СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI "Б" въззивен състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
при участието на
секретаря Донка Шулева, разгледа докладваното от мл. съдия Миразчийска въззивно
гражданско дело № 5815 по описа на съда
за 2018 г. и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение
от 10.09.2017 г., постановено по гр.д. № 40904/2012 г. по описа на СРС, ГО, 123
състав, изцяло са отхвърлени предявените кумулативно обективно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че С.М.К. дължи
на „Т.С.” ЕАД следните суми: сумата от 3415,44 лв. – главница за топлинна
енергия за периода от м.11.2010 г. до м.04.2011 г. в имот с адрес: гр. София,
р-н „Л.“, ул. „***********и сумата от 296,97 лв., мораторна лихва за периода от
31.12.2010 г. до 02.03.2012 г., които вземания са предмет на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.03.2012 г. по гр.д. № 5759/2012
г., СРС, 87 състав.
Срещу решението е подадена въззивна
жалба в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК от ищеца „Т.С.“ ЕАД. Във въззивната
жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното
решение. Въззивникът се позовава на приетите по делото съдебно-техническа и
съдебно-счетоводна експертизи. Аргументира, че по делото е установено редовното
водене на търговските книги от ищеца. Претендира разноски.
В
законоустановения срок ответникът по
жалбата С.М.К., чрез назначения й особен представител, е депозирала отговор на
въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна.
Софийски градски съд,
след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Предявени са за
разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал.
1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.
Установено е от доказателствата по делото, че
процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост, в която
се намира процесния имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа. От
приетия по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот се
установява, че ответницата е собственик на топлоснабдения имот от 20.10.2010 г.
Видно от приетото и неоспорено по делото Заявление-декларация С.М.К. е поискала
да й бъде открита партида от „Т.С.“ АД на потребител на топлинна енергия.
При така установените факти следва да се приеме, че ответницата
се явява потребител на енергия за битови нужди по смисъла на ЗЕ.
Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема,
че между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на
топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения.
Въззивният съд не споделя изводът на
първоинстанционния, че ищецът не е установил с годни доказателства какво
количество и на каква стойност е доставената топлинна енергия за процесния
период. СРС не е кредитирал заключенията на съдебно-техническата (СТЕ) и
съдебно-счетоводната експертиза (ССЕ), като е посочил, че същите са изготвени
на база оспорени в процеса документи. Видно от отговора на исковата молба и
процесуалното поведение на ответницата, същата не е оспорила извлеченията,
представени от ищеца и третото лице-помагач, които вещите лица са ползвали при
изготвяне на същите. Приетите по делото експертизи не са оспорени от страните.
Същите са обосновани, обективно дадени и компетентни и въззивният съд им дава
вяра и обосновава фактическите си и правни изводи въз основа на тях. От СТЕ се
установява, че сумата за топлинна енергия, дължима от ответницата за процесния
период, е в размер на 3344,53 лв., както и че са спазени законовите изисквания
за нейното начисляване. Видно от приетата по делото ССЕ няма данни за извършени
плащания на сумите, предмет на правния спор, както и че редовно е водено
счетоводството на ищцовото дружество. В този смисъл съдът приема, че по делото
е доказано по несъмнен и категоричен начин определеното количество на
потребената от ответницата топлоенергия.
На следващо
място въззивният съд приема, че не е налице и нарушение на чл. 182 ГПК.
Доказателствената сила на счетоводните книги не е равнозначна на материалната
доказателствена сила на официален свидетелстващ документ Тя е производна, което
следва от изискването, установено в разпоредбата на чл. 182 от ГПК, те да бъдат редовни, т.е.
всяко вписване в тях да бъде въз основа на документи, които доказват
извършеното вписване. Редовността на счетоводните книги, обаче, не се
предполага, тя трябва да бъде доказана от страната, която се позовава на тях.
Пропускът на ответника да оспори редовността на книгите, не ги прави редовни и
в този смисъл ищецът не може да бъде освободен от процесуалното си задължение
да установи при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти,
от които черпи изгодни за себе си последици. Ето защо съдът не би могъл да
основе решението си само на едностранно съставените от ищеца фактури, съобщения
към тях и извлечение от сметка. Настоящият случай, обаче, не е такъв. По делото
са събрани доказателства – изравнителни сметки, отчетни формуляри, съдебно-счетоводна експертиза,
която установява, че ищецът редовно си е водил счетоводството. Стойността на
доставената топлинна енергия съдът определя не въз основа на посочените размери
в данъчните фактури, а съобразно приетото по делото заключение по
съдебно-техническата експертиза и приема, че искът за доставена топлинна
енергия за процесния период е частично основателен и следва да бъде уважен за
сумата от 3344,53 лв., като бъде отхвърлен за разликата
до пълния предявен размер.
Основателността на главния води до основателност и на
акцесорния иск за забава в погасяването на главния дълг. През процесния период
са били приложими Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД,
одобрени с Решение № ОУ – 002/07.01.2008 г. на ДКЕВР /към днешна дата КЕВР/,
публикувани във вестник „Дневник“ на 14.01.2008 г., в сила от 13.02.2008 г.,
съгласно чл. 33, ал. 1 от които купувачът е длъжен да заплаща месечната сума за
топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се
отнася. Съгласно чл. 33, ал. 6 от Общите условия при забава в плащането
потребителят дължи обезщетение в размер на законната лихва. Независимо от
прогнозния характер на месечните сметки, потребителят е длъжен да заплаща
същите в уговорения срок, като при забава дължи лихва, а в случай, че след
изравняването се установи по-малко количество на потребена енергия, това не се
отразява на възникналото вече задължение за лихва върху забавената месечна
сметка. Ето защо за периода от 31.12.2010 г. до 02.03.2012 г. ответницата дължи
лихва за забава върху месечните задължения съгласно издадените фактури, считано
от падежа на всяко отделно вземане. От заключението на приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че размерът на лихвата за забава е
296,97 лв., поради което искът за законна лихва е изцяло основателен и следва
да бъде уважен.
По
разноските
При този изход на спора, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, ответницата С.М.К. следва да бъде осъдена да заплати на ищеца „Т.С.” ЕАД съдебно-деловодни
разноски съобразно уважената част от исковете в размер на 1168,35 лв. за
първоинстанционното производство и в размер на 648,23
лв. за въззивното производство и 170,92 лв. за заповедното производство.
С оглед на цената на иска въззивното
решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 2 ГПК, във
вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 10.09.2017 г., постановено по гр.д. № 40904/2012 г. по описа на
СРС, ГО, 123 състав, в частта, в която са отхвърлени предявените кумулативно
обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че С.М.К. дължи на „Т.С.” ЕАД следните суми: сумата от 3344,53 лв. –
главница за топлинна енергия за периода от м.11.2010 г. до м.04.2011 г. в имот
с адрес: гр. София, р-н „Л.“, ул. „***********и сумата от 296,97 лв., мораторна
лихва за периода от 31.12.2010 г. до 02.03.2012 г., които вземания са предмет
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.03.2012 г.
по гр.д. № 5759/2012 г., СРС, 87 състав, , като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ГПК, че С.М.К. дължи на „Т.С.” ЕАД
следните суми: сумата от 3344,53 лв. – главница за топлинна енергия за периода
от м.11.2010 г. до м.04.2011 г. в имот с адрес: гр. София, р-н „Л.“, ул. „***********и
сумата от 296,97 лв., мораторна лихва за периода от 31.12.2010 г. до 02.03.2012
г., които вземания са предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 28.03.2012 г. по гр.д. № 5759/2012 г., СРС, 87 състав.
ОСЪЖДА С.М.К., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 1168,35 лв., представляваща
съдебно-деловодни разноски за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА С.М.К. ЕГН ********** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 648,23 лв., представляваща съдебно-деловодни
разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА С.М.К. ЕГН ********** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******** сумата от 170,92
лв., представляваща съдебно-деловодни разноски за заповедното производство.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 10.09.2017 г., постановено по гр.д. № 40904/2012 г. по описа на
СРС, ГО, 123 състав в останалата обжалвана чат.
Решението е постановено при участието на
трето лице-помагач „Т.“ ООД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.