№ 285
гр. Пловдив, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цветан Ил. Цветков
Членове:Екатерина Ст. Роглекова
Веселина Т. Семкова
при участието на секретаря ВИОЛИНА ИВ. ШИВАЧЕВА
като разгледа докладваното от Екатерина Ст. Роглекова Въззивно
наказателно дело от частен характер № 20225300601369 по описа за 2022
година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на частната тъжителка Н. В., против
присъда от 18.05.2022г. по НЧХД № 5321/2021г. по описа на Районен съд –
гр. Пловдив. Със същата първата инстанция е признала подсъдимия Р. Н. М. с
ЕГН ********** за НЕВИНОВЕН в това, че на 19 и 24 ноември 2019 г. като
непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното,
при условията на продължавано престъпление да е наклеветил, чрез
публикация – предаване на „Господари на ефира“ със заглавие „*****“ във
фейсбук на интернет страницата на село Царимир, обл.Пловдив, Н. В. В. с
ЕГН **********, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал
по повдигнатото с частната тъжба обвинение за извършено престъпление по
чл.148 ал.2 вр. с ал.1 т.2 вр. с чл.147 ал.1 вр. с чл.63 вр. с чл.26 ал.1 от НК.
С атакувания съдебен акт частната тъжителка В. е осъдена да заплати
на подсъдимият Р. Н. М. с ЕГН ********** сумата в размер на 1400 лева,
представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за съдебните
производства.
В жалбата се прави искане за отмяна на присъдата и връщане делото
1
за разглеждане от друг састъв на ПРС.
Постъпило е и възражение от подсъдимото лице, чрез адв. М., с което
се иска оставяне на жалбата без движение, като нередовна или алтернативно
– без разглеждане, поради обстоятелството, че е неясна и непълна.
В разпоредително съдебно по реда на чл. 327 от НПК въззивният съд
е преценил, че атакуваната присъда е от категорията актове, подлежащи на
контрол пред въззивната инстанция по съответния ред, като за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели и
изслушването на експертизи.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция, редовно призована,
частната тъжителка не се явява.
Защитникът на подсъдимия – адв. М. моли по подробно развити
съображения, да се потвърди присъдата и се отхвърли като напълно
неоснователна въззивната жалба.
Редовно призован, подсъдимият не се явява в съдебно заседание.
Пловдивският окръжен съд, като провери изцяло правилността на
обжалвания съдебен акт в пределите по чл. 314 НПК и във връзка с доводите
на страните, приема депозираната жалба за допустима, но неоснователна.
Съвкупният анализ на събраните в хода на проведеното съдебно
следствие пред първоинстанционния съд доказателства, установява
фактическата обстановка, изложена в мотивите на обжалваната присъда.
Първият съд е положил, според правомощията си, необходимите усилия за
пълното, всестранно и обективно изследване на всички значими за
разкриването на обективната истина обстоятелства по делото. Отговорил е
положително на сторените от страните доказателствени искания и е събрал
възможните доказателствени източници за изясняване на фактическата
обстановка по делото, която е изложил пълно и всеобхватно в мотивите на
обжалваната присъда, с която настоящата инстанция е напълно съгласна.
Без да променя изводите на районния съд, Окръжен съд Пловдив
приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Р. Н. М. е роден на **** г. в гр.Пловдив, живущ в
**********, ***, български гражданин, със средно образование, неженен,
работещ, неосъждан, ЕГН **********.
2
На 19-ти и 24-ти ноември 2019 г., подсъдимият Р. М. публикувал във
Фейсбук страницата на с. Царимир, обл. Пловдив предаването ,,Господари на
ефира“, излъчено по Нова телевизия през 2014 г., със заглавие ,,*****“.
Според тъжителката, в това предаване група лица излагали клеветнически
твърдения пред репортер на Нова Телевизия и по-конкретно в публикуваното
от подсъдимия предаване, репортер от ,,Господари на ефира“ вземал интервю
от Н. В., като я нападал словесно и я обвинявал в измамни действия.
Няма спор между страните, а и въззивната инстанция е солидарна с
изводите на районния съд, че тази фактическа обстановка се установява от
събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства - обясненията
на подсъдимия М., показанията на разпитаните свидетели по инициатива на
частната тъжителка – В..А.Б.Д. и К.В.С., както и от разпитаните по
инициатива на защитата свидетелите Р.С.А. и В.Н.М..
Правилно и логически извържано първата инстанция е преценила, че в
тези гласни доказателства се очертават две групи – едни в подкрепа на
обвинението – свидетелите Д. и С. и други в подкрепа на защитата –
обясненията на подсъдимия М., както и показанията на свидетелите А. и М..
При запознаване с материалите по делото, въззивната инстанция също
достигна до извода, че всъщност в никое от показанията на двете групи
свидетели не се съдържат доказателства, въз основа на които да може да се
заключи, че деянието на подсъдимото лице е съставомерно от обективна и
субективна страна. И въззивната инстанция възприе показания на
свидетелката Д. като правдиви, доколкото същата изяснява от къде познава
частната тъжителка, както и че не била чула някога да е имало оплаквания
против последната. Клиповете от предаването ,,Господари на ефира“ била
виждала преди много време, като същите били няколко на брой.
Точно са анализирани показанията на свидетеля С., който заяви, че се
познава с Н. В. от 10-15 години, като преди години е виждал клиповете на
,,Господари на ефира“ и преди време подсъдимият М. ги е качил във
,,Фейсбук“ на страницата на с. Царимир.
Съпоставени едни с други, показанията на тези двама свидетели са
еднозначни и непротиворечиви, поради което и правилно същите са
кредитирани, още повече, че самият подсъдим не отрича, че е качил във
Фейсбук страницата на с. Царимир на два пъти линк към предаването на
3
,,Господари на ефира“ със заглавие ,,*****“.
Ясни и правдиви са и обясненията на подсъдимият М., който признава,
че е качил във Фейсбук страницата на село Царимир на два пъти линк към
предаването на ,,Господари на ефира“ - ,,*****“.
Подсъдимият обаче изяснява, че е нямал никакви мотиви, не познавал
Н. В., а единствено като попаднел на някакво клипче в интернет го споделял,
като това можело да се случи до 50 пъти на ден.
Законосъобразни са изводите на съда във връзка с анализа и
съпоставянето на свидетелските показания по делото и показанията на
подсъдимото лице.
В заключение може да се посочи, че настоящият съдебен състав споделя
доказателствените изводи, до които е достигнал районният съд, като намира
че контролираната инстанция е събрала необходимите доказателства и
доказателствени средства за изясняване на обективната истина по делото и в
това отношение не е допуснала процесуални нарушения, с които да е
ограничила правата на страните да сочат доказателства.
Атакуваната присъда е постановена след задълбочен анализ на
събраните по делото доказателства поотделно и в своята съвкупност, като
районният съд е изложил ясни и мотивирани съображения кои
доказателствени източници кредитира и защо, с които съображения
настоящият съдебен състав изцяло се съгласява.
При извършена самостоятелна преценка за достоверност на
показанията на посочените по-горе свидетели и обяснения, въззивният съд
намира, че в направения от Пловдивския районен съд анализ е разкрито
точното им съдържание при формиране на фактическите му изводи.
Предвид изложеното, въззивният съд намери, че въз основа на
правилното анализиране на фактите, първоинстанционният съд е достигнал
до законосъобразни изводи от правна страна, които се споделят изцяло и от
настоящия съдебен състав.
При така установените факти и настоящата инстанция приема, че
подсъдимият Р. Н. М. не е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.148 ал.2 вр. с ал.1 т.2 вр. с чл.147 ал.1 вр. с
чл.63 вр. с чл.26 ал.1 от НК.
4
Много точно районният съд е изяснил от теоретична гледна точка какво
е престъплението „клевета“, кой е неговият субект, обект и обективна страна,
което не е нужно да бъде преповтаряно, но което едниствено налага
заключението, че публикацията на подсъдимия във Фейсбук не може да бъде
квалифицирано като клевета по смисъла на чл. 147, ал. 1 от НК.
За пълнота на изложението следва да се подчертае, че по отношение
на изложените твърдения в тъжбата, засягащи публикуваният линк към
предаване на „Господари на ефира“ от Нова телевизия, настоящият съдебен
състав намира, че за да е осъществен престъпният състав е необходимо
деецът съзнателно да съобщи на други лица неистинни позорящи
обстоятелства, свързани с личността на пострадалия. Поведението на дееца
следва да е от естество да засегне неимуществените блага, респективно честта
и достойнството на конкретен индивид, само ако се разпространяват
твърдения, които са неистинни и деецът осъзнава това, като зад правото на
свободата на словото той цели да злепостави конкретен индивид. В
практиката на съда, а и в правната теория, се приема, че предмет на
престъплението клевета могат да бъдат единствено изложени твърдения с
конкретно съдържание, които възпроизвеждат информация за точно
определени обстоятелства, времеви период, място и лице. Клеветническите
твърдения следва да бъдат позорни от гледна точка на общоприетите морални
разбирания и да предизвикват негативна оценка на обществото, да бъдат
обективно съобщени, а не да се извеждат чрез предположения, интерпретации
или по друг субективен начин. Във връзка с което е необходимо да се
разгласят определени факти, конкретни обстоятелства, прояви на засегнатия,
а не да се вменят определени неконкретизирани отрицателни качества, оценки
или съждения.
В този смисъл изводите, които конкретно лице си прави от
прочетеното или чутото, създаването на предположения, аналогии, внушения
или мнение не могат да бъдат квалифицирани като клевета. За да бъде
съставомерна като клевета, негативната оценка или отнасяне към личността
на пострадалия трябва да бъде в груба и крайна форма, която и поради това е
обществено неприемлива, какъвто не е настоящият случай, доколкото подс.
М. единствено е публикувал старо и добре известно в интернет
пространството предаване, несъздадено от него. В настоящото производство
5
въззивният съд споделя изводите на контролираната инстанция, че
конкретните действия на тъжителя, не могат да бъдат определени като
клеветнически.
В тази връзка много правилно се е приело, че публикуването на линк
във Фейсбук страницата на село Царимир към предаването на Господари на
ефира - ,,*****“ не е било насочено към конкретен адресат, а именно частната
тъжителка Н. В., като в конкретния случай се касае за видеоклипове, чието
авторство по никакъв начин не може да бъде свързано с Р. М..
Въззивната инстанция е съгласна, че едно последващо споделяне в
електронната мрежа ,,Фейсбук“ на видеоматериали, изготвени от други лица,
което е било осъществено в един много по-ранен етап, не биха могли да
ангажират наказателната отговорност на Р. М., още повече, че той не е
написал какъвто и да било коментар под тях.
По гореизложените съображения, въззивниян съд прецени, че
постановената оправдателна присъда е правилна и законосъобразна и като
такава следва да се потвърди в цялост, в това число и по отношение
произнасянето по направените по делото разноски.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6 и чл. 338 от НПК,
Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда от 18.05.2022г. по НЧХД № 5321/2021г. по
описа на Районен съд – гр. Пловдив.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6