МОТИВИ
на присъда, постановена по НОХД № 1656/2015г. по описа на СГС, НО, 23 състав
Софийска градска
прокуратура е внесла обвинителен акт срещу подсъдимия А.П.Ц. и същият е
предаден на съд за това, че на 07.03.2014 г. за времето от 18.20ч. до 21.39ч. в гр. **************, от склад на фирма
„Т.“ ООД в съучастие като извършител с
неустановени по делото лица отнел чужди движими
вещи на обща стойност 23 997,56 лева ( двадесет и три хиляди деветстотин
деветдесет и седем лева и петдесет и шест стотинки), а именно: кабел тип „ПВ-А1
10мм.“ с дължина 1015.00 метра на стойност 827.23лв.; кабел тип „ПВ-А1 10мм.“ с
дължина 431.00 метра на стойност 628.40лв.; кабел тип „ПВ-А2 6мм.“ с дължина
411.00 метра на стойност 319.35лв.; кабел тип „ПВ-А2 10мм.“ с дължина
3029.00метра на стойност 4322.38лв.; кабел тип „ПВ-А2 16мм.“ с дължина
2 629.00 метра на стойност 5 323.73лв.; кабел тип „ПВ А2 35 мм.“ с
дължина 975.00 метра на стойност 4 458.68лв.; кабел тип „ПВ-А2 50мм.“ с
дължина 175.00 метра на стойност 1224.13лв.; кабел тип „ППВ-МБ1 3х4“ с дължина
600.00 метра на стойност 1016.60лв.; кабел тип „ПВВ-МБ1 3х2.5“ с дължина 400.00
метра на стойност 436.00лв.; кабел тип „ПВВ-МБ1 2х2.5“ с дължина 600.00 метра
на стойност 362.50 лв.; кабел тип „ШВПЛ-А 2х2.5 транспарант“ с дължина 100.00
метра на стойност 87.90лв. и златен пръстен, инкрустиран с бял планински
кристал и бяла плочка с тегло 6.5гр., 18 карата на стойност 436.80лв. от
владението
на
К.А.К. с намерение противозаконно да ги присвои,
като употребил за това сила (ударил го с дървен кол и го вързал с въже за
ръцете и краката, притискайки го с лице към земята ) и заплаха
(казал му „Не гледай, ще те убием“, държейки пистолет), като грабежът е
в големи размери и представлява опасен рецидив - Ц. е извършил деянието, след
като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не
по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и
след като е бил осъждан повече от два пъти на „лишаване от свобода” за умишлени
престъпления от общ характер, за които изпълнението на наказанието не е
отложено по чл.66 от НК
- престъпление по чл.199, ал.1, т.1 и т.4 вр.
чл. 198, ал. 1, пр. 1 и пр.2 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 вр. чл. 29, ал.1, б.”а” и
б.”б” от НК.
В съдебно
заседание, преди даване ход на съдебното следствие, подсъдимият А.Ц. и неговият
защитник са направили искане за разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ от
НПК при условията на чл. 371, т.1 от НПК, като са изразили
съгласие да не се провежда разпит на свидетелите И.Г., М. П., А. Н., А. Й. и А.Т.
и на експертите И.П., Б.Д., К.Ф., Г. С., Л.Г. и М.П. и Б.М., изготвили на
досъдебното производство токсикохимична, дактилоскопна, одорологична,
съдебно-медицинска на веществени доказателства по протокол № 14/ БТМ–319,
балистична и съдебно оценителна експертизи, а при постановяване на присъдата
непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни
заключения от досъдебното производство, като на основание чл. 372, ал.3 от НПК
съгласието им е одобрено от съда.
В съдебно заседание, в хода на съдебните прения, представителят на СГП
поддържа обвинението и застъпва тезата, че в хода на съдебното следствие се е
доказала фактическата обстановка, видно от която подсъдимият Ц. е осъществил от
обективна и субективна страна признаците на състава на престъпление по чл.199, ал.1, т.1 и т.4 вр. чл. 198, ал. 1,
пр. 1 и пр.2 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 вр. чл. 29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК. От фактическа страна прокурорът
намира за установена описаната в обвинителния акт фактическа обстановка,
подробно излагайки в пледоарията си
обстоятелствената част на обвинителния акт, като я счита за несъмнено и
категорично доказана от всички източници на интересуваща делото информация (
писмени, гласни, веществени и експертни заключения). Предлага на съда да
признае подс. Ц. за виновен по повдигнатото му обвинение, като му наложи
наказания „лишаване от свобода” за срок 10 (десет) години при първоначален строг режим.
Упълномощеният защитник на подс. Ц. – адв. Д.Г. пледира за постановяване на
присъда, с която подзащитният й бъде оправдан
по повдигнатото му обвинение, считайки същото за недоказано. В подкрепа
на тезата си общо посочва, че липсват преки доказателства относно авторството
на подзащитния й в извършването на инкриминираното деяние, а косвените такива
са недостатъчни за обосноваване на обвинението срещу него. Така адв. Г.
заявява, че от показанията на св. К. не може да бъде направен извод за
авторството на деянието от подзащитния й, тъй като свидетелят посочва, че
нападателите са говорили на турски или цигански език, а подзащитния й Ц. не
владее турски език, тъй като е от ромски произход, говори цигански език, но с
нарушение на речта - изразява се трудно и му е необходимо му е повече време, за да
може да формулира смислено своите изрази, така че да бъдат разбрани, както и заеква.
Според защитника единственото косвено доказателство, водещо към установяване на
подс. Ц. като един от извършителите на инкриминираното деяние е иззетата
пластмасова чаша, от която са снети негови биологични следи. Защитникът счита,
че въз основа на тази улика не може да бъде постановена осъдителна присъда, тъй
като това не е следа от местопроизшествието, защото тя не е трайно свързана с
местото, където е извършено престъплението, а е следа върху малък, преносим,
родово определен предмет - такива пластмасови чаши се срещат във всеки един
търговски обект, във всеки един офис във всеки един дом, поради което е теоретично
възможно тази чаша да е попаднала по някакъв начин в съответния склад или
търговски обект и това съответно да обосновава
вероятен извод, че подзащитният й А.
Ц. може и да е един от извършителите, но не и за категорична доказаност
на обвинението; касае се до първоначална улика на разследването, но тя не се
подкрепя от нито едно друго доказателство. На последно място защитникът спира
вниманието си върху недоказаността на твърдението на прокурора, че подзащитният
й е провеждал разговори от телефонен №
********** в близост до местопроизшествието. Предвид изложеното прави искане за
постановяване на присъда, с която подзищитният й бъде оправдан по повдигнатото
му обвинение.
Подсъдимият Ц. се възползва от
правото си да даде обяснение по повдигнатото му обвинение, като единствено
заявява, че никога не е бил на местопрестъплението.
В последна дума подс. Ц. моли да бъде оправдан.
Съдът, като взе предвид събрания по делото
доказателствен материал, преценен поотделно и в съвкупност и съобразно
вътрешното си убеждение, намира за установено следното от
ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
Подсъдимият
А.П.Ц. е роден на *** *** българин, български гражданин, неженен, работи в „Чистота“,
без образование, неграмотен, живущ ***, с ЕГН **********.
Подсъдимият
Ц. е осъждан както следва:
1.
определение по НОХД № 10005/2000г. по описа на СРС, влязло в сила на 23.01.2001г.
за престъпление по чл. 195,, ал.1,т.4 вр. чл. 194,ал.1 вр. чл. 63, ал.1, т.3 от НК на наказание 6 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено
на осн. чл. 66 от НК за срок от 3 години;
2. с определение
по НОХД № 1031/2003г. по описа на СРС, влязло в сила на 26.04.2004г. за
престъпление по чл. 195, ал.1, т.3 вр. чл. 194, ал.1 от НК на наказание 8 месеца
лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на осн. чл. 66 от НК за
срок от 3 години;
3. с
определение, влязло в сила на 02.04.2007г., по НОХД № 8248/2006г. по описа на СРС,
за престъпление по чл. 343в, ал.2 вр. ал.1 на наказание „пробация“ за срок от 1 година;
4. с
определение, влязло в сила на 25.06.2007г., по НОХД № 3913/2006г. по описа на СРС,
за престъпление по за престъпление по чл. 195, ал.1, т.4 и т.7 вр. чл. 28, ал.1
вр. чл. 20, ал.2 вр. ал.1 вр. чл. 18, ал.1 НК, като му е наложено наказание от 3 месеца лишаване от свобода при първоначален
общ режим на изтърпяване, като на основание чл. 68, ал.1 от НК е приведено в
изпълнение наказанието от 8 месеца лишаване от свобода, наложено му по НОХД №
1031/2003г. на СРС;
5. с присъда,
влязла в сила на 20.12.2007г., по НОХД № 9413/2004г. по описа на СРС, за
престъпление по чл. 195, ал.1, т.3, т.4 и т.7 вр.чл. 194, ал.1 вр. мл. 20, ал.2
вр. ал.1 вр. чл. 28, ал.1 НК, като му е наложено наказание от 1 година лишаване от свобода при
първоначален общ режим на изтърпяване, като на основание чл. 68, ал.1 от НК е
приведено в изпълнение наказанието от 6 месеца лишаване от свобода, наложено му
по НОХД № 10005/2000г. на СРС;
6. с
определение, влязло в сила на 09.06.2008г., по НОХД № 566/2008г. по описа на СРС,
за престъпление по чл. 195, ал.1, т.7
вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 вр. чл. 28, ал.1 вр. чл. 18, ал.1 НК,
като му е наложено наказание от 3 месеца
лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване;
7. с определение по НОХД № 9923/2009г. по описа на
СРС, влязло в сила на 27.04.2010 г. за престъпление по чл. 196, ал.1,т.1 вр.
чл. 194, ал.1 вр. чл. 29, ал.1, б. „б“ вр. чл.18, ал.1 от НК на наказание 1
година лишаване от свобода при първоначален строг режим;
8. с
присъда, влязла в сила на 23.03.2011г., по НОХД № 493/2010г. по описа на РС-Тетевен,
за престъпление по чл. 343в, ал.2 НК на наказание 1 година лишаване от свобода при
първоначален строг режим;
9. с определение,
влязло в сила на 05.04.2011г., по НОХД № 95/2011г. по описа на РС-Тетевен, за
престъпление по чл. 343в НК на наказание
6 месеца лишаване от свобода при първоначален
строг режим;
10. с
определение, влязло в сила на 18.07.2011г., по НОХД № 8278/2011г. по описа на СРС,
за престъпление по чл. 343в, ал.2 вр. ал.1 НК на наказание 6 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим;
11. с
определение, влязло в сила на 29.09.2011г., по НОХД № 12113/2011г. по описа на СРС,
за престъпление по чл. 343в, ал.2 вр. ал.1
НК на наказание 4 месеца лишаване
от свобода при първоначален строг режим;
12. с
определение, влязло в сила на 04.11.2011г., по НОХД № 11163/2011г. по описа на
СРС, за престъпление по чл. 343в, ал.2 вр. ал.1
НК на наказание 4 месеца лишаване
от свобода при първоначален строг режим;
13. с
определение, влязло в сила на 02.12.2012г., по НОХД № 13400/2011г. по описа на
СРС, за престъпление по чл. 343в, ал.2 вр. ал.1
НК на наказание 7 месеца лишаване
от свобода при първоначален строг режим;
14. с
определение, влязло в сила на 09.05.2012г., по НОХД № 13604/2011г. по описа на
СРС, за престъпление по чл. 343в, ал.2 вр. ал.1
вр. чл. 26, ал.1 НК на наказание 7 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим.
С
определение на СРС, 95 с-в по НЧД № 9252/2012г. , влязло в сила на
11.07.2012г., наложените на подс.Ц. наказания са групирани на осн. чл.25, ал.1
вр. чл. 23, ал.1 от НК както следва:
1) определено
му е едно общо наказание измежду наложените му по НОХД № 10005/2000г. на СРС и
по НОХД № 1031/2003г. на СРС – 8 месеца лишаване от свобода при първоначален
строг режим;
2)
определено му е едно общо наказание измежду наложените му по НОХД № 8248/2006г.
на СРС и по НОХД № 3913/2006г. на СРС – 3 месеца лишаване от свобода при
първоначален строг режим;
3)
определено му е едно общо наказание измежду наложените му по НОХД № 9413/2004г.
на СРС,по НОХД №566/2008г. и по НОХД № 9923/2009г. на СРС – 1 година лишаване
от свобода при първоначален строг режим;
4)
определено му е едно общо наказание измежду наложените му по НОХД № 493/2010г.
на РС Тетевен, по НОХД № 8378/2011г. по описа на РС – Тетевен, по НОХД № 11163/2011г.
по описа на СРС, по НОХД № 13400/2011г. по описа на СРС и по НОХД № 13604/2011г.
на СРС – 1 година лишаване от свобода при първоначален строг режим, което на
основание чл. 24 от НК е увеличено с 3 месеца или общо лишаване от свобода за
срок от 1 година и 3 месеца при първоначален строг режим.
„Т.“ ООД е
регистрирана в Търговския регистър фирма с ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление *** и основна дейност търговия на едро; негови управители били
св. В.Р. и И.П. П.. Дружеството стопанисвало склад и магазин за търговия с кабели и електроматериали на едро и на
дребно, находящ се в гр. **************, като дворното място било с
приблизителни размери 20 х 30 метра. Охраната на търговския обект се
осъществявала както посредством СОД ( с инсталиран паник бутон) и охранителни
камери, така и от жива охрана и 2 кучета – пазачи. Св. К.К. бил назначен в „Т.“
ООД на длъжност „пазач, невъоръжена охрана“ с трудов договор от 11.01.2010г.,
като конкретно за изпълнение на трудовите функции на пазачите на обекта през
2011г. бил закупен от ф-ма „Т.“ ООД газов пистолет марка „ZORACI“, кал.9мм. с № 10151678, за което
действие бил уведомен и началника на 06 РУ-МВР, който издал удостоверение за
уведомление № 2537/12.09.2011г..
Подс. А.Ц. и още
две неустановeни по делото лица от мъжки пол решили да нападнат и ограбят складовата база на „Т.“
ООД, находяща се в гр. **************. В изпълнение на намерението си, те
направили проучване на охраната на обекта, установявайки, че освен охранител
има и 2 кучета – пазачи, поради което предприели мерки за упойването им, както
и се снабдили с маски, покриващи главите им.
На 07.03.2014
г. св. К.К.
застъпил на работа в 17.30ч., когато останалите работници в склада на ф-ма „Т.“
приключили изпълнението на трудовите си функции и св. К. останал сам в обекта,
като оставил личния си автомобил м. „Рено“ пред входната врата. В този период
видеонаблюдението в обекта не работело. Територията
на склада била обезопасена с ограда от метални
П-лайзелни колони, с поставена плътно между тях ламарина на височина до около 2 метра от земята, а след тази височина – и поставена
на колоните тел ( рабица) с височина от около 1.5 метра. Достъпът до обекта се осъществял през
2 врати – 1 - предназначена за преминаване на автомобили и 1 – за преминаване
на хора, като първата се заключвала с резе и катинар, а втората – със секретна
ключалка с ключ. След напускането на останалия персонал, св. К. заключил двете
врати, освободил 2-те кучета пазачи и влязъл в
нарочно обособеното до металното хале ( където се съхранявали
търговските артикули – кабели, поради което също се заключвало и достъп до него
нямал и охранителя) помещение на охраната, в което били осигурени удобства като
наличие на хладилник, микровълнова печка и автомат за вода, а в конкретния ден
св. К. донесъл и собствения си преносим компютър ( лаптоп). Той оставил
ключовете за входната врата на обекта, 2 –та му собствени мобилни телефони и
газовият пистолет марка „ZORACI“,
кал.9 мм. с № 10151678 върху хладилника в помещението.
Около 18.20ч. св. К.,
след като си направил кафе и включил лаптопа,
излязъл от помещението, ползвано от охраната, за да нахрани 2-те кучета
и да светне лампите, осветяващи двора, след което се върнал към стаята, която
била с размери приблизително 2х2 метра.
В промеждутъка
между 17.30ч. и 18.20ч. подс. Ц. и двете неустановени по делото лица упоили
двете кучета –пазачи, поради което те не реагирали при влизането им в
охранявания обект.
Непосредствено след
влизането на св. К. в стаята на охраната,
подс. Ц. и двете неустановени по делото лица от мъжки пол, с поставени
на главите си черни маски с прорези за очите, внезапно влезли в помещението,
държейки в ръце сапове ( дървени дръжки за земеделски сечива) с дължина от
около 1.5 метра и диаметър 5 см., които предварително били взели от бараката за
инструменти на съседния имот - № 40 на бул. „Овча купел“, собственост на св. М.
П.. С влизането си в помещението нападателите ударили с дървените дръжки св. К.
по лявата ръка и в областта на лявата плешка, който при тяхното влизане се
уплашили и станал на крака и му извикали: „Лягай на земята,
това не е майтап, не се съпротивлявай”, на което той
отговорил:
„Добре, няма да се съпротивлявам”. Нападателите вързали
със сезал ( найлонов канап) зад гърба му двете ръце на охранителя една за
друга, след което го накарали да
застанал на колене на пода, в което положение на тялото вързали двама му
крака един за друг, след което и с друго парче сезал съединили помежду им двете примки, като при
този начин на връзване изправянето на св. К. на крака било невъзможно. След
това св. К. възприел звук от преместване затвора на пистолет и заплахата „Ако мръднеш, ще те застреляме !”, като бил накаран да застане на колене и вързан с лице, насочено към ъгъла
на две от стените на стаята и гръб - към вратата, като по този начин не
разполагал с видимост към двора/металното хале и сетивните му възприятия от
случващото се били единствено слухови. По този начин свидетелят възприел, че един от нападателите останал да го
охранява, като се разхождал между стаята на охраната и двора, а другите се опитвали да запалят двигателя на
фирмения микробус, който се намирал пред халето. Св. К. се опитал да проведе
диалог с наблюдаващия го, като го попитал какво става, на което нападателят му
отвърнал: „ Спокойно,
след 20 минути няма да ни има тук и тогава вече си свободен”. След около 15-30 минути безуспешни
опити да запалят служебния микробус, през които К. чувал как един от
нападателите постоянно ходел между стаята на охраната и двора, нападателите се
върнали вкупом при охранителя и го попитали дали паркираната пред оградата кола
е негова. Св. К. отговорил утвърдително и след поискване им предоставил
ключовете от нея, но поради наличието на имобилайзер на л.а., те не успели да запалят и него,
въпреки възприетите от свидетеля опити. След като разбили заключващото
устройство на вратата на металното хале, нападателите отнели оттам следните
типове кабел: „ПВ-А1 10мм.“ с дължина
1015.00 метра ; „ПВ-А1 10мм.“ с дължина 431.00 метра.; „ПВ-А2 6мм.“ с дължина
411.00 метра; „ПВ-А2 10мм.“ с дължина 3029.00 метра; „ПВ-А2 16мм.“ с дължина
2 629.00 метра; „ПВ А2 35 мм.“ с дължина 975.00 метра; „ПВ-А2 50мм.“ с дължина
175.00 метра; „ППВ-МБ1 3х4“ с дължина 600.00 метра; „ПВВ-МБ1 3х2.5“ с дължина
400.00 метра; „ПВВ-МБ1 2х2.5“ с дължина 600.00 метра; „ШВПЛ-А 2х2.5
транспарант“ с дължина 100.00 метра, които нарязали на по-малки и подходящи за транспортиране
парчета и натоварили в неустановено по делото моторно превозно средство. Тази
операция отнела над три часа, през които св. К. стоял вързан в описаните по -
горе поза и място. През това време постоянно един от нападателите се движел зад
гърба му, а всички нападатели си говорели помежду си на турски или ромски език,
които свидетелят не владеел, респ. не разбрал комуникацията помежду им. Междувременно контролиращият го нападател го
попитал на кого е лаптопа, на който въпрос свидетелят отговорил, че е лично
негов, а не на фирмата; след това му бил
зададен въпрос има ли мобилни телефони,
на който К. отговорил, че ги е оставил отгоре на хладилника в стаята и това са
неговите 2 лични телефона, след което К. чул шум на включена микровълнова
печка, а впоследствие разбрал, че личните му мобилни телефона са се намирали в
нея и са били унищожени посредством излъчената топлина; някой от нападателите
ползвал тоалетната, като свидетелят възприел пускането на водата в санитарното
помещение; нападателите отворили хладилника
и след коментар за наличието на луканка вътре, я изяли заедно с намиращото се
вътре кисело мляко; след това подс. Ц. видял машината за вода и взимайки
пластмасова чаша от фабричната опаковка, си налял вода и отпил от нея. Св. К.
възприел слухово действието на подсъдимия Ц. по отпиване на вода, тъй като
машината за вода в стаята на пазачите била стандартна, с поставена 19 литрова
бутилка за вода и бутони за топла и студена вода, а пластмасовите чаши били във
фабричната си целофаненена опаковка, която
издавала шум при отварянето и вземането на чаша. След като подс. Ц. отпил вода
от пластмасовата чаша, той я оставил върху
микровълновата печка. През неустановено време в продължилото над 3 часа
посегателство, един от нападателите, който пазел св. К., при поредния му въпрос
дали може да се обърне и перманентния отрицателен отговор, възприел на ръката
му златен пръстен, с тегло 6.5гр., 18 карата, инкрустиран с бял планински
кристал и бяла плочка и след като възкликнал „А, ти си
охрана, пък имаш и пръстен, златен пръстен !”, го издърпал от пръста на св. К..
Около
21.39ч. на 07.03.2014г. св. К. чул потеглянето и излизането на МПС от двора, а
след това и шум от прескачане на ламаринената ограда на обекта, след което за
пореден път попитал „Мога ли да се обърна”, но този
път не получил отговор. Така свидетелят разбрал, че нападателите са си отишли и
постепенно се обърнал с лице към вратата, уверявайки се, че е сам. Тогава К.
бръкнал с ръка в задния джоб на панталона, където по случайност бил поставил
служебния мобилен телефон и се обадил на св. В.Р., на които накратко казал, че складът
е обран и го помолил да дойде. След около 10-15 минути от разговора св. Р.
дошъл в склада, прескочил оградата и възприел завързания св. К., с нож срязал
сезала и го освободил. Непосредствено след това дошли извиканите от св. Р.
полицаи, които запазили местопроизшествието, а св. К. възприел на двора
взломената врата на халето, нарязани на дължина от около 1 метър медни кабели,
ключовете от личния му автомобил и служебния газов пистолет ( в разглобено
състояние). На местопрестъплението бил извършен оглед ( за времето от 23.00ч.
до 00.30ч.), при който били иззети веществени доказателства – газов пистолет, 1
бр. пълнител, 1 бр. кобур и 5 бр. патрони; парчета сезал; 1 бр. пластмасова
чаша; 2 бр. дървени прътове, както и одорологични следи от служебния бус м.
„Пежо“ с ДК № *********; по сигнал на св. И.Г. ( приятел на св.Р.) бил извършен
оглед на местопроизшествие на 10.04.2014г., при който от кофа за боклук,
намираща се на 1.5м. от входната врата на складовата база били иззети 2 бр.
тестени изделия, приличащи на банички с размери 10х10см, увити в найлонов плик
с надпис „Кауфланд“, а едното тестено изделие било увито и в станиол.
На
11.03.2013г. св. М. П. предала за нуждите на разследването щанга тип „ Кози
крак“ с червен и син цветове и ножовка със син цвят, които инструменти св. П.
намерила в двора си ( съседен на местопрестъплението) на 06.03.2014г. около 11.00ч.,
а на инкриминираната дата, около 20.30ч. установила, че и нейните 2 кучета се
държат „неадекватно“.
На
08.03.2014г. били извършена инвентаризация на имуществото на ф-ма „Т.“ ООД,
съдържащо се в складовата база в гр. гр. **************, като била установена липсата на следните типове кабел: „ПВ-А1 10мм.“ с дължина 1015.00 метра ; „ПВ-А1
10мм.“ с дължина 431.00 метра.; „ПВ-А2 6мм.“ с дължина 411.00 метра; „ПВ-А2
10мм.“ с дължина 3029.00 метра; „ПВ-А2 16мм.“ с дължина 2 629.00 метра;
„ПВ А2 35 мм.“ с дължина 975.00 метра; „ПВ-А2 50мм.“ с дължина 175.00 метра;
„ППВ-МБ1 3х4“ с дължина 600.00 метра; „ПВВ-МБ1 3х2.5“ с дължина 400.00 метра;
„ПВВ-МБ1 2х2.5“ с дължина 600.00 метра; „ШВПЛ-А 2х2.5 транспарант“ с дължина
100.00 метра, за което били съставени констативен протокол за липсите от
проведената инвентаризация и сравнителна ведомост за резултати от проведена инвентаризация
от същата дата.
