Решение по дело №713/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на М. А. А., чрез адв. С. Ш. от АК - Хасково, против Решение № 79/04.06.2024 г., постановено по АНД № 61 по описа за 2024 година на Районен съд – Свиленград.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност и незаконосъобразност и на оспорения съдебен акт. Твърди се, че наказанията, потвърдени от съда, били прекомерни и несъразмерни на извършеното деяние, включително и относно приложеното принудително отнемане в полза на Държавата на предмета на твърдяното нарушение. Счита се, че при установяване на фактите по делото съдът не извършил законосъобразен анализ на процесуално-допустимите доказателствени източници, като отделно от това изложил неправилни правни изводи, поради което неправилно приел кой бил приложимият материален закон. Неправилно съдът приел, че както актът за установяване на административното нарушение (АУАН), така и наказателното постановление (НП) били законосъобразно изготвени и предявени, повдигнатите там обвинения били доказани, а определените наказания за справедливи и отговарящи на критериите за справедливост и съразмерност. В решението си съдът се позовал на норми от националното и общностното право, като не съобразил, че тези норми не били предявени на лицето нито при фактическото описание на твърдяното за извършено нарушение, нито в диспозитива на НП или АУАН. Като факти и право, наказаното лице не се защитавал по тях, което обстоятелство оборвало извода за процесуалната им годност. Поради това се счита, че тези два документа не отговаряли на законовите условия за минимално изискуемо съдържание. Твърди се, че както в АУАН, така и в НП липсвала прецизна и ясна фактическа и юридическа формулировка на твърдяното за извършено нарушение, а наложеното наказание и едновременно с това постановеното отнемане в полза на Държавата представлявали недопустима от закона свръхрепресия. Отделно от това, съдът не отговорил на всички доводи, изложени от процесуалния представител на жалбоподателя, като изобщо не обсъдил и въпроса относно приложимостта и съразмерността на санкциите, съобразно приложимите разпоредби на общностното право.

Предвид изложеното се иска да се отмени Решение № 79/04.06.2024 г., постановено по АНД № 61 по описа за 2024 година на Районен съд – Свиленград, ведно със законните последици.

Ответникът по касационната жалба – И. Д. Заместник-Директор на Териториална Дирекция Митница Бургас, в представена чрез процесуален представител писмена молба, я оспорва и моли да бъде оставено в сила решението на Районен съд – Свиленград, като се претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага решението на районния съд като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.

Административен съд – Хасково, като взе предвид наведените в касационната жалба пороци на оспореното решение и провери служебно неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съобразно изискванията на чл. 218 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 АПК, и е процесуално допустима, доколкото е подадена в срока по чл. 211 АПК, от страна с надлежна процесуална легитимация, против неблагоприятен за нея съдебен акт, който подлежи на касационно оспорване.

Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.

С Решение № 79/04.06.2024 г. по АНД № 61/2024 г. Районен съд – Свиленград е потвърдил НП № BG2023/1000-2747/НП от 19.12.2023 г., издадено от И. Д. Заместник-Директор на Териториална Дирекция Митница Бургас, с което се налага на М. А. А., на основание чл. 233, ал. 3, във връзка с ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ), административно наказание глоба в размер на 25 193.00 лв., и се отнема в полза на Държавата от М. А. А., на основание чл. 233, ал. 6, във връзка с ал. 3, във връзка с ал. 1 ЗМ еднократни електронни наргилета „Vozol Gear 1000“ с течност, съдържаща никотин 5%, по 20 мл. – 350 броя с продажна цена: 12 596.50 лв. Със същото решение Районен съд – Свиленград е осъдил на основание чл. 63д, ал. 1, вр. ал. 4 ЗАНН М. А. А. да заплати на Агенция „Митници“ сумата от 80.00 лева, представляваща направените разноски за юрисконсултско възнаграждение по делото.

За да постанови този резултат, районният съд е приел най-напред, че не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да са основания за незаконосъобразност и отмяна. По същество е преценил, че от събраните по делото доказателства по безспорен начин се доказва извършването на описаното в НП нарушение. Посочил е също, че не са налице предпоставки за квалифициране на установеното нарушение като маловажен случай. Наложеното административно наказание е приел за правилно определено. Мотивирал се е, че с оглед разпоредбата на чл. 233, ал. 6 ЗМ, НП е законосъобразно и правилно и в частта на постановеното отнемане в полза на Държавата на стоките, предмет на нарушението.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Съображенията за това са следните:

При напълно изяснена фактическа обстановка, след като е събрал всички допустими, относими и необходими доказателства, обсъдил е същите, както и наведените от страните доводи и възражения, решаващият състав на районния съд е формирал правилен краен извод.

Оплакванията в касационната жалба са неоснователни.

Настоящата инстанция възприема изцяло изводите на контролирания съд, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, при спазване на сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, че са посочени по безспорен начин всички елементи от обективната и субективната страна на нарушението (чл. 42, т. 3 и т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН), а установените факти са правилно подведени под релевантната по време и място правна уредба.

Правилна е преценката на съда, че във фазата на съставяне и предявяване на АУАН няма допуснати процесуални нарушения с характер на съществени, тоест такива, чието недопускане да би могло да доведе до различен краен резултат на производството, а възраженията в касационната жалба в посочения смисъл са неоснователни.

Настоящата инстанция намира, че нарушението е надлежно описано, без да е допуснато съществено процесуално нарушение, свързано с липса на посочване на някой от задължителните му реквизити. Не е налице и противоречие между направеното фактическо описание и дадената правна квалификация. Правилно е квалифицирано извършеното административно нарушение по чл. 233, ал. 3, вр. ал. 1 ЗМ. Наказанието за това нарушение е глоба, като размерът на същата се определя според продажната цена на стоките – предмет на нарушението. От доказателствата по делото е безспорно, че на установената дата и място на извършване на нарушението административнонаказаното лице е осъществило фактическия му състав, като е направило опит да превози акцизни стоки – еднократни електронни наргилета през държавната граница, без знанието и разрешението на митническите органи. Съставомерността на извършеното деяние и вината на нарушителя са били правилно установени от съда, който е обсъдил всички твърдения на жалбоподателя във въззивното производство и аргументирано ги е приел за неоснователни.

Касационната инстанция изцяло споделя изложените от районния съд доводи, че осъщественото митническо нарушение е съставомерно и от субективна страна. Мотивите на районния съд в тази връзка са изключително подробни и на практика дават отговор на всички възражения на касатора.

Наред с горното, контролираната инстанция правилно е приела, че НП е законосъобразно и правилно в частта на постановеното отнемане в полза на Държавата на стоките, предмет на нарушението, като се е позовала на императивната разпоредба на чл. 233, ал. 6 ЗМ. В тази връзка следва да се съобрази, че съгласно Решение на Съда (трети състав) от 19 декември 2024 година по съединени дела C-717/22 и C-372/23 член 42, параграфи 1 и 2 от Регламент № 952/2013 във връзка с член 17, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която в случай на нарушение на митническото законодателство предвижда, наред с налагането на глоба, и отнемане в полза на държавата на стоките, предмет на това нарушение, когато те принадлежат на лице, на което може да бъде вменена отговорност за нарушението, стига приложимият към това нарушение санкционен режим, разглеждан като цяло, да е съобразен с изискването за пропорционалност, какъвто е и настоящият случай.

Относно оплакването за необоснованост на атакувания съдебен акт, следва да се има предвид, че необосноваността не е предвидена като касационно основание в чл. 348, ал. 1 НПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, а доколкото би могло да се приеме, че то имплицитно включва твърдение за допуснати нарушения в процеса на формиране на вътрешното убеждение на въззивната инстанция поради неспазване на правилата за проверка и оценка на доказателствата, по-горе съдът даде отговор на същото.

Предвид изложеното, съдът намира, че в случая не са налице поддържаните касационни основания, поради което касационната жалба се явява неоснователна и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и че касационният ответник е направил изрично и своевременно искане за разноски, на основание чл. 143, ал. 3 АПК, във вр. с чл. 228 АПК, във вр. с чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 ЗАНН, единствено в полза на учреждението, чийто орган е издал акта, следва да се присъдят такива, а именно сумата от 80,00 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото и осъществената защита по него.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 79/04.06.2024 г., постановено по АНД № 61 по описа за 2024 година на Районен съд – Свиленград.

ОСЪЖДА М. А. А., [ЕГН] от [населено място], [община], да заплати на Агенция „Митници“ сумата от 80,00 лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.