№ 3297
гр. София, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Петър Ив. Минчев
Анна Кофинова
при участието на секретаря Светлана Д. Тодорова
като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно гражданско дело
№ 20241100511192 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 14121 от 17.07.2024г., постановено по гр.д. № 2017/2024г. по описа
на СРС, 87-ми състав, е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че А. В. С.
дължи на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1948,40 лева, представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., за топлоснабден имот
представляващ апартамент № 21, находящ се в гр. София, ж.к. Дружба 1, бл. ****, аб. №
46091, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда – 26.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането,
сумата от 338,24 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2021 г. до
13.06.2023 г. и сумата от 30,24 лева - стойността на услуга „дялово разпределение“ за
периода от м. 09.2020 г. до м. 04.2022 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 26.09.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 31.10.2023 г. по ч. гр. дело № 52582/2023 г. по описа на
СРС, III ГО, 87 състав, като е отхвърлен искът за главницата за топлинна енергия над
уважения размер от 1948,40 лева до пълния претендиран размер от 2059,86 лева и за периода
от 01.05.2020 г. до 31.07.2020 г. и искът за стойността на услугата „дялово“ разпределение“
над 30,24 лева до пълния претендиран размер от 31,75 лева и за м. 8.2020 г., като погасени
по давност, а искът за сумата от 6,90 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 16.10.2020 г. до 13.09.2023 г., в отхвърлен като неоснователен.
Със същото решение А. В. С. е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 93,87 лева - разноски в заповедното производство и
сумата от 141,41 лева – разноски в исковото производство, а „Топлофикация София“ ЕАД е
осъдена да заплати на адв. С. К. К. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, сумата от 19,71 лева -
1
адвокатско възнаграждение в заповедното и исковото производство.
Срещу така постановеното решение в частта, с която е уважен установителният иск
за сумата от 338,24 лева – мораторна лихва върху главницата за цена на топлинна енергия и
в частта, с която е уважен установителният иск за сумата от 30,24 лева - цена на услугата
дялово разпределение, е подадена в срок въззивна жалба от ответника А. В. С., в която са
развити съображения за неправилност на решението в посочените части. Жалбоподателката
поддържа, че съгласно чл. 33, ал. 2 от общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД,
клиентите били длъжни да заплащат определената стойност на потребена топлинна енергия
в 30-дневен срок от датата на публикуването на фактурите на интернет-страницата на
продавача. Сочи, че по делото не били ангажирани доказателства за публикуване на
фактурите на интернет-страницата на ищцовото дружество, поради което жалбоподателката
не дължала присъдената мораторна лихва. На следващо място счита, че липсвало основание
за присъждане на сумите за дялово разпределение в полза на „Топлофикация София“ ЕАД,
поради което този иск също бил неоснователен. Моли съдът да отмени решението в
обжалваните части. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД, в който са развити съображения за неоснователност на
въззивната жалба. Въззиваемата страна сочи, че съдът бил изследвал събраните по делото
доказателства, както и съдебната практика по такива договори, и бил достигнал до правилни
фактически и правни изводи. Моли въззивния съд да потвърди решението в обжалваната
част. Претендира разноски.
Третото лице – помагач „Далсия“ ООД /с предишно наименование „Бруната“ ООД/ не
е изразило становище по жалбата в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.
Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Не са нарушени императивни материалноправни норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите в жалбата е
необходимо да се добави и следното:
Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът
намира следното. По отношение на процесните вземания за цена на топлинна енергия,
доставена през период от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. са приложими общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти
в гр. София /ОУ/, одобрени на 27.06.2016г. В чл. 32, ал. 1 ОУ е предвидено, че месечната
дължима сума по прогнозно потребление се издава ежемесечна фактура. Според чл. 32, ал. 3
ОУ, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността
на фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки /т. нар. обща фактура/. Съгласно чл. 33, ал. 1 и
ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите /месечни и общи/ в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава,
съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на задължението по общите фактури в
определения срок. Ето защо при действието на общите условия от 2016г., мораторната лихва
се начислява единствено върху стойностите по общите фактури, издадени след отчитане на
изравнителния резултат, а не върху прогнозно начислените месечни сметки.
Следователно задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с определен
падеж /45-дневен срок/ и вземането за мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1
2
ЗЗД с изтичане на крайния срок за плащане, без да е необходима покана. Релевираните с
въззивната жалба оплаквания, че не било доказано публикуването на фактурите на
интернет-страницата на „Топлофикация София“ ЕАД, касаят предходната редакция на
общите условия, одобрена през 2014г., която е действала до 27.06.2016г. Тъй като
процесните вземания са дължими за периода от 2020г. до 2022г., тази предходна редакция е
неприложима в случая, поради което публикуването на фактурите на интернет-страницата
на ищцовото дружество не представлява предпоставка за изпадане на ответника в забава.
Съдът по реда на чл. 162 ГПК чрез използване на електронен лихвен калкулатор
установи, че за процесния период от 15.09.2021г до 13.06.2023г., мораторната лихва върху
непогасения по давност размер на главницата от 1948,40 лева надхвърля претеднирания от
ищеца размер на лихвата от 338,24 лева, поради което правилно искът е уважен от
първоинстанционния съд.
На следващо място от приетия протокол от 21.08.2002г. за решенията на общото
събрание на етажните собственици в сградата в режим на етажна собственост, в която се
намира процесният топлоснабден имот, се установява, че етажните собственици са избрали
за изпълнител на услугата дялово разпределение в сградата третото лице – помагач
„Бруната“ ООД. На 03.09.2002г. между етажните собственици и избраната фирма за дялово
разпределение е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение, а на
09.06.2020г. е сключен и договор между „Топлофикация София“ ЕАД и избраната от общото
събрание фирма за дялово разпределение „Бруната“ ООД по реда на чл. 139в ЗЕ в
приложимата редакция.
От приетите в първоинстанционното производство формуляри за отчет и
индивидуални справки за дялово разпределение се установява, че през процесния период от
01.08.2020г. до 30.04.2022г. услугата дялово разпределение за процесния имот, находящ се в
гр. София, ж.к. „Дружба 1“, бл. ****, ап. 21, е изцяло изпълнена от избраното от ОС на ЕС
дружество „Бруната“ ООД.
В чл. 36, ал. 1 от приложимите общи условия на „Топлофикация София“ ЕАД
/подробно описани по-горе/ е уредено задължение на потребителите да заплащат стойността
на тази услуга на топлопреносното предприятие. Видно от представените общи условия,
същите са публикувани във в. Монитор, а съгласно чл. 150, ал. 3, изр. 2 ЗЕ, общите условия
влизат в сила в 30-дневен срок след първото им публикуване. С оглед на това и въз основа
на представените по делото фактури и счетоводно извлечение, съдът установи, че цената на
услугата дялово разпределение за процесния период е в размер на 31,75 лева.
Правилно е и произнасянето на първоинстанционния съд по релевираното с отговора
на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност относно вземането за цената
на услугата дялово разпределение. Това вземане е без определен падеж /цитираните по-горе
клаузи на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ОУ не се отнасят за него/ и става изискуемо след покана,
поради което и на основание чл. 114, ал. 2 ЗЗД давността тече от датата на неговото
възникване. Вземането за доставена услуга през месец 08.2020г. е възникнало на
01.09.2020г., поради което тригодишната погасителна давност за него е изтекла преди датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 26.09.2023г. Следващото
процесно вземане за м.09.2020г. е възникнало на 01.10.2020г., поради което давността за него
и за всички останали вземания не е изтекла. По делото няма спор и от счетоводната справка
се установява, че погасеното по давност вземане за м.08.2020г. е в размер на 1,51 лева,
поради което дължимото такова за периода от м.09.2020г. до м.04.2022г. остава в размер на
30,24 лева, какъвто е и определеният от СРС размер.
Поради съвпадение в крайните изводи на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд, решението следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
В частта, с която предявеният иск за цена на топлинна енергия е уважен до размера от
1948,40 лева, както и в отхвърлителните части, решението е влязло в сила като
необжалвано.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски във въззивното производство има
единствено въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД. Същата претендира само
юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определи на 100 лева съгласно чл. 25,
3
ал. 1 НЗПП.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 14121 от 17.07.2024г., постановено по гр.д. №
2017/2024г. по описа на СРС, 87-ми състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА А. В. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Дружба“, бл.
****, ап. 21, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 100 лева, представляваща разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице-помагач „Далсия“
ООД /с предишно наименование „Бруната“ ООД/ на страната на „Топлофикация София“
ЕАД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4