Стойността
на инкриминираните вещи съгласно приетото заключение на съдебно-оценителната
експертиза (СОЕ) е както следва: кабел тип „ПВ-А1 10мм.“ с дължина 1015.00
метра - 827.23лв.; кабел тип „ПВ-А1 10мм.“ с дължина 431.00м. - 628.40лв.;
кабел тип „ПВ-А2 6мм.“ с дължина 411.00 метра - 319.35лв.; кабел тип „ПВ-А2 10мм.“ с дължина
3029.00 метра - 4322.38лв.; кабел тип
„ПВ-А2 16мм.“ с дължина 2 629.00 метра - 5 323.73лв.; кабел тип „ПВ А2 35 мм.“ с
дължина 975.00 метра - 4 458.68лв.; кабел тип „ПВ-А2 50мм.“ с
дължина 175.00 метра - 1224.13лв.; кабел
тип „ППВ-МБ1 3х4“ с дължина 600.00 метра - 1016.60лв.;
кабел тип „ПВВ-МБ1 3х2.5“ с дължина 400.00 метра - 436.00лв.; кабел тип „ПВВ-МБ1 2х2.5“ с
дължина 600.00 метра - 362.50 лв.; кабел
тип „ШВПЛ-А 2х2.5 транспарант“ с дължина 100.00 метра - 87.90лв. и златен
пръстен, инкрустиран с бял планински кристал и бяла плочка с тегло 6.5гр., 18
карата - 436.80лв.; общата стойност на отнетото
имущество възлиза на 23 997,56 лева
Подс. Ц.
бил задържан от органите на полицията на 24.08.2014г., а с определение на СГС
от 28.08.2014г. спрямо него била взета мярка за неотклонение „ задържане под
стража“, действието на която продължава и понастоящем.
С
определение на СГС от 06.10.2014г. било разрешено изземването на косми и
миризми от подс. Ц., което било извършено с протоколи от 21.10.2014г.
Според
заключението на одорологическото изследване не е установена идентичност на
миризмите, иззети при огледа на местопроизшествие от 07.03.2014г. от микробус „Пежо“ и от подс. Ц..
Токсикохимичната
експертиза по протокол № 15/БТМ-27 дава заключение, че при изследваните парчета
баница ( иззети на 10.03.2014г.) не се установява наличието на минерални
киселини и основи, на окислители, на цианиди, медни и сулфатни йони; на
селскостопански препарати от групата на органофосфорните, карбаматните,
хлороорганичните и на родентициди и от групата на фосфидите, респ. на техни
производни и метаболити; на упойващи лекарствени средства и наркотични
вещества.
Съдебномедицинската
експертиза на веществени доказателства ( СМЕВД) по протокол № 14/БТМ-114 дава
заключение, че по изследваните обекти: дървени тояги – 2 бр., парчета сезал,
пистолет, пълнител, патрони и кобур не са доказани кръв и слюнка; по обект
пластмасова чаша не е доказано наличие на кръв, като изследване за наличие на
слюнка по горния ръб на чашата не е провеждано в серологичната лаборатория с
цел запазване на материал за ДНК анализ; обектите косми са отпаднали косми от
глава или части от тях, козметично обработвани, като при нито едно от тях не се
наблюдава луковица с епителна обвивка, съдържаща ядрени клетки, подходящи за
изолирането на ДНК профил.
Съдебномедицинската
експертиза на веществени доказателства по протокол № 14/БТМ-319 дава
заключение, че по изследваните обекти №№ 1 и 2 – косми – не показват
морфологично сходство с космите, сравнителен материал от подс. А.Ц. и не може
да изхождат от него.
Съдебномедицинската
експертиза на веществени доказателства по метода на ДНК профилиране по протокол
№ 14/ДНК - 245 дава заключение, че за изследвания биологичен материал от обект
7 ( пластмасова чаша) е определен ДНК профил на лице от мъжки пол, който
напълно съвпада с профила на подс. А.Ц., регистриран в Националната ДНК база
данни по надлежния ред ( подаден за регистрация от 08 РУП-СДВР през 2001г.);
вероятността да се установи този ДНК профил, ако биологичния материал е оставен
от някой друг освен подс. А.Ц., е 1 на 51 546 000 000 000;
изследваният биологичен материал по обект 7 произхожда от подс. А.Ц.; по обекти
№ № 1 ( пистолет), 4 ( кобур ), 5 ( дървена тояга) и 8 ( части от сезал) не
наблюдават смеси на клетъчен материал на повече от две лица, които не могат да
бъдат интерпретирани и нямат идентификационна стойност; за обекти №№ 2 (
пълнител), 3 ( патрони) и 6 ( дървена тояга) не се определи ДНК профил.
Дактилоскопната
експертиза по протокол №14/ДКТ-116 дава заключение, че изследваните обекти –
газов пистолет, пълнител, патрони, кобур и пластмасова чаша не са открити
дактилоскопни следи.
Заключението на
балистическата експертиза по протокол № 569-Е/2014 определя изследвания пистолет с фабр. №
10151678 като стандартен газово-сигнален, т.е. не е огнестрелно оръжие;
пистолетът е годен да произвежда изстрели; патроните са стандартни
газово-сигнални кал.9мм., т.е. не са огнестрелни боеприпаси и са годни за
стрелба; пълнителят е предназначен за са стандартни газово-сигнални пистолети
от вида и модела на изследвания.
Комплексната съдебно
психиатричната и психологична експертиза ( КСППЕ), касаеща освидетелстването на
подс. Ц., дава заключение, че същият е психически здрав; при него не се
установяват анамнезни или клинични данни за същинско психично заболяване (
психоза), което може да бъде приравнено към „ продължително или краткотрайно
разстройство на съзнанието“; личностовата му структура се характеризира с
елементарност на психичния му процес, повърхностност, стремеж към
удовлетворяване на желанията и потребностите по най-прекия достъпен начин, без
оглед на обстоятелствата, последиците и социалните норми; характерово се
очертава като активен, самоутвърждаващ се до степен на агресивна готовност,
стремящ се към надмощие и власт; при подс. Ц. е налице формирана трайна нагласа
за асоциално поведение; добре познава социално недопустимите и наказуеми форми
на поведение и тяхната тежест. Няма анамнезна информация или медицинска
документация за претърпян от освидетелствания психотичен период с качествено
разстройство на съзнанието към периода на инкриминираната дата, който да наруши
психичните му годности правилно да възприема и осмисля обстоятелствата от
обективната действителност, и събитията от значение за делото, да разбира и да
ръководи действията си. Подс. Ц. е могъл
да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Психичното му състояние позволява да участва в съдебното производство и ако
желае да дава достоверни обяснения относно обстоятелства и факти, имащи
значение за делото.
Заключенията на
основната и допълнителната съдебномедицински експертизи ( СМЕ), касаещи
актуалното здравословно състояние на подс. Ц. установяват, че след преживяна черепно
– мозъчна травма има данни за посттравматична енцефалопатия, за която има
назначено лечение; данни за стара фрактура на 3-ти лумбален прешлен, без
клинично изявена симптоматика; налице е хематурия, предизвикана от двустранна
бъбречно-каменна болест и вероятна анавризма на лява ренална артерия, като
най-вероятно се касае до вродено състояние. Посочените заболявания не се явяват
несъвместими с престоя му в ареста и затвора при редовен прием на назначените
медикаменти, което е и съответното адекватно медицинско лечение.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Тези факти се установяват по несъмнен начин от събраните по делото
доказателства: обясненията на подс. Ц., дадени в хода на съдебното следствие, показанията
на св. К.К., дадени в съдебно заседание, показанията на
св. В.Р., дадени в
съдебно заседание и депозираните от него в д.п. на 11.03.2014г. ( л. 127 от т.І
на д.п.) в частта им относно точния час на времето и комуникацията между него и
св.К. на инкриминираната дата, приобщени на основание чл. 281, ал.5 вр.
ал.1,т.2, пр.2 от НПК, показанията на разпитаните на
досъдебната фаза на производството свидетели, приобщени по реда на чл. чл. 373,
ал.1 вр. чл. 283 от НПК, а именно: И.Г. от 10.03.2014
г. ( л.л. 122 -123 от
том І на д.п.), М. П. от 11.03.2014
г. (л.л. 125 - 126 от
том І на д.п.), А. Н. от 26.08.2014
г. ( л.172
от том І на д.п.), А.Т. от 26.08.2014
г. (л. 176 от том І на ДП) и А. Й. от 28.08.2014
г. ( л.177 от том І на д.п.), заключение на СМЕВД по протокол № 14/БТМ-114 ( л.л. 204-208 от т.ІІ на
д.п.), потвърдено и допълнено при разпита на експертите в с.з., заключение на СМЕВД по метода на ДНК профилиране по протокол №
14/ДНК – 245 ( л.л.211-215 от т.ІІ на д.п.), потвърдено и допълнено при разпита
на експерта в с.з., заключение на КСППЕ ( л.л. 116-124 от съд.дело), касаеща
освидетелстването на подсъдимия, потвърдено при разпита на експертите в с.з.,
заключения на основна ( л.л. 154-156 от съд.дело) и допълнителна ( л.л.202-203
от съд.дело) СМЕ, потвърдени при разпита на експертите в с.з., както и заключенията
на изготвените на досъдебната фаза на производството експертизи, приобщени по
реда на чл. 373, ал.1 вр. чл. 283 от НПК, а именно: токсикохимична експертиза ( л.л. 196-198 от
том ІІ на д.п.), изготвена от вещото лице И.П.,
дактилоскопна експертиза ( л.218 от том ІІ на
д.п.), одорологично
изследване
(л.л. 226 – 227 от том ІІ на
д.п.), изготвено
от К.Ф., СМЕВД по протокол № 14/БТМ-319 ( л.л. 233 – 235
от том ІІ на д.п.), изготвена от вещото лице Г.С., балистична
експертиза ( л.л. 237
- 239 от том ІІ на д.п.), изготвена от вещите
лица
Л.Г. и М.П., СОЕ ( л.л. 241-244 от т.ІІ на д.п.),
изготвено от в.л. Б.М., постановление на СГП от 25.08.2014г. ( л.л. 19-20 от
т.І на д.п.), определения на СГС и САС по реда на чл. 64 и чл. 65 от НПК ( л.л.
24-31, 40-49, 99-104 от т.І на д.п.), определение на СГС от 06.10.2014г. по
реда на чл. 146 от НПК ( л. 187 от т.І на д.п.), протоколи за изземване на
сравнителни образци от подс. Ц. ( л.л.190-191 от т.І на д.п.), протокол за
оглед на местопроизшествие от 07.03.2014г. ( л.л. 108 – 11 от т.І на д.п.),
протокол за оглед на местопроизшествие от 10.03.2014г. ( л. л.120-121 от
т.І на д.п.), протокол за доброволно
предаване от 11.03.2014г. (л.124 от т.І на д.п.), протокол за доброволно предаване
на документи от В.Р. ( л. 129 от т.І на д.п.), ведно с приложени документи –
заети длъжности по поделения ( л. 130 от т.І на д.п.), заповед №58/08.03.2014г.
( л. 131 от т.І на д.п.), сравнителна ведомост за резултати от проведена инвентаризация
( л. 132 от т.І на д.п.), констативен протокол за липсите от проведена
инвентаризация ( л. 133 от т.І на д.п.), фактури – 10 бр. ( л.л. 34-142 от
т.І на д.п.), списък на клиенти ( л. 144
от т.І на д.п.), справки от мобилни оператори ( л.л. 246-260, 262-264 от т.ІІ
на д.п.), справка от СДВР-О“ПП“ ( л.270 от т.ІІ на д.п.), трудов договор от
11.01.2010г. с допълнителни споразумения към него ( л.л. 132, 135-138 от т.І на
съдебното дело), длъжностна характеристика ( л.л. 133-134 от съд.дело), фактура
и удостоверение за уведомление ( л.л. 139 -140 от съд. дело), свидетелства за
съдимост на подсъдимия ( л.л. 51-93 от т.І на д.п. и л.л. 30-72 от съд.дело), веществени
доказателства – 1 бр. щанга тип „ Кози крак“ с червен и син цвят, 1бр. ножовка
със син цвят, 1бр. газов пистолет, 1 бр. пълнител, 1 бр. кобур, 5 бр. патрони,
парчета сезал, 1 бр. пластмасова чаша, 2 бр. сапове, 2 бр. тестени изделия,
косми.
Относно съществените обстоятелства, включени в предмета на доказване по
делото съгласно чл.1021 т.т.1-3 от НПК, съдът не констатира противоречие в събраните
по делото източници на релевантните за правилния му изход факти, които
еднопосочно установяват възприетата от съда фактическа обстановка с изключение
заявеното от подсъдимия в неговите обяснения, че никога не е посещавал
местопрестъплението, т.е. отнасящо се до авторството на деянието.
Фактът на извършено посегателство, мястото, датата и часът на деянието се
установяват по несъмнен начин от показанията на пострадалия св. К.К.,
подкрепящи се в отделните си части от показанията
на св. В.Р., св. М. П., констатациите, съдържащи се в огледния протокол от
07.03.2014г. и веществените доказателства по
делото. Пред скоби следва да бъде отбелязана изключителната убедителност
на разказа на св. К. за интересуващите делото събития, изводима от
последователността, логичността, конкретността и изчерпателността на описаните
от него обстоятелства, като паметовите
му способности ( според непосредствените възприятия на съдебния състав и
обективирани в протокола му за разпит в хода на съдебното следствие на
21.05.2015г.) са изключителни и свидетелят максимално детайлно и хронологично
подредено описва предхождащите, съпътстващите и следващите инкриминираното
деяние обстоятелства. В този аспект, след комплексна оценка на гласното доказателствено
средство, каквото се явяват показанията на св. К. както с оглед на вътрешната
им убедителност, така и след съпоставка с останалия събран по делото
доказателствен материал, се налага еднозначен извод за тяхната правдивост във
всичките им части. Именно показанията на св. К. са основен източник на информация относно механизма на деянието, броят на нападателите,
предприетите от тях действия по сломяване на съпротивата на охранителя,
преодоляване на кучетата-пазачи и металната ограда на складовата база,
действията и думите им по време на посегателството и в крайна сметка отнемане
на движимостити. При описанието на тези факти от св. К. не се констатира
тенденциозност в показанията му - същият
добросъвестно заяви, че преобладаващите
му непосредствени възприятия са формирани въз основа на слуховите му сетивни
органи, тъй като нападателите веднага след сломяване на съпротивата му са го
вързали и накарали да застане в поза и на място, което не му е позволявало да
наблюдава действията им, като визуално е възприел единствено техния брой и факта, че са били с черни масти с прорези за
очите; пострадалият също е категоричен, че не е възприел индивидуализиращи
белези, по които би могъл да посочи извършил/ите на посегателството. Ето защо и
съдът изцяло кредитира показанията на св.К., като съобрази, че същите изхождат
от лице, възпроизвеждащо свои непосредствени
възприятия от случилото се; тяхната конкретност, последователност,
логичност и липса на каквито и да било индикации по делото за предхождащи взаимоотношения с
подсъдимия Ц., обуславящи тенденциозност в показанията му и друга (извън
установяването на обективната истина) мотивация на пострадалия да възпроизведе
уличаваща подсъдимия информация, т.е. с оглед на вътрешната им убедителност, качествената
характеристика на източника на доказателства, фактът, че показанията на св. К.
не се оборват от каквото и да било друго събрано по делото доказателство, а
напротив – подкрепят се от останалия доказателствен материал, водят до
еднозначен извод за правдивост и достоверност на изложената от пострадалия К. версия.
Съдът цени в цялост
показанията на св. В. Р., св. И.Г. и св. М. П., допълващи разказа на
пострадалия К. и изясняващи предхождащите инкриминираното посегателство събития
( снабдяването на нападателите със сапове от земеделските инструменти на св. П.,
упояването и на нейните кучета; начините за охрана на складовата база;
снабдяването на охраната с вода и консумативи) и следващите го във времето –
наличието на разбита врата на металното хале в складовата база, следите от
опити да бъде приведен в движение служебния микробус м. „Рено“, нарязаните
парчета кабел на местопрестъплението, както и подозрението на св. Гилов видените
от него парчета баница да са способствали извършването на престъплението.
Останалите
показания – на свидетелите А. Н., А.Т. и А. Й. – обективно не водят до
изясняване на обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото, поради
което съдържащите се в тях данни не са относими към главния факт на процеса;
горното се отнася и до изисканите справки от мобилни оператори.
Първоначалният ( на 07.03.2014г.) и допълнителен оглед ( на 10.03.2014г.)
на местопроизшествие са извършени при пълно съответствие с правилата визирани в
гл. ХІV, раздел ІV от НПК за това процесуално – следственото действие,
установяващи се от наличните по делото протоколи, поради което и съдът прие установяването
и изземването на следи от престъплението за годни доказателствени способи за
събиране и проверка на предмети, върху които има следи от престъплението.
Движимостите, предмет на посегателство също се установяват от изключително
подробните и последователни показания на св.К. ( относно отнетия му златен
пръстен), неоспорени от каквото и да било друго събрано по делото доказателство,
както и от представените от ощетеното юридическо лице „Т.“ ООД документи за
отнетите кабели - сравнителна ведомост за резултати от проведена инвентаризация и констативен протокол за липсите от
проведена инвентаризация – подкрепящи се както от първичните счетоводни
документи ( фактури) за закупуване на стоката, така и от констатациите в
огледния протокол и данните в разпитите на св. К. и св. Р. .
Съдът кредитира и другите събраните по делото писмени доказателства,
подкрепящи се и от останалия събран по делото доказателствен материал и
установяващи най-вече характера на работа на св. К. в „Т.“ООД, закупуването на
служебно газ-сигнално оръжие от фирмата, съдебното минало на подс. Ц. и
периодът му на задържане по делото.
Заключенията на изготвените в д.п. и съдебното производство експертизи са ясни,
изчерпателни и дават научно обоснован отговор на всички поставени въпроси,
поради което и съдът изцяло ги кредитира. Оспорването, направено от защитата на заключенията на СМЕВД по
протокол № 14/БТМ-114 и на СМЕВД
по метода на ДНК профилиране по протокол № 14/ДНК – 245 не се явява
основателно, тъй като двете експертни заключения са в симбиоза помежду си –
изследването на пластмасовата чаша за кръв, неустановяването на такава и
липсата на изследвания на чашата за наличие на слюнка именно с цел запазване на материал за ДНК анализ от
експертите, изготвили СМЕВД по
протокол № 14/БТМ-114 ( изследването е първо по време, видно от
датата на експертизата – 24.03.2014г.) не противоречи на последващото (
извършено на 08.07.2014г.) експертното заключение по протокол № 14/ДНК – 245,
където вещото лице категорично посочва, че изследването по метода на ДНК
профилиране на пластмасова чаша води до определяне на ДНК профил на лице от мъжки пол, който
напълно съвпада с профила на подс. А.Ц., като в р.4 – Обекти на експертизата,
обект 7 – вещото лице изрично е посочило мястото, от където е взело пробата и
където предходните експерти не са интервенирали – „… материал се взе чрез
отриване на горния ръб на отворения край на чашата и се изследва като една
проба…“. Ето защо и съдът не прие наличие на противоречие в двете експертни
заключения, нито възможност първото изследване да е повлияло на
резултатите от второто ( по метода на
ДНК профилиране) и прие за несъмнено установено по делото, че върху иззетата
при огледа на местопроизшествие пластмасова чаша е установен ДНК профил на
подс. А.Ц.. Възможността да е оставен от друго лице е единствено теоретично възможна
с оглед вероятността, посочена от вещото лице - 1 на
51 546 000 000 000. Ето защо и съдът прие за несъмено
установено по делото, че подс. Ц. е имал съприкосновение с горния ръб на
пластмасовата чаша, иззета като веществено доказателство по делото от
местопрестъплението и по надлежния ред.
Съдът цени и
останалите експертни заключения – на КСППЕ, токсикохимична, дактилоскопна,
одорологична, СМЕВД по протокол № 14/БТМ-319, балистична, основна и
допълнителна СМЕ
и СОЕ, установяващи психичното състояние и нагласи на подсъдимия Ц., актуалния му
здравословен статус и стойността на инкриминираните по делото движимости.
Както бе посочено и по-горе противоречие между събраните по делото
доказателства е налице относно обстоятелството, касаещо авторството на деянието
( и на неустановяването на който факт защитата акцентира в пледоарията си) –
между обясненията на под Ц. в частта им, в която същият отрича някога да е бил
на местопрестъплението и показанията на св. К., св. Р., протоколът за оглед на
местопроизшествие от 07.03.2014г. и
заключението на СМЕВД по метода на
ДНК профилиране по протокол № 14/ДНК – 245, установяващи според настоящия
съдебен състав несъмено и категорично като неговото присъствие там, така и
участието му в извършеното посегателство.
Действително в хода
на съдебното следствие дело не се събраха преки доказателства
относно авторството на деянието от подс. Ц. –
т.е. такива, установяващи пряко извършването на деянието от страна на
подсъдимия, но според преценката на съда събраните по делото многобройни косвени доказателства водят до несъмнения и
категоричен извод за участието му в извършения
грабеж в складовата база на „Т.“ ООД на
07.03.2014г.
На първо място
от показанията на св. Р. и св. К. се установи по
делото, че помещението, ползвано от охраната на складовата база на ф-ма „Т.“
ООД е било обособено и до него не са имали достъп външни лица – така св. Р. –
„…Никой
няма достъп до помещението на пазачите. Клиент не може да отиде и да влезе
вътре….“ и св. К. – „….Стаята на
охраната е до офиса, там е и тоалетната, това е пристройка към халето, но е
обособена като отделна къщичка…“.
На второ място от
показанията на св. Р. и св. К. се установи, че в стаята на охраната е имало
машина за вода и пластмасови чаши за вода – така св. Р. „…В
стаята на пазачите се доставя вода от специализирана фирма в галоните, а
кафето, захар, чашки, бъркалки ги закупуваме от „Карфур или от „МЕТРО”, или аз
лично или колегата ми….“ и св. К. – „…Имаме обособена стая за охраната,
която е с хладилник, микровълнова и автомат за водата…
Чашите стоят до машината, винаги. …“
На трето място от
показанията на св. Р. ( цитирани непосредствено по-горе) и тези на св. К. се
установи, че пластмасовите чаши за вода са били за еднократна употреба и са
закупувани от търговски обекти в ново състояние и опаковани – така и св. К. –
„…те
( пластмасовите чаши – б.м.) бяха в едно
целофанено пликче… ние за кафе си имаме порцеланови чаши, всеки един от
персонала си има порцеланови чаши, а тези пластмасови чаши са за гости….“. От
изложеното е видно, че не е възможно случайно подс. Ц. да имал досег с
пластмасовата чаша – веществено доказателство по делото в един предхождащ
инкриинираното деяние момент, каквито доводи навежда защитата.
На четвърто място
от показанията на св. К. по делото се установи, че при застъпването му на
работа в 17.30ч. на 07.03.2014г., т.е. непосредствено преди началото на
посегателството, пластмасовите чаши са били на обичайното си място в стаята на
охраната и не е имало чаша извън него – „….Чашите стоят до
машината, винаги…. Нямаше чаша за вода, сложена на друго място ….Когато
дойдох на работа пластмасовите чаши бяха на определеното място….“.
На пето място от
показанията на св. К. по делото е установено, че по време на продължилото над 3
часа посегателство един от нападателите е пил еднократно вода от машината за вода,
поставена в стаята на охраната и то използвайки пластмасова чаша – „….Чух, че някой
консумираше вода, но не видях, защото аз бях с гръб. Едно от лицата консумираше
вода, но то се чува, като вземеше чаша, защото те бяха в едно целофанено пликче
и аз чувам и точенето от автомата…. Един път чух да се
налива вода от този автомат….“
На шесто място след
посегателството в стаята на охраната е имало пластмасова чаша със следи от
употреба и на място, различно от обичайното и която преди нападението не е била
там – така св. К. – „…Тази чаша беше на микровълновата,
отгоре, а там никога не седят чаши……Видях
я отгоре, оставена върху микровълновата, тъй като там никога не може да стои
чаша, за това ми направи впечатление, че е използвана тази чаша. Тази чаша беше
мокра, с един пръст вода на дъното, беше използвана чаша. Не беше захабена
отвън тази чаша, нито пък замърсена с нещо, няма от какво да се замърси, тъй
като те седят в пластмасов плик, направи ми впечатление, че там чаша не може да
стои….“.
На седмо
място от протокола за оглед
на местопроизшествие от 07.03.2014г. се установи, че от местопрестъплението е
иззета пластмасова чаша; така заявява и св. К. – „…Когато ме
освободиха вече, моята чаша за кафе я нямаше там, а беше само тази другата
чаша, беше пластмасова чаша…Затова,
когато дойдоха полицаите им казах първо да проверят моята чаша от кафето,
защото мислех, че са пили от моята чаша, казах на полицаите да проверят моята
чаша и тази чаша….“
На осмо
място от заключението на СМЕВД по метода на ДНК профилиране
по протокол № 14/ДНК – 245 несъмнено се установи, че върху иззетта пластмасова
чаша е установен ДНК профил на подс. А.Ц., т.е. той е имал съприкосновение с
нея , а видно от мястото изземването на отривката (горния ръб на отворения край
на чашата) – че е отпил от нея.
Съпоставката
между категорично установените по делото обстоятелства
по т.т. 1- 8 води до единствено възможният извод, че
подс. Ц. е бил един от нападателите, извършили
инкриминираното по делото деяние, тъй като е изключена възможността неговият ДНК профил
да е попаднал случайно върху пластмасовата чаша – веществено доказателство по
делото, а последната е ползвана единствено от един от нападателите на
07.03.2014г. в складовата база на ф-ма „Т.“.
Така посочените
косвени доказателства съгласно константната практика на ВКС са от такова
естество, че да послужат като основание за постановяване на осъдителна присъда,
тъй като изключват друг възможен извод освен възприетия от съда, а именно, че
подс. Ц. с две неустановени по делото лица от мъжки пол е отнел
инкриминираните по делото движимости от владението на св. К.. На
първо място уликите са няколко, а не една. На следващо място направените въз
основа на тях изводи са единствено възможните. Всяко косвено доказателство е
свързано с основния факт на делото и е от такова естество, че обсъдено във
връзка с всички останали, съставлява
заедно с тях едно хармонично цяло и дава основание да се направят категорични
изводи относно основния факт. Поради изложените съображения и доводите на
защитника на подсъдимия Ц.
за недоказаност на обвинението не са основателни, а съдът прие за категорично
установено, че подсъдимият Ц. е един от авторите
на инкриминираното деяние.
В този смисъл
дадените от подс. Ц. обяснения, в които оспорва присъствието си на местопрестъплението, респ. участието си
в престъплението се явяват недостоверни, оборени са от останалия събран по
делото доказателствен материал и съдът не ги цени като източник на
доказателства, а ги приема единствено като израз на правото му на защита.
В заключение от
изложеното, съдът намира, че обсъдените доказателства установяват по несъмнен
начин авторството на подсъдимия, фактът на извършеното от него ( в съучастие с
две неустановени по делото лица) деяние по механизма, възприет във фактическата
обстановка, както и настъпилите общественоопасни последици от престъплението.
Приетата за установена въз основа на доказателствения
материал фактическа обстановка, мотивира съдът да изведе следните изводи от
ПРАВНА СТРАНА:
Деянието на
подсъдимия А.П.Ц. се субсумира под
състава на чл.199, ал.1, т.1 и т.4 вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1 и пр.2 вр. чл.20, ал.2
вр. ал.1 вр. чл. 29, ал.1, б.”а” и б.”б”
от НК.
На първо място,
подсъдимият Ц. е годен субект на наказателна отговорност. Същият е бил
пълнолетен към момента на извършване на престъплението, не е страдал от продължително или
краткотрайно разстройство на съзнанието и както тогава така и понастоящем е в
състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си.
От обективна
страна: предмет на посегателството са чужди движими вещи -кабел тип „ПВ-А1 10мм.“
с дължина 1015.00 метра на стойност 827.23лв.; кабел тип „ПВ-А1 10мм.“ с дължина
431.00м. на стойност 628.40лв.; кабел тип „ПВ-А2 6мм.“ с дължина 411.00 метра на
стойност 319.35лв.; кабел тип „ПВ-А2 10мм.“ с дължина 3029.00метра на стойност
4322.38лв.; кабел тип „ПВ-А2 16мм.“ с дължина 2 629.00 метра на стойност 5
323.73лв.; кабел тип „ПВ А2 35 мм.“ с дължина 975.00 метра на стойност 4 458.68лв.;
кабел тип „ПВ-А2 50мм.“ с дължина 175.00 метра на стойност 1224.13лв.; кабел тип
„ППВ-МБ1 3х4“ с дължина 600.00 метра на стойност 1016.60лв.; кабел тип „ПВВ-МБ1
3х2.5“ с дължина 400.00 метра на стойност 436.00лв.; кабел тип „ПВВ-МБ1 2х2.5“ с
дължина 600.00 метра на стойност 362.50 лв.; кабел тип „ШВПЛ-А 2х2.5 транспарант“
с дължина 100.00 метра на стойност 87.90лв. и златен пръстен, инкрустиран с бял
планински кристал и бяла плочка с тегло 6.5гр., 18 карата на стойност 436.80лв.
или всичко на обща стойност 23 997,56 лева ( двадесет и три хиляди деветстотин деветдесет
и седем лева и петдесет и шест стотинки) - собственост на друго лице ( в случая на две – юридическо – ф-ма „Т.“ООД ( титурял
на правото на собственост върху кабелите) и физическо св. К.К. (титурял на
правото на собственост върху златния пръстен)), отнети от владението на последния,
като подсъдимият Ц. е употребил за това принуда под формата на сила и
заплашване.
Изпълнителното
деяние на престъплението грабеж го определя като съставно такова, тъй като
включва два акта, взаимно свързани, които поотделно осъществяват съставите на
престъплението кражба и принуда. Отнемането е осъществено като е прекъсната
фактическата власт на владелеца върху
вещите с факта на вземането им и установяване на собствена власт с цел
разпореждане с тях. Деецът е установил власт върху вещите и е имал обективната
възможност да се разпореди с тях.
Другият акт от
изпълнителното деяние - употребата на принуда при двете й проявни форми на сила
и заплашване - е изпълнен чрез действията на подс. Ц., изразяващи се в
употребата на физическо въздействие върху личността на владелеца на вещите- св.
К., а именно чрез ударите с дървен кол (
сап) и вързването му с въже за ръцете и краката, притискайки го с лице към
земята, като по този начин е сломена съпротивата му и тялото му е обездвижено и
владелецът е лишен от физическа активност, т.е. привеждането му в състояние,
способстващо извършването на отнемането на движимостите; употребата на
заплашване се е изразило в действията му по отправената заплаха с думите: „Не
гледай, ще те убием“, държейки пистолет. Анализът на описаното действие от
подсъдимия и отправеното предупреждение към св. К. е еднозначен - касае до
обективиране на увреждащо владелеца на вещите намерение, пряко застрашаващо
неговите живот и здраве, в резултат на което е преодоляно несъгласието му за
преминаване на фактическата власт върху движимостите от неговото във владението
на подсъдимия и другите двама нападатели.
Предвид съществуващата между двата акта -
употребата на принуда и отнемането -
функционална връзка, като силата и заплашването са употребени именно за сломяване съпротивата на
владелеца на вещите с оглед отнемането на последните, се налице елементите на
съставното престъпление грабеж.
Налице е и
престъпният резултат – вещите - предмет на посегателство са преминали във владението
на подсъдимия и неговите съучастници, които са осъществили трайна фактическа
власт върху тях.
Деянието е
извършено в условията на съучастие, като подсъдимият Ц. е съизвършител -
участвал е и в двата акта на изпълнителното деяние - упражняването на принуда и
отнемането съвместно с неустановените по делото две лица от мъжки пол, с които
е съществувала координация (съгласуваност) на действията и които също са
участвали в двата акта. За наличието на задружна престъпна деятелност
показателни са едновременните действия на Т.ата дейци спрямо пострадалия при
нападението, предварителните приготовления за отнемането ( упояването на
кучетата – пазачи, снабдяването им с маски за главата и т.н.), едновременното напускане на
местопрестъплението и ясното разпределяне на ролите им при самото осъществяване
на деянието.
В тази насока следва
да бъде посочено, че именно с оглед предварителната подготовка на Т.ата дейци и
предприетите от тях действия по скриване на самоличността им от една страна, а
от друга – привеждането на пострадалия К. в обездвижено състояние и без
възможност визуално да възприема отделните им действия, конкретното участие на
подс.Ц. в инкриминирания грабеж не е възможно да бъде установено детайлно
и хронолично подредено. Това обстоятелство
в случая не се явява пречка наказателната отговорност на подс. Ц. да бъде
ангажирана за целия настъпил от престъплението общественоопасен резултат, нито
навлиза в колизия с личния характер на наказателната отговорност. Това е така,
тъй като в конкретния случай е налице института на съучастие по см. на чл.20 от НК, при който всеки от съучастниците е наказателно отговорен за настъпилия
вследствие на съвместната престъпна дейност общественоопасен резултат. В случая
липсват каквито и било данни за наличие
на правен ексцес - когато две или повече
лица са решили да извършат конкретно определено престъпление и някой от тях без
знанието и съгласието на другите извърши друго престъпление от уговореното и в
който случай извършилия „другото” би отговарял за това престъпление, а
останалите съучастници ще отговарят само за това, което е било уговорено, ако и
то е било осъществено; при съизвършителство е възможен ексцес, при който един
от съизвършителите да извърши повече от това, което е уговорено или предприето,
като всеки от тях отговаря за това, което лично е извършил. Несъмнено
установени по делото са предварителната уговорка на Т.ата дейци за извършване
на конкретното посегателство, знанието им за наличие на охранител и кучета
пазачи ( затова същите са се снабдили с дърнени сапове, маски за глава и са
упоили кучетата пазачи) на обекта, съгласуваността на действията им за отнемане
от търговския обект на възможните за транспортиране ценности, както и на всичко, което представлява интерес за
всеки от тях и най - вече общата насоченост на действията им към сломяване
съпротивата на легитимирания владелец на вещите и установяване на собствена
такава върху последните, както и по прикриване на следите от престъплението.
Ето защо и наказателната отговорност на подс.Ц. следва да бъде ангажирана за
всички установени по делото и инкриминирани движими вещи.
Осъществен e предвиденият в чл. 199, ал.1, т.1 fj НК квалифициран състав –грабежът е в големи размери
според критериите, залегнали в ТР № 1 от 1998г. на ОСНК, тъй като паричната
равностойност на предмета на посегателство надхвърля 70 пъти установената за
страна към 07.03.2014г. ( с ПМС №249/31.10.2013г.) минимална работна заплата от
340.00 лв..
Осъществен е и
квалифицирания състав на чл.199,ал.1,т.4 от НК, тъй като грабежът е извършен
при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29,ал.1, б. „а” и б. „б” от НК.
Подсъдимият е
извършил деянието след като е бил осъден на наказание „лишаване от свобода” за
тежко умишлено престъпление не по-малко от една година, изпълнението на което е
не е отложено по чл.66 от НК. Такива са всяко едно от наказанията, определени на подс. Ц. едно общо най - тежко наказание (
с определението на СРС, 95 с-в по НЧД №9252/2012г.) по
НОХД № 9413/2004г. на СРС, по
НОХД №566/2008г. и по НОХД № 9923/2009г. на СРС – 1 година лишаване от свобода
при първоначален строг режим; по НОХД №
493/2010г. на РС Тетевен, по НОХД № 8378/2011г. по описа на РС – Тетевен, по
НОХД № 11163/2011г. по описа на СРС, по НОХД № 13400/2011г. по описа на СРС и
по НОХД № 13604/2011г. на СРС – 1 година лишаване от свобода, което на
основание чл. 24 от НК е увеличено с 3 месеца или общо лишаване от свобода за
срок от 1 година и 3 месеца при първоначален строг режим.
Същевременно
посочените осъждания ( както и определеното като едно общо най-теко с посочения
акт на СРС по НОХД
№ 8248/2006г. на СРС и по НОХД № 3913/2006г. на СРС – 3 месеца лишаване от
свобода при първоначален строг режим) обуславят
наличието на хипотезата на чл.29,ал.1,б. „б” от НК, тъй като подсъдимият Ц. е извършил престъплението и
след като е осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл.66 НК, тъй както и по посочените наказателни производства наложените му
наказания са лишаване от свобода, наложени ни са за умишлени престъпления от
общ характер и изпълнението им не е отложено по реда на чл. 66 от НК.
От субективна страна подсъдимият Ц. е действал умишлено, при форма на
вината пряк умисъл, като е имал намерение противозаконно да присвои вещите, за
да се разпореди с тях, съзнавал е общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал те да
настъпят. Подсъдимият е съзнавал, че вещите не са негови, а чужди, че се намират
във владението на другиго, както и че последният не е съгласен да му бъдат
отнети и че това несъгласие се преодолява чрез употребата на принуда под
формата сила и заплашване от негова страна, като е искал настъпването на
престъпния резултат. Налице е общност на умисъла (и в интелектуалния, и във
волевия момент) - подсъдимият Ц. е осъзнавал, че не действа сам, а в условията
на съвместна престъпна дейност - с неустановените по делото лица, с които решили
да нападнат пострадалия, за да отнемат охраняваните
от него ( и намиращите се у него) вещи,
като и Т.ата са искали настъпването на престъпния резултат. В съзнанието на
подс. Ц. са съществували и представи, че предметът на престъплението е в големи
размери, както и че извършва престъплението, след като е бил
осъден за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на
което не е отложено по чл. 66 от НК и и след като е
осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от
общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е
отложено по чл.66 НК.
Предвид изложеното
подсъдимият Ц. следва да бъде признат за виновен по повдигнатото
срещу него обвинение по чл.199, ал.1, т.1 и т.4 вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1 и пр.2
вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 вр. чл. 29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
За извършеното от подсъдимия Ц. престъпление
по чл.199, ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода от пет до петнадесет
години.
При
индивидуализацията на наказанието съдът отчете като смекчаващо отговорността
обстоятелство на подсъдимия Ц. единствено актуалния му здравословен статус - констатираните негови заболявания - посттравматична
енцефалопатия и бъбречно-каменна болест, които, въпреки че не са пречка за
пребиваването му в местата за лишаване от свобода, обективно причиняват
страдания на дееца.
Като отегчаващи отговорността му обстоятелства
съдът приема изключително високата степен на обществена опасност на деянието,
изразена чрез
-употребата на
двете форми на упражнена от подсъдимия принуда (заплашване и сила ),
- интензитетът на принудата
- ударите със сапове на владелеца,
завързването му за часове и заплахата срещу живота му,
- наличието на два
квалифицирани състава на грабежа ( по т.1 и т. 4 на чл. 199 от НК),
- наличието на
съучастие от 3 лица и при форма съизвършителство, както и
изключително високата степен на обществена опасност на дееца, изразена
- в съдебното му
минало (извън обуславящите квалификацията опасен рецидив осъждания) и
- в неговите
нагласи ( съгласно КСППЕ -формирана трайна нагласа за асоциално поведение…
самоутръждаващ се до степен на агресивна готовност, стремящ се към надмощие и
власт…личностовата му структура се характеризира с елементарност на психичния
му процес, повърхностност, стремеж към удовлетворяване на желанията и
потребностите по най-прекия достъпен начин, без оглед на обстоятелствата,
последиците и социалните норми).
Следва извод, че обществената
опасност на деянието и дееца са изключително високи. Ето защо и преценявайки
относителна тежест на смекчаващите и отегчаващите отговорността на дееца
обстоятелства, съдът прие, че наказанието следва да бъде индивидуализирано при превес
на отегчаващите над смекчаващите отговорността
на подс. Ц. обстоятелства, над средния предвиден в закона размер и счете за
справедливо, и съответно на целите по чл. 36 от НК, и най - вече за съответно
на извършеното престъпление ( чл. 35 ал.3 от НК) наказанието „лишаване от
свобода” за срок от 12 (дванадесет) години. Същото следва да бъде изтърпяно
ефективно, тъй като не са налице условията, визирани в разпоредбата на чл.66 от НК за отлагане на
изпълнението му, при първоначален строг режим в затвор на основание чл.60, ал.1
вр. чл.61, т.2 от ЗИНЗС.
Съдът не намери за необходимо да се възползва от разпоредбата на алинея първа
на чл.199 от НК и да наложи предвиденото алтернативно наказание- „конфискация”,
като в тази връзка съобрази факта на
продължителния престой на подсъдимия в местата за лишаване от свобода и следващата
от това невъзможност за получаване на трудови доходи, а по делото няма данни и
за налично имущество, негова собственост.
На основание
чл.59,ал.1 от НК съдът зачете и приспадна при изпълнението на наказанието „лишаване от свобода” наложено
на подс. Ц. времето от 24.08.2014г. до влизане на присъдата в сила, през което
е бил задържан по делото.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Предвид изхода на
делото и на основание чл. 189,ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия Ц. бяха
възложени направените деловодни разноски
– в полза на Държавата сумата от 339.39лв., представляваща направени в
досъдебното производство и по сметка на ВСС – сумата от 799.99лв. –направени в
съдебното производство, както и сумата от 5 лв. за служебно издаване на 1бр.
изпълнителен лист на осн. чл.190, ал.2 от НПК.
Мотивиран от изложените съображения
съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ
в СГС: