Р Е
Ш Е Н
И Е
№
282
гр. Севлиево, 28.10.2019
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЕВЛИЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет
и седми септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Христо Христов
при участието на секретаря Виктория Драголова сложи за разглеждане
докладваното от съдията Христов гр.
д. № 497 по
описа на съда за 2019 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно
съединени искове
с правна квалификация чл. 274, ал. 1, т. 2 КЗ(отм.) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Делото е
образувано по искова молба на ЗД "БУЛ ИНС" АД, с ЕИК *********, гр.
София, *, представлявано заедно от С.П.и К.К.срещу Ц.Ц.Д., с ЕГН **********,***.
Ищеца твърди, че на 03.10.2013 г. в района на ГП I4км.96+680м., било
реализирано ПТП с участието на МПС марка „*", с peг. № *, собственост на Ц.Ц.Д.
и управлявано от същия и МПС марка "*", с peг. № *, собственост на ЕТ
„Р.М.-транс" и управляван от Р.Д.М.. Според представения Протокол за ПТП №
1309605, причините за произшествието се дължали на противоправно поведение от
страна на водача на МПС марка „*" - Ц.Ц.Д., който управлявал технически
неизправното МПС, от което се откачила задна лява гума с джанта и спирачен
барабан по време на движение, удряйки насрещно движещия се участник МПС "*".
МПС марка „*" било застраховано по застраховка "Гражданска
отговорност" в ЗД "БУЛ ИНС" АД със застрахователна полица №
02112002747614 валидна към момента на събитието. В компанията била заведена
щета под № 13963030000084. В същото дружество бил застрахован и "*",
със застраховка „Гражданска отговорност". Нанесените щети по автомобила
били описани в приложени опис заключения. След направена оценка на щетата било
изплатено застрахователно обезщетение в размер 546,00 лева. На основание чл.
213 от КЗ ЗД "БУЛ ИНС" АД имало право да получи от причинителя на
вредите платеното застрахователно обезщетение. С писмо уведомил ответника да
заплати претендираната сума, но до момента тя не била заплатена. За ЗД "БУЛ
ИНС" АД възникнал правен интерес от предявяване на претенциите му по
съдебен ред. Ищецът претендира осъждане ответника да му заплати сума в размер
561,00 лв., представляваща изплатеното от ЗД "БУЛ ИНС“ АД застрахователно
обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 15 лева, ведно със законната
лихва върху нея от датата на завеждането на исковата молба до пълното изплащане
на дължимите суми, както и законна мораторна лихва върху дължимото
застрахователно обезщетение в размер 166,69 лева, за периода от 29.01.2015 г.
до датата на завеждането на иска - 29.01.2018 г.. Претендира разноски.
В
едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата,
ответника е подал писмен отговор. Ответника заявява, че регресната покана от
ищеца до Ц.Ц.Д., не е получавана от адресата. Оспорва наличието на облигационно
отношение между ЗД „БУЛ ИНС" АД и Ц. Д., което да дава право на ищецът да
търси регресна отговорност. Излага, че в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 КЗ
/отм./, за да бъде ангажирана отговорността на водача на МПС по регресния иск
на застрахователя, водачът на МПС трябва да съзнава, че управлява неизправно
МПС и въпреки това не е спрял и не е взел мерки за отстраняване на възникнала
по време на движение повреда или неизправност в моторното превозно средство,
която застрашава безопасността на движението, и пътнотранспортното произшествие
е възникнало в резултат на това. Настъпилото ПТП било без участието на водача и
извън неговите възможности да го предотврати. Превозното средство било
технически изправно, в движение и точно по време на движението се случила
аварията - скъсване на заден ляв барабан, в резултат на който се откачила задна
лява гума. Оспорва компетентността на служителя на Пътна полиция, записал в
Протокола за ПТП /представен по делото/ да оцени техническата изправност на
участник 1. Действително при пристигане на мястото на инцидента, въпросното МПС
вече било техническо неизправно /без задна лява гума/ и трудно можело да си
представим, че в това състояние е възможно изобщо да бъде управлявано. За
оценка на техническата изправност на превозните средства били лицензирани
единство Пунктовете за годишни технически прегледи или вещи лица със
съответната специалност. Такава оценка не била направена на
местопроизшествието, и след като МПС с марка „*" не било спряно от
движение /поради наличие на някакъв технически недостатък, за който пунктовете
за годишни прегледи уведомявали незабавно КАТ и МВР/, то до настъпване на
аварията същото било в техническа изправност. Това изключвало виновното
поведение на водача, който не бил в състояние да предвиди и следователно да
предотврати повредата, довела до процесното ПТП. С въвеждането на новия КЗ,
действащ към датата на предявяване на регресния иск на ЗД „БУЛ ИНС" АД
правната уредба изключвала тази възможност дори при „виновно поведение" на
водача, освен ако той не причинил вредата умишлено или в състояние на алкохолно
или наркотично опиянение. Ищецът претендирал законна мораторна лихва върху
претенцията от 546 лева в размер на 166,69 лв. за периода от 29.01.2015 г. до
датата на завеждане на исковата молба. По аргумент на чл. 227, т. 2 КЗ /отм./,
застрахователят имал право на регрес срещу застрахования за платените лихви за
забава, считано от датата на настъпване на застрахователното събитие, като по
делото нямало данни за заплащане на лихви. Претенцията за мораторна лихва била
неоснователна по аргумент от чл. 84, ал. 2 ЗЗД - когато нямало определен ден за
изпълнение, длъжникът изпадал в забава, след като бъде поканен от кредитора.
Ответникът /длъжник/ не получил покана за плащане, не знаел за възникналото към
него парично задължение, а от друга страна кредиторът действал недобросъвестно,
забавяйки умишлено завеждане на съдебен иск, за да се облагодетелства от
високият размер на мораторната лихва. Претендира разноски.
В съдебно заседание
ищеца, в докладвана писмена молба поддържа предявените искове, по съображенията
изложени в исковата молба.
В съдебното заседание
ответника, лично и чрез
процесуалния си представител поддържа отговора, по съображенията изложени в същия, като
допълнително заявява, че от автотехническата експертиза се е доказало
безспорно, че водачът на процесното МПС, няма вина за случилото се при
настъпване на техническата неизправност,
тъй като е налице случайна техническа неизправност, която не може да се
предвиди и предотврати от водача.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие
за установено следното от фактическа страна:
Установява се от ликвидационен
акт за изплащане на застрахователно обезщетение от 21.10.2013 г., искане за
оценка от 04.10.2013 г., опис на претенция от 04.10.2013 г., протокол за ПТП от
03.10.2013 г., свидетелство за регистрация част II на МПС, с рег. № *, проформа
фактура от 04.10.2013 г. и платежно нареждане от 10.12.2013 г., че ЕТ „Р.М.-транс",
като собственик на МПС, с посочения регистрационен номер, марка „*“, модел „*“ е поискал от ищеца ЗД "БУЛ ИНС" АД заплащане
на щети от ПТП на 03.10.2013 г., представляващи счупена предна броня, пробит
радиатор и счупен дефузьор, при което от МПС, с рег. № *, марка „*“, модел „*", собственост и управлявано от
ответника Ц.Ц.Д., се откача задна лява гума с джанта и спирачен барабан по
време на движение и е ударила насрещно МПС, с рег. № *, управлявано от Р.М..***"
АД е определил и заплатил на ЕТ „Р.М.-транс" обезщетение за претендираните
щети в размер 546,00 лева.
От
застрахователна полица № 02112002747614 за периода 06.12.2012 г. – 05.12.2013
г., за МПС, с рег. № * и три броя вносни бележки, е видно, че ответника Ц.Ц.Д.
е сключил
договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за
посоченото МПС и срок, с ищеца ЗД "БУЛ ИНС" АД.
От АУАН от
03.10.2013 г., НП от 17.10.2013 г. и картон за акт е видно, че на ответника Ц.Ц.Д.,
за това, че на 03.10.2013 г. в 13,40 часа на ГП 1-4 км.96+680 посока Севлиево
управлява МПС, с рег. № *, като
автомобила е технически неизправен и по време на движението му изхвръква(откача се) задна лява
гума с джанта и спирачен барабан и се удрят в насрещно движещ се товарен
автомобил с рег. № *. Прието е че ответника е нарушил чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП, като на основание чл. 179, ал. 1, т. 4 ЗДвП му е наложено наказание
глоба в размер 100,00 лева.
Представени
са и други неотносими към предмета на правния спор писмени доказателства.
От
заключението на вещото лице по съдебно - автотехническата експертиза, и от
изслушването на същото в съдебно заседание се установяват следните
обстоятелства: при движение на технически изправно МПС е невъзможно да
се откачи задна лява гума; при движение на технически изправно МПС е възможно
да се откачи задна лява гума с джанта и спирачен барабан, след скъсване на
лагерната ос и се определя като случайна техническа неизправност; техническата неизправност всъщност не е в спирачния
барабан, а в главината, за да се отдели джантата с барабана, е налице скъсана
главина, което на практика не може да бъде открито без демонтажно - монтажни
дейности, които не се извършват периодично, а само при необходимост; налице е
причинно - следствена връзка между механизма на процесното ПТП със щетите върху
МПС, с peг. № ВТ6078ВС; размерът на щетите върху МПС, с ДК № ВТ6078ВС по средни
сервизни цени към датата на ПТП е 1100,70 лева.
От
показанията на свидетелката Г.В.С., живееща на семейни начала с ответника, преценени
по реда на чл. 172 ГПК, с оглед на всички други данни по делото, предвид
възможната заинтересованост на свидетелката, се установява следното: свидетелката е запозната с инцидента през
2013 г.; превозното средство „*“ било шофирано от свидетелката, която с
ответника имала бебе и ходила с автомобила на консултации и на пазар; живеели в
село Идилево и без транспорт било невъзможно; МПС – то било минавало редовно
технически преглед; ПТП – то било точно
на отбивката за село Идилево на главния път София – Варна, като малко след това
МПС - то го бракували; не били
получавали покани от ищеца за заплащане на някаква сума; ответника имал и „С“
категория и шофирал постоянно.
При така установените
обстоятелства съдът прие следното от правна страна:
За уважаване на
предявения иск с правно основание чл. 274, ал. 1, т. 2 КЗ(отм.), е необходимо
установяване от ищеца: настъпване на застрахователно събитие,
представляващо предпоставка за заплащане на застрахователно обезщетение от
негова страна на увреденото лице; причиняването на вредите именно от ответника;
наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност” между него и прекия причинител на вредите към момента на
застрахователното събитие; размера на вредите и на определеното застрахователно
обезщетение; действителното заплащане на застрахователно обезщетение в този
размер от него на увреденото лице; наличието на твърдяните обстоятелства по чл.
274, ал. 1, т. 2 КЗ(ответника не е спрял и не е взел мерки за отстраняване на
възникнала по време на движение повреда или неизправност в моторното превозно
средство, която застрашава безопасността на движението, и пътнотранспортното
произшествие е възникнало в резултат на това).
От събраните по делото
доказателства, в частност от ликвидационен акт за изплащане на застрахователно
обезщетение от 21.10.2013 г., искане за оценка от 04.10.2013 г., опис на
претенция от 04.10.2013 г., протокол за ПТП от 03.10.2013 г., свидетелство за
регистрация част II на МПС, с рег. № *,
проформа фактура от 04.10.2013 г., АУАН от 03.10.2013 г., НП от 17.10.2013 г., картон за акт
и
платежно нареждане от 10.12.2013 г., се установи причиняване на твърдените от ищеца вреди от
ответника на ЕТ „Р.М.-транс", в качеството му на собственик на увреденото МПС, с
рег. №
*, установи се и заплащане от ищеца на ЕТ „Р.М.-транс" на обезщетение за
претендираните щети в размер 546,00 лева.
Установи се
от застрахователна полица № 02112002747614 за периода 06.12.2012 г. –
05.12.2013 г., за МПС, с рег. № * и трите броя вносни бележки, че между ответника
Ц.Ц.Д. ***" АД е налице правоотношение по сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ за посоченото МПС и в процесния период.
Не се
установи по делото обаче ответника, като водач на МПС да е съзнавал, че
управлява неизправно МПС и въпреки това не е спрял и не е взел мерки за
отстраняването на повредата, която е застрашавала безопасността на движението.
По въпроса трябва ли да е налице знание на водача за техническото състояние на
МПС за да бъде упражнено регресното право на застрахователя срещу застрахования
по чл. 274, ал. 1, т. 2 КЗ е налице практика на ВКС, постановена по реда на чл.
290 ГПК - решение № 130 от 03.05.2012 г. по търг. д. № 244/2010 г. на Върховен
касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение. В посоченото решение ВКС
приема, че регресното право е средство за санкциониране на виновните за
причинените на трети лица вреди в посочените в закона случаи. В тези случаи,
независимо, че са заплатили застрахователна премия и е възникнало валидно
застрахователно правоотношение, застрахованите лица не се освобождават от
гражданската си отговорност. Законът санкционира дееца за това, че съзнателно е
допуснал настъпването на вредата или макар да не е предвиждал настъпването на
определен резултат, е бил длъжен или е могъл да го предвиди, или е предвиждал
вредата, но се е надявал да я предотврати. В хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 КЗ, за да бъде ангажирана отговорността на водача на МПС по регресния
иск на застрахователя, водачът на МПС трябва да съзнава, че управлява
неизправно МПС и въпреки това не е спрял и не е взел мерки за отстраняването й,
която повреда или неизправност е
застрашавала безопасността на движението и пътнотранспортното произшествие е
възникнало в резултат на това. Застрахователят няма да може да упражни правото
си на регрес когато повредата или техническата неизправност на МПС са настъпили
внезапно, при обстоятелства, при които водачът е поставен в положение на
невъзможност да предвиди и
предотврати общественоопасните последици.
