамките
на този срок.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на В.Д.Д.,
ЕГН **********, с адрес ***, за отмяна по реда на чл. 537, ал.
2 ГПК на нотариален акт № 16, рег. № 127, нот. дело от 2007г. на нотариус Стоян
Ангелов, вписан с вх. рег. № 30 от 16.01.2007г. в Служба по вписванията
Несебър, акт 14, том I, дело № 19/2007г., в частта касаеща 500 кв. м..
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Д.Д., ЕГН **********, с адрес ***, срещу „С.И.” ООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление ***, иск с правно основание чл. 108 от ЗС за установяване, че ищецът е собственик на основание договор за дарение,
обективиран в нотариален акт № 165, том I,
дело 433 от 1996г., на идеална част в размер на 500/2982 от ПИ
с идентификатор *********по кадастралната карта на град Несебър,
одобрена със заповед № 18-46/18.08.2006г. на изпълнителния директор на АК
Бургас, с адрес ул. „Несебър” № 1, с площ от 2982 кв. м., с трайно
предназначение на територията – урбанизирана, НТП – за курортно рекреационен
обект, номер по предходен план: квартал 5201, парцел VII, при граници и съседи: имот *******, *******,
*******, *******, *******, и осъждане
на ответника да предаде на ищеца владението върху този недвижим имот.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от В.Д.Д., ЕГН **********, с адрес ***, срещу „С.И.” ООД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, за присъждане на
сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване
на идеална част в размер на 500/2982 от ПИ с идентификатор *********по
кадастралната карта на град Несебър, одобрена със заповед № 18-46/18.08.2006г.
на изпълнителния директор на АК Бургас, с адрес ул. „Несебър” № 1, с площ от
2982 кв. м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, НТП – за
курортно рекреационен обект, номер по предходен план: квартал 5201, парцел VII,
при граници и съседи: имот *******, *******, *******, *******, *******
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК В.Д.Д.,
ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „С.И.”
ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 1863 лв.,
представляваща направени по делото разноски, от които 1500 лв. –
платено възнаграждение за адвокат, 350 лв. – платени депозити за експертизи, 8
лв. – платени преводни такси и 5 лв. – държавна такса за издаване на
удостоверение.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ответника – Л.Л.Я..
Решението
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Бургас в
двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: