Р Е Ш Е Н И Е
№ 575
гр.
Перник, 05.01.2021
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд–Перник, в съдебно
заседание проведено на осемнадесети декември през две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Слава Георгиева
С участието на секретаря Е.В., като разгледа
административно дело № 673/2020г. по описа на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 3, във вр. с ал. 1 от КСО.
Образувано е по жалба, подадена от Г.Б.Б.,*** против Решение №
КПК-67 от 02.10.2020г. на Директор на
Териториално поделение–П.***на Националния осигурителен институт, с което е
отхвърлена жалба срещу разпореждане № О-13-999-00-********** от 17.08.2020г. на
ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите. С разпореждането на основание чл. 40, ал. 3 от КСО и чл. 47 от
Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавно обществено осигуряване
е отказано изплащането на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по
чл. 53 от КСО.
В
сезиращата жалба са
изложени оплаквания против оспореното решение. Основните аргументи са свързани
с неправилно прилагане на материалния закон, тъй като е налице валидно трудово
правоотношение, непрекратено по законоустановения ред, поради което дадените
задължителни предписания до осигурителя за заличаване на данни са
незаконосъобразни. Твърди се, че лицето има качество „осигурено лице“ и незаконосъобразно е
отказано поисканото обезщетение. Иска обжалваното решение на директора на ТП-П.***към НОИ и потвърденото с него разпореждане на ръководителя по изплащането на
обезщетенията и помощите да се отмени и преписката да се изпрати на
административния орган за решаване въпроса по същество с изплащане на дължимото
обезщетение.
В проведените съдебни заседания жалбоподателката се явява лично
и с адв. Н.Х.,***. Жалбата се поддържа. Оспорва се фактическата констатация на
административния орган, че не е осъществявала трудова дейност при осигурителя „***”
ЕООД, както и се оспорва верността на
декларацията, подписана от Е.Б.Ц.***, довела до постановяване на
незаконосъобразни задължителни предписания. Счита, че издадените предписания за
„***“ЕООД са ирелевантни в настоящия процес. Пледира да се отмени
оспореното решение на Директора на ТП–П.***на НОИ и потвърденото с него разпореждане. Прави искане и за присъждане на направените по
делото разноски, за което представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Ответникът по делото-Директор на Териториално поделение - П.***на Националния
осигурителен институт, редовно призован чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Пледира, жалбата да се отхвърли като неоснователна. Претендира
присъждане на юрисконсултско вънаграждение и прави възражение за прекомерност
на претендираното адвокатско възнаграждение. В указания срок депозира писмени
бележки.
Административен съд – Перник, в настоящия
съдебен състав, като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото доказателства,
намери за установено от фактическа страна следното:
На 04.08.2020г. в Информационната система за електронен
обмен на документи и данни, в съответствие с изискването на чл. 8, ал. 1 от Наредба за паричните обезщетения и
помощи от държавното обществено осигуряване, осигурителят „***” ЕООД е представил удостоверение, с вх. № Р-14-13-000-00-0007307541 от
04.08.2020г., относно правото за изплащане на парично
обезщетение на жалбоподателката за
отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО.
В ТП-П.***е постъпил сигнал с
вх. № 113013-13-183/09.07.2019г., с който е
поискано извършване на проверка на поставен под наблюдение осигурител.
Издадена е заповед № ЗР-5-13-00595693/09.07.2019г. за извършване на проверка по разходите за
държавно обществено осигуряване на „***” ЕООД, ЕИК ***. В хода на проверката е
установено, че осигурителят „***” ЕООД, ЕИК *** е регистриран в Агенцията по
вписванията на 13.06.2016г. с едноличен собственик и управител Б.Й. Е.***. На
05.04.2017г. е вписана покупко-продажба на дружеството и като едноличен
собственик и управител е регистриран Ф.А.М.***. На 21.04.2017г. е вписана нова
покупко-продажба и като едноличен собственик на капитала на дружеството и негов
управител е вписан Е.Б.Ц.***. „***” ЕООД е включено в списъка на длъжниците по
чл. 182, ал. 3, т. 2 от ДОПК към НАП със
задължения над 5000 лв., които нямат имущество върху което да се наложи
обезпечение, не е представено обезпечение и нямат вземания от банки и трети
лица. От периода, в който собственик на дружеството е Е.Ц.*** е започнало
подаване на уведомления за трудови
договори за 63 лица. В периода от 01.03.2018г. до 31.10.2018г. са освободени
всички лица наети на длъжност шофьор, както и са освободени-управител на
транспорт, техническия секретар, автомеханици, спедитори. Прието е, че след
31.10.2018г. дружеството не извършва декларираната транспортна дейност, а след
31.01.2019г. не извършва никаква търговска дейност. На адреса на управление на
дружеството в гр. П., ж.к. ***, главен път П.***– Р.***, не са открити лица,
които да получат заповедта да възлагане
на проверка. Собственикът на дружеството-Е.Б.Ц.*** след оказано съдействие от
органите на ОД на МВР е установен и му е връчена заповедта за възлагане на
проверка на дружеството и покана за
представяне на документи. С декларация вх. № 1130-13-183#21/06.01.2020г.
Е.Ц.*** е декларирал, че като управител на „***” ЕООД не е извършвал дейност,
не е подавал данни за осигуряване и обезщетения в НАП и НОИ, не е назначавал
лица по трудови правоотношения и не разполага с документи на дружеството,
необходими за проверката, не си спомня дали е упълномощавал някого да
представлява дружеството. За изясняване на факти и обстоятелства са изискани
писмени сведения от лица, относно упражнявана трудова дейност при този осигурител.
Жалбоподателката е попълнила анкета с вх. № 1130-13-183-8/29.08.2019г.
в която е посочила, че работи във фирмата от 29.08.2016г. на трудов договор
като счетоводител. Проверяващите са установили, че Б. е с оформено основно
трудово правоотношение с „***” ЕООД, въз основа на трудов договор от
27.06.2016г., прекратено на 01.01.2019г.. От 01.07.2018г. е започнало подаване
на данни за лицето с максимален осигурителен доход. С „***” ЕООД е оформен допълнителен
трудов договор при друг работодател от 28.08.2017г. При прекратяване на
основното трудово правоотношение на Г.Б., осигурителят „***” ЕООД, не е подал
уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ за сключено споразумение към допълнителния
трудов договор или за сключване на нов основен трудов договор. Осигурителят е
започнал да подава данни за осигуряване на лицето при условията на 8-часов
работен ден. За установяване наличие на търговска дейност е изпратен сигнал до
ТД на НАП-С.***във връзка с който е посочено, че дружеството има един
регистриран касов апарат, по седалището на фирмата, като последен отчет е
на 07.01.2019г. Всички данни и документи
за дружеството се подават по електронен път с КЕП, титуляр, на който е „***”
ЕООД и автор Е.Ц.***. Тези факти са отразени в констативен протокол №
КВ-5-13-00749679 от 29.04.2020г., от инспектор по осигуряването при ТП–П.***на
НОИ.
Въз основа на тях са издадени
задължителни предписания № ЗД-1-13-00749827 от 29.04.2020г. По силата на тях
осигурителя „***” ЕООД в 17-дневен срок от връчването им е задължен да подаде
декларация за заличаване на подадени от него данни за осигуряване по трудови
правоотношения за общо шест лица, сред които и Г.Б.Б. за периода от
01.02.2019г. до 31.03.2020г. Задължителните предписания са връчени лично на
управителя на дружеството на 20.05.2020г. Не са обжалвани и са влезли в сила на
04.06.2020г. В определения срок,
изтекъл на 08.06.2020г. осигурителят не е предприел действия за изпълнението им
по реда на чл. 4, ал. 1, т. 5 от Наредба №
Н-13 от 17.12.2019г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях
лица, както и от самоосигуряващите се лица. До приключване на
съдебното произовдство няма данни предписанията да са изпълнени и по инициатива
на Националния осигурителен институт по реда разписан в чл. 4, ал. 10, т. 4 от
Наредба № Н-13/17.12.2019г.
Въз основа на влезлите в
сила задължителни предписания ръководител по изплащане на обезщетенията и
помощите е издал разпореждане № О-13-999-00-********** от
17.08.2020г., с което на Г.Б.Б. е отказал изплащането на парично обезщетение за отглеждане на малко
дете по чл. 53 от КСО. Приел, че към датата на
04.08.2020г., лицето не е осигурено за общо заболяване и майчинство, няма
качеството осигурено лице, поради което не се следва изплащане на парично
обезщетение по чл. 53 от КСО.
Разпореждането е оспорено по административен
ред.
С решение № КПК-67 от 02.10.2020г. директор на
ТП-П.***на НОИ е отхвърлил жалбата като неоснователна.
В хода на съдебното производство от стана на жалбоподателката са
ангажирани писмени доказателства. Представените и приети заявление до управителя на „***” ЕООД,
декларация, справка за уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ, длъжностна
характеристика, трудов договор № 75/28.08.2017г., допълнително споразумение №
16/01.01.2019г., служебна бележка изх. № 172/10.04.2018г., разпечатки от
регистри на НОИ, касаещи осигурителния статус на жалбоподателката, протокол от
11.12.2017г., искане по ДОПК от 11.06.2018г.
са в подкрепа на изводите на проверяващите, че дружеството реално е
осъществявало трудова дейност до 31.01.2019г.. След тази дата дружеството не
осъществява дейност и няма необходимост от наемане на лица. Следователно
ангажираните доказателства не опровергават
извода на административния орган за отсъствие на изпълнение на трудова дейност
от нейна страна при осигурителя „***” ЕООД през периода от 01.02.2019г. до
31.03.2020г., тъй като самото дружество не
осъществява търговска дейност.
Констатациите в тази връзка са изложени в констативен протокол №
КВ-5-13-00749679/29.04.2020г., който е официален документ и по силата на чл.
179, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК се ползва с материална
доказателствена сила. Верността на установените в него факти не се разколебава
и от приетите по делото разпечатки от ПП
„Плюс минус” на ведомости, съставени за периода от 01.11.2016г. до 31.07.2019г.
Тези ведомости, видно от протокол вх. № 1130-13-183#16/01.10.2019г.,
подписан от служител на ТП – П.***на НОИ са доставени от лице, което не е
пожелало да се легитимира. Успоредно с това те не съдържат подпис, печат и дата
на съставяне, поради което не могат да
бъдат считани за достоверни.
По отношение направеното
оспорване на декларацията на управителя Е.Ц.*** ще се посочи, че във всички
представени документи, изхождащи от
осигурителя, като представляващ дружеството е посочен неговият управител – Е.Б.Ц.***
и подписите са положени от негово име. Поради това е без всякакво значение за
изхода на спора представеното нотариално заверено пълномощно от 24.04.2017г.,
съгласно което упълномощено лице Ю.Ю.К.***има
правото да представлява Е.Ц.***, в
качеството му на управител на „***” ЕООД. По делото няма данни пълномощникът да
е осъществявал дейността, за която е упълномощен. С оглед на това обстоятелствата, посочени в декларация вх. №
1130-13-183#21/06.01.2020г., подписана от Е.Ц.*** не са
опровергани.
Въз основа на така установеното, настоящият състав на Административен съд – П., като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид
становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на
събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения акт
на всички основания по чл. 146 от АПК,
намери следното:
Жалбата е подадена от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, чиито права са
засегнати от оспорения административния акт, при спазване на срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 1 от КСО, срещу подлежащ на
съдебен контрол, на основание чл. 118, ал. 1 от КСО решение на Директор
на ТП–П.***на НОИ. Жалбата е процесуално допустима и следва да се разгледа по
същество.
Разгледана по същество
е основателна. Доводите в тази връзка са
следните:
Предмет на съдебен контрол
в настоящото производство съгласно чл. 118, ал. 1 от КСО е решението на
директора на ТП-П.***към НОИ. Оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган. При издаването му е спазена предвидената в закона форма,
съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК.
Процесното разпореждане №
О-13-999-00-********** от 17.08.2020г. е издадено от ръководител по изплащането
на обезщетенията и помощите в ТП–П.***на НОИ, който е компетентния орган
разполагащ с правомощието да издаде акт с такова съдържание.
Обжалвано е по административен ред и в резултат на
проведено производство по чл. 117, ал.
1, т. 2, б. „е“ от КСО е постановено и
оспореното решение. В него са посочени последователно извършените действия,
изложени са фактически и правни изводи.
Формулиран е ясен диспозитив. Съдържа информация за реда, срока и органа, пред
който подлежи на обжалване. Датирано и подписано е. От обстоятелствената част е
видно, че контролиращият административен орган споделя извода на издателя на
административния акт за наличие на предпоставките за отказ за отпускане на
парично обезщетение за отглеждане на малко дете, тъй като отсъства една от
предпоставките по чл. 40, ал. 1 от КСО за изплащане на обезщетението, а именно
- качеството осигурено лице по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО по отношение
на жалбоподателката. Не са налице
отменителни
основания по чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК.
Решението и потвърденото с
него разпореждане са постановени при съществени процесуални нарушения, които са
довели и до неправилно приложение на материалния закон.
Съгласно чл. 142 от АПК
съответствието на издадения акт с материалния закон се преценява към момента на
постановяването му.
Разпореждането на ръководителя по
изплащането на обезщетенията и помощите при ТП-П.***на НОИ, предмет на съдебен
контрол е издадено на основание чл. 40, ал. 3 от КСО. Законовата норма урежда
правомощието на длъжностното лице, на което е възложено ръководството
по изплащането на обезщетенията и помощите или друго длъжностно лице,
определено от ръководителя на териториалното поделение на НОИ, да издаде
разпореждане за отказ ако лицето няма право на обезщетение и помощ.
В настоящия случаи, за да откаже да отпусне
исканото парично обезщетение органът се позовава на извършена проверка на
другия осигурител-„***“ЕООД, която към дата на издаване на разпореждането не е
приключила, както и на влезли в сила задължителни предписания № ЗД-1-13-00749827 от
29.04.2020г., за заличаване на неоснователно подадени данни за периода от 01.02.2019г.
до 31.03.2020г..
Настоящия състав приема, че позоваването на
извършена проверка на другия осигурител-„***“ЕООД е ирелевантно, тъй като
произнасяне се дължи по удостоверението, депозирано от „***“ЕООД. Следователно
изложеното не може да доведе до отказ.
Със задължителни предписания № ЗД-1-13-00749827
от 29.04.2020г., следва да се заличат неоснователно подадени данни за периода
от 01.02.2019г. до 31.03.2020г. и по силата на тях е отречено качеството
“осигурено лице” на жалбоподателката при осигурител “***”ЕООД за посочения
период. Дали са изпълнени или не същите представляват влязъл в сила
административен акт и касаят само посочения в тях период. Към дата на издаване
на разпореждането, за периода след м. 03.2020г. до дата на сезирането
04.08.2020г. няма влязъл в сила друг
акт, който да послужи като основание за издаване на оспорения акт. Следователно
в оспореното разпореждане не са изложени мотиви, които да бъдат отнесени, респ.
проверени и относими към постановения отказ. В този смисъл в разпореждането не се съдържат
собствени мотиви, а наличните такива не удовлетворяват изискването за
обосноваването на фактически и правни основания за издаване на акта по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. В административното производство не е
проведено обсъждане по същество дали жалбоподателката към дата 04.08.2020г.,
към момента на настъпване на осигурителния риск е осигурено лице за общо
заболяване и майчинството.
Представените в хода на съдебното производство
задължителни предписания № ЗД-1-13-00841364 от 16.11.2020г. са издадени след
издаване на оспорения акт, поради което
ръководителят по изплащането на обезщетенията и помощите не е имал правната
възможност да ги съобрази. Такава възможност не е имал и по-горестоящия административен
орган, поради което позоваването на тях направено в писмените бележки е
неоснователно. Следователно, към момента на издаване на процесното разпореждане
неправилно е отречено качеството на осигурено лице на Г.Б. и неправилно й е
отказано изплащане на парично обезщетение. Като не е установил този порок, а
директно е потвърдил разпореждането, по-горестоящия орган е допуснал съществено
процесуално нарушение, което е довело и до неправилно прилагане на материалния
закон.
Съобразно чл. 142, ал. 1 от АПК
съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към
момента на издаването му. Този текст визира контрола за законосъобразност и
задължението на решаващия съд да постанови решението си съобразно действащия
към момента на издаването на оспорения административен акт закон, а както се
посочи, при постановяването на процесното разпореждане не са били налице
материалноправните предпоставки за това.
Предвид изложеното настоящият
състав намира, че ръководителят по изплащането на обезщетенията и помощите неправилно
е приложил разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от КСО и е отказал изплащане на парично
обезщетение отглеждане на малко дете
без да са налице предвидените в нормата предпоставки. Като е потвърдил
същото по реда на административния контрол по чл. 117, ал. 3 от КСО директорът на ТП-П.***на НОИ е издал незаконосъобразен акт.
Затова и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК оспореното решение и
потвърденото с него разпореждане следва да бъдат отменени.
При този изход на спора жалбоподателят има право на
разноски. От пълномощника на жалбоподателя - адв. Н.Х.,*** е направено искане
за присъждане на адвокатско възнаграждение на
нея при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата,
обективирани и във списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Искането е направено своевременно, а разгледано по
същество е и основателно.
С оглед изхода на делото ответникът ще бъде осъден да заплати на адв. Н.Х.,***
адвокатско възнаграждение. От представения договор за правна защита и
съдействие от 20.10.2020г. е видно, че в него е посочено предоставяне на
безплатна помощ на материално затруднено лице в условията на чл. 38, ал. 1, т. 2
от ЗА. В направеното искане пред съда и в списък на разноските изготвен на
основание чл. 80 от ГПК е посочено основанието –чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона
за адвокатурата във вр. с чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Претендира се присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер на 350.00лв.. Налице е
положителната предпоставка за осъждане на ответника по делото да заплати
на адвоката на жалбоподателя адвокатско възнаграждение за осъщественото
процесуално представителство по АД № 673/20г. по описа на Административен съд-П..
Същото
на основание с чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения се определя в размер на 350.00 лв. Възражението за прекомерност е
неоснователно.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Административен съд–П.***
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по
жалба на Г.Б.Б. решение № КПК-67 от 02.10.2020г. на Директор на Териториално поделение–П.***на
Националния осигурителен институт и потвърденото с него разпореждане №
О-13-999-00-********** от 17.08.2020г. на ръководител по изплащането на
обезщетенията и помощите като незаконосъобразни.
ОСЪЖДА Териториално поделение-П.***на
Национален осигурителен институт да заплати на адвокат Н.Х.-Й.,***, с ЕГН ********** адвокатско
възнаграждение за оказаната
безплатна правна защита и съдействие по договор от 20.10.2020г. по АД №
673/20г. в размер на 350.00 лв. /триста и петдесет лева/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно на
основание чл. 119, във вр. с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „е” от КСО.
Съдия:/П/