Решение по дело №12410/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2087
Дата: 29 юли 2022 г. (в сила от 29 юли 2022 г.)
Съдия: Светослав Василев
Дело: 20211100512410
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2087
гр. София, 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Д, в закрито заседание на
двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Петър Теодосиев
Членове:Петя Георгиева

Светослав Василев
като разгледа докладваното от Светослав Василев Въззивно гражданско дело
№ 20211100512410 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 435 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
Образувано е по жалба на „С.Б.“ ЕООД, ЕИК **** срещу Постановление за разноски
изх. 48014/05.08.2021 г. по изп.д. № 1899/2021 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на
Камарата на ЧСИ, с което е отказано намаляване на претендираното от взискателя
адвокатско възнаграждение.
В жалбата се твърди, че приемането на адвокатския хонорар е незаконосъобразно,
тъй като процесуалният представител не е посочил способ за изпълнение , а е възложил по
реда на чл. 18 от ЗЧСИ изпълнителните действия на ЧСИ. При това положение молбата за
образуване на изпълнително дело е била нередовна. Евентуално счита, че единствените
действия относно удовлетворение на вземанията на взискателя се ограничават до подаване
на молба за образуване на изпълнително дело и посочване на банкова сметка, поради което
следва да се дължи единствено възнаграждение по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В срока по чл. 435, ал. 2 от ГПК, взискателят е депозирал възражение, с което моли
жалбата да се остави без уважение, като е изложил подробни аргументи.
В мотивите на ЧСИ, депозирани на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, се излагат
съображения за неоснователност на жалбата и спазване на материално правните и
процесуално-правните разпоредби на чл. 78, ал. 5 от ГПК, вр. с чл. 36 от ЗАдв и Наредба №
1/2004 г. за МРАВ.
Съдът като обсъди доводите на страните и се запозна с доказателствата по делото,
намира за установено следното:
1
По допустимостта на жалбата
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирана
страна - длъжник по изпълнителното производство, имаща правен интерес от обжалване
срещу валидни и подлежащи на обжалване действия, сред изрично изброените в
разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК (т. 7 разноските по изпълнението), поради което е
допустима. Жалбата се подава против акт на съдебния изпълнител, с който се е произнесъл
по искане на длъжника за изменение на акт на съдебния изпълнител, в който се определя
размера на разноските за адвокатско възнаграждение и той е предмет на съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Производството по изпълнително дело № 20218510401899 е образувано по молба на
С.Б.Б., подадена от процесуален представител адвокат, против длъжника С.Б. ЕООД, ЕИК
****, въз основа на изпълнителен лист издаден на 18.06.2021 г. по гр. дело №139/2021 г. на
Окръжен съд – Монтана за принудително събиране на парични вземания в размер на 300,00
лв. – разноски за исковото производство. По делото са представени доказателства - договор
за правна защита и съдействие и пълномощно от 15.07.2021г., с който е уговорено
възнаграждение на процесуален представител в размер на 350,00 лева, като видно от текста
на договора, същото е заплатено в брой, при подписване на договора. На длъжника е
връчена покана за доброволно изпълнение на 22.07.2021 г., с която е поканен да заплати
сумата по изпълнителния лист и адвокатско възнаграждение в размер на 350,00 лв., както и
такси по Тарифата към ЗЧСИ в размер на 252,30 лева. ЧСИ е наложил запор на вземания по
банкови сметки и извършил справки. Длъжникът е подал на 05.08.2021 г. възражение срещу
определеното адвокатско възнаграждение, като е поискал отмяната му, а при евентуалност е
поискал намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя само за образуване на
изпълнителното дело. С постановление за разноски изх. 48014/05.08.2021г., ЧСИ е отказал
да намали адвокатското възнаграждение.
При така установеното от фактическа страна, Софийският градски съд, приема
следното:
Според чл. 79, ал. 1 ГПК (редакция ДВ бр. 86/2017 г.), разноските по изпълнението са
за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати, съгласно
чл. 433 ГПК (освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното
производство), или когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или
бъдат отменени от съда или разноските направени от взискателя са за способи, които не са
приложени. Във всички останали случаи, дори когато длъжникът е изпълнил в срока за
доброволно изпълнение, той отговаря за разноски в изпълнителното производство.
Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 ГПК е посочено от
кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство. Правната възможност за
намаляване на адвокатското възнаграждение е приложима не само в исковото, а и в
изпълнителното производство (в този смисъл Определение № 403 от 01.12.2008 г. по гр. д.
№ 1762/ 2008 г. на ВКС, V ГО). Компетентен да се произнесе по искането е ЧСИ, като
отказът му да стори това подлежи на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2, предл. последно
ГПК. При произнасянето по искането за намаляване на разноските за възнаграждение за
адвокат, съдебният изпълнител следва да приложи разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съгласно същата при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат,
2
съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, може да бъде присъден
по-нисък размер, но той не може да бъде по-малко от минимално определения съобразно чл.
36 ЗА и Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (Наредбата) определя минималния размер на възнаграждението за
съответния вид правна помощ.
Взискателят по образуваното изпълнително дело е претендирал разноски за
адвокатско възнаграждение за образуване и осъществяване на процесуално
представителство в производството. Спорът в настоящото производство е за това дали в
конкретния случай се дължат разноски освен по чл. 10, т. 1 (които са присъдени), така и по
т. 2 от Наредба № 1/2004 г. при твърдения за липса на извършени други допълнителни
действия от процесуалния представител на взискателя. С подаване на молбата за образуване
на изпълнителното дело са посочени конкретни изпълнителни действия за удовлетворяване
вземането на взискателя, като извършването им е възложено на съдебния изпълнител. С
изпращането на покана за доброволно изпълнение е наложен и запор на вземания по
банковите сметки на длъжника в Райфайзенбанк България ЕАД, Юробанк България АД и
Банка ДСК АД.
С оглед на горното, съдът намира, че на взискателя се дължат разноски за адвокатско
възнаграждение и по чл. 10, т. 2 (ДВ бр. 7/2019 г.) от Наредба №/2004 г. за МРАВ, в
приложимата й редакция. Съгласно разпоредбата на чл 36, ал 2 ЗАдв., вр. с чл. 10, т. 1 и т. 2,
вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 вр. с § 2А от ДР на Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, имайки предвид вземането на взискателя по делото, с
процесното постановление, е определен размер на хонорара, близък до минималния.
Доводите на жалбоподателя, че делото не се характеризира с фактическа и правна сложност
са ирелевантни. Следва да се посочи, че разноските за адвокатско възнаграждение за водене
на изпълнително дело по смисъла на чл. 10, т. 2 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения поначало не представляват разноски за извършване на
конкретен изпълнителен способ, поради което и правилото на чл. 79, ал. 1, т. 3 ГПК не
намира приложение по отношение на тези разноски.
С оглед на изложеното, жалбата против действията на съдебния изпълнител за
определяне на разноските по изпълнителното дело, с които на длъжника са възложени
разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на взискателя в
посочените в Разпореждането на ЧСИ размери се явява неоснователна.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „С.Б.“ ЕООД, ЕИК **** срещу
Постановление за разноски изх. 48014/05.08.2021 г. по изп.д. № 1899/2021 по описа на ЧСИ
М.П., рег. № 851 на Камарата на ЧСИ, с което е отказано намаляване на претендираното от
взискателя адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4