Мотиви:
ЯРП е предявила
обвинение против подсъдимия Б.П.Г. *** за престъпление по чл. 195 ал.1 т.3 вр. чл. 194 ал.1 от НК.
Участващият по делото
прокурор поддържа обвинението, така както е предявено с обвинителния акт. Счита
същото за безспорно установено въз основа на самопризнанието на подсъдимия на
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. За извършеното
престъпление пледира на Г. да се определи наказание при условията на чл. 54 НК,
което с оглед разпоредбата на чл. 58а НК се намали с една трета и се отложи за изтърпяване по реда на чл. 66 НК
Подсъдимият Г. участва
лично в съдебно заседание и с адв. Г. – служебен
защитник. На осн. Чл. 371 т.2 НПК признава фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се
събират доказателства за тези факти. Чрез защитата си изразява становище за
наличието на чл. 9 ал.2 НК и моли за постановяване на оправдателна присъда.
Алтернативно при неуважаване на горното се иска определяне на наказание при
условията на чл.55 ал.1 т.1 НК , а именно три месеца лишаване от свобода,
отложено за изтърпяване за изпитателен срок от три години.
Съдът, след като обсъди
по самопризнанието на подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, съотнесено към събраните в хода
на досъдебното производство доказателства , приема за установена следната фактическа обстановка:
На 19.04.2018г. подсъд. Г. и св. Г.Х. се разхождали по улиците на гр.Я.
Около 23.00ч. минали покрай дом на ул. „Б.“ №* при което Г. казал на св.Г.Х.,
че има намерение да влезе в този дом и да извърши кражба на вещи. В изпълнение
на намисленото Г. прескочил дворната ограда и влязъл в двора на дома, а св.Г. Х.
останал отвън. Подсъдимият с ръка счупил стъклото на прозорец на една от стаите
на първия етаж и през създалият се отвор проникнал в къщата. От там намерил и
взел със себе си лаптоп неустановена
марка , бутилка японско уиски, корейско ДВД и декодер за цифрова телевизия „Стронг“ всичко на обща стойност 428лв. Посочените вещи били
собственост на К.Б.. Подсъдимият отнесъл вещите в дома си. Няколко дни по-късно
Г. продал лаптопа на св. А.И. за сумата от 15 лв. без да го уведоми, че е
краден.
След разкриване на
деянието св. И. предал лаптопа на органите на полицията, а подсъдимия –
декодера за цифрова телевизия, които вещи срещу разписка били върнати на
пострадалия собственик.
Видно от заключението
на изслушаната по делото стоково –оценителна експертиза общата стойност на
отнетите вещи възлиза на 428лв.
От заключението на
изслушаната по делото дактилоскопна експертиза се
установява, че иззетите по време на огледа дактилоскопни
следи съвпадат с отпечатък на лява длан и отпечатък от ляв безименен пръст на лява ръка на Б.Г..
Горната фактическа
обстановка съдът приема за установена въз основа на самопризнанието на
подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
което се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, а именно: показанията на свидетелите Б., К., Г.Х., Ц.Х., И.,
писменото заключение на оценителна експертиза и дактилоскопна
експертиза а също така и въз основа на приложените писмени доказателства:
протокол за оглед на местопроизшествие и изготвения към него фотоалбум,протокол
за доброволно предаване, приемо-предавателен
протокол, гаранционна карта, справка за
съдимост.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Подсъдимият с деянието
си е осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на
престъпление по чл. 195 ал.1 т.3 вр. чл. 194 ал.1 от НК, тъй като на 19.04.2018г около 23.00ч. от жилищен дом, находящ
се на ул. „Б.“ № * в гр.Я., чрез разрушаване на прегради , здраво направени за
защита на имот- счупване на стъкло на прозорец е отнел чужди движими вещи на
обща стойност 428лв, от владението на собственика им К.Б., без негово съгласие,
с намерение противозаконно да ги
присвои.
Налице е извършено съставомерно деяние по посочения текст на наказателния
закон. Авторството на деянието се установява по безспорен начин както въз
основа на самопризнанието на подсъдимия на
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, така и
въз основа на събраните в хода на досъдебното производство доказателства,
приобщени по предвидения процесуален ред, а именно показанията на свидетелите
Иванов и Г., протокола за доброволно предаване и заключението на дактилоскопната експертиза. Предмет на престъплението са
чужди движими вещи, които към датата на отнемането им са притежавали определена
парично стойност. При определяне конкретния размер на същата съдът даде вяра на
заключението на изслушаната съдебно-оценителна експертиза като компетентно и
обективно изготвено и неоспорено от страните по делото. Фактическата власт
върху процесните вещи се е упражнявала от техния
собственик- св. Б.. С отнемането на вещите подсъдимият е прекъснал упражняваната
от собственика фактическа власт и е установил своя такава. Липсвало е съгласие
на собственика на вещите за извършването на това своене
Тъй като процесното деяние е осъществено от подсъдимия посредством взломяване на прозорец на къщата , който по безспорен
начин, следва да се разглежда като преграда , здраво направена за защита на
имот, цялостната квалификация на деянието е по по-тежко наказуемия състав на
чл. 195 ал.1 т.3 НК
От субективна страна
деянието е осъществено с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал
, че действията му са насочени към прекъсване на фактическата власт на
досегашния собственик на вещите. Предвиждал
е преминаването им в неговата фактическа власт и пряко е целял нейното установяване.
Съдът счете за
неоснователно твърдението на защитата, че осъщественото от подсъдимия деяние
макар и формално да осъществява обективните и субективните признаци н
престъплението кражба не е престъпно, тъй като поради своята малозначителност, неговата обществена опасност е явно
незначителна. За да достигне до горния извод съдът изходи от
следното ,стойността на отнетото имущество, която макар и под стойността на
минималната работна заплата в страната не е ниско, обстоятелството, че на
пострадалия собственика са възстановени само две от отнетите му вещи и не на последно място, че престъплението е
извършено посрадством разбиване на прегради, здраво
направени за защита на имот, който квалифициращ признак сам по себе си
свидетелства за една завишена степен на обществена опасност. С оглед на всичко
това съдът прие, че е процесното престъпление не
разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите случаи
на престъпления от съответния вид и отказа да приложи разпоредбата на чл. 9
ал.2 НК и да оправдае подсъдимия по предявеното му обвинение.
При определяне вида и
размера на наложеното на подсъдимия наказание съдът съобрази следното:
От една страна взе
предвид високата степен на обществена опасност на извършеното , обуславяща се
от високата динамика на този вид престъпления понастоящем в страната. От друга
страна съдът взе предвид невисоката стойност на отнетото имущество, факта на
възстановяване на част от вещите, предмет на посегателството, чистото съдебно
минало на подсъдимия. С оглед на всичко това съдът прецени, че са налице
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и най-лекото предвидено в
закона наказание от една година лишаване от свобода е несъразмерно тежко,
поради което определи наказание по реда на чл. 55 ал.1 т.1 НПК, а именно под
специалния минимум на закона, а именно пет месеца лишаване от свобода.
Тъй като определеното
на подсъдимия наказание е до три години лишаване от свобода, същият е с чисто
съдебно минало и изразяват съжаление за извършеното съдът прецени, че за
поправянето и превъзпитанието му не е необходимо да изтърпи ефективно наложеното му наказание.
С оглед на това и на осн. чл. 66 НК съдът отложи
изтърпяването му за изпитателен срок от три години , считано от влизане на
присъдата в сила.
Тъй като подсъдимият беше
признат за виновен по предявеното му обвинение,
на осн. чл. 189 НПК съдът го осъди да заплати в полза
на Републиканския бюджет по сметката на ОД МВР Ямбол направените по делото
разноски в размер на 126.84лв.
По изложените
съображения съдът постанови съдебния си акт.
Районен съдия: