Р
Е Ш Е
Н И Е № 210
гр. Сливен, 17.03.2015 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ-ми граждански състав, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЖИВКА КИРИЛОВА
при секретаря А.В., като разгледа докладваното от
районния съдия гр.д. № 804 по описа
за 2014 година, за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е образувано по предявени
при условията на обективно кумулативно съединени положително установителни искове
за установяване съществуване на вземания, с правно основание чл.124 от ГПК във
вр. с чл. 415 и чл. 422 от ГПК, във вр. с чл.86 от ЗЗД.
В молбата си ищцовото дружество твърди,
че има открита партида за недвижим имот, находящ се в гр. Сливен, ул.
„Елисавета Багряна” №1, вх. „А”, ап.19, който е свързан към водопреносната
мрежа и към него ежемесечно се извършват доставка на питейна вода, като титуляр
на тази партида е бил ответника С.И.Г..
Твърди се, че доставената и консумирана
питейна вода се отчита по тази партида от представител на ищцовото дружество и
стойността на изразходваното количество се фактурира, след което възниква
задължение в тридесет дневен срок от издаването на фактурата да се погаси
задължението, съгласно Общите условия на ВиК оператора, който намира приложение
по отношение на всички потребители. Ако не стори това последният изпада в
забава и съответно дължи и обезщетение за забавено изпълнение в размер на
законната лихва за съответния период.
Сочат,
че ответника не е заплатил стойността на доставената и консумирана питейна
вода, както и отведената такава за периода от 01.02.2011 г. до 31.05.2013 г.
независимо от възникналото задължение, съгласно чл. 31, ал. 2 от Общите условия
за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на ВиК оператор – ВиК С.”,
одобрени с Решение № ОУ-045/23.06.2006 г. на Държавна комисия за енергийно и
водно регулиране, а именно, „Потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми
за ползваните от тях ВиК услуги в 30 дневен срок след датата на
фактуриране". В чл. 42 от същите е предвидено, че „При неизпълнение в срок
на задължението си за заплащане на ползваните услуги, потребителят дължи на В и
К оператора обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 от
Закона за задълженията и договорите, считано от първия ден след настъпване на
падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на В и К
оператора", поради което представляваното от мен дружество претендира,
както главница, така и мораторна лихва в размер на законната лихва за страната,
считано от датата на падежа за всяка една дължима сума, до датата на завеждане
на молбата за издаване на заповед за изпълнение в съда.
Предвид възникнало задължение ищцовото
дружество е предприело събиране на дължимите суми, като е подало заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 4833/2013 г.
по описа на СлРС, след което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
против длъжника и ответник по настоящия иск за заплащане цената на доставената
и консумирана питейна вода за периода 01.02.2011 г. до 31.05.2013 г. на
стойност 446,76 лева, ведно с мораторна
лихва в размер на 41,56 лева начислена към 04.11.2013г., както и законна лихва
върху главницата считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение - 09.12.2013г. до окончателно изплащане, както и
направените деловодни разноски по заповедното производство възлизащи на 26,00
лева.
Предвид
гореизложеното моли да се постанови решение, с което да се признае за
установено по отношение на ищцовото дружество, че ответника дължи на ищцовото
дружество следните суми: главница в размер на 446,76 лева, представляваща
стойността на ползвана и консумирана питейна вода за периода 01.02.2011 г. до 31.05.2013
г. за обект находящ се в гр. Сливен, ул. „Елисавета Багряна” №1, вх. „А”,
ап.19, ведно с мораторна лихва в размер на 41,56 лева начислена към
04.11.2013г., както и законна лихва върху главницата считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 09.12.2013г. до
окончателно изплащане, и направените деловодни разноски по заповедното
производство възлизащи на 26,00 лева. Претендира за присъждане на направените
разноски и по настоящото дело.
В
законоустановения срок по делото е постъпило възражение от страна на длъжника
по връчената му заповед за изпълнение, поради което за ищцовото дружество е
налице интерес от предявяване на настоящия иск за установяване на вземането.
Постъпил е писмен отговор от ответника
при условията на чл.131 от ГПК с изложени възражение, че за процесния период
апартамента е обитаван от друго лице И. Ж. И., тъй като съществувало всъпване в дълг от името на кредитополучателя
съгласно сключен Анекс №3/ към Договор за банков редит № ТR70908727/27.11.2007г. периода от 01.05.2005 г. -
30.11.2012 г. ищцовото дружество е доставяло питейна вода в процесния недвижим
имот, за който има открита партида на името на ответника и за него е
възникнало задължение да
заплати доставената и консумирана питейна вода. Тъй като не е
сторил това в установените с Общите условия
на ВиК оператора срокове, ответника дължи на представляваното от
„Водоснабдяване и канализация
- Сливен" ООД сумите посочени
в извлечения от сметки.
В с.з.
ищцовото дружество се представлява от пълномощник, който поддържа предявените искови претенции на
посочените в исковата молба основания и моли за уважаването им.
Ответникът,
редовно призован като в с.з. моли за отхвърляне на исковете като нееоснователни
и недоказани.
От събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Ищцовото дружество „Водоснабдяване и
канализация – Сливен” ООД е подало на 09.12.2013г. заявление за издаване на заповед
за изпълнение на осн. чл. 410 от ГПК против ответника по настоящото
производство главница в размер на 446,76 лева, представляваща стойността на
ползвана и консумирана питейна вода за периода 01.02.2011 г. до 31.05.2013 г. за
обект находящ се в гр. С., ул. „Е. Б.” №..., вх. „...”, ап...., ведно с
мораторна лихва в размер на 41,56 лева начислена към 04.11.2013г., както и
законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение - 09.12.2013г. до окончателно изплащане, и
направените деловодни разноски по заповедното производство възлизащи на 26,00
лева, направени по ч.гр.д.№4833/2013г. по описа на СлРС.
Горната
фактическа обстановка е несъмнена. Същата се установи безспорно от събраните по делото писмени доказателства,
които съдът кредитира изцяло като безпротиворечиви, взаимно допълващи се и
неоспорени от страните.
От приетото за установено от фактическа
страна, съдът направи следните правни изводи:
Производството
е образувано по предявени при условията на обективно кумулативно съединени
положително установителни искове за установяване съществуване на вземания, с
правно основание чл.124 от ГПК във вр. с чл. 415 и чл. 422 от ГПК, във вр. с
чл.86 от ЗЗД са допустими - предявен е от дружество, имащо правен интерес да
иска установяване на дължимост на сумите.
Разгледани по същество същите са изцяло основателни и
следва да се уважат изцяло.
Ищцовото
дружество е претендирало присъждане на направените по делото разноски в
настоящото производство с оглед изхода на процеса.
Единственото възражение е релевирано касателно това че по силата на
анекс към договор за кредит е налице
вътрешна договорка между ответника и трето лице за ползане на жилището на
ответника. По делото не се установи промяна на партидата на титуляра на
собственост, нито известяване на ищцовото дружество за наличие на законен
ползвател на същото.
Изложената по-горе фактическа обстановка е несъмнена, тъй като се установява от събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира като непротиворечиви и неоспорени от страните.
Приетото за установено от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:
Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, вр.чл.415, ал.1, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК са допустими - предявени са от лице - заявител, разполагащо с правен интерес да установи със сила на пресъдено нещо съществуването, респ. дължимостта на вземането си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, против която е подадено своевременно възражение от страна на длъжника.
Разгледани по същество исковете са напълно основателни и като такива следва да бъдат уважени.
По положително установителния иск следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си да установи по безспорен начин неговото съществуване, дължимост спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи доказателствената тежест да установи съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.
В
конкретния казус ищцовото дружество следва да установи по несъмнен начин
обстоятелството, че ответника е потребител на ВиК услуги, предоставяни от
ищеца, както и че в недвижимия имот на
ответника – абонат през процесния период са предоставяни ВиК услуги, както и
техния обем и стойност, като в настоящия казус тези обстоятелства не са спорни
между страните.
Безспорно, в случая се касае за вземания за периодични плащания - за заплащане стойността на доставена питейна вода, което задължение възниква ежемесечно за съответната текуща година, както и за вземане за лихви, които съгласно разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД се погасяват с изтичане на тригодишна давност / ТР № 3/18.05.2012г. ОСГК ВКС/. Не е релевирано такова възражение, за което съдът не може и не следва да се позовава служебно.
Следователно съдът приема, че калкулираните задължения по цитираните фактури са дължими от ответника. Последният не оспорва факта, че в имота е доставена питейна вода през този период от време, а количествата вода и стойността им се установяват от събраните по делото писмени доказателства – издадени надлежни фактури.
С оглед
изложеното съдът намира, че предявеният главен положителен установителен иск по
чл.422, вр.чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.124, ал.1 ГПК е основателен и доказан до посочения
размер в заповедното производство, главница в размер на 446,76 лева,
представляваща стойността на ползвана и консумирана питейна вода за периода 01.02.2011
г. до 31.05.2013 г. за обект находящ се в гр. С., ул. „Е. Б.” №..., вх. „...”,
ап...., ведно с мораторна лихва в размер на 41,56 лева начислена към
04.11.2013г., както и законна лихва върху главницата считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 09.12.2013г. до
окончателно изплащане, и направените деловодни разноски по заповедното
производство възлизащи на 26,00 лева, направени по ч.гр.д.№4833/2013г. по описа
на СлРС.
Ответната страна следва да
поеме отговорността за разноски, сторени от ищцовото дружество, съобразно
уважената част, които са на стойност 195 лева, от които 75 лева е д.т. и 120
лева за адвокатско възнаграждение.
Предвид гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД,
с ЕИК *********, представлявано от управителя инж. Пламен Трифонов, със
седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул.“6-ти септември” № 27, със
съдебен адрес: гр. Сливен, ул. „Георги С. Раковски” №19, ет.3 , чрез адв. К. ***,
че С.И.Г., с ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ
главница в размер на 446,76 лв. /четиристотин
четиридесет и шест лева и 76 ст./, представляваща стойността за ползвана и
консумирана питейна вода за периода за периода 01.02.2011 г. до 31.05.2013 г. за
обект, находящ се в гр. С., ул. „Е.Б.” №1, вх. „А”, ап.19, ведно с мораторна
лихва в размер на 41,56 лева
начислена към 04.11.2013г., както и законна лихва върху главницата считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -
09.12.2013г. до окончателно изплащане, и направените деловодни разноски по
заповедното производство възлизащи на 26,00 лева, направени по ч.гр.д. №4833/2013г.
по описа на СлРС
ОСЪЖДА С.И.Г., с ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД,
с ЕИК *********, представлявано от управителя инж. Пламен Трифонов, със
седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул.“6-ти септември” № 27 направените
деловодни разноски в общ размер 195
лева /стодеветдесет и пет/ лв., от които 120 лв. адвокатско възнаграждение и 75
лв. за държавна такса по настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Сливенският окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: