Р Е Ш
Е Н И Е № 467
10.07.2019 година, гр.
Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Трети граждански състав
на двадесет и пети юни през две хиляди и деветнадесета
година
в публичното заседание в следния състав:
Съдия : Нели Иванова
секретар Галя Ангелова
прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело №2223 по описа за 2018г.,за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представляван
от изпълнителните директори Н.Т.С. и М.Д.Д., чрез юриск.К.Г.В.-М., против Е.П.П.
с ЕГН:********** ***, иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК.
Ищецът твърди, че
на 23.06.2016г. между „Микро Кредит“ АД и ответника бил сключен договор за
заем, по силата на който дружеството му предоставило заем в размер на 1500лв.
Подписвайки договора заемополучателят удостоверил, че е получил от кредитора
заемната сума, като се задължил да върне на заемодателя в сроковете и при
условията, посочени в договора и приложимите общи условия сума в общ размер на
1726,92лв., представляваща чистата стойност на заема ведно с договорната лихва
по него. Заемополучателят се задължил да върне сумата с договорната лихва на 36
равни седмични погасителни вноски в размер на 47,97лв., като първата била
платима на 01.07.2016г. Между същите страни бил сключен и договор за
допълнителни услуги, като ответникът дължал заплащане на пакетна цена за
допълнителни услуги в размер на 324лв., която му била предоставена възможност
да заплати на 36 равни седмични вноски, всяка в размер на 9лв., първата от
които също платима на 01.07.2016г. Бил сключен и договор за застраховка към
застрахователна компания „Уника Живот“ АД, по който се дължала застрахователна
премия в общ размер на 891лв., също разсрочена на 36-седмични вноски. Твърди
се, че заемополучателят не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към
заемателя. Погасена била сумата от 2099,70лв., с която били погасени 1130,28лв.
– главница, 226,92лв. – договорна лихва, 198лв. – допълнителни услуги,
544,50лв. – застрахователна премия. На 10.03.2017г. било подписано приложение
№1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
16.01.2015г., сключен между „Агенция за събиране на вземания“ ООД
/правоприемник на което дружество е ищецът/ и „Микро Кредит“ АД, като
процесното вземане било прехвърлено на ищеца. По реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД до
ответника било изпратено писмо, съдържащо уведомление за извършената
цесия. Писмото било изпратено с известие
за доставяне чрез „Български пощи“ ЕАД, но се върнало непотърсено от
получателя. Ищцовото дружество изпратило повторно писмо до длъжника, съдържащо
уведомление за цесията, но то също се върнало в цялост, тъй като получателят не
бил намерен на адреса. Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение,
с което да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на
ищеца сумите от 369,72лв. – главница по договор за заем; 126лв. – сума за
допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от
02.12.2016г. до 03.03.2017г., 346,50лв. – застрахователна премия по договор за
допълнителни услуги за периода от 02.12.2016г. до 03.03.2017г.; 51,23лв. –
лихва за забава по договор за заем за периода от 03.12.2016г. до датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда, 36,15лв. – лихва за забава по
договор за допълнителни услуги за периода от 03.12.2016г. до датата на подаване
на заявлението в съда, както и законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл.131
от ГПК назначеният на ответника особен представител адв.К.А.Н. депозира отговор
на исковата молба, с който оспорва изцяло иска като неоснователен. Твърди, че
ответникът не е бил надлежно уведомен за извършената цесия, нито бил намерен на
установените адреси, нито бил уведомен с исковата молба, тъй като били налице
условията на чл.47 ал.6 от ГПК и му е назначен особен представител. Така че не
било спазено изискването на чл.99 ал.3 и ал.4 от ЗЗД и цесията не породила
действие в отношенията между новия кредитор и длъжника.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установена следната
фактическа обстановка :
По подадено от ищцовото дружество
заявление е образувано ч.гр.д.№1059/2018г. по
описа на РС-Хасково по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника за сумите 369,72лв. – главница по
договор за заем от 23.06.2016г.; 51,23лв. – лихва за забава от 03.12.2016г. до 27.04.2018г.;
126лв. – пакетна цена по договор за допълнителни услуги от 02.12.2016г. до
03.03.2017г.; 36,15лв. – лихва за забава по него от 03.12.2016г. до 27.04.2018г.;
346,50лв. – застрахователна премия по него от 02.12.2016г. до 03.03.2017г. и
законна лихва върху главницата от 28.04.2018г. до изплащане на вземането,
дължими по договор от 23.06.2016г., сключен между длъжника и „Микро кредит“ АД,
вземанията по който са прехвърлени на заявителя с приложение от 10.03.2017г.
към рамков договор за цесия от 16.01.2015г. За тези суми е издадена и заповед
за изпълнение по ч.гр.д.№1059/2018г. по описа на съда. Видно от приложения с
исковата молба договор за заем е, че същият е сключен между ответника и „Микро
кредит“ АД на 23.06.2016г., в който е отразено размера на сумата, предоставена
на кредитополучателя, размера на погасителните вноски и броя на същите. На 16.01.2015г.
между „Микро Кредит“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД е сключен
рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ и съответните
анекси към този договор от 11.12.2015г. и от 16.12.2016г. На 16.03.2017г. и на
27.08.2018г. до ответника са изпратени уведомителни писма за извършената цесия
и размера на задължението. Видно от известията за доставяне пратката е останала
непотърсена в единия случай, а в другия не е намерен никой на адреса.
За изясняване на делото от фактическа
страна съдът назначи и изслуша съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение
приема като компетентно и обективно дадено. В своето заключение вещото лице
сочи, че размера на неизплатените суми възлиза на 369,67лв. за главница;
346,50лв. – застрахователна премия по договор за допълнителни услуги; 126лв. –
сума за пакет услуги по договор за допълнителни услуги; 52,47лв. – лихва за
забава по договор за заем за периода 03.12.2016г. – 27.04.2018г.; 49,19лв. –
лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода 03.12.2016г. –
27.04.2018г.
При така установената фактическа
обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание
чл.422 от ГПК във връзка с чл.240 от ЗЗД, като се иска установяване на вземане
на ищеца към ответника за посочената в исковата молба сума. Съдът намира така
предявения установителен иск за допустим, тъй като е предявен в срока по чл.415
от ГПК от надлежна страна против лице, за което се твърди, че дължи суми на
ищеца по силата на договор за цесия, с който му е прехвърлено вземане на
кредитодателя срещу ответника по сключен между тях договор за стоков кредит.
Разгледан по същество иска се явява неоснователен.
Видно от представения договор, сключен между „Микро кредит“ АД и ответника на 23.06.2016г.,
последният е получил в заем определена сума, като е договорен размер на
погасителните вноски и периодите за заплащане на същите, лихвите и другите задължения
поети от кредитополучателя. В настоящото производство се твърди, че е останала
неизплатена сума по така сключения договор за заем, което се установява и от
депозираното от вещото лице експертно заключение. От представения договор за
цесия от 16.01.2015г. и анексите към същия от 11.12.2015г. и от 16.12.2016г.,
сключени между „Микро кредит“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, се
установява, че вземането на кредитодателя срещу ответника е прехвърлено на
ищцовото дружество. До ответника са изпратени уведомления на 16.03.2017г. и на
27.08.2018г. на адреса, посочен в договора за заем за извършеното прехвърляне
на задължението на ответника към кредитодателя на ищцовото дружество. В тази
връзка съдът намира за основателни възраженията на ответната страна за липсата
на връчено уведомление на длъжника, тъй като същото е останало непотърсено,
видно от отбелязването на известието за доставяне. Несъмнено, в настоящия случай не е налице редовно връчване на тези уведомителни писма, тъй като те не са достигнали до своя адресат.
Следва да се има предвид, че уведомлението за цесия може да се приеме за
редовно връчено и с получаване от длъжника на издадената заповед за изпълнение
по реда на чл.410 от ГПК, както и с получаване от ответника в исковото
производство на преписа от исковата молба, по която е образувано делото. В
настоящия случай тези хипотези не са налице, за да се приеме редовно връчване
на уведомлението за цесия, тъй като и заповедта за изпълнение и преписа от
исковата молба са връчени на ответника чрез залепване. Не може да се приеме, че
на страната е редовно връчено уведомлението за цесия с получаване на препис от
исковата молба, тъй като такъв е връчен на назначения в настоящото производство
на ответника особен представител. Изцяло в тази
насока е практиката на въззивната инстанция и на ВКС /напр. решение
№148/02.12.2016г., постановено по т.д.№2072/2015г. на ВКС/. Наред с това следва да се посочи, че процесният
договор за заем е сключен
между цедента и длъжника, а цесионерът се явява трето лице по отношение на
постигнатото съглашение. При тези данни по делото не може да се направи обоснован
извод, че ответникът следва да изпълнява задълженията си по договора за заем
спрямо цесионера, а не спрямо цедента, тъй като липсва валидно уведомяване на
същия за сключения между последните двама договор за цесия.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Д-р
Петър Дертлиев” №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представляван от
изпълнителните директори Н.Т.С. и М.Д.Д., чрез юриск.К.Г.В.-М., против Е.П.П. с
ЕГН:********** ***, иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК за сумите от 369,72лв. – главница по договор за заем; 126лв. – сума за допълнителни
услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 02.12.2016г. до 03.03.2017г.;
346,50лв. – застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода
от 02.12.2016г. до 03.03.2017г.; 51,23лв. – лихва за забава по договор за заем
за периода от 03.12.2016г. до 27.04.2018г.; 36,15лв. –
лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода от 03.12.2016г. до 27.04.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 28.04.2018г.
до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед №455/02.05.2018г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1059/2018г. по описа на РС-Хасково, като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.А.