№ 1463
гр. Пловдив , 09.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на единадесети август, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Габриел Р. Русев
при участието на секретаря Иванка Ат. Пиронкова
като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Административно
наказателно дело № 20215330204723 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по подадена
жалба от В. Г. П. против наказателно постановление № 20-1030-015311/
25.02.2021г. на ** група към ОД на МВР- Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с
което на В. Г. П. е наложена глоба в размер на 700.00 лева и лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за 3 месеца, за извършено
нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП. В жалбата си сочи, че наказателното
постановление било издадено в нарушение на материалния и процесуалния
закон. Сочи, че било налице нарушение на разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от
ЗАНН. В наказателното постановление не било посочено точният
индивидуализиращ признат на средството, с което било заснето нарушението.
Било налице порок свързан с давността посочена в чл.34 от ЗАНН, тъй като
соченият нарушител не се укривал и бил известен. От друга страна твърдяло
се установяване на нарушение с техническо средство, а било издаден АУАУ и
НП, а не електронен фиш. Не било конкретизирано нарушението. Излага
подробни съображения. Моли съда да отмени наказателното постановление,
като незаконосъобразно.
Въззиваемата страна в становището си оспорва подадената жалба. Сочи,
че наказателното постановление било издадено при съобразяване с
1
материалния и процесуалния закон. Сочи, че самоличността на нарушителя
била установена с декларация от 28.09.2020г., а не със заснемането на
автомобила на 12.07.2020г. Сочи, че не били налице съществени нарушения
на процесуалните правила. Сочи, че АУАУ бил връчен на нарушителя на
01.02.2021г. Фактическата обстановка била правилно изяснена.
Доказателствата по преписката били достатъчни, категорични и безспорни и
установявали вината на нарушителя. Моли съда да остави жалбата без
уважение.
В открито съдебно заседание, жалбоподателят не се явява. Представлява
се от адв.Д.И. от АК- Пловдив, който поддържа подадената жалба. Моли съда
да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.
Излага подробни съображения. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание, въззиваемата страна не изпраща
представител.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становището на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка-
на 12.07.2020г. в 08.47 часа в гр.Пловдив, ул. „Асеновградско шосе“ – до
номер 20, с посока на движение към кръстовище с ул. „Цар Симеон“, като
водач на лект автомобил мерцедес ц 200, с рег.№ **, жалбоподателят
управлявал личният си автомобил мерцедес ц 200, с рег.№ **, със скорост 107
км/ч, при максимално разрешена скорост за движение в населено място от 50
км/ч. Отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 %, с наказуема
скорост 104 км/ч. Нарушението е установено с АRH CAM S1 и фиксирано в
снимков материал № 0310026, представен за предявяване, като АУАН е
съставен на основание чл.40 ал.2 от ЗАНН, което виновно е нарушил чл.21
ал.1 от ЗДвП.
2
От показанията на свид. ЗДР. Н. Г. се установява, че на него му е
предоставен снимков материал за извършено нарушение, като след справка се
установило, че извършеното нарушение е с автомобил собственост на
нарушителя. Материалите били изпратени за предоставяне на информация,
относно това кое е лицето, в чието владение е бил автомобила към момента
на извършване на нарушението. След изпратена покана за съставянето на
АУАН и неяваването, такъв бил съставен в отстъствие на нарушителя. АУАН
и декларацията били изпратени по компетентност в съответното районно
управление, където живее нарушителят. Нарушението било установено с
АТСС, което не работи с полицейски служител. Съдът дава вяра на
показанията на свидетеля, тъй като са логични, последователни и
кореспондират с останалите събрани по делото доказателства. Всъщност,
показанията му се не опровергават или разколебават от други събрани по
делото доказателства. Показанията му не са оспорени от жалбоподателя. Ето
защо, настоящият съдебен състав им предава доказателствена тежест.
От приложената по делото справка нарушител/водач се установява, че
на жалбоподателят има и други нарушения по ЗДвП, с общо отнети 12
контролни точки.
От приложената по делото справка за собствеността на моторното
превозно средство се установява, че лекият автомобил с който е извършено
нарушението, а именно Мерцедес ц200 е на жалбоподателя нарушител.
От приложената по делото декларация за предоставяне на информация
във връзка с разпоредбата на чл.188 от ЗДвП от 28.09.2020г. се установява, че
жалбоподателят нарушител, в качеството си на собственик на моторно
превозно средство Мерцедес ц 200, с рег.№ **, на 12.07.2020г. около 08.47
часа, автомобилът му се е управлявал от самия него.
От приложената по делото покана се установява, че ОД на МВР-
Пловдив е поканило нарушителя да се яви на 17.11.2020г. в 14.00 часа в
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Пловдив, във връзка с извършено
от него нарушение на 12.07.2020г. в 08.47 часа в гр.Пловдив, бул.
„Асеновградско шосе“ срещу № 20, с автомобил Мерцедес ц 200, с рег.№ **.
3
Поканата е получена от нарушителя на 27.10.2020г. в 08.00 часа, т.е. след
датата, на която е поканен да се яви.
От приложената заповед № 81213-515/14.05.2018г. т.1.2 на Министъра
на вътрешните работи се установява, че АУАН е издаден от упълномощено за
това длъжностно лице. От същата заповед се установява, че наказателното
постановление съгласно т.2.11 е издадено от упълномощено да издава
наказателни постановления лице.
От приложеното по делото удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 17.09.5126 се установява, че срокът на валидност на средството
за имерване е до 07.09.2027г. От приложеното приложение към
удостоверението се установява, че обхватът на измерване на скоростта е от 10
км/ч до 300 км/ч, т.е в в случая измереното превишение е в обхвата на
измерване на уреда. Грешката при измерването на скоростта до и над 100
км/ч е +- 3 %. Интевалът на измерване на уреда е от 25 до 600 метра, а от
приложеното статично изображение се установява, че това се е случило на
128 метра. От приложеното по делото писмо от Български институт по
метрология се установява, че средството с което е измерена скоростта
съответстват на одобрения тип. Предвид това, следва да бъде прието, че
измерването на скоростта на автомобила е извършено с годно техническо
средство.
При заснемане на нарушението е съставен протокол по чл.10 от
Наредба № 8121з/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата при спазване на формалните изисквания на този
нормативен акт и съдържа изискуемите реквизити. Видно от същия протокол
по чл.10 от Наредбата- в него е посочено мястото на контрол, посоката на
движение на автомобила, вида на техническото средство и номера му,
конкретното ограничение на скоростта, начало и край на работа на АТСС,
посока за действие и режимът за измерване. По преписката е приложен и
снимков материал, от който се установяват точните дата, място и посока на
движение на автомобила, неговия регистрационен номер и географските
координати на разположение на техническото средство и на регистриране на
нарушението, измерената скорост на нарушителя. Съгласно посочената
4
разпоредба за всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва
протокол за всяко място за контрол, който се съпровожда със снимка на
разположението на уреда. Наредбата не изисква направената снимка на
разположението на уреда да съдържа каквито и да е други данни. Съгласно
чл. 5 от Наредбата уникален идентификационен номер притежават
автоматизираното техническо средство и изготвените статични изображения
във вид на снимков материал и/или динамични изображения /видеозаписи/ на
нарушението, а не снимковия материал на разположението на техническото
средство. Отразеното в протокола място за контрол е идентично с въведената
в АТСС локация, видно от приложения снимков материал, както и с
посоченото АУАН и НП, място на извършване на нарушението. В съставения
протокол за използване на АТСС служителят, който го е изготвил и е работил
с АТСС, е отразил всички изискуеми реквизити по закон общото ограничение
на скоростта в населено място, изготвената снимка на мястото, където е
позиционирано техническото средство, посоката на контролираните МПС- от
юг към север, видът на снимката- дигитална, режим на измерване – С-
станционарен, точният час на начало на работа и точният час на край на
работа, номерът на служебния автомобил, броя на установените нарушения.
От изготвената снимка на нарушението се установява, че автомобилът е
засечен и установен на разстояние от 128 метра от поставеното устройство. За
разлика от многобройни други случаи, в които без това да се отразява на
правото на защита на наказваното лице, редица полета са оставяни
непопълнени, в настоящия случай надлежно са попълнени всички реквизити
на протокола, включително и начално и край на работа с АТСС, контролиран
участък, индивидуализиращи данни на използвано АТСС, посока на
движение на контролираните МПС, режим на измерване /стационарен/, брой
на установени нарушения, брой на часове работа на АТСС, номер на първо и
последно статично изображение. Положен е и подпис на длъжностното лице,
което е удостоверило настройването на АТСС съобразно нормативните и
техническите изисквания. Положен е подпис на длъжностното лице, което е
извършило проверка за верността на данните, посочени в протокола. По този
начин в пълнота е гарантирано, че АТСС е законосъобразно използвано.
Изложената в АУАН и НП фактическа обстановка се установява и от
приложеното по административната преписка статично изображение №
5
11743СА/ 0310026, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата
свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол. От статичното изображение се
установява, по ясен и категоричен начин индивидуалицацията на
регистрационния номер, марка и модел на заснетото моторно превозно
средство, с което е извършено нарушението. Тук е мястото, на което следва да
бъде отбелязано, че в разпоредбата на чл.188 ал.2 от ЗДвП вр чл.189 ал.5 от
ЗДвП е въведена презумция за понасяне и ангажиране на аминистративната
отговорност за нарушения извършение с моторно превозно средство, а
именно- ако не е установено друго, отговорност носи собственика; ако
собственика при спазване на процедурата по чл. 189, ал.5 ЗДвП е посочил
конкретно лице, в чието владение е бил автомобила, именно това лице се
наказва; В този смисъл законът поставя изискване към заснетия клип на
нарушението и снетото от него статично изображение, а именно- същите
еднозначно да позволяват индивидуализация на регистрационния номер на
моторното превозно средство; но не и да съдържат данни, от които да може
непосредствено да се установи водача. В този смисъл /Решение № 338 от
15.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3044 / 2020 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив./ В случая, с нарочна декларация
нарушителят и собственик на автомобила е декларирал, че именно той е
управлявал моторното превозно средство към момента на заснемаето му.
В събраните по делото доказателствени материали не се наблюдава
противоречие относно мястото, времето и начинът на извъшване на
нарушението. Гореизложената фактическа обстановка в АУАН и НП съдът
прие за съответна на осъществилото се в действителността въз основа на
приложения по преписката АУАН и НП, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП
има презумптивна доказателствена сила до установяване на противното. В
конкретния случай, констатациите в АУАН не се опровергават от събраните
по делото доказателства. Всъщност, изцяло се потвърждават от показания на
актосъставителя на АУАН, който в съдебно заседание изрично потвърди
констатациите в АУАН. При непосредствения си разпит пред съда потвърди с
детайли, отразената в АУАН фактическа обстановка, която е възприел лично
и непосредствено. Поради изложеното съдът намира, че са налице основания
да се даде пълен кредит на доверие на показанията на актосъставителя при
6
съставяне на АУАН.
Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка,
намира за установено от правна страна следното:
На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за
установено, че действително по времето, на мястото и по начинът отразен в
АУАН и НП, жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение. Това
обстоятелство е било установено и надлежно заснето със съответно
техническо средство, надлежно съответстващо на одобрения тип, с правилно
и законосъобразно съставен протокол по чл.10 от Наредбата за използване на
АТСС.
Компетентността на актосъставителя и на административно наказващия
орган не е оспорена, а и се установява от приложените по делото заповед №
8121з-515/14.05.2018г. и заповед № 8121з- 825/19.07.2019г.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че при съставянето на
АУАН и издаването на НП са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН, като
нарушението и нарушителят били установени на 12.07.2020г. Съгласно чл.34
от ЗАНН „ не се образува административнонаказателно производство, ако не
е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца
от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на
нарушението. В конкретния случай, действително нарушението е установено
на 12.07.2020г., обаче лицето, което е управлявало автомобила на 12.07.2020г.
е открито, респ. установено като нарушител едва на 28.09.2020г., на която
дата жалбоподателят в изрична декларация е посочил, че именно той е
управлявал автомобила. Предвид това, че нарушителят е открит на
28.09.2020г., а АУАН е съставен в предвидения тримесечен срок, а именно на
20.11.2020г., настоящият съдебен състав намира, че са спазени давностните
срокове предвидени в разпоредбата на чл.34 от ЗАНН.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло
кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно
са изброени обективните признаци на допуснатото нарушение и нарушените
7
правни норми. АУАН е връчен на нарушителя, подписан е от него, както и от
актосъставителя и свидетеля по него. Предоставена е възможност на
нарушителя за излагане на възражения, поради което и в максимална степен е
охранено правото на защита на наказания субект.
Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението /
след изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г/ изисквания за
законосъобразност на използването на стационарно техническо средство за
видеоконтрол, както следва:
-нарушението е установено с автоматизирано техническо средство ARH
CAM S1, представляващо мобилна система за контрол на скоростта;
-техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното
по делото удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126;
- техническото средство е вписано в регистъра на българския институт
по метрология под номер 11743 СА, видно от приложеното по делото
удостоверение за одобрен тип средство за измерване и от приложеното
статично изображение, с № 11743 СА/ 0310026 от 12.07.2020г.
-надлежно е съставен и попълнен протокол по чл. 10 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015г., който съгласно трайната съдебна практика
представлява официален свидетелстващ документ, който удостоверява
мястото, времето и начина на извършване на видеоконтрола и спазването на
нормативните и техническите изисквания за неговата законосъобразност. В
този смисъл /Решение № 848 от 15.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 156 / 2019 г. на
XIX състав на Административен съд – Пловдив./
Правилно обжалваното наказателно постановление е издадено против
В. Г. П., чиято собственост е автомобилът, с който е извърпено нарушението
към момента на нарушението, което се доказава от приложената по делото
справка за регистрация на моторно превозно средство. Жалбоподателят е
предоставил и декларация в съответната териториална структура на МВР, с
която е посочил, че именно той е управлявал автомобила към момента на
заснемането му.
8
Настоящият съдебен състав намира да необходимо да посочи, че
правилно е приложен и чл. 16, ал.5 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., като
при определяне на установената наказуема скорост е приспаднат толеранс от
-3 км/ч. В тази връзка следва да се съобрази, че от приложението към
удостоверението за одобрен тип № 17.09.5126 се установява, че максималната
допустима грешка при отчитане на измерена скорост при използване на
процесното АТСС при измерена скорост до или над 100 км/ч е +/- 3 км/ч. В
приложеното статично изображение е посочено, че АТСС е отчело скорост на
движение на процесния автомобил от 107 км/ч. След приспадане на
нормативно определения толеранс от 3 км/ч се получава и скоростта, за която
е наказан дееца с наказателното постановление, а именно 104 км/ч.
Нарушението е било установено с АТСС АRH CAM S1 и фиксирано в
снимков материал № 0310026, който снимков материал е приложен по делото.
След като нарушението е било установено и заснето с техническо средство, то
по аргумент на противното по чл.189 ал.4 от ЗДвП и доколкото електронен
фиш се издава само когато за нарушението не е предвидено наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане
на контролни точки, в отговор на възражението на жалбоподателя,
настоящият съдебен състав намира, че законосъобразно е бил съставен АУАН
и в последствие издадено НП, а не издаден електронен фиш, тъй като за
извършеното от жалбоподателя нарушение видно от разпоредбата на чл.182
ал.1 т.6 от ЗДвП се предвижда наказание лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 3 месеца.
Правилно нарушението е квалифицирано под материалната норма на
чл.21, ал.1 от ЗДвП, като нарушението е ясно и точно описано. Както става
ясно от така цитираните по-горе материални норми и от приложения по
делото АУАН, НП снимков материал, протокол по чл.10, удостоверение за
одобрен тип средство за измерване, жалбоподателят е извършил нарушение
по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Следва да се вземе предвид, че в нормата на чл.42, ал.1 т.1 до т.10 от
ЗАНН, законодателят изчерпателно е определил реквизитите, които следва да
съдържа АУАН. В конкретния случай, съставеният АУАН съдържа всички
изискуеми реквизити- посочено е собственото, бащиното и фамилно име на
9
актосъставителя, датата на съставяне на акта, датата и мястото на извършване
на нарушението, описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено, законовите разпоредби, които са нарушени, собственото,
бащиното и фамилното име и възрастта на нарушителя, точния му адрес и
местоработата, единен граждански номер, а в случай че е чужденец - имената,
точния адрес, дата на раждане, а ако има информация за това - и място на
раждане, по паспорт или заместващ го документ за пътуване с посочване на
номер, дата на издаване и издател на документа, имената, точните адреси и
датата на раждане на свидетелите, обясненията или възраженията на
нарушителя, ако е направил такива, имената и точните адреси на лицата,
които са претърпели имуществени вреди от нарушението, единен граждански
номер и опис на писмените материали и на иззетите вещи, ако има такива, и
кому са поверени за пазене.
Спазени са изискванията посочени в чл.43 ал.1 и сл.от ЗАНН, като при
съставянето на АУАН, същият е подписан от съставителя и един от
свидетелите посочени в него, предявен е на нарушителя да се запознае със
съдържанието му и да го подпише. Препис от акта е връчен на нарушителя,
което обстоятелство не се оспорва.
