Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 21.07.2020 г.
В И М Е
Т О НА Н А Р О Д А
Радомирският районен съд, гражданска
колегия, четвърти състав, в публично заседание на двадесет и пети юни през две
хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря М. М., като разгледа
докладваното от районния съдия гр. д. № 658 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Предявен е иск с правна квалификация
чл. 432, ал. 1 КЗ.
В исковата молба се твърди, че на
22.06.2019 г. ищецът бил паркирал собствения си лек автомобил, марка „А.“,
модел „.“, с peг. № ., в отбивка
по пътя между гр. Радомир и гр. Перник, за да проведе телефонен разговор. Пред
него имало спряло друго МПС, марка „М.“, модел „С.С.“,
с peг. № ., чийто водач при извършване на маневра на
заден ход блъснал в предна лява част автомобила на ищеца. Тъй като помежду им
нямало противоречие за това кой е виновен за настъпилото ПТП, съставили
двустранен констативен протокол, в който отбелязали, че виновен е водачът на
МПС, с рег. № ., собственост на Т.С.. Във въпросния документ бил описан
механизмът на ПТП, както и видимите имуществени вреди по собственото на ищеца
МПС.
Сочи, че автомобилът на виновния
водач имал валидно сключена застраховка гражданска отговорност към ответното
дружество „Лев Инс” АД, поради което още на същия ден
уведомил представител на ответното застрахователно дружество за гореизложените
обстоятелства, след което предоставил наличните документи и при ответника била
заведена щета под номер ., като на 24.06.2019 г. бил съставен опис на щети от
представители на ответника, в който подробно били описани причинените имуществени
вреди по автомобила на ищеца.
Твърди, че на 19.07.2019 г. получил
отказ от страна на ответника, в който било посочено, че няма да бъде извършено
плащане, тъй като от наличната по преписката документация ставало ясно, че не е
налице съгласие относно вината за настъпване на инцидента. Срещу отказа ищецът
подал писмено възражение (жалба), по която обаче ответникът не се произнесъл в законоустановения 7-дневен срок.
Според ищеца така постановеният
отказ е незаконосъобразен, тъй като противоречал на разпоредбата на чл. 405,
ал. 1 КЗ, съгласно която „при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения
срок“. Наред с това законодателят изрично бил предвидил случаите, в които
застрахователят има правото да откаже на застрахования изплащането на
застрахователно обезщетение, но процесният случай не
попадал сред изброените.
С оглед изложеното, моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от
215,00 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на лек
автомобил, марка „А.“, модел „.“, с peг. № .,
вследствие на пътно – транспортно произшествие, реализирано на 22.06.2019 г. на
пътя между гр. Радомир и гр. Перник, по вина на водача на застрахования при З.
„Л.И.” АД, съгласно полица № ., лек автомобил, марка „М.“, модел „С.С.“, с peг. № ., ведно със
законна лихва за забава върху главницата, считано от датата на предявяване на
исковата молба - 08.08.2019 г. до изплащане на
вземането.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е
депозирал отговор на исковата молба, с който е оспорил исковата претенция по
основание и размер.
Твърди, че в случая не са налице
всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответното дружество, тъй
като по образуваната ликвидационна преписка било депозирано обяснение от водача
на лекия автомобил, марка „М.“, модел „С.С.“, с peг. № . – Т.Д.С., от което ставало ясно, че
обстоятелствата, при които е настъпил транспортният инцидент на 22.06.2019 г.,
не съответстват на отразеното в подаденото от ищеца уведомление за настъпило
застрахователно събитие от 24.06.2019 г., тъй като според водача на лекия
автомобил, марка „М.“, модел „С.С.“, с peг. № ., вината за настъпване на процесното
ПТП била на водача на лекия автомобил, марка „А.“, модел „.“, с peг. № ., за което от страна на Т.С. била подадена жалба в
РУ – Радомир.
При това положение според ответника
не били изяснени обстоятелствата, причините и механизма, довели до настъпване
на пътнотранспортното произшествие, поради което липсвало основание за
ангажиране договорната отговорност на ответното дружество.
В случай, че съдът не възприеме
доводите, касаещи липсата на основание за ангажиране на договорната отговорност
на ответника, оспорва предявения иск и по размер, твърдейки, че исковата
претенция е завишена и не отговаря на действително претърпените вреди, нанесени
на лекия автомобил, марка „А.“, модел „.“, с peг. № ..
По изложените съображения, моли
исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
В съдебно заседание ищецът, редовно
призован, чрез упълномощен представител, поддържа предявения иск.
В съдебно заседание ответникът, редовно
призован, чрез упълномощен представител моли съда да постанови решение, с което
предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, че
на 13.04.2019 г. между ответното дружество З. „Л.И.” АД и Т.Д.С.
е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, обективиран
в полица № ., с предмет лек автомобил – „М.“, модел „С.С.“, с peг. № ., рама № ., със срок на застрахователното покритие от 13.04.2019 г. до
12.04.2020 г. Застрахователната премия, която следвало да бъде заплатена,
съгласно застрахователната полица, е на стойност 255,57 лева.
От приложените по делото писмени
доказателства безспорно се установява, че на 22.06.2019 г. е реализирано пътно-транспортно
произшествие с участието на лек автомобил, марка „А.“, модел „.“, с peг. № ., собственост на П.К.Е. и лек автомобил, марка „М.“,
модел „С.С.“, с peг. № .,
собственост на Т.Д.С..
За настъпилото ПТП не били уведомявани
компетентните контролни органи, като участниците в произшествието съставили
двустранен констативен протокол, в който отбелязали, че виновен за инцидента е
водачът на МПС, с рег. № ., собственост на Т.С..
За настъпилото ПТП ответникът е
своевременно уведомен с уведомление от 24.06.2019 г., като видно от
представените опис – заключение и доклад по щета, нанесените щети на л. а., марка
„А.“, модел „.“, с peг. № ., са в размер на 522,44
лева.
Видно от приложеното по делото
обяснение от 25.06.2019 г., водачът на л. а., марка „М.“, модел „С.С.“, с peг. № . - Т.С., е
посочила, че няма вина за инцидента, тъй като докато се е движела по пътя между
гр. Перник и гр. Радомир водачът на л. а., марка „А.“, модел „.“, с peг. № ., се е опитал да я избута към мантинелата,
за да я принуди да спре.
По делото са представени и докладна
записка на служител на РУ – Радомир от 10.07.2019 г., от която се установява
наличието на образувани 3 бр. преписки по депозирани заявления от Т.С., Д.Е.и М.
К. във връзка с инцидент, състоял се на 22.06.2019 г. на бензиностанция „Еко“,
гр. Перник, при който е възникнал спор, прераснал в скандал с обиди, закани и
използване на лютив спрей между горепосочените лица, след което същите се
преследвали с личните си автомобили и предизвикали леко ПТП помежду си, както и
постановление от 12.08.2019 г., с което прокурор при РП – Радомир е отказал да
образува досъдебно производство във връзка с подадено заявление за процесния инцидент.
С 2 бр. писма, с изх. № 6038/19.07.2019 г. и изх. № 6899/19.08.2019 г., застрахователят
е уведомил ищеца, че отказва изплащане на обезщетение по щета № ..
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелката Д.Е.,
която е съпруга на ищеца и от показанията на която се установява, че инцидентът
се е състоял на 22.06.2019 г. на външната магистрала на гр. Перник до
бензиностанция „Еко“, в близост до която имало отбивка
на която свидетелката, като водач на л. а. „А. .“, била спряла. Сочи, че при
потегляне спрелият пред нея л. а. „М.“, движейки се на заден ход ударил в
лявата страна управлявания от нея автомобил, причинявайки материални щети. Според
свидетелката, по пътя до РУ – Радомир след процесното ПТП не е имало
никакви инциденти между двата автомобила.
По делото е назначена и изслушана
съдебно - автотехническа експертиза, вещото лице по
която, след запознаване с всички доказателства по делото, вкл. приложения
снимков материал, е дало заключение, че причината за настъпилото ПТП е
неспазване на безопасна странична дистанция от водача на автомобил, марка „А.“
спрямо автомобил, марка „М.“, в хипотезата на паркиран, като според вещото лице
механизмът на удара при процесното ПТП не съответства
на описания в исковата молба механизъм на удар. В заключението вещото лице е
отразило всички увреждания, нанесени на двата леки автомобила. В съдебно
заседание при изслушването му вещото лице конкретизира, че ударът е настъпил
при разминаването между двата автомобила, като л. а., марка „А.“ е ударил
другия лек автомобил, марка „М.“.
Съдът кредитира заключението по
допуснатата и изслушана по делото съдебно – автотехническа
експертиза, като неоспорено от страните и дадено от вещо лице, в чиято
компетентност и безпристрастност съдът няма основания да се съмнява.
Приетото
за установено от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 432,
ал. 1 КЗ, увреденият, спрямо когото деликвентът е
отговорен, може да предяви претенциите си за обезщетяване на вредите спрямо
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, застрахован по който е деликвентът – правната фигура на прекия иск. За да бъде уважен
искът по чл. 432, ал. 1 КЗ, следва да се
установи наличието на следните предпоставки: 1) валиден към датата на събитието
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключен между
ответника и виновния водач; 2) противоправно деяние
на водача на лекия автомобил, застрахован по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“; 3) неговата вина; 4) настъпили за ищеца
неимуществени/имуществени вреди; 5) причинна връзка между противоправното
поведение и претърпените вреди.
Отговорността на застрахователя по
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за вреди към третите увредени от
застрахования лица е тъждествена по обем и съдържание с отговорността на прекия
причинител на вредите. Ето защо и застрахователят дължи на увредения това, което
би му дължал деликвентът по правилата на деликтната отговорност.
На първо място следва да се посочи,
че в производството се доказа, а и не се спори, че за лек автомобил, марка „М.“,
модел „С.С.“, с peг. № ., е
налице договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключен
между ответното дружество и собственика на посоченото МПС, която е валидна към
момента на настъпване на процесното ПТП.
Налице е и имотна вреда, която се
изразява в увреждане на собственото на ищеца МПС. Настъпването и видът на
щетите се установява от изготвения двустранен констативен протокол и
представените по делото писмени доказателства, както и от приетото заключение
по допуснатата САТЕ.
За настъпилото на сочената дата ПТП
свидетелства представеният двустранен констативен протокол за ПТП, в който, без
механизмът на настъпилото ПТП да е описан, се посочва, че водачът, управляващ
л. а., марка „М.“, модел „С.С.“, с peг. № ., е причинил на л. а., марка „А.”, модел „.“, с
рег. № . щети, които се състоят в увредени преден ляв калник, предна и задна
лява врата и заден ляв калник. Протоколът е подписан от двамата водачи, като се
съдържа и изявлението на водача на л. а., марка „М.“, че вината за инцидента е
негова. Двустранният протокол е част от дейността на застрахователните дружества
във връзка със застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите - чл.
487, ал. 4 КЗ и чл. 5, ал. 2 от Наредба № Із-41 от 12.01.2009 г. за документите
и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за
информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов
надзор и Гаранционния фонд, съгласно който застрахователите, които сключват
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, са
длъжни да предоставят безплатно и в два екземпляра бланка за двустранен
констативен протокол. Той е един от трите вида протоколи, които се съставят при
настъпило ПТП - чл. 2, ал. 1, т. 3 от Наредба № Із-41 от 12.01.2009 г. Прилага се за случаи, в които при
произшествието са причинени само материални щети и между участниците в него има
съгласие относно обстоятелствата, свързани с него. С оглед последиците от
инцидента и предвид разпоредбите на чл. 123, ал. 1 от ЗДвП, вр.
чл. 125 от ЗДвП, не е налице нормативно установено задължение за органите на
КАТ да посещават мястото на ПТП и да съставят протокол за пътното произшествие.
Двустранният констативен протокол е
частен свидетелстващ документ и не се ползва с материална доказателствена
сила, а само с формална такава. С оглед това, следва да се изследва наличието
на други доказателства, подкрепящи истинността на вписаните в двустранния
констативен протокол за ПТП обстоятелства относно механизма на произшествието.
Спрямо ответника, който е трето лице, неучастващо в
съставянето на протокола, той няма материална доказателствена
сила относно причините за настъпване на ПТП. В хода на процеса те следва да се
докажат пълно и главно от ищеца с други доказателствени
средства. Останалите ангажирани от ищеца доказателства обаче съдът намира, че
не са достатъчни да обосноват категоричен извод относно спорните обстоятелства
по реализиране на процесното ПТП.
Това е така, тъй като констатациите
в протокола не корелират с обективните данни в
заключението на САТЕ. От същото се установява безспорно, че причината за настъпилото ПТП е неспазване на безопасна
странична дистанция от водача на автомобил, марка „А.“ спрямо автомобил, марка
„М.“, в хипотезата на паркиран, като според вещото лице механизмът на удара при
процесното ПТП не съответства на описания в исковата
молба механизъм на удар. Според вещото лице ударът е настъпил при разминаването
между двата автомобила, като л. а., марка „А.“ е ударил другия лек автомобил,
марка „М.“.
По отношение на събраните гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелкатаЕ.,
която е управлявала лекия автомобил, марка „А.“, модел „.“, следва да се
посочи, че съдът не кредитира нейните показания, в частта в която твърди,
че вината за настъпилия инцидент е на водача на лекия
автомобил, марка „М.“, модел „С.С.“, тъй като същата
е съпруга на ищеца и е заинтересована от изхода на делото, а наред с това
показанията ù влизат в пряко противоречие със заключението на вещото
лице, както и с част от събраните по делото писмени доказателства, тъй като
видно от докладна записка от 10.07.2019 г. до началника на РУ – Радомир, на
22.06.2019 г., около 21,30 ч. на бензиностанция „Еко“, гр. Перник, намираща се
на външната магистрала, е възникнал спор между лицата Т.С., Д.Е.и М. К., който
е прераснал в скандал с обиди, псувни и закани и използване на лютив спрей,
след което лицата се преследвали с личните си автомобили и предизвикали леко
ПТП помежду си, като в района на местност „Арбанас“
бил изпратен АП 447, докато свидетелкатаЕ. твърди, че
инцидентът между двата автомобила се е случил до бензиностанция „Еко“, гр.
Перник, като след това по пътя до РУ – Радомир не е имало никакви инциденти
помежду им.
Въз основа на изложеното, съдът
намира, че направените от водачите изявления относно обстоятелствата по
настъпване на ПТП в съставения от тях двустранен констативен протокол за ПТП,
оспорен от ответника, не се подкрепят от останалия събран доказателствен
материал. При липсата на други ангажирани от ищеца доказателства за
установяване на спорните обстоятелства и в приложение на последиците от
разпределената му доказателствена тежест за тяхното
пълно и главно доказване, следва да се приеме, че същите остават недоказани по
делото.
След като по делото се установи, че ударът
е настъпил при разминаването между двата автомобила, като л. а., марка „А.“ е
ударил другия лек автомобил, марка „М.“, съдът достига до извода, че поведението
на застрахования при ответника водач на л. а. „М.“, модел „С.С.“, с peг. № ., не е било в
нарушение на някое от предвидените в ЗДвП правила за движение, за да се
квалифицира като противоправно, респ. да се презумира като виновно на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Въз
основа на изложеното съдът приема, че по делото не се доказва фактическият
състав, пораждащ деликтната отговорност на сочения за
виновен водач и съответно функционално обусловената от нея отговорност на
застрахователя -ответник по регресната претенция на
ищеца, да е изпълнен във всичките си елементи, поради което предявеният иск,
като недоказан в своето основание, подлежи на отхвърляне.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответната
страна направените от нея разноски в настоящото производство, които възлизат на
сумата от 150,00 лева, от които 50,00 лева – депозит за вещо лице и 100,00 лева
– юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът
определя, съобразявайки ниската фактическа и правна сложност на делото.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от П.К.Е., с ЕГН: **********, с адрес: *** иск с правно основание
чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:***,
р-н „Лозенец“ бул. „Черни връх“ №
51Д, ДА ЗАПЛАТИ на ищеца сумата от 215,00 лева (двеста и петнадесет лева),
представляваща застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди на
лек автомобил, марка „А.“, модел „.“, с peг. № .,
вследствие на пътно – транспортно произшествие, реализирано на 22.06.2019 г. на
пътя между гр. Радомир и гр. Перник, ведно със законна лихва за забава върху
главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба - 08.08.2019 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА П.К.Е., с ЕГН: **********, с
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Застрахователна компания „Лев Инс“
АД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:***, р-н „Лозенец“ бул. „Черни
връх“ № 51Д, сумата от 150,00 лева (сто и петдесет лева) – направени разноски
по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
СЕКРЕТАР:М.М.