Решение по дело №5826/2018 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 1464
Дата: 31 октомври 2019 г. (в сила от 2 декември 2019 г.)
Съдия: Антония Иванова Тонева
Дело: 20185530105826
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

   Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ………                            31.10.2019 година                     град Стара Загора

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                VІІІ ГРАЖДАНСКИ състав

На първи октомври                                              2019 година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                      Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА                                                     

 

Секретар: ТЕОДОР ПЕТКОВ

Прокурор: 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ ТОНЕВА

гр.дело № 5826 по описа за 2018 година и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.79 и чл.86 ЗЗД.

Ищецът „Водоснабдяване и канализация” ЕООД Ст.Загора твърди в исковата си молба, че ответникът като собственик/ползвател на водоснабден имот в гр.*******, партида №001004 е потребител на В и К услуги. Продажбата на тези услуги се осъществявала от ищеца при условията на публично известни Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите, одобрени от ДКЕВР. Съгласно Общите условия, Наредба №4 от 14.09.2004г., както и в чл. 327, ал.1 от ТЗ бил определен реда и срока, по който абонатите са длъжни да заплащат дължимите суми: с изтичането на 30 дневен срок след датата на фактуриране, което е ежемесечно при наличие на консумация и/или служебно начисляване на количества, като считано от този момент дължат неизплатена главница за съответния период. В този смисъл с изтичането на последния ден от този 30 дневен период след фактурирането ответникът е изпаднал в забава за тази сума.

Сочи, че на основание чл.3 ал.1 т.З от Наредба №4 от 14.09.2004г потребители на услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.

Ответникът, съгласно приложеното извлечение от сметки по партида - лихвен лист,  използвал доставената от ищеца питейна и отведена канална вода през периода от 01 май 2016 г. до 01 март 2018г., но не изпълнил задължението си да заплати сумата в размер на 237,34 лв., представляваща главница, като неизпълнението продължавало и до днес.

Ищецът депозирал срещу длъжника заявление по чл.410 от ГПК и по образуваното гр.дело №3565/2018г. при РС Ст.Загора била издадена заповед за изпълнение, но длъжника не бил намерен на посочения адрес в заявлението, който съвпада с настоящия адрес; връчителят залепил по реда на чл.47 ал.1 от ГПК уведомление, в установеният от чл.47 ал.2 от ГПК двуседмичен срок от залепването на уведомлението длъжника не е получил книжата. Поради това за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника ЮВ.Б., че същия като собственик/ползвател на водоснабден имот, находящ се в гр.Стара Загора, ул.Иван Киров Вазов №2 ет.6 ап.18, партида 001004 и потребител на В и К услуги през периода от 01 май 2016г. до 01 март 2017г. и неизпълнено задължение към ищеца в размер на 237,34 лв. за ползваните услуги. Претендира направените по настоящото дело и в заповедното производство разноски.

Ответникът Ю. В. Б. представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, чрез назначения особен представител, в който взема становище, че предявения иск е допустим, но неоснователен.

Оспорва възникването и съществуването на правоотношения между страните по делото, които обуславят приемането и задължаването на ответника с действащите Общи условия за предоставяне на Ви К услуги на потребителите. Заявява, че потребител е собственик и лице, на което е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени обекти. С оглед на това счита, че под ползвател по смисъла на ОУ следва да се разбира не само лице, което е титуляр на ограничено вещно право, а и наемател по облигационно правоотношение. В тази връзка, счита че съобразно представените доказателства не се установява по безспорен и несъмнен начин наличието на валидно правоотношение между страните за процесния период 01.05.2016г.-01.03.2018г., от което да се направи извод, че ответникът е имал качеството на клиент на ищцовото дружество, доколкото няма представени такива, удостоверяващи право на собственост или учредено право на ползване на процесния имот, респективно на какво основание и на каква част от него, както и кога и на какво основание е създадена партида 001004 и открита индивидуална партида за потребление на името на ЮВ.Б. за обект на потребление.

Освен това възразява, че няма данни фактурите да са предявявани за плащане на ответника и същия да е бил надлежно поканен да изпълни задължението си по тях, за да се приеме че е дал повод за завеждането на производство, не би следвало да се начислява лихва за забава. Освен това по делото няма представени фактури, нито доказателства относно начина, по който е определяно ползването на описаните количества вода; не са представени карнетите за периодите от 01.05.2016г до 01.03.2018г. по партида 001004. Възразява, че по представеното по делото „Досие на абонат" „шифър „ номер ********** се различава от посочения исковата молба 001004, определен като партида на ответника.

Счита, че исковата молба не съдържа ясно и конкретно изложение на обстоятелствата, на които се основава иска; в нея са посочени два различни периода, за които се отнася искането - веднъж това е 01.05.2016 - 01.03.2018 г., а след това е посочен периода 01.05.2016г. - 01.03.2017г. Моли съда да отхвърли иска.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

От приложеното към настоящото дело ч.гр.дело №3565/2018г. по описа на Районен съд Ст.Загора се установява, че на основание чл.411 ал.3 ГПК, съдът е издал заповед за изпълнение №1967/16.07.2018г., съгласно която е разпоредил длъжникът ЮВ.Б. да заплати на кредитора „В и К” ЕООД Ст.Загора сумата от 237,34 лв., представляваща неизплатено задължение за доставка на питейна и отведена канална вода по квитанции, издадени за периода 01.05.2016г.-01.03.2018г., ведно със законната лихва от 13.07.2018г. до окончателното плащане, сумата от 24,83 лв. мораторна лихва за периода 01.06.2016г. до 13.04.2018г. и разноски по делото. С разпореждане на основание чл.415 ал.1 т.2 ГПК на заявителя е указано, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от връчване на разпореждането. В указания срок заявителя е предявил иск относно вземането си.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че ответникът ЮВ.Б. е потребител за недвижим имот, находящ се в гр.*******, за който имот има открита партида при ищеца №001004. Между страните са налице договорни отношения /при публично известни Общи условия, представени по делото/ по договор за предоставяне на ВиК услуги, по силата на който ищецът се задължил да доставя питейна и отвежда канална вода до и от имота на ответника, а той от своя страна се е задължил да заплаща ежемесечно цената на тези услуги в 30-дневен срок от датата на фактурирането им. 

По делото е представен лихвен лист за партида №001004 до 31.03.2018г., който съдържа данни за издадените квитанции за периода 01.05.2016г.-01.03.2018г., съответно с дължимите суми за главница и лихва, посочени за всяка от квитанциите. Съгласно този лихвен лист дължимите суми за главница възлизат общо на 237,34лв.

Предвид гореизложеното съдът намира, че предявения иск за главница се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.

На основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по настоящото дело разноски в размер общо на 685,00лв. /25,00лв. ДТ, 360,00лв. адвокатско възнаграждение и възнаграждение за особен представител в размер на 300,00лв./.

Съгласно т.12 ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълк.дело №4/2013г. на ОСГТК, съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив с настоящото решение и по дължимостта на разноските в заповедното производство. В изпълнение горното съдът намира, че направените от ищеца в заповедното производство разноски общо в размер на 385,00лв. следва да бъдат възложени в тежест на ответника.

Водим от горните мотиви, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ЮВ.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, че същият дължи на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, гр.Ст.Загора, ул.”Хр.Ботев” №62, представлявано от Румен Тенев Райков, ЕИК *********, сумата от 237,34 лв., представляваща цената на доставената за периода 01.05.2016г.-01.03.2018г. питейна и отведена канална вода, ведно със законната лихва от 13.07.2018г. до окончателното плащане, за изпълнението на което парично задължение е издадена в полза на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД гр.Ст.Загора, с п.а. против ЮВ.Б., с п.а. заповед №1967/16.07.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №3565/2018г. по описа на Районен съд Ст.Загора.

ОСЪЖДА ЮВ.Б., с п.а. да заплати на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, гр.Ст.Загора, с п.а. направените по настоящо делото разноски в размер на 685,00 лв., както и сумата 385,00лв. разноски в заповедното ч.гр.д. №3565/2018г. по описа на Районен съд Ст.Загора.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Старозагорски Окръжен съд.

 

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: