Разпореждане по дело №1037/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 140 от 07.12.2011 г., постановено по гр.д. № 836/2011 г., Кърджалийският районен съд е: 1. отхвърлил предявените от С. О. О. и Ю. А. И. против С. О. И., О. С. Т. и Т. Р. Т. съединени искове, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и чл.108 от ЗС, относно признаване правото на собственост и предаване на владението върху неурегулиран поземлен имот в урбанизираната територия на С., общ. К., целият с площ от 387 кв.м., ведно с построената през 1968 година на североизточната имотна граница едноетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 75 кв.м., съдържаща – самостоятелно жилище, заемащо източната част на жилищната сграда със застроена площ 75 кв.м., с отделен вход от изток, съдържащо три стаи, кухня, баня – тоалетна и коридор, при граници на целия имот: изток – общинско място и път, запад – път, север – път и юг – общинско място и 2. отхвърлил предявени‗е от С. О. О. и Ю. А. И. против С. О. И., О. С. Т. и Т. Р. Т., съединени искове с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на нотариален акт за собственост върху недвижим имот по давност № 18, том І, рег.№ 400, дело № 18/ 2007 г. на н. К. Д. и нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 30, том І, рег.№ 430, дело № 30/2007 г. на н. К. Д. С решението си съдът е осъдил С. О. О. и Ю. А. И. да заплатят солидарно на С. О. И., О. С. Т. и Т. Р. Тахи деловодни разноски в размер на 1 000 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

Недоволни от така постановеното решение са останали въззивниците С. О. О. и Ю. А. И., които чрез своя представител по пълномощие го обжалват в срок. Считат обжалваното решение за незаконосъобразно и необосновано. Събраните по делото доказателства не кореспондирали с правните изводи на съда. В жалбата се излагат подробни съображения, които по същество се свеждат до това, че ответникът С. И. не е придобил собствеността върху спорния имот по давност, а същият бил собствен на въззивниците. Молят съда да отмени обжалваното решение и да признае за установено по отношение на ответниците, че въззивниците са собственици на процесния имот на основание правоприемство по наследство и по силата на давностно владение, като се осъди С. О. И. да предаде владението на спорния недвижим имот, както и да отмени изцяло нотариален акт № 18/2007 г. и нотариален акт № 30/2007 г. Претендират направените пред двете инстанции разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на жалбата от въззиваемите С. О. И., О. С. Т. и Т. Р. Т., чрез техния представител по пълномощие, в който изразяват становище за неоснователност на въззивната жалба.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, констатира следното:

Атакуваното решение е валидно и допустимо, като не са налице основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като недопустимо.

По делото са били предявени от С. О. О. и Ю. А. И., в обективно и субективно съединение, следните искове: 1.иск срещу О. С. Т. и Т. Р. Т., с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено по отношение на последните, че ищците са собственици на неурегулиран поземлен имот в урбанизираната територия на С., общ. Кърджали, целият с площ от 387 кв.м., ведно с построената през 1968 година на североизточната имотна граница едноетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 75 кв.м., съдържаща – самостоятелно жилище, заемащо източната част на жилищната сграда със застроена площ 75 кв.м., с отделен вход от изток, съдържащо три стаи, кухня, баня – тоалетна и коридор, при посочени граници на целия имот; 2.иск срещу С. О. И., с правно основание чл.108 от ЗС, за предаване владението на неурегулиран поземлен имот в урбанизираната територия на С., общ. К, целият с площ от 387 кв.м., ведно с построената през 1968 година на североизточната имотна граница едноетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 75 кв.м., съдържаща – самостоятелно жилище, заемащо източната част на жилищната сграда със застроена площ 75 кв.м., с отделен вход от изток, съдържащо три стаи, кухня, баня – тоалетна и коридор, при посочени граници на целия имот. С исковата молба е направено също така и искане по чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на нотариален акт за собственост върху недвижим имот по давност № 18, том І, рег.№ 400, дело № 18/ 2007 г. на н. К. Д. и нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 30, том І, рег.№ 430, дело № 30/2007 г. на н. К. Д. Ищците основават претенцията си за собственост на неурегулирания поземлен имот на основанÞе наследство от общия им наследодател с първия ответник – И. Т., за когото се твърди, че е техен дядо. По отношение на построената в имота източна част на жилищна сграда твърдят, че същата е тяхна собственост на основание наследство от дядовци и прадядовци и давностно владение.

Установено е по делото, че с нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност № 18 от 15.01.2007 г., том І, рег.№ 400, дело № 18 от 2007 г. по описа на нотариус № 020, действуващ в съдебен район на Районен съд – Кърджали, първия ответник С. О. И. /въззиваем пред тази инстанция/ е бил признат за собственик по давностно владение на неурегулиран поземлен имот в урбанизираната територия на С., общ. К., с площ 387.50 кв.м., ведно с построената в него полумасивна жилищна сграда на един етаж със застроена площ 149.93 кв.м., състояща се от пет стаи, коридор и баня, при съответни граници на имота. С нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 30 от 15.01.2007 г., том І, рег.№ 430, дело № 30 от 2007 г. по описа на нотариус № 020, действуващ в съдебен район на Районен съд – Кърджали, първият ответник С. О. И. е продал на втория ответник О. С. Т. /въззиваем/ посочения по – горе недвижим имот, предмет на цитирания нотариален акт № 18/ 2007 г.

От представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак от 02.05.2011 г., издададено от к. на с.С, община К., се установява, че С. О. О., с ЕГН * и Ю. А. А., с ЕГН *, са сключили граждански брак на 25.12.1977 г. В тази връзка, въпреки, че не са представени доказателства в тази насока, предвид единния граждански номер съдът приема, че имената Ю. А. А. и Ю. А. И., са имена на едно и също лице. Видно от удостоверение за сключен граждански брак от 13.06.2007 г., издадено от кмета на С., О., втория и третия ответник са сключили граждански брак на 13.06.2007 г., т.е. след прехвърлянето на процесния имот от първия ответник на втория ответник с нотариален акт № 30/ 2007 година.

По делото е приета като писмено доказателство техническа характеристика на процесния недвижим имот, изготвена от независим експерт, съгласно която построената през 1968 г. в неурегулирания поземлен имот едноетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ 150 кв.м. съдържа две самостоятелни жилища, всяко с площ 75 кв.м., заемащи съответно северозападната част и източната част на жилищната сграда.

Разпитаните по делото като свидетели А. Г. – дъщеря на ищците, С. Ю. – сестра на първия ищец и първия ответник, установяват, че С. О. заминал да живее в Р. Т. през 1992 г., като дотогава живеел със семейството си в процесната едноетажна жилищна сграда, като обитавал две стаи /св.А. Г./ или стая и половина /св.С. Ю./, а първия ответник С. И. живеел от другата страна на къщата, като ползвал две стаи /св.А. Г./ или стая и половина /св.С. Ю./. Свидетелката А. Г. твърди, че къщата била останала от дядото на баща й, а след това от бащата на баща й. Свидетелката С. Ю. твърди, че къщата била на баща им и е построена през 1958 година. Свидетелките А. Г., С. Ю., както и разпитаните по делото свидетели Р. Ю. и Е. Б., в своите показания сочат, че докато живеел в къщата и преди да замине за Р. Т. ищецът С. /С./ правил ремонт, като построил: „коридор, баня, тоалетна и стена от камъни през 1986 – 1987 г. /св.Г./, „две стаи и коридор” /св.С. Ю./, „през 1980 г. наливал плоча върху каменна зидария, като направил стая за живеене” /св.Р. Ю./, „две стаи и коридорче през 1980 – 1981 г.” /св.Б./. Свидетелката С. Ю. сочи също, че след като ищецът С. О. /С./ заминал за Р. Т., впоследствие за там заминал и първия ответник С. О., който се върнал преди няколко години и заживял в частта, ползвана от ищеца, като през това време преустроил своята част. Била чула от вуйна си, че след като ищецът С. заминал за Р. Т. предоставил неговото място на една жена, която да живее там, след което последната също заминала за Р. Т. Свидетелят Е. Б. сочи, че след като ищецът С. заминал за Р. Т. пуснал в своята част да живее негова родственица, която живяла там шест – седем години, като през това време ищецът идвал в Р. Б. и оставал да живее при свидетелят в кв.”П.”.

По делото са разпитани като свидетели и Ю. Ю. и И. И. /кмет на С. от 1991 г. до 2007 г./, които установяват, че след като ищецът С. О. заминал за Р. Т. в процесния имот останал да живее първия ответник С., който единствен поддържал имота и направил ремонт на двете части на къщата. Твърдят, че след 1992 г. други хора в къщата не са живели. Установяват, че първия ответник С. също е заминал за Р. Т., но на всяко тримесечие се връщал.

При тези доказателства, съдът намира предявения установителен иск, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за собственост на неурегулиран поземлен имот в урбанизираната територия на С., общ. К., целият с площ от 387 кв.м, за недоказан и като такъв – за неоснователен. Видно от исковата молба и направеното в съдебно заседание уточнение, ищците претендират правото на собственост върху този имот на основание наследство от общия им наследодател с първия ответник – И. Т., за когото се твърди, че е техен дядо. В тази връзка, въпреки дадените от първоинстанционния съд указания по чл.146, ал.2 от ГПК, по делото не са представени каквито и да са доказателства, установяващи, че лице на име И. Т. е дядо на ищците, че същия е починал и е техен наследодател, както и че е бил собственик на процесния неурегулиран поземлен имот в урбанизираната територия на С. с площ от 387 кв.м. Впрочем, по делото не са представени каквито и са доказателства, установяващи кои са наследодателите на ищците, респективно – кои са техните дядовци и прадядовци, както се сочи първоначално в исковата молба. При това положение, доколкото претенцията за собственост на ищците за неурегулирания поземлен имот се основава единствено на наследство от техен наследодател и предвид обстоятелството, че по делото не се установява кои са техните наследодатели, кога са починали и били ли са собственици на процесния имот, предявения установителен иск за собственост на неурегулирания поземлен имот е недоказан и като такъв – неоснователен, поради което следва да се отхвърли.

Що се касае до построената в този имот едноетажна полумасивна жилищна сграда и в частност – претендирания като самостоятелно жилище от 75 кв.м. недвижим имот, заемащ източната част на жилищната сграда, в исковата си молба ищците твърдят, че същият е построен от тях през 1968 г., като е изграден /залепен/ към съществуваща сграда, собственост на бащата на първия ищец. В тази връзка, в съдебно заседание, процесуалният представител на ищците уточнява, че са собственици на този имот по наследство и давностно владение , като сградата е наследствена от дядовци и прадядовци и през 1985 г. първият ищец извършва разширяване и дострояване на неговата си част.

По отношение на направеното първоначално в исковата молба твърдение, че процесната част от жилищната сграда е построена от ищците през 1968 г. следва да се посочи, че по делото не са събрани каквито и да са доказателства в тази насока. Впрочем, това твърдение очевидно се опровергава от обстоятелството, че през 1968 г. ищците са били малолетни – съответно на 13 и 11 години, както и от факта, че същите сключват граждански брак през 1977 г., т.е. – девет години след 1968 г.

Що се касае до довода, че ищците са собственици на този имот по наследство и давностно владение, като сградата е наследствена от дядовци и прадядовци и през 1985 г. първият ищец извършва разширяване и дострояване на неговата си част, съдът съобрази следното:

На първо място, както се посочи и по – горе, по делото липсват каквито и да са доказателства, установяващи кои са наследодателите на първия ищец, респективно – кои са неговите дядовци и прадядовци, кога са починали и кои са техните наследници. Освен това, по делото не са събрани каквито и да са доказателства, установяващи, че построената в процесния имот едноетажна полумасивна жилищна сграда е била собственост на бащата на първия ищец или на негови дядовци и прадядовци. При това положение следва да се приеме за недоказано твърдението на ищците за придобиване на процесната източна част от жилищната сграда по наследство и давностно владение, доколкото от една страна не се установява същата да е била собственост на наследодател на ищците/ищеца, а от друга – не се установяват предпоставките за придобиването й по давност – продължило поне 10 години упражняване на фактическа власт върху имота с намерение за своене, което да е било явно, спокойно и несмущавано. Това е така, тъй като не се установява, а и не се сочи в исковата молба, кога е настъпила смъртта на предполагаемия наследодател, респективно – от кога е започнала да тече претендираната придобивна давност. Обстоятелството, че ищецът С. О. е извършил определено преустойство в построената в процесния имот едноетажна полумасивна жилищна сграда, за което свидетелстват показанията на разпитаните по делото свидетели, не установява само по себе си начало на давностно владение. В тази връзка следва да се отбележи и това, че съгласно принципа на приращението, установен в чл.92 от Закона за собствеността, собственикът на земята е собственик и на постройките върху нея. А както се посочи по – горе, по делото не се установи ищците да са собственици на земята.

Не установяват продължило след 1992 г. от страна на ищците поне 10 години владение върху претендирания като самостоятелно жилище от 75 кв.м. недвижим имот, и показанията на разпитаните по делото свидетели. Свидетелките А. Г. – дъщеря на ищците, и С. Ю. – сестра на първия ищец и първия ответник, установяват, че през 1992 г. С. О. заминал да живее в Р. Т. Свидетелят Е. Б. в своите показания сочи, че след като ищецът С. заминал за Р. Т. пуснал в своята част да живее негова родственица, която живяла там шест – седем години, като през това време ищецът идвал в Р. Б. и оставал да живее при свидетеля в кв.”П.”. Свидетелите Ю. Ю. и И. И. твърдят, че след като ищецът С. О. заминал за Р. Т. в процесния имот останал да живее първия ответник С., който единствен поддържал имота и направил ремонт на двете части на къщата, както и че след 1992 г. други хора в къщата не са живели.

От друга страна, по делото липсват категорични доказателства, че претендирания недвижим имот от 75 кв.м., заемащ източната част на жилищната сграда, е самостоятелно жилище по смисъла на § 5, т. 30 от ДР на ЗУТ, отговарящо на изискванията на чл.40 от ЗУТ, респективно – че същото е самостоятелен обект на правото на собственост. Така, с нотариален акт № 18 от 2007 г. по описа на нотариус № 020, първият ответник С. О. И., наред с неурегулирания поземлен имот от 387.50 кв.м., е признат за собственик на построената в имота полумасивна жилищна сграда на един етаж със застроена площ 149.93 кв.м., състояща се от пет стаи, коридор и баня, който имот е прехвърлен на втория ответник с нотариален акт № 30 от 2007 г. по описа на нотариус № 020. В преписката по цитирания нотариален акт № 18/2007 г. се съдържа техническо описание на процесния имот, съгласно което неурегулирания поземлен имот е застроен с полумасивна жилищна сграда на един етаж от 149.93 кв.м., представляващо самостоятелно жилище. Единствено в представената по делото като писмено доказателство техническа характеристика на недвижим имот, изготвена от независим експерт по възлагане от ищеца, се сочи, че изградената в процесния имот едноетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 150 кв.м. съдържа две самостоятелни жилища, всяко с площ от 75 кв.м., заемащо съответно северозападната и източната част на жилищната сграда.

Предвид обстоятелството, че от събраните по делото доказателства не се установява въззивниците да са собственици на процесния недвижим имот, представляващ неурегулиран поземлен имот от 387 кв.м., ведно със самостоятелно жилище със застроена площ от 75 кв.м., заемащо източната част на построената в имота едноетажна полумасивна жилищна сграда, ирелевантни са доводите на въззивниците, че имота не е придобит по давност от първия ответник. Това е така, тъй като в случая е предявен положителен установителен иск за собственост, поради което ищците са тези, които следва да установят собствеността си върху процесния имот.

Поради изложеното, предявеният установителен иск за собственост, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.

С оглед приетото дотук, а именно – че ищците /въззивници в това производство/ не са собственици на процесния недвижим имот, неоснователен е и ревандикационния иск за собственост, с правно основание чл.108 от ЗС, доколкото една от предпоставките за уважаването му е ищците да са собственици на имота. Предвид неоснователността на предявените искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и чл.108 от ЗС, неоснователно е и искането, с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК, за отмяна на нотариален акт № 18/2007 г. и нотариален акт № 30/2007 г., и двата по описа на нотариус № 020, с район на действие – съдебния район на РС – К.

Ето защо, като е приел горното и е отхвърлил предявените искове, първоинстанциноният съд е постановил правилно решение, което като такова следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото разноски не следва да се присъждат, тъй като такива не са направени и не са поискани.

Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 във връзка с чл.272 от ГПК, въззивният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 140 от 07.12.2011 г., постановено по гр.д.№ 836/2011 г. по описа на Кърджалийския районен съд.

Решението подлежи на касационно обжалване, при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК, пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщението му на страните.

Председател : Членове : 1. 2.