Издаденото наказателно постановление съдържа всички посочени в
чл.57 ал.1 т.1 до т.13 от ЗАНН, задължителни реквизити, а именно
собственото, бащиното и фамилното име и длъжността на лицето, което го е
издало, датата на издаването и номерата на постановлението, датата на акта,
въз основа на който се издава и името, длъжността и местослуженето на
актосъставителя, собственото, бащиното и фамилното име на нарушителя и
точния му адрес, единен граждански номер, а в случай че е чужденец -
имената, точния адрес, дата на раждане, а ако има информация за това - и
място на раждане, по паспорт или заместващ го документ за пътуване с
посочване на номер, дата на издаване и издател на документа, описание на
нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при
които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават,
законните разпоредби, които са били нарушени виновно, вида и размера на
наказанието, отегчаващите и смекчаващи обстоятелства и другите
обстоятелства, взети предвид при определяне вида и размера на наказанието,
времето, през което наказаното лице е било лишено по административен ред
10
или фактически от възможността да упражнява определена професия или
дейност, което се приспада от времето на изтърпяване на наказанието
временно лишаване от право да се упражнява определена професия или
дейност, вещите, които се отнемат в полза на държавата, разпореждането с
веществените доказателства, размера на обезщетението и на кого следва да се
заплати, в какъв срок и пред кой съд подлежи на обжалване. Подписано е от
длъжностното лице, което го е издало. Препис от наказателното
постановление по реда на чл.58 от ЗАНН е връчен на нарушителя.
Неоснователно е възражението на процесуалния представител на
жалбоподателя, че техническото средство, с което е заснето нарушението не
било индивидуализирано и не бил посочен негов отличителен белег.
Действително по делото има представен протокол от Български институт по
метрология, в който е посочено, че 28 броя преносими системи за контрол на
скоростта са от одобрен тип. В протокола изчерпателно са посочени номерата
им. Според настоящият съдебен състав не същестува съмнение, че
нарушението е заснето със годно за употреба средство за измерване от
одобрен тип. Това е така, тъй като в АУАН и НП изрично е посочено, че
нарушението е заснето с ARH CAM S1 и фиксирано в снимков материал №
0310026. В приложения по делото снимков материал- статично изображение
изрично е посочено, че нарушението е заснето с устройство № 11743СА,
което устройство е от одобрен тип, видно от писмото от БИМ (първа колона,
пети ред), и представлява клип № 0310026, който номер на клип е същият
посочен в АУАН и НП. Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че
доказателствата по делото установяват достатъчно ясна и конкретна
индивидуализация на заснемащото техническо устройство, достатъчна да
разсее всякакви съмнения относно това дали заснемането е станало с
техническото устройство, от чиято снимка и в резултат на което е издаден
АУАН и НП. Тук е мястото, на което отново следва да бъде посочено, че
статичното изображение, съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата
свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол. От статичното изображение се
установява, по ясен и категоричен начин индивидуалицацията на
регистрационния номер, марка и модел на заснетото моторно превозно
средство, с което е извършено нарушението, които са посочени в АУАН и
11
НП. Законът поставя изискване към заснетия клип на нарушението и снетото
от него статично изображение, а именно- същите еднозначно да позволяват
индивидуализация на регистрационния номер на моторното превозно
средство, което е конретния случай е сторено.
В приложеното статично изображение са посочени географските
координати на мястото на контрол, като връзката между тези координати и
сочения адрес, че е в границите ограничението на скоростта се установява,
както от приложения протокол за използване на АТСС, така и от приложения
снимов материал. В този смисъл /Решение № 342 от 16.02.2021 г. по к. адм. н.
д. № 2740 / 2020 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 1898 от 27.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1522 / 2020 г. на XXI
състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1109 от 29.06.2020 г.
по к. адм. н. д. № 718 / 2020 г./
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че в случая е
неприложима разпоредбата на чл.188 ал.1 от ЗДвП, тъй като касаела
административнонаказателно производство, в което се издава единствено
електронен фиш. В чл.188 ал.1 от ЗДвП е посочено, че собственикът или този,
на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието,
предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил
моторното превозно средство. В тази си норма законодателят не е
разграничил или ограничил приложението на декларацията само и
единствено в случай на издаване на електронен фиш. Напротив, общо е
посочил, че собственикът или този на когото е предоставено моторното
превозно средство, отговаря за извършеното нарушение, без да ограничава
приложното му поле. С тази разпоредба законът е установил оборимата
презумпция, че автомобилът се управлява от неговия собственик, като
тежестта на оборването й носи собственикът на моторното превозно средство.
Такова успешно оборване в конкретния случай, не е проведено. Напротив,
попълнена и подписана е декларация, че собственикът е управлявал
моторното превозно средство, предвид което доказателствената сила на
декларацията не е оборена или опровергана. Цитираното от процесуалния
представител на жалбоподателя решение на Върховния административен съд,
в което е посочено, че разпоредбата на чл.188 ал.1 от ЗДвП не се прилага,
12
касае производство по обжалване на заповед за прилагане на принудителна
адмнинистративна мярка, чието оспорване се осъществява по реда на АПК, и
е различно производство от настоящото, което се провежда по реда на ЗАНН.
Отделно от това, недопустимо е жалбоподателят да черпи права от
собственото си неправомерно поведение като сочи, че разпоредбата на чл.188
ал.1 от ЗДвП се прилагала само при издаване на електронен фиш. Ако за
извършеното нарушение не се предвиждаше наказание лишаване от право да
се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки,
то щеше да бъде издаден електронен фиш, но в конкретния случай
превишаването на разрешената скорост от страна на жалбоподателя е в
голяма степен, за което по аргумент на чл. 182 ал.1 т.6 от ЗДвП се предвижда
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство, и за
което нарушение се съставя АУАН и в последствие се издава наказателно
постановление, а не електронен фиш. Ето защо, настоящият съдебен състав
намира, че разпоредбата на чл.188 ал.1 от ЗДвП се прилага и в производство
за установяване на администратаивно нарушение по Закона за движение по
пътищата, започнала с АУАН и завършила с издаване на НП, а не само в
такова с издаване на електронен фиш.
В отговор на възражението на жалбоподателя, настоящият съдебен
състав намира за необходимо да посочи, че допуснатата техническа грешка
във вътрешната кореспонденция на административнонаказващият орган
изразяваща се в грешка в номера на АУАН не се отразява върху правото на
защита на жалбоподателя, не представлява съществено нарушение и не
опорочава производството. Това е така, тъй като АУАН, с който е повдигнато
административното обвинение е надлежно връчен на жалбоподателя, който се
е защитавал срещу него, положил е подписа си и е имал възможност да
направи възражения.
Правилно и законосъобразно е провена цялата административно-
наказателна процедура по ангражиране на административна отговорност,
повдигане на административно обвинение и налагане на административно
наказание. В този смисъл не са допуснати съществени нарушение на
процесуалните правила, които да водят до ограничаване или нарушаване на
гарантираното от закона право на защита на нарушителя или да водят до
невъзможност нарушителя да разбере в точно какво административно
13
нарушение е обвинен.
Не на последно място следва да се отбележи, че случая не се отличава с
по-ниска степен на обществена опасност от подобни нарушения на ЗДвП,
доколкото не са изложени твърдения, а не са и представени доказателства, за
наличие на обстоятелства, които да я понижават, поради което и чл. 28 ЗАНН
е неприложим. Всъщност, видно от справката за нарушител/водач,
жалбоподателят има и други наказания по ЗДвП.
Разпоредбата на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП предвижда административно
наказание “глоба” в размер на 700.00 лева и три месеца лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за водач, който превиши разрешената
скорост в населено място над 50 км/ч. В конкретния случай разрешената
максимална скорост /50 км/ч/ е била превишена с 54 км/ч. Налице е
абсолютно определена санкция, в която предвиденото наказание е точно
фиксирано по вид и размер, поради което същото не може да бъде
индивидуализирано и следва да се наложи именно в посочения вид и размер,
което е съобразено в атакуваното наказателно постановление.
Предвид гореизложеното, обжалваното наказателно постановление е
законосъобразно, обосновано и издадено в съответствие с материалния и
процесуалния закон и следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода от спора, искането на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на разноски по делото, представляващи
адвокатско възнаграждение, се явява неоснователно и не следва да бъде
уважено.
Право на присъждане на разноски има въззиваемата страна, но по
делото няма доказателства такива да са сторени, а и не е поискано
присъждането им.
Мотивиран от изложеното, и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен
съд- Пловдив
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-1030-015311/
14
25.02.2021г. на ** група към ОД на МВР- Пловдив, сектор „Пътна полиция“
Пловдив, с което на В. Г. П., ЕГН: **********, адрес: **, е наложена глоба в
размер на 700.00 лева и „лишаване от право да управлява моторно превозно
средство“ за срок от 3 месеца, за извършено нарушение по чл.21 ал.1 от
ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
пред Административен съд гр.Пловдив, по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
15