Р Е Ш Е Н И Е
№3637/31.7.2020г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на десети юли, през две хиляди и двадесета година,
проведено в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Даяна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №11429 по описа на Варненски районен съд за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба, уточнена с молба от 15.10.2019г. на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, Б.П.С., сграда 6 срещу Г.М.М.,
ЕГН **********,*** за
приемане за установено в отношенията
между страните, че ответницата дължи сумата
от 141,51 лева представляваща
главница по незаплатени далекосъобщителни услуги по договор от 17.06.2016г., за
периода 01.02.2017г.-30.06.2017г., за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1582/26.02.2019г.,
постановена по ч.гр.дело № 916/2019г. на ВРС, на осн. чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл.422 ГПК.
Предявяват се и осъдителни искове за осъждане на ответницата да заплати
на ищеца сумата от 51,70 лева
представляваща главница по незаплатени далекосъобщителни услуги по договор от
08.09.2016г., за периода 01.02.2017г.-30.06.2017г.; сумата от 178,98 лева представляваща главница по
незаплатени далекосъобщителни услуги по договор от 17.12.2016г., за периода
01.02.2017г.-30.06.2017г; осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати
сумата от 106,02 лева представляващи
незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 17.12.2016г., за периода
07/2017г.-11.2018г., на осн. чл. 79, ал.1 ЗЗД.
В
исковата молба, уточнена с молба от 15-10.2019г. се подържат твърдения, че
между страните са възникнали валидни облигационни правоотношения по договори за
предоставяне на мобилни услуги от 17.06.2016г., 08.09.2016г. 17.12.2016г.,
както и по договор за лизинг от 17.12.2016г., по силата на който договор в
полза на абоната е предоставен мобилен апарат „Huawei Y3 II Gold“. Посочва се, че потребителят не е заплатил дължимите използвани от него
мобилни услуги, съответно не е заплатил дължимите лизингови вноски за
предоставеният апарат от ищеца.
В
срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответника, чрез назначеният му от
съда особен представител, с който предявените искове се оспорват по основание и
размер. Оспорва се твърдението, че между страните е възникнало валидно
облигационно правоотношение по договор за мобилни услуги от 17.06.2016г.,
08.09.2016г. и 17.12.2016г., като
оспорва положените в цитираните частни диспозитивни
документи подписи да принадлежат на ответницата. В условията на евентуалност
излага възражения, като посочва, че ответника е изпълнил облигационните си
задължения по тези договори към оператора. Намира, че ненадлежно е упражнено от
ищеца правото да развали договорите с абоната, доколкото на последната не е
предоставен съответен срок да заплати задължението си по същите. Намира, че
ответницата не е уведомена за възникване предсрочна изискуемост на лизинговите
вноски. В евентуалност посочва, че не дължи и стойността претендирана по
договор за лизинг, доколкото счита, че задължението е заплатено от ответницата.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Представени по делото са Фактура №
166/01.03.2017г., ведно с общо
потребление за мобилен/фиксиран номер на стойност от 230,71 лева; Фактура № 296/01.04.2017г., ведно
с общо потребление за мобилен/фиксиран
номер на стойност от 327,25 лева; Фактура № 877/01.05.2017г., ведно
с общо потребление за мобилен/фиксиран
номер на стойност от 382,09 лева; Фактура № 854/01.06.2017г., ведно
с общо потребление за мобилен/фиксиран
номер на стойност от 372,19 лева; Фактура № 057/01.07.2017г. на стойност
от 1378,98.
При тази установеност
на фактите, съдът възприе следните правни изводи:
За успешното провеждане на установителен иск по реда на чл.422 ГПК вр.
чл. 79 ЗЗД, като и осъдителни искове също на осн. чл. 79, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на
претендираната сума. В разглеждания
случай същият е длъжен да установи при условията на пълно и главно доказване, че с ответника се намират
във валидни облигационни отношения, по силата на сключен между тях договор за доставка на телекомуникационни
услуги както и договор за лизинг,
обстоятелството, че се явява изправна
страна по договора, т.е. е изпълнил задължението си да предостави същите на ответника. При установяване
на посочените обстоятелства
ответникът
носи тежестта да докаже точното в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за погасяване на задължението си, съответно всички
правопогасяващи или правонамаляващи обстоятелства.
Изрично в отговорът на исковата
си молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез особения си
представител оспори възникването на облигационните правоотношения между
страните, като оспори автентичността на подписът си в представените от ищеца
частни диспозитивени документи – договори за мобилни услуги от 17.06.2016г., 08.09.2016г. 17.12.2016г., както и по договор
за лизинг от 17.12.2016г. Оспорването за автентичност на документите са подържа
от ответника и в открито съдебно заседание, което се проведе на 10.07.2020г.
Съобразно правилата на чл. 193,
ал.2 ГПК съдът запита представилата оспорените документи страна (ищцовото
дружество), дали ще се ползва от тях, които указания бяха дадени на страната
още с определение № 5764/28.04.2020г., с
което съдът оповести на страните проектът си за доклад по делото, което
определение бе връчено на ищцовото дружество на 18.05.2020г (л.91). Определен
бе срок на ищеца да посочи изрично дали ще се ползва от оспорените договори до
датата на първото по делото съдебно заседание (10.07.2020г.), като в
определения от съда срок ищецът не изпълни изискването на разпоредбата на чл.
193, ал.2 ГПК, като изрично не заяви дали ще се ползва от документа. Желанието
на страната, че ще се ползва от конкретно оспореният документ следва да бъде
изрично, ясно, конкретно и недвусмислено изразено, поради което мълчанието от
страна на последната следва да бъде възприето като липса на воля от нейна
страна. Съдът същевременно предупреди ищеца за неблагоприятните последици при
неизпълнение на указанията, като изрично бе посочено, че при липса на
становище оспорените частни документи ще
бъдат изключени от доказателствения материал по делото.
Поради процесуално бездействие и доколкото
оспорването на автентичността на документите се подържа от особения
представител на ответника, съдът с протоколно определение постановено в о.с.з.,
за което ищецът е редовно уведомен на 18.05.2020г. (призовка л.91) изключи от
доказателствения материал по делото договори за мобилни
услуги от 17.06.2016г.,
08.09.2016г. 17.12.2016г., както и по договор за
лизинг от 17.12.2016г.
По делото се представят фактури,
които съдържат задължение за плащане на посочен във всяка една от тях падеж на
задължение за осъществена телефония, кратки текстови съобщения, еднократно
таксувани услуги, допълнителни пакети и лизингови вноски. Фактурата не е
основание за плащане, като същата следва да се разглежда единствено като счетоводен
документ, с който се остойностява определено задължение за конкретен период от
време. Основанието за дължимост на вземането следва да бъде онова облигационно
правоотношение, което е валидно възникнало между страните, което ги обвързва и
въз основа на което страните поемат съответните права и задължения. Предвид
изключване от доказателствения материал по делото с оглед оспорената
автентичност на представените от ищеца частни диспозитивни
документи, а т.е. договори за телекомуникационни услуги и лизинг, то съдът
намира, че в хода на съдебното производство не се установиха съществени за
правния спор факти, а именно дали страните са обвързани по валидни облигационни
правоотношения за доставка на мобилни услуги и лизинг на мобилно устройство за
процесния период. При липса на безспорно доказване по релевантен за спора
въпрос, то предявеният иск за установяване дължимостта на сумата от 141,51 лева представляваща главница по
незаплатени далекосъобщителни услуги по договор от 17.06.2016г., за периода
01.02.2017г.-30.06.2017г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 1582/26.02.2019г., постановена по ч.гр.дело
№ 916/2019г. на ВРС, както и осъдителните искове за осъждане на ответницата да
заплати на ищеца сумата от 51,70 лева
представляваща главница по незаплатени далекосъобщителни услуги по договор от
08.09.2016г., за периода 01.02.2017г.-30.06.2017г.; сумата от 178,98 лева представляваща главница по
незаплатени далекосъобщителни услуги по договор от 17.12.2016г., за периода
01.02.2017г.-30.06.2017г; осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати
сумата от 106,02 лева представляващи
незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 17.12.2016г., за периода
07/2017г.-11.2018г., следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
отхвърля предявеният иск от „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, Б.П.С., сграда 6 срещу Г.М.М.,
ЕГН **********,*** за
приемане за установено в отношенията
между страните, че ответницата дължи сумата
от 141,51 лева представляваща
главница по незаплатени далекосъобщителни услуги по договор от 17.06.2016г., за
периода 01.02.2017г.-30.06.2017г., за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1582/26.02.2019г.,
постановена по ч.гр.дело № 916/2019г. на ВРС, на осн. чл. 79, ал.1 ЗЗД по реда
на чл.422 ГПК.
отхвърля
предявеният иск от „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, Б.П.С., сграда 6 срещу Г.М.М., ЕГН **********,*** за осъждане на ответника да
заплати сумата от 51,70 лева
представляваща главница по незаплатени далекосъобщителни услуги по договор от
08.09.2016г., за периода 01.02.2017г.-30.06.2017г., на осн. чл. 79, ал.1 ЗЗД.
отхвърля
предявеният иск от „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, Б.П.С., сграда 6 срещу Г.М.М., ЕГН **********,*** за осъждане на ответника да
заплати сумата от 178,98 лева
представляваща главница по незаплатени далекосъобщителни услуги по договор от
17.12.2016г., за периода 01.02.2017г.-30.06.2017г., на осн. чл. 79, ал.1 ЗЗД.
отхвърля
предявеният иск от „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, Б.П.С., сграда 6 срещу Г.М.М., ЕГН **********,*** за осъждане на ответника да
заплати сумата от 106,02 лева представляващи
незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 17.12.2016г., за периода
07/2017г.-11.2018г., на осн. чл. 79, ал.1 ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :