РЕШЕНИЕ
№ 138
гр. Силистра, 14.12.2018 г.
Административен съд – Силистра, в открито заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Валери Раданов
с участието на секретаря Антония Стоянова разгледа адм.дело № 165 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателят ЕТ "ЗДП***", ЕИК ***, моли съда да отмени уведомително писмо изх.№ 01-6500/5837 / 08.08.2018 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), поради нарушение на материалния и процесуалния закон, да изпрати преписката на административния орган с указания по тълкуването и прилагането на закона и да му присъди направените по делото разноски.
Ответникът – заместник-изпълнителният директор на ДФЗ – чрез своя процесуален представител, оспорва предявената жалба, претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от жалбоподателя.
Съдът прие за установено следното:
С обжалваното уведомително писмо изх.№ 01-6500/5837 / 08.08.2018 г., ответникът е оторизирал нулева сума за подпомагане по мярка 213 „Плащания по «Натура 2000» и плащания, свързани с директива 2000/60/ЕО – за земеделски земи“ за кампания 2014 г. по повод на заявление на жалбоподателя за подпомагане по «Натура 2000» поради налична разлика между декларирана и установена площ на БЗС, възлизаща общо на 75,45 ха, и е наложил на жалбоподателя санкции за бъдещ периода по «Натура 2000» в размер на 12543,03 лв.
Активно легитимираната страна заяви в съдебно заседание на 15.11.2018 г., че оспорва констатациите, съдържащи се в мотивите на уведомителното писмо, само относно три парцела със следните идентификационни номера от ИСАК и площи: № 53494-590-22-6 с площ 26,1 ха, № 53494-590-22-5 с площ 25,27 ха и № 53494-590-22-4 с площ 24,14 ха, които са части от имот № 019001, ЕКАТТЕ 12022, местността „Коджа кору“, землището на с. ***, общ. Дулово, обл. Силистра. Ответникът уточни в рамките на същото съдебно заседание, че по отношение на гореописаните три парцела отказът за оторизация на суми за подпомагане се дължи само и единствено на двойното заявяване на парцелите за подпомагане.
Между страните няма спор по въпроса, че гореописаните три парцела са били заявени за подпомагане както от жалбоподателя, така и от ЕТ „М****87***“ (л. 316 от делото). Във връзка с това двойно заявяване на трите парцела се е развил наказателен процес срещу жалбоподателя на три инстанции, приключил с оправдаването на подсъдимия (л. 63 – 94 от делото). Втората инстанция, упражнявайки въззивни правомощия по делото, с влязло в сила решение № 80 / 14.04.2016 г. по ВНДОХ № 40 / 2016 г. на Апелативен съд – Варна е установила следните правнорелевантни за настоящия спор факти: „[...] След установяване на застъпването на имот 019001 за кампания 2014 г., на 11.09.14 г., подс. *** е подал декларация за изясняване принадлежността на площи, декларирани в повече от един земеделски стопанин, с което е потвърдил ползването на застъпения имот. Подобна декларация е подадена и от ЕТ „М***87***” на 12.09.14 г., въпреки липсата на правно основание за ползване на земята. До установяване на застъпването се е стигнало, когато в началото на м. август 2014 г. ЕТ „М***87***” е започнала силажиране на царевицата в процесния имот. По сигнал на подсъдимия ***, жътвата е била спряна до изясняване на случая. ЕТ „М***87***” е представила арендния договор от 03.06.13 г., за да докаже правото си, но не и последващия анекс за прекратяването му. [...] В случая е възникнал гражданскоправен спор относно ползването /владението/ на процесния имот и не е без значение наличието на правно основание за това владение. Правното основание има значение и при представянето на набора от документи пред ОЗС. Без наличието на правно основание, ползвателят не би могъл да заяви имота. Правно основание е имал подс. ***в. Същият е разполагал с валиден договор за наем както за 2013 г. така и за 2014 г., а също така и за 2012 г. Въз основа на този договор той е изплащал и наемна цена /рента/ на собственика – свид. Г***. Свид. *** отлично е знаел, че няма права върху имота. Сключеният аренден договор /формален/ е бил прекратен с анекс. [...] Свид. ***, като управляващ, много добре знае, че няма валиден договор със собственика и че няма право да обработва имота. [...] Факт е, че когато е възникнал спорът, кой да прибере реколтата, свид. *** е показал невалидния аренден договор. В случая не подс. П***, а свид. *** е действала със съзнанието, че заявява имот, който няма право да обработва. Освен правното основание са установени и фактическите действия на подс. П*** относно ползването на процесния имот“ (л. 85 – 86 от делото).
Цитираният по-горе пасаж от влязлото в сила съдебно решение сочи недвусмислено, че жалбоподателят разполага с фактическо и правно основание за ползването на спорните в настоящото производство три парцела. Тази съдебна констатация не е съобразена от ответника при прилагането на разпоредбата на чл. 17, ал. 8 от Наредба № 5 / 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, съгласно която Разплащателната агенция одобрява изплащането на субсидия за площите, за които е доказано правно основание за ползване. При това положение, макар основанието за ползване да е било безспорно установено посредством правораздавателен акт, ответникът неправомерно е отказал да одобри изплащането на надлежната субсидия. Така се е стигнало до неправилно прилагане на материалния закон (порок по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК), поради което оспореният административен акт подлежи на отмяна. С оглед разпоредбите на чл. 172, ал. 2, пр. 2 АПК и на чл. 173, ал. 2 АПК, преписката трябва да бъде изпратена на ответника за повторно произнасяне, при което да се отстрани допуснатото правонарушение, тъй като съдът не разполага с правомощието да реши материалноправния въпрос по същество.
При този изход на делото учреждението на ответника дължи на жалбоподателя направените от последния разноски за държавна такса (50 лв.) и заплатено адвокатско възнаграждение. Последното обаче, както основателно възразява ответника, е прекомерно по размер (2450 лв. с ДДС). Материалният интерес по делото се определя от размера на наложената с оспорения административен акт санкция – 12543,03 лв. (други данни за размера на материалния интерес липсват по делото). Съобразно този материален интерес минимумът по чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 / 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 906,29 лв. При положение че единственото усложнение по делото от материалноправна и процесуална гледна точка е провеждането на две съдебни заседания, съдът не намира основание за възнаграждение, по-високо от 1000 лв. (с ДДС – 1200 лв.).
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ уведомително писмо изх.№ 01-6500/5837 / 08.08.2018 г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие".
ИЗПРАЩА преписката на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за ново произнасяне по същество при спазване на дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на ЕТ "ЗДП***", ЕИК ***, направените по делото разноски в размер на 1250 (хиляда двеста и петдесет) лв.; ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски в останалата му част.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ: