№ 342
гр. Варна, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Магдалена Кр. Недева
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско
дело № 20223001000373 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от „ДЗИ – ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК ********* срещу решение № 15 от
25.02.2021г. по т.д. 119/2021г. по описа на Силистренския окръжен съд в
частта, в която е уважен предявеният акцесорен иск за лихва върху
присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Подадена е и насрещна
въззивна жалба от ищцата Н. Н. Н., ЕГН **********, чрез своя баща и
законен представител Н. Н. М. с ЕГН ********** срещу постановеното
решение в частта, в която е отхвърлен предявения от нея иск за заплащане на
обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на процесното
ПТП за горницата над 23 000лв до предявения размер от 30 000лв, ведно със
законната лихва за забава от 29.09.2020г. до окончателното изплащане на
задължението.
Застрахователят счита решението в обжалваната му част за неправилно
поради постановяването му в нарушение на материалния закон и поради
необоснованост. Твърди, че лихвата е недължима поради забава на кредитора,
изразяваща се в непредставяне на банкова сметка от пострадалото лице, по
която обезщетението да бъде изплатено. В условията на евентуалност, ако
съдът счете лихвата за дължима, оспорва началния й момент, като смята, че
това е най-рано 01.12.2020г. – датата на завеждане на застрахователната
претенция по реда на чл.380 КЗ, а не 29.09.2020г. Моли съда да отхвърли
решението в частта му за лихвата и да му бъдат присъдени направените по
1
делото разноски.
Ищцата е подала писмен отговор срещу въззивната жалба, в който
релевира доводи за нейната неоснователност. Смята, че не е в забава, тъй като
е представила банкова сметка с допълнителната искова молба в хода на
първоинстанционното производство. За начален момент, от който лихвата е
дължима, счита 11.09.2020г. – датата, на която изтича седемдневния срок за
уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие,
съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ или най-късно 01.12.2020г. – датата на завеждане
на извънсъдебната претенция. Моли съда да остави жалбата без уважение.
В насрещната въззивна жалба в частта за присъденото обезщетение
ищцата счита решението за неправилно и необосновано поради уважаването
на иска в занижен размер. Съдът правилно е приел, че е изпълнен
фактическият състав на чл. 432 от КЗ и че не е налице съпричиняване от
страна на пострадалата, но неправилно е определил размера на
обезщетението, като не е съобразил в достатъчна степен наличните по делото
доказателства за вида и характера на претърпените вреди. Моли съда да
отмени решението в обжалваната му част и да уважи иска за обезщетяване на
неимуществени вреди в размер на 30 000 лв,, ведно с лихва за забава от
11.09.2020г. до завеждане на иска и от завеждане на иска до окончателното
изплащане на задължението. Претендира адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, заедно с начислен ДДС.
Ответникът оспорва насрещната въззивна жалба. Счита решението в
тази му част за правилно, обосновано и съобразено с критерия справедливост.
Вън от горното смята, че е налице съпричиняване поради липса на поставена
система за обезопасяване на деца, което е в пряка причинно-следствена
връзка с настъпването на конкретните увреждания. Моли съда да остави без
уважение насрещната въззивна жалба, да потвърди решението в обжалваната
му част и да му присъди направените разноски пред двете инстанции.
Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено
следното :
Предявеният иск е с правно основание чл.432 КЗ.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява от
фактическа страна, че процесното ПТП е осъществено на 04.09.2020 г., от
водача на л.а. „Опел Астра“ с per. No СС 1107 СС, управляван от Р. Х. С.,
който поради движение с несъобразена скорост, при наличието на мокра
пътна настилка, излиза извън пътното платно и се блъска в крайпътно дърво.
В резултат на удара е пострадала ищцата Н. на 9 години, пътувала на задната
седалка. Получените от нея травматични увреждания са : контузия на главата,
сътресение на мозъка, разкъсно-контузна рана на главата, контузия на лява
предмишница с фрактура на лакътната кост в средна част и травма на ляво
коляно. Счупването на лакътната кост на лява предмишница е обусловило
трайно затруднение движенията на ляв горен крайник, а останалите
увреждания в своята съвкупност съставляват временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
Претърпените в резултат на произшествието морални болки и
страдания от ищцата са установени със заключението на СМЕ и
свидетелските показания. Според медицинския експерт болката от
2
счупването на лакътната кост е силна и следва да отзвучи след пълно
зарастване на фрактурата в период от около 3-5 месеца. Предвид детската
възраст на ищцата времето на гипсовата имобилизация е било по-кратно от
обикновеното. В случая Н. е носила гипсова имобилизация за около месец,
което е предпоставило необходимостта от обгрижване от страна на
домашните й. След инцидента ищцата имала главоболия, била
замаяна, получавала и световъртежи, за около 10 - 15 дни изпитвала силни
болки в ръката. Изпитва страх да пътува с училищния автобус, както и в
автомобил изобщо. Има белег на челото от катастрофата, както и на ръката.