При съобразяване на горни постановки в посоченото решение
на ВКС, в процесния случай, следва да се приеме, че предвид липсата на
доказателства, МПС, с рег. № *, да е било неизправно преди процесното ПТП, при
данните в показанията на свидетелката Г.С., че автомобила редовно минавал
технически преглед до ПТП, то същият преди процесното произшествие е бил
изправен, а техническата неизправност на МПС е настъпила внезапно, при
обстоятелства, при които водачът е бил поставен в положение на невъзможност да
предвиди и предотврати общественоопасните последици. Показанията на свидетелката
С., са подкрепят и от напълно кореспондиращото с тях заключение на вещото лице
по съдебно - автотехническата експертиза, от което се установи, че при движение
на технически изправно МПС е възможно да се откачи задна лява гума с джанта и
спирачен барабан, след скъсване на лагерната ос, представляващо случайна
техническа неизправност, като в процесния случай техническата неизправност
всъщност не е в спирачния барабан, а в главината - скъсана главина, което на
практика не може да бъде открито без демонтажно - монтажни дейности, които не
се извършват периодично, а само при необходимост. При обсъдените доказателства
и при липса на други данни за виновно поведение на ответника, следва да се
приеме, че техническата неизправност довела до настъпването на процесното произшествие
е настъпила внезапно, без водачът да е имал възможност да предвиди и
предотврати вредоносния резултат.
С оглед изложеното не се установиха
предпоставките за уважаване на предявеният иск за сумата 561,00 лв., с правно основание чл. 274, ал. 1, т. 2 КЗ(отм.), поради
което същият следва да бъде отхвърлен като неосноватален, ведно с искането за
присъждане на законната лихва до окончателното издължаване на сумата.
Предвид
изхода по иска по чл. 274, ал. 1, т. 2 КЗ(отм.), следва да се отхвърли и
акцесорния иск за законна лихва в размер 166,69 лева, за периода от 29.01.2015 г.
до 29.01.2018 г., с правно основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
Присъждането
на разноските по делото за адвокатско възнаграждение в тежест на ищеца е
законна последица от отхвърляне на иска. С оглед искането по чл. 78, ал. 3 ГПК,
ответника има право на разноски и
предвид направеното искане следва да му се присъдят разноски, в размер на
сумата от 650,00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение. По делото е
направено от ищеца искане за присъждане на по - нисък размер на разноските за
адвокатско възнаграждение на другата страна поради прекомерност, като съдът
намира така направеното искане по чл. 78, ал. 5 ГПК за неоснователно.
Процесуалният представител на ответника е изготвил отговор, участвал е в три
открити съдебни заседания и при събиране на доказателствата – немалък брой
писмени доказателства, разпит на един свидетел и заключение на вещо лице,
предявил е и доказателствени искания по делото. С оглед горното и като съобрази
характера на спора, който следва да се приеме, че се отличава със средно висока
правна и фактическа сложност, обема и съдържанието на осъщественото от
пълномощника процесуално представителство, съдът счита, че договореното и
заплатено от ответника адвокатско възнаграждение не е прекомерно. Посоченият
размер в представеният от ответника договор за правна помощ (650 лв.) е около
нормативноустановеният минимален размер, съгласно разпоредбите на чл. 7, ал. 2,
т. 1 вр. ал. 8 вр. чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Предвид всички гореобсъдени
обстоятелства се налага извод, че възнаграждението на процесуалният
представител на ответника, посочено в приложения по делото договор за правна
защита и съдействие, не е прекомерно, което обосновава неоснователност на
възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Воден от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ,
като неоснователни, предявените искове с правно основание чл. 274, ал. 1, т. 2 КЗ (отм.) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, от ЗД "БУЛ ИНС" АД, с ЕИК *********, гр. София, *,
представлявано заедно от С.П.и К.К.за осъждане Ц.Ц.Д., с ЕГН **********,***
да
заплати: сумата от 561,00 лева, представляваща изплатено от ЗД "БУЛ ИНС“ АД
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски, за причинени на моторно
превозно средство, марка "*", с peг. № *, щети при настъпило на
03.10.2013 г. застрахователно събитие, ведно със законната лихва върху посочената
сума от датата на завеждането на исковата молба - 29.01.2018 г. до пълното
изплащане на дължимите суми, както и законна лихва върху същата сума в размер
166,69 лева, за периода от 29.01.2015 г. до 29.01.2018 г..
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ЗД "БУЛ
ИНС" АД, с ЕИК *********, гр. София, * представлявано заедно от С.П.и К.К.,
да заплати на Ц.Ц.Д., с ЕГН **********,***, сумата 650,00 лева, представляваща
разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Габровския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: