№ 1433
гр. София, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Виолета Йовчева
Членове:Мариана Г.ева
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова
като разгледа докладваното от Мариана Г.ева Въззивно гражданско дело №
20241100504258 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 21.08.2023г., постановено по гр.д. № 69924/2018г. на СРС,
ГО, 60 състав, е уважен предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД срещу К. И. А. иск с правно основание чл.
79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 159 от ЗЕ за установяване съществуването на вземане
срещу ответника за сумата от 860, 35 лева – стойност на доставена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. “****, абонатен
номер 004418, дължима за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2016г.,, ведно със
законната лихва, считано от 07.04.2017г. до окончателното изплащане, за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. № 22081/2017г. по описа на СРС, ГО, 60 състав. Със
същото решение е отхвърлен предявеният иск за разликата над сумата от 860,
35 лева до пълния предявен размер от 1 644, 19 лева и за периода от
01.05.2014г. до 30.04.2015г., както е отхвърлен изцяло иска с правно основание
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 182, 44 лева – обезщетение за забава за
периода от 15.09.2014г. до 29.03.2017г.
Срещу решението, в частта, в която е уважен предявеният иск, е
1
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от
ответника К. И. А., в която са изложени оплаквания за неправилност на
постановения съдебен акт поради съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от
първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон.
Конкретно се твърди, че по делото не са представени доказателства за
количеството на реално доставената в имота топлинна енергия, доколкото
липсват съставени формуляри за отчет на уредите за дялово разпределение.
Поддържа се, че изготвените в първоинстанционното производство счетоводна
и техническа експертиза се основават единствено и само на частни документи,
едностранно съставени от ищцовото дружество, поради което счита, че тези
заключения не следва да се кредитират. Изложени са подробни съображения,
че претенцията не може да се приеме за доказана само въз основа на
вписванията в счетоводните документи на ищцовото дружество. По тези
съображения е направено искане за отмяна на решението в обжалваната му
част и постановяване на друго, с което предявеният иск да се отхвърли в
цялост.
Въззиваемата страна “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД оспорва
въззивната жалба като неоснователна. Счита първоинстанционното решение
за правилно и обосновано като постановено в съответствие със събраните по
делото доказателство и в правилно приложение на относимите материално-
правни норми. С оглед изложеното е направено искане за потвърждаване на
обжалваното решение.
Третото лице-помагач не изразява становище.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, приема
следното:
Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск с правно основание чл.
79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно
2
и допустимо. По релевираните във въззивната жалба оплаквания за
неправилност на същото намира следното:
Между страните по делото не е спорно обстоятелството, че процесният
имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се
намира този имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа; че
ответникът К. И. А. е собственик на процесния имот, находящ се в гр. София,
ул. “****, ап. 6 и има качеството на потребител на топлинна енергия за битови
нужди по смисъла § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 74 от 2006г./, респ. на
битов клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция
ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012г./; че между страните по делото са
били налице договорни отношения въз основа на презюмиран договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и
задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД.
По отношение размера на вземането за главница:
Разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ регламентира, че разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
посочен в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/. Топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1
от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти.
Установено е въз основа на неоспореното от ответника заключение по
допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-
техническа експертиза, което преценено по реда на чл. 202 от ГПК следва да
се кредитира изцяло като обективно и компетентно, че технологичните
разходи за топлинна енергия в абонатната станция са били отчислявани за
сметка на топлопреносното предприятие. Количеството топлинна енергия,
постъпило в сградата – етажна собственост, се измервала чрез монтиран в
абонатната станция топломер, който е преминал на периодични метрологични
3
проверки за техническа годност и е бил годно средство за търговско измерване
/спазени са изискванията на Закона за измерванията и Наредбата за проверка
на средствата за измерване, предвиждащи задължителна метрологична
проверка, която за класа уреди общи топломери трябва да се извършва през
две години/. Посочено е, че начислените суми за процесния период са в
съответствие с действащите нормативни актове – Наредба № 16-
334/06.04.2007г., ЗЕ, Общите условия за продажба на топлинна енергия.
Сумите за потребена топлинна енергия в имота на ответника била начислявана
на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имота и една
изравнителна сметка. Вещото лице е посочило, че за исковия период абонатът
не е осигурил достъп за отчет на монтираните на отоплителните тела уреди за
измерване, поради което била начислена служебно топлинна енергия по
максимален специфичен разход съобразно изискванията на Наредба 16-334 за
топлоснабдяването. Количеството топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация, била определяна въз основа на пълния отопляем обем на имота по
проект и в съответствие с изискванията на Наредба № 16-334/2007г., като
същата е изчислена съобразно действащите за периода норми и ограничения.
Топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване е била определена на
база за 1 брой потребител.
Неоснователни са релевираните от ответника възражения, че
заключението е било изготвено единствено въз основа на едностранно
съставени от ищеца частни документи. Напротив, вещото лице е съобразявало
и представените от третото лице-помагач изравнителни сметки за процесния
период, които не са били оспорени от ответника, като експертът е направил
самостоятелни изчисления на доставяната енергия и съответно за цената за
същата. С оглед изложеното наведените доводи за липса на доказателства за
количеството и стойността на доставената в имота топлинна енергия са
неоснователни.
Съгласно чл. 70, ал. 4 от Наредба № 16-334/06.04.2007г. за
топлоснабдяването /отм. с ДВ бр. 25/20.03.2020г./ на клиентите, неосигурили
достъп за отчет, за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия по
реда на т. 6.5 от приложението по чл. 61, ал. 1 като отоплителни тела без
уреди. Според чл. 69, ал. 2, т. 2 от същата Наредба изразходваното количество
гореща вода в отделните имоти се разпределя при норма за разход на
потребление на гореща вода от 140 л. на обитател за едно денонощие - когато
4
не са монтирани индивидуални водомери за топла вода, индивидуалните
водомери за топла вода са повредени, имат нарушена пломба или не е
осигурен достъп за отчитане.
За исковия период в съответствие с тази законова уредба и установеното
в Общите условия сумите за топлинна енергия относно имота - предмет на
спора, са начислявани помесечно от "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД по
прогнозни суми, за които са издавани фактури, като след края на
отоплителния период е изготвена изравнителна сметка от дружеството,
извършващо дялово разпределение на база служебно начислено количество
топлинна енергия за процесния апартамент, поради неосигурен достъп за
отчет на уредите, констатиран в изготвен за това протокол. Тъй като
топлопреносното предприятие е предоставяло топлинна енергия към сградата,
за която енергия се дължи плащане, Наредбата за топлоснабдяването от 2007г.
позволява да се определи служебно частта на неосигурилия достъп
собственик въз основа на функция от показанията на общия топломер. В
случай, че клиентът отсъства продължително от имота и/или не е възможно да
изпълни задължението си за осигуряване на достъп до имота за извършване на
отчет, законът предвижда различни възможности. Съгласно чл. 77 от
Наредбата за топлоснабдяването от 2007г. /отм. ДВ бр. 25/20.03.2020г./
клиентът може да подаде заявление до топлопреносното предприятие за
прекратяване на топлоподаването към имота му. Разпоредбата на чл. 70, ал. 5
от Наредбата предвижда, че клиентите, неосигурили достъп могат да поискат
допълнителен отчет и преработване на изравнителната сметка в тримесечен
срок от получаване на изравнителната сметка от упълномощения за сградата
представител. В този срок клиентът може да възрази срещу изготвената
изравнителната сметка и да поиска служителите на фирмата за дялово
разпределение да направят нов отчет, като осигури достъп за осъществяването
му.
В случая ответникът не твърди, нито установява, че е изпълнил
задължението си да осигури достъп за отчет на уредите, съответно за отчет на
водомерите за исковия период. Не се установява също да се е възползвал от
посочените по-горе възможности, и тъй като не e осигурил достъп до
собствения му имот за отчет, за ищцовото дружество е възникнало правото да
определи служебно количеството на доставената топлинна енергия за имота,
5
съгласно методиката, установена в цитираната наредба. Ответникът не твърди
и не установява да се е възползвал от предвиденото рекламационно
производство и да e оспорил изготвената от третото лице-помагач
изравнителна сметка в установените срокове съгласно чл. 33, ал. 3 от Общите
условия от 2014г., нито в срока за рекламации за отчет на уредите и
разпределението по чл. 70, ал. 6 от Наредбата за топлоснабдяването (отм.) - в
ред. до изм. с ДВ бр. 74/2019г., поради което съдебният състав намира, че
разпределението на топлинната енергия е извършено по описания и отразен от
експерта в съдебно-техническата експертиза начин в съответствие с
приложимата нормативна уредба.
Доколкото няма доказателства да е заплатена претендираната за исковия
период главница, то следва да се приеме, че за процесния период ответникът
се явява задължено лице за стойността на потребената топлинна енергия в
определения с първоинстанционното решение размер, при съобразяване на
начислените суми по прогнозно потребление и сумите за доплащане по
издадените изравнителни сметки.
Като е достигнал до същите изводи първоинстанционният съд е
постановил правилно решение, което следва да се потвърди в обжалваната му
част.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в полза на
въззиваемата страна следва да се присъдят сторените по делото разноски в
общ размер на 300 лева, от които 50 лева за юрисконсултско възнаграждение и
250 лева за възнаграждение за особения представител на насрещната страна.
Въззивникът е представляван от особен представител по чл. 47 от ГПК,
поради което в негова тежест следва да се възложат разноските за държавна
такса по отхвърлената въззивна жалба в размер на 25 лева. Тази сума следва
да бъде присъдена по реда на чл. 78, ал. 6 от ГПК в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на СГС.
На основание чл. 280, ал. 3 от ГПК и с оглед цената на предявения иск
настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 21.08.2023г., постановено по гр.дело №
69924/2018г. по описа на СРС, ГО, 60 състав, в обжалваната му част.
ОСЪЖДА К. И. А., ЕГН ********** да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ“ ЕАД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Ястребец“ № 23 Б, на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК
сумата от 300 /триста/ лева – съдебни разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА К. И. А., ЕГН ********** да заплати на основание чл. 78, ал.
6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СГС сумата от
25 /двадесет и пет/ лева, представляваща дължимата държавна такса за
въззивното производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7