Решение по дело №1557/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 213 и следващите от Глава ХІХ на Закона за устройство на територията /ЗУТ/, вр. чл. 145 и следващите от Глава Х на Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на „М. НЕДВИЖИМИ ИМОТИ“ Е., с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Варна, район „***“, [улица], сграда Медицински център „***“, представлявано от изпълнителен директор В. С. М., чрез адв. В. П., срещу Заповед № 2024/21.06.2023г. издадена от Директор Дирекция „Управление на сигурността и контрол на обществения ред“ /УСКОР/ при Община Варна, с която е наредено: „1. В срок от 1 /един/ месец от влизане в сила на заповедта да се изготви и представи за одобряване План за безопасност и здраве за премахване на строеж „Второстепенна постройка на допълващото застрояване“, находяща се в „Приморски парк“, местност „****“, гр. Варна [ПИ]; 2. В срок от 1 /един/ месец от датата на одобряване на План за безопасност и здраве, да се извърши премахване на строеж „Второстепенна постройка на допълващото застрояване“, находяща се в „Приморски парк“, местност „***“, гр. Варна [ПИ].

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт по съображения за постановяването му при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Сочи се, че административният орган не е изпълнил задълженията си по чл. 35 от АПК да установи всички факти и обстоятелства от значение за процесния случай, като на жалбоподателя не е предоставена възможност да получи Констативен акт № 1/16.02.2021г. и да направи възражение по него. Твърди се, че административният орган не е събрал относимите към търпимостта и законосъобразността на оспорваната заповед доказателства – не е съобразена Заповед № 18-8300/27.07.2021г. на Началник СГКК – Варна за изменение на кадастралните граници на ПИ с [идентификатор], *** и *** и [нотариален акт], том *, дело № ***, дв. вх.рег. ***/**г. за признаване на собственост на „М. недвижими имоти“ Е. за собственик на сгради с идентификатори ** и **. Оспорва се констатацията, че строежа не отговоря на условията на § 127, ал. 1 от ПРЗ на ЗИД на ЗУТ и § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и за него не може да се издаде удостоверение за търпимост. С допълнение към жалбата рег. № РД23014036ВН_001ВН, чрез адв. П. И. се излагат допълнителни нарушения на административната процедура по издаване на оспорваната заповед, като се твърди че производството е било възобновено, без издаване на нарочен акт на основание чл. 55 от АПК и без дружеството да е надлежно уведомено. Твърди се, че постройката е изградена значително по-рано от посочената дата в заповедта – 2020г. и е описана в акт за завземане на недвижим имот като държавен, съставен през 1950г., поради което представлява търпим строеж по смисъла на § 127, ал. 1 от ПРЗ на ЗИД на ЗУТ. Въз основа на тези съображения от съда се иска оспорената заповед да бъде отменена като незаконосъобразна.

В съдебно заседание, чрез процесуалните си представители по пълномощие жалбоподателите поддържат жалбата на посочените в нея основания. С писмени бележки излагат подробни съображения за отмяна на оспорената заповед. Претендират присъждане на направените в производството разноски.

Ответникът – Директор Дирекция „Управление на сигурността и контрол на обществения ред“ при Община Варна, чрез юрисконсулт М. Д., оспорва жалбата като неоснователна. Пледира отхвърляне на жалбата и потвърждаване на заповедта като правилна и законосъобразна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, ако същият е над минималния размер по Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

За издадената заповед, дружеството е уведомено на 22.06.2023г., видно от Известие за доставяне ИД PS 9000 944 DQY 8. Жалбата е депозирана 05.07.2023 г. в деловодството на ответника, от което се налага извод, че е спазен законоустановения 14-дневен срок, регламентиран в чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, от лица – адресати на оспорения акт, подлежащ на оспорване, пред родово и местно компетентния съд – по местонахождение на поземления имот, в който е уставен незаконния строеж, съгласно чл. 215, ал. 1 от ЗУТ, поради което жалбата се явява допустима и следва да бъде разгледа по същество.

След като се запозна с доказателствата, представени от страните, в това число – и административната преписка, съдът установи следното от фактическа страна:

Административното производство е започнало по повод на постъпили сигнали – рег. № СИГ20004476ВН от Н. Н. и питане по чл.33, ал. 2 от ЗМСМА от С. Н., общински съветник в Общински съвет – Варна, в които са наведени твърдения за незаконен строеж на територията на Приморски парк [ПИ].

На 16.08.2023 г. въз основа на постъпилите сигнали, от работна група в състав Н. К., на длъжност „Главен инспектор“ в отдел „Строителен контрол“ при Дирекция УСКОР при Община Варна и И. С. на длъжност Началник отдел „Строителен контрол“ е извършена проверка на строеж „Второстепенна постройка на допълващото застрояване“, находяща се в „Приморски парк“, местност „**“, гр. Варна. Проверяващите са приели, че строежа е разположен в [ПИ] на общата имотна граница с [ПИ] и ***, които са имоти – частна държавна собственост. Постройката представлява допълващо застрояване, с приблизителни размери 25 м. дължина и 8,70 метра широчина, с приблизителна застроена площ от около 217,50 кв.м. Три от ограждащите стени са масивно изградени от тухлени стени, върху тях има изграден стоманобетонен пояс. Покривната конструкция е двускатна, дървена, състояща се от дървени греди и дървени колони. Южната част на сградата е затворена с дограма и стъклопакети, част от които са отваряеми врати. Отбелязано е, че строежа е от шеста категория и по данни на жалбоподателите е годината на строителството е 2020г. Към момента на проверката в имота се извършват строително-монтажни работи по описания строеж. Работната група квалифицира проверяваният обект като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ в отдел „Строителен контрол“ при Дирекция УСКОР при Община Варна, предвид обстоятелството, че строежът е изпълнен без одобрени проекти и разрешение за строеж. Резултатите от проверката са обективирани в Констативен акт № 1/16.02.2021г.

Констативният е акт е изпратен на адреса на дружеството и видно от представеното по делото известие за доставяне ИД PS 9000 03ННN4 1 писмото се е върнало с отбелязване „неточен адрес“. Съгласно представения по делото Констативен протокол от 11.03.2021г. актът е връчен по реда на § 4, ал. 2 от ДР на ЗУТ - чрез залепване на входната врата на поземлен имот с [идентификатор] по КККР на гр. Варна и на информационното табло на община Варна.

Въз основа на съставения констативен акт, Директорът на Дирекция УСКОР при Община Варна издава оспорената в настоящото производство заповед за премахването на незаконен строеж, представляващ „Второстепенна постройка на допълващото застрояване“, находяща се в „Приморски парк“, местност „**“, гр. Варна в [ПИ].

От доказателствата по делото се установява, че „М. недвижими имоти“ Е., чрез апортна вноска в капитала на дружеството, е станало собственик на дворно място, което съгласно доказателствен нотариален акт представлява имот пл. № 125 по плана от 1936г., местност Приморски парк „С.“, с посочено наименование в доказателствен нотариален акт - „С. Н.“, номер *, гр. Варна, който имот е идентичен с имот пл. № ** по кадастрален план на същата местност от 1997г., в границите на допустимата точност съгласно комбинирана скица и техническа експертиза за идентичност на имота, изготвени от инж. А. А. от месец септември 2019 г., като имот пл. № ** по плана на местността от 1936 г. по доказателствен нотариален акт е с площ [рег. номер].м. и с площ [рег. номер].м. по графични данни съгласно описаните по-горе комбинирана скица и техническа експертиза, като идентичният на него имот пл. № ** по кадастралния план на местността от 1997 г. е с площ [рег. номер].м., който имот е нанесен в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна като Поземлен имот с [идентификатор] по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], общ. Варна, обл. Варна, одобрени със Заповед 300-5-18 от 04.03.2004 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: [населено място], район Приморски, п.к. 9000, Приморски парк „С.“, местност Приморски парк „С.“, с площ съгласно кадастрална скица [рег. номер].м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Обществен селищен парк, градина, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: [жк], парцел **, при граници и съседи: поземлени имоти с идентификатори **, **, **, **, **, **, ведно с изградената в гореописания имот Вилна сграда на два етажа, застроена по доказателствен нотариален акт върху площ от 80 кв.м., състояща се от: първи етаж – външно стълбище с тераса, хол, три стаи, баня-тоалет и вътрешно стълбище, втори етаж – антре, пет стаи, веранда, вътрешно стълбище за избата и две избени помещения, която гореописана сграда е заснета като Сграда с идентификатор № *по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], общ. Варна, обл. Варна, одобрени със Заповед 300-5-18 от 04.03.2004 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: [населено място], район „Приморски“, п.к. 9000, П. П. „С.“, със застроена площ от 92 кв.м., брой надземни етажи: 2, брой подземни етажи: няма данни, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение: Друг вид сграда за обитаване, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, а съгласно данъчна оценка – сграда на два етажа с обща площ от 184 (сто осемдесет и четири) кв.м. и мазе с площ от 30 (тридесет) кв.м., ведно с всички подобрения и превращения в поземления имот, описан по-горе.

С нотариален акт за собственост върху недвижими имоти № **, том *, дело **, дв.вх.рег. **/14.02.2023г. на СВ-Варна, „М. недвижими имоти“ Е. е признато за собственик на ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място], находящо се в [населено място], Приморски парк „С.“, ведно с построените в него: 1. Сграда с [идентификатор], с предназначение друг вид сграда за обитаване, на два етажа, с площ от 92 кв.м.; 2. Сграда с [идентификатор], с предназначение друг вид сграда за обитаване на един етаж, с площ от 147 кв.м; 3. Сграда с [идентификатор], с предназначение постройка на допълващото застрояване на един етаж, с площ от 11 кв.м;

По делото е представен и Акт за държавна собственост № 00793/28.09.1950г. за недвижим имот от наследниците на Д. Д. – застроено и незастроено място с площ от 3 500 кв.м., съставляващо парцел *, от кв. * по плана на [населено място], курортно предградие „**“, ведно с вила масивна двуетажна сграда, със застроена площ 80 кв.м. и барака дървена, служеща за гараж в двора. Имотът се счита за държавен от 14.07.1950г. Със Заповед № 218/07.08.1992г. на кмет на община Варна се отписва на основание ЗВСОНИ от актовите книги вила – масивна двуетажна на наследниците на Д. Д.. Със Заповед № 443/22.10.1992г. е възстановени и вилното място.

В хода на съдебното производство са приети две нотариално заверени декларации. Едната е от бивши съсобствениците на [ПИ], в която е заявено че от началото на 2011г. в имота е имало отворена лятна кухня с покрив зад къщата и в близост до нея още една отворена постройка, като не могат да посочат данни кога са построени. С втората декларация Н. А. декларира, че към юли 1999г., че освен сграда с [идентификатор] в имота съществуват две едноетажни монолитни постройки.

От административния орган в хода на производството е представена Заповед № 177 / 12.04.2022г., с която Главен архитект на община Варна отказва издаване на удостоверение за търпимост на следните строежи: Две едноетажни монолитни постройки, разположени на северната и североизточната граница на [ПИ] по КККР на [населено място], с адрес по кадастър [населено място], район „Приморски“, местност Приморски парк „С.“, с площ на имота по скица 3 791 кв.м. По делото е приобщено и адм. дело №1045/2022г. по описа на Административен съд – Варна, образувано по жалба на „М. недвижими имоти“ Е. по оспорване на Заповед № 177/12.04.2022г., прекратено с определение на основание чл. 159, т. 8 от АПК, постановено в открито съдебно заседание на 21.02.2023г.

В молба с.д. № 15736/06.11.2023г. процесуалния представител на административния орган уточнява, че предмета на Заповед № 2024/21.06.2023г. и Заповед № 177/12.04.2022г. на Гл.архитект на община Варна частично се припокриват по отношение на процесната сграда с [идентификатор]. Заявява, че не е налице пълна идентичност в предмета на двете заповеди, т.к. Заповед № 177/12.04.2022г. е с по-голям обхват и касае две постройки.

По искане на дружеството жалбоподател е назначена, изслушана и приета съдебно-техническа експертиза. От заключението на вещото лице се установява, в ПИ с [идентификатор] са налични три постройки, отразени в кадастралната карта. Вещото лице, в т. 2 от експертизата определя характеристиките на процесните сгради - сграда ** - едноетажна в ситуационно отношение с правоъгълна форма, с площ 147 кв.м., с предназначение „Друг вид сграда за обитаване“. Сградата е с правоъгълна форма (с вдлъбната част от юг) с външни размери около 21 на 8 метра с площ 147 кв.м., едноетажна с височина на стреха около 2,90 метра, кота било около 4,40 метра, положена върху стоманобетонов фундамент, тухлени зидове (обшити с дървена ламперия отвън) от изток, запад и север със стоманобетонови пояси, дограма със стъклопакети от юг, двускатен дървен покрив с покритие от керемиди, с предназначение лятна кухня; сграда ** - едноетажна, в ситуационно отношение е с правоъгълна форма с площ 11 кв.м., с предназначение „Постройка на допълващото застрояване“. Сградата е едноетажна, с предназначение към настоящия момент „котелно“, правоъгълна форма с размери около 4,20/ 2,60 метра, с площ 11 кв.м., с височина стреха около 2 метра, височина било около 2,40 метра, положена върху стоманобетонова плоча, тухлени зидове с дървена обшивка отвън, двускатен дървен покрив с покритие от керемиди.

В СТЕ вещото лице подробно е изложило всички действали кадастрални и регулационни планове за имота, като заключава че действащият план за ПИ с [идентификатор] е Общия регулационен план на [населено място] одобрен със Заповед №244/16.01.1959г. на Министерството на комуналното стопанство, благоустройството и пътищата, с който се отменя действието на Дворищно регулационния план от 1937г. Този план е нов регулационен план, изработен върху нова кадастрална основа (1950-1956г.) в съответствие с ОГП от 1956г. - предвиждащ територията на м-ст „С.“ за парк - зелени площи. За процесния имот не се установи наличие на индивидуален подробен устройствен план. Имотът не попада в историческото ядро на „Морската градина“.

Вещото лице заключава, че постройките със идентификатори: 200.2 и 200.3 предмет на Заповед №2024 / 21.06.2023г. са недопустими по действащите разпоредби към 1999г. до 31.03.2001 г., т.к. като не отговарят на правилата и нормите на чл.44, ал.1; чл.112, ал.1 и чл.113 от Наредба №5 за правила и норми по териториално и селищно устройство. Второстепенните постройки на допълващото застрояване предмет на Заповед №2024 / 21.06.2023г. на кмета на Община Варна по местоположение се появяват за първи път в КК / 2008г.

По делото е допусната и приета и допълнителна СТЕ, по която вещото лице след проучване на кадастралните планове в исторически план до настоящия момент, вещото лице заключва, че процесните сгради 200.2 и 200.3 до 1997 г. не са съществували, следователно са изградени в периода 1997г.-2004г. (2023г.). От извършения оглед на място и приложения снимков материал, че сградите са в добро състояние, добре поддържани, но не може категорично да се определи периода на тяхното изграждане в интервала 1997г. - до настоящия момент. Допълнителната експертиза е оспорена от жалбоподателя в частта относно извода, че постройките са построени сред 1997г.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира, че разгледана по същество, жалбата се явява основателна при следните съображения:

Кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. Заповедта се публикува в Единния публичен регистър по устройство на територията по чл. 5а, по арг. от чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. По делото от страна на ответника е представена Заповед № К-066/16.09.2021 г., с която Кметът на Община Варна е предоставил функциите си на П. П., ведно с произтичащите от това права и задължения. В резултат на предоставените му правомощия със Заповед № 2996/20.09.2021 г., П. П. оправомощава Директора на Дирекция УСКОР при Община Варна да издава мотивирани заповеди по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ за премахването на строежи от IV до VI категория или на части от тях, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ. В настоящия случай оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия.

Индивидуалният административен акт е издаден в писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити, съгласно установеното в чл. 59, ал.2 от АПК, в това число – фактическите и правните основания за издаването му. Не са налице предпоставките за отмяна на заповедта на основание чл.146, т.1 и т.2 от АПК.

Оспорената заповед на Директор Дирекция „Управление на сигурността и контрол на обществения ред“ при Община Варна е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, което представлява самостоятелно отменително основание по см. на чл. 146, т. 3 от АПК. Административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 35 от АПК да издаде акта след като обсъди всички факти и обстоятелства от значение за случая. Събраните по делото доказателства са индиция за неправилно и непълно установена в хода на проведеното административно производство фактическа обстановка от гледна точка на вида, параметрите на разпоредения за премахване строеж и годината на построяване, довела и до неправилност на възприетото административно решение.

От представената по делото административна преписка се установява, че административно производство, приключило с издаването на обжалваната заповед, е инициирано със съставянето на констативен акт /КА/ № 1 от 16.02.2021г., като в съдържанието на последния категорично е записано, че извършената проверка на място е в отсъствието на В. М., изпълнителен директор на „М. недвижими имоти“ Е., посочено като възложител на строежа. Разпоредбата на чл. 225а, ал. 2, изр. второ от ЗУТ въвежда изискването актът да се връчи на заинтересованите лица, на които е дадено право на възражения в 7-дневен срок. Относно начина и реда, по който следва да се извърши връчването, приложение намира разпоредбата на § 4, ал. 2 от ДР на ЗУТ, съгласно която, когато в този закон и в актовете по неговото прилагане не се предвижда изрично, че съобщаването се извършва по реда на АПК, то се извършва чрез отправяне на писмено съобщение до заинтересуваните лица. В случаите, когато адресът на някое от заинтересованите лица не е известен или то не е намерено на посочения от него адрес, което се удостоверява с подписите на две длъжностни лица, съобщението се залепва на жилището или на недвижимия имот, за който се отнася, и се поставя на таблото за обявления в сградата на общината, района или кметството или на интернет страницата на съответния орган за времето за подаване на възражения, предложения и искания. Така направеното съобщение, както и датата на поставянето и свалянето му от таблото за обявления или от интернет страницата на органа, се удостоверява с подписите на две длъжностни лица. В разпоредбата на чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ не е предвидено изрично съобщаването на съставения констативен акт, с който се образува производството по чл. 225а от ЗУТ, да се извършва по реда на АПК, с оглед на което и при прилагането на § 4, ал. 2, изр. първо от ДР на ЗУТ, съобщаването на КА № 1/ 21.02.2020 г. е следвало да бъде извършено с отправяне на писмено съобщение да жалбоподателите.

От доказателствата по делото се установява, че констативният акт, въз основа на който е издадена обжалваната заповед е изпратена за връчване на „М. недвижими имоти“ Е. на 18.02.2021г. чрез пощенски оператор до седалището на дружеството. Препоръчаната пощенска пратка, съдържаща КА № 1/16.02.2021г., изпратена за връчване на жалбоподателя не е достигнала до адресата, предвид отбелязването върху нея „неточен адрес“. Липсват данни за повторно изпратената препоръчана пощенска пратка чрез пощенски оператор. Не може да се приеме, че с изпращането на КА до неточен адрес е осъществено надлежното му връчване. „Неточен адрес“ не може да се приравни на неизвестен адрес, за да се пристъпи към съобщаване на заповедта чрез другия способ, предвиден в § 4, ал. 2, изр. второ от ДР на ЗУТ. В случая правилото по чл. 225а, ал. 2 ЗУТ за връчване на констативния акт е било нарушено, а с това и правото на защита на жалбоподателя, който като страна в административното производство е бил лишен от възможността да направи възражение по съставения КА. Това нарушение съдът приема за съществено, тъй като чрез ангажираните пред съда доказателства са повдигнати множество въпроси, за които административния орган преди да издаде акта е следвало безпротиворечиво да установи обстоятелствата и фактическото положение.

При издаване на заповедта по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, административният орган, освен липсата на строителни книжа за проверявания обект, следва да установи вида, местоположението и всички относими към индивидуализация на строежа факти. За установяването на тези факти административният орган е задължен с административнопроизводствените правила, от една страна, а от друга тези факти са от съществено значение за последващото изпълнение на заповедта след влизането в сила. В тази връзка, недопустимо е, едва в хода на съдебното производство, да се уточнява, допълва или променя предметът на оспорената заповед, тъй като съдът следва да прецени дали изложените фактически и правни основания в административния акт, съответно посочения предмет, отговарят на действителната фактическа обстановка. Съгласно трайната и константна съдебна практика на ВАС липсата на точно и ясно описание на подлежащия на премахване обект води до невъзможност за определяне предмета на незаконно строителство, както и на относимите за него правнорелевантни факти и норми. Допуснатото неточно и неясно описание на незаконния строеж, представлява самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед.

С оспорената заповед е разпоредено премахването на „Второстепенна постройка на допълващото застрояване“, находяща се в „Приморски парк“, местност „С.“, [населено място] [ПИ]. Проверяващите са приели, че строежа е разположен в [ПИ] на общата имотна граница с [ПИ] и **. Постройката представлява допълващо застрояване, с приблизителни размери 25 м. дължина и 8,70 метра широчина, с приблизителна застроена площ от около 217,50 кв.м.

От заключението на вещото лице по назначената и приета съдебно – техническа експертиза, кредитирана от съда изцяло, по категоричен начин се установи, че в ПИ с [идентификатор] има построени три сгради – 200.1, 200.2 и 200.3. Заповедта не сочи конкретно, коя или кои сгради построени в поземления имот е незаконния строеж. И трите сгради са нанесени за пръв път в кадастралната карта от 2008г., но в процесната заповед те не са индивидуализирани с идентификатор. Видно от кадастралната скица две от тях са разположени на северната граница на имота – 200.2 и 200.3. Вещото лице, неколкократно в експертизата и в открито съдебно заседание констатира и потвърждава, че предмет на оспорената заповед № 2024/21.06.2023г., са сгради 200.2 и 200.3, но заповедта визира само една постройка. На практика се разпорежда премахване на строеж, различен от реално съществуващ такъв. Застроената площ на незаконния строеж в размер на около 217 кв.м., съществено се разминава със застроената площ на двете сграда съществуващи на място - 200.2 /147 кв.м./ и 200.3 /11 кв.м./, за които вещото лице счита че са предмет на заповедта.

В хода на съдебното производство процесуалния представител на ответника прави пояснения и уточнява, че предмет на оспорваната заповед е единствено сграда с [идентификатор], за която с влязла в законна сила Заповед № 177/12.04.2022г. е отказано издаването на удостоверение за търпимост. Следователно, предметът, подлежащ на премахване, не е индивидуализиран в достатъчна степен – дали предмет на заповедта са двете постройки, описани като една „второстепенна постройка“ или заповедта е с предмет само за сграда с [идентификатор], както уточнява процесуалния представител на административния орган.

Поради факта, че от обстоятелствената част на оспорената заповед не може да се установи кой точно е процесния незаконен строеж, се налага извод за неизпълнимост на заповедта. Налице е съществено разминаване между описаното в оспорената заповед и фактическото положение, което препятства възможността да се извърши преценка за законността, респ. търпимостта на строежа, доколкото неговите параметри, вид и предназначение не са изяснени. Констатациите в заключението на вещото лице и уточненията на процесуалния представител на административния орган в хода на процеса не могат да заместят тези, направени в административното производство. Липсата на точно описание на подлежащия на премахване обект води до невъзможност за определяне предмета на незаконното строителство, както и на относимите за него правнорелевантни факти и норми (в този смисъл Решение № 12537 от 18.10.2017 г. по адм. дело № 3390/2017 г. на ВАС; Решение № 16113 от 04.12.2013 г. по адм. дело № 11461/2013 г. на ВАС и др.).

Всяка заповед за премахване на незаконен строеж следва да има ясен и точен предмет, тъй като с нея се определят параметрите на строежа, който следва да бъде премахнат. При липсата му заповедта подлежи на отмяна като незаконосъобразна само на това основание. В този смисъл е константната практика на Върховния административен съд - Решение № 6299/24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10277/2018 г., Решение № 9354/09.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12981/2017 г.

Направените констатации относно обема на незаконното строителство, описанието на процесната сграда като незаконна, без да се индивидуализира е пречка за пораждането на целените със заповедта последици. Преди да издаде акта, административният орган е следвало безпротиворечиво да установи обстоятелствата и фактическото положение, което ще гарантира спазване принципа на съразмерност на административната принуда. Това не е извършено от Директор Дирекция „Управление на сигурността и контрол на обществения ред“ при Община Варна, което е довело до незаконосъобразност на обжалваната заповед, която следва да бъде отменена.

При този изход на правния спор, своевременната претенция за присъждане на направените в съдебното производство разноски се явява основателна. По делото от страна на представителя по пълномощие на жалбоподателите са представени Договори за правна защита и съдействие от 01.12.2023г. с „М. недвижими имоти“ Е., както и писмени доказателства за осъществените по банков път плащания на адвокатско възнаграждение в размер на 1 800 лева, платените държавни такси, както и разноските за възнаграждение на вещото лице в общ размер на 1 200 лева. С оглед надлежно направеното възражение за прекомерност от ответната страна, предвид фактическата и правна сложност на делото, обема и качеството на осъществената от процесуалните представители на жалбоподателя защита, проведените шест открити съдебни заседания и извършените множество процесуални действия, и с оглед разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, определяща минимален размер на адвокатското възнаграждение за дела по ЗУТ и ЗКИР в размер на 1250 лева, съдът приема, че размерът на заплатеното адвокатско възнаграждение не надвишава значително минималния и възражението за прекомерност за неоснователно. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК в тежест на ответника следва да се възложи заплащането на разноски в общ размер на 3 080 лв.

Доколкото разглежданият съдебен спор не попада в приложното поле на изключенията, регламентирани в чл. 215, ал. 7 от ЗУТ, за които решенията на първоинстанционния съд са окончателни, то настоящото решение подлежи на касационен контрол по реда на чл. 208 и следващите от АПК.

Мотивиран от горното Административен съд – Варна, ХХІІІ състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № 2024/21.06.2023 г. издадена от Директор Дирекция „Управление на сигурността и контрол на обществения ред“ /УСКОР/ при Община Варна, с която е наредено: „1. В срок от 1 /един/ месец от влизане в сила на заповедта да се изготви и представи за одобряване План за безопасност и здраве за премахване на строеж „Второстепенна постройка на допълващото застрояване“, находяща се в „Приморски парк“, местност „С.“, [населено място] [ПИ]; 2. В срок от 1 /един/ месец от датата на одобряване на План за безопасност и здраве, да се извърши премахване на строеж „Второстепенна постройка на допълващото застрояване“, находяща се в „Приморски парк“, местност „С.“, [населено място] [ПИ].

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на „М. НЕДВИЖИМИ ИМОТИ“ Е., с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление [населено място], район „М.“, [улица], сграда Медицински център „М. В.“, представлявано от В. М., сума в размер на 3 080 лева, представляваща направените разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд, в 14–дневен срок от съобщението до страните.