По случая е образувано ДП No 220/2020 г. по описа на РУ - Стражица,
както и пр.пр. No 1945/2020 г, по описа на РП Горна Оряховица, АНД No
163/2021 г. по описа на PC Горна Оряховица. Наказателното производство
към настоящия момент не е приключило.
Безспорно е още, че гражданската отговорност на водача на автомобила
е застрахована при ответника по ЗЗ “Гражданска
отговорност”, обективирана в полица No BG/06/120002164427, със срок на
валидност от 10.08.2020 г. до 09.08.2021 г.
С оглед на горната фактическа установеност всички елементи от
фактическия състав за ангажиране отговорността на застрахователя за
обезвреда на вредите от ПТП се явяват доказани.
Страните спорят по размера на дължимото застрахователно
обезщетение, съпричиняването на вредоноосния резултат от страна на
пострадалата и началния момент на лихвата за забава върху обезщетението. В
тази връзка съдът съобрази следното :
По отношение размера на обезщетението :
Съгласно дадените в т.2-ра на ППВС № 4/68г. задължителни указания
по приложението на чл.52 ЗЗД за изясняване на понятието "справедливост"
по вложения от законодателя смисъл в посочената норма, които не са
загубили актуалност и до днес, това понятие не е абстрактно, а всякога
обусловено от редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства -
начинът на извършване на деликта, характерът на увреждането,
произтичащите от него физически и психологически последици за увредените
лица, възраст на пострадалия, социално положение, които решаващият съд е
длъжен не само да посочи, но и да ги прецени в тяхната съвкупност. /Така
решение № 93 от 23.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 566/2010 г., II т. о., ТК и
решение № 111 от 1.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 676/2010 г., II т. о., ТК/. При
прилагане на тези критерии в процесния случай съдът съобразява, че
пострадалата е била в детска възраст, с произтичащата от това чувствителна и
ранима психика, без данни за сериозни физически или психически
заболявания, непосредствено след инцидента е изпитвала силни болки и
страдания, била е битово затруднена в продължение на около месец и се е
нуждаела от помощта на близките си.
Съдът е длъжен да съобрази и практиката на касационната инстанция
при определяне размера на застрахователните обезщетения, отчитайки
икономическата конюктура в страната, както и общественото възприемане на
справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото. Паричен
еквивалент на този вид обществени отношения се явяват лимитите на
3
застрахователните суми за неимуществени вреди, установени в действащите
през съответните периоди Наредби за задължителното застраховане.
Съобразявайки всичко гореизложено, настоящият състав намира,
че обезщетение в размер на 40 000лв е адекватно и съобразено както с реално
претърпените от ищцата болки и страдания, така и с практиката на
касационната инстанция,
Възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалата съдът намира за основателно.
Съгласно заключението на КСАТЕ пострадалата Н. е била с поставен
предпазен колан, но не и обезопасително детско столче, каквото в същност в
автомобила не е било монтирано. Необходимостта от неговото използване в
случая не е доказана, тъй като няма данни за ръста и теглото й към момента
на инцидента. В резултат на удара пострадалата се е изхлузила от предпазния
колан, поради което и са настъпили травмите по лявата предмишница, лявото
коляно и в лявата част на главата. Експертите са категорични, че ако
пострадалата е била седнала на повдигаща обезопасителна седалка и поставен
предпазен колан, понесените от нея травми не биха се получили.
В т. 7 на ТР No 1/2014г. от 23.12.2015г. на ОСТК на ВКС , постановено
по тълк.дело No 1/2014г. са разграничени двете хипотези на съпричиняването
на вредоносния резултат, обуславящи приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД –
допринасяне на пострадалия за възникване на самото пътно- транспортно
произшествие, като правно значим факт и приноса му за настъпване на
вредата спрямо самия него. Първата хипотеза се обозначава като
„съпричиняване” в тесния смисъл на това понятие, а втората хипотеза -
пострадалият не е допринесъл за настъпване на събитието, но с поведението
си е спомогнал за собственото си увреждане, респ. за увеличаване размера на
вредата.
От събраните по делото и относими към въпроса за съпричиняването
доказателства съдът прави извод за наличието на съпричиняване от страна на
ищцата Н. във втората посочена по-горе хипотеза. Това съпричиняване се
определя в рамките на 25 %. След съобразяването му размерът на дължимото
застрахователно обезщетение следва да бъде определен на 30 000лв.
Досежно мораторната лихва върху обезщетението :
Настоящият състав споделя практиката на ВКС, отразена в
реш.167/30.01.20г. по т.д. № 2273/18г. на второ т.о. и реш. 128/04.02.20г. по
т.д. № 2466/18г. на първо т.о., съгласно която лихва за забава върху
дължимото застрахователно обезщетение следва да бъде присъдена от
момента на сезиране на застрахователя – уведомяването му за настъпилото
застрахователно събитие, респ. – образуването на производството по
извънсъдебна претенция за обезвреда, съобразно разпоредбите на чл.429 ал.3
изр.2 КЗ вр.чл.493 ал.1 т.5 КЗ и чл.429 ал.2 т.2 КЗ.
Не е налице твърдяната от застрахователя забава на кредитора поради
непосочване на банкова сметка от ищцата. В случая това не е основанието, на
което застрахователят не е изплатил обезщетение. Освен това то не касае
дължимостта на обезщетението и не може да бъде причина да не се образува
щета по застрахователната претенция, нито пък да не се определи
застрахователно обезщетение. Забава на кредитора е налице когато
4
неплащането на застрахователното обезщетение се дължи единствено и само
на непосочването на банковата сметка от страна на пострадалия. Процесният
случай не е такъв. Представянето на Констативния протокол от ПТП в един
по-късен момент също не обосновава забава на кредитора, въпреки
значението, което законът му придава за установяване на обстоятелства около
произшествието, тъй като видно от приложенията към молбата на ищцата до
застрахователя от 01.12.2020г., на ответника са били представени достатъчно
медицински данни, удостоверяващи притърпения инцидент. Предвид на това
съдът прави извода, че застрахователят дължи мораторна лихва върху
присъденото обезщетение.
Ищцата претендира лихва от датата 11.09.2020г. – съгласно
разпоредбата на чл.429 ал.3 КЗ вр.чл.430 ал.1 КЗ. Това е датата, на която
според нея застрахователят е бил поканен да изплати обезщетение. Тази дата
обаче е оспорена от ответника. Претенцията е заведена на 01.12.2020г.
Липсват доказателства по делото, че застрахователят е бил поканен на
11.09.2020г. При това положение началният момент на дължимата лихва за
забава следва да бъде определен на 01.12.2020г.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция на страните се
дължат разноски, както следва : На адв. П. К. се дължи адв.хонорар по реда на
чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв. в размер на по 3 660лв с ДДС за всяка инстанция, или
общо 7 320лв. /още 6 200лв./
На осн.чл.78 ал.6 ГПК застрахователят дължи държавна такса за
двете инстанции съобразно уважената част на иска в размер на 1 800лв или
още 880лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 15 от 25.02.2021г. по т.д. 119/2021г. по
описа на Силистренския окръжен съд в частта, в която е отхвърлен
предявения от Н. Н. Н., ЕГН **********, чрез своя баща и законен
представител Н. Н. М. с ЕГН ********** иск срещу „ДЗИ Общо
застраховане“ ЕАД гр. София с ЕИК ********* за заплащане на обезщетение
за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки,
страдания и неудобства, вследствие на причинените травми от ПТП на
04.09.2020г. за горницата над присъдените 23 000лв до претендираните
30 000лв, както и в частта, в която е присъдена лихва за забава върху
застрахователното обезщетение, считано от 29.09.2020г. до 01.12.2020г., като
вместо него
П О С Т А Н О В Я В А :
ОСЪЖДА „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД гр. София с ЕИК *********
да заплати на Н. Н. Н., ЕГН **********, чрез своя баща и законен
представител Н. Н. М. с ЕГН ********** сумата от още 7 000лв обезщетение
за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки,
5
страдания и неудобства, вследствие на причинените травми от ПТП на
04.09.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума от 01.12.2020г. до
окончателното изплащане на задължението.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД гр. София с ЕИК *********
да заплати на адв.П. К. адв.възнаграждение в размер на още 6 200лв. с ДДС по
реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв. за двете инстанции, с оглед уважената част на
иска.
ОСЪЖДА „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД гр. София с ЕИК *********
да заплати по сметката на Варненския апелативен съд в полза на бюджета на
съдебната система държавна такса върху уважената част на иска в размер на
още 880лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
съобщаването му при условията на чл.280 ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6