Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на девети ноември две хиляди двадесет и първа година, в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на секретаря Цветелина Пецева,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 254 по описа за 2021 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:
След направеното от ищеца изменение чрез
намаляване размера на предявените искове по чл. 214, ал. 1 от ГПК, производството по делото е висящо по
предявени от “З.А.Д.Д.Б.: Ж.И З.” АД, ЕИК *******, против ответника “Т.Д.Е.А.” ЕООД, ЕИК *******, и ответник при условията
на евентуалност - Б.Н.Т., искове, както следва:
- срещу ответника “Т.Д.Е.А.” ЕООД искове с правно основание чл. 55, ал.
1, прел. трето и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за сумата от 61 324,18 лева,
представляваща стойността на платени от ищеца на този ответник, но неизлъчени
рекламни заставки (форми) за периода м. октомври 2020 г. - м. декември 2020 г.,
за сумата от 1 822,69 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата от 61 324,18 лева за периода от 22.10.2020 г. до
05.02.2021 г., както и законната лихва за забава за периода от датата на
подаване на исковата молба (10.02.2021 г.) до окончателното й плащане;
- и при условията на евентуалност срещу
ответника Б.Н.Т. искове с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, за сумата от 61 324,18 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца вреди под
формата на претърпени загуби от неизлъчени рекламни заставки (форми) за периода
м. октомври 2020 г. - м. декември 2020 г., за сумата от 1822,69 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 61 324,18 лева за периода от
22.10.2020 г. до 05.02.2021 г., както и законната лихва за забава за периода от
датата на подаване на исковата молба (10.02.2021 г.) до окончателното й
плащане.
Ищецът твърди, че е застраховател с предмет
на дейност – извършване на застраховане на различни видове застраховки. Твърди,
че ответникът “Т.Д.Е.А.” ЕООД е рекламна и медийна агенция. Твърди,
че между него и този ответник е сключен договор за реклама от 12.12.2019 г.
Твърди, че на същата дата е подписано и възлагателно писмо, с което ищецът
упълномощава “Т.Д.Е.А.” ЕООД да го представлява пред втория
ответник БНТ и да закупува рекламно време в програмите на БНТ за периода от
01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. Твърди, че по силата на договора и
възлагателното писмо ответникът “Т.Д.Е.А.”
ЕООД се е задължил да осигури излъчването на рекламата на ищеца в програмата на
втория ответник БНТ за посочения период от 07.01.2020 г. до 31.12.2020 г.
съгласно приложения към договора медия план. Твърди, че между страните е
договорен рекламен (брутен) бюджет от 200 280 лева без ДДС за закупуване
на спонсорски заставки от ответника “Т.Д.Е.А.”
ЕООД до 10 секунди във времето на БНТ1 в периода 07.01.2020 г. - 31.12.2020 г.,
като са предвидени следните кумулативно приети отстъпки: 8% - обемна, 8% -
спонсорство и 4% - допълнителна отстъпка при авансово плащане на цялата сума. Ищецът
твърди, че в изпълнение на чл. 3 от договора на 13.12.2019 г. е превел на
първия ответник сумата от 162 736 лева без ДДС или 195 283,20 лева с
ДДС, получена след приспадане на отстъпките.
Ищецът твърди, че за периода м. 01.2020 г. –
30.09.2020 г. ответникът “Т.Д.Е.А.” ЕООД изпълнява задълженията си по договора.
Твърди, че през м. октомври 2020 г. ответникът е следвало да осигури
излъчването на 23 бр. спонсорски заставки на “З.А.Д.Д.Б.: Ж.И З.” АД, а към 21.10.2020 г. в програмата на БНТ
са излъчени само 17 бр. спонсорски заставки. Твърди, че за периода м. октомври – м. декември 2020 г. не са излъчени
общо 51 броя рекламни заставки.
Твърди, че са разбрали, че “Т.Д.Е.А.” ЕООД не изпълнявало задълженията си към
БНТ, поради което на 22.10.2020 г. БНТ е прекратило излъчването на всички
заявени схеми от това дружество. Твърди, че това е и причината за неизлъчването
на рекламите на ищцовото дружество по БНТ.
Твърди, че е налице само частично изпълнение
на договора за реклама от страна на ответника “Т.Д.Е.А.” ЕООД. Твърди, че същият се е обогатил за
сметка на ищеца, задържайки противоправно сумата от 63 722 лева – остатък
от авансово платената от ищеца сума за рекламни заставки, които не са излъчени.
Твърдението на ищеца, че това представляват вреди под формата на загуби, не
води до различен извод за дадената от съда правна квалификация, доколкото
фактическите твърдения в исковата молба обосновават извод за възникнал спор от
неоснователно разместване на имуществени блага (т.е. неоснователно
обогатяване).
По предявения при условията на евентуалност
иск ищецът твърди, че БНТ е трето лице, което не е страна по договора за
реклама от 12.12.2019 г., но между БНТ и първия ответник “Т.Д.Е.А.” ЕООД имало сключен договор за излъчване на
рекламни форми/търговски съобщения в програмите на БНТ. Ищецът твърди, че с
писмо от 23.10.2020 г. по електронна поща са уведомени от “Т.Д.Е.А.” ЕООД, че от страна на БНТ се извършват
действия, които са в нарушение на сключените между него и БНТ договори и че те
са коректни към БНТ – подавали редовно схемите за излъчване и заплащали
рекламното време. Ищецът твърди, че доколкото “Т.Д.Е.А.” ЕООД сочи, че причината, поради която е
поставено в невъзможност да изпълни изцяло задълженията си по договора за
реклама от 12.12.2019 г. с ищеца, се дължи на виновно и противоправно поведение
на БНТ в техните вътрешни отношения, то БНТ противоправно е
възпрепятствала/затруднила изпълнението на договора за реклама. Твърди, че
видно от писмо на първия ответник, БНТ е спряла излъчването на рекламите на
22.10.2020 г. Ищецът твърди, че по този начин вторият ответник му е нанесъл
имуществени вреди под формата на претърпени загуби, причинени от виновното и
недобросъвестно поведение на БНТ.
Ищецът претендира направените по делото
разноски.
В дадения срок ответникът “Т.Д.Е.А.” ЕООД не е депозирал отговор на исковата
молба по реда на чл. 367 от ГПК.
В дадения срок ответникът Б.Н.Т. подава
отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове като недопустими
и неоснователни. Излага становище, че исковата молба е нередовна.
Прави възражение за неподведомственост на
спора на съда, поради наличието на арбитражна клауза в договора за реклама от
12.12.2019 г., сключен между ищеца и ответника “Т.Д.Е.А.” ЕООД. Сочи, че след като главният иск не
може да бъде разгледан от държавния съд, то и предявеният при условията на
евентуалност иск не подлежи на разглеждане от съда.
Излага доводи, че БНТ не е страна по
договора, чието неизпълнение се твърди в исковата молба. Сочи, че сумата по
този договор е преведена от ищеца на “Т.Д.Е.А.”
ЕООД. Сочи, че БНТ не е поемало никакъв ангажимент спрямо ищеца. Сочи, че
поради това е недопустимо да се вменява на БНТ отговорност за неизпълнение на
договор, по който телевизията не е страна и с чиито условия не е запозната.
Тези доводи на ответника БНТ не касаят недопустимостта на иска, както е
посочено в отговора, а основателността на претенцията, поради което същите
подлежат на разглеждане в акта по същество.
Ответникът БНТ оспорва твърденията на ищеца,
изложени в исковата молба. Сочи, че е налице неизпълнение от страна на първия
ответник “Т.Д.Е.А.” ЕООД спрямо БНТ на сключения между тях
договор с рег. № ДГ-149/24.01.2020 г., по силата на който БНТ предоставя на “Т.Д.Е.А.” ЕООД срещу заплащане телевизионно време за
излъчване в програмите на БНТ на търговски съобщения (рекламни форми) на
клиентите на рекламната агенция. Сочи, че към договора са приложими Общите
условия за излъчване на търговски съобщения в програмите на БНТ и Търговската
политика за продажба на търговски съобщения в програмите на БНТ за 2020 г.
Сочи, че към договора са подписани две допълнителни споразумения - № ДГ-149#1/31.01.2020 г. и № ДГ-149#2/31.01.2020 г. Със същите “Т.Д.Е.А.” ЕООД се е задължило за съответни периоди да
закупи рекламни пакети и телевизионно време за излъчване на търговски съобщения
за свои клиенти на определена минимална стойност. Сочи, че БНТ е изпълнила
задълженията си по договора, а “Т.Д.Е.А.”
ЕООД е заплатил незначителна част от фактурираните суми, като по отношение на
рекламодателя “З.А.Д.Д.Б.:
Ж.И З.” АД е направил плащания
в общ размер на 10 373,74 лева.
Ответникът БНТ сочи, че съгласно чл. 28, ал.
5 от Общите условия при неуредени финансови отношения над 5 000 лева в
резултат на неизпълнение на условията за плащане БНТ може да спре следващи
излъчвания на клиента и да преустанови начисляването на търговските отстъпки
или прилагането на по-благоприятните финансови условия по сключения договор.
Сочи, че именно поради задълженията на “Т.Д.Е.А.” ЕООД към БНТ, надхвърлящи сумата от
5 000 лева, на 22.10.2020 г. БНТ е преустановила излъчването на
търговските съобщения и е уведомила за това “Т.Д.Е.А.” ЕООД. Сочи, че задълженията на това
дружество не са погасени и към момента, въпреки изпратените до него покани.
Сочи, че поради гореизложеното преустановяването на излъчванията от страна на
БНТ е последица от противоправното поведение на “Т.Д.Е.А.” ЕООД, изразяващо се в неизпълнение на
финансовите му задължения към телевизията.
Ответникът БНТ оспорва да са налице
елементите от фактическия състав на отговорността на третото лице – БНТ, за
противоправно препятстване на изпълнението на договора, сключен между ищеца и
първия ответник. Сочи, че не е налице противоправно деяние, тъй като
преустановяването на излъчването на рекламните форми на ищеца – клиент на
първия ответник, е извършено в защита на собствения интерес на БНТ. Сочи, че
поради неплащането на дължимите суми от първия ответник, действията на БНТ са
законосъобразни и в съответствие с договора между двамата ответници. Сочи, че
ако в резултат на преустановяване на излъчването са настъпили някакви вреди за
ищеца, то те са косвен резултат и в причинна връзка с неизпълнението на “Т.Д.Е.А.” ЕООД по договора му с БНТ. Оспорва да е
налице и вина за настъпването на евентуалните вреди.
Ответникът БНТ претендира направените по
делото разноски.
В допълнителната искова молба ищецът
поддържа предявения иск и изложените твърдения, като оспорва възраженията на
ответника. Оспорва възражението на ответника БНТ за неподведомственост на
спора, тъй като БНТ не е страна по договора за реклама от 12.12.2019 г. и е
недопустимо да прави такова възражение, а и исковата претенция срещу БНТ била
предявена на извъндоговорно основание. Сочи, че наличието на арбитражна клауза
в договора не десезира автоматично държавния съд, след като ответникът по
главния иск “Т.Д.Е.А.” ЕООД не е направил възражение за неподведомственост
на спора.
В допълнителния отговор ответникът БНТ
поддържа направените оспорвания и възражения срещу предявените искове. Поддържа
направеното възражение, че спорът по главния иск следва да бъде разрешен от
арбитражния съд при БТПП, както е уговорено в договора за реклама.
В срока за допълнителен отговор е постъпил
отговор от “Т.Д.Е.А.” ЕООД. Доколкото същият не е подал отговор на
исковата молба по чл. 367 от ГПК в законоустановения двуседмичен срок, изтекъл
на 19.04.2021 г., съдът намира, че допълнителният отговор с вх. №
338720/20.07.2021 г. от този ответник следва да се приеме като изразено по
делото становище. “Т.Д.Е.А.” ЕООД не оспорва изложените от ищеца
обстоятелства. Сочи, че по време на обявеното извънредно положение в България
за периода 13.03.2020 г. – 13.05.2020 г. и с началото на пандемията от COVID-19, последвалата отмяна на ЕВРО 2020 и
Олимпиадата се е променила ситуацията в страната и в рекламния пазар, поради
което е поискал предоговаряне на условията по сключения между него и БНТ
договор, но от страна на БНТ не е имало реакция. Сочи, че до м. 10.2020 г. е
изпълнявал коректно ангажимента си към БНТ, но БНТ е предприела действия за
злепоставянето му пред клиенти и да им предлагала пряка комуникация. Сочи, че
на негово писмо от 20.10.2020 г. относно тези действия от страна на БНТ, на
21.10.2020 г. е получил отговор, че подадената в същия ден от него заявка за
излъчване няма да бъде изпълнена и преустановяват изпълнението на договора,
както и че “Т.Д.Е.А.” ЕООД има задължения към БНТ, за които му
съобщавали за първи път. Сочи, че след това БНТ са спрели да комуникират с
него, но са продължили да излъчват рекламите на негови клиенти, включително и
тези на ищеца. Сочи, че е налице злоупотреба с права от страна на БНТ, доколкото
телевизията е игнорирала форсмажорни обстоятелства като извънредното положение
и отмяната на горепосочените спортни събития, а и е злепоставила дружеството
пред клиенти.
По отношение на направеното от БНТ
възражение за неподведомственост на спора, счита, че спорът е подсъден на
държавния съд.
По отношение на предявения главен иск
оспорва размера на претенцията. Сочи, че ищецът е получил отстъпка от
договорената сума от 200 280 лева, като е платил сумата от 162 736
лева без ДДС. Сочи също, че рекламите на ищеца са излъчвани по БНТ до
21.10.2020 г., което следвало да се вземе предвид по отношение на ищцовата
претенция.
Претендира направените по делото разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът
приема от фактическа страна следното:
Представен е от ищеца по делото договор за реклама, сключен на 12.12.2019 г. между “З.А.Д.Д.Б.: Ж.И З.” АД, като възложител, и първия ответник “Т.Д.Е.А.” ЕООД, като изпълнител, по силата на който изпълнителят приема да извършва реклама на застрахователното дружество в програмата на БНТ1.
Съгласно чл. 2 от договора за реклама, страните определят рекламен брутен бюджет в размер на 200 280 лева без ДДС за закупуване на спонсорски заставки от изпълнителя до 10 секунди във времето на БНТ1 съгласно приложен медия план за периода 07.01.2020 г. – 31.12.2020 г., за което възложителят получава следните кумулативно начислени отстъпки: 8% - обемна + 8% - спонсорство отстъпки и 4% допълнително за авансово плащане на цялата сума.
Съгласно чл. 3 от договора за реклама, възложителят се задължава да преведе нетната сума от 162 736 лева без ДДС, с включена кумулативна отстъпка в срок до 15.12.2019 г.
Съгласно чл. 4 от договора за реклама, изпълнителят се задължава да осигури излъчване на рекламата на възложителя в БНТ в уговорения период, както и да предоставя в края на всеки следващ месец сертификат за излъчване на рекламата, издаден от БНТ.
Представен е от ищеца и медия план – приложение към договора за реклама, в който са уговорени по месеци броя на рекламните заставки.
Представена е по делото проформа фактура №
**********/12.12.2019 г., издадена от ответника “Т.Д.Е.А.” ЕООД на ищеца за сумата от 195 283,20
лева с ДДС.
Представен е от ищеца платежен документ, съгласно който на 13.12.2019 г. ищецът е заплатил по банков път на ответника “Т.Д.Е.А.” ЕООД сумата от 195 283,20 лева по горепосочената фактура.
Представени са от ищеца сертификати, издадени от БНТ за излъчване в периода 01.01.2020 г. – 21.10.2020 г.
В писмо с изх. № 10-01-2253#1/13.10.2020 г., изпратено от ответника БНТ до ищеца застрахователно дружество, телевизията уведомява ищеца, че рекламната агенция “Т.Д.Е.А.” ЕООД не изпълнява финансови задължения от страна на “Т.Д.Е.А.” ЕООД към БНТ, считано от м. март 2020 г., и липсва споразувение за уреждането им, и го предупреждава, че съществува сериозен риск рекламните форми на застрахователнтото дружество да не бъдат излъчени. Посочено е, че застрахователното дружество следва да се обърне към рекламната агенция, която ги обслужва.
С писмо по електронна поща, изпратено на 22.10.2020 г. от ответника “Т.Д.Е.А.” ЕООД до ищеца, рекламната агенция уведомява ищеца, че имат получен мейл от Търговска дирекция на БНТ, че от 22.10.2020 г. всички заявени схеми от агенцията няма да бъдат излъчвани поради влошени търговски взаимоотношения. Посочено е, че до края на следващия ден от рекламната агенция ще отправят предложение за справяне със ситуацията.
С писмо с изх. № 4256/23.10.2021 г., изпратено от ищцовото дружество до БНТ, предвид неизпълнението на задълженията на рекламната агенция е поискано да бъде предоставена оферта за излъчване на рекламните заставки в програмата на БНТ1.
Представен е от ответника БНТ договор с рег. № ДГ-149/24.01.2020 г., сключен между БНТ и “Т.Д.Е.А.” ЕООД, съгласно който БНТ предоставя на рекламната агенция срещу заплащане телевизионно време за излъчване в програмите на БНТ и търговски съобщения (рекламни форми) на клиентите на рекламната агенция при условията, предвидени в договора. Договорът се сключва за срок от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. Представени са и допълнителни споразумения към договора № ДГ-149#1/31.01.2020 г. и № ДГ-149#2/17.02.2020 г.
Представени са също Общите условия за излъчване на търговски съобщения в прогамите на БНТ, действащи в процесния период, както и Търговска политика за продажба на търговски съобщения в програмите на БНТ за 2020 г.
Представени са по делото писма, изпратени от БНТ до ответника “Т.Д.Е.А.” ЕООД, във връзка със задължения на рекламната агенция по договора от 24.01.2020 г.
Представен е от ответника БНТ и договор № ДГ-3487/23.10.2020 г., сключен между ищеца и БНТ за предоставяне на телевизионно време за излъчване в програмите на БНТ на търговски съобщения (рекламни форми) срещу заплащане, за срок от 25.10.2020 г. до 31.12.2020 г.
Представена е и кореспонденция между ответника “Т.Д.Е.А.” ЕООД и ищеца във връзка с изпълнение на договора през м. юли 2020 г., която излиза извън процесния период и е ирелевантна за спора.
Представена е от ответника “Т.Д.Е.А.” ЕООД кореспонденция между него и БНТ, както и справки за излъчвания. От кореспонденцията се установява, че се отлага провеждането на Евро 2020.
Представени са от ответника “Т.Д.Е.А.” ЕООД възлагателно писмо от 12.12.2019 г.,
предоставено му от ищеца застраховател, и възлагателно писмо от 12.12.2019 г.,
предоставено му от трето за делото лице “Чайкафарма висококачествените лекарства” АД, както и декларация, че ищцовото
дружество е свързано лице по смисъла на §1, т. 6 от ДР на ТЗ с “Чайкафарма висококачествените лекарства” АД.
По делото е изслушано, оспорено от ответника “Т.Д.Е.А.” ЕООД и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице Р.С.. Вещото лице дава заключение, че на 13.12.2019 г. при ответника “Т.Д.Е.А.” ЕООД е постъпило плащане в размер на 195 283,20 лева с наредител - ищеца ЗАД “Д.Б.: Ж.и З.” АД по процесния договор за реклама от 12.12.2019 г.
Вещото лице дава заключение, че констатираният
брой на излъчените рекламни заставки на ищеца по процесния договор за реклама е 153 излъчвания на стойност 133959,02 лева с ДДС или 111
632,51 лева без ДДС.
Вещото лице дава
заключение, че удостоверяването на излъчените реклами е извършено с издаване на
Сертификат за излъчване всеки месец, в който е имало излъчени реклами, като
всеки сертификат съответства на конкретна схема, към която е издаден.
Вещото лице дава заключение, че от извършената проверка при БНТ и предоставените документи и информация се установи, че последната излъчена реклама по БНТ е била на 21.10.2020 г. Считано от 23.10.2020 г., излъчването на реклами по заявки от “Т.Д.Е.А.” ЕООД е било преустановено, съгласно предоставената информация от БНТ. По предоставени счетоводни данни от БНТ от счетоводна сметка 411 - Клиенти по партида на ответника “Т.Д.Е.А.” ЕООД се констатира, че към датата 20.10.2020 г. ответникът “Т.Д.Е.А.” ЕООД е имал неплатени задължения по фактури към БНТ в общ размер на 111 239,91 лева.
Вещото лице дава
заключение, че по предоставени данни от БНТ в приложено писмо на лист 76-77 от
делото, към 30.09.2020 г. непогасените задължения на “Т.Д.Е.А.” ЕООД към
30.09.2020 г. са в размер на 66 538,31 лева, които включват неплатени
задължения в размер на 53 849,89 лева, отнасящи се за излъчени рекламните
заставки на ЗАД “Д.Б.: Ж.и З.” АД по договор между “Т.Д.Е.А.” ЕООД и БНТ от 24.01.2020 г.
Вещото лице дава заключение, че изчислената стойност на излъчените рекламни заставки, респ. на изпълнението на договора за реклама от 12.12.2019 г. е в размер на 133 959,02 лева с ДДС. Платената сума по процесния договор от ищеца на “Т.Д.Е.А.” ЕООД на 13.12.2019 г. е в размер на 195 283,20 лева, като констатираната разлика е в размер на 61 324,18 лева, представляваща стойността на неизлъчените рекламни заставки договорени от страните в медия плана към процесния договор за реклама.
Вещото лице дава
заключение, че изчислената мораторна лихва върху сумата 61324,18 лева, за
периода от 22.10.2020 г. до 05.02.2021 г. включително, включващ 107 дни, е в
размер на 1 822,69 лева.
Вещото лице констатира по
предоставените документи от страните, че “Т.Д.Е.А.” ЕООД всеки месец е подавало заявки/схеми до БНТ за излъчване
на реклмни заставки на ищеца.
Вещото лице дава
заключение, че по предоставени счетоводни данни от БНТ към 10.02.2021 г.
задълженията на “Т.Д.Е.А.” ЕООД към БНТ са в общ размер на 111 239,91
лева по договор от 24.01.2020 г., а по счетоводни данни от “Т.Д.Е.А.” ЕООД към 31.12.2020 г. и към 10.02.2021 г.
задълженията му към БНТ са в общ размер на 79 562,67 лева.
Вещото лице дава
заключение, че по предоставените доказателства не се съдържа информация за
излъчена реклама в програмата на БНТ за периода след 21.10.2020 г. на ЗАД “Д.Б.: Ж.и З.” АД.
Останалите доказателства съдът намира за неотносими към предмета на спора.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
В определение от 17.09.2021 г. съдът е оставил без уважение възражението на ответника БНТ за отвод за неподведомственост на спора предвид уговорената арбитражна клауза в договора за реклама от 12.12.2019 г. Прието е, че сочената от ответника БНТ арбитражна клауза е уговорена в договора за реклама от 12.12.2019 г., сключен между “З.А.Д.Д.Б.: Ж.И З.” АД и “Т.Д.Е.А.” ЕООД. Ответникът “Т.Д.Е.А.” ЕООД не е подал в срок отговор на исковата молба и не е направил възражение за разглеждането на спора от държавния съд съгласно чл. 8, ал. 1, изр. първо от ЗМТА. Съдът приема, че БНТ нито е страна по този договор, нито е страна по главния иск, поради което позоваването на наличието на арбитражна клауза в договора между ищеца и първия ответник не води до десезирането на държавния съд. Евентуалният иск, насочен срещу ответника БНТ, не се основава на този договор за реклама, а на извъндоговорно основание – непозволено увреждане.
По исковете с правно основание чл. 55, ал. 1, прел. трето и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени срещу ответника “Т.Д.Е.А.” ЕООД:
Неоснователното обогатяване може да се дефинира като правоотношение, възникнало от разместване на имуществени блага, като това обогатяване не е с основание.
При третия фактически състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД основанието съществува при получаването на престацията, но след това то е отпаднало с обратна сила. Текстът намира приложение при унищожаване на договорите поради пороци на волята, при разваляне на договорите поради неизпълнение, при настъпване на прекратително условие, когато сделката е сключена при такова условие, и в други подобни случаи (Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленум на ВС).
В случая не се спори между страните и се установява от събраните по делото писмени доказателства, че въз основа на сключения между ищеца като възложител и ответника “Т.Д.Е.А.” ЕООД като изпълнител договор за реклама от 12.12.2019 г., е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за услуга, като разновидност на договора за изработка по смисъла на чл. 258 и сл. от ЗЗД. Изпълнението на възложената работа и нейното предаване на възложителя обуславят правото на изпълнителя на съответно заплащане на услугата. В случая изпълнителят се е задължил да осигури излъчване на рекламата на ищеца в БНТ в периода 07.01.2020 г.– 31.12.2020 г.
Не се спори между
страните и се установява от събраните по делото писмени доказателства –
платежен документ, и приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, че
в изпълнение на чл. 3 от договора за реклама на 13.12.2019 г. ищецът е заплатил
на ответника “Т.Д.Е.А.” ЕООД авансово сумата от 195 283,20
лева с ДДС, представляваща дължимата по договора сума в пълен размер.
Не се спори между страните и се установява от представените по делото сертификати, издадени от БНТ, че до 21.10.2020 г. включително по заявката на ответника “Т.Д.Е.А.” ЕООД са излъчвани по БНТ рекламите (рекламните заставки) на ищеца.
Доводите на ответника “Т.Д.Е.А.” ЕООД относно правоотношенията му с БНТ и съответно финансовите отношения
между тях, включително наличието на банкова гаранция в полза на БНТ, са
ирелевантни за предмета на спора по главния иск. Ирелевантни са и доводите на
ответника “Т.Д.Е.А.” ЕООД, че не било изяснено на каква цена и
изобщо дали застрахователното дружество ищец е плащало допълнителни суми на
БНТ. Дали след 22.10.2020 г. е имало някакви правоотношения между ищеца и БНТ и
по какъв начин са уредени тези отношения, остава извън предмета на спора по
предявения срещу “Т.Д.Е.А.” ЕООД иск.
От значение в случая е само,
че ответникът “Т.Д.Е.А.” ЕООД не е изпълнил в процесния период м.
октомври 2020 г. – м. декември 2020 г. основното си задължение по договора – да
осигури излъчването на договорените рекламни заставки на застрахователното
дружество в програмата на БНТ1, за което именно е получило авансово платената
по договора сума. Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, по предоставените доказателства не се съдържа информация
за излъчена реклама в програмата на БНТ за периода след 21.10.2020 г. на ЗАД “Д.Б.: Ж.и З.” АД по процесния договор за реклама от 12.12.2019
г.
Доколкото съгласно договореното в
медия плана към договора за реклама от 12.12.2019 г. рекламните заставки на
ищеца е следвало да бъдат излъчени в уговореното време м. октомври – м.
декември 2020 г., което не е изпълнено от ответника рекламна агенция, то за
ищеца като изправна страна е възникнало правото да развали договора поради
неизпълнението му от страна на първия ответник. Ефектът на развалянето е настъпил с предявяването на исковата молба, с
която се претендират последиците от разваления договор – връщането на платените
от ищеца на първия ответник суми за неизлъчените рекламни заставки (така в
Решение № 178/12.11.2010 г. по т.д. № 60/2010 г. по описа на ВКС, Т.К., II Т.О.; Решение № 151/09.12.2014 г. по т.д. №
1970/2013 г. по описа на ВКС, Т.К., I Т.О.; Решение № 37/22.03.2011 г. по гр.д. № 920/2009 г. по описа на ВКС,
Г.К., IV Г.О.).
От приетото заключение на
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че излъчените рекламни заставки
на ищеца по процесния договор за реклама от 12.12.2019 г. е 153 броя, на обща
стойност от 133 959,02 лева с ДДС или
111 632,51 лева без ДДС. За излъчванията са издадени сертификати за съответния
месец, като съгласно заключението на експертизата всеки сертификат съответства
на конкретна схема, към която е издаден. Недоказани и поради това неоснователни
останат доводите на ответника “Т.Д.Е.А.”
ЕООД, че са излъчени общо 184 броя рекламни заставки, като се вземат предвид и
излъчените за трети лица, свързани с ищцовото дружество. Нито се установява наличието
на подобна договорка между ищеца и ответника, нито се доказа да е извършено някакво
възлагане в този смисъл от страна на дружеството ищец. От представеното от
първия ответник възлагателно писмо на лист 196-197 от делото не може да се
обоснове такъв извод, тъй като това възлагателно писмо е издадено от трето за
делото лице - “Чайкафарма
Висококачествени лекарства” АД, а не от името на застрахователното дружество по процесния договор
за реклама.
С оглед на изчисленията на съдебно-счетоводната експертиза стойността на неизлъчените заставки по медия план към договора за реклама от 12.12.2019 г. възлиза на 61 324,18 лева, представляваща разликата между 195 283,20 лева с ДДС (платената от ищеца сума по договора за реклама) и 133 959,02 лева с ДДС (стойността на излъчените рекламни заставки в периода 01.01.2020 г. – 21.10.2020 г.).
По делото не се установява от ответника “Т.Д.Е.А.” ЕООД, който носи доказателствената тежест за това, наличие на основание за задържането на рпетендираната от ищеца сума, включително осигуряване на излъчване на договорения брой рекламни заставки на ищеца по договора от 12.12.2019 г. през процесния период.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД за сумата от 61 324,18 лева е основателен и следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
По отношение на задължението за
връщане на сумата, платена на отпаднало основание, ответникът изпада в забава след
връчване на покана, отправена от кредитора за връщане на сумата (така в Решение № 47/31.03.2011 г. по т.д. №
706/2010 г. по описа на ВКС, Т.К., II Т.О.).
В случая по делото не се установява
ищецът да е поканил ответника “Т.Д.Е.А.”
ЕООД преди подаването на исковата молба. Доколкото не се установява този
ответник да е канен, предявената искова молба за връщане на сумата на отпаднало
основание представлява покана и ответното дружество дължи лихва върху
претендираната главница от датата на подаване на исковата молба.
Поради това съдът намира, че
акцесорната претенция за сумата от 1 822,69 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата от 61 324,18 лева за периода от 22.10.2020 г. до
05.02.2021 г., т.е. преди подаването на исковата молба, е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
Предвид уважаването на главния иск, следва да бъде уважена и
акцесорната претенция за законна лихва върху присъдената главница от 61 324,18 лева за периода от датата
на подаване
на исковата молба (10.02.2021 г.) до
окончателното й плащане.
Поради уважаването на главния иск, не се е сбъднало процесуалното условие за разглеждане от съда на предявените при условията на евентуалност осъдителни искове срещу ответника Б.Н.Т. и съдът не дължи произнасяне по същите.
По
разноските:
Съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ищецът претендира разноски по делото в общ размер на 5 754,64 лева, от които 2 624,64 лева – държавна такса, 650 лева – депозит за вещо лице и 2 480 лева – адвокатско възнаграждение, което е посочено в договора за правна защита и съдействие като платено в брой при подписването му, поради което договорът следва да се приеме за достатъчно доказателство за получаването му съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед изхода на спора, ответникът “Т.Д.Е.А.” ЕООД следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по делото в общ размер на 5 378,29 лева, съразмерно с уважената част от исковете.
Съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ответникът “Т.Д.Е.А.” ЕООД претендира разноски по делото в общ размер на 2 150 лева, от които 150 лева – депозит за вещо лице и 2 000 лева – адвокатско възнаграждение. До приключване на съдебното дирене по делото не са представени от този ответник доказателства за заплащането на адвокатското възнаграждение, поради което същото не следва да бъде включено при изчисляването на разноските на този ответник.
С оглед на горното и предвид изхода на спора, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника “Т.Д.Е.А.” ЕООД разноски по делото в размер на 9,81 лева, съразмерно с отхвърлената и прекратена част от исковете.
Съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ответникът Б.Н.Т. претендира разноски по делото в общ размер на 3 098,18 лева, от които 100 лева – депозит за вещо лице и 2 998,18 лева с ДДС– адвокатско възнаграждение, за плащането на което са представени доказателства съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Поради уважаването на главните искове срещу първия ответник не се е сбъднало процесуалното условие за разглеждане от съда на предявените при условията на евентуалност осъдителни искове срещу втория ответник Б.Н.Т. и съдът не се произнася по същите. При предявени при условията на евентуалност искове процесуалните действия по събиране и проверка на доказателства се осъществяват в едно производство. Едва с акта по същество съдът дължи произнасяне по главния иск и при уважаване на същия, евентуалният иск не се разглежда. Евентуалният ответник, като страна в процеса, извършва процесуални действия, за които прави разноски, включително разноски за възнаграждение за адвокат. При направено искане за присъждане на разноски от страна на ответника по евентуалния иск в случая, когато е уважен главния иск и не се разглежда евентуалния иск, на същия се дължат разноски по аргумент от нормата на чл. 78, ал. 4 от ГПК. Законодателят е признал правото на разноски на страната, производството срещу която е прекратено, без да се конкретизира основанието за прекратяване на производството. В горната хипотеза и процесуалните права на ответника по евентуалния иск следва да са приравнени с тези на ответника, по отношение на когото производството по делото е прекратено. Отговорността за разноските следва да се понесе от ищеца по делото. Тази отговорност обхваща всички реално направени от ответника по евентуалния иск и доказани разноски при реализиране на защитата му, включително и възнаграждение за адвокат (така в Определение № 82/19.02.2009 г. по ч.т.д. № 60/2009 г. по описа на ВКС, Т.К., I Т.О.; Определение № 857/20.12.2012 г. по ч.т.д. № 815/2012 г. по описа на ВКС, Т.К., I Т.О.).
Ищецът е направил възражение за прекомерност на претендираното от ответника БНТ адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, което следва да бъде разгледано от съда. В случая минималното адвокатско възнаграждение съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в размер на 2 498,48 лева без ДДС или 2 998,18 лева с ДДС, доколкото във фактурата е начислено ДДС върху адвокатското възнаграждение. Претендираното от ответника БНТ адвокатско възнаграждение е уговорено в минимален размер по наредбата, поради което възражението за прекомерност е неоснователно и не следва да бъде уважено.
С оглед на горното и по аргумент от чл. 78, ал. 4 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника по евентуалния иск Б.Н.Т. претендираните разноски в общ размер на 3 098,18 лева.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА “Т.Д.Е.А.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление:***, да заплати на “З.А.Д.Д.Б.: Ж.И З.” АД, ЕИК *******,
с адрес: гр. София, Столична община,
район “Изгрев”, ж.к. *******, на основание чл. 55, ал. 1, прел. трето и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, сума в размер на 61 324,18 лева (шестдесет и една хиляди триста
двадесет и четири лева и осемнадесет стотинки), представляваща дължима на отпаднало основание стойност на платени от “З.А.Д.Д.Б.: Ж.И З.” АД на “Т.Д.Е.А.” ЕООД, но неизлъчени рекламни заставки
(форми), за периода м. октомври 2020 г. - м. декември 2020 г., ведно със законната лихва върху присъдената главница от 61 324,18 лева за
периода от 10.02.2021 г. до окончателното й плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 1 822,69 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата от 61 324,18 лева за периода от 22.10.2020 г. до
05.02.2021 г.,
като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “Т.Д.Е.А.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на “З.А.Д.Д.Б.: Ж.И З.” АД, ЕИК *******, с адрес: гр. София, Столична община, район “Изгрев”, ж.к. *******, сумата от 5 378,29 лева (пет хиляди триста седемдесет и осем лева и двадесет и девет стотинки), представляваща разноски по делото пред СГС, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и 4 от ГПК “З.А.Д.Д.Б.: Ж.И З.” АД, ЕИК *******, с адрес: гр. София, Столична община, район “Изгрев”, ж.к. *******, да заплати на “Т.Д.Е.А.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 9,81 лева (девет лева и осемдесет и една стотинки), представляваща разноски по делото пред СГС, съразмерно с отхвърлената и прекратена част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК “З.А.Д.Д.Б.: Ж.И З.” АД, ЕИК *******, с адрес: гр. София, Столична община, район “Изгрев”, ж.к. *******, да заплати на Б.Н.Т., БУЛСТАТ *******, с адрес: гр. София, ул. “*******, сумата от 3 098,18 лева (три хиляди и деветдесет и осем лева и осемнадесет стотинки), представляваща разноски по делото пред СГС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ :