№ 11524
гр. София, 23.12.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20211110131651 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба,подадена от С.
Т. М.,ЕГН **********,от гр.София,с предявени при условията на
евентуалност искове против Р. СТ. АЙД.,ЕГН **********,от гр.София,с
искане да бъде признато за установено,че договор за прехвърляне права за
регистрация на марка,сключен между страните на 02.11.2017 г. е развален с
обратно действие,а при условията на евентуалност – за признаване за
установено,че договорът е развален и осъждане на ответника да върне правата
върху заявената марка.
В исковата молба се твърди,че договорът между страните е сключен на
02.11.2017 г. и в изпълнение на договора като притежател на марка е
регистриран ответникът А.,но се сочи,че ответникът не е заплатил цената от
190 лева,а същевременно две години по-късно поради увеличение стойността
на марката ищецът няма интерес да претендира получаване на сумата от 190
лева,поради което ищецът отправил изявление за разваляне на договора,както
и подал искане до Патентното ведомство за вписване прехвърляне право
върху марката,но административният орган незаконосъобразно изисквал от
ищеца да докаже отрицателен факт,а именно, че не съществува договорно
правоотношение. Предвид отказа на Патентното ведомство,потвърден от съда
да бъде вписано прехвърляне на правото от Р.А. на С.М.,ищецът счита,че има
интерес да предяви иск за установяване,че договорът е развален с обратно
действие,както и да предяви осъдителен иск за осъждане на ответника да
върне на ищеца правата върху марката.
Софийският районен съд счита,че са налице предпоставки за
прекратяване на производството,защото с исковата молба съдът е сезиран с
недопустими искове,поради което и съгласно чл.130 от ГПК е налице
процесуална пречка за развитие на производството.
Софийският районен съд счита,че предявяването на иск за разваляне на
договор за прехвърляне право върху марка е недопустим,защото съгласно
чл.87 от ЗЗД по съдебен ред се развалят само искове,с които се прехвърлят
вещни права върху недвижими имоти. Останалите договори се развалят
извънсъдебно – чрез отправяне на изявление за разваляне от изправната към
1
неизправната страна и разглеждането на иск за разваляне на договор,който се
разваля извънсъдебно се явява недопустимо. Макар да е принципно правилна
тезата,че исковата молба може да представлява изявление за разваляне на
договор,следва с тази искова молба да са предявени допустими за
разглеждане от съда искове,а изявлението за разваляне да има значение за
разрешаване правния спор по тези искове. В конкретния случай съдът
приема,че ищецът М. не е сезирал съда с допустима за разглеждане искова
претенция и производството по делото следва да бъде прекратено.
Софийският районен съд счита,че не е допустимо разглеждането на иск за
установяване,че е настъпило разваляне на договор с обратно действие.
Разпоредбата на чл.124,ал.4 от ГПК предвижда,че законът допуска
разглеждането на искове за установяване факти с правно значение само в
изрично предвидените случаи. Законът не регламентира хипотеза на
разглеждане на иск относно установяване факта на настъпило разваляне на
договорно правоотношение, поради което не е допустимо съдът да се
произнася дали е настъпило прекратяване на договора и ако е настъпило
прекратяване – кога,респективно дали договорът се явява развален с обратно
действие,каквото искане ищецът М. формулира. Диспозитивното начало на
гражданския процес задължава съда да се произнесе в рамките на
формулираното от страната ищец искане. С оглед обстоятелството,че ищецът
претендира да бъде установено настъпило с обратно действие разваляне на
договора,съдът не се явява сезиран с допустим иск и производството по
делото следва да бъде прекратено. Тезата,изложена от ищеца,че е допустимо
предявяване и разглеждане на установителен иск от гледна точка формиране
сила на пресъдено нещо в отношенията между страните е принципно
правилна,но съдът следва да е сезиран с допустим установителен иск. Ако
страната ищец не е сезирала съда с допустима за разглеждане искова
претенция,страната ищец следва да понесе последиците,а именно
прекратяване на производството. Следва да бъде отбелязано,че ако между
страните по договорното правоотношение съществува спор относно
съществуването или несъществуването на договора,всяка от страните може да
предяви иск за установяване съществуването или несъществуването на
правоотношението съгласно чл.124,ал.1 от ГПК,но в настоящия случай
ищецът и с исковата молба,и с уточняващата молба формулира искане съдът
да се произнесе относно установяване настъпило разваляне на договора с
обратно действие,какъвто иск се явява недопустим. Предвид изложеното и
като бъде отчетено,че иск за установяване настъпило разваляне на договор с
обратно действие е недопустим,производството по делото подлежи на
прекратяване. С оглед изложеното,че е недопустима исковата претенция по
заявения като главен иск,производството подлежи изцяло на прекратяване,тъй
като разглеждането на предявен като евентуален иск е обусловено от
настъпването на съответна предпоставка,свързана с изхода от спора по
предявения главен иск – евентуалният иск би подлежал на разглеждане или
при уважаване,или при отхвърляне на главния иск.
Отделно от изложените по-горе съображения,Софийският районен съд
приема за недопустим и предявеният при условията на евентуалност иск за
осъждане на ответника да върне на ищеца правата върху регистрираната
марка. За да счете,че този иск е недопустим,съдът взе предвид,че ищецът М. с
исковата молба признава,че след сключване на договора между страните в
2
Патентното ведомство като собственик на марката е вписан ответникът.
Следва да бъде отчетено,че разпоредбите на ЗМГО предвиждат,че за марките
се води държавен регистър и за носител на правото върху марката се счита
лицето,което е посочено в регистъра. С оглед обстоятелството,че носителят
на право на марка притежава съвкупност от имуществени и неимуществени
права,съдът счита,че защитата на правото на марка следва да бъде
реализирана при отчитане разпоредбите на ЗМГО,а не е допустим иск за
връщане права върху марка.
Развитите съображения мотивираха съда да приеме,че производството
по делото подлежи на прекратяване.
Водим от гореизложеното и на основание чл.130 от ГПК, Софийският
районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гражд.дело № 31651/2021 г. по
описа на Софийския районен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3