Р Е Ш Е Н И Е
№ 84 / 21.2.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, IХ-ти състав, в открито заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КОЛЕВА
при участието на секретаря Димитрина Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 837 по описа за 2022
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във вр. чл. 21, ал. 2 от Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ).
Образувано е по жалбата на Е.М.Д.,***,
подадена чрез процесуален представител адвокат Б.Т., срещу решение от 06.08.2020 г. на директора
на Дирекция „Бюро по труда“-Велинград, с което му е прекратена регистрацията.
Релевирани са доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт, по мотиви
изложени в жалбата и в представено писмено становище, по които се претендира
отмяната му, ведно с присъждане на разноски по приложен списък.
Ответникът – директорът на Дирекция „Бюро по труда“-Велинград,
в съдебно заседание и представен писмен отговор, чрез процесуален представител
юрисконсулт И.Д., изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира
присъждане на разноски.
Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав, като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт и
във връзка с правомощията си по чл. 168 АПК, приема за установено следното:
На 07.02.2020 г. Е.М.Д. е подал
заявление-декларация по образец за регистрация в Дирекция „Бюро по труда“, като
на същата дата е изготвен план за действие на безработно търсещо работа лице.
На 06.08.2020 г. Е.Д. подава заявление-декларация
за промяна в обстоятелствата като заявява, че желае да му се прекрати
регистрацията по негово желание.
Във връзка с това е издадено обжалваното решение
от 06.08.2020 г., с което на посочено правно основание чл. 20, ал. 3, т. 2 ЗНЗ,
директорът на Дирекция „Бюро по труда“-Велинград е прекратил регистрацията на Д.
с мотив, че същият е подал заявление по собствено желание.
Към жалбата е представено копие от паспорт №
********* на Е.М.Д., издаден на 04.12.2019 г. от МВР-Пазарджик, валиден до
04.12.2024 г.
Представена е справка от Главна дирекция „Гранична
полиция“, в която е посочено, че в автоматизирания информационен фонд в периода
от 01.08.2020 г. до 30.09.2020 г. за Е.Д. има записани данни за влизане в
Република България през ГКПП-Аерогара София на 28.09.2020 г., в 14.15 часа.
За изясняване на значимите за спора факти и
обстоятелства по делото са допуснати до разпит свидетелите К. Х. Б. – служител
в ДБТ-Велинград и М. А. Д. – баща на жалбоподателя. Свидетелката Б. заявява, че
на 06.08.2020 г. на работа са били две служителки и е имало много клиенти.
Посочва, че най-вероятно предходния ден са се свързали по телефона с Д. и са го
уведомили, че трябва да се яви в бюрото на следващия ден да потвърди статуса си
на безработен. Посочва, че на 06.08.2020 г. при нея е постъпило заявление за
прекратяване на регистрацията, като „човекът, който го е представил,
най-вероятно е носил регистрационна и лична карта с името Д.“. Заявява, че е
видяла името Е.Д., бил е с маска и че най-вероятно всичко е протекло нормално и
нищо не й е направило впечатление, което да остави някакъв траен спомен. С
оглед епидемичната обстановка заявленията не са попълвани пред служителите,
съответно не е видяла Е.Д. да попълва заявлението-декларация за промяна в
обстоятелствата.
Свидетелят М. Д. заявява, че на 20.08.2020 г. в
Украйна се е родило второто дете на сина му, поради което Е.Д. е напуснал
България през месец юни 2020 г. Твърди, че синът му се е обадил и го е помолил
да отиде до Бюрото по труда и да уведоми служителите, че не може да се прибере
в България, заради очакваното раждане и усложнената обстановка с пандемията. М.
Д. заявява, че е посетил дирекцията и единственото, което е разбрал, че борсата
на сина му е свършила.
По искане на страните по делото е изслушана и
приета съдебно-почеркова експертиза (СПЕ), която съдът кредитира изцяло. Според
заключението на вещото лице подписът и ръкописният текст в
заявлението-декларация за промяна на обстоятелствата от 06.08.2020 г. не са
изпълнени от Е.М.Д., нито от М. А. Д. – баща на жалбоподателя. Посочено е също,
че подписите на ред 1, 2 и 3 в графа „Безработно лице“ от Плана за действие са
положени от Е.Д., а подписът на ред 4 от същата графа не е положен от Е.Д.,
нито от М. Д..
При така установеното от фактическа страна и след
като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 АПК,
Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен
срок от активно легитимирано лице - адресат на акта, за което оспорваният
индивидуален административен акт е неблагоприятен, което обуславя правен интерес
за подаване на жалба, поради което същата е допустима. Неоснователно е
твърдението на ответника, че жалбата е недопустима, тъй като 14-дневният срок
за обжалване започнал да тече на 01.08.2022 г., на която дата е съставен
протокол за отказ от връчване на решение. Видно от така представения протокол,
същият е съставен от длъжностно лице при Дирекция „Бюро по труда“-Велинград, в
присъствието на свидетел, но липсва подпис на адресата на акта, който да
удостовери отказа си за получаване на акта. По делото е представено решение от
06.08.2020 г. за прекратяване на регистрацията на Д. с положена върху него дата
на връчване 17.08.2022 г. и подпис на Е.Д., поради което съдът намира че това е
датата, от която е започнал да тече срока за обжалване. Жалбата е подадена на
31.08.2022 г., т.е. в законоустановения срок, поради което е допустима, а
разгледана по същество – основателна по следните съображения:
Решението е издадено от компетентен орган по
смисъла на чл. 21, ал. 1 ЗНЗ, според който регистрацията се прекратява и
възстановява с решение на ръководителя на поделението на Агенцията по заетостта,
като дирекциите „Бюро по труда“ са териториални поделения на агенцията съгласно
чл. 25, ал. 1 от Устройствения правилник на Агенцията по заетостта.
Оспореният акт е издаден в законоустановената писмена
форма и съдържа всички изискуеми съгласно чл. 59, ал. 2 АПК реквизити, в т.ч.
фактическите и правни основания за прекратяване на регистрацията, чрез
посочване на правнорелевантните факти, предвидени в хипотезата на чл. 20, ал. 3,
т. 2 ЗНЗ.
Съгласно чл. 20, ал. 1 ЗНЗ лицата, които са
регистрирани като безработни, са длъжни да изпълняват препоръките на трудовия
посредник, както и действията и сроковете в плана за действие. В ал. 3 от
същата разпоредба е посочено, че регистрацията се прекратява, когато търсещите
работа лица подадат заявление по свое желание. Спорният въпрос по делото е дали
Е.Д. е подал заявление-декларация за промяна в обстоятелствата от 06.08.2020
г., с която е заявил, че желае да му се прекрати регистрацията, за да е налице
материалноправната предпоставка за издаване на административния акт на това
основание. От изготвеното заключение по СПЕ вещото лице е категорично, че
подписа и ръкописния текст в заявлението-декларация не са изпълнени от Е.Д.,
нито от баща му – М. Д.. Съдът кредитира заключението, доколкото същото
кореспондира с останалите събрани по делото доказателства. От представеното
копие от паспорт на Е.Д. е видно, че в него има положени гранични печати от
различни летища в Украйна за датите: вход 07.12.2019 г. и изход – 18.12.2019
г.; вход 26.06.2020 г. и изход 28.09.2020 г. и вход – 03.08.2021 г. и изход
30.10.2021 г. От приложената по делото справка от Главна дирекция „Гранична
полиция“ (ГДГП) също се установява, че Д. е влязъл на територията на Република
България на 28.09.2020 г., която дата съвпада с датата на изходния печат на
Украйна. В тази връзка не се доказва твърдението в писмените бележки на
ответника, че не е доказано по категоричен начин, че на 06.08.2020 г. Д. не е
бил на територията на страната. В писмото на ГДГП е посочено, че след
01.01.2007 г. лицата, ползващи се от правото на свободно движение, съгласно
правото на Съюза, в това число и българските граждани и ползваните от тях МПС,
не подлежат на задължителна проверка в АИС „ГК“, поради което във фонда не се
съдържат изчерпателни данни за всички пътувания на тази категория лица, но
доколкото в системата има регистрирано влизане в България на 28.09.2020 г.,
което съвпада с положения печат за изход от Украйна, то следва да се приеме, че
Д. е излязъл от България на 26.06.2020 г. видно от печата в паспорта и е влязъл
на 28.09.2020 г., т.е. на 06.08.2020 г. не се е намирал на територията на България.
В тази връзка съдът кредитира показанията на бащата на жалбоподателя, доколкото
същите отговарят на събраните доказателства.
Съдът не кредитира показанията на свидетелката Б.,
тъй като същите са неясни и непоследователни. Първо заявява, че „човекът, който
е представил това заявление най-вероятно е носил регистрационна и лична карта с
името Д.“, а впоследствие е категорична, че е видяла името Е.Д. на личната
карта. От друга страна посочва, че поради обявената епидемиологична обстановка
лицата, които са подавали заявления, не са ги попълвали пред служителите.
От събраните писмени и гласни доказателства и
приетото заключение по съдебно-почерковата експертиза, може да се направи
обоснован извод, че на 06.08.2020 г. лицето Е.Д. не се е явило в Дирекция „Бюро
по труда“-Велинград, не е попълвало и не е подало заявление-декларация за
промяна в обстоятелствата. Доколкото разпоредбата на чл. 20, ал 3, т. 2 ЗНЗ
регламентира прекратяване на регистрация по собствено желание на безработното
лице, то в случая не са изпълнени материалноправните предпоставки за издаване
на оспорения административен акт, поради което същият като незаконосъобразен
следва да бъде отменен.
С оглед изхода на делото и предявеното от
процесуалния представител на жалбоподателя искане за присъждане на разноски,
следва Агенция по заетостта да бъде осъдена да заплати на Е.Д. такива в размер
на 510 лв., представляващи заплатена държавна такса – 10 лв., депозит за вещо
лице – 200 лв. и адвокатско възнаграждение – 300 лв. по приложен списък и
договор за правна защита и съдействие от 24.08.2022 г. Неоснователно е
възражението за прекомерност направено от ответника доколкото адвокатското
възнаграждение е под минималния размер посочен в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение от 06.08.2020 г. на директора на Дирекция „Бюро по
труда“-Велинград, с което е прекратена регистрацията на Е.М.Д..
ОСЪЖДА Агенция по заетостта да заплати на Е.М.Д., ЕГН **********,***,
сумата от 510 (петстотин и десет) лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
На основание чл. 138, ал. 3 АПК препис от
решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 АПК.
СЪДИЯ: (П)